Решение № 4560 от 22.10.2013 г. на Районен съд - Варна по дело № 7807/2013 г.

Производството е по реда на чл.318 и сл. ГПК. Предмет на разглеждане е предявен от А.А. иск с правно основание чл. 49, ал.1 СК за прекратяване на брака му с П.Т. – А., сключен на 01.10.2004г. в гр. Добрич, без произнасяне по въпроса за вината, съединен с небрачен иск с правно основание чл. 56, ал.1 СК за предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Варна, ул.”Топола” 34. Ищецът твърди, че с ответника са съпрузи, сключили граждански брак на 01.10.2004г. в гр. Добрич, от който нямат ненавършили пълнолетие деца. Твърди се още, че бракът е изчерпан от дължимото по закон и морал съдържание, предвид настъпилата фактическа раздяла между съпрузите, датираща от месец януари 2012г. и извънбрачната връзка поддържана от съпругата в Австрия, където същата е пребивавала и работила. В срока по чл.131 ГПК ответникът П.Т. - А. е депозирала писмен отговор, в който не оспорва изложените от ищеца факти. Не се противопоставя ползването на семейното жилище да бъде предоставено на нейния съпруг. Предявява и небрачен иск по чл. 53 СК за възстановяване на предбрачното си фамилно име – Т.. За да се произнесе по спора съдът съобрази следното: Не е спорно между страните по делото, че на 01.10.2004г. в гр. Добрич пред длъжностно лице по гражданското състояние е сключен граждански брак между А.А. и П.Т., за което е съставен акт № 0456. Обявено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че след сключване на брака през месец декември 2011г. е настъпила фактическа раздяла между А.А. и П.Т.. При така установеното, съдът приема, че бракът е изчерпан от своето дължимо по закон и морал съдържание поради настъпила между съпрузите фактическа раздяла и следва да бъде прекратен. Брачната връзка е само формална, като разстройството на брака не може да се преодолее и да се възстановят нормалните за съпрузите отношения. ПО ОТНОШЕНИЕ НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ: Не е спорно между страните, че по време на брака, съпрузите са придобили недвижим имот, представляващ апартамент 1, находящ се в гр. Варна, ул.”Топола” 34, в което са живели до настъпване на фактическата раздяла. Предявеният небрачен иск по чл. 56 СК следва да бъде уважен предвид направеното от съпруга А.А. искане, на което съпругата П.Т. – А. не се е противопоставила и доказаната жилищна нужда. ПО ОТНОШЕНИЕ НА НЕБРАЧНИЯ ИСК ПО ЧЛ. 53 СК. Нормата на чл.53 СК е нова по съдържание и тя предвижда, че след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. Тази правна норма не поставя въпросът за фамилното име в зависимост от волята на съпруга, чието фамилно име е прието при сключването на брака. П ри изрично заявено желание от съпругата да възстанови фамилното си име преди брака, то искането й следва да бъде удовлетворено. Разноските по делото следва оставят в тежест на всеки от съпрузите, така както са направени, на осн. чл. 329, ал.1 ГПК. В тежест на всяка от страните следва да бъде възложена половината от следващата се за производството държавна такса от 50 лв.. на осн. чл. 6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Водим от горното, съдът