Решение № 4400 от 23.7.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 2981/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК. Образувано е по подадена въззивна жалба от П. Б. Г. и С. Б. Г. срещу решение № 20072138/20.12.2022г. постановено по гр.д. № 49757/2020г. по описа на Софийски районен съд, II г.о., 54 състав, в частта, с което делбата на процесния недвижим имот е допусната при квоти: по ¼ идеална част за ищците П. Б. Г. и С. Б. Г. и ½ ид.ч. за ответника Я. Д. Х.. В жалбата се твърди, че решението на първоинстанционният съд е неправилно и необосновано, постановено при допуснати нарушения на материалния закон – императивната разпоредба на чл.29 от ЗН. Сочи, че неправилно и необосновано районният съд е счел, че представеното от ответника Я. Х. завещание е породило действие, тъй като със същото се нарушава законово определените запазени части на наследник по закон на наследодателя Д. Х. Х., а именно – преживялата му съпруга. Поддържа, че съдът е длъжен да приложи нормата на чл.29 от ЗН и съответно да допусне делбата при квоти: ¼ ид.ч. за П. Х.а и ½ ид.ч.- за С. Б.. Въззиваемата страна Я. Д. Х. в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира писмен отговор, в който твърди, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Счита, че районния съд въз основа на събраните по делото доказателства, като е взел предвид разпоредбите на ЗН относно определяне на квоти на наследниците, както и обстоятелството, че е налице саморъчно завещание от страна на общия наследодател, правилно е определил квотите в съсобствеността на процесния наследствен имот. Счита, че при липса на предявен иск за намаляване на завещателното разпореждане, дори и да накърнява запазена част на наследник по закон, съдът не може да извърши такова, както претендира ищеца П. Х.а. Моли решението на първоинстанционният съд в обжалваната му част да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи: С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания. При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната му част. Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.34 ал.1 от ЗС. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ВКС, ОСГТК, при проверка правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Поради тази причина предмет на проверка от въззивния съд са именно обстоятелствата, свързани с прилагането на императивни правила на материалния закон, с каквито са уредени способите за придобиване и отчуждаване на вещни права – те са изчерпателно посочени в закона /numerus clausus/, както и лицата, които имат качеството на наследници по закон и съответно начина на наследяване по закон, но при липса на завещателни разпореждания или оспорване на същите, поради което правилата, които ги уреждат, имат императивен характер. В този смисъл, правният спор пред настоящата съдебна инстанция се съсредоточават върху следните правнорелевантни факти: 1. дали страните и по какъв способ са придобили собственост върху процесния имот и 2. каква е квотата в съсобствеността за всеки един съсобственик в процесния имот, към момента на допускане на делбата. В първата фаза по съдебна делба, образувана по иск, предявен от някой от съсобствениците, чрез който упражнява потестативното си субуктивно право да иска прекратяване на съсобственастта е необходимо да бъде установено дали такова състояние на съсобственост действително съществува, между кои лица и какви са техните права от съсобствената вещ. В тази фаза непосредствената цел е именно установяване съществувенато на съсобствеността, както и разрешаването на всички спорове между съсобствениците, свързани с наличието на съсобствеността върху конкретната вещ или съвкупност от вещи, които са предмет на делбата, доколкото това е допустимо в делбеното производство. Като несъгласието и възражението на някой от съсобствениците не е процесуална пречка за разглеждане на делото, нито води до недопустимост на производството, тъй като с естеството на правото да бъде прекратена делбата по съдебен ред предполага промяна по инициатива на един или няколко съсобственика, която настъпва в правната сфера на всички съсобственици независимо дали са съгласни или не, дори и да има противни уговорки между съсобствениците или разпореждания на наследодателя, тъй като същите са недействителни /чл.34, ал.1 ЗС /. От договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата на държавните имоти от 06.09.1990г. се установява, че Д. Х. Х. и П. Б. Г.- Х.а като купувачи придобиват собствеността на процесния апартамент №1, находящ се в гр. София, ж.к. ••••, който към настоящия момент е с идентификатор № 68134.1108.215.6.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, общ. Столична, одобрени със заповед за изпълнителния директор на АГКК, находящ е в сграда с идентификатор 68134.1108.215.5, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1108.215, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с площ от 7047 кв.м. с прилежащи част и таванско помещение № 5, избено помещение № 6 с площ от 2, 97 кв.м. и 1, 166% идеални части от общите части на сградата върху правото на строеж върху мястото – държавна земя, със самостоятелни съседни обекти в сградата - на същия етаж: 68134.1108.215.5.2, под обекта – няма, над обекта – 68134.1108.215.5.5. - в режим на семейна имуществена общност /чл.19 от СК от 1985 г. отм, удостоверение за наследници и липса на спор, че към дата 06.09.1990г. ищеца П. Б. Г. и Д. Х. Х. са били в граждански брак/. От удостоверения за наследници – л.8 от делото на СРС, се установява, че след смъртта на Д. Х. Х. на 04.02.2020г. негови наследници по закон са П. Б. Г. – преживяла съпруга и Я. Д. Х. – низходящ – син, които са негови наследници по закон. Със смъртта на наследодателя Д. Х. Х. бездяловата семейна имуществена общност относно процесния недвижим имот притежавана заедно със съпругата му П. Б. Г. при равни квоти се прекратява, като преживялата съпруга на лично основание притежава ½ идеална част. По делото е представено саморъчно завещание от Д. Х. Х.. Както изрично е посочено в решение № 50258/11.09.2023г. по гр.д. № 3800/2021г. на ВКС, IV г.о.“съгласно чл.13 от ЗН всяко лице, което отговаря на установените с разпоредбата изисквания може да се разпорежда с имуществото си за след смъртта чрез завещание, а съгласно чл. 14 ал.1 от ЗН завещателят може да се разпорежда чрез завещание цялото си имущество. В този случай наследяването по закон се изключва, тъй като видно от правната уредба на наследяването това по закон намира приложение, в случаите когато наследодателят не се е разпоредил с имуществото си чрез завещание. Наследниците по закон могат да оспорват завещанието на установените в чл.42-44 от ЗН основания и по посочения в тези норми ред, като при неоспорването или при неуспешното оспорване то поражда действие за тях. Освен това в случаите когато е налице хипотезата на чл.14 ал.2 от ЗН- със завещанието е нарушено правото на запазена част, наследниците с право на такава, трябва да искат възстановяването й по исков ред - чл.30 ал.1 от ЗН. „ Предвиденото в чл. 30 ал. 1 ЗН право на наследника по закон са иска намаляване на безвъзмездни разпореждания на наследодателя му, поради невъзможност на получи своята запазена част от наследството е субективно потестативно право, което следва да бъде упражнено по съдебен ред – самостоятелно или в делбеното производство както чрез иск, така и чрез възражение и съдът е длъжен е длъжен да разгледа искането по същество /независимо дали е заявено под формата на иск или под формата на възражение/, ако то изхожда от лице, имащо качеството наследник с право на запазена част по смисъла на чл. 28 ЗН, като постанови изричен диспозитив в решението, в който смисъл е константната практика на ВКС напр. решение № 36 от 1.04.2011 г. по гр. д. № 125/2010 г., І г. о. на ВКС. В настоящият случай представеното саморъчно завещание отговаря на изискванията по чл. 25 от ЗН, не страда от пороците по чл.42 от ЗН, обявено е по съответния ред – чл.27 от ЗН /но дори и при необявяването му, същото е действително/, направеното оспорване на автентичността на подписа на завещателя от ищеца П. Х.а, не е доказана в откритото производство по чл.193 от ГПК пред първоинстанционният съд и в която част липсва въззивна жалба, първоинстанционото решение в тази му част е влязло в законна сила, като необжалвано и съответно настоящият състав е обвързан от установената истинност /автентичност/ на процесното саморъчно завещание. От това следва, че правоприемника по завещание има предимство пред правоприемника по наследство по закон т.е. при липса на упражнено потестативно право на наследника по закон по чл.30 от ЗН, дори и със завещателното разпореждане да е накърнена неговата запазена част, определена по реда на чл.29 от ЗН, съдът е длъжен да зачете волята на завещателя и да допусне делбата без служебно съблюдаване на квотите съобразно чл.5-10 от ЗН вр. чл.29 от ЗН, както правилно е преценил първоинстанционният съд. Т.е. не е налице императивна материално правна норма, която въззивният съд е длъжен да приложи, като въпреки направеното оплакване във въззивната жалба, разпоредбата на чл.29 от ЗН не следва да бъде прилагана, поради липса на упражнено потестативно субективно право на наследника по закон - в случая П. Х.а по чл.30 от ЗН. Само в случай на упражнено право по чл.30 от ЗН съдът следва да обезпечи правилното прилагане на разпоредбата на чл.29 от ЗН и да намали завещателното разпореждане до съответната част, необходима да допълване на накърнената с него запазена част на наследника по закон, съответно да допусне делба на имота след определяне на квотите по гореописания начин. Предвид гореизложеното, след смъртта на Д. Х. Х., по силата на направеното от него саморъчно завещание, собствената му ½ идеална част от процесния недвижим имот, по отношение на който е прекратена семейната имуществена общност със съпругата му П. Х.а, е преминала в патримониума на наследника му по закон – Д. Х. въаз основа на завещателното равпореждане т.е. същия към датата на приключване на устните състезания се легитимира като собственик на тази ½ и.ч. от процесния имот. Останалата ½ ид.ч. от имота, след прекратяване на семейната имуществена общност със смъртта на Д. Х., е останала в собственост на преживялата му съпруга - П. Х.а, като същата се е разпоредила с ¼ ид.ч. от нея в полза на сестра си чрез дарение, обективирано в нот. акт № 191, том I, рег. № 3571, дело № 167/2020г. от 13.03.2020г. Следователно, страните по делото се легитимират като съсобственици на процесния имот при квоти: ½ идеална част за Д. Х. и по ¼ ид.ч. П. Х.а и С. Г. и като е допуснал делбата на имота именно при посочените квоти първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение. Поради съвпадението на изводите на двете инстанции на основание чл.271 ал.1 предл.1 от ГПК решението на първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Софийски градски съд