Решение № 1827 от 23.5.2025 г. на Административен съд - Плевен по дело № 255/2025 г.

Административен съд - Плевен23.05.2025 г.докладчик Недялко Иванов

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. В. В. с [ЕГН] от гр. Плевен, [улица]чрез адв. Л. С. П. от АК- Плевен със съдебен адрес гр. Плевен, [улица], ет.2 срещу Решение №26/25.02.2025г., постановено от Директор на ТД на НАП Велико Търново, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК с изх. №[рег. номер]-023-0000374/11.02.2025г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, ИРМ Плевен. ОСЪЖДА В. В. В. с [ЕГН] от гр. Плевен, [улица]да заплати на Териториална дирекция на НАП- Велико Търново разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева. Преписи от решението да се изпратят на страните. Решението е окончателно. Съдия:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 197 от ДОПК.

Административното дело е образувано по жалба на В. В. В. с [ЕГН] от гр. Плевен, [улица]чрез адв. Л. С. П. от АК- Плевен със съдебен адрес гр. Плевен, [улица], ет.2 срещу Решение №26/25.02.2025г., постановено от Директор на ТД на НАП Велико Търново, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК с изх. №[рег. номер]-023-0000374/11.02.2025г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, ИРМ Плевен.

В жалбата се посочва, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано, с оглед на което следва да бъде отменено, както и да бъде отменено потвърденото с него постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки.

Посочва се, че с обжалваното решение неправилно директорът на ТД на НАП е потвърдил постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки, като неправилно териториалният директор на НАП е приел, че публичният изпълнител е извършил правилна преценка на обезпечителната нужда и че е направил правилен извод, че в случая необходимостта от налагане на обезпечителни мерки е мотивирана с предполагаемия размер на задължението, като и значимостта на обществените интереси, които ще бъдат защитени с оглед възможността за събиране на задължението. Неправилно е прието, че в рамките на дължимата преценка и съобразявайки обстоятелствата по преписката, публичният изпълнител е наложил обезпечителната мярка, съответстваща на обезпечителната нужда и ограничена по размер до предполагаемия размер на задълженията, съобразно принципа на съразмерност, според който наложеното обезпечение трябва да съответства на размера на публичното задължение, който следва и от императивната разпоредба на чл. 195, ал. 7 от ДОПК, приложима и в производството по налагане на предварителни обезпечителни мерки по силата на чл. 121, ал. 2, предложение първо от ДОПК.

Посочва се, че предварителното обезпечение следва да бъде прилагано само при констатирана опасност да бъдат засегнати важни държавни или обществени интереси или при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на бъдещия ревизионен акт, а в процесното производство няма никакви данни, изложени състоятелни мотиви, че такива обстоятелства действително са налице - че е налице обезпечителна нужда, като в потвърденото от териториалния директор на ТД на НАП Велико Търново постановление се прави единствено констатацията, че събирането на бъдещите публични задължения ще бъде затруднено, но без да обосновава мотивите за този извод.

Не се споделят мотивите на директора на ТД на НАП Велико Търново, че предварителните обезпечителни мерки се налагат с цел предотвратяване извършването на сделки или действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, както и че в настоящия случай тези предпоставки са били налице при налагане на обезпечителните мерки, като предвид очаквания размер на публичните задължения и наличните активи на дружеството, е формирал обоснован извод за наличието на предпоставките по чл. 121, ал. 1 от ДОПК за налагане на обезпечителните мерки.

Посочва се, че в оспореното постановление като фактическо основание е посочен само предполагаемият размер на задълженията - 38 542 лева, от които 29 142 лева - главница и 9 400 лева - лихви, като се счита за незаконосъобразно налагането на предварителни обезпечителни мерки единствено на база на предполагаемия размер. Счита се, че в случай, че размерът може да е единствено основание за налагане на предварителни обезпечителни мерки, то в закона щеше да бъде установен размер, над който предварителни обезпечителни мерки задължително се налагат, без да се извършва анализ на фактическата обстановка във всеки конкретен случай, а в ДОПК е законово регламентирано точно обратното, тъй като съгласно чл. 195 от ДОПК на обезпечение подлежат установени и изискуеми публични вземания. Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, а налагането на предварителни обезпечителни мерки по реда на чл. 121, ал. 1 ДОПК представлява изключение от общия принцип на чл. 195, ал. 1 ДОПК, като налагането на предварителни обезпечителни мерки, с оглед на чл. 121, ал, 1 от ДОПК, се допуска с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

Посочва се, че при издаване на постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки, изводът на публичния изпълнител следва да се основава на анализ на конкретно посочени факти и данни, така че да може да бъде извършена преценка, дали са изпълнени изискванията на закона и спазен ли е принципа на съразмерност, като Постановлението за налагане на обезпечителната мярка в този смисъл следва да отговаря на изискванията на чл. 196, ал. 1 ДОПК, а съгласно разпоредбата на чл. 196, ал. 1, т. 3 от ДОПК, в постановлението е необходимо да бъдат посочени фактическите и правните основания за издаването му.

Относно мотивите от обжалваното решение, че при налагане на предварителните обезпечителни мерки публичният изпълнител не е обвързан с тяхната поредност или брой, а със спецификите на конкретния случай, отново е изразено несъгласие, че наложените обезпечителни мерки, съответстват на обезпечителната нужда и са ограничени по размер до предполагаемия размер на задълженията, съобразно принципа на съразмерност.

Посочено е, че е наложена възбрана върху три недвижими имота, собственост на жалбоподателя:

  • Възбрана върху 1/2 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56722.662.39 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-71/06.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Плевен, [улица], с площ от 263 кв. м., ведно с 1/2 идеална част от построените в недвижимия имот ЖИЛИЩНА СГРАДА - ЕДНОФАМИЛНА с идентификатор 56722.662.39.1 с адрес на сградата: гр. Плевен, [улица], със застроена площ 72 кв. м., и 1/2 идеална част от СГРАДА - ПОСТРОЙКА НА ДОПЪЛВАЩО ПОСТРОЯВАНЕ с идентификатор 56722.662.39.2 с адрес на сградата: гр. Плевен, [улица], със застроена площ от 31 кв.м., с данъчна оценка (за недвижими имоти) 6 281.55 лева за съответната част;
  • възбрана върху 1/2 идеална част от Търговски обект - „Магазин за нехранителни стоки“, находящ се в гр. Плевен, в сграда на [улица], вх. В, ет.1, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56722.653.24.4.15, с посочена в документа площ 57.30 кв. м., състоящ се от търговска зала, склад и тоалетна, заедно с припадащите се на обекта идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, с данъчна оценка (за недвижими имоти) 28 116.35 лева за съответната част;
  • възбрана върху 1/4 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56722.660.159, с адрес на поземления имот: гр. Плевен, [улица], целият с площ 271 кв. м., ведно с 1/2 идеална част от ПОСТРОЕНАТА В ИМОТА СГРАДА с идентификатор 56722.660.159.2 по КККР, с адрес на имота гр. Плевен, [улица], застроена площ: 54.00 кв.м., с данъчна оценка (за недвижими имоти) 5 938.00 лева за съответната част.

В жалбата се посочва, че предварителни обезпечителни мерки се наложени във връзка със събиране на публично вземане в предполагаем размер 38 542 лева, в това число главница 29 142 лева и лихва 9 400 лева, към 07.02.2025г., а в същото време на В. В. са наложени възбрани върху притежавани от него недвижими имоти с обща данъчна оценка 40 335.90 лева, освен това пазарната оценка на имотите в пъти надвишава данъчната оценка.

Както данъчната, така и пазарната оценка на възбранените недвижими имоти надвишават предполагаемия размер на публичните задължения, които е възможно да бъдат установени в резултат от ревизията, съответно възможно е да не бъдат установени, като се счита, че очевидно е налице свръхобезпеченост, като наложената възбрана, независимо от сумата, за която е наложена, изключва всяко разпореждане с който и да е от възбранените имоти.

Иска се от съда да постанови решение, с което да се отмени обжалваното Решение № 26/25.02.2025г., постановено от териториалния директор на ТД на НАП Велико Търново и да се отмени Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК изх. № [рег. номер]-023-0000374/11.02.2025г., издадено от публичния изпълнител Н. П., публичен изпълнител в ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен, с което са наложени предварителни обезпечителни мерки на В. В. - възбрани върху всички притежавани от него недвижими имоти за обезпечаване на публично вземане, в предполагаем размер 38 542 лева /тридесет и осем хиляди петстотин четиридесет и два лева/, от които 29 142 лева /двадесет и девет хиляди сто четиридесет и два лева/ - главница и 9 400 лева /девет хиляди и четиристотин лева/ - лихви.

В условие на евентуалност, се иска от съда да отмени възбраната наложена върху 1/2 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56722.662.39 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18- 71/06.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Плевен, [улица], с площ от 263 кв. м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м.), с номер по предходен план: 5401, квартал 311а, парцел XIX, ведно с 1/2 идеална част от построените в недвижимия имот ЖИЛИЩНА СГРАДА - ЕДНОФАМИЛНА с идентификатор 56722.662.39.1 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-71/06.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. Плевен, [улица], със застроена площ 72 кв. м., с брой етажи - един, номер на предходен план - няма и 1/2 идеална част от СГРАДА - ПОСТРОЙКА НА ДОПЪЛВАЩО ПОСТРОЯВАНЕ с идентификатор 56722.662.39.2 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-71/06.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. Плевен, [улица], със застроена площ от 31 кв.м., с брой етажи - един, номер на предходен план – Няма.

Претендира се присъждане на направените в настоящото производство разноски, в това число за адвокатско възнаграждение.

От ответника не е изразено становище по жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят - В. В. В. не се явява, не се представлява. Постъпила е писмена молба от адв. Л. П., с която се иска да бъде постановено решение, с което да се уважи жалбата на В.. В съдебно заседание ответникът – Директор на ТД на НАП Велико Търново, не се явява, представлява се от Гл. юрисконсулт Н. М., която заявява, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, претендира заплащане юрисконсултско възнаграждение, представя списък на разноските за 500 лева - юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161 от ДОПК.

Административният съд - Плевен, осми състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е приложено Искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ №Р-04001524004331/07.02.2025г. /л.36/, като е посочено, че очакваният размер на задълженията за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ на В. В. В. е 29142 лева главница и 9400 лева лихва, изчислена към 07.02.2025г., като е приложена и заповед за възлагане на ревизия №Р-04001524004331-020-001/28.08.2024г. /л.37/ С Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК с изх. №[рег. номер]-023-0000374/11.02.2025г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, ИРМ Плевен /л.л. 32-33/ е наложена възбрана на имоти собственост на В., както следва:

  • Върху 1/2 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56722.662.39 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-71/06.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Плевен, [улица], с площ от 263 кв. м. с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м.), с номер по предходен план: 5401, квартал 311а, парцел XIX, ведно с 1/2 идеална част от построените в недвижимия имот ЖИЛИЩНА СГРАДА - ЕДНОФАМИЛНА с идентификатор 56722.662.39.1 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-71/06.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. Плевен, [улица], със застроена площ 72 кв. м., с брой етажи - един, номер на предходен план - няма и 1/2 идеална част от СГРАДА - ПОСТРОЙКА НА ДОПЪЛВАЩО ПОСТРОЯВАНЕ с идентификатор 56722.662.39.2 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-71/06.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. Плевен, [улица], със застроена площ от 31 кв.м., с брой етажи - един, номер на предходен план - Няма, с данъчна оценка (за недвижими имоти) 6 281.55 лева за съответната част;
  • Върху 1/2 идеална част от Търговски обект - „Магазин за нехранителни стоки“, находящ се в гр. Плевен, в сграда на [улица], вх. В, ет.1, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56722.653.24.4.15 по КККР на гр. Плевен, одобрени със Заповед №РД-18-71/06.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение: за търговска дейност, брой нива на обекта - едно, с посочена в документа площ 57.30 кв. м., състоящ се от търговска зала, склад и тоалетна, заедно с припадащите се на обекта идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, който самостоятелен обект се намира в сграда, обозначена по кадастралната схема като сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор 56722.653.24 по КККР на гр. Плевен, одобрени със Заповед №РД-18-71/06.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с данъчна оценка (за недвижими имоти) 28 116.35 лева за съответната част;
  • Върху 1/4 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56722.660.159 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-71/06.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Плевен, [улица], целият с площ 271 кв. м.; трайно предназначение: ниско застрояване (до 10м.), ведно с 1/2 идеална част от ПОСТРОЕНАТА В ИМОТА СГРАДА с идентификатор 56722.660.159.2 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-71/06. 06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр. Плевен, [улица], застроена площ: 54.00 кв.м., етаж 1, с предназначение: Сграда за обществено хранене; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: няма, с данъчна оценка (за недвижими имоти) 5 938.00 лева за съответната част.

Постановлението е връчено на жалбоподателя на 12.02.2025г.

На 20.02.2025г. е подадена жалба от В. В. В. чрез адв. Л. П. до директора на ТД на НАП – В. Търново /л.л.24-27/ срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК с изх. №[рег. номер]-023-0000374/11.02.2025г.

По постъпилата жалба сезираният административен орган Директор на ТД на НАП – Велико Търново е постановил Решение №26/25.02.2025г., постановено от Директор на ТД на НАП Велико Търново /л.л..20-23/, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК с изх. №[рег. номер]-023-0000374/11.02.2025г.

Решението е връчено на неговия адресат, чрез упълномощен представител на 28.02.2025 г., видно от приложеното по преписката известие за доставяне /л. 19/ и жалбата е в срок.

Към доказателствата са приобщени Писмо изх. №[рег. номер]-011-0000002/20.02.2025г. за отказ за замяна на наложени обезпечителни мерки /л.35/, заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия №Р-04001524004331-020-002/02.12.2024г. /л.40/, свидетелство за регистрация на МПС с рег. № [рег. номер] /л.л. 29 гръб- 30/, справка за общите задължения на В. В. В., актуални към 07.02.2025г. /л.43/, справка по персонална партида на физическо лице от Агенция по вписванията за В. В. В. /л.л.44-45/, справка от БНБ за банкови и платежни сметки на В. В. В. /л.46/, справка имущество за В. В. В. /л.47/ и 4 бр. нотариални актове за покупко- продажба /л.л.48-53/.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество е неоснователна.

При служебен и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Обжалваното решение е издадено от материално, териториално и персонално компетентен орган по смисъла на чл. 197, ал.1 от ДОПК, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден акт.

Правилно е приложен законът, като съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК с изх. №[рег. номер]-023-0000374/11.02.2025г. поради несъразмерност на задължението с наложената обезпечителна мярка /свръхобезпеченост/.

Съгласно чл. 196, ал. 1, т. 5 ДОПК един от задължителните реквизити на постановлението за налагане на обезпечителни мерки са размерът на публичното задължение и лихвите. Видно от съдържанието на постановлението за налагане на обезпечителни мерки е, че е посочен предполагаем размер на публичното вземане, а именно 29142 лева главница, 9400 лева лихва, изчислена към 07.02.2025г. или общ предполагаем размер на задължението към същата дата от 38542 лева.

Съдът приема, че е неоснователно възражението на жалбоподателя, че е направено свръх обезпечение, с оглед, че предполагаемото публично задължение е в размер на 38 542 лева, а всички възбранени недвижими имоти са с обща данъчна оценка 40 335, 90 лева.

Действително общата данъчна оценка на имотите надвишава с 1 793, 90 лева размера на предполагаемото вземане, но ако някой от трите недвижими имота, върху които е наложена възбрана не е възбранен, то публичното вземане на държавата няма да бъде обезпечено в пълен размер, с оглед разпоредбата на чл. 195, ал.6, т.1 от ДОПК, която предвижда, че обезпеченията се извършват по стойност на активите, с оглед данъчната оценка на имотите, а данъчната оценка на имотите е както следва 6 281.55 лева, 28 116.35 лева и 5 938.00 лева или общо 40 335, 90 лева.

Доколкото публичният изпълнител е преценил, че без обезпечението ще се затрудни събираните на публичните вземания, той може да наложи всякакви обезпечителни мерки, като следва да се съобрази единствено въведеното с чл. 195, ал. 7 ДОПК задължение - обезпеченията да съответстват на вземанията на държавата, а в случая според съда това е сторено.

При налагане на обезпечението административният орган е съобразил разпоредбата на чл. 195, ал. 6 от ДОПК, съгласно която обезпеченията възбрана на недвижими имоти се налагат по стойност на активите с оглед данъчната оценка на имотите. В случая, не е предвидено съобразяване с пазарна стойност на имотите, която е възможно да е различна от данъчната им оценка, но това не е предвидено в разпоредбата на чл. 195, ал. 6 от ДОПК.

Според съда, не са налице основания за отмяна на наложената възбрана върху имотите, тъй като единствената хипотеза, в която съдът може да отмени обезпечителната мярка, е тази по чл. 197, ал. 3 ДОПК, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 ДОПК.

В настоящият случай обаче тези предпоставки не са налице, защото жалбоподателят не е представил обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, поради което не е налице първата от посочените хипотези на закона, която да обуслови незаконосъобразността на наложената обезпечителна мярка и съответно нейната отмяна. От друга страна, условията на чл. 121, ал. 1 от ДОПК са спазени - в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, като възбраната върху имотите е наложена в резултат от искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ №Р-04001524004331/07.02.2025г. /л.36/, като е посочено, че очакваният размер на задълженията за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ на В. В. В. е 29142 лева главница и 9400 лева лихва, изчислена към 07.02.2025г.

Съдът намира, че обжалваното решение и потвърденото с него постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки са издадени при правилно прилагане на закона и не страдат от твърдените от жалбоподателя пороци. Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата срещу Решение №26/25.02.2025г., постановено от Директор на ТД на НАП Велико Търново и Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК с изх. №[рег. номер]-023-0000374/11.02.2025г. е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на делото на основание чл. 161, ал. 1, изр. второ ДОПК във връзка с Наредба №1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер на 500 лева.

Водим от горното и на основание чл. 197, ал. 3 и 4 ДОПК вр. чл. 172 ал. 2 от АПК, Административен съд-Плевен, осми състав

Цитирани разпоредби

25