Решение № 2507 от 25.7.2025 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 384/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с § 19, ал. 1, изр. второ от ПЗР на ЗИД на АПК /обн., ДВ, бр. 39 от 2011 година/. Делото е образувано по касационна жалба, подадена от гл. юрисконсулт Д. К., като пълномощник на директора на Областна дирекция „Земеделие“ /ОДЗ/ – Велико Търново, срещу Решение № 19/ 04.03.2025 г. по гр. дело № 20244130100447/ 2024 г. по описа на Районен съд – Е.. С обжалваното решение, по жалба на „Брезово 2020“ ЕООД – [населено място] с ЕИК 206103087, е отменена Заповед № ПО-03-20/ 13.09.2024 г. на директора на ОДЗ – Велико Търново, с която на основание чл. 56м, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, т. 37 от Заповед № РД 46-180/ 31.05.2024 г. на МЗХ и писмо изх. № 66-401/ 03.09.2024 г. на МЗХ, е прекратена тръжната процедура по отношение на поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], общ. Е., и преписката е върната на директора на ОДЗ – Велико Търново, за продължаване на тръжната процедура. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира за неправилни изводите на съда за разширително тълкуване от административния орган на понятието „свързани лица“ по смисъла § 1, т. 1 от ДР към Търговския закон. Сочи, че наличните в делото доказателства, едноличен собственик на капитала на „Брезово 2020“ ЕООД, е М. С. М., а единственият други собственик на съседен на процесния имот, е Б. Н. В.-М., която е съпруга на сина на М. М. и съответно същите са роднини по сватовство от първа степен. Изтъква, че в случая тръжната процедура е такава по чл. 56м от ППЗСПЗЗ, следва да бъде проведена в съответствие с общия принцип за състезателно начало, а посоченото обстоятелство дава възможност на участниците да договарят помежду си условия, които биха накърнили държавния интерес, включително и договаряне на условия, различни от обичайните тръжни такива. Счита за ирелевантно обстоятелството, че заявлението на „Брезово 2020“ ЕООД е подадено от неговия управител – лице, различно от собственика на капитала, решението за закупуване на имота чрез участието тръжната процедура, вероятно е взето именно последния. Акцентира, че именно с цел избягване затрудненията при формалното установяване на такъв вид действия от свързаните лица, те се презумират поради тяхната свързаност и с оглед на това касаторът е прекратил тръжната процедура. От настоящата инстанция се иска да отмени обжалваното решение на РС – Е. и да се произнесе по съществото на спора, като потвърди заповедта на директора на ОДЗ – Велико Търново, не се претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител. Ответникът „Брезово 2020“ ЕООД – [населено място], чрез пълномощника си адв. Т. И. от САК, в писмен отговор и в хода на устните състезания, оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че районният съд е формирал правилни изводи, основани на събраните в производството пред него относими и допустими доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност. Намира за правилен решаващия извод на първата инстанция, че „Брезово 2020“ ЕООД и Б. Н. В.-М. не са „свързани лица“ по смисъла на сочената от административния орган разпоредба на § 1, ал. 1, т. 1 от ДР към ТЗ, тъй като не е налице нито една от изчерпателно изброените в тази норма хипотези. Съответно счита, че при липсата на твърдяната от касатора свързаност между участниците, процедурата по търга е била незаконосъобразно прекратена. В тази връзка се позовава на практика на Върховен административен съд. Моли обжалваното решение на РС – Е. да бъде оставено в сила, претендира разноски за настоящото производство, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът Б. Н. В.-М., редовно призован за проведеното открито заседание, не се явява и не изпраща представител. В депозиран писмен отговор, чрез пълномощник адв. Н. А. от САК, заема становище за неоснователност на жалбата и правилност на изводите на РС – Е., излага доводи в тази насока. Счита, че обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново дава становище за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на РС – Е. за правилно, по изложените в него мотиви и предлага същото да бъде оставено в сила. Съдът, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея оплаквания, приема за установено следното: Касационната жалба са подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна - ответник в производството пред РС - Е., съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, вр. с § 19, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на АПК /обн. ДВ, бр. 39 от 2011 г./, срещу съдебно решение, с което е уважена жалбата пред районния съд. Като такава касационната жалба е процесуално допустими. Разгледана по същество същата е неоснователна. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт. При постановяване на решението на РС - Елена не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не се установява нарушаване на процесуални правила, гарантиращи участие на страните в съдебното производство. Значимите за спора пред първостепенния съд факти са правилно установени, след събирането на необходимите писмени доказателства. Решаващият състав е формирал изводите си въз основа на установените обстоятелства по делото, при спазване изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК за извършване на служебна проверка за законосъобразност на обжалвания акт. Въз основа на наличните в делото писмени доказателства се установява следната изяснена и от районния съд фактическа обстановка. Със Заповед № РД-04-123/ 12.12.2023 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Велико Търново, е открита процедура по провеждане на търг с тайно наддаване за продажба по реда на чл. 27, ал. 8 от ЗСПЗЗ, на 5 броя имоти - частна държавна собственост, между които и поземлен имот с площ 0, 676 дка, с [идентификатор] по КК на [населено място], общ. Елена. Със същата заповед е определен е депозит за участие в търга, както и имащите право да участват в този първи търг лица – всички заинтересовани от продажбата лица. Заповедта е била обявена на 13.12.2023 г. на сайта на МЗХ на РБ, на 14.12.2023 г. в регионалния всекидневник „Янтра днес“ и на 15.12.2023 г. - в сградата на кметство [населено място], община Елена. Заявление за участие в обявената тръжна процедура подали „Брезово 2020“ ЕООД – [населено място] с ЕИК 206103087 и Б. Н. В. - М., чрез адв. Н. А., като и двамата участници са внесли определения депозит за участие в търга. Същите /дружеството чрез управителя му/, са подали декларации за даване на съгласие за обработка на личните им данни за целите на обявената тръжна процедура и декларация по чл. 56к, ал. 11 от ППЗСПЗЗ, в които са посочили, че не са свързани лица по смисъла на ТЗ и Закона за малките и средните предприятия /ЗМСП/, с друг самостоятелен кандидат или участник в тръжната процедура за един и същи имот. Със Заповед № РД-04-03/ 16.01.2024 г. на директора на ОДЗ - Велико Търново, е била назначена комисия, която да извърши обявената тръжна процедура, като разгледа заявленията, класира предложенията и определи спечелилия търга кандидат за всеки имот, като състави протокол за извършените действия. Съгласно отразеното в Протокол № 1/ 16.01.2024 г., в изпълнение на заповедта, комисията е провела заседание за разглеждане на заявленията на участниците в търга с тайно наддаване за придобиване право на собственост по реда на чл. 27, ал. 8 от ЗСПЗЗ. За [ПИ] в землището на [населено място], общ. Елена на първо място било класирано „Брезово 2020“ ЕООД, а на второ място - Б. В.-М.. Съгласно Констативен протокол от 24.01.2024 г., в срока по чл. 56м, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, не са постъпили възражения до тръжната комисия. На 26.01.2024 г., на основание чл. 56м, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, протоколът на комисията е бил изпратен за одобрение в МЗХ. Впоследствие с писмо изх. № РД-12502-298/ 16.02.2024 г., директорът на ОДЗ - [населено място] изискал от Столична община информация дали Б. Н. В.-М. и едноличният собственик на капитала на „Брезово 2020“ ЕООД - М. С. М., са свързани лица ли са по смисъла на § 1, ал. 1 от ТЗ. В отговор на запитването с писмо вх. № РД-12502-357/ 27.02.2024 г. на Столична община, район „Искър“ е отговорено, че съгласно справка в Национална база данни „Население“, Б. Н. В.-М. е съпруга на сина на лицето М. С. М.. Извършена е и справка в МРРБ, ГД „Гражданска регистрация и административно обслужване“, съгласно която между лицата Я. Б. А. /управителя на „Брезово 2020“ ЕООД/ и Б. Н. В.-М. не съществува родствена връзка по права линия от първа степен и по съребрена линия от втора степен, както и че те нямат сключен граждански брак и родство по сватовство. С писмо изх. № 66-401/ 03.09.2024 г. до директора на ОДЗ – Велико Търново, министърът на земеделието и храните е посочил, че не е одобрил проведената тръжна процедура в частта, касаеща поземлен [имот номер] в землището на [населено място], общ. Елена, относно допускане до участие и класиране на участващите в търга Б. Н. В.-М. и „Брезово 2020“ ЕООД, като наредил на основание чл. 56м, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, директорът на областната дирекция да издаде заповед за прекратяване на тръжната процедура в тази й част. Последвало е издаването на Заповед № ПО-03-20/ 13.09.2024 г. на директора на ОДЗ - Велико Търново, с която е прекратена тръжната процедура по отношение на посочения поземлен имот, с мотиви за установена свързаност на участниците в търга за него, в нарушение на чл. 56к, ал. 11 от ППЗСПЗ. Заповедта била обявена на сайта на МЗХ и оспорена от „Брезово 2020“ ЕООД пред Районен съд - Елена. В производството пред него, съдът е извършил служебна справка по реда на Наредба № 14/ 18.11.2009 г. на МП и МРРБ, съгласно която Б. Н. В.-М. е съпруга на Н. М. М. - син на М. С. М. и М. И. Н.-М.. Разпитан като свидетел е бил М. М., който отрекъл да се е занимавал с дейността на „Брезово 2020“ ЕООД, която бил възложил изцяло на управителя на дружеството бил Я. А.. При така установената фактология районният съд е достигнал до краен извод за основателност на подадената пред него жалба. Той е приел за безспорно доказано соченото от администрацията наличие на връзка по сватовство от първа степен между М. С. М., като едноличен собственик на капитала на „Брезово 2020“ ЕООД и Б. В.-М.. Приел е обаче, че така установената свързаност не попада в нито една от хипотезите както на сочената от административния орган норма - § 1, ал. 1, т. 1 от ДР към ТЗ, така и въобще на § 1 от ДР към ТЗ. Освен това съдът е отбелязал, че М. М. не е управител на „Брезово 2020“ ЕООД, а едноличен собственик на капитала му, като управител е друго физическо лице нямащо установени връзки с Б. В.-М.. Районният съд е преценил, че административният орган е тълкувал разширително понятието „свързани лица“, дадено с посочената по-горе дефинитивна норма, при което е отменил обжалваната пред него Заповед № ПО-03-20/ 13.09.2024 г. на директора на ОДЗ - Велико Търново. Настоящата инстанция намира изводите на районния съд за незаконосъобразност на обжалваната пред него заповед, за обосновани и съответни на материалноправните разпоредби на закона. На практика единственият спорен въпрос в производството пред настоящата инстанция е наличието на свързаност между участниците в търга по смисъла на § 1 от ДР към ТЗ, което според изричната разпоредба на чл. 56к, ал.11 от ППЗСПЗЗ, би било пречка за участие на двете лица в търга за един и същи имот. Съгласно последно посочената норма, свързани лица по смисъла на Търговския закон и свързани предприятия по смисъла на Закона за малките и средните предприятия не могат да бъдат самостоятелни кандидати или участници в тръжната процедура за един и същ имот. От своя страна, разпоредбите на § 1 от ДР към ТЗ съдържат легални дефиниции на понятието „свързани лица“ за целите на този закон. Съгласно сочената от администрацията норма на § 1, ал. 1, т. 1 от ДР към ТЗ, „свързани лица“ са съпрузите, роднините по права линия - без ограничения, по съребрена линия - до четвърта степен включително, и роднините по сватовство - до трета степен включително. Предвид специфичния кръг на посочените в нея субекти /единствено физически лица/ и факта, че един от двамата участници в спорната тръжна процедура е търговско дружество, правилно от районния съд е прието, че приложимостта на цитираната норма към конкретния казус е изначално изключена. Независимо, че преценката на съда за материалната законосъобразност на обжалвания пред него акт е обвързана с посоченото от издателя основание, в случая РС – Елена е обсъдил и останалите девет групи лица, визирани в дефинициите на § 1 от ДР към ТЗ, като е достигнал до извода, че участниците в прекратената тръжно процедура не попадат в нито една от тях. Този извод се споделя изцяло от настоящия съдебен състав. Не са налице хипотезите на § 1, ал. 1, т. 2 – т. 5 или т. 8 от ДР към ТЗ, доколкото Б. В.-М. не е работник в „Брезово 2020“ ЕООД, не е съдружник /съответно не притежава дялове/, не участва в управлението, нито е търговски представител на дружеството. Обратно на поддържаното от касатора, не се установява и никоя от специфичните хипотези на ал. 1, т. 6 и т. 7, вр. с § 1в от ДР към ТЗ, няма данни и твърдения между Б. В.-М. и „Брезово 2020“ ЕООД да са правени дарения. Сочената от административния орган роднинска връзка между М. М. и Б. В.-М. не попада и в дефиницията на § 1, ал. 2 от ДР към ТЗ, според която „свързани лица“ са и и лицата, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните. Видно е, че в случая липсват визираните в тази разпоредба материалноправни основания да се презюмира възможност М. М. и Б. В.-М. като участници в тръжната процедура, да уговарят условия различни от обичайните. Доводите на касатора относно фактическото наличие на такава възможност, макар и в известна степен да са житейски обосновани, са ирелевантни при преценка законосъобразността на издадения от него административен акт. В тази връзка правилни са съображенията на решаващия състав, че дефинирането на понятието „свързани лица“ в § 1 от ДР към ТЗ е изрично и изчерпателно, поради което е недопустимо разширителното тълкуване на въпросната норма и то в ущърб на участниците в съответната административна процедура. Изцяло в горния смисъл е и цитираната в обжалваното решение съдебна практика. По изложените съображения настоящият състав намира, че решението на РС – Елена не страда от визираните в касационните жалби пороци, представляващи касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 от АПК. Същото е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, на основание чл. 143, ал. 3, вр. с чл. 228 от АПК, на ответника по касационната жалба „Брезово 2020“ ЕООД следва да бъдат присъдени разноски за производството пред настоящата инстанция, в размер на 800, 00 лв. - заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие от 12.06.2025 г., фактура № 295/ 12.06.225 г. и извлечение от банкова сметка от същата дата /л. 58, л. 60 и л. 61 от делото/. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът