Решение № 263 от 4.4.2025 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 2362/2023 г.

Предявен е иск, с който се иска да се признае за установено по отношение на С. П., че Й. П. Щ. е собственик на процесното МПС, иззето като веществено доказателство по образувано досъдебно производство, по описа на РУП- Петрич. Видно от приетото по делото заверено копие на решение № 352/11.01.2018г., постановено по гр.д. № 420/2017г. по описа на РС-Благоевград и от приобщеното дело, че първоинстанционният съд е отхвърлил така предявения иск, като неоснователен и недоказан. Решението е потвърдено от Окръжен съд- Благоевград, но с Решение №156 от 21.01.2020г., постановено по гр.д. №336/2019г., по описа на ВКС, Второ гражданско отделение е отменено изцяло въззивното решение и делото е върнато на ОС- Благоевград за ново разглеждане от друг състав на съда. С Решение №900385/11.03.2021г., постановено по в.гр.д. №74/2020г., по описа на Окръжен съд- Благоевград. е ОТМЕНЕНО Решение №352/11.01.2018г. на РС- Благоевград по гр.д. №420/2017г. и вместо това е признато за установено по отношение С. К. П., че Й.П. Щ. е собственик на лек автомобил ••••••, c рама на №WAUZZZ8H47K000316 (оригинален) и с български ДКН •••, иззет като веществено доказателство по образувано досъдебно производство по описа на РУП- Петрич и е ОСЪДИЛ С. П. да заплати на Й. Щ. сумата от 8 442, 37лв. /осем хиляди четиристотин четиридесет и два лева и тридесет и седем стотинки/, представляващи направени по делото разноски пред двете инстанции. С Определение № 1 от 05.01.2022г., постановено по гр.д. №3279/2021г.. по описа на ВКС, влязло в законна сила на 05.01.2022г. не е допуснато до касационно обжалване въззивно Решение №900385/11.03.2021 г., постановено по в.гр.д. №74/2020г., по описа на Окръжен съд- Благоевград и е ОСЪДЕН С. П. да заплати на Й. Щ. сумата от 977, 91лв. /деветстотин седемдесет и седем лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща направени разноски в касационното производство. Видно от приетата по делото сметка за размер на дълга по изп.д. № 355/2022г. по описа на ЧСИ Г.Ц. е, че за събиране на присъдените в полза на Й. П. Щ. е образувано същото, като изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 2 ГПК, като дължимите суми за погасени. Видно от приетото по делото влязло в сила съдебно решение № 1484/23.02.2016г., постановено по гр.д. № 206/2016г. по описа на РС-Благоевград гражданския брак между ответниците, сключен на 24.10.2009г. е прекратен с развод по взаимно съгласие. По делото е допусната и назначена съдебно-оценителна експертиза, заключението по която е изготвено от вещото лице В. Н., прието като неоспорено от страните. Видно от заключението вещото лице е заключило, че към 05.01.2022г. пазарната стойност на автомобил с характеристиките на закупения е в размер на 9420, 00 лв. Съдът кредитира, както заключението на вещото лице, като обосновано, компетентно и пълно. На базата на така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна: Предявени са при условията на обективно и кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 191, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 189, ал. 1 от ЗЗД- за претенцията за заплащане на сумата от 10 420, 28лв. /десет хиляди четиристотин и двадесет лева и двадесет и осем стотинки/, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на депозиране на настоящата искова молба, до окончателното й заплащане и чл. 189, ал. 1, изр. 3 вр. с чл. 82 ЗЗД- за претенцията за заплащане на сумата от 10 000, 00 лв. Възраженията на ответниците са с правно основание чл. 191, ал. 2 от ЗЗД, на ответницата по 87, ал. 5 ЗЗД за давност и по чл. 110 ЗЗД. В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване: наличието на сключен договор за покупко-продажба, по силата на който ищецът е купувач, а ответниците са продавачи на соченото МПС, осъществено съдебно отстраняване от вещта, предмет на договора за покупко-продажба, да установи размерът на платената цена, сторените от него разноски по делото за съдебно отстранение, че е заплатил претендитаните в исковата молба суми - продажна цена за МПС и разноски, както и конкретния размер на претенциите си. Да докаже твърдението си, че е налице вреда, изразяваща се в разликата между пазарната цена на продадения лек автомобил към датата на евикцията и към датата на продажбата, размера й, че същата е в пряка причинно-следствена връзка с неизпълнението на задължението на продавача да прехвърли собствеността, че същата е пряка и непосредствена последица от неизпълнението и е могла да бъде предвидена при пораждане на задължението. Следва да докаже и твърдението си за солидарно задължение на ответниците. Ответниците следва да докажат възраженията си, релевирани в писмените отговори, вкл. и ответницата Ц., че исковете са погасени по давност. В тежест на ответниците е да докажат възражението си по чл. 192, ал. 2 от ЗЗД, че ако са били привлечени в процеса за евикция като помагачи, то биха могли да оборят претенциите на третото лице и че е имало основание за отхвърляне на иска на третото лице срещу купувача. Да докажат възраженията си, че ищецът не е претърпял вреди, че са били добросъвестни при сключване на договора, че не е налице пряка е непосредствена последица, която да е била предвидима към пораждане на задължението. Ответницата Ц. следва да докаже възражението си, че не е налице солидарна отговорност между нея и втория ответник. По иска с правно основание чл. 191, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 189, ал. 1 от ЗЗД Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗЗД, ако продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, се предвижда възможността купувачът да развали продажбата по реда на чл. 87 от ЗЗД, като продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена. По безспорен начин по делото се установи, че между страните е бил сключен валиден договор за покупко-продажба на МПС- Вид „ЛЕК“, марка „.“, модел „А4 КАБРИОЛЕТ 2.0“, с рама №WAUZZZ8H27K013971, с двигател №BWE005508, с държавен контролен №..., за сумата от 1 000, 00лв. /хиляда лева/. Изрично в договора се съдържа изявление, че сумата е платена напълно и в брой при подписване на договора. Договорът е сключен в писмена форма, с нотариална заверка на подписите на страните с peг №3723 на нотариус И. К., нотариус с район на действие Районен съд- Благоевград, с peг №241 на НК на РБ. Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приложеното гр. д. № 420/2079 г. по описа на Районен съд – Благоевград, че с влязло в сила на 05.01.2022г. решение е уважен предявен от Й. П. Щ. срещу настоящия ищец иск, като е признато за установено по отношение С. К. П., че Й. П. Щ. е собственик на лек автомобил •••••, c рама на №WAUZZZ8H47K000316 (оригинален) и с български ••••, иззет като веществено доказателство по образувано досъдебно производство по описа на РУП- Петрич и е осъден С. П. да заплати на Й. Щ. сумата от 8 442, 37лв. /осем хиляди четиристотин четиридесет и два лева и тридесет и седем стотинки/, представляващи направени по делото разноски пред двете инстанции. С Определение № 1 от 05.01.2022г., постановено по гр.д. №3279/2021г.. по описа на ВКС, влязло в законна сила на 05.01.2022г. не е допуснато до касационно обжалване въззивно Решение №900385/11.03.2021 г., постановено по в.гр.д. №74/2020г., по описа на Окръжен съд- Благоевград и е осъден С. П. да заплати на Й. Щ. сумата от 977, 91лв. /деветстотин седемдесет и седем лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща направени разноски в касационното производство. Тоест, налице е произнасяне на съд, който признал за единствен носител на правото на собственост върху МПС-во предмет на процесния договор за покупко-продажба трето лице по отношение на сделката. Или, доказа се, че ищецът бил съдебно евинциран. Този факт не влияе върху действието на договора, по силата на който е придобито МПС, като същият продължава и след влизане в сила на решението да е валиден и да обвързва страните до момента. Право на евинцирания купувач е да прецени с оглед неизпълнението на договора от продавача, дали да упражни правото си на разваляне на договора или да уреди отношенията си с продавача по друг начин във връзка със съдебното отстраняване, запазвайки облигационната връзка. В този смисъл и съобразно постановките на Тълкувателно решение № 1 от 02.07.2021 г. по т. д. № 1/2019 г., ОСГТК на ВКС, договорът за прехвърляне на вещни права върху чужд недвижим имот не се разваля по право по силата на влязло в сила решение за съдебно отстранение срещу приобретателя на имота и иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е допустим. Разпоредбата на чл. 189 ЗЗД постановява, че ако продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл. 87, в който случай продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да му заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта. Съдебната практика е категорична, че продажбата на чужда вещ е действителен договор, който валидно обвързва страните. Ето защо, при продажба на чужда вещ, развалянето на договора е предвидено като правна възможност за купувача, която той чрез волеизявление има право да избере. Материята на осъществената евикция се урежда с разпоредбата на чл. 191, ал. 1 ЗЗД, която не съдържа и от нея не може да се изведе правилото, че с факта на съдебното отстраняване /влизане в сила на съдебното решение за уважаване на иска, с който третото лице е предявило правата си срещу купувача/ настъпва разваляне на договора за продажба. В посочената норма е предвидено единствено, че при вече осъществена пълна евикция на добросъвестния купувач се признават освен правата по чл. 189, ал. 1 ЗЗД и допълнителни права, произтичащи от водения процес по съдебно отстраняване, а именно: да иска от продавача заплащане на разноските по делото и стойността на плодовете, които е осъден да върне на третото лице. Правото да се развали договора по реда на чл. 87 ЗЗД е част от очертаните в чл. 189, ал. 1 ЗЗД права на купувача, поради което при липса на изрична разпоредба за разваляне на договора по право при съдебно отстраняване на купувача, за да настъпи ефектът на развалянето, добросъвестният купувач трябва да упражни потестативното си право на разваляне на договора за продажба. В случая с исковата молба ищецът изрично е заявил, че разваля сключения договор за покупко-продажба с ответниците и претендира продажната цена по него, разноските по воденото дело за евикция, както и обезщетение по чл. 82 ЗЗД. Развалянето на договор, с който се прехвърлят вещни права върху движима или недвижима вещ, поради евикция, е институт, който има своя специфика, поради което е уреден различно от общата уредба на развалянето на договора в чл. 87 ЗЗД. Различни са предпоставките за разваляне на договора на това основание - кредиторът /купувач по договора/ няма задължение да дава подходящ срок за изпълнение на длъжника /продавача/ и да му отправя предупреждение за разваляне на договора след изтичане на срока, неприложима е разпоредбата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, не е предвидена процесуална възможност за длъжника да предложи изпълнение в течение на съдебния процес по иска за разваляне на договора. Различни са и последиците - при развалянето на договора на това основание, наред с отговорността на продавача, която той носи съгласно общите правила за неизпълнение на своето договорно задължение, съгласно чл. 189, ал. 1, изр. второ и ал. 2 ЗЗД, той дължи на купувача връщане на всичко, дадено от купувача при сключването на договора, включително връщане на цялата цена, дори когато вещта е била обезценена или повредена, както и да заплати на купувача разноските по договора и направените необходимите и полезни разноски за вещта. От своя страна обаче, купувачът не дължи връщане на продавача на дадената от него насрещна престация, тъй като вещта - предмет на договора, вече е отнета от купувача по съдебен ред. Част от последиците, уредени в разпоредбата на чл. 189, ал. 1, изр. второ ЗЗД, почиват на принципа на неоснователното обогатяване и за тях е изпълнен фактическият състав на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД - такава последица е връщането на продажната цена. Но отговорността на продавача по чл. 189, ал. 1, изр. 2 ЗЗД надхвърля границите на отговорността при иска за неоснователно обогатяване, тъй като освен това, с което продавачът неоснователно се е обогатил /като е получил продажната цена/, той дължи да възстанови на купувача всичко, с което купувачът е обеднял във връзка със сключването на сделката, а именно заплащане на разноските за сключване на сделката, както и направените от купувача след сключването на сделката и до евикцията необходими и полезни разноски за вещта. Според правилото на чл. 87 от ЗЗД, предупреждението, отправено от кредитора до длъжника за разваляне на двустранния договор, следва да е писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Формата на изявлението за разваляне на договора по този начин е обвързана от законодателя с формата на договора, като изрично за договорите за прехвърляне, признаване, учредяване или прекратяване на вещни права върху недвижими имоти е предвидено разваляне по съдебен ред. Договорите за покупко-продажба на движими вещи по правило се развалят извънсъдебно. Договорите за покупко-продажба на регистрирани автомобили не са включени в изрично посоченото изключение за специален ред за разваляне на договора, респективно - не е предвидена друга форма, освен писмена, в която изявлението за разваляне да бъде отправено до длъжника. В случаите, в които изявлението за разваляне на договор за покупко-продажба на МПС е заявено пред съд с искова молба, няма причина исковата молба да няма характер на предупреждение по смисъла на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. С получаване на препис от исковата молба ответникът е уведомен за волята на ищеца и договора се счита за развален и от този момент за ответника възниква отговорността за неизпълнение по сключения договор. В този случай правото на извънсъдебно едностранно разваляне на договора се осъществява с исковата молба с петитума, на която се претендират последиците от развалянето. За да настъпи ефекта на разваляне на договора трябва да се установени предпоставките по чл. 87 от ЗЗД. Предвид изложеното е неоснователно стореното от ответницата С. Ц. възражение, че е недопустимо (съответно неоснователно), с исковата молба да се разваля сключеният на 31.03.2010г. Договор за покупко-продажба на МПС. Неоснователно е и стореното от нея възражение за изтекла петгодишна давност, предвидена в чл. 87, ал. 5 от ЗЗД. Материята на осъществената евикция, се урежда с разпоредбата на чл.191, ал. 1 от ЗЗД, която не съдържа и от нея не може да се изведе правилото, че с факта на съдебното отстраняване настъпва разваляне на договора за продажба. В посочената норма е предвидено единствено, че при осъществена пълна евикция. на добросъвестния купувач се признават освен правата по чл.189, ал.1 ЗЗД, и допълнителни права: да иска от продавача заплащане на разноските по делото и стойността на плодовете, които е осъден да върне на третото лице. Правото да се развали договорът по реда на чл.87 от ЗЗД е част от очертаните, в чл.189, ал.1 от ЗЗД, права на купувача, поради което при липса на изрична разпоредба за разваляне на договора по право при съдебно отстраняване на купувача, за да настъпи ефектът на развалянето, добросъвестният купувач трябва да упражни потестативното си право на разваляне на договора за продажба. В разглеждания случай именно с исковата молба купувачът е упражнил това свое право. От друга страна, съгласно чл. 87, ал. 5 от ЗЗД, правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност. Според чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня в който вземането е станало изискуемо. В съдебната практика, намерила израз в Решение №98 от 12.07.2017г. постановено по гр.д. №3871/2016г. на ВКС. IV-то отд.. както и в Определение №10 от 07.01.2020 г. постановено по гр. д№ 2656/2019 г. 3 г.о. на ВКС, е прието, че при осъществена евикция, т.е. отричане със СПН правото на собственост на приобретателя по прехвърлителната сделка, началото на давността съвпада с осъществяване на евикцията - с влизане в сила на съдебния акт, с който със сила на присъдено нещо се отрича правото на собственост на приобретателя. С оглед на това, меродавният начален момент, от който започва да тече погасителната давност за упражняване на правото на ищеца да иска разваляне на договора поради пълна евикция, е влизане в сила на крайния съдебен акт по делото за съдебно отстранение, а в случая именно Определение №1 от 05.01.2022г., постановено по гр.д. №3279/2021г., по описа на ВКС, влязло в законна сила на 05.01.2022г. След като е установено, че това решение е влязло в сила на 05.01.2022 г., а настоящата искова молба е подадена на 10.11.2023 г., то общия петгодишен срок не е изтекъл и искът не е погасен по давност. Съгласно чл. 183 от ЗЗД основното задължение на продавача е да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. Предвид чл. 144, ал. 2 от ЗДвП, за прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили обикновената писмена форма на договора не е достатъчна, а е необходима нотариална заверка на подписите на страните. Императивното законово изискване е свързано с регистрационния режим на автомобилите и произтичащите от регистрирането им последици, включително съответни данъчни задължения. В случая, видно от представения процесен Договор с /нотариална заверка на подписите/ за покупко-продажба на моторно превозно средство(МПС), между ответниците- продавачи и ищеца-купувач е постигнато съгласие в установената от закона форма за прехвърляне на правото на собственост на процесния лек автомобил. Покупко-продажбата е транслативен способ за придобиване на право на собственост. За да настъпи прехвърлителният ефект на сделката е необходимо продавачът да е собственик на вещта. В противен случай, макар договорът да е действителен, същият не поражда целената правна последица - преминаване на правото на собственост от патримониума на продавача в патримониума на купувача. Това е така, защото никой не може да прехвърли повече права отколкото сам притежава. От съвкупния анализ на представените по делото доказателства става ясно, че към момента на извършване на сделката ответниците, които няма спор по делото, че са били съпрузи към момента на сключване на договора, не е били собственици на процесния автомобил. В тази насока е влязлото в сила съдебно решение, по което ищецът е бил евинциран. От страна на ответниците не са направени никакви твърдения и оспорвания, че с влязло в сила решение е признато, че трето лице е собственик на продаденото МПС. Същите оспорват единствено, че не следва да отговарят за евикцията, тъй като са били добросъвестни, не са знаели и те за правата на третото лице и че не са били привлечени по делото за евикция. Съгласно чл. 188 от ЗЗД продавачът носи отговорност, ако трети лица имат право на собственост върху вещта. Въпросът дали продавачът е знаел, че продава чужда вещ, е ирелевантен за отговорността му относно връщането на цената и разноските по чл. 189, ал. 1 от ЗЗД. Институтът на евикцията е уреден в чл. 187 и сл. От ЗЗД. Евикцията бива два вида – евентуална(предстояща) и реална(осъществена съдебна евикция). Евентуална евикция е налице, тогава, когато продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, но купувача все още не е отстранен от вещта с влязло в сила съдебно решение по дело, инициирано от действителния собственик. Този вид евикция е уредена в чл. 189 от ЗЗД и в тази хипотеза добросъвестният купувач има следните права: да развали договора за продажба по реда на чл. 87 от ЗЗД и да получи обратно от продавача цената, както и всички разноски по договора, както и необходимите и полезни разноски. Реална евикция е налице тогава, когато с влязло в сила съдебно решение купувачът е отстранен от вещта. Този вид евикция е регламентирана в чл. 191 от ЗЗД, съгласно който ако купувачът бъде съдебно отстранен, той може да иска от продавача още и стойността на плодовете, които е осъден да върне на третото лице, и заплащане на разноските по делото. Безспорно, при реализирана евикция е налице неточно изпълнение на задължението на продавача да прехвърли правото на собственост върху вещта, предмет на сделката, което поражда правото на евинцирания купувач да развали договора. По отношение на иска с правно основание чл. 191, ал.1, във вр. с чл. 189, ал.1 от ЗЗД, моля, да съобразите следното: За да се уважи предявеният иск следва да са налице следните предпоставки: да е налице влязло в сила решение, с което купувачът е отстранен от вещта от трето лице, цената да е била платена изцяло или отчасти от купувача по договора за продажба и тези на чл. 191 ал.2 от ЗЗД - продавачът не отговаря за съдебното отстранение, ако не е бил привлечен в делото и ако докаже, че е имало достатъчно основание за отхвърляне на иска. В настоящия случай са налице всички изброени предпоставки. Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, съдебно отстраняване на купувача е налице винаги, когато с влязло в сила съдебно решение правата на собственост върху закупената вещ са признати на трето лице. Действителният собственик на вещта може да предяви правата си чрез ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, а когато купувачът не осъществява фактическата власт върху закупената вещ - чрез установителен иск за собственост по реда на чл. 124, ал.1 ГПК. Когато предявеният срещу купувача установителен иск за право на собственост върху вещта е уважен с влязло в сила решение, то той е съдебно отстранен по смисъла на чл. 191 ЗЗД, независимо че не осъществява фактическа власт върху имота и може да претендира обезщетение за вредите, които търпи от неизпълнението. В този смисъл решение № 424 от 24.01.2012 г. по гр.д. № 1872/2010 г. ІV г.о. ВКС; решение № 261 от 26.10.2012 г. по гр.д. № 390/2012 г. ІІ г.о. ВКС; решение № 41 от 05.05.2015 г. по т.д. № 85/2013 г. І т.о. ВКС. Решение №305 от 07.02.2019г. по гр.д. М1353/2018г. на Върховен касаиионен съд, 4-то гр. отд., както и Определение №71 от 14.01.2016г. по гр.д. №4955/2015г. на Върховен касационен съд, 3- то гр. отд. Ето защо, предвид безспорно доказаната евикция на купувача по сделката, искът му е основателен, тъй като по отношение на него е осъществена пълна евикция и продавачите са в неизпълнение на задължението си да прехвърлят правото на собственост върху продаденото процесно МПС, поради което дължат връщане на платената цена. Когато съдебно отстраненият купувач е добросъвестен, т.е. по време на сделката не е знаел за правата на третото лице, то той може да претендира освен връщане на цената и всички действително претърпени вреди - чл.189 ал.1 ЗЗД или обезщетение в размер на уговорената неустойка при евентуална евикция. От посоченото по-горе следва, че приложима в казуса е разпоредбата на чл. 191, ал.1 от ЗЗД, която предвижда, че при съдебно отстранение, купувачът има право да бъде обезщетен освен с размера на платената цена, разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта, в случая и с разноските по делото. В настоящия случай не е налице спор между страните, че купувачът-ищец по делото е бил добросъвестен купувач, т.е. към момента на сключване на договора, същият не е знаел, че трети лица притежават право на собственост или други вещни права върху вещта. Предвид това, не са налице основания за ограничаване на отговорността на продавачите. Не могат да бъдат приети доводите на ответниците, че те не следва да отговарят за евикция спрямо ищеца, т.к. са били добросъвестни към момента на продажбата и не са знаели за правата на третото лице. Това възражение не намира опора в Закона. Единствено недобросъвестността на купувача може да освободи продавача от отговорност. В същото време купувачът не би могъл да упражни законоустановените си права чл. 188 - чл. 191 от ЗЗД срещу първия продавач по веригата от продажби-А. С., а може да ги упражни единствено спрямо продавачите по сключения от него договор. С отговорите на исковата молба, ответниците са сторили възражение, че не следва да отговарят за съдебното отстранение на ищеца от вещта, тъй като не са били привлечени като трети лица - помагачи в процеса и постановеното решение не ги обвързва. За да бъде приложена разпоредбата на чл. 191, ал. 2 от ЗЗД и продавачът да бъде освободен от отговорност при евикция, обаче е необходимо наличието на две кумулативни предпоставки, а именно: продавачът да не е участвал в процеса по съдебната евикция и да докаже, че е имал достатъчно основания за отхвърляне на иска, т.е. за да бъде освободен от отговорност, на първо място продавачът не трябва да е привлечен по делото за евикция и заедно с това следва да установи, че е имало достатъчно основание за отхвърляне на иска. Безспорно е между страните, че ответниците не са участвали в процеса по съдебното отстраняване на ищеца, поради което те могат в настоящия процес да противопоставят само възражения, че ако бяха привлечени за участие в делото по евикцията, то те биха противопоставили успешно възражения и доказателства за отхвърляне на иска. Касае се обаче за правоизключващи или правопогасяващи възражения, които купувачът е пропуснал да направи във воденото срещу него производство. В случая в писмените отговори и в цялото производство ответниците не са навели доводи в тази насока и не са ангажирали доказателства, че делото е водено зле. Ответниците не ангажираха доказателства, въз основа на които да се направи извод, че съдебната евикция е била реализирана, поради това, че делото е било зле водено и, че са налице обстоятелства, които ако биха били установени, искът за съдебно евинциране, би бил отхвърлен. Ответниците не сочат и не установяват конкретни обстоятелства, при установяването на които, резултатът от спора за собственост на продадения автомобил, би бил различен. От приобщеното производство по гр. д. № 420/2017 г. по описа на РС-Благоевград, съдът намира, че не могат да бъдат направени изводи в горната насока. С оглед на това, съдът намира, че възражението е неоснователно. Предид гореизложеното съдът намира, че договорът е развален, като ответниците дължат връщане на платената цена и разноските по делото за евикция. Установи се, че С. П. е заплатил следните суми, подлежащи на обезщетяване от страна на ответниците: 1000, 00лв. /хиляда лева/, представляващи изплатената продажна цена на процесния лек автомобил, в деня на сключване на Договора за покупко-продажба на МПС и 9 420, 28лв. /девет хиляди четиристотин и двадесет лева и двадесет и осем стотинки/, представляващи разноски по делото, изплатени на Й. Щ., от които 8 442, 37лв. Присдени с Решение №900385/11.03.2021г., постановено по в.гр.д. №74/2020г., по описа на Окръжен съд- Благоевград и 977, 91лв.- с Определение №1 от 05.01.2022г., постановено по гр.д. №3279/2021г., по описа на ВКС. Съгласно чл. 191, ал. 1, вр. с чл. 189, ал. 1 от ЗЗД при съдебно отстранение, продавачите следва да заплатят на евинцирания купувач разноските по съдебните производства, в които същият участвал. Представени са доказателства, че е образувано изпълнително производство и сумата, дължима като разноски по посоченото изпълнително дело, присъдени с влезлите в сила решения е изплатена. Предвид изложеното искът за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумите от 8 442, 37лв. и 977, 91лв. е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Относно стореното възражение, че не бил направил възражение за прекомерност съдът намира, че в това производство не могат да се разглеждат сторените такива, а отделно от това съгласно закона продавачите дължат връщане на разноските, които са платени, а в случая се установи, че ищецът е заплатил именно посочените разноски. Неоснователно е възражението на ответницата, че ищецът претендира и суми по изпълнителното дело. Напротив видно и от предявения иск същият претендира единствено разноските, които е осъден да заплати по делото за евикция. Ответниците дължат и законната лихва върху присъдените суми, считано от датата на подаване на исковата молба-10.11.2023 г. до окончателното изплащане на същите. По отношение на иска с правно основание чл. 189, ал.1, изр. 3, във вр. с чл. 82 от ЗЗД: Претендира се плащане от страна на ответниците на ищеца на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разликата между пазарната цена на продадения, с Договор за покупко-продажба на МПС от 31.03.2010г., процесен лек автомобил към датата на съдебната евикция /05.01.2022г./ и към датата на продажбата /31.03.2010г./ Константната съдебна практика приема, че такава претенция е допустима. При евикция продавачът дължи съгласно чл. 190, ал. 2 от ЗЗД обезщетение на купувача за причинените вреди. Обезщетението за вреди, извън посочените в чл. 189, ал. 1 от ЗЗД, съгласно същата разпоредба, се определя по общите правила за неизпълнение на задължението - чл. 82 и чл. 83 от ЗЗД. Съгласно чл. 82 от ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропусната полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението /виж в този смисъл постановено по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 294 от 13.10.11 г. по гр. д. № 1515/10 г. на III г. о. на ВКС/. Имуществената вреда е разликата между имуществото на кредитора след засягането на негово благо и това, което би имал, ако нямаше засягане. Тя се изразява в претъпени загуби и пропуснати ползи. Претърпените загуби са последиците от засягането на налични блага – погиване или отнемане на вещи, намаляване на стойността им, понасяне на разноски и др. Пропуснатите ползи са неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора. Вредата за евинцирания купувач е отнемането на вещта. Тя може да се изчерпи с цената, която купувачът е платил, ако за същата цена той може да си купи от пазара равностойна вещ, но когато през времето от покупката до съдебното отстранение цените на пазара са се повишили, вреда е превишението – сумата, която евинцираният купувач трябва да добави към подлежащата на връщане цена, за да купи равностойна вещ. При имуществените вреди паричното обезщетение се определя като разлика между паричната равностойност на имуществото на кредитора, както е увредено и паричната му равностойност, ако не беше увредено. Освен това, за да се уважи този иск, освен претърпяването на вредите, от купувача следва да се установи, че те са в пряка причинно-следствена връзка с неизпълнението на задължението на продавача да му прехвърли собствеността върху имота. Причинната връзка между неизпълнението и вредата очертава границите на отговорността. Кредиторът може да е понесъл всякакви загуби и да е пропуснал да реализира различни ползи, но обезщетение длъжникът ще дължи само за тези от тях, които са в пряка причинно-следствена връзка с неизпълнението. Вредата е пряка и непосредствена последица от неизпълнението, когато то е „необходимо" и „достатъчно" условие за настъпването й „в обичайна среда". При евикция неизпълнението от страна на продавача на чужда вещ е в причинна връзка с необходимостта евинцираният купувач да плати пазарната цена, такава каквато е при съдебното отстранение, за да си купи равностойна вещ, защото неизпълнението е необходимо и достатъчно условие за извършването на съответния допълнителен разход на свободния пазар, който е обичайна среда. Обезщетение за тази вреда се дължи, тъй като тя е пряка и непосредствена последица от неизпълнението и може да бъде предвидена при пораждане на задължението. Не буди никакво съмнение тезата, че неизпълнението от страна на продавача на чужда вещ не може да повлияе в ни най-малка степен на промените на пазарните цени. Правно релевантната причинна връзка обаче не се търси между неизпълнението и промените на пазарните цени (такава няма), а между неизпълнението и вредата. Цените на пазара се променят под влиянието на различни икономически фактори, които се изучават от икономическата наука, те са установими и са основа на всяка пазарна прогноза. Промените на цените при плановата икономика се влияят в голяма степен и от поведението на органа на планиране и поради това може да бъде защитавана тезата, че те са непредвидими, но свободният пазар е предвидим в достатъчна степен според изискванията на чл. 82 ЗЗД. Предвидимите вреди са по-тесен кръг от преките, това са вредите които кредиторът е могъл да предвиди, при полагане на дължимата грижа, според обстоятелствата, които са били известни на страните при сключването на договора и на тези обстоятелства, които е могло да им бъдат известни. Предвидимостта се отнася до настъпването на вредите, а не до размера им. Наред с вредата от увеличената стойност на отнетата вещ евинцираният купувач може да претърпи и други – непредвидими вреди от неизпълнението, но за тях продавачът на чужда вещ отговаря само, ако е бил недобросъвестен. Обстоятелството, че ищецът е ползвал МПС за известно време до съдебното му отстраняване не изключва наличието на вреда, както е посочено по-горе вредата за него е намаляването на имуществото му в резултат на съдебното отстранение и тази вреда се измерва с паричната сума, която той трябва да плати на пазара, за да си купи равностойна вещ. Вярно е, че увеличението на цената на имота е резултат на инфлационни процеси, които не зависят от волята на длъжника, но длъжникът, който не изпълнява задължението си отговаря не поради злата си воля, а поради неполагане на дължимата грижа. В горната насока са и Решение № 190/12.08.2014 г. по гр.д. № 6532 по описа за 2013 година на ВКС, четвърто гражданско отделение, Решение №296 от 5.11.2013г. по гр.д. №48/2013г., Решение № 60212 от 0710.2021г. по гр.д. №3155/2020г. на IIIг.о.; Определение №382 от 13.05.2022г. по гр.д. №39б1/2020г. на ВКС, IV-то гр. отд.; Решение №298 от 30.12.2024г. по гр. д. №78/2024г. на Окръжен съд - Шумен; Решение №309 от 17, 01, 2017г. по гр.д. №15736/2015 г. на Възз. II-е състав на Софийски градски съд, недопустанато до касация с Определение №509 от 02.08.2017г. по т. д. №991/2017г. на ВКС, II-ро търг, отд.; Решение №463 от 30.07.2018г. по гр.д. №317/2018г. на IXсъстав на Районен съд - Хасково; Решение №917 от 24.01, 2019г. по в.т.д. №286/2018г. на Апелативен съд - Велико Търново и много други. В настоящия случай се доказа, че евинцираният купувач - С. П. е платил при сключване на договора за продажба, цена в размер на 1 000, 00лв. /хиляда лева/. Посоченото обстоятелство не се оспори от ответниците. Нещо повече, в отговора, депозиран от ответника Г., чрез неговия процесуален представител, е посочено цит.: „Без съмнение в случая е резултат на съдебното отстранение, ищецът е лишен от движима вещ, която към момента на сключване на договора за покупко-продажба е имала пазарна цена 1 000 лв.". От друга страна, от заключението по изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза се установи, че пазарната стойност на процесния лек автомобил, към датата на влизане на съдебното решение, по силата на което ищецът е бил съдебно отстранен - 05.01.2022г. се равнява на 9 420.00лв. /девет хиляди четиристотин и двадесет лева/. Тоест, разликата между покупната стойност и повишената стойност на МПС-то в случая е в размер 8 420, 00лв. и тази сума представлява претърпяна от евинцирания купувач, претърпяна загуба по смисъла на чл. 82 от ЗЗД. Предвид изложеното, съдът намира, че претенцията следва да бъде уважена за сумата от 8 420, 00лв., представляваща обезщетение за причинени вреди в резултат от развалянето на договора за продажба, сключен между страните, изразяващи се в разликата между цената на МПС към 31.03.2010г. и 05.01.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-10.11.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като бъде отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 10 000, 00 лв. Неоснователно е стореното от ответницата С. Ц. възражение за погасяване по давност на претенцията за имуществена вреда, тъй като исковите претенции по чл. 82 ЗЗД се погасяват с изтичането на петгодишна давностен срок, който към датата на завеждане на исковата молба не е изтекъл, тъй като същият тече от датата на разваляне на договора. /В този смисъл е Определение № 176 от 18.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2374/2014 г., III г. о., ГК. / Вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователно обогатяване, се погасяват с изтичането на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието е налице към момента на извършване на престацията, поради което тя не може да се иска обратно, докато то съществува. Затова вземането става изискуемо от деня, в който отпада основанието (т. 7 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС). А основанието отпада с разваляне на договора, което става с влизане в сила на настоящото съдебно решение, което се илюстрира от обстоятелството, че преди да развали договора по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, купувачът не може да предяви иск за връщане на цената на отпаднало основание. Що се касае до възражението за изтекла абсолютна погасителна давност, същото е неоснователно, доколкото на основание чл. 112, т. 3 от ЗЗД. Относно претендираното дължимите суми да бъдат заплатени солидарно от двамата ответници и стореното възражение в писмения отговор от ответницата, че не е налице основание за солидарно осъждане. Не се спори по делото, че ответниците, към 31.03.2010г. са били в брак. Солидарността според чл. 121 от ЗЗД произтича само от закона или от договора. Съгласно императивната разпоредба начл.32, ал.2 от СК, съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството. Под „нужди на семейството" се разбират общите потребности на членовете на семейството, които според практиката главно са за снабдяване с храна, стоки, продукти, материали, заплащането на необходимите за съвместния живот разходи, задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. В този смисъл Решение №342 от 4.01.2012г. по гр.д. №1358/2011г. на ВКС, IVг.о. В тази връзка, по делото не се доказаха твърденията на ответницата С. Ц., че процесният лек автомобил никога не е бил семеен. Не бяха ангажирани никакви доказателства в тази насока, като е недопустимо това обстоятелство да се установява от протоколи за разпит на свидетели по друго производство. За съпрузите се поражда солидарна отговорност на задълженията, възникнали от съвместно разпореждане с общите вещи, какъвто е настоящият случай, видно от представения с исковата молба Договор за покупко-продажба на МПС от 31.03.2010г. В същия изрично е посочено, че цит.: „..собственото си МПС, придобито по време на брака им в законово режим на общност“. Тази солидарна отговорност на съпрузите обхваща и задължението им за заплащане на обезщетение за вреди, възникнали от неизпълнение на задължението да продадат своята обща движима вещ. Сумата от 1000, 00 лв. е получена от ответниците по време на брака им и на основание продажба на МПС съпружеска имуществена общност. Следователно и самата парична стойност на МПС следва режима на съпружеска имуществена общност, поради което и Ц. отговаря за репарирането на същата, още повече, че е подписала договора за покупко-продажба, следователно е приела и тя извършеното плащане. Без значение е в случая настъпилите след получаването на сумата и след продажбата събития, вкл. и прекратяване на брака между ответниците. Посоченото не променя основанието на настоящата отговорност. Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на сторените по делото разноски съразмерно уважената част от исковете. Видно от данните по делото същият е сторил разноски в размер на 816, 81 лв. –действително дължима и заплатена държавна такса, 5 лв.-държавна такса за обезпечителна заповед, 2000, 00 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение и 800, 00 лв.-заплатено възнаграждение на вещо лице. Следователно ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от общо 3341, 58 лв. съразмерно на уважената част от исковете. Предвид частичното отхвърляне на единият от исковете на ответниците се следват на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сторените разноски съразмерно на отхвърлената част. Видно от данните по делото всеки от дватата е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 2000, 00 лв. предвид изложеното ищецът дължи на всеки от двамата сумата от по 154, 75 лв. съразмерно на отхвърлената част от иска. Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград,