Решение № 1509 от 15.4.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 126/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК /, във връзка с чл.198, ал.2 във вр. с ал.4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража / ЗИНЗС /. Образувано е по жалба на М. Г. Х. с адрес [населено място], [жк], Затвора – Стара Загора, против отказа на началника на затвора гр. Стара Загораq обективиран в писмо изх. № 663/28.01.2025 година, с което писмо на основание чл.198, ал.1 във вр. с ал.4 от ЗИНЗС е прието, че началникът на затвора следва да се произнесе по молбата на Х. относно продължаване на изтърпяваното от него наказание при специален режим в едногодишния срок след влизане в сила на заповед №Л-2484/23.05.2023 година. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ по съображения за издаването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон; при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила; при неспазване на императивните изисквания за форма и съдържание на административния акт и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че за началника на затвора гр. Стара Загора по силата на разпоредбата на чл. 198, ал.4 от ЗИНЗС е възникнало задължение да се произнесе по молбата му от 24.01.2025 година, тъй като предходното му произнасяне е било със заповед №Л-2484/23.05.2023 година. Според доводите на жалбоподателя административният орган е следвало да се произнесе за продължаване на този срок до 23.04.2024 година. Оспорва мотивите, изложени в писмото, че произнасянето е следвало да се извърши едва след влизане в сила на заповед №Л-2484/23.05.2023 година и че този срок тече от 22.05.2024 година. По подробно изложени съображения е направено искане да бъде отменен оспореният отказ като незаконосъобразен, при връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответникът по жалбата – Началник на Затвора - Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна. По подробно изложени съображения за материалната, формална и процесуална законосъобразност на оспореното писмо и за съответствието й с целите на закона и целите на наказанието е направено искане за потвърждаване на писмото. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор: Жалбоподателят М. Г. Х. е осъден с влязла в сила присъда на доживотен затвор с постановен специален режим на изтърпяване на наказанието. Постъпил е в Затвора – Стара Загора през 2022 година и е настанен в Зона с повишена сигурност ІІ, където пребивава и към момента на издаване на оспорения отказ. С молба вх. № М-134 от 24.01.2025 г. Х. е поискал произнасяне на началника на затвора гр. Стара Загора по отношение на режима, при който изтърпява наказанието си доживотен затвор без право на замяна, тъй като предходното му произнасяне е било на 23.05.2023 година. Не е спорно, че със заповед № Л-2484/23.05.2023 година началникът на затворът гр. Стара Загора е наредил осъдения на доживотен затвор М. Г. Х. да продължи да изтърпява наказанието си доживотен затвор при специален режим. Тази заповед е оспорена по съдебен ред от жалбоподателя, за което е образувано адм. дело № 333 по описа за 2023 година на Административен съд – Стара Загора. С решение № 1725/22.05.2024 година, постановено по адм. дело №333/2023 година по описа на съда, жалбата на Х. срещу заповед №Л-2484/23.05.2023 година на началника на затвора Стара Загора е отхвърлена като неоснователна. Решението е влязло в законна сила на основание чл.198, ал.2 от ЗИНЗС на датата на постановяването му – 22.05.2024 година. В оспорения в настоящото производство отказ, обективиран в писмо изх. №663/28.01.2025 година, началникът на затвора гр.Стара Загора е приел, че Х. като адресат на акта, тоест на заповед №Л-2484/23.05.2023 година, е реализирал правото си на съдебен контрол за законосъобразност на същата, гарантирано му от чл. 198, ал. 4, изр. второ във вр. с чл. 198, ал. 2 от ЗИНЗС, и че с решение № 1725/22.05.2024, постановено по адм. дело № 333/2023 година по описа на АС – Стара Загора, жалбата му срещу заповедта е отхвърлена като неоснователна. Според изложените мотиви новият срок за произнасянето му на основание чл. 198, ал.4 от ЗИНЗС започва да тече от влизане в сила на съдебното решение - 22.05.2024 година и към момента на подаване на молбата този срок не е изтекъл. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово регламентирания срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспорената заповед е издадена от материално компетентния административен орган по чл.198, ал.1 във вр. с ал.4 от ЗИНЗС – Началника на Затвора - Стара Загора, при спазване на установената от закона писмена форма. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.1 от ЗИНЗС първоначалният режим за изтърпяване на наказанието се определя от съда, като на осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна се определя задължително специален режим. В чл. 198, ал.1 от ЗИНЗС е предвидено, че след изтърпяване на една година от наказанието доживотен затвор или доживотен затвор без замяна началникът на затвора се произнася със заповед относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения. Съгласно чл. 198, ал.4 от ЗИНЗС началникът на затвора се произнася относно продължаването на изтърпяването на наказанието на доживотно осъдените при специален режим периодично, но не по-късно от една година от предходното си произнасяне. Нормата на чл. 198, ал. 4 от ЗИНЗС еднозначно сочи, че едногодишният срок, след който е необходимо ново произнасяне на началника на затвора, започва да тече от датата на предходното произнасяне, а не от датата на влизане в сила на съответната заповед. Като при това произнасянето на началника на затвора относно продължаване на изтърпяването на наказанието при специален режим следва да стане след вземане на становищата на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на психолога. По аргумент от разпоредбата на чл. 218 от ППЗИНЗС възможността за изменение на специалния режим в по-лек е свързана с условието лишените от свобода да имат добро поведение. Съгласно чл. 439а от НПК доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС, както и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва изводът, че замяната на постановения от съда първоначален специален режим на изтърпяване на наказанието „доживотен затвор“ в по-лек е законова предвидена възможност, която възможност се преценява конкретно за всяко осъдено лице и е обусловена от оценката за наличие на добро поведение на доживотно осъдения, изтърпяващ наказанието при специален режим. В закона е предвиден изричен срок, а именно едногодишен срок от предходното произнасяне. В този смисъл са постановените решения на Европейския съд по правата на човека. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 51.5. от Европейските правила за затворите, по силата на която необходимото ниво на сигурност се преразглежда на определени интервали от време, докато трае излежаването на присъдата. В този смисъл комитетът за предотвратяване на изтезанията е призовала българските власти да се стремят да увеличават броя на осъдените на доживотен затвор, които да са интегрирани при останалите затворници. Прието е, че ако затворник е изпратен в затвора без никаква перспектива за освобождаване и без възможност за преразглеждане на доживотната му присъда, съществува риск той никога да не е в състояние да изкупи вината за извършеното от него нарушение: каквото и да направи в затвора обаче, колкото и изключителен да е напредъкът му по отношение на поправянето му, наложеното му наказание остава фиксирано и не подлежи на преразглеждане. По силата на тези препоръки е и направеното изменение на разпоредбата на чл. 198, ал.4 от ЗИНЗС, като срокът за новото произнасяне за режима е намален от пет на една година. Производството по чл.198, ал.1 във вр. с ал.4 от ЗИНЗС за периодичното произнасяне на Началника на затвора с мотивирана заповед относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на доживотно осъдения се образува и развива служебно. Следователно, ако и произнасянето по чл.198, ал.1 и ал.4 от ЗИНЗС на Началника на затвора да е при условията на оперативна самостоятелност, законосъобразното упражняване на правомощието е обусловено от спазването на въведеното в чл.198, ал.1 от ЗИНЗС изискване дължимата преценка за продължаване на специалния режим по отношение на доживотно осъдения да се основава на нормативно предвидените становища на изрично посочени длъжностни лица от пенитенциарната администрация. С оглед на изложените съображения съдът намира, че обжалваният отказ следва да бъде отменен като незаконосъобразен. На основание чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да бъде върната на Началника на Затвора – Стара Загора за ново произнасяне с мотивирана заповед относно основанията за продължаване изтърпяването на наказанието при специален режим на доживотно осъдения М. Г. Х. след изпълнение на изискването по чл.198, ал.1 от ЗИНЗС за вземане на становище от заместник-началника по режимно-охранителната дейност на Затвора – Стара Загора. Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл. второ и чл.173, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд