Решение № 1999 от 3.12.2025 г. на Административен съд - Перник по дело № 392/2025 г.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу акт подлежащ на съдебен контрол, от надлежни страни с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна по следните съображения:

Съобразно нормата на чл. 34а, ал. 2 от Закона за държавната собственост - Извън случаите по ал. 1/ отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти/, отчуждаването се извършва със заповед на областния управител по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай обжалваната заповед е издадена от териториално и материално компетентен орган, какъвто е областния управител на област П••••, тъй като се касае да отчуждаване на имот, които се намира на територията на област П••••, и не е налице порок по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК, правещ атакувания акт незаконосъобразен.

Оспорваната заповед е издадена и в съответствие със законовите изисквания за форма на акта. Безспорно оспорваният акт, предмет на обжалване в това съдебно производство, съдържа всички изискуеми реквизити, регламентирани в чл. 34в от Закона за държавната собственост. Визирана е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, стойността на обезщетението и техният собственик. Следователно оспорваният акт е издаден в съответствие с изискванията на чл. 146, т. 2 от АПК.

Настоящият съдебен състав на Административен съд - П••••, анализирайки представените в хода на съдебното производство доказателства, намира, че при издаването на оспорваната заповед са спазени административно-производствените правила, посочени в чл. 34, чл. 34а, чл. 34в от ЗДС. Заинтересованото ведомство на основание чл. 75, ал. 2 от ЗПБ във вр. с Г. Т. от ЗДС е сезирало с писмо № Е-26-Б-607 от 02.10.2024 г. /лист 13/ министъра на е. с искане за иницииране на процедура по принудително отчуждаване с обосновка относно нуждите на добива на подземните богатства. Последният по реда на чл. 75, ал. 2 от ЗПБ с писмо № Е-26-Б-607 от 08.11.2024 г. /лист 547/ прецизирано по отношение на два поземлени имота с писмо № Е-26-Б-607 от 29.05.2025 г. /лист 358/ е направил мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на р. р., като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС, които от своя страна са направили предложение за отчуждаване на имотите до областния управител със съвместна заповед Заповед № МРРБ РД-02-14-1309 от 24.06.2025 г. / № ЗМФ-528 от 23.06.2025 г. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. Иначе казано, процесната заповед не страда от порок по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, който да прави същата незаконосъобразна и да налага отмяната й, със законните последици от това.

Предвид съответствието на решението с процесуалните правила, законосъобразността на оспореният акт ще следва да се преценява на основание съответствие с материалния закон.

По съответствието на решението с материалните разпоредби.

Правото на собственост е конституционно гарантирано, съгласно чл. 17, ал. 3 от Конституцията на РБ, а съгласно ал. 5 на същата разпоредба "Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение". Посочената конституционна регламентация е възпроизведена в чл. 32, ал. 1 от ЗДС, според която "имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение". По смисъла на чл. 33, ал. 2 от ЗДС, наличието на държавна нужда, която да не може да бъде задоволена по друг начин, се установява: 1. с влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти за задоволяване на държавни нужди, или 2. с одобрен подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, или 3. по друг начин, предвиден в закон. От анализа на цитираните норми се налага извода, че материалноправните предпоставки, които следва да са налице кумулативно за предприемане на отчуждаване на частни имоти за държавни нужди, са следните: 1. наличие на държавна нужда, 2. невъзможност от удовлетворяването й по друг начин и 3. определяне на равностойно обезщетение.

Съгласно чл. 3 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) подземните богатства са изключителна държавна собственост. В чл. 4, ал.2 от същия закон е предвидено, че добивът на подземни богатства се извършва чрез предоставяне на концесия. Именно поради обстоятелството, че подземните богатства са изключителна държавна собственост, в чл. 5, т. 3 от ЗПБ е предвидено, че права за подземни богатства се предоставят чрез концесии за добив, предоставени от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката. С Решение № 637 от 21 август 2015 г. на Министерският съвет (обн. ДВ, бр. 66 от 28.08.2015 г.) на „Т. Р.“ ЕООД (ново наименование „Б. М.“ ЕООД) е предоставена концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за подземните богатства - метални полезни изкопаеми - златно-сребърни руди, от находище „М. камък“, разположено в землището на [населено място], община Б••••, област П•••. Съгласно решението на Министерския съвет и концесионния договор от 26.01.2016 г. е предоставена концесионна площ с размер 2 199, 1 дка, включваща площта на находище „М. к••••“ с размер 1 534, 1 дка и площите, необходими за осъществяване на дейностите по концесията съпътстващи добива. В съответствие с предвижданията на съгласуваните от министъра на енергетиката цялостен и годишни работни проекти за добив и първична преработка, изготвени съобразно условията на Решение № 01-01/2013 г. по оценка на въздействието върху околната среда, както и в съответствие с предвижданията на Общия устройствен план (ОУП) на Община Б••••, е процедиран ПУП - ПРЗ за обособяване на нов урегулиран поземлен имот (УПИ) V - за производствени, складови дейности и техническа инфраструктура в кв. 129 по РП на [населено място] за промяна на предназначението на земеделска земя в масиви №№ 61, 62, 64, 65, 73, 75, 76 по КККР на [населено място]. ПУП - ПРЗ е одобрен с Решение № 152 по Протокол № 8/31.07.2020 г. на Общински съвет - [населено място] и е влязъл в сила. С проект за частично изменение на ПУП-ПРЗ, одобрен с влязла в сила Заповед № РД-2-9/06.01.2022 г. на кмета на Община Б••••, е променена южната граница на УПИ V, като към УПИ се придава [ПИ] с начин на трайно ползване - нива и част [ПИ], представляващ общински полски път. Промяната на предназначението на земята в УПИ V се извършва на етапи.

Когато подземните богатства са разположени в имоти, собственост на физически лица или юридически лица, чийто капитал не е държавен, съответно - общински, в чл. 75, ал.1 от ЗПБ е предвидена възможност между тях и концесионера да се сключи договор за учредяване на вещно право на ползване на земята в полза на концесионера, за срока на концесията, като с този договор се определят условията, редът и обезщетението за ползването на земята. В чл. 75, ал.2 от ЗПБ, посочен като основание за издаване на оспорената заповед, е посочено, че ако не се постигне съгласие, заинтересованата страна отнася въпроса за разрешаване пред министъра на енергетиката, който в зависимост от естеството на работите, тяхната продължителност и въздействието им върху земните недра и околната среда може да направи искане чрез областния управител по местонахождението на земята до министъра на ф. и до министъра на р. р. и б. за принудително отчуждаване на частните имоти или на част от тях с оглед нуждите на проучването и добива на подземните богатства по реда на глава трета от Закона за държавната собственост и след предварително равностойно обезщетяване. В обобщение на изложеното относно невъзприемане на доводите развити в жалбата за материална незаконосъобразност на оспорената заповед поради противоречие с чл. 32, ал.1 от ЗДС, следва да се посочи, че при нейното издаване е спазен реда за учредяване на концесия в Закона за подземните богатства, препращащ към процедурата на принудително отчуждаване на частни имоти в посочената хипотеза на чл. 75, ал.2 от ЗПБ. Освен това като правно основание за издаването й е посочен чл. 34а, ал.2 от ЗДС. Преценена заедно с ал.1 на чл. 34а от с.з, разпоредбата на чл. 34а, ал.2 от ЗДС предвижда във всички случаи отчуждаването на имоти - частна собственост, непредназначени за изграждане на национални обекти, да се извършва със заповед на областния управител по предложение на министъра на р. р. и б. и министъра на ф.. Поради изложените съображения, макар съдът да не е обвързан от посоченото правно основание за издаване на административния акт, а следва да извърши проверка съществуват ли фактическите основания за неговото постановяване, следва да се посочи, че последните са доказани от административния орган, като правилно е посочено и правното основание за издаването на заповедта. Предвид това, процесната заповед в частта относно отчуждаването се явява законосъобразна.

Заповедта на областния управител за принудително отчуждаване се оспорва и в частта й, отнасяща се до определеното обезщетение за отчуждавания имот, собственост на жалбоподателите.

Във връзка с оспорването съдът е допуснал Съдебно-оценителна експертиза (СОЕ), която да даде заключение за равностойното парично обезщетение по чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с чл. § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Съгласно заключението на вещото лице, при определяне на равностойното парично обезщетение за процесния имот, са взети предвид изискванията на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, според които „пазарни цени“ са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. При изготвянето на СОЕ вещото лице е съобразило разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС предвиждаща ползваните като аналог сделки да са за имоти в близост до отчуждавания и с подобни на отчуждавания характеристики. По смисъла на § 1а, т. 4, б. "в" от ДР на ЗДС, „имоти, намиращи се в близост до отчуждавания“ са имотите, които са разположени в едно и също землище в земеделските територии и горските територии. Използваните сделки при определяне на равностойното парично обезщетение от вещото лице по допуснатата съдебно-оценителна експертиза по делото, които попадат в едногодишния срок преди датата на възлагане на оценката на органа (04.2024-04.2025 г.) са описани изчерпателно в табличен вид на стр. 3, от заключението на в. л. /лист 562/. Експертът е изготвил заключението си, като е определил равностойно парично обезщетение за отчуждаване на целия имот ПИ [идентификатор] находящ се в [населено място], местност „Р.“ с площ 4, 501 дка, нива, 5 категория, в размер на 3082, 91 лева. Идеалната част от имота на наследодателя И. Д. К. е 5342/5733 ид. ч. или 4, 194 дка, на стойност 2872, 64 лева. Равностойното парично обезщетение на идеалната част на жалбоподателя М. С. Г., която е 43/7371 ид.ч. от частта на наследодателя И. Д. К., което е 0, 0245 дка., оценени на 16, 78 лв. Равностойното парично обезщетение на идеалната част на жалбоподателя А. К. А., която е 43/2457 ид.ч. от частта на наследодателя И. Д. К., което е 0, 0734 дка., оценени на 50, 27 лв. Доколкото изчисленият от СОЕ размер на обезщетението е по-нисък от определения с оспорвания административен акт и предвид общия приницп в правото да не се влошава положението на жалбоподателя, установен в чл. 271, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, съдът не може да намали определения с оспорваната заповед размер на паричното обезщетение. По подробно изложените по-горе съображения съдът намира Заповед № ДС-30/09.07.2025 г. на областния управител на област П. за материалнозаконосъобразна, а жалбата на М. С. Г. и А. К. А. срещу нея - за неоснователна и като такава същата следва да се отхвърли.

Относно разноските:

Съобразно изхода от предмета на спора и на основание чл. 143, ал.3 от АПК право на разноски в настоящото производство има своевременно предявилата такова искане заинтересована страна „Б. М.“ ЕООД, която претендира присъждане на разноски в размер [рег. номер]. (данъчна основа 4000 лв. и 800 лв. ДДС), съставляващи реално заплатен адвокатски хонорар за един адвокат, съгласно Договор за правни услуги № Д-ТР-107 от 08.10.2025 г. /лист 568/, банково извлечение и Фактура № 2055/22.10.2025г. /лист 566-557/. Съдът намира претендираното адвокатско възнаграждение за прекомерно и счита, че същото следва да бъде намалено предвид действителната правна и фактическа сложност на делото и обстоятелството, че основните доказателства по делото са събрани по искане на жалбоподателя, а реално процесуално представителство по делото на заинтересованата страна „Б. М.“ ЕООД е ангажирано само за две съдебни заседания. В тази връзка съдът се позовава и на Решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/2015 на Съда на ЕС, в което е прието, че правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на съответното право. Посочено е, че съдебните разноски, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат „пропорционални“. Заплатеният адвокатски хонорар от 4 800 лева в случая не отговаря на критериите на чл. 36 от Закона да адвокатурата за справедливост и обоснованост.

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че следва да редуцира размера на претендираното адвокатско възнаграждение, като присъди на заинтересованата страна разноски в намален размер, а именно: разноски в размер на 1000 /хиляда/ лв.