Решение № 330 от 6.12.2024 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 432/2024 г.

Производството е образувано по въззивна жалба на „ЛЪКИ КД" ЕООД, гр.Варна, представлявано от управителя Х.Д., чрез адв.Н. от ВАК, срещу решение № 250/30.05.2024г., постановено по т.д.№ 370/2023г. по описа на ВОС, в частта, с която съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от „ЛЪКИ КД“ ЕООД против „ПЕРИНОВ и синове“ ЕООД иск за разликата над 862, 29 лв. до претендирания размер от 51 738 лв., представляваща договорна неустойка, начислена за периода от 17.03.22г. до 01.04.2023г., по силата на чл.44 от раздел VI на Договор за СМР от 29.07.2021г., на осн. чл.92 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 28.06.2023г. до окончателното изплащане на сумата както и в частта, с която е осъдил „ЛЪКИ КД“ ЕООД да заплати на „ПЕРИНОВ и синове“ЕООД по предявен насрещен иск, сумата от 1 000 лв., частичен иск от общо в размер на 58 105, 01 лв., дължими по проформа фактура №110/31.03.2023г., представляващи стойността на извършени СМР/строително-монтажни работи/, след приспаднат аванс по договор, ведно със законната лихва от 19.10.2023г. до окончателното изплащане на сумата. С жалбата си въззивникът излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в съответните части касателно размера на присъдената договорна неустойка и по отношение уважения частичен насрещен иск, като постановено при несъобразяване на събраните доказателства. Счита за доказано, респ. осъществен фактическият състав на правото на възложителя да развали договора за изработка с оглед явната невъзможност изпълнителят да изпълни в срок възложената работа (при неизпълнени още 6 плочи), което се установило както от събраните по делото доказателства, така и от приетата и неоспорена КСТСчЕ. Счита, че съдът неправилно е тълкувал понятието „груб строеж“(чиято легална дефиниция се съдържа в пар.5, т.46 от ДР на Закона за устройство на територията), а оттам и извод, че договорената неустойка е за забава по отношение неизпълнение в крайния срок по договора, а не за неизпълнение на отделните етапи от строителството, поради което и ответникът дължи договорна неустойка само за 10 дни. Твърди вътрешно противоречие на обжалвания акт по отношение крайния момент на уважената претенция за неустойка. Позовава се на заключението на в.л.Г., че договорът в конкретика предвижда изпълнение на носеща стоманобетонна конструкция (кофраж, армировка, бетон) и зидарии (ограждащите стени). Конструкцията е безгредова стоманобетонна, изпълнена с фундаментна плоча и последващи 11 бр. плочи с прилежащите им вертикали. Количествата, заложени в Приложение №1 към договора, са общите количества, съгласно одобрената проектна документация като изпълнените СМР съгласно приложените актове обр.19 - протоколи от 1 до 15 вкл., касаят изпълнението на стоманобетонните елементи до 4-та плоча вкл. (плоча „Г‘ на кота +6.62) при общо 11 етажа. Счита, че съдът не е взел предвид заключенията на вещите лица както и данните и доказателствата по делото, от които е видно наличието на забава от страна на ответника с поне шест месеца /вж. ВЖ, л.7/, което е довело и до неправилен извод за неоснователността на исковата претенция за договорна неустойка за забава в съответната част. Приема, че претендираната дължима договорна неустойка за закъснение изпълнението на договорните задължения е доказана по основание и размер и следва да бъде уважена в пълния размер от 51 737, 99 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Жалбоподателят твърди, че допуснатата забава в изпълнението на възложените СМР е доказана и установена категорично за периода от м.септември 2022г. до м.март 2023г. Твърди в тази връзка, че плоча „Г“ е била излята м.март 2023г., когато е бил развален договорът, а е следвало да бъде завършена до м.09.2022г. По отношение на уважения насрещен иск въззивникът излага също съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, тъй като претенцията била изцяло неоснователна. Счита, че това е така поради непредставяне на проформа фактурата в счетоводството на възложителя за плащане. Същата била връчена на възложителя едва с преписа от насрещната искова молба. Поддържа твърдението, че тази фактура е била създадена с оглед на настоящия процес. Оспорва възприетото от съда, че работата е надлежно извършена и приета от възложителя без конкретни забележки. Сочи, че от представените доказателствата, а именно подписаните от ответника актове от №1 до №14, за изпълнени на обекта СМР, липсва подписан Акт Образец 19 с пореден №15, тъй като били констатирани незавършени и некачествено извършени СМР. Ето защо жалбоподателят счита, че проформа фактурата от 31.03.2023г. е издадена незаконосъобразно за цялата й стойност от 58 105, 01 лв. Освен това сочи довод, че окончателното плащане се осъществява след декофриране на елементите, почистване на обекта и отстраняване на недостатъците, констатирани в двустранен протокол от 24.03.2023г. В жалбата се посочват установените в този протокол неизпълнени и некачествено изпълнени работи, които не били обсъдени от съда. Жалбоподателят твърди, че тези недостатъци били отстранени от възложителя, което довело до допълнителни разходи за него. Сочи, че същите не са могли да бъдат установени от вещото лице по допусната СТЕ, тъй като са били отстранени от възложителя за негова сметка. Именно поради това съдът следвало да обсъди констатациите в протокола от 24.03.23г., подписан от двете страни, което той не е сторил. Твърди, че плащането се дължи в срок от 30 дни след актуването на съответния етап, отразен в акта; че не са били налице условията за издаване на проформа фактурата. Всички тези условия не са били настъпили, поради което и незаконосъобразно и в противоречие с договора между страните се изисква заплащане. Твърди, че изпълнителят не е изпълнил основното си задължение по договора. Счита, че всичко това се установява от двустранния протокол от 24.03.2023г., съставен и подписан от страните, който е останал необсъден от съда. Поддържа, че „ЛЪКИ КД“ ЕООД не дължи на „ПЕРИНОВ и синове“ ЕООД претендираната сума от 1 000 лв., частичен насрещен иск в общ размер от 58 105, 01 лв., въз основа на проформа фактура №110/31.03.23г., представляващи стойността на извършени СМР, след приспаднат аванс по договора, ведно със законната лихва от 19.10.2023г., поради неговата неоснователност и недоказаност. Моли въззивната инстанция да отмени решението в обжалваните части и да уважи предявения от „ЛЪКИ КД“ ЕООД против „ПЕРИНОВ и синове“ ЕООД иск изцяло, респ. да отхвърли изцяло частично предявения от „ПЕРИНОВ и синове“ ЕООД насрещен иск срещу „ЛЪКИ КД“ ЕООД, в т.ч. да преразгледа присъдените съдебно-деловодни разноски съобразно изхода от делото. В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Б. Д. от АК-Варна, в качеството й на процесуален представител на „Перинов и синове“ЕООД, която изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли съда да потвърди обжалваното съдебно решение в съответните части. Претендира присъждане на разноски в производството, в т.ч. адвокатско възнаграждение. Във въззивното производство страните чрез процесуалните си представители поддържат становищата си, обективирани във въззивната жалба и отговора по същата. Съдът, въз основа на твърденията, доводите и възраженията на страните, събраните доказателства и по в пределите на въззивното производство, намира за установено следното от фактическа и правна страна: При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата е подадена в преклузивен срок, от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, поради което производството по същата е допустимо. Страните не правят нови доказателствени искания, както и липсв Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск съдът намира за надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими. За да се произнесе по жалбата съдът съобрази, че производството е било образувано по искова молба на „ЛЪКИ КД“ ЕООД ЕИК 203314499, чрез адв.Ив.Н., срещу „ПЕРИНОВ и синове“ ЕООД ЕИК 103830447 със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Братя Миладинови №30, представлявано от управителя Е.П., с която в условията на обективно кумулативно съединяване и след изменение по отношение размера на исковете съгл.чл.214 ГПК, са предявени осъдителни искове за: сумата от 172 000 лв., представляваща задължение за заплащане на платен аванс на отпаднало основание поради разваляне на договора за изпълнение на СМР от 29.07.2021г., на осн.чл.55, ал.1 от ЗЗД, както и за сумата от 51 738 лв., представляваща договорна неустойка по чл.44, от раздел VI на договора от 29.07.2021г., на осн.чл.92 от ЗЗД, начислена за периода от 17.03.2022г. до 04.04.2023г., ведно с лихвата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. В производството са приети за съвместно разглеждане насрещни искове (след частично прекратяване на производството), предявени от „ПЕРИНОВ и синове“ ЕООД ЕИК 103830447 срещу „ЛЪКИ КД“ ЕООД ЕИК 203314499, за осъждане на ответника по този иск да заплати сумата: 1.1 000 лева, частичен иск от общо 223 087.41 лева, представляващи стойността на движими вещи - строителен инвентар (кофраж, скеле и др. съгл. уточняваща молба от 12.09.23г.) поради погиването им както и за осъждане на ответника да заплати сума като 2. частичен иск в размер на 1 000 лева от общо дължими 67 500 лева, а именно по 222.22 лева месечно за периода от 03.04.23 г. до 03.08.23 г. и 111.12 лева за периода от 03.08.23 г. до 18.08.23 г., в общ размер на 67 500 лева, представляващи обезщетение за ползване без основание на строителен инвентар (кофраж, скеле и др. подробно описани в уточняваща молба от 12.09.23г.), в размер на месечния пазарен наем за всеки един месец поотделно за периода от 03.04.23 г. до 18.08.2023 г. или 15000 лева за един месец от 03.04.2023 г. до 03.05.2023 г., 15000 лева за един месец от 03.05.2023 г. до 03.06.2023 г., 15000 лева за един месец от 03.06.2023 г. до 03.07.2023 г., 15000 лева за един месец от 03.07.2023 г. до 03.08.2023 г., 7500 лева за половин месец от 03.08.2023г. до 18.08.2023г. както и 3. за заплащане на сума от 1 000 лева, представляваща частичен иск в общ размер на 58 105.01 лева, дължима по проформа фактура № 110/31.03.23 г., представляващи стойността на извършени СМР, след приспаднат аванс по договор. /подчертаните претенции са предмет на въззивната жалба/. В исковата молба ищецът твърди, че страните са обвързани от Договор за изпълнение на СМР от 29.07.2021г. за обект: Сграда със смесено предназначение в УПИ V - 230027 „Зона за обществено обслужване" в кв.8, местност „Боклук тарла", ж.к. „Вл.Варненчик“. Съгласно договора, за „Перинов и синове“ ЕООД е възникнало задължение да извърши СМР, закупуване и доставка на материали за строителството съгласно количествено- стойностна сметка /КСС/. Твърди се, че съгласно договора срокът за изпълнение съгласно календарния/линеен график /Приложение №2/ е 12 месеца след издаване на Протокол - Акт №1 и изплащане на аванса по договора в размер на 10% от стойността на същия, а именно 287 433.00 лв. Сочи, че срокът за изпълнение на договора е започнал да тече за страните от 09.11.2021 год., след извършеното плащане на аванс в размер на 344 919.94 лв. и наличието на Акт №1 за откриване на строителната площадка. Обектът е следвало да бъде предаден на 09.11.2022 год., който срок не бил спазен. Поради това, в хипотезата на чл.262, ал.2 ЗЗД, ищецът твърди, че считано от 03.04.2023 год. е развалил Договора за изпълнение на СМР от 29.07.2021 год. В уточняваща молба ищецът посочва, че изпълнителят е прекъснал работата си на обекта без основание, а сградата е следвало да бъде завършена по график към месец 03.2023г., а към датата на развалянето са оставали още 6 броя плочи за изпълнение. Извършената работа от страна на ответника е на стойност общо 703 943.50 лв., за която се твърди, че е изцяло заплатена. Твърди се, че ответникът бил поканен да се яви на 29.05.2023г. в кантората на нотариус № 194, за да подпише съответните актове и протоколи, съгласно изискванията на чл.5, ал.2 от НАРЕДБА № 3 от 31 юли 2003 год. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, но не се явил. Сочи, че съгласно чл.2 от раздел II от Договора, на изпълнителя по договора е преведен аванс съгласно проформа фактура, в размер на 344 919.94 лева. Доколкото аванса следва да бъде в размер на 10 % от цената на договора, съгласно чл.4 от раздел III или сумата от 287 433.00 лв., то възложителят е превел по-голяма от дължимата по договора, с 57 485.00 лв., която следва да бъде възстановена като недължимо платена след развалянето на договора. Ищецът твърди, че възложителят дължи договорна неустойка, съгласно чл.44, раздел VI Неустойки и санкции, в размер на 0.01% без ДДС на ден от стойността по Договора, но не повече от 3% от стойността на договора. Съгласно договора цената на договорените СМР е 2 874 332.85 лева, като неустойката е в размер на 86 230 лева. /3%/ В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК ответникът депозира отговор, в който оспорва исковете. Не оспорва, че е сключен Договор за изпълнение на СМР от 29.07.2021 год. на обект: СГРАДА СЪС СМЕСЕНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ в УПИ V - 230027 - „зона за обществено обслужване“ в кв.8, местност „Боклук тарла“, ж.к. „Владислав Варненчик“, община Варна както че по договора са предоставени суми в аванс за закупуване и доставка на материали и извършване на СМР, но твърди, че за извършеното строителство са подписвани актове обр. 19. Оспорва твърдението на ищеца, че е налице неизпълнение на задълженията му по договора, поради което счита, че договорът неоснователно е развален. Счита, че е налице противоречие в твърденията на ищеца - срокът за изпълнение бил 12 месеца и изтичал на 09.11.2022 год., а същевременно ищецът твърдял, че сградата е следвало да бъде завършена по график към месец 03.2023г. Твърди, че не е налице основание за връщане на част от платения аванс, тъй като със сумите са закупувани и доставяни материали и са заплащани трудовите възнаграждения на работещите на обекта лица. Сочи, че доколкото ответното дружество не е неизправна страна, не дължи неустойка по договора. Прави възражение за прекомерност в претендирания размер неустойка, тъй като ищецът не е посочил периода на същата, не е фиксирал размер нито е посочил как определя началната дата. Ответникът счита, че при двустранен договор, дори да е налице неизпълнение на уговореното, кредиторът може да развали договора, но след като даде подходящ срок за изпълнение с писмено предупреждение, че след изтичането му ще смята договора за развален. В конкретния случай липсва такова предупреждение. Твърди, че ответникът бил затруднен при снабдяване с материали за строителството с оглед войната в Украйна. Същевременно сочи, че ищецът по делото е неизправна страна, тъй като е извършвал забавени и нерегулярни плащания по издадените въз основа на подписаните актове 19 бр. фактури, което изключително е затруднявало работата на изпълнителя. Както плащането със закъснение, така и нередовните доставки на материали на обекта от страна на ищеца, промяната в икономическата обстановка в световен мащаб са довели до невъзможност за извършване на договорената работа в първоначалния срок, поради което се е стигнало до удължаване срока на договора. Счита, че дори и да е налице основателна причина за разваляне на договора, поръчващият може да се откаже, макар изпълнението да е започнало, като заплати на изпълнителя направените разходи, извършената работа и печалбата, която би получил от изпълнението на работата, поради което ответното дружество не дължи връщане на каквато и да било сума от аванса. С отговор и уточняващи молби от 12.09.2023г., 03.10.2023г. и 17.10.2023г. ответникът твърди, че едновременно с връчване на писмото за разваляне на договора достъпът на изпълнителя до обекта е бил забранен, като поради прекратяване на отношенията на обекта без основание са задържани вещи на ответното дружество на стойност 223 087.42 лева. Задържането на работния инвентар фактически препятства възможността ответното дружество да продължи работа не само на този, но и на друг обект. Твърди се, че вероятно инвентарът е унищожен поради неправилно експлоатиране. Настоява, че доколкото същият се държи без основание от ищеца, освен връщането му се претендира плащане на обезщетение в размер на средния пазарен наем на движимите вещи – строителен инвентар за съответния период на задържане. Ответникът твърди с отговора си, че от страна на ищеца липсва разплащане на остатъчно възнаграждение по договора по последна издадена от него проформа фактура № 110/31.03.23г. на стойност 58 105, 01 лева, след приспадане на аванса съгласно уговореното в анекси към договора от 29.07.2021г. В допълнителната искова молба ищецът пояснява, че съгласно договора, срокът за изпълнение по календарния/линеен график /Приложение 2/ е 12 месеца след издаване на Протокол - Акт №1 и изплащане на аванса по договора, в размер на 10% от стойността на същия, а именно 344 919.94 лв. с ДДС. Така ищецът променя началния срок за изпълнение на договора като твърди, че е започнал да тече от 17.03.2022 год., след извършеното плащане на аванс в размер на 344 919.94 лв. с ДДС и откриването на строителната площадка на обекта. Предвид това, че срокът за изпълнение е 12 месеца, изпълнителят е следвало да предаде обекта в срок от една година от датата на издаване на акт №1 от 17.03.2022г., т.е. до 17.03.2023 год. Сочи, че Акт образец 19 №15 от март 2023г. е за завършени СМР на кота + 6, 62 (или завършен втори етаж на сградата), като остават още 6 етажа от същата /която е осеметажна + асансьорна шахта/ или още 6-7 месеца работа, което се явява седем месеца след крайния срок за завършване на сградата в груб строеж. Оспорват се твърденията на ответника за извършена от изпълнителя работа без забележки, като се позовава на протокол за забележките по всички етапи, подписан на 24.03.2023г. от техническия ръководител на ответника. Твърди, че ответникът не е предприел действия за поправка на некачествените СМР и към момента на прекратяване на договора. Ищецът поддържа твърдения, че изпълнителят не е изразходил сумата по заплатения аванс по предназначение, като твърди, че между страните били подписани два анекса, уреждащи финансовите взаимоотношения по повод на предоставените на възложителя суми и неизвършени СМР. Съгласно договореност между страните изпълнителят, в случая ответникът, е следвало да върне част от аванса, тъй като той не е усвоен по предназначение, доколкото материалите впоследствие са закупени от възложителя. Изпълнителят, съгласно последвалите два анекса към договора, е следвало да възстанови сумите, заплатени от възложителя за монтажа и демонтажа на крана на обекта, стойността и доставката на бетона и арматурната заготовка. Оспорва се твърдението, че възложителят е правил нерегулярни доставки на материали на обекта, доколкото задължение на изпълнителя по договор е да закупува и доставя необходимите материали за извършване на възложените СМР. Пояснява се, че неустойката по договора е изчислена от датата на акт №1 от 17.03.2022г. до момента на прекратяването на договора, когато вече закъснението е било минимум 6 месеца. Оспорва се твърдението за забавяне от страна на възложителя на плащания, като причина за неизпълнение на време и качеството на СМР по договора. Сочи се, че съгласно сключения между страните договор актовете и фактурите към тях се заплащат както следва: чл.3 т.6 от договора в седемдневен срок след подписването на акт образец 19, а съгласно чл.4 т.15 - акт образец 19 се подписва в срок от 5 работни дни от представяне на съответния акт. Окончателното плащане става след декофриране на елементите, почистване на обекта и отстраняване на констатираните недостатъци, което е видно и от двустранен протокол от 24.03.2023г., подписан от страните. Предявените насрещни искове се оспорват по основание и размер. Сочи се, че на обекта е останал инвентар и кофражен материал, който се установява, че е собственост на друг търговец - „ПЕРИНОВ ИГ“ ООД. Между двете дружества било сключено споразумение от 29.06.2023 год., в което страните приемат за безспорно, че „ПЕРИНОВ ИГ“ ООД гр. Варна е собственик на кофражен материал и инвентар, находящ се на обекта на "ЛЪКИ -КД" ЕООД: "СГРАДА СЪС СМЕСЕНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ" в УПИ У-230027-"зона за обществено обслужване", кв. 8, местност "Боклук тарла", ж.к."Вл, Варненчик", община Варна, както и същият е на обща стойност 85 038 39 лв. Твърди се, че „собственика и управител на ответника, също има собственост и представлява същото“ - „ПЕРИНОВ ИГ“ ООД гр. Варна. На 26.07.2023 год. отново с „ПЕРИНОВ ИГ ООД гр. Варна е сключен договор за ползване на вещите при наемна цена в размер на 3 500 лева, която „Лъки КД" ЕООД следва да заплаща на собственика на кофража и инвентара, находящи се на неговия обект, както и сума в размер на 10 161.20 лева за периода от 03.04.2023 год. до 30.06.2023 год. и сума от 3 500 лева за периода 01.07.2023 год. до 31.07.2023 год. Твърди се, че доколкото вещите не са собственост на изпълнителя, то не му се дължи и обезщетение за ползването им. Твърди се, че представената проформа фактура № 110/31.03.23 год. за първи път се предявява от страна на изпълнителя. Сочи, че подписани по изпълнените в обекта СМР от ответника са актове от №1 до №14, а Акт Образец 19 №15, не е подписан от страните, поради констатираните незавършени и некачествено завършени СМР, като проформа фактурата от 31.03.2023 год. е издадена незаконосъобразно за цялата стойност в размер на 58 105.01лв. Окончателното плащане се осъществява след декофриране на елементите, почистване на обекта и отстраняване на констатираните недостатъци, констатирани в двустранен протокол от 24.03.2023г. Това се извършва, съответно в срок от 30 дни след актуването на съответния етап, отразен в акта. Доколкото изпълнителят не е изпълнил задълженията си, то не му се дължи плащане. В срока по чл.373, ал.1 от ГПК с отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа, че авансът е разходван по предназначение и е приспаднат по съответния ред от издаваните фактури. Твърди, че при констатиране на забележки, същите са отстранявани своевременно. Не оспорва наличието на анекси и твърдението, че от страна на ищеца са плащани материали за обекта. Оспорва твърденията, че за изграждане на останалите етажи са нужни още 6-7 месеца. Поддържа останалите си възражения по исковете както и насрещните искове. Въззивният съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните и събраните доказателства, в границите на въззивното производство, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Предмет на въззивното производство е част от постановеното решение на окръжния съд – отхвърлената част от главен иск за заплащане на договорна неустойка по чл.44 от договора, за разликата над присъдения размер от 862.29 лева до пълния предявен размер от 51 738 лева, претендирана за периода от 17.03.2022г. /началото на изпълнение на договора/ до развалянето на договора на 04.04.2023г., както и уваженият насрещен иск за сумата от 1000 лева, частичен иск от общо 58 105.01 лева, дължимо възнаграждение за извършените от изпълнителя СМР, съгласно проформа фактура от 31.03.2023г., след приспадане на заплатения аванс, ведно със законните лихви върху главниците. В останалата уважена и отхвърлена част решението е влязло в законна сила. Не се спори, че на 29.07.2021г. между „ЛЪКИ КД“ ЕООД ЕИК 203314499, като възложител, и „ПЕРИНОВ И СИНОВЕ“ ЕООД ЕИК 103830447, като изпълнител, е сключен Договор за изпълнение на СМР, по силата на който изпълнителят приема да извърши всички СМР на сграда със смесено предназначение в УПИ I-230027 – „зона за обществено обслужване“, кв.8, местност „Боклук тарла“, ж.к. Владислав Варненчик, общ.Варна. Съгласно чл.44 от договора за изпълнение на СМР /л.16/, в случай на неизпълнение на срока на договора, изпълнителят дължи неустойка в размер на 0.01% без ДДС на ден от стойността на договора, но не повече от 3% на същата база. В тази връзка съдът следва да обсъди уговорките на страните за срока на изпълнение на възложените СМР. Няма спор, че съгласно чл.2 от договора, срокът за пълното изпълнение на договора е 12 месеца съгласно календарен график, приложение №2 към договора, като същият започва да тече при кумулативно изпълнение на две условия: подписан протокол за приемо-предавателни работи по изкопни и укрепителни работи на строителна площадка и заверка сметката на изпълнителя с преведен аванс в размер на 10% от стойността на договора. /приложение №1/, който се приспада пропорционално при подписване на всеки акт обр.19 за съответния етап от строителството. В Приложение №1 както и в чл.4 е посочена ориентировъчна стойност на възложената работа от 2 874 332.86 лева съгласно КСС. Изпълнението на работата приключва с подписване на акт обр.14, от който момент започва да тече 5 дневен срок за окончателното плащане по договора. Съгласно чл.6, възложителят дължи плащане в хода на изпълнение на договора, в 7 дневен срок след подписване на акт обр.19 за действително извършените СМР и представена фактура съгласно приложения №№1 и 3 към договора. Не се спори, че с телеграма- с известие за доставяне, възложителят е развалил договора, с изрично позоваване хипотезата на чл.262, ал.2 ЗЗД, считано от 03.04.2023г., тъй като приел, че изпълнителят няма да може да изпълни договора в срок по уговорения начин. В същата покана е посочил, че договорът е следвало да бъде изпълнен до м.03.2023г., а към датата на развалянето са оставали още неизпълнени плочи от сградата /6 бр./, предмет на договора, което послужило като основание за развалянето по вина на изпълнителя. По делото са представени взаимно разписани протоколи акт обр.19 за констатирани и удостоверени реално изпълнени СМР за периода от 03.06.2022г. – 06.03.2023г. /актове от №1 до №14 вкл./ и фактури за суми по актовете с приспадане на съответна част от платения аванс. Не се спори и се установява, че ищецът -възложител е заплатил на насрещната страна сумата от 344 919.94 лева - аванс по договора, който е в по-голяма от предвидената в чл.4 от договора, сума 10% от стойността на договора 2 874 332.86 лева без ДДС. Отделно от това въззивникът твърди, че е заплащал договорени в тежест на изпълнителя материали съгласно приложените анекси, независимо и въпреки предоставения аванс. Съгласно Анекс №1 от 27.06.2022г., страните са се договорили, че възложителят „ЛЪКИ КД“ ЕООД ще заплаща стойността на бетон и арматурна заготовка за всеки етап директно към доставчиците. С Анекс № 2 от 07.12.2022г. са договорени нови единични цени съгласно КСС, Приложение 1, относно СМР – монтаж на заготвена армировка и кофражни работи. С анекс № 3 от 06.03.2023г. към договора е установен размера на неусвоения аванс от възложителя, равняващ се на 175 155.29 лева без ДДС към съответната дата. С взаимно-разписан от представители на възложителя и изпълнителя двустранен протокол от 24.03.2023г. са установени „неизвършени, недовършени и дефектно извършени СМР на кота +6.62 м“. Ответникът не е ангажирал доказателства за поправката на тези дефекти по изпълнението. Съдът намира, че този протокол, макар да установява частично неизпълнение на възложената работа, е ирелевантен за пренесения във въззивното производство спор. Това е така, тъй като договорът не е развален поради лошо/некачествено/ изпълнение на работата, а в хипотезата на чл.262, ал.2 ЗЗД, поради неспазване срока за изпълнение на договора. От изслушаната СТЕ /л.267 и сл./ се установява, че съобразно предмета на договора от 29.07.2021г. за изпълнение на етап „груб строеж“ на сграда със смесено предназначение /въз основа на дефиницията в т. 46 на § 5 от ДР на ЗУТ/, се предвижда изпълнение от ответното дружество на носещата стоманобетонна конструкция (кофраж, армировка, бетон) и зидариите (ограждащите стени). Конструкцията е безгредова стоманобетонна, изпълнена с фундаментна плоча и последващи 11 бр. плочи с прилежащите им вертикали. Количествата, заложени в Приложение 1 към договора са общите количества, съгласно одобрената проектна документация. Изпълнените СМР, съгласно приложените актове обр.19, а това са протоколи от №1 до №15 вкл., касаят изпълнението на стоманобетонните елементи до 4-та плоча (плоча „Г“ на кота +6.62). Експертът посочва, че съгласно график към договора, срокът за изпълнение започва да тече на 01.10.2021г. Същевременно посочва, че с фактура №1784/01.04.2022г., на стойност 10 хил. лева с ДДС, е формирана общата сума на договорените 10% аванс, предвидени като условие за започване на работа, а именно 344 919.94 лева с ДДС. Вещото лице установява, че приемо-предавателен протокол за завършени укрепителни и изкопни работи на строителната площадка не е подписван /а е предвиден като кумулативно условие по договора за стартиране на строителството/, но според него датата, която може да се приеме за първа възможност за започване на изпълнение по договора е 10.03.2022г., като се позовава на подписана Заповед №5/09.03.2022г. за полагане на бетон и фундамент на куло крана от Конструктора и Строителния надзор на обекта в предоставена на вещото лице Заповедна книга №258/09.12.2021г. При съобразяване с клаузите на чл.2 и чл.4 от договора, вещото лице посочва като начало на изпълнението 01.04.2022г., което означава, че сградата е следвало да бъде завършена на етап „груб строеж“ до 01.04.2023г., съобразно предвидения в договора 12 месечен период. В заповедната книга, със Заповед №13 от 20.03.2023г. е разрешено полагане на предвидения по проект бетон на плоча „Г“ – на кота +6.62. Според вещото лице, след оглед на място и съгласно актуването по Протокол №15/21.03.2023г., изпълнителят е изпълнил строежа до плоча „Г“ – кота +6.62. При съобразяване с новата начална дата за изпълнение по договора – посочената от заключението 01.04.2022г., както и съобразяване периодите съгласно линеен график, плоча „Г“, кота +6.62 е трябвало да бъде завършена до 21.09.2022г. Според заключението на изготвената по делото СТЕ, основните СМР за изпълнение на грубия строеж са: кофражни работи, доставка и монтаж на заготвена армировка, доставка и полагане на бетон С10/12, доставка и полагане на бетон С30/37, бетонпомпа с дълж. на стрелата до 40м., зидария от керамични блокове Poroterm 25 N+F Light+ и зидария от керамични блокове Poroterm 12 N+F, като съответно тези СМР са дадени с количества и единични цени в КСС и са предмет на последващите анекси към Договора. Останалите изброени в КСС работи са дадени само с единична цена, без необходими количества и по- късно в процеса на работа са актувани съобразно изпълненото на място. Експертът сочи, че съгласно приетите и заплатени актове образец 19 (протоколи от 1 до 14 вкл.), материалите, които е закупил изпълнителят и съответно възложителят е заплатил в пълна стойност са: 11, 00м3 бетон С10/12 съгл. Протокол 1 от 17.03.2022 г.; 76, 20мЗ бетон С30/37 съгл. Протокол 1 от 17.03.2022 г.; 7 260кг армировка съгл. Протокол 1 от 17.03.2022 г.; 14 120кг армировка съгл. Протокол 2 от 03.06.2022 г.; 26 900кг армировка съгл. Протокол 4 от 09.08.2022 г.; 280кг армировка съгл. Протокол 6 от 03.10.2022г. Съгласно договора, в задълженията на изпълнителя е закупуването и доставката на арматурна заготовка и бетон в пълен обем по проектни количества, както и поставяне на кулокрана. Извън цитираните по-горе шест позиции, няма данни други материали да са били закупени от изпълнителя, а докладваните са абсолютно недостатъчни за обекта, те са една минимална част от необходимото общо количество. Заключението посочва още, че основните материали, необходими за грубия строеж, като бетон и армировка, са заплащани от възложителя, а това е видно и от анексите към договора, където цените са коригирани и на изпълнителя е заплащан само труда за полагане на материалите. По отношение на изпълнените СМР вещото лице заключава (Приложение 2 на експертизата), че всички актувани СМР в протоколи №2 до №14, са били заплатени. Липсват данни за плащане на СМР по Протокол №15, за които вещото лице установява на място, че са били изпълнени. Общата сума по протоколите, вкл. с тази по протокол №15 възлиза на 964 417 лева с ДДС. Съгласно счетоводната експертиза, базирана единствено на получена от ищеца информация /ответникът не е съдействал на вещото лице/, са установени преведени суми към изпълнителя по договора в общ размер на 1 100 596.34 лева с ДДС, от които преведени аванси в общ размер от 423 919.94 лева и по фактури за СМР от протокол №2 до протокол №14 вкл., след приспадане на аванс, суми в общ размер на 676 676.40 лева. Съгласно получената информация от ищеца, експертизата установява неизразходвана сума – неусвоен аванс от изпълнителя в общ размер от 215 536.69 лева с ДДС. Въз основа на тази фактическа установеност съдът достига до следните правни изводи: Предмет на настоящото производство е част от предмета на първоинстанционното решение -по исковете с правно основание чл.92 ЗЗД, за заплащане пълния размер на претендираната неустойка съгласно чл.44 от договора за СМР както и частта по насрещния иск за заплащане от възложителя възнаграждение за извършените работи по договора, след приспадане на авансите, съгласно проформа фактура №110/31.03.23г., предявен като частичен до размера на 1 000 лева. В настоящото производство не е спорно основанието за разваляне на договора за изработка поради забавеното му изпълнение. Сключеният между страните договор е бил развален при условията на чл.262, ал.2 ЗЗД, който предвижда извънсъдебно потестативно право на възложителя да прекрати действието на договор преди да е настъпил падежът на задължението, когато е явно, че изпълнителят няма да може да изпълни работата в срок или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин. Този начин на разваляне сочи на пораждане последиците на чл.88 ЗЗД занапред. От цитираната от ищеца норма следва, че обективната невъзможност за изпълнение на работите в уговорения срок, с оглед оставащия период до неговото изтичане, е самостоятелно основание за разваляне на договора за изработка, като не е необходимо той да е от категорията на т. нар. фикс сделки, по смисъла на чл.87, ал.2 ЗЗД, при които забавеното изпълнение е равнозначно на пълно неизпълнение, тъй като с оглед на уговореното или по естеството на дължимата престация, задължението по необходимост следва да бъде изпълнено в уговорения срок, доколкото с неговото изтичане отпада правният интерес на кредитора от реално изпълнение, в частност и поради това, че то става безполезно за него. Нормата на чл.262, ал.2 ЗЗД дерогира приложението по аналогия на чл.87, ал.3 от ЗЗД, като при уредените в нея хипотези, кредиторът не може да бъде принуден да приеме забавено изпълнение, вкл. с обезщетение за вредите от забавата, респ. съдът не може да преценява дали има интерес от забавеното изпълнение, кумулирано със съответно обезщетение за мораторните вреди от неизпълнението. Принципът на реалното изпълнение предполага точно изпълнение на поетите с договора задължения, включително във времево отношение, особено когато то се осъществява в продължителен период от време, чрез изпълнението на различни видове работи, които в своята съвкупност водят до уговорения резултат. За прекратителния ефект на развалянето в хипотезата на чл.262, ал.2 от ЗЗД е достатъчно да бъде установено, че през оставащия период до настъпване падежа на задължението, спазването на уговорения срок за изпълнение е обективно невъзможно. Преценката за това се основава на прогнозната продължителност на строителните дейности, необходими за изграждане на обекта в уговорената степен на завършеност, вкл. чрез съпоставяне с обема на вече извършените работи към датата на развалянето и продължителността на срока, през който те са били изпълнени, за да се направи обоснован извод дали оставащата част от срока е достатъчна. Съгл. решение №132 от 28.01.2015 г., пост. по т. д. № 1846/2013 г./, включително с позоваване на чл. 262, ал. 2 от ЗЗД, е прието, че при договорни отношения, които се изпълняват в определен времеви интервал, а не едновременно със сключване на сделката (т.е. договорите за продължително изпълнение), какъвто е договорът за строителство, като вид договор за изработка, законът въздига срока в съществен елемент от съдържанието на договора. В нормата на чл.262, ал.2 ЗЗД, очевидната невъзможност за изпълнение на задълженията в уговорения срок поради причини, за които длъжникът отговаря, е предвидено като основание за неговото разваляне преди изтичане на срока. Именно на това основание е бил развален договорът и тази възприета и от съда фактология не е оспорвана от страните. Нещо повече, в случая потестативното право на разваляне на договора от 03.04.2023г. е упражнено едновременно с настъпване крайния срок на договора според уговорката в чл.2 от същия. Поради това съдът намира, че не е било необходимо предоставяне на допълнителен срок за изпълнение съгласно чл.87, ал.1 ЗЗД, каквото възражение е правил ответника. Развалянето, съгласно чл.88 ЗЗД дава възможност на възложителя /поръчващия/ да претендира освен връщане на неоползотворения аванс /до съответния етап от изпълнението/ както и на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора съгл.чл.88 ЗЗД. Поставеният и с въззивната жалба въпрос е дали в това обезщетение попада и уговорената между страните неустойка за забавено изпълнение срока на договора. По иска с правно основание чл.92 ЗЗД: Съгласно чл.92 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи за обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Съгласно чл.44 от договора, обвързващ страните, в случай на неизпълнение на срока по този договора, изпълнителят дължи на възложителя неустойка в размер на 0.01% без ДДС на ден от стойността на договора, но не повече от 3% от същата стойност. /л.16/ Страните не спорят относно стойността на договора и размера на претендираната неустойка, а спорът се концентрира относно основанието за заплащането й. Безспорно, с оглед на очертания предмет на договора – строителството на етап „груп строеж“ на сграда със смесено предназначение, същият има продължително действие, поради което развалянето му няма обратно действие, а действие занапред. Не се касае за начално неизпълнение на договора, а за такова настъпило в хода на изпълнението му чрез допусната забава. Изрично в този смисъл фактическите параметри на спора са зададени с исковата молба от възложителя Лъки КД ЕООД. /съгл.чл.262, ал.2 ЗЗД/ В настоящото производство не се спори относно развалянето на договора по вина на изпълнителя, с достигане изявлението на възложителя до Перинов и синове ЕООД. Договорът за изработка, какъвто е договорът за изпълнение на СМР, е такъв с продължително изпълнение, поради което развалянето му няма обратно действие /чл.88, ал.1 ЗЗД/. С оглед това действие на прекратяването на договорната връзка при виновно неизпълнение възложителят може да претендира за връщане само това, срещу което не е получил насрещно изпълнение до момента, не и изработеното от изпълнителя в рамките на възложеното до момента. Именно поради това е уважен иска за връщане на неоползотворен аванс. Съгласно разрешението в ТД № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при двустранен договор, който е с продължително или периодично изпълнение, подлежащ на разваляне за в бъдеще, уговорената между страните неустойка за забава се дължи – в случай на неточно /вкл. забавено изпълнение/, обусловило развалянето, но само за онази част от сделката, чието действие се запазва. В този случай кредиторът /възложител/ ще може да претендира и неустойка за обезщетяване на вреди поради настъпилото занапред разваляне, но за другата част от сделката, ако такава неустойка е била уговорена. В случая страната не претендира такъв вид вреди, а единствено мораторна неустойка, уговорена за забавеното изпълнение срока на договора. Поради изтегленото начало на изпълнението му, техническата и счетоводната експертизи посочват като период на допусната забава около 6 месеца. Тази забава е констатирана по отношение на последната плоча „Г“, предадена на възложителя непосредствено преди развалянето. Не е била поставяна задача на експертизата за изчисляване допусната забава в предходни етапи от строителството. Съобразно постановеното по-горе в ТР №7/2014г. на ВКС /финалната част на мотивите му/, предвид развалянето на договора занапред, възложителят може да претендира уговорена мораторна неустойка за изпълнената част от договора. /до плоча „Г“/ Ищецът не е обосновал друг вид вреди от неизпълнението, които свързва със забавеното изпълнение на сроковете в изпълнената част, а видно от съдържанието на чл.44, неустойката е уговорена за неспазване срока на договора. Установено посредством техническата експертиза е забавяне изпълнението на договора с поне шест месеца. Уговорената неустойка за забавено изпълнение се отнася и за съответната част, до която изпълнителят е престира в изпълнение на договора, но със забава. Последната представлява форма на неизпълнение на договора. Това означава, че кредиторът може да претендира неустойка за забавено изпълнение на съответния етап от строителството като вреда от неизпълнението, но единствено за онази част от сделката, чието действие се запазва. /арг. мотивите на ТР/ Именно в този смисъл съдът намира, че се изразява възражението на насрещната страна, че не дължи заплащане пълния размер на уговорената неустойка. / в отговор на жалбата/ С оглед качеството на страните, ответникът не може да прави възражение за прекомерност на неустойката, а от друга страна уговарянето й съгласно чл.44 от договора, не я прави нищожна. Независимо от това, с оглед отпадане действието на договора занапред, страната не следва заплаща неустойка, изчислена въз основа на стойността на целия договор, вкл. прекратената част от същия. Съгласно договора, проектната му цена възлиза на 2 874 332.86 лева, а изпълнената част от договора, за която е установено забавеното изпълнение – съгласно приложение №1 към СТЕ /л.276 по делото/ на 803 680.83 лева. Липсва основание уговорена за забавено изпълнение на целия договор стойност на неустойката, изчислима върху цялата стойност по КСС, да се отнася и до забавено изпълнение на изпълнената част. Поради това, съдът намира предявения иск за неустойка за основателен до размера на 14 466.24 лева, изчислена съобразно уговорения процент от 0.01% от изпълнените със забава СМР /съгл.счетоводната експертиза и възприетия от ищеца размер от посочените изчисления от 0.01% за 180 дни забава. В останалата отхвърлена част до претендирани 51 738 лева /след увеличаване размера на иска/ искът като неоснователен, подлежи на отхвърляне. По уважения насрещен иск за заплащане на извършените в действителност СМР, след приспадане на аванса, съгласно чл.79 вр.чл.266 ЗЗД: В случая договорът е развален именно поради неспазване на срока за завършване на възложената работа – до 17.03.2023г., което е очевидно с оглед констатацията на СТЕ, че към тази дата ответното дружество е изпълнило едва плоча „Г“, на кота +6.62, която е трябвало да бъде изпълнена най-късно през м.09.2022г. Констатацията съответства и на изпратената до ответника покана -изявление за разваляне на договора /на л.22 по делото/. Именно поради това възложителят е приел, че договорът няма да може да бъде изпълнен и е упражнил правото си да развали договора. Страните не спорят относно достигане изявлението на ищеца до ответното дружество на 03.04.2023г. Не се спори относно изправността на ищеца, а и въпреки въведени в първоинстанционното производство възражения, ответното дружество не е доказало забавяне, липса на плащане и на изпълнение доставките на обекта, от страна на възложителя. Поради изложеното, отправеното към изпълнителя изявление за разваляне на договора поради неизпълнението му в срок, е породило действие, считано от 03.04.2023г. Доколкото в договора е уговорен срок за завършване на възложените СМР, съдът намира, че не е било необходимо изпращане на предупреждение съгласно чл.87, ал.2 ЗЗД и предоставяне на срок за доброволно изпълнение. След развалянето, възложителят дължи на изпълнителя заплащане на полезно извършените работи, а в случая от СТЕ се установява, че извършени, но незаплатени са обективираните в протокол №15 СМР. Представеният протокол за констатирани недостатъци от 23.03.2023г. /л.94/ касае различни етапи от извършеното строителство, вкл. тези, които се обхващат от подписаните протоколи обр.19, съответно заплатените от ищеца. Освен това, последният не е установил кои от тези недостатъци се дължат на неизпълнени или лошо изпълнени работи от посочените в протокол №15. Нещо повече, изброените в двустранния протокол работи се отнасят очевидно към други етапи от изпълнението на сградата. В тази връзка съдът кредитира и т.5 от неоспорената СТЕ, съгласно която установените недостатъци не са съществени и не се отразяват на носещата способност на конструкцията и експлоатационните й характеристики. /л.273/ На изпълнителя не е предоставен срок за отстраняване нито е предмет на делото искане по чл.265, ал.1 ЗЗД. Поради изложеното, и доколкото строежът е бил изпълнен съобразно уговореното до плоча „Г“, при липса на въведени твърдения за негодност на изработеното, е налице приемане на обективираните в протокол №15 работи, поради което на ответника се дължи възнаграждение за извършената работа. Съдът споделя отговорът даден в практиката на ВКС в решение №349 от 16.05.2005г по търг. дело № 349/04 на ВКС, ТК, решение №1661 от 06.12.1999 г.по гр.д. 972/99 на V г.о. на ВКС, както формираната по реда на чл.290 ГПК- решение по т.д. №535/10 на ВКС, ТК, ІІ т.о., че извършената работа по договор за изработка може и да не е приета изрично /със съставяне на писмен акт подписан от възложителя/ и че са достатъчни и конклудентни действия за това. Във всички случаи, обаче, когато се касае за строителни обекти, за да се дължи плащане на възнаграждение по чл.266 ал.1 от ЗЗД на изпълнителя, осъществените от него на място строително-монтажни работи следва да отговарят на одобрения технически проект, а ако няма такъв - на уговореното между страните в самия договор и на съответните строителни правила и норми, съобразно с изискванията на чл.169 от ЗУТ. В случая, съдът установи, че по делото е бил представен от ответника акт обр.19, с пореден №15, в който са били отразени извършените работи, подлежащи на заплащане и за които е издадена проформа фактурата №110/31.03.2023г. Решението в частта, в която на ищеца е възстановен неизползвания в строителството аванс в размер на 172 000 лева е влязло в законна сила поради липса на обжалване. Съгласно заключението /л.271/, ищецът е заплатил аванс в размер на 353 266.63 лева, т.е. в по-голяма сума от договорените 344 919.94 лева без ДДС. След изплащане на аванс в размер на 173 652.71 лева, е налице остатък от 179 613.92 лева без ДДС. Части от платения аванс са усвоявани по отделните фактури /до протокол №14/, издадени от Перинов и синове ЕООД. Същевременно, ищецът е извършил СМР на стойност до акт №14 – в размер на 737 549.71 без ДДС /без приспадане на аванс/ и 676 676.40 лева /редуцирана с аванса стойност/. Тези стойности се установяват както от СТЕ, така и от счетоводната експертиза /л.283 по делото/. От последната се установява разплащане с изпълнителя до протокол обр.14 вкл., както и съответно усвояване на части от аванса по договора във всеки един етап. Работите по протокол №15 са приети изрично, доколкото по делото е представен подписан от насрещната страна Лъки КД ЕООД, протокол на л.212 по делото. Същевременно, възражението на ищеца за неизпълнени и лошо изпълнени работи по протокол №15, по който е издадена и проформа фактура №110/31.03.2023г. /л.127/, в размер на 58 105.01 лева, не могат да се свържат с отразените в двустранно подписания протокол от 24.03.2023г. недостатъци по изпълнението. /на л.94/ Тъй като работите са изпълнени /установено от СТЕ/, приети от възложителя с подписване на протокол №15, а и с конклудентни действия /строителството на сградата е продължило/, а не са заплатени поради развалянето на договора, то на изпълнителя се дължи претендираното възнаграждение съгласно чл.79 вр.чл.266 ЗЗД. В трайната практика на ВКС се приема, че право на частично възнаграждение изпълнителят има дори когато в последствие договорът е развален поради неговото неизпълнение, щом възложителят е приел една част от изработеното и тази част отговаря на условието да му бъде полезна, като липсата на възражения при фактическото приемане се приравнява на одобрение - признание, че изработеното съответства на договора - чл.264, ал.3 ЗЗД. В същата хипотеза и полезността на работата за възложителя по чл. 267, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, е основание за ангажиране на отговорността му за заплащане на обезщетение /решение от 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г., IV г. о./. Дори при недостатъци на престирания резултат- предмет на изработката не се погасява задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, а наличието им поражда права на възложителя, които следва да бъдат упражнени по реда на чл.265 ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да доведат или до намаляване размера на възнаграждението или до отлагане изискуемостта на задължението за възнаграждение. Върху сумата се дължи и законната лихва от предявяване на фактурата на насрещната с връчване препис от нея на възложителя, плюс предвидените 7 дни съгласно т.6 от договора, до окончателното изплащане. В тази част съдът достига до идентични правни изводи на сторените от първата инстанция. Поради изложеното въззивната жалба се явява неоснователна, а решението следва да бъде потвърдено. Въз основа на изложеното настоящият състав достига до идентични правни изводи на направените от първата инстанция, чието решение следва да бъде потвърдено в обжалваните части. При това положение, разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК се следва на въззиваемия, но същият не претендира такива. За уважената част от иска по чл.92 ЗЗД на въззивника се следва съответна част от претендираното адв.възнаграждение до размера на 744 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК. /1/2 от претендираното 5320 лева съобразно уважената част 14 466/51738/ Дължима е и съответна част от сторените разноски за държавни такси до размера на 291.50 лева. Съобразно изложеното, съдът