Решение № 567 от 16.10.2023 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 698/2023 г.

Производството е по реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр.чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на „Асбо-Агро“ ООД – гр. Дупница, чрез пълномощника – адв. Ц., срещу Решение № 264/30.05.2023г., постановено по НАХД № 597/2023г., по описа на Районен съд – гр. Пазарджик, 11-ти състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 3/13.03.2023г., издадено от директора на ОБДХ-Пазарджик / НП /, с което на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3600 лева, на основание чл.165, ал.2 от Закона за защита на растенията /ЗЗР/, за нарушение по чл. 101, т.4 от ЗЗР. В касационната жалба се релевират съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение, вследствие на което същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и несъответствие с материалния закон. Сочи се, че при издаване на наказателното постановление не са спазени изискванията за неговото съдържание, както и, че РС-гр. Пазарджик неправилно е приел нарушението за доказано по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и издаденото наказателно постановление, както и за присъждането на разноски. В съдебно заседание касатора – редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Ответникът по касационната жалба - директора на ОБДХ-Пазарджик, редовно призован, изпраща процесуален представител, който моли съда по отхвърли касационната жалба, като необоснована и недоказана. Прави искане за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Прокурора при Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик счита, че въззивното решение е правилно и законосъобразно. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК и се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства. Съдът, като извърши служебна проверка, по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено по отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му, в съответствие с приложимите материално-правни норми. Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила. Установена е следната фактическа обстановка: Дружеството-жалбоподател е санкционирано за нарушение на чл.101, т.4 от ЗЗР, за това че извършва търговия на продукт за растителна защита /ПРЗ/ от първа професионална категория на употреба в стопанисван от него обект - селскостопанска аптека, находяща се в село Сарая, обл. Пазарджик, местност „През ирима“, поземлен имот № 067027. ПРЗ - ПИК 75 ВГ бил забранен за съхранение и търговия в селскостопански аптеки. Нарушението било установено при извършена на 06.12.2022 год. планова проверка на обекта от св. Ц. - старши инспектор в отдел „Растителна защита“ при ОДБХ –гр. Пазарджик. В хода на проверката св. Ц. установила, че в търговската част /приемно помещение/ на селскостопанската аптека на рафтовете за продажба са изложение четири броя опаковки ПРЗ ПИК 75 ВГ, който е от първа професионална категория на употреба. Всяка опаковка съдържала пет пакетчета по 20 гр., имала партиден номер, дата на производство и срок на годност. На една от опаковките върху два самозалепващи стикера били поставени цени: 5 броя х 45 лева и 225 лева. В обекта се водил дневник на доставените ПРЗ от професионална категория за употреба, като в дневника доставката на описания ПРЗ ПИК 75 ВГ не била вписана. За извършеното нарушение на чл.101, т.4 от ЗЗР, св. Ц. съставила против дружеството-касатор АУАН № 0014/13-0080/10.01.2023 год., срещу който не постъпили възражения. Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното пред РС- гр. Пазарджик НП. При вярно установена фактическа обстановка, контролирания съд е направил верни правни изводи. Касационната инстанция споделя правните съображения, изложени в обжалваното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Настоящия съдебен състав намира, че от показанията на св. Ц. / подкрепени изцяло от депозираните по делото писмени доказателства /, се установява по безспорен и категоричен начин описаната в акта, респ. наказателното постановление фактическа обстановка. Посредством тези доказателствени източници настоящия съдебен състав е на мнение, че е изяснен изцяло механизма на допускане на процесното нарушение. В наказателното постановление достатъчно ясно, точно и конкретно са описани фактическите положения, при които е извършено нарушението – датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Също така в наказателното постановление са посочени идентични с вписаните в акта за установяване на административно нарушение факти и обстоятелства, срещу които жалбоподателя се защитава и изразява несъгласие, посредством депозираната от него жалба, послужила за образуване на първоинстанционното съдебно производство. Не са налице противоречия в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, досежно обстоятелствената им част и посочената правна квалификация заедно и поотделно. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и съставеното въз основа на него наказатено постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Не може да се възприеме довода, че административнонаказващия орган не е доказал твърдението си, че процесния ПРЗ е от първа професионална категория. Както в АУАН, така и в НП е посочено, че препаратът е включен в първа категория, удостоверено в публично достъпния регистър, подържан от БАБХ, отразено и на етикета на предлагания в селскостопанската аптека препарат. Следва да се отчете и, че както в хода на производството по издаване на АУАН, съответно НП жалбоподателя не е представил доказателства оборващи това обстоятелство. Няма процесуална пречка в хода на съдебното дирене да се представят доказателства в подкрепа тезата на страните по делото. Посочената в касационната жалба Заповед № РД-12-61/13.06.2008г. на министъра на земеделието и храните по никакъв начин не променя или изменя установената по делото фактическа обстановка, доколкото за вписаното в нея обстоятелство са налице и други доказателствени източници – гласните доказателствени средства, посоченото в публичния регистър на БАБХ и опаковките на предлагания продукт за растителна защита. Не се оборва и твърдението на административнонаказващия орган, че нарушението е допуснато в селскостопанска аптека, което е видно от издаденото Удостоверение № 13-00081/28.06.2022г. на дружеството-жалбоподател, поради което не може да се възприеме извода, че същите не са били запознати с него и което обстоятелство може да бъде проверено и без наличието на доказателства на хартиен носител, доколкото подобна информация е достъпна в регистрите на БАБХ / чл.6, ал.1, т.4 от ЗЗР /. Нормата на чл.101, т.4 от ЗЗР е категорична, че е забранено съхранението и търговията на продукти за растителна защита от първа професионална категория на употреба в селскостопански аптеки. След като процесния ПРЗ е бил изложен в обекта, с посочена цена, очевидно е бил предназначен за продажба, като е ирелевантен за делото въпрос дали същата е била осъществена или не, доколкото закона не обвързва забраната с реално настъпил резултат. Посочените в касационната жалба Наредба № 21 от 23.11.2016г. за условията и реда за регистрацията, етикетирането и контрола на торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и хранителни субстрати, Наредба № 3 от 31.07.2017г. за условията и реда за производство, пускане на пазара, търговия, преопаковане, транспортиране и съхранение на продукти за растителна защита и Наредба за разрешаване на продукти за растителна защита са неотносими към настоящия казус, доколкото разпоредбата на чл.101, т.4 от ЗЗР няма препращащ характер, в същата ясно и точно е формулирана забраната за съхранението и търговията на продукти за растителна защита от първа професионална категория на употреба в селскостопански аптеки. Въззивния съд е изложил мотиви относно липсата на предпоставките за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, които се споделят и от касационната инстанция. В тази връзка следва да се отчете и, че нарушението е допуснато в разрез с целите и предмета на ЗЗР, прокламирани в чл. 1 от същия закон, нарушението не се отличава от другите такива от подобен вид. Значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на деянието и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца и определят степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното, като се отчитат същността и целите на административно-наказателната отговорност. В тази връзка следва да се отбележи, че след като законодателят е предвидил налагането на подобни по размер административни санкции за този вид нарушения, е отчел характера и спецификата им, и е съобразил характера на обществените отношения, които се засягат при допускането им. В конкретиката на спора следва да се посочи, че и процесния ПРЗ е бил в четири опаковки, като при неговото приложение биха се обработили немалка част насаждения, и именно поради отчетеното неблагоприятни последици за човешкото здраве същите се предлагат и използват по специален, законово регламентиран начин. Обжалваното решение е постановено въз основа на събраните доказателства, като първонстанционния съд е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи с допустимите от закона доказателства, дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, както и законосъобразността на наложеното административно наказание. При субсидиарното прилагане на НПК, контролирания съд, е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, по който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, при съблюдаване на процесуалните правила относно събирането, проверката и анализа на доказателствената съвкупност и не е допуснал процесуални нарушения. Първоинстанционния съд не е допуснал твърдяните от касатора процесуални нарушения, тъй като е обсъдил в цялост доказателствата по делото и правилно е приложил материалния закон. Касационната инстанция се солидаризира изцяло с мотивите на районния съд, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК не намира за нужно да ги повтаря. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, Административен съд – гр. Пазарджик приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от доказателствата по делото и релевираните в жалбата отменителни основания не са налице. С оглед изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер от 80 лева, доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Водим от горното, и на основание чл.221, ал.2 от АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр. ПАЗАРДЖИК, Х II -ти касационен състав