Решение № 1 от 4.1.2022 г. на Районен съд - Момчилград по дело № 513/2021 г.

Производството е по предявена молба с правно основание чл.14-17 от Закона за лицата и семействата и се движи по реда на чл.549-551 ГПК. В молбата на ИВ. ИВ. ИСКР., подадена чрез адвокат Д.Х. от АК- Кърджали, се твърди, че е брат на Г.И., родена на 27.04.1927г. в с.Загорско, общ.Момчилград, която отсъствала от 31.05.1947г. насам и нямал никаква информация за това, какво се е случило с нея. Молителят заявява, че помни годината, когато се изгубили следите от нея, бил е на 16 години, и неговият баща е споделял за сестра му, че е болна от едра и когато оздравее, ще я види отново. Твърди, че е живял в с.Загорско до 90-те години на миналият век, когато заминал за Турция, и оттогава животът му е прочитал в двете държави, и т.к. е бил в напреднала възраст, е решил да уреди наследствените отношения с децата си. И тогава установил, че сестра му ГЮЛЮЗАР няма издаден акт за смърт, и съответно се водела жива в регистрите на общината. Заявява, че това е създало последици от правен характер, поради разминаването на правното и фактическото състояние. Били извършени проверки в регистрите на с.Загорско и в община Момчилград, при които установили, че липсват извършени действия във връзка смъртта на сестра му- фактът не смъртта й не бил отразен в регистрите на населението и за него било невъзможно реализирането в пълен обем на правата. Счита, че е налице изпълнен фактически състав на обявяване смъртта на неговата сестра- същата била изчезнала /нямала известно местонахождение/, нямало сведения за нея /данни за притежавани документи за самоличност/, и са минали повече от 5 години от дея на последното известие за нея. Заявява, че той е единственият предполагаем наследник на сестра си, т.к. по-голямата им сестра е починала, без да остави наследници, и затова имал правен интерес от завеждането на настоящото дело. Ето защо молителят иска при условията на чл.549-551 от ГПК и чл.14- 17 от ЗЛС, съдът да постанови решение, с което да обяви смъртта на Г.И., родена на 27.04.1927г. в с.Загорско, общ.Момчилград, с последен постоянен адрес: с.Загорско, общ.Момчилград, с дата на предполагаемата смърт- 31.05.1947г. Иска на осн.чл.551 от ГПК да се разпореди на общ.Момчилград, след влизане на решението в сила, да състави акт за смъртта на лицето. В съдебно заседание, молителят не се явява и се представлява от адв.Д.Х. от АК- Кърджали, който поддържа молба, така както е предявена. Съобразно разпоредбата на чл.550 от ГПК съдът е изпратил писма до съответните органи с оглед събиране на сведения по отношение на изчезналото лице. Съгласно разпоредбата на чл.550 ал.2 предл.2-ро от ГПК препис от молбата следва да се връчи и на предполагаемите наследници на отсъстващото лице, посочените по-горе- и това е само молителят. Заинтересованите страни и РП- Момчилград, не са отговорили в срока по чл.13'1 от ГПК, като Прокуратурата се представлява от прокурор Ем.Александров, който намира искането за допустимо и основателно, по изложените съображения. Община Момчилград, че за лицето, предмет на настоящото производство не налице друга информация, освен приложената в актовете за гражданско състояние към молбата, вкл.относно евентуално изселване съгл.приложено препис-извлечение от семеен регистър от 1928г. на с.Загорско. В същото писмо се посочва, че молбата е била поставена на таблото за съобщенията на Общинската администрация- Момчилград, като в тази насока са приложили и Констативен протокол от 28.10.2021г. и до 08.12.2021г. в Общината не е постъпвала информация за изчезналото лице. От РУ- Момчилград към ОДМВР- Кърджали е постъпил отговор, че системата на АИС „БДС" няма данни за лицето Г.И.ОВА; в РУ- Момчилград не са били налични преписки, касаещи трупове с неустановена самоличност, и безследно изчезнали лица; както и че РУ- Момчилград не е обявявало за ОДИ лицето Г.И.ОВА. Съдът като съобрази изложеното в молбата, изразеното становище на страните в проведеното открито с.з, събраните по делото писмени доказателства, както и гласните доказателства-показанията на разпитаните в качеството на свидетели лица /Б.И.- син на молителя, и С.М.- съсед на молителя/, на които съдът дава вяра, тъй като същите бяха депозирани добросъвестно, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Активната легитимация на молителя се установява от приложените по делото удостоверения за наследници /№ 68 16.09.2020г./, от които е видно, че изчезналото лице Г.И.ОВА, родена на 27.04.1927г. е брат на молителя И.И. И. И.. От това удостоверение е видно, че изчезналото лице е имала и сестра- Ф.И.И. с ЕГН- ••••••••••, която е починала през 1981г. Съгласно представеното удостоверение за наследници № 198 от 04.11.2021г. на общ.Момчилград, Ф.И.И. с ЕГН- ••••••••••, която е починала през 1981г., е оставила като наследници само молителя и изчезналата Г.И.ОВА. Приложено е удостоверение за липса на съставен акт за гражданско състояние от 28.05.2021г. на общ.Момчилград, в което е посочено, че за лицето Г.И.ОВА, родена на 27.04.1927г., няма съставен акт за смърт. Както и по-горе се посочи, в системата на АИС „БДС" няма данни за лицето Г.И.ОВА; в РУ- Момчилград не са били налични преписки, касаещи трупове с неустановена самоличност, и безследно изчезнали лица; както и че РУ- Момчилград не е обявявало за ОДИ лицето Г.И.ОВА. От Извлечение от семеер регистър от 1928г. на с.Загорско /представено от общинска администрация- Момчилград/ за Г.И.ОВА не записани данни, касаещи евентуалната й смърт и/или изселване. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на Б.И.- син на молителя, и С.М.- съсед на молителя, с които се установява, че сестрата на бащата на първият свидетел се разболяла на 20 годишна възраст, починала е и не се знае къде е погребана, защото не е имало документи. Синът на молителя сочи, че тези неща ги знае от баща си и от стари хора от селото, като търсели документи за това в Джебел и Момчилград, но нищо не открили. В тази насока са и показанията на другият свидетел, който посочва, , че сестрата на молителя се разболяла от едра шарка, когато е била на 20 години, но не се знаело дали е умряла, и къде е погребана и къде е изчезнала- знаел тези неща от молителя и от комшиите. Съобразявайки изложеното по-горе, съдът намира, че в конкретният случай са налице предпоставките на чл.14 от ЗЛС. От доказателствената съвкупност по делото не се установява наличието на данни и вести за лицето след посочения от молителя като последен момент, в който лицето е било видяно- и това 31.05.1947г., когато е датата на предполагаемата смърт на лицето. Видно от твърденията на заинтересованото лице и показанията на свидетелите, също е потвърждава така установената липса на известие за лицето от този момент. В тази насока са и писмените доказателства по делото- лицето е родено 27.04.1927г., дъщеря е на И.И.И., роден на 16.03.1888г. и починал на 22.09.1953г. Изчезналото лице е сестра на молителя и на починалата през 1981г. Ф.И.И., която не е оставила наследници. За изчезналото лице в АИС „БДС" няма данни, същата не е обявяване за ОДИ, като в регистъра на населението на с.Загорско от 1928г. няма отбелязване за нейна смърт или изселване. В общинската администрация не е съставен акт за смъртта на това лице. Свидетелите по делото сочат, че същата е починала на 20 годишна възраст, и е била погребана на неизвестно място, като не били съставени съответни документи. Съдът приема, че с оглед изложеното и средностатистическата възраст, са налице основанията да се предполага, че Г.И.ОВА е починала. Тъй като същата е безизвестно изчезнала, за последната няма и издаден акт за смърт. С оглед на горното, съдът намира, че са налице законовите предпоставки да се обяви смъртта на Г.И.ОВА, а именно- изтекъл срок, по- дълъг от визираният в чл.14 ЗЛС петгодишен срок. По делото се събраха писмени и гласни доказателства, които са категорични, че от 1947 година досега за отсъстващата няма никакви сведения. Установено е, че последният адрес на отсъстващото лице е бил в с.Загорско, общ.Момчилград. По делото, в съответствие с изискването на чл.549 ал.2 от ГПК са събрани данни и за предполагаемите наследници на изчезналото лице. Съдът намира, че събраният по делото доказателствен материал, изцяло кореспондира с изложеното в молбата от страна на молителя. Предвид на това, че по делото не се събраха безспорни доказателства за точният ден и час /година и месец/ на смъртта на лицето в съответствие с чл.16 ЗЛС, съдът намира, че за дата на смъртта следва да се приеме датата 27.04.1947г., а мястото- с.Загорско, общ.Момчилград, към който момент се отнася последното сведение за това лице. Тъй като липсват данни за часа на смъртта, съдът не е длъжен да определи същият. / в тази насока е Решение №400 от 02.11.2011г. на ВКС по гр.д.№ 1646/2010 г., IV г.о./. В съответствие с разпоредбата на чл. 5S1 ГПК, въз основа на настоящия съдебен акт, следва да бъде съставен акт за смърт по последното местожителство на лицето, поради което препис от влязлото в сила решение следва да се изпрати на Община- Момчилград. Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 549 и сл. ГПК, във връзка с чл. 14 и чл. 16 ЗЛС, съдът намира че подадената молба е основателна и доказана, поради което следва да бъде уважена. Мотивиран от горните съображения, съдът