РЕШЕНИЕ

гр. Пазарджик 22.12.2009 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пазарджишкият районен съд гражданска колегия в открито заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и девета година в състав:

Председател: НИКОЛИНА ПОПОВА При секретаря …………………………………………………………….. и в присъствието на прокурора………………………. като разгледа докладваното от съдията Попова гр. дело № 3334 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79 СК / отм./ и чл. 139 СК за присъждане на издръжка. В исковата си молба против К.М.С. ЕГН •••••••••• ••• и настоящ адрес: гр. Велинград, бул. „Съединение” № ищцата Р.К.С. ЕГН •••••••••• в качеството й на настойник на своя син М. К.С. ЕГН •••••••••• ••• и съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул. „Цар Самуил „ № 28, кантора № 21 чрез адв. М.М. твърди, че нейният син страда от умствена изостаналост, тежка дебилност към лека имбецилност, еретичен вариант и вследствие на заболяването си има затруднен говор, тежка липса на самостоятелност и контрол на действията, обуславящи 100% тежка степен намалена работоспособност с чужда помощ – пожизнено съгласно ЕР на ТЕЛК гр. Пловдив от 14.03.2006 г. Твърди още, че с Решение № 778 / 06.01.2005 г., постановено по гр. дело № 927 / 2005 г. по описа на ПОС, нейният син е бил поставен под пълно запрещение, като майката е била определена от органа по настойничество и попечителство за негов настойник. Твърди се, че недееспособният не притежава имущество, от което би могъл да осигури издръжката си. Ищцата поддържа, че ответникът е баща на това дете и неин бивш съпруг, като бракът им е бил прекратен с развод с Решение № 11 / 24.02.2005 г., постановено по гр. дело № 896 / 2004 г. по описа на ПРС и ответникът е бил осъден да заплаща на тогава ненавършилото си пълнолетие дете месечна издръжка в размер на 150, 00 лв. месечно. Ищцата поддържа още, че след навършването на пълнолетие на детето, цялата грижа за неговата издръжка се паднала на нея, като ответникът напълно се дезинтересирал от него, макар че същият по професия е лекар и му е известно в какво се състои заболяването на тения син и невъзможността му да работи за да се издържа сам. Ищцата твърди, че ответникът работи като лекар- гинеколог в МБАЛ гр. Велинград и получава месечно възнаграждение в размер не по-малък от 1000, 00 лв. Затова се моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплаща на своя син месечна издръжка в размер на 250, 00 лв. месечно считано една година назад от датата на подаването на исковата молба / 03.11.2008 г. / до настъпване на основания за изменение или прекратяване. Сочат де доказателства.Претендират се съдебно- деловодни разноски.

По делото е постъпил писмен отговор от ответника по предявените искове, в който е изразено становище за тяхната частична неоснователност. Сочат се писмени доказателства.

В съдебно заседание, ищецът чрез процесуалният си представител поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени като на основание чл. 214 ал.1 ГПК е допуснато изменение на размерите на исковите претенции, чрез увеличение на техния размер от 250, 00 лв. на 400, 00 лв. месечно.

Като се запозна със събраните по делото доказателства, за да се произнесе, съдът прие за установено следното:

Не се спори по делото, а същото обстоятелство се установява от събраните писмени доказателства, че ищецът е роден на ••• г. и че ответникът К.М.С. е негов баща. Установява се освен това, че ищецът страда от установено по съответния ред заболяване и поради това с ЕР на ТЕЛК е с призната 100 % тежка степен намалена работоспособност „ с чужда помощ пожизнено „. С представеното по делото решение № 778 / 06.01.2005 г., постановено по гр. дело № 927 / 2005 г. по описа на Пазарджишки окръжен съд, ищецът М. К.С. е поставен под пълно запрещение, като не се оспорва, а и от представеното по делото удостоверение издадено от Община – Пазарджик, се установява че неговата майка Р.К.С. е назначена за настойник на недееспособния ищец и е негов законен представител.

От представената по делото етапна епикриза изх. № 1 / 31.03.2009 г., както и от заключението на назначената по делото комплексна съдебно медицинска експертиза се установява, че за лечението на ищеца са препоръчани седативни и невролептични препарати, като според вещото лице Ю., разходите за това лечение не се поемат от Здравната каса, а стойността само на един от препаратите, който би могъл да се приема е около 300 лв. Освен това за подобряване на състоянието на юношата са препоръчителни прихотерапевтични консултации, продължителна психо- педагогическа корекция до постигане на елементарно самообслужване в рамките на дома и още логопедична корекция – 2 пъти седмично до постигане на ефективна корекция на експресивната реч. Според заключението на експертите здравословното състояние на ищеца налага изключително повишени грижи от страна на близките, медикаментозна терапия за снижаване прагът на възбудимост и овладяване на възбудно – агресивните импулсивни прояви.

От заключението на допуснатата по делото съдебно- икономическа експертиза се установява, че по данни на НСИ паричните разходи за издръжка на едно лице през 2008 г. и 2009 г. са в размер на 264, 73 лв. средно месечно за 2008 г. и в размер на 237, 22 лв. за 2009 г.

От представените по делото два броя удостоверения, издадени от МБАЛ гр. Велинград се установява, че ответникът К.М. Станков, работи като лекар в същото медицинско заведение и полученото от него чисто трудово възнаграждение като усреднена сума – за периода м. ноември 2008 г. до м. ноември 2009 г. е в размер на 2510, 48 лв.

От представените по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелката М.Г.И. се установява, че с нотариален акт № 74 / 1994 г. ищецът М. К.С. е придобил собствеността на апартамент от 57, 85 кв.м., находящ се в гр. Пазарджик, в който живее със своите близки и към настоящия момент. Установява се още, че на 29.04.2005 г., майката на ищеца Р.С. е придобила в съсобственост с друго лице при равни права собствеността върху апартамент с площ от 82, 93 кв.м., находящ се в гр. Пазарджик. Освен това се установява, че ищецът е бил собственик на лек автомобил „ Опел Вектра „, като на 23.10.2008 г. този автомобил е бил продаден от ищеца представляван от неговият законен представител след получено разрешение от районния съд по реда на чл. 118 ал.1 СК / отм. / по гр. дело № 1778 / 2008 г. по описа на ПРС. От мотивите на същото съдебно решение се установява, че за нуждите на ищеца, същият е запазил собствеността върху другия притежаван от него лек автомобил, като съдът е взел предвид, че средствата от продажбата следва да се използват за осигуряване на средства за ежедневната му издръжка с оглед на неговата неработоспособност.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка Илинова се установява още, че ищецът се нуждае всекидневно от специализирани грижи и внимание, но ответникът от дълъг период от време изцяло бил прекъснал контактите си с него и не участвал по никакъв начин със свой принос в разходите за неговата издръжка.

По делото са представени и други писмени доказателства, които съдът не обсъжда, тъй като същите са неотносими към предмета на настоящия правен спор.

При тези фактически данни от правна страна, Районният съд приема, че предявеният иск с правно основание чл.139 от СК е частично основателен. Право на издръжка по чл.139 от СК има само лице, което е неработоспособно и не може да се издържа от имуществото си, а съгласно чл. 142 ал.1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.

В настоящото производство не се оспорва факта, че ищецът поради свое заболяване е с призната по съответния ред неработоспособност - според формулировката употребена в ЕР на ТЕЛК - „ тежка степен намалена работоспособност с чужда помощ – пожизнено”. Установява се, че ищецът е собственик на едностаен апартамент в гр. Пазарджик, в който живее заедно със своите близки и освен това, че притежава и един лек автомобил, който му е необходим във връзка с нуждата му от осигуряване на неговото придвижване. Затова съдът приема, че неработоспособният не притежава имущество от което би могъл да се издържа, тъй като наличното му такова е необходимо за задоволяване на неговите базови ежедневни потребности и специфичните му нужди с оглед здравословното му състояние.

Издръжка дължи само лице, което има възможност да я дава. Това следва от правилото определящо размера на издръжката, като този размер се определя от съотношението между нуждите на оправомощения и възможностите на задължения. В настоящото производство не е спорно, че ответникът е от кръга на лицата, които дължат издръжка / чл. 140 ал.1 т. 2 СК /, а след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът приема, че ответникът в качеството му на родител на нуждаещия се от издръжка има възможност да дава издръжка, тъй като безспорно разполага със свободни средства след задоволяване на собствената си необходима издръжка. Безспорно се установява, че ответникът упражнява престижна професия на лекар- специалист и полага добре заплатен труд, като освен това се установява, че средномесечните му доходи от възнаграждение по трудовото му правоотношение в МБАЛ гр. Велинград са в размер на около 2500, 00 лв. Затова съдът намира, че за ответника не би представлявало затруднение да заплаща за издръжката на своя неработоспособен син сумата в размер на 350, 00 лв. месечно, като този размер на издръжката съдът приема, че е съобразен както с възможностите на ответника така и с нуждата на ищеца от специфични грижи, свързани не само с ежемесечни разходи за медикаменти, които да снижат прага на неговата възбудимост, но и разходи за заплащане на съответни специалисти / психотерапевт, логопед, педагог и т.н. /, които да дадат едни по- добри перспективи за развитие на здравословното му състояние и му осигурят едно по-добро качество на живот.

В случая събраните по делото доказателства сочат, че ответникът не е в невъзможност да дава издръжка в този размер, тъй като с доставянето на издръжка на своя син, не би накърнил собствената си необходима издръжка. Имайки предвид трудоспособната възраст и доброто здравословно състояние на ответника / доказателства в противната насока не бяха представени по делото/ и съобразявайки, че ответникът няма законно задължение за издръжката на други лица, съдът счита, че във възможностите на ответника е да плаща на детето си месечна издръжка в размер на 350, 00 лв. месечно. В настоящото производство не се установява ответникът да е поемал част от издръжката на своя син, след навършването на 18- годишна възраст и до една година от датата на подаването на исковата молба в съда, поради което съдът намира за основателна претенцията за присъждане на издръжка една година назад от датата на подаването на исковата молба в съда / считано от 03.11.2008 г. / в посочения по-горе размер и по същите изложени по-горе съображения. В останалата част над посочения размер съдът приема, че исковите претенции се явяват недоказани и поради това ще следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В тежест на ответника по делото, следва да се възложи и следващата се държавна такса в размер на 504, 00 лв. както и да заплати по сметка •••жената част от исковете в размер на 219, 30 лв.

Водим от изложеното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД: