Решение № 20413 от 11.11.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 51539/2023 г.

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК. Образувано е по искова молба на „Т. С.“ ЕАД срещу С. Н. В., С. И. М., С. И. И., К. С. В. и И. С. В., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 3438, 69 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.09.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, 555, 07 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 31.08.2023 г.; 30, 91 лева, стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.07.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 19.09.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и 6, 90 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 31.08.2023 г., в условията на разделна отговорност, при квоти както следва: С. Н. В. – 4/12 или сумата от 1146, 23 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.09.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, 185, 02 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 31.08.2023 г.; 10, 30 лева, стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.07.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 19.09.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и 2, 30 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 31.08.2023 г.; С. И. М. – 2/12 или сумата от 573, 12 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.09.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, 92, 51 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 31.08.2023 г.; 5, 15 лева, стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.07.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 19.09.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и 1, 15 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 31.08.2023 г.; С. И. И. – 2/12 или сумата от 573, 12 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.09.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, 92, 51 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 31.08.2023 г.; 5, 15 лева, стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.07.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 19.09.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и 1, 15 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 31.08.2023 г.; К. С. В. – 2/12 или сумата от 573, 12 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.09.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, 92, 51 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 31.08.2023 г.; 5, 15 лева, стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.07.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 19.09.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и 1, 15 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 31.08.2023 г., И. С. В. – 2/12 или сумата от или сумата от 573, 12 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.09.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, 92, 51 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 31.08.2023 г.; 5, 15 лева, стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.07.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 19.09.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и 1, 15 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 31.08.2023 г. Ищецът твърди, че ответниците като собственици на апартамент, находящ се в гр. С., ж.к. „К. п.", бл. ••, вх. •, ет. •, ап. •• имат качеството потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „М. Е.“ ООД, съобразно сключения между посоченото дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответниците дължат на ищеца претендираните суми. Претендира разноски. Постъпили са отговори на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК от ответниците К. С. В. и И. С. В.. Оспорват размера на претендираните от всеки наследник суми, като твърдят, че не са включени всички наследници. Представят документи са извършено плащане. Постъпил е отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК от С. Н. В., чрез адв. М. Р., с който оспорва предявените искове. Излага съображения, че имотът е необитаемия, няма достъп до него, поради което не е било възможно реално отчитане на топлинна енергия. Поддържа, че претендираното от ищеца вземане е формирано в разрез с правилата на чл. 143 и сл. ЗЕ. Оспорва ищецът да е доставял топлинна енергия в процесния имот. Прави възражение за погасяване по давност на процесните задължения. Ответниците С. И. М. и С. И. И. не са подали отговор в срока по чл. 131 ГПК. Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна: С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по предявените искове ищецът следва да докаже съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава. Ответниците следва да докажат възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им. В тежест на ищеца с оглед възражението за давност е да установи, че са настъпили обстоятелства, обуславящи спиране, респ. прекъсване на погасителната давност за вземанията. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., следователно и към процесния период) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно тази законова уредба свързва качеството потребител с лицето, което е носител на право на собственост или ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. Представен е Договор за продажба на недвижим имот, съгласно Наредба за продажба и замяна на държавни жилища от 27 април 1983 г., с който К.. Г. В.а и Х. И. В. придобили право на собственост върху апартамент № ••, етаж •••, вход •, блок •, ул. „К. ф." •••, застроен на 58, 14 кв. м. Представено е удостоверение за наследници с изх. №3012/03.06.2015 г. за Е. Х. В., почИ.л на 25.03.2013 г., от което е видно, че е наследник по закон на Х. И. В., почИ.л на 25.06.1989 г. и К.. Г. В.а, почИ.ла на 10.09.1991 г. От своя страна Е. Х. В. е оставил за свои наследници по закон С. Н. В., С. К. В. и И. Д. И. на основание чл. 7 ЗН по 1/3 ид. част от наследството. В производството се установява от удостоверение за наследници с изх. № ••-••-••••/02.01.2024 г. на ОбщИ. К., че ответниците С. И. И. и С. И. И. (низходящи) са наследници по закон на И. Д. И., почИ.л на 09.01.2023 г. и го наследят при равни квоти на основание чл. 5 ЗН или по 1/12 ид. част от наследството. От представеното удостоверение за наследници с изх. № ••-••- ••••/02.01.2024 г. на ОбщИ. К. за С. К. В., почИ.л на 12.02.2023 г., се установява, че ответниците К. С. В. и И. С. В. са наследници по закон (низходящи), т. е. при равни квоти на основание чл. 5 ЗН или по 1/12 ид. част от наследството. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най- малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Предвид изложеното съдът приема за установено, че между страните по делото в процесния период са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Т. С.“ ЕАД по отношение на процесния имот. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач. В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „М. Е.“ ЕООД с договор, сключен от упълномощен представител на етажните собственици, като дружеството е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период. Съгласно чл. 155. ал. 1 ЗЕ (дсоп. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., изм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, заплащат консумираната топлинна енергия по един от следните избрани от тях начини: 1. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска; 3. по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата, изслушана и приета основна съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира изцяло като обоснована и обективна, изготвена въз основа на представените от ищеца и ФДР документи, се установява, че за процесния период количеството топлинна енергия за абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер по електронен път в началото на всеки месец. Дяловото разпределение е осъществявано от третото лице помагач. През исковия период в имота е начислена топлинна енергия за отопление за 3 броя отоплителни тела и 1 щранг лира, при условията на неосигурен достъп и в съответствие с чл. 61, ал. 1 от Наредба № •-••-••-••/12.03.2020 г. В исковия период е начислявана топлинна енергия за отоплителните тела и отдадена от сградна инсталация на база пълната отопляема кубатура на имота 148 куб.м., като не е начислява топлинна енергия за отопление на общи части. Начислявана е служебно топлинна енергия за БГВ при условията на неосигурен достъп в съответствие с чл. 69, ал. 4 от Наредба № •-••-••- ••/12.03.2020 г. Изчислените количества топла вода са отразени в индивидуалните справки на ФДР за използвана топлинна енергия. В исковия периода са начислени суми за топлинна енергия по прогнозно потребление и е извършвано изравняване между начислена и дължима сума според нормативната уредба. Освен това технологичните разходи в абонатна станция са приспаднати от топлопреносното предприятие и са изчислявани всеки месец по реда на Наредба № ••-•••/06.04.2007 г. и Наредба № •-••-••- ••/12.03.2020 г. Размерът на сумите за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. е в общ размер на 3404, 90 лв. и формирана сума за доплащане в размер на 67, 02 лв за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г., или задължението възлиза в общ размер на 3471, 92 лв., а за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. размерът на сумите за топлинна енергия е 3359, 79 лв. Съгласно заключението дължимата сума за дялово разпределение е в размер на 30, 91 лв. за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г., а за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. е в размер на 29, 52 лв. Общият топломер е премИ.вал редовни метрологични проверки, с оглед което и съдът приема, че през процесния период същият е бил годно средство за търговско измерване на премИ.ващата през същия ТЕ. Въз основа на заключението по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обосновано, обективно и компетентно дадено, се установява, че размерът на непогасените задължения за ТЕ за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е 3438, 69 лв., а размерът на лихвата за забава, изчислен от периода на всяка фактура до 31.08.2023 г. е 555, 14 лв. Съгласно заключението размерът на начислените задължения за дялово разпределение в периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г. е 30, 91 лв., а лихвата за забава за периода от датата на изискуемост до 31.08.2023 г. е 6, 90 лв. По делото е прието заключение по допълнителна съдебно-техническа експертиза, която съдът възприема като обоснована и обективно дадена, съгласно което в хипотеза на демонтирани 3 броя отоплителни тела – радиатори за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. за абонатен № •••••• начислената енергия е в общ размер на 1185, 96 лв., от която сума за сградна инсталация – 248, 41 лв. и БГВ – 937, 55 лв. По делото е допусната и приета допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на която се установява, че в хипотеза на демонтирани 3 броя отоплителни тела – радиатори за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за абонатен № •••••• и начислената енергия в общ размер на 1185, 96 лв., а в същата хипотеза и за периода 01.08.2020 г. – 30.04.2022 г. възлиза на 1073, 85 лв., от която сума за сградна инсталация – 248, 41 лв. и за БГВ – 1073, 85 лв. Размерът на обезщетението за забава възлиза на 163 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 31.08.2023 г. върху тази главница. В представената по делото таблица на л. 26 към Протокол от проведено ОС на ЕС от 05.09.2022 г. под № 43 е отбелязано срещу името на Е. Х. В. 1 бр. отоплителни уреди. По делото е представен от третото лице - помагач препис на протокол с вх.№ •••/31.10.2012 г. от Е. Х. В., съгласно който радиатор с № •••• е демонтиран и затапен. От изложеното следва извод, че в апартамента отоплителното тяло е демонтирано. По възражението за погасяване на задълженията по давност: Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла н а чл. 111, буква „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към исковия период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. С. от 2016 г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлИ.та топлоенергия за разпределение в сгради етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. При действието на общите условия на ищеца от 2016 г., изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението, от който момент и на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД започва да тече и погасителната давност. В случая исковата молба е подадена на 19.09.2023 г. Погасените по давност вземания са за периода до м.07.2020 г., доколкото последното е станало изискуемо на 15.08.2020 г. Следователно и непогасени по давност са вземанията за периода от 01.08.2020 г. насетне. Въз основа на допълнителното заключение по съдебно-техническа експертиза се установи, че за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. общият размер на задължението за топлинна енергия е 1073, 85 лв. Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, като тя се начислява върху стойността на общата фактура по чл. 32, ал. 3 (съдържаща изравнителна сметка), след изтичане на 45 дни от издаването. Ето защо при действието на Общите условия от 2016 г., забавата настъпва от изтичане на 45 дни от изготвянето на фактурата, касаеща изравнителната сметка. При наличие на предвиден в общите условия срок за заплащане на дължимите суми отпада необходимостта от изпращане на покана до длъжника, за да бъде същият поставен в забава - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Обезщетението за забава възлиза в размер на 163 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 31.08.2023 г. (ССчЕ). По делото се установи, че услугата дялово разпределение е извършвана от „М. Е.“ ЕООД (сега „Д. Е.“ ЕООД). Според чл. 22 от ОУ услугата „дялово разпределение“ се заплаща на продавача – „Т. С.“ ЕАД, от което следва, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение за процесния период. Дължимата цена за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2020 г. възлиза на 29, 52 лв. (СТЕ). Неоснователен е искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, доколкото по делото липсват данни за изпращане на покана до ответната страна и поставянето й в забава. При така установената дължимост на горепосочените задължения ответниците К. С. В. и И. С. В. са представили доказателства за извършено плащане на задълженията в пълния претендиран от тях размер. Съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Предвид изложеното предявените срещу тези ответници искове следва да бъдат отхвърлени поради плащане, извършено в хода на производството. По отношение на останалите ответници предявените искове са основателни до размер на сумите, както следва: С. Н. В. – 1/3 или сума в размер на 357, 95 лв., представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия в процесния имот за периода от 01.08.2020 до 30.04.2022 г., сума от 54, 33 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.09.2021 г. до 31.08.2023 г. и сума в размер на 9, 84 лв. - цена за услуга дялово разпределение; С. И. М. и С. И. И. – от по 1/6 или сума в размер на 178, 98 лв., представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия в процесния имот за периода от 01.08.2020 до 30.04.2022 г., сума от 27, 17 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.09.2021 г. до 31.08.2023 г. и сума в размер на 4, 92 лв. - цена за услуга дялово разпределение, а за разликата над посочените размери до пълния предявен размер следва да се отхвърлят като неоснователни. По разноските: При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК за разноски в размер на 1510 лв., включително за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Съобразно отхвърлената част от исковете ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има право на разноски в общ размер на 284, 59 лв., която сума следва да се възложи в тежест на ответниците според притежаваните от тях квоти. Ответникът С. Н. В. е представил списък по чл. 80 ГПК и претендира разноски в общ размер на 735 лв. за адвокатско възнаграждение, за което представя договор за правна защита и съдействие и 2 бр. фактури за извършено плащане в брой. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски в размер на 485, 57 лв. Останалите ответници не претендират разноски. Така мотивиран, съдът