Решение № 6178 от 15.10.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 11075/2025 г.

производство по реда на чл. 435-438 от ГПК:

Образувано е по частна жалба на длъжника – А. П. И., срещу Разпореждане от 27.05.2025г. по изпълнително дело № 1021/2025г. Изложено е следното:

• в молба от 20.03.2025г. за образуване на изп.д. взискателят поискал от ЧСИ само да извърши справки за банкови сметки и налагане на запор. Въпреки това конкретно овластяване били извършени справки и били начислени такси по ТТРЗЧСИ, както следва: т. 3-6 бр. справки; т. 5 - 2 бр.: т. 9 - 7 бр. и т. 31 в размер на 8 лева.

На 29.04.2025г. с преводно нареждане от сметката на г-жа Б. в ЦКБ, по сметка на ЧСИ била преведена цялата сума в размер на 10 710, 91 лева, посочена в покана изх. № 24520/24.04.2025г., за погасяване на дължимата сума.

Независимо от това, с преводно нареждане от ПИБ на 07.05.2025г. от банковата сметка, на г-жа Б. по сметката на ЧСИ била преведена неоснователно сумата в размер на 8 390 лева. След това, вместо да бъде възстановен пълният размер, на 15.05.2025г., била възстановена сумата от 8 142, 99 лева или с 247 лева по-малко.

Неправилно бил изчислен периодът на законната лихва от 05.02.2025г. до 08.05.2025г., тъй като било извършено плащане на 29.04.2025г., от което следвало, че пропорционалната такса по т. 26 по Тарифата към ЗЧСИ била неправилно изчислена.

Законосъобразно били остойностени следните действия:

• такса образуване 12 лева (за образуване на изпълнителното дело се дължала такса от 12 лева с ДДС - таксата по чл. 1 от ТТРЗЧСИ била в размер на ½, тъй като делото било образувано срещу двама длъжници);

• 2 бр. запора (т. 9 = 36 лв. с ДДС);

• 1 бр. справка БНБ (т. 3 = 6 лв. с ДДС); и - 1 бр. връчване (т. 5 = 24 лв. с ДДС).

Пропорционалната такса по т. 26 по Тарифата към ЗЧСИ следвало да е в размер на 1/2, тъй като делото било образувано срещу двама длъжници и да е изчислена върху: главница 5 928, 99 лева, законната лихва е 188, 56 лева, а неолихвяемите вземания били 3 238, 98 лева, присъдените разноски били 183, 36 лева = 9 369, 90 лева.

С оглед изложеното, длъжникът моли да се отметни разпореждане от 27.05.2025г., с което е оставено без уважение възражение с вх. № 56846 от 23.05.2025г.

Доколкото се оспорват само вземания в полза на ЧСИ, становището на ВЗИСКАТЕЛЯ е без значение.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ С.Я. е представил подробни мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата доводи, възражението на взискателя и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното: от фактическа страна:

Изпълнително дело № 20258440401021 е образувано по Молба от 20.03.2025г. на взискателя - „Национална компания индустриални зони" ЕАД, ЕИК 121706255, въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 28.02.2025г. от СРС на основание чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 6910/2025г., 60 с-в, срещу солидарните длъжници Д.С.Т., ЕГН ••••••••••, и А. П. И., ЕГН ••••••••••, за събиране на следните суми:

• главница в размер на 5 928, 99 лева, ведно със законна лихва за периода от 05.02.2025г. до изплащане на вземането, 3 238, 98 лева, неолихвяеми вземания (мораторни лихви), както и - 183, 36 лева, разноски по гражданското дело (л. 3 и л. 4 от изп.д.).

В нея се иска да се извърши справка за налични банкови сметки и ако се установят такива, да се наложат запори.

С Покана за доброволно изпълнение № 24520 от 24.04.2025г. длъжникът е уведомен, че дължи:

• 5 928, 99 лева, главница; 196, 22 лева, законна лихва за периода от 05.02.2025г. до 08.05.2025г.

• 3 238, 98 лева, неолихвяеми вземания;

• 183, 36 лева, разноски;

• 1 182, 56 лева такси към ЗЧСИ (л. 70 от изп.д.).

Съобщението е получено на 09.05.2025г., като на 12.05.2025г. е депозирано възражение относно таксите и лихвите (л. 70 – гръб и л. 71 от изп.д.).

На 29.04.2025г. в изпълнение на наложен запор от 24.04.2025г. (л. 47 и л. 60 от изп.д.) върху банковите сметки на жалбоподателя (ЦКБ АД), по делото е постъпила сума в размер на 10 710, 91 лева, а на 07.05.2025г., в изпълнение на наложен запор върху сметките на жалбоподателя, открити при „ПИБ" АД (л. 52), е постъпила сума в размер на 8 390 лева, или общо сума в размер на 19 100, 91 лева.

C молба (вх. № 54122/19.05.2025г.) адв. К. е поискал издаване на удостоверение, отразяващо вида и размера на дълга по делото, в това число и за начислените по делото разноски. С протокол от 20.05.2025г. процесуалният представител бил уведомен, че исканото удостоверение ще бъде издадено, след осчетоводяване на постъпилите по делото суми в полза на взискателя (което представлява нарушение на изискването на нормата на чл. 79, ал. 2 от ЗЧСИ - Решение № 366 от 12.01.2015г. на ВКС по гр.д. № 4597/2014г., IV г.о., ГК, докладчик председателят С.С., като е съобразено и становището, застъпено в Решение № 79 от 28.01.2025г. на ОС - Варна по в.гр.д. № 2615/2024г.).

С разпореждане от 27.05.2025г. възражението е оставено без уважение, за което молителят е уведомен на 27.05.2025г. на заявения e-mail за кореспонденция.

На 30.05.2025г. в деловодството на кантората е депозирана молба (вх. № 58012/30.05.2025г.) от съдлъжника по делото Д.С.Т., ведно с приложено платежно нареждане за частично изпълнение на задължението по горепосочения изпълнителен лист, и заповедта въз основа, на който е издаден, а именно 1 252, 49 лева - заплатени директно по сметка на взискателя по делото. от правна страна:

1. Жалбоподателят е легитимиран да оспорва пред съд разноските по изпълнителното производство (чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК).

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК. Същата е допустима – насочена е срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК акт на съдебния изпълнител, а именно – постановлението за разноски.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, но допустима изцяло.

Възражението от 23.05.2025г. има за предмет само претендираните разноски (действително в мотивационната част са изложени ирелевантни подробности, чиято цел е да се илюстрира некоректното, според жалбоподателя, поведение на ЧСИ).

Те (разноските) са предмет и на Разпореждане от 27.05.2025г., а също така и на самата ЧЖ. В нея не се иска връщане на надплатена сума, а се обосновава периодът, за който бе следвало да се дължи законна лихва, размерът ù и съответно стойността на таксата по чл. 26 от Тарифата.

2. Според нормата на чл. 16 от ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител има право на достъп до лични данни на длъжника, когато това е нужно за целите на изпълнението. Съответно и Държавните учреждения, общините, организациите и гражданите са длъжни да оказват съдействие на съдебния изпълнител. При поискване полицейските органи са длъжни да окажат съдействие на съдебния изпълнител при възпрепятстване на изпълнението на неговите функции – чл. 431, ал. 2 от ГПК.

Според Решение № 77 от 14.04.2022г. на ОС-Ловеч по в.гр.д. № 155/2022г., цитирано от ЧСИ, в изпълнение на възложените му публични функции, свързани с принудително събиране на задължения, съдебният изпълнител следва да извърши всички онези действия, включително информиране за правното състояние на длъжника, които са безусловно необходими за образуване и движението на изпълнителния процес.

Доктрината намира обаче (проф. Сталев), че съгласно чл. 426, ал. 4 от ГПК, взискателят може да поиска от съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки и да изисква преписи от документи. Така, в чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ е предвидена възможността частният съдебен изпълнител по искане на взискателя освен да направи посоченото в чл. 426, ал. 4 и чл. 18, ал. 1 проучване и да определи начина на изпълнение (изрично - Решение № 438 от 22.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 413/2010г., IV г.о., ГК, докладчик председателя Ж.Н.; в тази връзка и мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК, докладчик съдията Б.Б.. Изпълнителното дело се задвижва по инициатива на кредитора, а не служебно от ЧСИ).

Вярно е че разноските по правило са за сметка на длъжника, предвид и Решение № 369 от 19.01.2024г. на СГС по в.гр.д. № 458/2024г., в което, освен другото се сочи и че: такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни и други действия, като техният размер и вид са определени в ТТРЗЧСИ – чл. 78 ЗЧСИ. За събирането на таксите по изпълнението частният съдебен изпълнител следва да изготви сметка, която се връчва на задълженото лице и в която се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материалният интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане – чл. 79 ЗЧСИ. Обикновените такси по изпълнението се събират само за действия, изрично посочени в тарифата (чл. 82 ЗЧСИ), а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес (чл. 83 ЗЧСИ). Таксите, предвид и Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк.д. № 2/2013г., ОСГТК, докладчик съдията Б.Б., по изпълнението имат различно значение …. докато дължимите на частния съдебен изпълнител такси са частно вземане за възнаграждение за положен труд, а частният съдебен изпълнител - кредитор. Проблемът е че трудът би трябвало да е следствие от възлагане на изпълнително действие, а не самоинициатива, а още повече – ненужна (предметът на престацията на ЦКБ АД) 3. Следва да се съобрази и че вземането на взискателя е носимо (portable), а не търсимо (querable). Това означава, че длъжникът е дал повод за образуване на изпълнителното производство. Сумата, предмет на изпълнителния лист е платима при наличие на банкова сметка (а това се предполага – чл. 127, ал. 4 от ГПК). При необходимост, сумата може и да се вложи в банкова сметка на името на кредитора (предвид ограниченията, наложени със Закон за ограничаване на плащанията в брой).

Бездействието на длъжника, при наличие на нормативно уредено задължение за активно поведение се остойностява (става въпрос за загуба на време и усилия от страна на служител на взискателя и самото ЧСИ).

Съдебният изпълнител връчва на длъжника покана за доброволно изпълнение. Тя уведомява длъжника за започнатия изпълнителен процес, като го предупреждава, че ако не изпълни задължението си в двуседмичен срок от уведомяването, ще се пристъпи към принудително изпълнение (чл. 428, ал. 1, изр. 1 и ал. 2 от ГПК).

Задачата на поканата е да се стимулира длъжникът към доброволно изпълнение. По тази причина в срока за доброволно изпълнение не могат да се извършват действията на същинско принудително изпълнение.

След изтичане на срока за доброволно изпълнение съдебният изпълнител пристъпва към принудително изпълнение, без да дава нов двуседмичен срок от връчване на призовката за следващото изпълнително действие до датата, за която то е насрочено (839-93-IV).

Всички парични суми, които се плащат от длъжника; от третото задължено лице; от наддавали и купувачи по публична продан недвижим имот, движима вещ, права върху обекти на индустриална собственост на длъжника; от магазини и борси чрез които са продадени движими вещи на длъжника; от банките, чрез които са продадени безналични ценни книжа, се внасят по сметката на съдебния изпълнител в банка (чл. 455 от ГПК).

Сумите, внесени по сметката на съдебния изпълнител (тези от банковата сметка на жалбоподателя), са на длъжника, докато не бъдат изплатени на взискателя (10-55-ОСГК; 847-55-IV, и Р. № 99 от 28.06.2012г. по т.д. № 667/2011г., II т.о. на ВКС). Те не са нито на взискателя, нито на държавата. Затова те са на риск на длъжника. Той ще понесе последиците от евентуални погрешни плащания или злоупотреби. До размера на внесените суми длъжникът има вземане срещу съответната банка, но не може да се разпорежда с него, защото то се счита запорирано до удовлетворяване на взискателите. Със сумите по сметката се разпорежда съдебният изпълнител, като издава до съответната банка нареждания за плащания и отбелязва плащането върху изпълнителния лист (чл. 455, ал. 2, изр. 2 от ГПК).

Предмет на поканата за доброволно изпълнение е сумата от 10 730, 11 лева. Считано от 09.05.2025г. тече двуседмичен срок за доброволно изпълнение. До 07.05.2025г. обаче по сметката на ЧСИ има постъпила сума, надхвърляща размера на дълга.

При това положение се дължат следните такси:

1. 24 лева – т. 1 от Тарифата; таксата е една по отношение на двамата длъжници, но се дължи за целия дълг, тъй като те са солидарни (Определение № 696 от 26.09.2023г. на ВКС по к.ч.т.д. № 1169/2023г. и Определение № 77 от 24.02.2022г. на ВКС по ч.т.д. № 1692/2021г., I т.о., ТК, докладчик съдията Мадлена Желева);

2. 6 лева – справка от БНБ – т. 3 от Тарифата;

3. 24 лева – т. 5;

4. и такава по т. 26 от Тарифата. Относно нея се дължат няколко уточнения:

Показаната за доброволно изпълнение е получена на 09.05.2025г. Междувременно по сметката на ЧСИ е постъпила сума, но както бе посочено, тя не е собственост нито на изпълнителя, нито все още на взискателя. По правната си природа това е обезпечение. Формално, дали ще се запорира сметка до определен размер или ще се прехвърли сумата по сметка на ЧСИ е идентична хипотеза (решаващият орган отчита, че практически са налице разлики). Докато не изтече срокът за доброволно изпълнение, ЧСИ не може да разпредели/прехвърли сумата на кредитора. Длъжникът може да плати доброволно (не всеки път вземането е парично), а в конкретния случай да помоли сумата да се прехвърли (за да не се стига до абсурда да престира сума при вече изтеглена такава от неговата сметка). Такава молба не е депозирана, евентуално би могло да се разсъждава по отношение на тази от 12.05.2025г. (л. 71), но лихвата, определена от ЧСИ е до 08.05.2025г.

Сумите по изпълнителния лист са в размер на 9 351, 33 лева.

Законно лихва се дължи върху главницата от 5 928, 99 лева, считано от 05.02.2025г. до 08.05.2025г. Лихвата, изчислена от съда чрез интернет калкулатор (Решение № 92 от 1.09.2014г. на ВКС по т.д. № 83/2013г., I т.о., ТК), възлиза на 208, 76 лева.

С оглед диспозитивното начало в процеса следва да се съобрази претендирания размер.

9 351, 33 лева + 196, 22 лева = 9 547, 55 лева. Настоящият състава намира, че такса върху такса не се дължи, но жалбоподателят ограничава претенцията си до 9 722, 45 лева. Така на основание чл. 26, ал. 1, т. В от тарифата, дължимата такса възлиза на 100 лева + 777, 77 лева + 54 лева (останалите такса) = 931, 77 лева.

Върху разноските също се дължи лихва, но от поставянето на длъжника в забава - Изискуемостта на вземането за разноски сама по себе си не поставя длъжника в забава по отношение на вземането. Необходимо е длъжникът да бъде поканен по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, за да възникне отговорността му за забава - Р. № 45 от 18.05.2010г. по т.д. № 532/2009г., I т.о. само за пълнота следва да се отбележи, че:

• ако има суми, постъпили по сметка на ЧСИ, които надхвърлят посочените по-горе стойности, те следва да се възстановят или при спор, да се инициира исково производство; те не могат да бъдат предмет на това частно производство;

• ако има суми, представляващи разноски и заплатени основно или изцяло от този длъжник, той има съответен регрес по отношение на втория солидарен такъв, но те също не могат да бъдат предмет на частната жалба.

Предвид изложеното, съдът