Решение № 2104 от 7.11.2024 г. на Административен съд - Добрич по дело № 322/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Образувано е по касационна жалба от П. на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, подадена чрез Р. П. Ш. – служител с юридическо образование, срещу Решение № 12 от 21.03.2024 г., постановено по н. адм. дело № 124 по описа за 2023 г. на Районен съд - Каварна, с което е отменено Наказателно постановление № № КГ-2488 от 27.04.2023 година на П. на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на „АНДРЕЕВ СТРОЙ“ АД, ЕИК 207185183 правоприемник на „АНДРЕЕВ СТРОЙ“ ООД ЕИК 124647552/заличен търговец/ЮЛНЦ/, със седалище и адрес на управление област Добрич, община Каварна [населено място] [улица], представлявано от В. А. П., е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева на осн. чл. 69 ал. 2, т. 4 ЗЕВИ, за извършено нарушение на чл. 47, ал. 4 ЗЕВИ във връзка с чл. 47 ал. 1 т. 3 ЗЕВИ. Касационният жалбоподател посочва като основание за обжалване на атакуваният съдебен акт постановен в нарушение на материалния закон, при неспазване на процесуалните правила. На първо място налага доводи за недопустимост на постановеното въззивно решение, като излага твърдения, че въззивната жалба на санкционираното дружество е просрочена. По същество поддържа, че по безспорен и несъмнен начин Административно-наказващия орган е установил наличие на всички законови предпоставки за ангажиране на административна наказателна отговорност на „АНДРЕЕВ СТРОЙ“ АД, за извършеното от него нарушение и е наложил едно справедливо наказание, с оглед тежестта на нарушението. Спазена е била процедурата по съставяне на АУАН, както и по издаване на НП. Всички реквизити, които се изискват законово са били налице. И двете са съставени от компетентен орган, посочен е нарушителя, доказано е, че е налице извършено административно нарушение от страна на наказаното лице и че е осъществен процесния състав на нарушението. Посочва, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила е кредитирал свидетелските показания на лицата К. С. и Д. С., които работят на бензиностанцията, както и на заключението на вещите лица. Счита, че фактите и обстоятелствата, посочени в решението на КРС, относно това, как е протекъл процеса по вземането на пробите не отговаря на действителните такива. Стандарт БДС ЕК 14275 за вземане на проби от бензиноколонка бил спазен стриктно. Излага подробни съображения в тази връзка. Счита за неправилен извода на съда и на вещото лице относно неспазване на процедурата по вземане на пробите за изпитване, което според касатора води до съмнение в обективността на резултатите от самото изследване на същите. Намира за неправилно решението на съда и в частта относно възприемането като достоверна на съдебно-техническата експертиза. Възразява срещу извода на КРС, че жалбоподателят не може да бъде субект на административнонаказателната отговорност, тъй като е налице несъответствие в АУАН и НП между нормата, която с посочена за нарушена - чл. 47, ал. 4 ЗЕВИ, вр. чл. 47, ал. 1, т. 3 ЗЕВИ, тъй като същото е по чл. 47, ал. 2 ЗЕВИ. Счита този извод за неправилен, тъй като от 1 април 2019г. е в сила изискването по чл. 47, ал. 1, т. 3 ЗЕВИ за гориво за дизелови двигатели със съдържание на биодизел минимум 6 процента обемни, като минимум един процент обемен от биодизела да е биогориво от ново поколение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касация – „АНДРЕЕВ СТРОЙ“ АД, чрез адв. Л. Б., моли съда да приеме подадената касационна жалба за неоснователна, а постановеното от Районен съд - Каварна да потвърди като правилно. Счита за неоснователни оплакванията на касатора за недопустимост на съдебното производство пред КРС. Посочва, че възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения от съда са неоснователни, тъй като съставените протокол от изпитване и констативен протокол удостоверяват действията, които са извършени от съответните длъжностни лица, но същите не удостоверяват по безспорен начин законосъобразността на тези действия. Счита, че във въззивно производство е проведено доказване, чрез което са установени множество съществени процесуални нарушения както при вземане на пробите, така и при изпитване на проверяваното течно гориво, които обуславят и незаконосъобразността на процесното наказателно постановление. Намира също, че е налице е разминаване в текста на НП и описаното административно нарушение. Дружеството жалбоподател е краен разпространител на горива за дизелови и бензинови двигатели, но за да се ангажира отговорността му за нарушение на чл. 47, ал. 1, т. З ЗЕВИ следвало да се докаже от АНО, че е предоставил на пазара конкретното гориво, което не било сторено от АНО. При това положение районния съд правилно бил установил, че наказателното постановление се явява незаконосъобразно, тъй като при описанието на деянието е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, накърнило процесуалните права на наказаното лице. По тези и подробно изложени в отговора към касационната жалба и писмената защита доводи моли съдът да да постанови решение, с което да остави в сила решението на районния съд като правилно. Претендира адвокатско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение за неоснователност на жалбата и като последица от това да бъде оставено в сила решението на РС-Каварна. Настоящият съдебен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и посочените в нея основания предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени издаденото наказателното постановление Районен съд – Каварна е приел, че в хода на проведеното административнонаказателно производство са били допуснати съществени нарушения, довели до опорочаване на издаденото НП. Съдът се е позовал на събраните по делото писмени доказателства, на свидетелските показания и заключението на вещите лица, въз основа на които е достигнал до извод, че НП е постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила и при несъответствие с материалния закон. На първо място е приел за установено, че дружеството - жалбоподател е изпълнило задълженията си по контрола при приема на горивото, тъй като всички партиди доставено дизелово гориво са с наличие "Декларации за съответствие на качеството на течните горива". Установил е също и че при вземане на проби от течното гориво, длъжностните лица са допуснали нарушения на стандарт БДС ЕК 180 14275 преди вземане на пробата да се почистят с памучна кърпа частите на дозиращия накрайник, които могат да бъдат в контакт със съда за пробата и/или с продукта, от който се взема пробата. Приел е, че непочистването на частите на дозиращия накрайник с памучна кърпа поставя под съмнение чистотата на взетата проба. Установил е освен това, че взетите проби са транспортирани от бензиностанцията до офиса на дружествата и едва там са били запечатани и пломбирани, като в багажника на автомобила са се намирали други хладилни чанти както и съдове за вземане на проби. Приел е, че не е безспорно установено, че запечатаните и пломбирани проби в офиса на дружеството са същите, които са били напълнени в бензиностанцията. Съдът е съпоставил в тази връзка, че при вземането на проби от процесното гориво не се спазени всички изисквания на стандарт БДС ЕК 14275, като взетите проби от процесното гориво не са запечатани и пломбирани на място в бензиностанцията, а са транспортирани до офиса на дружеството, намиращ се на разстояние 200-300 м. Всичко това създало предпоставки за замърсяването на взетите проби от горивото, което би могло да опорочи представителността и целостта им. Съдът е приел въз основа на заключението на вещите лица, че при изготвянето на експертизата, от двете лаборатории не са им били предоставени Сертификат за външно калибриране, издадено от акредитирана компетентна лаборатория. Позовал се е на Процедура по качество ПК-6.5-1 за Метрологична проследимост, съгласно която калибрирането на всяко средство за измерване (СИ) се удостоверява със посочения Сертификат за външно калибриране, издадено от акредитирана компетентна лаборатория и чрез вътрешно лабораторно калибриране; Сертификат за сравнителен материал - среден петролен дестилат без FАМЕ, използван за приготвяне на калибрационни разтвори; Сертификати за други реактиви и материали, използвани при изпълнението на стандарт БДС ЕК 14078 (пентан, алкохол, циклохексан); Инфра-червени спектри от изпитването на всеки калибрационен разтвор при провеждане на вътрешното калибриране на спектрофотометъра и от изпитаното процесно гориво за съдържание на FАМЕ. Приел е за установено, че няма сертифициране както на самите уреди, с които са извършва замерването, така и на реактивите, които се използват за изготвяне на калибрационни разтвори. Констатирал е също, че предоставените документи и записи от Подвижната и Стационарната лаборатория към ДАМТН не са пълни и не позволяват да се извърши проследимост за спазване на всички изисквания на стандарт БДС ЕК 14078 при изпитване на процесното гориво за съдържание на FАМЕ. На следващо място КРС е установил, че предоставените документи и записи от подвижната и стационарната лаборатории към ДАМТН не са пълни и не позволяват да се извърши проследимост за спазване на всички изисквания на стандарт БДС ЕК 14078 при изпитване на процесното гориво за съдържание на FAME, което поставя под съмнение резултатите от извършените замервания, още повече, че не са извършени замервания на всички показатели, а само на част от тях. Съдът е намерил и несъответствие с резултатите от изпитването на процесното гориво по показател FAME, определени в Подвижната лаборатория - 4, 6% и тези от Стационарната лаборатория на ДАМТН - 4, 9%. Установил е се различават и са на границите на допустимата разлика за „възпроизводимост” от 0, 3 об.%, като е приел, че не може да се приеме, че стойностите на показателя „метилови естери на мастни киселини (FAME), получени при изпитването на процесния продукт са коректни и отговарят на действителните стойностите на показателя за горивото. Посочил е, че извършването на посоченото нарушение не е надлежно установено от събраните доказателства, нито по несъмнен начин се установява авторството на нарушителя и неговата вина. Направил е и извод, че е налице несъответствие, както в АУАН, така и в НП между нормата, която е посочена че е нарушена - чл. 47, ал. 1, т. 3 ЗЕВИ и нарушението, което е описано, тъй като същото е по чл. 47, ал. 2 ЗЕВИ (в действащата към момента на извършване на вмененото нарушение редакция ДВ, бр. 91 от 2018 г.). Приел е наличие на допуснато несъответствие между описаното нарушение и посочената като нарушена правна норма, което представлява съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита на санкционираното лице. Въз основа на това е счел наказателното постановление за незаконосъобразно, тъй като от една страна не е доказано жалбоподателя с поведението си да е осъществил състава на нарушение по чл. 47, ал. 1, т. 3, и ал. 4 ЗЕВИ, а от друга страна-при описанието на деянието е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, накърнило процесуалните му права. Въз основа на така изложените фактически и правни констатации въззивният съд е счел обжалваното НП за незаконосъобразно и го е отменил. Настоящата касационна инстанция намира, че Районен съд - Каварна, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия съд. Съдът, постановил оспореното решение е извършил достатъчно подробен анализ на доказателствата по делото, като е посочил кои доказателства и в кои техни части кредитира и защо. На първо място не се споделят от настоящата инстанция възраженията на касатора относно недопустимост на въззивното производство и постановеното по него съдебно решение, по твърдения за просрочие на въззивната жалба. Въззивният съд е изискал представяне на плика, с който по куриер е било връчено НП на представляващия дружеството, при което е получено писмо от куриерската служба „М и БМ Експрес“ с цялата информация във връзка с доставката. Пратката с уникален бар код на куриера под № 2110013474739 с регистриран подател ДАМТН София е била доставена на 13.05.2023 г. на В. А.. Освен това видно от приложената на л. 23 от въззивното дело обратна разписка, печатът на куриера, положен върху плика, удостоверява, че на 03.05.2023 год. ДАМТН е предала в [населено място] пратката, в която е било обжалваното НП. Същата е предадена на получателя в [населено място] на 13.05.2023 год., която дата е и записана в разписката подписана от получателя. Видно от печата положен на същия документ, куриерът го е върнал в офиса на „М и БМ Експрес“ на 17.05.2023 г. Това означава, че преклузивният 14- дневен срок изтича на 27.05.2023 год. Жалбата е подадена в срок на 25.05.2023 год. На следващо място не се споделят от настоящата инстанция възраженията на касатора относно допуснати съществени процесуални нарушения от страна на съда при постановяване на решението поради кредитиране показанията на свидетелите К. С. и Д. С.. Показанията на двете свидетелки са безпротиворечиви, както помежду си, така и с оглед останалите събрани по делото доказателства. Същите са в синхрон със заключението на вещите лица, което пък от своя страна, като неоспорено от страните в процеса, също правилно и законосъобразно е кредитирано от въззивния съд. Правилни и законосъобразни са изводите на районния съд относно допуснатите от страна на проверяващите съществени нарушения при пробовземането. На първо място правилно е прието, че липсват убедителни данни дали преди вземането на проби от процесното гориво дозиращият накрайник е бил забърсан с памучна кърпа. Както вече се посочи гласните доказателства и експертното заключение установяват по безпротиворечив начин, че не е било спазено изискването на подточка 6.2. от стандарт БДС ЕК 180 14275, според което преди вземане на пробата да се почистят с памучна кърпа частите на дозиращия накрайник, които могат да бъдат в контакт със съда за пробата и/или с продукта, от който се взема пробата. Непочистването на частите на дозиращия накрайник с памучна кърпа поставя под съмнение чистотата на взетата проба. От друга страна няма спор между страните, а и се признава в касационната жалба, че поради лоши метеорологични условия взетите проби не са били запечатани на място в бензиностанцията. Същите са транспортирани от бензиностанцията до офиса на дружеството с автомобила на проверяващите и там са били запечатани и пломбирани. При пренасянето им те са се намирали в багажника на автомобила, където са се намирали други пособия на проверяващите, в т.ч. хладилни чанти, както и съдове за вземане на проби. Поради тези обстоятелства правилно и законосъобразно КРС е допуснал, че запечатаните и пломбирани проби в офиса на дружеството може да не са същите, които са били напълнени в бензиностанцията и че всичко това създава предпоставки за замърсяването на взетите проби от горивото, което би могло да опорочи представителността и целостта им. Настоящият касационен състав споделя изцяло изводите изложени в оспореното решение, относно непълнотата на предоставените документи и записи от Подвижната и Стационарната лаборатории към ДАМТН. Това не позволява извършването на проверка относно спазване на всички изисквания на стандарт БДС ЕК 14078 при изпитване на процесното гориво за съдържание на FАМЕ. В Подвижната лаборатория показателят е 4, 6%, а от стационарната лаборатория на ДАМТН е 4, 9%. При разлика от 0, 3 об.% те са на границите на допустимата разлика за възпроизводимост. От друга страна от заключението на вещите лица и от изслушването им в съдебно заседание се установява, че няма данни за сертифициране както на самите уреди, с които са извършва замерването, така и на реактивите, които се използват за изготвяне на калибрационни разтвори, а предоставените документи и записи от Подвижната и Стационарната лаборатория към ДАМТН не са пълни и не позволяват да се извърши проследимост за спазване на всички изисквания на стандарт БДС ЕК 14078 при изпитване на процесното гориво за съдържание на FАМЕ. Установява се, че изискванията и разписаните процедури за пробонабиране и съхранение са част от целия процес на лабораторен контрол и изпитване, които имат съществено значение за представителността на взетата проба и достоверността на крайния резултат. При това положение правилно районният съд е кредитирал изготвената съдебна експертиза в частта, касаеща изложените от вещото лице специални знания по поставените въпроси, като е намерил, че в случая е опорочена процедурата по вземането на пробите, а оттам и на установените с изследванията им резултати. Все в тази връзка правилно съдът не е кредитирал изготвените протоколи, тъй като при липсата на съществени в тях данни, същите не могат да служат като годно доказателствено средство за установените обстоятелства. Съдът изцяло споделя и съображенията на въззивната инстанция относно наличието на разминаване в текста на НП и описаното административно нарушение. В този смисъл от страна на въззивния съд са изложени подробни мотиви, които настоящия състав споделя изцяло, като препраща към същите съобразно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 АПК. От така изложеното в процесното НП описание на нарушението не става ясно дали се касае за неспазване разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 1 ЗЕВИ, кореспондираща с нарушение на чл. 47, ал. 2 ЗЕВИ, или на чл. 47, ал. 1, т. 3, вр. ал. 4 с.з. в редакцията на тези норми - ДВ, бр. 91 от 2018 г. действаща към датата на проверката 24.11.2022 г. Разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 3 ЗЕВИ предвижда задължение предлаганото гориво за дизелови двигатели да е със съдържание на биодизел минимум 6 процента обемни, като минимум един процент обемен от биодизела да е биогориво от ново поколение, докато тази по чл. 47, ал. 1, т. 1 ЗЕВИ предвижда предлаганото гориво за дизелови двигатели да е със съдържание на биодизел минимум 6 процента обемни. Това означава, че във втория случай не е налице изискване предлаганото гориво да съдържа един процент обемен от биодизела, който да е биогориво от ново поколение. Налице са две различни изисквания за съдържание на биодизела в общото количество гориво, съответно и две различни нарушения. Така описаната в НП фактическа обстановка и формулираното описание на нарушението съответства на нарушение на чл. 47, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 ЗЕВИ, т. к. в АУАН и НП липсва позоваване относно съответствие, респ. несъответствие с измереното количество на биодизела, който да е биогориво от ново поколение. В случая в АУАН и НП е са изложени факти и обстоятелства кореспондиращи с нарушение на чл. 47, ал. 2 ЗЕВИ, а е посочена нормата на чл. 47, ал. 1, т. 3 ЗЕВИ. По този начин наказаното лице е поставено в невъзможност за да разбере по отношение на кое от двете нарушения следва да организира защитата си, като това съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и самостоятелно основание за отмяна на НП. Предвид изложеното, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а постановеното от районния съд решение за правилно, поради което следва да го остави в сила. От защитника на ответника по касацията са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, в производствата пред районния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването, ответникът има право на разноски. Ето защо в полза на ответника, с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл. 63д, ал. 2 ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение за касационната инстанция в размер [рег. номер]., като касационния жалбоподател в депозираната жалба алтернативно е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира това възражение за неоснователно, предвид следното. Така заявеното възнаграждение не е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото пред касационната инстанция. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 25 000 лв. до 100 000 лв. възнаграждението [рег. номер]. плюс 8 % за горницата над 25 000 лв. В конкретния случай уговореното и платено възнаграждение е в размер [рег. номер]., като предмет на обжалване е наказателно постановление, с което е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 50 000 лева. Делото не представлява фактическа и правна сложност, а реално оказаната от защитника правна помощ се изразява в участие и процесуално представителство в едно съдебно заседание, а заплатеният от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение не надвишава съществено минимално предвидения по чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, а именно в размера [рег. номер]. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд- Добрич