Решение № 3876 от 14.10.2024 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 742/2024 г.

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по жалба на Агенция за държавна финансова инспекция, гр. София, ул. Леге, № 2, представлявана от директора Г. И. Й., чрез гл. юрк. В. В. М., срещу Решение № 23 от 10.05.2024 г., постановено по а.н. дело № № 20215230200244 по описа на Районен съд Панагюрище за 2021г., с което е отменено Наказателно постановление №11-01-232 от 03.09.2021 г., издадено от директора на Агенция за държавна финансова инспекция, с което за нарушение на чл. 13, ал. 3, т. 5, във вр. чл. 2, ал. 2, т. 1 от Закон за финансово управление и контрол в публичния сектор, на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция, на С. П. Ч., [ЕГН], от гр. Стрелча, ул. Барикади 31 е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева.

Поддържа се, че Закон за финансово управление и контрол в публичния сектор регулира обществени отношения отнасящи се до финансовото управление и контрол, както и принципите и изискванията към системите за финансово управление и контрол в организациите от публичния сектор. Сочи се, че с оглед предметния обхват на регулиране, ЗФУКПС попада в хипотезата на чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция, като нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност.

При това положение се счита, че процесното административно нарушение се включва в хипотезата на чл. 34, ал. 2, предложение първо от ЗАНН, поради което абсолютния давностен срок за съставяне на акт за установяване на административно нарушение е пет години.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено, наказателното постановление потвърдено, а в полза на администрацията да се присъди юрисконсулско възнаграждение.

3. С. П. Ч., [ЕГН], от гр. Стрелча, ул. Барикади 31, не взема становище по касационната жалба.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Според данните описани в Акт за установяване на административно нарушение № 11-01-232 от 09.03.2021 год., съставен от В. И. Р., на длъжност главен финансов инспектор от Агенция за държавна финансова инспекция, към 16.10.2017 г., в Община Стрелча, в гр. Стрелча, пл. Дружба 2, С. П. Ч., в качеството си на кмет на Община Стрелча и ръководител на организация от публичния сектор по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, не е приложил контролна дейност „процедури за предварителен контрол за законосъобразност“, преди поемане на финансови ангажименти при сключване на Договор № 223 от 16.10.2017 г. с „Еко Хидро“ ООД, гр. Пазарджик, с предмет „Основен водопровод по ул. Б. О., от о.т. 161 до о.т. 169, гр. Стрелча, Община Стрелча, област Пазарджик“, с който е поел финансови ангажименти за извършване на разход на обща стойност 54 999, 42 лв. без ДДС (65 999, 30 лв. с ДДС), без да е приложена „система предварителен контрол за законосъобразност“.

Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 13, ал. 3, т.5, във връзка с чл. 2, ал. 2, т. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор Акта е връчен на неговия адресат на 09.03.2021 г., без да са заявени резерви или възражения.

7. Административно наказващият орган е възприел изцяло както фактическите констатации, така и правната квалификация на нарушението, като на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция, с процесното наказателно постановление е наложил на С. Ч. глоба в размер на 500, 00лв.

8. В първоинстанционното решение, районния съд подробно е описал всички представени в хода на първоинстанционното производство доказателства. Оспорения в настоящото производство резултат обаче, съдът е основал единствено на факта, че нарушението на чл. 13, ал. 3, т. 5, във връзка с чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗФУКПС е извършено от С. Ч., през периода от публикуването на 05.09.2017г., на Обява за обществена поръчка на стойност по чл. 20, ал. 3 от Закона за обществените поръчки, до датата на сключването на Договор за изпълнение на строителни и монтажни работи №223 от 16.10.2017г., Акта за установяване на административно нарушение е съставен на 09.03.2021г., тоест след изтичане на 3 години и 6 месеца от извършване на нарушението.

При това положение е счетено, че съобразно сроковете, предвидени в чл. 34, ал.1, изр. 2 от ЗАНН, не е следвало изобщо да се образува административно наказателно производство.

ІV. За правото:

9. Очертавайки кръга от обществени отношения които регулира, в чл. 1 от ЗФУКПС, законодателя е посочил, че този закон урежда обхвата и осъществяването на финансовото управление и контрол, както и принципите и изискванията към системите за финансово управление и контрол в организациите от публичния сектор. Според чл. 2, ал. 1 от ЗФУКПС, разпоредбите на закона се прилагат в организациите от публичния сектор, а според чл. 2, т. 1 от ЗФУКПС, по смисъла на този закон организации от публичния сектор са: бюджетните организации по смисъла на Закона за публичните финанси, както и общинските предприятия по смисъла на Закона за общинската собственост.

10. Според чл. 2, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Закона за държавната финансова инспекция, основната цел на държавната финансова инспекция е да защитава публичните финансови интереси, като тази цел се осъществява Агенцията за държавна финансова инспекция, чрез изпълнение на следните основни задачи: установяване на нарушения на нормативните актове, уреждащи бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност, както и на индикатори за извършени измами.

Съобразно чл. 4, т. 1 от ЗДФИ, държавната финансова инспекция се осъществява във: бюджетните организации.

Най сетне, според чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция, при упражняването на инспекционна дейност по този закон виновните длъжностни лица, както и лицата, които работят по граждански договори за управление и контрол, ако деянието не съставлява престъпление, се наказват: за нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност, ако не е предвидено наказание в съответния нормативен акт - с глоба от 500 до 3000 лв. Както се посочи, това е правното основание, посочено в процесното наказателно постановление за налагане на административно наказание на Ч.. 11. Според чл. 34, ал. 2 от ЗАНН (в редакция от ДВ, бр. 21 от 2021 г.), за нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция, както и за нарушение на нормативен акт, уреждащ хазартната дейност и мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и за нарушение на Закона за енергетиката, Закона за енергията от възобновяеми източници и подзаконовите нормативни актове по прилагането им, на Регламент (ЕС) № 1227/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия (OB, L 326/1 от 8 декември 2011 г.), както и за нарушение на Закона за независимия финансов одит, Закона за платежните услуги и платежните системи, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на шест месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от извършване на нарушението (курсива наш). В тези случаи предвидените срокове в ал. 1 не се прилагат.

Очевидно в случая, цитираните нормативни текстове, включително чл. 34, ал. 2 от ЗАНН(в казаната редакция), не са съобразени от районния съд при постановяване на обжалваното в настоящото производство решение. Поради това, същото следва да бъде отменено, а доколкото първоинстанционния съд не е обсъдил спора по същество и не е изложил мотиви в тази насока, делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

V. За разноските:

12. С оглед връщането на делото за ново разглеждане, съдебни разноски не следва да се присъждат в настоящото производство. Този въпрос, следва да бъде разрешен от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото.

Ето защо, Съдът