Решение № 11175 от 11.6.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 4629/2024 г.

Производството е по исковата молба на В. Д. А. с ЕГН - ••••••••••, С. Д. А. с ЕГН - •••••••••• и А. Д. А. с ЕГН ••••••••••, тримата с адрес: гр. С...., „Ч...• Ns..., чрез адв. А. със съдебен адрес в С...., бул. „Г...“, етаж 1, aп. 2 спрямо И. Д. И., ЕГН ••••••••••, град С...., ул. „ Ч...“ N.., етаж 3 и Й. П. Н., родена на 19.01.1948г., ЕГН •••••••••• чрез адв. К.. Излага се, че ищците са наследници- синове на Д.... В.ев А., ЕГН ••••••••••, починал на 30.04.2022г. и М.С. А.а, ЕГН ••••••••••, починала на 03.03.2021г. Сочи се, че по време на брака им родителите на ищците са участвали в строеж на сграда, жилищна сграда на пет етажа с адрес: гр.С...., ул.“П.“ /понастоящем ул.„Ч...“/ N 35 и се твърди, че с решение по гр.д. N 1254/1972 г. на СРС е извършена делба на самостоятелните обекти в тази сграда, чрез която в дял на Д.... и М. били са поставени апартамент и стая в мецанина на сградата, като поради грешка, в техен дял не е поставен и 1/2 ид. ч. от северния гараж, а целият гараж е поставен в дял на ответника И.. Твърди се, че със спогодба, обективирна в решение от 02.11.1973 г. по гр.д. № 3931/1973 г. е била одобрена спогодба, с която гаражът е останал в съсобственост между Д...., М. и И. от по ½ за Д.... и М. и ½ за И. и всеки от тях да ползва равна част от него с площ от 14, 58 кв.м. Излага се, че след кончината на М. и впоследствие на Д.... единствени носители на тяхната ½ ид.част от гаража стават ищците – техните синове В., С. и А. Д. А., като всеки от тях на основание наследяване е носител на по 1/6 ид.част, а И. е носител на останалата ½ ид.част от ПС върху гаража. При липсата на възможност за доброволна подялба на ПС спрямо гаража, представляващ самостоятелен обект с идентификатор с № 618134.409.43.1, 11, по КККР, одобрени със Заповед N РД - 18 - 45/ 09.07.20Юг. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР от 14.07.2023г. и с адрес на в гр. С...., район „О...“, ул.„Ч...“ № 35, етаж 0, гараж север, построен в жилищна сграда, многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор с № 618134.409.43, предназначение на самостоятелния обект: гараж, брой на нива: едно, посочена в документа площ от 33.78 кв.м. с прилежащи части: 3, 49% ид.ч. от общите части на сградата, стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под обекта - няма, над обекта: имот с идентификатор с № 618134.409.43.1.9 и с № 618134.409.43.1.10 се желае да бъде допусната и извършена делба помежду им при сочените квоти. Ангажират се доказателства в подкрепа на изложеното и се желае решение в този смисъл. В срока за отговор е депозиран такъв от ответната страна И., с който се навежда, че ПС върху гаража е придобито от И. по време на брака му с неговата съпруга Й., която е конституирана като страна в процеса и която оспорва иска на основанията, изложени в отговора на Й.. Искът се оспорва като не се оспорват част от фактическите твърдения на ищците – че са наследници на Д.... и М., с чийто родители ищецът е участвал в построяването на процесната сграда, а в последствие между които е била извършена съдебна делба с разпределение на обектите от сградата; не се оспорва, че целият гараж е бил поставен в дял на И., за което се представят и доказателства като се навежда, че решението по делбата е влязло в сила и се ползва със СПН за решените с него въпроси. Излага се, че въз основа на това СР И. се е снабдил с констативен акт за собственост на недвижим имот с № 188, том V, рег. № 9687, дело с 905 от 12.09.2023г. за целия гараж и прилежащите към гаража части от имота. Навежда се, че постигната в последствие по гр.дело с № 3931/ 1973г е нищожна като се излага, че са утвърдени права в противоречие на закона, и като такава, при която липсва предвидената от закона форма, и най-сетне дори и да се приеме, че е валидна, то липсват доказателства за изплащане на паричното уравнение за разпределените дялове. В условията на евентуалност се навежда изтекла в полза на И. и съпругата му давност като се ангажират доказателства и се претендира решение в този смисъл. Във връзка със стореното с отговра възражение за изтекла в полза на ответницте придобивна давност ищците в условияата на евентуалсност са сторили и те такова възржание, но само за 1/2 ид.част в полза на техните наследодаели. Искът е за делба, с правно основание по чл.34 от ЗС като производството е делбено в първата му фаза и съдът като взе в предвид твърденията на страните, доказателствата, събрани в хода на процеса и от фактическа и правна страна намира следното за установено: Не се спори и се установява от удостоверение за наследници от 02.02.2023г., че след кончината на трето на спора лице – М.С. А.а, с ЕГН •••••••••• през март месец на 2012г. тя е оставила ищците, нейни синове като наследници, а именно В. Д. А., А. Д. А. и С. Д. А.. От удостоверението се установява още, че М. е била в брак с Д.... В.ев А. до датата на неговата смърт – 30.04.2022г. Не се спори и това се установява от съдебно решение с № 388/72/05.01.1973г. по гр.дело с № 1254/ 1972г., че наследодателите на ищците и ответника И. са страни по делба, в хода на която и която е приключила с разпределение на делбените имоти и в дялове на Д.... и М. от една страна е бил поставен апартамент на пети етаж, състоящ се от стая и сервизни помещения заедно с югозападната стая в мецанина с № 1 мазе 5, както и 19.41 / 100 ид.части от общите части на сградата и дворното място, върху което е построена, цялото от 200 кв.м, находящо се на ул.П. 5 и съставляващо парцел № VII-2 в кв. 120 по плана на града. Видно е още, че в дял на И. е бил постановен апартамент на трети етаж, състоящ се от две стаи и сервизни помещения заедно със северозападната стая и мецанина с № 3, мазе 1, идеални части от общите части на сградата и дворното място, в което е построена сградата, както и северният гараж заедно с припадащите му се 3.49 ид.части от общите части на сградата и гореописаното дворно място. Страните не спорят, че това е исковият гараж, както и не се спори и това се установява от искова молба на наследодателите спрямо ответниците И. и Й. и Решение по тази искова молба от 02.11.1973г. по гр.дело с № 3931/ 1973г., че спорът по тази искова молба с иск за собственост на ½ от исковия гараж за наследодателите Д....мир и М. е приключил със спогодба между Д....мир и М. от една страна и И. и Й. от друга, съгласно която И. и Й. остават собственици на ½ ид.част от ПС спрямо гаража и ще ползват неговата предна част, а другата ½ ид.част от ПС спрямо гаража преминава в собственост на Д....мир и М., а именно западната част от към двора. С нотариален акт по чл.587, ал.1 от ГПК на нот. с рег. № 271 при СРС от 12.09.2023г. с № 188, том V по дело с № 905/ 2023г. е признато ПС в полза на И., ответника досежно гаража, предмет на делбата с идентификатор с № 68134.409.43.1.11 с площ по документ от 33.78 кв.м. и 3.49 % ид.части от общите части на сградата. В тази част този акт е оспорен от ищците като неверен ерго се оспорва констатираното от нотариуса съждение, че И. е собственик на целия гараж, предмет на делбата и в условията на евентуалност се прави и възражение за изтекла в полза на ищците давност, както и се оспорва наведената от ответниците придобивна такава относно имота. Нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 от ГПК – било то констативен по чл.58, ал.1 от ГПК или по обстоятелствена проверка по чл.587, ал.2 от ГПК не се ползва с материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК относно възприетата от нотариуса принадлежност на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти и при оспорване на признатото с акта право на собственост в тежест на оспорващата страна е да установи, че собствеността в конкретния случай е в равни части и за двете групи собственици. Ето защо и тук не намира приложение оспорването по реда на чл. 193 от ГПК, в който смисъл са дадените с ТР № 11/ 21.03.2013 г., по тълк.дело № 11/2012 г., ОСГК на ВКС указания. Тъй като производството по издаване на констативен нотариален акт е охранително ерго се развива едностранно НА, с който се признава право на собственост спрямо имот ( чл.587 от ГПК ) не се ползва с материална доказателствена сила относно констатацията на нотариуса и при сторено оспорване на констатираното в нот. производство на общо основание следва да се докаже правото на собственост спрямо конкретния имот. По делото безспорно се установи, че ищците са наследници на своите родители Д....мир и М., както и се установи, че наследодателите приживе и в режим на СИО ( чл.13, ал.1 от СК ( обн. в ДВ бр. 23 от 22.03.1968 г. и отм.с бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г.) са придобили със съдебна спогодба по реда на чл. 125, ал.1 от ГПК ( обн. бр.12 от 8.02.1952г. и отм. с бр.59/ 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.) правото на собственост за ½ ид.част от исковия гараж като другата ½ ид.част от ПС е останала в патримониума на ответниците. Тази спогодба легитимира наследодателите на ищците като носители на вещното ПС спрямо гаража тъй като съобразно разпоредбата на чл.125, ал.3 от ГПК отм. съдебната спогодба е със значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, а съобразно нормата на чл.220, ал.1 от ГПК (отм.) влязлото в сила решение е задължително за страните и техните наследници и правоприемници, за съда, който го е издал, и за всички други съдилища и учреждения като не може да бъде оспорвано от страната като постановено по привиден процес. В конкретния случай безспорно се установи, че с влязлата в сила спогодба, установеното с която няма данни и не се твърди да е оспорено по съдебен ред, че наследодателите на ищците и ответниците са се съгласили да са носители на ПС спрямо исковия имот при равни квоти и неправилно в производството по чл.587 от ГПК нот. е приел, че изключителен собственик на гаража е само ответника И. в режим на СИО със съпругата си Й., което дава основание на съда да приеме, че е възникнала съсобственост между Д.... и М. от една страна и И. и Й. от друга при дялово по ½ за всяка една страна относно гаража като с тези мотиви съдът намира сторените оспорвания на ответниците относно тази съсобственост за несъстоятелни и волята на страните в производството по иска с основание по чл.97 от ГПК отм. е тази, която е изразена от тях в одобрената от съда спогодба и ищците като наследници на своите родители са придобили при равно квоти на основание чл. 5, ал.1 от ЗН ПС върху исковия имот. Относно възражението за изтекла в полза на ответниците придобивна давност съдът намира следното: Събрани са гласни доказателствени средства, като на страната на ищеца са разпитани свидетелите С.с.с. Й. Т.Т.Я. във връзка с установяване в условията на евентуалност на давност в полза на ищците, и е разпитан като свидетел на ответника свидетеля П. Д. И. в с.заседание от 15.10.2024г. като съдът дава вяра на показанията на свидетелите като дадени от лица без заинтересованост от изхода на спора. В цялост се установява, че исковия имот се е ползвал, както от Д....мир, така и от И. съвместно. Паркирали са автомобилите си в този гараж и двамата като И. е ползвал частта с изход към улицата – западната като гаражът не е имал др. изход, но и И., и Д.... са го ползвали гаража. В този смисъл са и дадените от свидетелите на ищеца показания като от тези показания се установява още, че свидетелите ( свидетеля С. ) са знаели, че гаражът винаги е бил ‚наполовина“, като всеки един от тях – Д.... и И. са го ползвали като свой. В подобна светлина са и показанията на свидетеля Й., който допълва, че гаражът е разделен – поливната се ползва от В. след смъртта на Д...., а другата на е на ответниците. Представени са и писмени доказателства – данъчни декларации и квитанции за платени сметки към Столична Община, които съдът кредитира дотолкова, доколкото кореспондират с всички доказателства по делото и при тези доказателства и от правна страна съдът намира възражението за изтекла придобивна давност в полза на ответниците за недоказано и неоснователно, поради следното: Фактическият състав на придобивната давност върху недвижим имот - чл.79 от Закона за собствеността /ЗС /, включва осъществяване на владение върху него, както и изтичане на определен от закона срок, през който е продължило владението - съответно 10 г. при недобросъвестно и 5 г. при добросъвестно владение. Съгласно чл. 68 ЗС, владението представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя. От своя страна владението следва да е постоянно - тоест владелецът да изразява трайна воля да държи вещта за себе си; да е непрекъснато - тоест владението да не е изгубено в продължение на 6 месеца по смисъла на чл. 81 от ЗС, съответно владението да не е изоставяно или да е било отнето от трето лице; да е спокойно и явно - да не е установено или поддържано по насилствен или по скрит начин. От съществено значение е владението да е противопоставено на собственика на вещта. За да се придобие качеството владелец, не е достатъчно държателят на вещта да реши да свои имота, защото владението не може да бъде скрито - то трябва да е явно и несъмнително. Това изисква промяната в намерението на държателя да намери външна изява чрез предприемане на действия, които да дадат възможност на собственика да узнае, че неговото владение е отблъснато. Владелецът следва да демонстрира, че счита имота за свой пред всички. Съдът намира, че по делото с оглед събраните гласни и писмени доказателства не се установи ответниците И. и съпругата му Й. да са установили владение върху имота за себе си. Напротив всички доказателства сочат на единствения извод за това, че гаражът винаги е бил разделен на две и се е ползвал поравно от И. и Д...., след смъртта на Д.... от ищеца В.. Ето защо това възражение като недоказано неизключва установената от съда на основание съдебна спогодба съсобственост спрямо исковия имот и при наличие на такава при квоти за ищците по 1/6 за всеки от тях и ½ за ответниците делба на имота следва да бъде допусната. По искането за присъждане на разноски в полза на ответните страни за възнаграждение в размер на 1500 лева на адвокат съдът намира следното: Производството по съдебната делба е особено исково производство т.е. съдебната делба е винаги възможна като предявяването на такъв иск не зависи от поведението на другата страна. В това производство отговорността за разноски не е уредена като санкция за неправомерно поведение – тъй като твърдящият съсобственост винаги има право да потърси нейното поделяне, какъвто принцип за санкция е залегнал в правилата на чл.78 от ГПК и в какъвто смисъл е правилото на чл.355 от ГПК, според което разноските се понасят съобразно стойността на всеки дял – едва във втората фаза на процеса и в хипотезата на искове по чл.343 от ГПК, когато с оглед изхода на спора по тях се присъждат и разноски по правилата на чл.78 от ГПК. В конкретната хипотеза съдът не е сезиран с исковете, определени в кръга на чл.343 от ГПК – установяване на произход, осиновяване, оспорване на завещателни разпореждания или установяване истиност на документи вкл. и намаляване на завещателни разпореждания и на дарения, съдът не се е произнасял и по претенциите по сметки, които са предмет на втората делбена фаза – в този смисъл е и практиката на ВКС: Определение № 47 от 29.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6919/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева и Определение № 81 от 23.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 430/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска, поради и което такива разноски не следва да се присъждат. При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Софийски районен