Решение № 1636 от 2.12.2024 г. на Районен съд - Плевен по дело № 4544/2024 г.

Производството е по реда на чл.306, ал.5 от АПК Образувано е по жалба вх. №21597/05, 08, 2024 г. на П. А. В., от •••, против Разпореждане №8742/01, 08, 2024 г., постановено по гр.д. №3947/2024 г. по описа на Районен съд Плевен, с което е оставена без уважение молба от П. А. В., ЕГН ••••••••••, от •••, с правно основание чл.304, ал.1, вр чл.306 от АПК, за налагане на глоба на ВЛ - ••• Г.И.Г., за неизпълнение на решение от 15, 12, 1967 г., постановено по гр.д.№329/1966 г. на РС •••, и на решение №140/11, 11, 1993 г., постановено по гр.д. №220/1990 г. на РС •••, като неоснователна. В жалбата с вх.№21597/05, 08, 2024 г. жалбоподателят В. посочва определения на ВАС, както и цитира част от обжалваното разпореждане. Развити са, макар и откъслечни съображения, че ••• на Община ••• не е изпълнил съдебно решение. В допълнителна жалба с вх.№21732/06, 08, 2024 г. жалбоподателят В. анализира постановените от РС ••• и ОС ••• решения, като отново твърди, че не е издадена заповед от ••• на Община ••• съгласно решението на ОС ••• от 1995 г. Отново се посочва, че кметът е длъжен да изпълни решението на съд, след проверка. Иска от „тричленния състав при РС Плевен“ приложение на чл.306 от АПК спрямо ••• на Община •••. С писмо, получено по ел.поща на 12, 08, 2024 г. в 20, 14 ч., регистрирано с вх. №22230/13, 08, 2024 г. жалбоподателят представя като доказателства снимки на съдебни решени и скици. В сигнал с вх.№22692/19, 08, 2024 г. жалбоподателят В. отново преразказва как съседите на имота са заграбили част от дворното място, как са водени дела от сестра му и с решение на РС ••• от 1993 г., потвърдено от ОС •••, „заграбените“ от съседите части за възстановени и придадени към процесния имот. С Искане вх.№26068/27, 09, 2024 г., жалбоподателят В. излага факти защо дворът му трябва да е 1955 кв.м., както и история на конфликти със съседите на имота. Отново посочва, че според решението от 1967 г. двете парцели са общо 1995 кв.м. /най-вероятно е техническа грешка, тъй като на всички други места е посочено 1955 кв.м./, като техническата служба на Община ••• не желаела да промени плана, а в последствие наела срещу 500, 00 лева •••, който променил плана и издали скица за парцела Осем с площ 858 кв.м. Посочва, че отговорност за техническата служба към Община ••• носи •••. С молба от 12, 11, 2024 г. жалбоподателят В. отново посочва, че „съгласно решение на съд от 1967 г. дворът е 1955 кв.м., заграбват го, решение на съд връща заграбеното, с помощта на ••• се променя плана така, че дворът общо е 1858 кв.м.“, като отново излага и история на роднинските си отношения от прабаба му до момента. Районен съд Плевен, в настоящия си тричленен състав, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира следното: Жалбата е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл.306, ал.5 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Видно от представеното от самия жалбоподател /като снимки/ Решение от 15, 12, 1967 г., постановено по гр.д.№329/1966 г. на РС •••, същото касае делба на недвижими имоти, като въз основа на същото в общ дял на жалбоподателя В., Люба В.а и Геновева В.а са поставени новообразувани парцели IV и VIII кв.45 по плана на същото село /•••/, заедно с находящите се в него постройки. В самото решение е посочено, че с решението по допускане на делбата от 01, 12, 1966 г. е постановено тези трима съделители да получат 1916/3195 части от дворното място, а Й.Ц. – 1279/3195 части. Посочено е, че със Заповед №235 от 17, 08, 1967 г. на Окръжен народен съвет е изменена дворищната регулация, като от парцела IV в кв.45 по плана на селото са образувани три нови парцели – IV, VIII и IX, като последната е с площ 1240 кв.м., а останалите две – 1955 кв.м. В кориците на адм.д.№452/2024 г. на Административен съд Плевен, /пред когото първоначално е подадено искането по чл.304 от АПК/, на л.16, се намира първата страница от решение №474 от 11, 10, 1995 г. на ОС •••, постановено по гр.д.№698/1994 г., от която се установява, че с решение от 04, 01, 1995 г. по гр.д.№698/94 г., ОС ••• е отменил решение на РС •••, постановено на 11, 11, 1993 г. по гр.д.№220/1990 г. и на основание чл.208, ал.2 от ГПК е даден ход на делото пред втората инстанция за събиране на доказателства и разглеждане по същество. Това решение не е представено в цялост, тъй като диспозитива на решението, намиращо се на л.17 от това дело очевидно не е диспозитива на решение №474 от 11, 10, 1995 г. на ОС •••, тъй като освен че са изписани с различен шрифт, в самия диспозитив е посочено, че решението подлежи на обжалване през ВОС, което изключва да е постановено от ОС •••. От представеното копие на Заповед №23/03, 06, 2022 г. на ••• на Община ••• /на л.14 от адм.д.№452/2024 г./ се установява, че с нея е одобрено изработването на изменение на кадастрален план за ПУП-КП в обхвата на ПИ 372, ПИ 373 и ПИ 379 в кв.54 на •••, съгласно решение №474/11, 10, 1995 г. на Врачански окръжен съд. От текста на заповедта се установява, че за установяване на фактическото положение е извършена геодезична снимка на съществуващите граници на засегнатите имоти от която е установено, че предложението за ПУП-КП отразява действителното положение – на място има телена ограда между съществуващите по плана ПИ.372, ПИ.373 и ПИ.379, кв.54 по плана на •••, която съответства на решение №474/11, 10, 1995 г. на Врачански окръжен съд, което в действащата кадастрална карта не е отразено; посочено е, че ПИ.372 е с площ 986 кв.м. в момента, след като са придадени към ПИ.379 още 105 кв.м. съгласно решение №474/11, 10, 1995 г. на Врачански окръжен съд; ПИ.373 е с площ от 985 кв.м. в момента, след като са придадени към ПИ.379 още 120 кв.м. съгласно решение №474/11, 10, 1995 г. на Врачански окръжен съд. Заповедта е връчена на жалбоподателя В. на 19, 09, 2023 г. С обжалваното разпореждане Зам.Председателят на Районен съд – Плевен е приел, че с оглед гражданскоправния характер на съдебното производство, приключило с влязъл в сила съдебен акт по иск по чл. 108 от ЗС, за посоченото лице - ВЛ ••• Г.И.Г., не е възникнало задължение по смисъла на чл.304 от ГПК, неизпълнението на което да бъде санкционирано по реда на чл.306, ал.2 от АПК. Изрично е отбелязано, че изпълнението на съдебно решение по уважен ревандикационен иск се осъществява спрямо ответниците по делото по принудителен ред - въз основа на издаден ИЛ, от съдия- изпълнител, а не спрямо ВЛ •••, в това число и ••• на общината, които не са страна по съответното дело. Районен съд Плевен, в настоящия си тричленен състав, счита за необходимо да отбележи следното: нормата на чл.304 от АПК съдържа състав на административно нарушение, според който длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, извън случаите по Дял пети от АПК, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв. За да се реализира административно-наказателната отговорност по чл.304 от АПК е необходимо кумулативното наличие на всички елементи, визирани във фактическия състав на разпоредбата. От обективна страна, необходимо е установяване на задължение, което следва да произтича пряко от съдебен акт, постановен в административно производство, който е окончателен и е влязъл в сила. За да възникне първата предпоставка от фактическия състав на посочената разпоредба, следва да е налице произтичащо от съдебен акт, постановен в административно производство, конкретно задължение за административен орган, възлагащо извършване на конкретно действие, респ. бездействие. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, постановена с Определение №67 от 01, 022017 г. по ч.т.д. №1798/2016 г., т.к., І т.о. на ВКС, Определение №422 от 16, 12, 2008 г. по ч.гр.д. №1475/2008 г., V г.о. на ВКС. В случая твърдените за неизпълнени актове на съда са постановени в гражданско производство - за делба и в производство по чл.108 от ЗС. От субективна страна, за да е приложима разпоредбата на чл.304 от АПК, длъжностното лице, носещо административнонаказателна отговорност следва да е обхванато от субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебния акт, тоест да е адресат на съдебното произнасяне, на което пряко е вменено изпълнението на посоченото в него задължение. От процесуална гледна точка това означава, че длъжностното лице, в това му качество, трябва да е било страна в процеса. В този смисъл е практиката на Върховния административен съд, обективирана в Решение №13356 от 15, 10, 2013 г. по адм.д. №12995/2013 г., VІІ отд. на ВАС, Решение №6423 от 08, 05, 2012 г. по адм.д. №3365/2012 г., ІІІ отд. на ВАС, Решение №8130 от 07, 06, 2012 г. по адм.д. №5034/2012 г., ІІІ отд. на ВАС. За да достигне до този правен извод съдът съобрази и теорията, установена в разработения труд „Систематичен коментар на Административно-наказателния кодекс“, Издателство „Труд и Право“, 2013 г., (стр. 1570 ). В случая, ВЛ ••• Г.И.Г., не е бил страна в производството по посочените от жалбоподателя две дела, и за него не е възникнало задължение по смисъла на чл. 304 от ГПК, неизпълнението на което да бъде санкционирано по реда на чл.306, ал.2 от АПК. Настоящият състав на РС Плевен приема, че същият не е носител на административно – наказателната отговорност по чл.304 от АПК, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл.306, ал.6 АПК, състав на Плевенският районен съд