Решение № 126 от 20.3.2023 г. на Административен съд - Добрич по дело № 609/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 145 и следващи от АПК. Образувано е по жалба на Ж.Б.П., ЕГН ••••••••••, •••, уточнена в съдебно заседание, проведено на 20.02.2023 г., против уведомително писмо с изх. № 02-080-6500/9234 от 04.08.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2019 г., издадено от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта относно обективираното в таблица 2 прихващане на оторизирани суми в размер на общо 19 234, 69 лева. В жалбата се излагат съображения на неправилност на оспорения административен акт поради неспазване на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Твърди се, че в писмото не се съдържат фактически и правни основания за извършеното прихващане. Липсата на мотиви за издаването на акта води до невъзможност да се извърши преценка за съответствието му с материалния закон и е абсолютно основание за отмяната му. В хода на съдебното производство се излагат допълнителни доводи за неправилност на УП поради противоречието му с материалния закон. Твърди се, че към момента на прихващането не е било налице ликвидно и изискуемо вземане, тъй като посоченото от органа уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане за кампания 2018 г., с което е наложена санкция за бъдещ период, не е било влязло в сила към този момент, а в резултат от обжалването му пред съда е и отменено като незаконосъобразно. Иска се отмяна на УП в оспорената му част и присъждане на направените разноски по делото. Ответникът по жалбата – заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител, оспорва нейната основателност и иска тя да бъде отхвърлена. Излага становище, че с уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2018 с изх. №02-080-6500/5208 от 30.03.2021 г. на ЗП е наложена санкция за бъдещ период съгласно чл. 19 от Делегиран регламент № 640/2014 за кампания 2018 по схема СЗо в размер на 19 234, 69 лева. Сумите са прихванати в съответствие с чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014. При обикновена калкулация на сумите, посочени в колона 4 на таблица 2 от процесното писмо, е видно, че сборът представлява именно сумата на санкцията по СЗо. Позовава се на измененията на чл. 29 от ЗПЗП, в сила 01.01.2023 г., съгласно които оспорването на индивидуалните и общите административни актове, издавани при прилагането на този закон, не спира изпълнението им. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, тъй като според Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за делата по ЗПЗП възнаграждението е 500 лева. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на наведените от страните доводи и възражения, намира следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, адресат на административния акт, който засяга неблагоприятно правната му сфера, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна, макар и не по всички изложени в нея съображения. Ж.Б.П. е регистриран като земеделски производител с УРН 420294. В това си качество е подал общо заявление за подпомагане за кампания 2019 г. с УИН 08/140519/11324, с което е кандидатствал за подпомагане по СЕПП, СПП и ЗДП с обща площ от 24, 18 ха, по СЗ-ДККП - с обща площ 3, 44 ха, по СЗ-МЗДП – с обща площ от 2, 01 ха и СЗо – с обща площ от 0, 2 ха. В резултат на извършените административни проверки не са установени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин за кампания 2019 г. Заявлението на бенефициера е избрано за извършване на проверка на място, в следствие на която е установено, че установените площи за подпомагане по СЕПП, СПП и ЗДП са 23, 91 ха. Налице са недопустими за подпомагане площи в размер на 0, 27 ха. По схемите СЗо, СЗ – МЗДП и СЗ – ДККП декларираната площ съвпада с установената. С оспореното уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2019 г. с изх. № 02-080-6500 от 04.08.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ са оторизирани следните суми, посочени в таблица 1: по СЕПП – 4641, 80 лева; по СПП – 3233, 93 лева; по СЗо – 2762, 74 лева; по ЗДП – 2891, 02 лева; по СЗ – ДККП – 4980, 94 лева и по СЗ – МЗДП – 1692, 20 лева. В таблица 2 са отразени извършените плащания, като по част от тях са прихвани суми, подробно описани в колона 4 „Прихваната сума“. В обяснението към таблицата за колона 4 е посочено, че отразява приспаднатите от оторизираната субсидия суми в резултат на санкции или недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. В писмено становище на ответника, изготвено преди изпращането на жалбата до съда, се посочва, че по схемите, базирани на площ, администрирани съгласно чл. 19 от Делегиран регламент № 640/2014, за кампания 2018 г. са наложени санкции за бъдещ период, подробно описани в уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2018 г. с изх. № 02-080-6500/5208 от 30.03.2021 г. Сумите са прихванати в съответствие с чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014. От приложеното по делото уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2018 г. с изх. № 02-080-6500/5208 от 30.03.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е видно, че в резултат на извършени намаления в полза на бенефициера са оторизирани определени суми по СЕПП, СПП, СПК и ЗПД за кампания 2018 г. По СЗо няма оторизирана сума, тъй като намалението е в размер на исканата финансова субсидия от 19234, 69 лева. По тази схема е наложен а и санкци я за бъдещ период в размер на 19 234, 69 л е в а на основание чл. 19 от Делегиран регламент № 640/2014. В забележка към УП е отразено, че сумата се прихваща в съответствие с чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014. Посочено е, че ако не може да бъде прихваната изцяло в съответствие с този член в течение на три календарни години след годината на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира. Не е спорно по делото, че това УП е обжалвано от земеделския стопанин пред съда. Жалбата срещу него е отхвърлена с решение № 23 от 03.02.2022 г. по административно дело № 215/2021 г. по описа на Добричкия административен съд. С решение № 11008 от 01.12.2022 г. по адм. дело № 3966/2022 г. по описа на ВАС решението на административния съд е отменено и вместо него е постановено друго по същество, с което е отменено УП и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. След връщане на преписката е постановено ново УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2018 г. с изх. №02-080-6500/5208≠11 от 02.02.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което пак е наложена санкция за бъдещ период по СЗо в размер на 19 234, 69 лева. Не е спорно между страните, че второто писмо също е обжалвано, като е образувано административно дело № 119/2023 г. по описа на Административен съд – Добрич, което е висящо към настоящия момент. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Оспореното уведомително писмо е издадено от компетентно длъжностно лице, при условията на делегиране на правомощия съгласно заповед № 03-РД/2891≠2/16.06.2021 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с която на основание чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП заместник изпълнителният директор Петя Славчева е упълномощена да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Уведомителното писмо е издадено в необходимата писмена форма и отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Действително в самото писмо не се съдържат фактически и правни основания относно извършеното прихващане, но те са изложени в писменото становище на органа, което е изпратено заедно с жалбата и административната преписка на съда. Според съдебната практика не е задължително мотивите към административния акт да бъдат изложени към него. С ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК ВС е приел, че не е необходимо да съвпадат по време издаването на административния акт или отказ ът за издаването на такъв и излагането на съображенията, въз основа на които административният орган е стигнал до едното или другото разрешение. Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед на предстоящото издаване на административния акт. Не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт, стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове. Така например, мотивите могат да бъдат изложени в съобщението, с което се уведомяват страните за издаването или за отказа да бъде издаден исканият административен акт. М отивите могат да бъдат изложени и в съпроводителното писмо, с което жалбата на страната в административното производство се изпраща на съда. И в двата случая допълнителното излагане на мотивите позволява на страните своевременно да се запознаят с основанията, на които е издаден актът, и да организират защитата си срещу него. Съответно съдът, пред който актът е обжалван, ще разполага с необходимата основа за и звършване на проверката относно неговата законосъобразност. В случая това е сторено. Налице е друг документ към изпратената преписка, който изхожда от същия административен орган, който е издал акта. От този документ става ясно кое е вземането, с което е направено прихващането, какъв е неговият произход, вид и размер, поради което не е налице допуснато съществено нарушение на изискванията за мотивираност на акта, които да налагат отмяната му на това основание. Оспореното УП обаче е издадено в нарушение на материалния закон. От данните по делото е видно, че оторизираните суми са прихванати на основание чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕО) № 908/2014 г. с наложена на ЗП санкция за бъдещ период съгласно чл. 19 от Делегиран Регламент № 540/2014 г. за кампания 2018 г. по схема СЗо в размер на 19 234, 69 лева. В р азпоредбата на чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕО) № 908/2014 г. е уредена възможността държавите членки да прихващат неизплатените задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, от бъдещите плащания към бенефициера от разплащателната агенция, отговаряща за възстановяването на дълга, без да се засягат други правоприлагащи действия, предвидени в националното законодателство. В този смисъл е и съображение 24 от същия регламент, където е посочено, че един от начините са събиране на вземания е приспадането на дължимите плащания по дълга, чийто размер е установен в съответствие с националното законодателство, от следващите плащания към длъжника, без да се засяга друга правоприлагаща мярка, предвидена в националното законодателство. Следователно р азпоредбата на чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕО) № 908/2014 изисква неизплатените задължения на бенефициера да са установени в съответствие с националното законодателство. Регламентация та относно характера и реда за реализиране на вземанията, които възникват въз основа на индивидуален административен акт по реда на ЗПЗП, се извлича от разпоредб ата на чл. 27, ал. 5 ЗПЗП, съгласно която в земанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Д ОПК. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Нормата на ч л. 165 от Д О ПК изрично предвижда, че с ъбирането на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго. От анализа на цитираните разпоредби и при липсата на друга конкретна законова регламентация е видно, че прихващане то по реда на чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕО) № 908/2014 г. е възможно само ако сумите, с които се извършва прихващането, са установени по основание и размер с влязъл в сила акт. Този извод следва и от функцията на прихващането като способ, който замества принудителното изпълнение и изисква вземането на прихващащата страна (активното вземане) да е ликвидно и изискуемо към момента на изявлението за компенсация. Изключение от това изискване е, когато актът, с който е установено публичното вземане, подлежи на предварително изпълнение съобразно националното законодателство. Тогава не е задължително актът да е влязъл в сила, за да се упражни правото на прихващане. Достатъчно е вземането да е изискуемо, без да е необходимо да е безспорно установено по основание и размер, т.е. да е ликвидно. В случая към момента на издаване на оспорения акт, уведомителното писмо, с което е наложена санкцията за бъдещ период, не е подлежало на предварително изпълнение нито по силата на специалния ЗПЗП, нито с разпореждане на административния орган. При липсата на предварителна изпълняемост на това УП и наличието на висящо съдебно производство по оспорването му административният орган не е имал правната възможност да извърши прихващането. Публичното вземане на РА не е било установено с влязъл в сила акт, т.е. не е било ликвидно и изискуемо, поради което и компенсационното волеизявление на заместник изпълнителния директор на ДФЗ е направено в противоречие с изискванията на чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕО) № 908/2014 г. В този смисъл са и решение № 1294 от 10.02.2022 г. по адм. дело № 10746/2021 г. по описа на ВАС, V отделение; решение № 6706 от 04.06.2020 г. по адм. дело № 1205/2020 г. по описа на ВАС, V отделение; решение № 2895 от 29.03.2022 г. по адм. дело № 436/2022 г. на ВАС, V отделение и др. Неоснователно ответникът се позовава на новата разпоредба на чл. 29, ал. 3 от ЗПЗП, с която се предвижда предварително изпълнение на индивидуалните и общите административни актове, издавани при прилагането на този закон, защото тя не е била действаща към датата на издаване на процесното УП и е неотносима към преценката за неговата законосъобразност с оглед на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК. Освен това отпадането на суспензивния ефект на оспорването, макар да има незабавно действие и по отношение на заварените правоотношения с оглед на характера му на процесуално правило, не е приложимо към УП, послужило като основание за извършване на прихващането, защото то е отменено с влязъл в сила съдебен акт и не е съществувало в правния мир към момента на влизане в сила на измененията на закона. Издаденото след отмяната му второ УП не е част от фактическите основания за постановяване на обжалвания акт и не променя извода, че вземането на РА не е било годно за прихващане, тъй като не е било ликвидно и изискуемо към момента на изявлението за компенсация. С оглед на това съдът намира, че процесното УП в оспорената му част е незаконосъобразно по същество поради липса на материалноправните предпоставки за прилагане чл. 28 от Регламент (ЕО) № 908/2014 г. и следва да бъде отменено в съответствие с чл. 146, т. 4 от АПК. Съобразно изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят има право на разноски по делото. Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК платените от страната разноски възлизат общо на 2130 лева, включващи 10 лева държавна такса и 2 120 лева адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Вярно е, че делото е по ЗПЗП, но в случая е налице материален интерес, поради което е приложима хипотезата на чл. 8, ал. 1, във вр. чл. 7, ал. 2, а не чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение. С оглед на това платеният адвокатски хонорар не превишава нормативноустановения минимум по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата, в приложимата редакция към датата на подписване на договора за правна защита и съдействие, поради което не са налице основания за намаляването му. Ето защо, разноските на жалбоподателя следва да се присъдят в пълен размер. Водим от изложеното, както и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът