Решение № 352 от 28.10.2024 г. на Районен съд - Лом по дело № 339/2024 г.

Предявен е иск от С. Б. И. с ЕГН ••••••••••, адрес: гр. •••, срещу Р. Б. М. с ЕГН ••••••••••, адрес с. ••••••, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Твърди се в исковата молба, че на 06.01.2022 г. в с. ••••, е сключен договор за изработка между ищеца и ответника с предмет „Изработка на ограда от ковано желязо“ за имот, собственост на дъщерята на ищеца, находящ се в гр. •••••, което е посочено в раздел I на договора. Ищецът искал да направи подарък за дъщеря си – изграждане на ограда от ковано желязо. Споделяйки със съпругата си това, тя заявила, че ще заплати материалите за изработката на майстора. Ответникът лично подписал договора, идвал в гр. ••• два пъти и взел мерки за оградата, на което присъствала и съпругата на ищеца и която питала ответника какво се е случило с авансовите суми в размер на 5000 лева, но не получавала отговор. В зависимост от направените замервания ответникът поискал 8000 лева за материали и съпругата на ищеца му дала за материали, след второто замерване, 4000 лева. Съгласно договора ищецът заплатил веднага, при сключването му на 06.01.2022г., на изпълнителя- ответник цялата сума авансово по раздел IV, точка 1 от договора в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева. Съгласно раздел III, точка 1 от договора ответникът следвало да изработи поръчаното по договора до 01.05.2022г. Срокът за изпълнение на поръчката не е променян - нито по взаимно съгласие, нито от една от страните едностранно. Нееднократно през 2022г. и през 2023г. ищецът канил ответника да си изпълни задължението, но ответникът върнал на съпругата на ищеца само 4 000 лева, дадени му от нея за материали, и от тези разговори за връщане на сумата от 5000 лева нямало никакъв ефект и било видно недобросъвестното поведение на ответника. До настоящия момент ответникът нито е изработил посоченото в раздел I, нито е върнал сумата от 5 000 лева, дадена му авансово за изработката, въпреки многобройните покани от ищеца. Ищецът, вследствие на недобросъвестното поведение на ответника и абсолютно неизпълнение на договора, посетил ответника в с. •••, като прекратил лично договора с ответника в началото на месец февруари на 2023г., и заявил на ответника, че след прекратяване на договорните отношения ответникът следва да върне на ищеца сумата от 5 000 лева, дадена му при сключване на договора. Иска се: осъждане на ответника Р. Б. М. с ЕГН ••••••••••, адрес: с. ••••••, да заплати на ищеца С. Б. И. с ЕГН ••••••••••, адрес: гр. •••, сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева главница заплатена авансово по прекратен Договор от 06.01.2022 г. с предмет „Изработка на ограда от ковано желязо“ за имот, находящ се в гр. •••••, ведно със законовата лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането. Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника чрез адв. П. М. от МАК. Твърди се в същия, че не отговаря на истината това, че договорът за изработка от 06.01.2022 г. е със срок на изпълнение 01.05.2022 г. Срокът съгласно договора е 06.01.2022 г. /видно от представените с исковата молба доказателства/, което води до невъзможност поръчката да бъде изпълнена в деня на подписване и всъщност е подписан без определен срок за изпълнение. Ответникът би изпаднал в забава, ако беше поканен от ищеца, но такава покана не се представя с доказателствата - чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Договорът за изработка е двустранен, възмезден и неформален договор, т.е. за действителността му не се изисква писмена форма, но тъй като договорът е в писмен вид, то би следвало, за да изпадне в забава ответникът, то и поканата за изпълнение да е писмена /Решение № 50075 от 26.06.2023 г. по гр. д. № 2885/2022 г. на Върховен касационен съд, 3-то ГО/. Необходима е писмена форма за доказване за изменение или прекратяване на договора за изработка, който е сключен в писмена форма (чл. 164, ал.1, т.5 ГПК). След сключването на окончателен договор правата и задълженията по договора за изработка ще са във връзка с приетата работа, включително и когато е приета с възражения - чл. 264, чл. 265 и сл. ЗЗД. Не отговаря на истината, че ответникът е получил допълнително сума в размер на 4000 лева - не са представени доказателства в тази насока, а Ц. И. е лице, пряко заинтересовано от изхода на делото като съпруга на ищеца, поради което, на основание чл. 164, ал. 1, т. 5 от ГПК /след като в договора за изработка не е определена крайна цена, то евентуалното предаване на допълнителна сума за материали представлява изменение на договора, сключен в писмен вид/ и чл. 164, ал. 2 от ГПК да не бъде допускана като свидетел. Тъй като ищецът се е отказал скоро след подписването на договора за изработка /средата на февруари, 2022 г./ с устно споразумение с ответника поради намиране на друг майстор и монтиране на ограда от него, като същото се твърди и в допълнителна молба по делото, то от получените 5000 лв. ответникът е възстановил сума в размер на 4000 лв., както твърди и ищецът, а останалата сума в размер на 1000 лв. е за закупените от ответника материали съгласно разпоредбите на чл. 268 от ЗЗД. Моли се искът да бъде отхвърлен като неоснователен и се претендират разноски. В откритото съдебно заседание по делото ищецът се явява лично и с адв. В. В. от МАК, като поддържа иска. Ответникът в съдебно заседание се явява лично и с адв. П. М. от МАК, като оспорва иска. В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства. Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: По делото е представен Договор за изработка от 06.01.2022 г., сключен между ищеца като възложител и ответника като изпълнител. По силата на договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши със собствени средства и материали /или с материали, предоставени от възложителя/ следната работа: „изработка на ограда от ковано желязо за къщата в гр. •••, ул. „••••“. В договора в раздел ІІ са упоменати възможностите за процедиране с материалите, необходими за изработката, като е предвидено в т. 1.3 възложителят сам да закупува и/или доставя на изпълнителя материали, освен ако страните не са се споразумели материалите да са от изпълнителя, а в т. 2.3 – възложителят да плати стойността на вложените материали, закупени със средства на изпълнителя. Изпълнителят, съгласно раздел ІІІ, т. 1 от договора, се е задължил да изработи и предаде на възложителя работата до 06.01.2022 г., като съгласно т. 2 срокът може да бъде променен по взаимно съгласие на страните. Възнаграждението за извършената работа е договорено в раздел ІV, т. 1 в размер на авансово платени 5000 лева. Съгласно т. 2 от раздел ІV възнаграждението се заплаща при приключване на работата, освен ако страните не се споразумеят друго. Съгласно т. 3 възнаграждението може да бъде променяно с писмено споразумение, ако в резултат на изпълнение на договора се промени обемът на работата. По силата на т. 4 от раздел ІV ако при отчитане изпълнението на поръчката се установи, че изпълнителят не може да докаже изразходването на суми, предоставени му за закупуване на материали, съответните суми се прихващат от стойността на възнаграждението. В раздел V от договора е договорено прекратяването и развалянето на договора, като същият се прекратява в следните случаи: 1.1. по взаимно съгласие на страните; 1.2. при отказ на изпълнителя от поръчката; 1.3. при оттегляне на поръчката от възложителя; 1.4. при невъзможност на изпълнителя да извърши възложената му работа; 1.5. на други основания, предвидени в закона. Съгласно т. 2 от раздел V договорът може да бъде развален от всяка страна с едностранно писмено изявление, ако другата страна виновно не изпълни свое изискуемо задължение по него. Според личните обяснения на ответника, дадени в откритото съдебно заседание по делото, същият бил започнал оградата, извикал ищеца да види извършената работа до съответния момент, като ищецът поискал промени и ответникът започнал да прави такива, променяйки работата. Ищецът му се обадил след около седмица и казал, че се отказва от изработката на оградата и поискал ответникът да му върне парите. Това станало през месец февруари на 2022 г. Ответникът не изразил съгласие, защото закупил материали /желязо/ и започнал да работи по възложената работа. Ответникът заявява, че не оспорва, че е получил сумата от 5000 лева от ищеца и твърди, че е върнал на ищеца 4000 лева. Твърди, че други суми не е получавал нито от ищеца, нито от съпругата на последния. Свидетелят Ц. И., съпруга на ищеца, сочи в показанията си, че при подписването на договора на 06.01.2022 г. са дадени 5000 лева, а на 08.01.2022 г. ответникът отишъл да огледа оградата и да вземе размери, като поискал 2000 лева за материали, които му били дадени. В течение на разговора ищецът и съпругата му поискали да се направят допълнителни две врати, а ответникът поискал още 2000 лева, които му били дадени в същия ден. Тези 4000 лева, които били дадени за материали, според свидетелката, били върнати от ответника, но 5000-те лева по договора не били върнати. Свидетелката не си спомня ответникът да е предложил изпълнение до края на 2022 г., а заявява, че като някой идвал, ходели да видят самата ограда как е направена, а ответникът казвал, че няма да може така да я изработи, а трябвало да бъде по-широка. След като станало ясно, че ответникът няма да изработи оградата, намерили други майстори, като това станало през есента, през месец ноември. При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното: Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Третата хипотеза, уредена в чл. 55, ал. 1 ЗЗД, е иск за връщане на даденото при отпаднало основание. Характерното в този случай е, че към момента на даването основанието съществува, т. е. между страните е налице валидно правоотношение, въз основа на което се извършва престирането и което оправдава имущественото разместване, но впоследствие това правоотношение отпада с обратна сила по причини от различно естество. Отпадането на правното основание може да се дължи на разваляне на договора, било то извънсъдебно или съдебно, на унищожаване на договора, на настъпване на прекратително условие. В настоящия случай между страните е сключен договор за изработка, който по своята правна същност представлява неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него материално правоотношение за изпълнителя са породени две основни облигаторни задължения – да извърши съобразно поръчката в срок и без отклонение от нея и недостатъци процесните услуги и да предаде работата на възложителя, а за изпълнителя – да приеме /одобри/ извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Съдът намира, че не е спорен факта на сключване на писмения договор за изработка между страните, представен с исковата молба, като ответникът не е оспорил, че е подписал същия. Не е спорен и факта, че ответникът е върнал на ищеца сума в размер на 4000 лв., като е спорно какво е било нейното предназначение – дали върнатата сума е за материали или пък тя е част от възнаграждението за рабтата на изпълнителя. Спорно е и колко по размер и с какво предназначение /за материали или за самата изработка/ са били дадените от страна на ищеца парични средства. Спорен е въпросът по какъв начин е станало прекратяването на договора, както и датата на прекратяване на договора. Видно от чл. ІІІ.1. срокът за изпълнение на възложената работа е до 06.01.2022 г., т.е. в същия ден, в който е сключен договорът, е следвало работата да се извърши и предаде. Това е обективно невъзможно с оглед предмета на договора, а именно изработка на ограда от ковано желязо, която дейност сама по себе си е невъзможно да бъде извършена за един ден, дори и при положени максимални усилия и от двете страна. Поради това съдът намира, че липсва договорен срок за изпълнение в договора. В този смисъл следва да се приложи чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, по силата на който когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В случая доказателства за отправена покана от страна на кредитора - ищец до изпълнителя – ответник за изпълнение на работата в определен срок не се събраха. В чл. 87, ал. 1 от ЗЗД е посочено, че когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си по причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичане на срока ще счита договора за развален. Предупреждението следва да се направи писмено, след като договорът е сключен в писмена форма, каквото е изискването на закона. В случая не се касае за разваляне поради неизпълнение на двустранен договор. За да се приеме, че кредиторът, като изправна страна в правоотношението, е упражнил правото си на разваляне на договора, следва да уведоми неизправния длъжник за това с писмено изявление, което да достигне до длъжника. В случая не може да се твърди, че длъжникът – ответник е неизправен, тъй като най-малкото липсва установен срок за изпълнение на поръчката. Липсват и каквито и да било доказателства за неточно изпълнение на поръчката, за която няма и конкретна спецификация в договора или в друг документ, за да се твърди, че изпълнителят се е отклонил от възложената му задача. Видно от изявленията на страните и от свидетелските показания, ищецът е останал недоволен от започнатото изпълнение на поръчката, което не означава, че същата е в отклонение от поръчаното с договора. Ето защо в случая не е налице разваляне на договора за изработка по смисъла на чл. 87 ЗЗД. В договора за изработка в т. ІІІ.1.3 е посочено, че договорът се прекратява при оттегляне на поръчката от възложителя. Не се изисква за прилагане на това основание за прекратяване на договора нито виновно поведение на която и да било от страните, нито съгласие на насрещната страна, нито каквито и да било други условия. В случая от обясненията на страните и от свидетелските показания е видно, че възложителят е оттеглил поръчката. Дали изпълнителят е бил съгласен с оттеглянето е ирелевантно с оглед цитираната клауза на т. ІІІ.1.3. Ето защо според съда договорът е прекратен именно на това основание, предвидено в т. ІІІ.1.3 – поради оттегляне на поръчката от възложителя. Кога точно е станало прекратяването на договора в случая не е от основно значение, но съдът намира, че този процес, в който са водени разговори и огледи с ответника, за да се установи дали може да изпълни поръчката, като са му показвани на други места подобни огради, до наемането на вторите изпълнители през месец ноември на същата година, води до извода, че разговорът за прекратяване на договора е станал през 2023 г. Като краен резултат се доказа наличието на предпоставката по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД – отпаднало основание, а именно прекратен договор за изработка. А съгласно цитираната разпоредба на чл. 55 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В случая спорен е въпросът каква по размер и предназначение парична сума е получена от изпълнителя - ответник по прекратения договор, и каква парична сума и с какво предназначение е върната от изпълнителя на възложителя. Съдът намира, с оглед клаузата на чл. ІV.1. и с оглед признанието на ответника, че е получил вписаната в тази клауза сума, а именно, че изпълнителят е получил авансово платени 5000 лева, съставляващи възнаграждение за работата по договора. Съдът не кредитира с доверие показанията на св. И. в частта, в която същата твърди, че освен 5000 лева, изпълнителят е получил и още 4000 лева за материали. Противоречието възниква с оглед на заявеното от самия ищец в пледоарията си, като той сочи обратното, твърдейки: „Дадох му 5000 лева да купи желязо“. Т.е. има разминаване между посочените суми за материали, като съпругата на ищеца твърди, че са дадени в един и същи ден два пъти по 2000 лв., т.е. общо 4000 лева за закупуване на материали, а ищецът твърди, че са дадени повече средства за материали – 5000 лв. На следващо място съдът не кредитира с доверие показанията на свидетелката, тъй като в началото на показанията си сочи: „Дадохме 5000 лв. и подписахме договор, който сключихме. Р. подписа и ние подписахме.“, като свидетелката индикира за своето лично присъствие при подписване на договора, но в края на разпита на въпрос: „Договорът къде е подписан?“ св. И. отговаря: „В •••“, а ищецът заявява: „Във •••“. Необходима е писмена форма за доказване за изменение или прекратяване на договора за изработка, който е сключен в писмена форма (чл. 164, ал.1, т.5 ГПК). В договора в раздел ІІ са упоменати възможностите за процедиране с материалите, необходими за изработката, като е предвидено в т. 1.3 възложителят сам да закупува и/или доставя на изпълнителя материали, освен ако страните не са се споразумели материалите да са от изпълнителя, а в т. 2.3 – възложителят да плати стойността на вложените материали, закупени със средства на изпълнителя. Не се предвижда в раздел ІІ и липсва клауза, уреждаща авансово предоставяне на средства от възложителя за закупуване на материали. Т.е. ако такова действие се извърши, то е в отклонение на клаузите по раздел ІІ от договора. Твърдяното от ищеца предоставяне на 4000 лева за материали на ръка, ако е сторено, то е в отклонение от цитираните клаузи на раздел ІІ и съставлява изменение на договора, което е следвало да се извърши в писмена форма, необходима за доказване на това изменение на договора за изработка, който е сключен в писмена форма (чл. 164, ал.1, т.5 ГПК). Ето защо съдът намира, че според договора възложителят е следвало сам да закупува и/или доставя на изпълнителя материали /освен ако страните не са се споразумели материалите да са от изпълнителя, каквито доказателства в тази насока липсват, а липса и такава клауза в договора/ или възложителят впоследствие да заплати стойността на вложените материали, закупени със средства на изпълнителя. Съгласно договора не се изисква авансово предоставяне на средства за закупуване на материали. Съдът намира, че такива средства за материали не са били дадени на изпълнителя, предвид това, че не се кредитират с доверие показанията на св. И., противоречащи на твърденията на ищеца. На последно място, житейски нерезонно е страните да сключат писмен договор за изработка и да удостоверят авансово дадена сума от 5000 лв., вписвайки я в договора и цифром, и словом, като не са се доверили една на друга само чрез постигане на устно съгласие, и след това, само след два дни /на 08.01.2022 г. според св. И./ възложителят да предостави „на ръка“ още 4000 лева, в противоречие на действията си преди два дни, които предходни му действия са били обективирани в писмена форма. Житейски възможно е между страните да възникне взаимно доверие в хода на изпълнение на работата и да не изискват за всяко свое действие писмена форма, но в случая св. И. твърди, че сумата за материали е дадена само след два дни след сключване на договора. От изявленията на страните е видно, че доверие и впоследствие не е възникнало между тях, още по-малко в началото на започване действието на договора. Самият ищец изразява съмненията си, че ответникът е направил заведение именно с неговите пари, още влизайки в двора на ответника, преди да види започнатото изпълнение на поръчката, като това поведение на ищеца навежда съмнение доколко той би предоставил парична сума на трето лице, без да изисква разписка. С оглед изложеното съдът приема, че ищецът е предоставил на ответника единствено сумата от 5000 лева, съставляваща възнаграждение за изпълнение на поръчката. Предвид признанието на ищеца, че е получил от ответника върнатите 4000 лева, съдът намира, че тези 4000 лева са върнатата част от възнаграждението за работата на изпълнителя, като остават невърнати от ответника 1000 лева. По силата на чл. 268 от ЗЗД ако има основателни причини, поръчващият може да се откаже от договора, макар изпълнението и да е започнало, като заплати на изпълнителя направените разходи, извършената работа и печалбата, която той би получил от изпълнението на работата. Съгласно чл. 269 от ЗЗД при прекратяване на договора поръчващият трябва да заплати извършената работа и полезно вложените материали съобразно уговореното възнаграждение. В случая не може да се приложи която и да било от цитираните разпоредби, тъй като ответникът не доказа, че е закупил материали за изпълнение на прекратения договор, и че именно 1000 лева е тяхната стойност, въпреки че този факт му бе указан в доказателствена тежест с определението по чл. 140 ГПК. Т.е. ответникът не доказа основанието за задържане на сумата от 1000 лева, нито стойността на закупените материали. Цитираните разпоредби сочат „направените разходи“ /чл. 268 ЗЗД/ и „полезно вложени материали“ /чл. 269 ЗЗД/. Не следва да се презюмира каква сума е справедливо ответникът да задържи за материали, които не се доказа дали изобщо е закупил, т.е. дали е претърпял разходи по смисъла на чл. 268 от ЗЗД. В договора не е предвидена неустойка при прекратяване на договора по чл. V.1.3 – при оттегляне на поръчката от възложителя, като изпълнителят, ако твърди, че е претърпял вреди вследствие оттеглената поръчка, следва да ги претендира по общия ред по ЗЗД. С оглед на това съдът приема, че изпълнителят не е върнал цялата сума по прекратения договор, а само 4000 лева от нея, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца остатъка от авансово дадената сума за възнаграждение, невърнат след прекратяване на договора, в размер на 1000 лева, за която сума искът се явява основателен. Следва да се присъди и поисканата с уточняваща молба с вх. № 3439 от 16.04.2024 г. законна лихва върху сумата от завеждане на делото до окончателното й изплащане. Искът следва да се отхвърли за размера над 1000 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв. По отношение на разноските: Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В случая уважен е искът в размер на 20 %. Ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, от които ответникът следва да му заплати 120 лв. Държавна такса съобразно уважената претенция от 1000 лева се дължи не по-малко от 50 лева. Поради това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца общо разноски 170 лева. Пътни разноски на ищеца не следва да се присъждат в тежест на ответника не само поради липса на разходооправдателни документи, но и поради това, че страните сами избират къде да сключат даден договор, с кой контрагент, съответно местната подсъдност, зависеща от адреса на ответника, както и сами избират своя представител - адвокат от съответното населено място, в което последният практикува. Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска – в случая 80 %. Ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, като ищецът следва да му заплати 640 лева адвокатско възнаграждение. Водим от горното, съдът