Решение № 3963 от 15.8.2025 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 5847/2021 г.

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК. Предявен е иск от А. Г. против „Групама Животозастраховане” ЕАД с правно основание чл. 456 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца парична сума в размер на 1000 лева (частичен иск), представляваща застрахователно обезщетение по Г.... д.... за з........ „Ж..., свързана с б...к...., за която е съставен сертификат №........, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 08.04.2021 г., до окончателното й изплащане. Ищцата А. Г. твърди, че през.............. сключила с „Банка ДСК“ ЕАД Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката й отпуснала 50 000 лева, които връщала съгласно погасителен план. На 20.12.2018 г. ищцата дала съгласие да бъде включена в групата на застрахованите лица по............. със застраховател ответника „Групама Животозастраховане“ ЕАД. Съгласно сертификата плащане на застрахователното обезщетение се дължало при осъществяване на покрития риск пълна трайна неработоспособност – установена с ЕР на ТЕЛК/НЕЛК неработоспособност над 70 %, настъпила в срока на индивидуалното застрахователно покритие в резултат на застрахователно събитие, и неспособност на застрахования в да упражнява каквато и да било дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход, като към датата на събитието застрахованият трябва да извършва дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход. Обезщетението следвало да се плати на банката за погасяване задължението на кредитополучателя по кредита. Договорена била годишна премия, която следвало да се плаща от ищцата разсрочено на месечна база – по 18, 50 лева на 20-то число на всеки месец. Ищцата и „Банка ДСК“ ЕАД договорили плащането да се осъществява чрез директен дебит от нейна банкова сметка в ДСК. През 2020 г. ищцата заболяла от прогресиращо автоимунно заболяване, което довело до трайното намаляване на работоспособността й, установено с решение на ТЕЛК. Тя уведомила ответника за настъпването на застрахователно събитие, но той отказал да плати обезщетението, тъй като не се осъществил риска пълна трайна неработоспособност съгласно т. 86 от ОУ към застрахователния договор, тъй като продължавала да осъществява трудова дейност. Твърди, че не била наясно с изискването да не може да работи въобще, защото не била запозната с ОУ при подписването на договора и същите били с много малък шрифт. Твърди, че клаузата на т. 85 от ОУ била неравноправна по смисъла на ЗЗП и противоречала на предвиденото на стр. 2 от ОУ „Какъв е видът на застраховката – ПОКРИТИЯ“, като по този начин в качеството й на потребител я въвела в заблуждение. Впоследствие получила писмо от ответника, с което я уведомявал, че застраховката е прекратена. Към края на ноември..........установила, че „Банка ДСК“ ЕАД не изпълнява директния дебит за заплащане на застрахователните премии и започнала да ги заплаща по друг начин. Отказът на ответника да й заплати обезщетение поради настъпилия покрит риск бил неоснователен. Иска от съда да осъди ответника да й заплати обезщетението. Претендира разноски. Ответникът „Групама Животозастраховане” ЕАД с отговора на исковата молба заявява, че оспорва предявения иск по основание и размер. Възразява, че преди освидетелстването на ищцата от ТЕЛК поради заболяване от хроничен нефритен синдром (на 14.07.2020 г.) застрахователното покритие било прекратено. Това станало на 15.06.2025 г. – 25 дни след вноската от премията, падежирала на 20.05.2020 г., която останала неплатена в този срок. Ако се приеме, че покритието било активно към датата на решението на ТЕЛК, то се възразява, че състоянието на ищцата не съставлявало покрит риск, тъй като не отговаряло на признака „пълна трайна“ неработоспособност съгласно т. 86 от ОУ към застрахователния договор. Това било така, тъй като тя продължавала да работи – работодателят „..................я преназначил на основание чл. 38 от ЗХУ на длъжност...........със същото месечно възнаграждение, което получавала преди преназначението. Възразява, че доколкото от..... ищцата страдала от............ за което получавала медицинско консултиране и лечение и което заболяване било основен рисков фактор за възникване на........... Изложеното също не отговаряло на изискванията на т. 86 от ОУ. Оспорва тази клауза да е неравноправна, тъй като предвидените в нея предпоставки – призната степен на ТНР над 70 % и невъзможност за реализиране на доходи чрез личен труд – били обективни, установявали се от ТЕЛК/НЕЛК и не зависели от волята на застрахователя. Иска от съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира разноски. По почин на ищеца е конституирано трето лице помагач на негова страна – „Банка ДСК“ АД. Становището на третото лице е, че ищецът нямал право да претендира за себе си обезщетението, а то следвало да се плати на банката, поради което искът следвало да се отхвърли. Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното: На първо място, по отношение на допустимостта на процеса и предвид изразеното от „Банка ДСК“ АД становище, следва да се отбележи, че предявеният иск е не по чл. 383 от КЗ, а по чл. 456 от КЗ, доколкото ищецът излага твърдения, че след отказа на застрахователя да изплати обезщетение е платил задължението. При това положение легитимирано да предяви иска против последния е именно физическото лице, което защитава свое право, а не право на банката-кредитор. Въпросът, дали задължението е платено изцяло или частично, е по съществото на делото. Не е спорно между страните, че през.................между третото лице помагач „Банка ДСК“ АД и ищцата А. Г. е сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката й е отпуснала парична сума в размер на 50 000 лева, която следвало да бъде върната съгласно погасителен план - в срок до...г. Не е спорно, че във връзка с този договор за кредит е била сключена в полза на банката застраховка „Ж.........“ върху живота на ищцата с нейно съгласие при ответника „Групама Животозастраховане“ ЕАД, по която премията била годишна и следвало да се плаща разсрочено на месечна база (на 20-то число всеки месец) чрез директен дебит от банкова сметка на ищцата при помагача „Банка ДСК“ АД. Не е спорно, че на......... ищцата Г. е била освидетелствана от ТЕЛК, като поради заболяване –............ е призната за срок от 2 г. ТНР в степен 80%. Не е спорно, че към онзи момент ищцата е работила по трудово правоотношение, а след издаването на решението на ТЕЛК е преназначена на същата длъжност –............– и без промяна на възнаграждението, но в друг отдел на работодателя й „........... Не съществува спор и че през есента на 2020 г. ищцата е предявила пред ответника претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, по която е получила отказ на застрахователя (обективиран в писмо от 25.11.2020 г.). Страните не спорят и че след постановения отказ ищцата е продължила да заплаща вноските по банковия си кредит съгласно погасителен план. Горепосочените обстоятелства документално се потвърждават от представените по делото договор за банков кредит от 20.12.2018 г., ведно с погасителен план, съгласие за включване в групата на застрахованите лица............., застрахователен сертификат и ОУ към него, стандартизиран информационен документ за застраховката, нареждане за периодични преводи с бъдеща дата на изпълнение от......., ЕР на ТЕЛК №............., справка за актуално състояние на т.... д.... на А. Г. за период от 01.01.2010 г. до 11.10.2021 г., писмо от 25.11.2020 г. – отказ за заплащане на застрахователно обезщетение. По делото е изслушано заключение по ССчЕ, изготвено от вещото лице И. С., което се кредитира за релевантните обстоятелства като пълно и компетентно изготвено. Съгласно заключението за периода от.......... ищцата е заплатила в срок всичките си вноски по договора за кредит за текущо потребление от 20.12.2018 г., сключен с „Банка ДСК“ АД, като общо е платила сума в размер на 4901, 02 лева. Спорен е между страните въпросът, дали към датата на освидетелстването на ищцата Г. от ТЕЛК –.......... застрахователното покритие по полицата............ е било активно, а така също е спорно и дали към тази дата се е сбъднал покритият............, уговорен в тази полица. С оглед характера на договора и страните по същия (застраховател и физическо лице-потребител на застрахователна услуга), следва и служебно да се провери съдържанието му за неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП. Що се касае до момента на прекратяване на договора, ответникът е възразил, че съгласно уговореното (че същият се прекратява с изтичане на 25 дни от падежа на съответната разсрочена вноска, ако не постъпи плащане), доколкото с плащането на вноската от 05.05.2020 г. ищцата си осигурила покритие до 20.05.2020 г., когато е трябвало да плати следващата вноска, но това е станало след изтичане на 25-дневния срок – едва на 10.07.2020 г., то договорът бил прекратен с изтичането на срока на 14.06.2020 г. Това възражение се намира за неоснователно, доколкото не почива на доказателствата по делото. От една страна, в представеното писмо от 18.02.2021 г. (л. 16 от делото) ответникът е направил извънсъдебно признание, че счита договора за прекратен не през месец юни 2020 г., а през месец октомври 2020 г., поради което по-късно получените вноски са върнати на А. Г.. Това извънсъдебно признание е в унисон с представената кореспонденция с Комисията за финансов надзор по повод процесния случай. В писмо, находящо се на л. 156 от делото, член на КФН сочи следното: „Банка ДСК“ АД посочва, че застрахователната премия за м. май 2020 г.......Изложеното от КФН се намира да се ползва с висока степен на достоверност, доколкото съставлява изявление на държавен орган. При съобразяване на това доказателство и извънсъдебното признание на ответника в писмото от 18.02.2021 г., съдът достига до извод, че индивидуалното застрахователно покритие на ищцата към 14.07.2020 г. – датата на издаване на решението на ТЕЛК, е било активно. Следва да се обсъди възражението на ответника, че бил налице изключен риск по т. 12.4 от ОУ, тъй като заболяването, което довело до трайното намаляване на работоспособността на ищцата -................... било следствие от друго заболяване -............от което ищцата страдала към момента на сключване на договора за застраховка и за което получила медицинско консултиране, диагностициране и лечение в 5-годишния период преди сключване на застраховката. По почин на ответника за доказване на възражението му е изслушано заключение по СМЕ, изготвено от вещото лице д-р А. Н., което се кредитира от съда като пълно и компетентно изготвено. Вещото лице е посочило, че по анамнеза на А. Г. същата от шестгодишна възраст страдала от неуточнено бъбречно заболяване, но на тази анамнеза не може да се даде медицинска достоверност поради ниската възраст и липсата на квалификация на пациентката. Съгласно заключението на вещото лице преди 2020 г. на А. Г. са били поставени единствено диагнози......Едва след биопсия през......... й е поставена диагноза.............поради което заболяване е издадено решение на ТЕЛК – налице е трайно прогресиращо хронично и необратимо увреждане на.......на пациента. Въпреки, че диагностицираните при А. Г. заболявания са в причинна връзка с причината за инвалидизацията й, вещото лице е категорично, че А. Г. не е знаела и не е консултирана за съществуването им преди появата на............Вещото лице сочи, че заболяването е нелечимо и е нужна.............., която поради провежданата хемодиализа е рискована. Установява се следователно, че не са изпълнени предпоставките на изключения риск по т. 12.4 от ОУ към застраховката. Дори и те да бяха изпълнени обаче, тази клауза не следва да се прилага в отношенията между потребителя Г. и застрахователя „Групама Животозастраховане“ ЕАД, защото е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 6 от ЗЗП и затова – нищожна съгласно чл. 146 от ЗЗП. Това е така по долуизложените съображения. Тежестта да докаже, че клаузата е индивидуално уговорена, е на застрахователя, и това се не доказа – клаузата е част от типизирани общи условия и не са налице никакви данни по делото потребителят Г. да е могъл да влияе върху съдържанието й. Явно е, че тя не е уговорена индивидуално. Налице е хипотезата на т. 6 от ал. 2 на чл. 143 от ЗЗП, тъй като правото да откаже заплащане на застрахователно обезщетение, когато отказът се основава на здравния статус на застрахования, е императивно обусловено от поставянето на конкретен въпрос за елементите на същия, които биха имали значение за осъществяване на риска (чл. 362 от КЗ). Доказателства за поставени конкретни въпроси не са представени. Чрез предвиждането на такива елементи като изключен риск застрахователят се освобождава едностранно от задължението да постави точно и изчерпателно въпроси за съществените обстоятелства, които са от значение за риска, и уговаря правото си винаги да откаже да заплати обезщетение – формулировката „причнно- следствена връзка“ в този контекст е твърде обща и наличието й е изцяло на преценка на застрахователя. Изложеното съставлява флагрантно нарушение на равновесието в правата и задълженията на страните във вреда на потребителя на застрахователната услуга. В изложения смисъл е практиката на ВКС, обективирана напр. в решение № 60063/30.06.2021 г. по търг. дело № 351/2020 г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 728/04.10.2023 г. по търг. дело № 2383/2022 г. на ВКС, I т.о., и практиката на ПдОС – напр. решение № 1562/12.12.2023 г. по в. гр. дело № 2168/2023 г. на ПдОС, VII възз. състав. Следва да се премине към обсъждане на основния спорен въпрос по делото – към 14.07.2020 г. били ли са налице всички предпоставки, за да се приеме, че е осъществен покритият по процесната застраховка риск пълна трайна неработоспособност, или не. Ищцата се позовава на неравноправност по смисъла на чл. 143 от ЗЗП на клаузата на т. 86 от ОУ, която предвижда, че пълната трайна неработоспособност представлява постановена с ЕР на ТЕЛК/НЕЛК неработоспособност над 70 %, настъпила през срока на индивидуалното застрахователно покритие в резултат на застрахователно събитие, и неспособност на застрахования да упражнява каквато и да е дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход, като към датата на събитието застрахованият трябва да извършва дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход. В същата клауза е предвидено, че процентът ТНР се удостоверява с решение на ТЕЛК, а неспособността на лицето да полага личен труд за получаване на доход се установява посредством документите по т. 41 от ОУ – за работещите по трудов договор (каквато е ищцата): документ за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 или чл. 327, ал. 1, т. 1 от КТ, документ, издаден от работодателя, удостоверяващ дали лицето е трудоустроено вследствие на състоянието му на трайна неработоспособност, справка от НОИ за размера на осигурителния му доход, справка от НАП за регистрирани трудови договори на лицето, декларация по образец. Съдът намира, че клаузата на т. 86 от ОУ, доколкото препраща към клаузата на т. 41 от същите и е възпроизведена с основните си елементи в т. 2 от графата „Покрити рискове“ на представения по делото сертификат №..........., следва да бъде разглеждана в единство с изброените, респ. да се преценява неравноправността на тези клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП в съвкупност. Съгласно чл. 325а, ал. 1 от КЗ преди сключването на застрахователен договор разпространителят на застрахователни продукти е длъжен да предостави на ползвателя на застрахователни услуги обективна информация относно застрахователния продукт в разбираема форма, така че да му даде възможност да вземе информирано решение. Съгласно ал. 6 на същата разпоредба при спазване на разпоредбите на чл. 326-328, независимо дали се предоставя съвет, или не и независимо дали застрахователният продукт е част от пакет съгласно чл. 333, преди сключването на договор разпространителят на застрахователни продукти, като отчита сложността на застрахователния продукт и вида на ползвателя на застрахователни услуги, му предоставя относимата информация за застрахователния продукт в разбираема форма, за да може той да вземе информирано решение. Визираната от закона разбираема форма е предвидена като стандартизиран информационен документ с определени реквизити за класовете „Общо застраховане“ по приложение № 1 към КЗ (чл. 325а, ал. 7 от КЗ), а за класовете „Животозастраховане“ е важимо общото изискване информацията да се представи на потребителя на застрахователни услуги по такъв начин, че той да я разбере и да има възможност да действа информирано. Изложеното съставлява специална уредба на общия принцип за информираност на потребителите, уреден в чл. 4 от ЗЗП. В настоящия случай в изпълнение на горното задължение при сключване на договора на ищцата е представен стандартизиран информационен документ за застрахователен продукт (л. 234 от делото). Твърденията й за неравноправност на клаузата на т. 86 от ОУ се свеждат всъщност до това, че в раздел Какво покрива застраховката? Покрития се сочи, че пълната трайна неработоспособност следва да е над 70 % и към датата на настъпването й (събитието) застрахованият трябва да извършва дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход, но не се сочи, че застрахованият следва напълно да е загубил възможността да полага труд, което я подвело и заблудило. Клаузите на т. 86, вр. т. 41 от ОУ и на т. 2 от графата „Покрити рискове“ на представения по делото сертификат №........................, в частта им, която предвижда, че застрахованият следва да е напълно лишен от възможността да полага личен труд за получаване на доходи, се намират да са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 10 и т. 19 от ЗПК – те налагат на потребителя приемането на условия, с които той не е имал възможност да се запознае към момента на сключването на договора и го поставят в невъзможност да прецени икономическите последици от сключването на договора. Това е така понеже чрез представянето на непълна, а поради това – и невярна, информация относно съдържанието на покрития риск..........в информационния документ, чиято единствена цел е да информира потребителя на застрахователна услуга, ответникът, действащ чрез агента си „Банка ДСК“ АД, е заблудил потребителя относно това съдържание, а оттам – и го е лишил от възможността да прецени последиците от сключването на договора (че плащането на застрахователна премия не му осигурява, дори и да получи степен на ТНР над 70 %, докато е нает по трудово правоотношение, изплащане на застрахователно обезщетение). Следва да се обърне повишено внимание на факта, че в конкретния случай е съставен нарочен документ за информиране на потребителя, който му е представен в деня на сключване на договора именно с цел да му осигури възможността да вземе решение дали да го сключи. Едновременно с това, реалното съдържание на клаузите е със степен на сложност и с препращания, които не може да се предполага, че средният потребител би могъл да изследва, още повече в ситуация, в която му се представя информационен документ за застраховката, който би следвало по разбираем начин да го запознае с нейните условия. Подвеждащото съдържание на последния несъмнено е наложило А. Г. да приеме в своя вреда неиндивидуално уговорени условия, с които не е запозната – че покритият............включва и неспособността й да осъществява каквато и да било дейност чрез личен труд за осигуряване на доход. Изложеното налага посочените клаузи в посочената част да не се прилагат в отношенията между ищцата Г. и ответника „Групама Животозастраховане“ ЕАД. Дори да не се приеме горното, то следва да се обсъди поне вътрешното противоречие в изискванията за настъпване на покрития риск............. От една страна в ОУ и сертификата се сочи, че към датата на настъпване на събитието (която би следвало да е датата на освидетелстване на застрахования от ТЕЛК/НЕЛК, доколкото е използвано словосъчетанието „постановена с решение на ТЕЛК/НЕЛК“) застрахованият следва да извършва дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход, а от друга страна – към същия момент да е налице неспособност на застрахования да упражнява каквато и да било дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход, която се удостоверява съгласно т. 41 от ОУ с документ, обективиращ прекратяването на ТПО на застрахования (в този смисъл решение № 50114 от 09.11.2023 г. по търг. дело № 1668/2022 на ВКС, ТК, I т.о.). Когато волята на страните е противоречива, неясна, съдът следва да търси действителната такава съгласно чл. 20 от ЗЗД. Като се съобрази, че е невъзможно към един и същи момент едно лице да осъществява дейност по трудов договор и да не осъществява никаква дейност за получаване на доход чрез личен труд, то би следвал изводът, че действителната воля на страните е покритият............ да представлява постановена с ЕР на ТЕЛК/НЕЛК неработоспособност над 70%, настъпила през срока на индивидуалното застрахователно покритие в резултат на застрахователно събитие. Въз основа на всичко гореизложено, следва да се приеме за установено, че на 14.07.2020 г. се е осъществил покритият риск по процесната застраховка „Ж................. Събрани са и други неотносими доказателства. За да бъде уважен искът по чл. 456 от КЗ, необхоД. е да бъдат установени следните предпоставки: 1) че е сключена валидно застраховка "Ж......... в полза на кредитор за обезпечение на задължение на ищеца, 2) че е настъпило застрахователното събитие, 3) че ищецът е платил задължението. Като съобрази горните констатации, съдът намира, че са налице предпоставките за уважаване на иска против ответника „Групама Животозастраховане“ ЕАД. Съгласно застрахователния договор при настъпване на покрит риск пълна трайна неработоспособност, когато ЕР на ТЕЛК/НЕЛК е със срок по-кратък от срока на кредита, застрахователят изплаща на банката-кредитор (застраховащ в качеството на ползващо се лице) обезщетение в размера на погасителните вноски по кредита за срока на решението. Процесното решение на ТЕЛК е със срок от 2 години, считано от 14.07.2020 г., когато са оставали 8 години до издължаване на кредита, а по делото се доказва плащане на вноските по същия за периода от 14.07.2020 г. до 21.04.2021 г. в размер на 4901, 02 лева. Следва извод, че плащанията за този период трябва да се покрият от застрахователя. Искът се намира за доказан по основание и размер и следва да се уважи. Основателно се явява и своевременно заявеното акцесорно искане за присъждане на законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, което съставлява правоувеличаваща последица от предявяването на иска. Воден от горното, съдът