Решение № 87 от 10.2.2021 г. на Административен съд - Плевен по дело № 1113/2020 г.

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК. С Решение № 260130 от 5.11.2020 г., постановено по анд № 1966/ 2020 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 468 от 21.09.2020 г. на Директор на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, с което на П.Й.С. •••, с ЕГН ••••••••••, за нарушение на чл.213 ал.1 предл.4 т.1 от Закона за горите /ЗГ/ на основание чл.275 ал.1 т.2 от ЗГ е наложено административно наказание глоба по чл.266 ал.1 предл.4 от ЗГ в размер на 200 лева и за нарушение на чл.213 ал.1 предл.4 т.2 от ЗГ и на основание чл.275 ал.1 т.2 от ЗГ е наложено административно наказание глоба по чл.266 ал.2 предл.4 от ЗГ в размер на 200 лева, като на основание чл.273 ал.1 от ЗГ е постановено да бъдат отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушенията – 2, 2 пр.куб.м.орехови дърва за огрев. Наказанията са наложени на С. за това, че на 19.05.2020 г. в 16, 20 часа в с.К., община Плевен, на ул. „•••“ № ••, в качеството си на водач на микробус „•••“ 2, 5 Д с рег.№ •••, транспортира 2, 2 пр.куб.м. орехови дърва за огрев, немаркирани с контролна горска, общинска или производствена марка и непридружени с превозен билет, доказващ законния произход на дървесината. Със същото решение съдът е отменил горепосоченото наказателно постановление в частта, с която на основание чл.273 ал.1 от ЗГ е постановено отнемане в полза на държавата на МПС – микробус „•••“ 2, 5 Д с рег.№ •••, с непосочен собственик, като вещ, послужила за извършване на нарушението. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от П.Й.С. чрез адвокат И.М. •••, който счита същото за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и в несъответствие с целта на закона. Навежда доводи, че очертавайки кръга от обществени отношения, които регулира, законодателят е посочил в чл.1 от Закона за горите, че този закон урежда обществените отношения, свързани с опазването, стопанисването и ползването на горските територии в Република България, с цел гарантиране на многофункционално и устойчиво управление на горските екосистеми. Посочва според чл. 2 от ЗГ, какво се включва в понятията „гора“ и „ горска територия“, като сочи, че в чл. 2, ал. 3 от ЗГ, изрично е указан предметния обхват на неприложимостта на ЗГ. Счита, че фактическият състав на нарушенията, които се твърди да е осъществил П.С., включва превозването на немаркирана с контролна горска марка и непридружена с превозен билет дървесина, която е добита или чийто произход е от гора по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗГ или от горска територия по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗГ. Счита, че е достатъчно в тази насока да се отбележи, че ако дървесина е добита или е с произход извън горските територии по смисъла на чл.2 от ЗГ, то приложими биха били други правила, различни от тези, установени в ЗГ. Като се позовава на разпоредби от Закона за опазване на селскостопанското имущество. Според касатора отсичането и последващите това действие транспортиране и съхраняване на овощни и горски дървета и на лози в селскостопанските земи и по границите между тях, както и покрай водните течения и пътищата, се осъществява по реда, установен в чл. 32, ал. 2, ал. 3 и ал.4 от ЗОСИ и не изисква нито дървата да са маркирани с контролна горска марка, нито пък да е налице издаден превозен билет. Сочи, че нито в Постановление на РП-Плевен, нито в НП се съдържат твърдения или дори някакви предположения, че процесиите 2.2 пр.м3 широколистни дърва за огрев от вида орех са отсечени, извозени, натоварени и транспортирани при условията и по реда на Закона за горите. Сочи, че не са изложени и никакви съображения (например, че в землището на населеното място е налична горска територия по смисъла на чл. 2 от ЗГ с преобладаваща растителност от орех), от които да е възможно да се направи някаква обоснована индиция, че добиването и транспортирането на процесната дървесина следва да бъде осъществено съобразно правилата, установени в ЗГ. При положение, че в тази насока липсват каквито и да е твърдения от страна на административно наказващия орган и съответно жалбоподателят не е бил уведомен за всички елементи от фактическия състав на материалното правило за поведение, което се счита, че е нарушено с осъщественото от него деяние, то очевидно не може да бъде нему възложена в тежест необходимостта да доказва своята невинност, като сочи и удостоверява данни за факти и обстоятелства, установяващи правомерността на действията му. Счита, че съобразна правилото на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, в тежест на АНО е да опише подробно нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Сочи, че административно-наказващият орган нито е описал всички елементи от фактическия състав на материалното правило за поведение, което твърди да е нарушено виновно от С., нито пък е посочил данните, които потвърждават осъществяването на този състав. Още повече, самото възражение на С. и приложената служебна бележка от кмета на гр. С. въобще не е намерило отражение в наказателното постановление, което според касатора е достатъчно основание да се отмени наказателното постановление. Счита, че друго нарушение, допуснато от съда, е, че не е обследвал обстоятелството, че наказателното постановление е издадено на основание вече прекратено административно-наказателно производство, образувано по АУАН № 468/19.05.2020г. Твърди, че от доказателствата по делото е установено, че начало на административно-наказателния процес е поставено със съставяне на АУАН № 468/19.05.2020г. /по регистъра, с бл.№ 000855/ и че видно от приложеното Постановление за прекратяване на наказателното производство е, че е било налице образувано наказателно производство, което в последствие е прекратено. Счита, че при това положение и при наличие на съмнение за извършено престъпление, административно-наказателното производство е следвало да бъде прекратено от наказващият орган съгл. чл.ЗЗ, ал. 2 от ЗАНН и след това да бъде изпратено на прокурора. Следва да се приеме, че дори наказващият орган да не се е произнесъл по този въпрос, то административно-наказателното производство е било прекратено по силата на закона, тъй като едновременното съществуване на административнонаказателно и наказателно производство е невъзможно. В тази връзка счита, че след прекратяването на наказателното производство административнонаказващият орган е следвало да състави наказателно постановление въз основа на постановлението на прокурора за отказ за образуване, а не въз основа на АУАН № 468/19.05.2020г., респ. е могъл и да издаде нов АУАН (ако счете за необходимо). Според касатора несъобразяването с изискванията на чл. 33, ал.2 и чл.36, ал.2 от ЗАНН води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Посочва като следващо нарушение, допуснато от съда, че същият се е произнесъл по наказание, което не е било наложено с Наказателното постановление. Съдът в своето решение е отменил НП в частта му, в която на основание чл. 273 ал. 1 от ЗГ е постановено отнемане в полза на държавата на МПС - микробус „•••“ 2, 5 Д, каквото отнемане Директорът на РДГ не е постановявал в атакуваното наказателно постановление и по тази причина следва и в тази част решението на съда да бъде отменено. В заключение моли съда да отмени решението и да отмени изцяло наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по съществото на спора. Ответникът Регионална дирекция по горите – Ловеч, е депозирала писмено становище, в което е развила подробни съображения за неоснователност на подадената жалба и за съставомерност и доказаност на вменените нарушения. Към касационната жалба са приложени писмени доказателства във връзка с релевираните възражения на ответника. Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. На първо място касационната инстанция констатира, че с оспореното решение е отменено Наказателно постановление № 468 от 21.09.2020 г. на Директор на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, в част, с която на основание чл.273 ал.1 от ЗГ е постановено отнемане в полза на държавата на МПС – микробус „•••“ 2, 5 Д с рег.№ •••, с непосочен собственик, като вещ, послужила за извършване на нарушението. Оспореното пред въззивния съд НП обаче не съдържа такава част, с която е постановено отнемане на МПС. На това основание съдът се е произнесъл първо по незаявена жалба против НП в такава част, и на второ място по законосъобразността на НП в част, каквато не съществува. Произнасянето на въззивния съд при тези обстоятелства с решение в частта, с която е отменено НП в частта на отнетото МПС, е недопустимо и следва да бъде обезсилено и вместо това производството по делото да бъде прекратено в тази част. В останалата част оспореното решение е неправилно като постановено при липса на мотиви относно съществените за отговорността на касатора обстоятелства, които са заявени и поддържани в хода на съдебното производство като правоизключващи такива. С оспореното решение в тази част съдът е приел за установено, че н а 19.05.2020г. в землището на с. К., общ. Плевен, на ул. „•••“ №••, длъжностните лица И.М.Р.и А.В.В.констатирали, че жалбоподателят П.Й.С. в качеството си на водач на микробус „•••“ 2, 5 Д с рег. № ••• транспортира 2, 2 пр.куб.м. орехови дърва за огрев, немаркирани с контролна горска, общинска или производствена марка и непридружени с превозен билет, доказващ законния произход на дървесината. За тези нарушения бил съставен АУАН № 468/19.05.2020г. /по регистъра, с бл.№ 000855/, с който на П.С. са му вменени нарушения на чл.213, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ. Въз основа на АУАН, на 21.09.2020г., наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление № 468/21.09.2020г., в което нарушенията са описани и квалифицирани по аналогичен начин, както в АУАН. Съдът приел, че описаната в АУАН фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – свидетелските показания на И.М.Р., А.В.В.и Т.Х.С., и от писмените доказателства, които изброил. Направил извод, че от всички тези доказателства се установява, че на процесната дата и място жалбоподателят е транспортирал 2, 2 пр.куб.м. орехови дърва за огрев, немаркирани с контролна горска, общинска или производствена марка и непридружени с превозен билет, доказващ законния произход на дървесината. Относно представената и приложена на л.13 от същото служебна бележка изх. № РД-11-718/19.05.2020г., издадена от Кмета на гр. С., от която е видно, че жалбоподателят П.Й.С. на процесната дата – 19.05.2020г., ще превозва процесната дървесина – дърва от орех, от 9-ти център на Птицезавод гр. С., общ. Плевен до гр. Плевен – Индустриална зона приел, че същата е неотносима, доколкото безспорно е установено лицето да извършва превоза на дървесина без превозен билет, доказващ законния й произход, както и че същата не е маркирана с контролна горска, общинска и производствена марка. Изложил доводи за неприложимост на чл.28 от ЗАНН. Видно е, че с оспореното решение въззивният съд е потвърдил атакуваното Наказателно постановление, като е приел за установена описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка, като приел само общо и бланкетно, че същата се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, без да обсъди същите и да изложи мотиви защо тези доказатества налагат у съда направения извод. Анализирал е единствено издадения документ за превоз от кметството в светлината на неговата липса при превоза на дървата. Решаващият съд не е направил изобщо анализ и не е обсъдил нито едно конкретно възражение на касатора, релевирани в хода на делото, които основно са свързани с факта, че намерените при превоза дърва са добити при отсичането на орех, от частен имот в границите на гр.С., от •••. Основното възражение е, че дървесината не е от горския фонд, поради което не е следвало да бъде маркирана с контролна горска марка и за превоза не е следвало да бъде издаван превозен билет. В тази връзка са направени оплаквания и за неправилна правна квалификация на нарушенията. Както и оплакване, свързано с представата служебна бележка за превоз на дървесината от кметството с оглед доказаността на произхода на дървесината. Въззивният съд изобщо не е направил анализ на тези възражения, а те са от съществено, дори от основно значение от гл. точка на това има ли извършени нарушения по начина, по който те са вменени в отговорност на касатора. Липсва какъвто и да е анализ на тези релевирани оплаквания. Вместо това, РС-Плевен се е задоволил само бланкетно да посочи, че от писмените доказателства и от свидетелските показания се доказва съставомерно извършено деяние. Съдът не е направил анализ и не е изложил мотиви защо приема за недоказани оплакванията на касатора. По делото липсват каквито и да било конкретни, относими към оплакванията му правни изводи. В този смисъл съдебното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила-липса на анализ на наведените оплаквания и в този смисъл-липса на мотиви. Изводите на съда не са конкретни, а бланкетни. При това положение решението е постановено при касационните основания на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, приложим на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, а именно съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на мотиви. Ето защо оспореното решение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, който следва да разпита отново свидетелите на нарушението и да анализира тези показания и писмените доказателства, в т.ч. да анализира представените за пръв път ведно с възражението на ответника пред касационната инстанция писмени доказателства, да вземе отношение в този смисъл по оплакванията в касационната жалба и възражението по същата на ответника, и да даде обоснован и мотивиран отговор на въпроса за законосъобразността на издаденото НП и съставомерността и авторството на вменените на С. нарушения, като направи конкретен анализ на всички повдигнати във въззивното и в настоящото производство оплаквания и възражения, и даде обоснован отговор дали ги приема за основателни или не и на какво основание. Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът