Решение № 222 от 25.6.2025 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 766/2025 г.

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК и същото е образувано по протест на прокурор при РП-Пловдив срещу Разпореждане с рег. №749/07.02.2025г. по НОХД №758/2025г. по описа на ПдРС, І н.с, с което на осн. чл.247б, ал.2 вр. чл.250, ал.1, т.2 от НПК е прекратено наказателното производство по делото, водено срещу С. Й. А. и К. С. Р. за престъпление по чл.182, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК. Недоволен от първоинстанционния съдебен акт е останал прокурорът, депозирал протест срещу него, претендирайки отмяната му и връщане на делото за разглеждане на внесения в съда обвинителен акт. В съдебно заседание представителят на обвинението поддържа протеста и настоява да бъде уважен по изложените в същия съображения. Особеният представител адв.Б. се присъединява към становището на прокурора, пледирайки за отмяна на съдебния акт и връщане на делото на долустоящата инстанция за продължаване разглеждането му. Подс.К. Р. в съдебно заседание не се явява, а защитникът му адв.П. моли за потвърждаване на протестираното разпореждане, считайки го за правилно и законосъобразно. Подс.С. А. също не се явява в съдебно заседание. Представляващият я защитник адв.П. изразява становище, че протестът е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение, а актът на първостепенния съд - потвърден. Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция, след като се запозна със събраните по делото доказателства, както и с наведените в протеста оплаквания, проверявайки правилността на обжалваната присъда в пределите на чл.314 от НПК, прие за установено следното: На 02.12.2024г. Районен съд-Пловдив е бил сезиран с обвинителен акт срещу С. Й. А. и К. С. Р. по обвинение за престъпление по чл.182, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК. В хода на проведеното разпоредително заседание съдебното производство по НОХД №6411/2024г. по описа на ПдРС, I н.с. е било прекратено и делото - върнато на прокурора за отстраняване на констатираните като допуснати съществени процесуални нарушения. Спрямо съдебния акт не е осъществен въззивен контрол, поради което след влизането му в сила делото е изпратено на РП-Пловдив. На 06.02.2025г. в долустоящия съд е внесен нов обвинителен акт спрямо цитираните вече лица за указаната престъпна деятелност. След запознаване с този процесуален документ, съдията-докладчик с Разпореждане рег.№749/07.02.2025г. е прекратил на осн. чл.247, ал.2, т.1 вр. чл.250, ал.1, т.2 от НПК наказателното производство по образуваното пред него НОХД №758/2025г. по описа на ПдРС, водено: -срещу С. Й. А. за престъпление по чл.182, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК за това, че на 06.09.2023г. в гр.Пловдив в съучастие като извършител с К. С. Р., ЕГН •••••••••• - извършител, като родител - майка, е оставил лице - малолетното си дете Е.А.А., роден на •••г., намиращо се под родителските му грижи, без надзор и достатъчно грижа - изоставила го е на обществено място и с това е създала опасност за физическото развитие на малолетния, изразяващо се в повишен риск от получаване на травматични увреждания и повишен риск от заболяване; -срещу К. С. Р. за престъпление по чл. 182, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК за това, че на 06.09.2023г. в гр.Пловдив в съучастие като извършител със С. Й. А., ЕГН •••••••••• - извършител, като родител - баща, е оставил лице - малолетното си дете Е.А.А., роден на •••г., намиращо се под родителските му грижи, без надзор и достатъчно грижа - изоставил го е на обществено място и с това е създал опасност за физическото развитие на малолетния, изразяващо се в повишен риск от получаване на травматични увреждания и повишен риск от заболяване. При постановяване на съдебния акт първостепенният съд е счел, че описаното в обвинителния акт деяние е несъставомерно, която преценка е извел от самото му съдържание. В тази връзка е констатирал, че вменено на двамата подсъдими посегателство било реализирано от тях в съучастие като съизвършители в качеството им на родители, оставили малолетното си дете Е.А.А. без надзор и достатъчна грижа. Подчертал е, че за да бъде едно лице годен субект на престъплението в качеството си именно на родител е от изключителна важност юридическата връзка с детето, като ирелевантна е фактическата и биологична такава със същото, след като тя не е призната и оформена юридически. Изхождайки от тази позиция е счел, че годен субект на престъпното посегателство като родител-баща ще е само лицето, вписано като такова в акта за раждане на детето. Наличието на реална фактическа връзка, която не е юридически оформена – припознаване или оспорване по съдебен ред произхода от лицето, което е вписано в акта за раждане, е отбелязано, че не превръща биологичният баща в годен субект на процесното посегателство, защото до припознаването му за баща по надлежния ред той има единствено и само морални ангажименти към детето. Във внесения за разглеждане обвинителен акт обаче се сочило, че подс.А. е сключила граждански брак със свид.А.А., но през 2019г. е напуснала семейното жилище и заживяла с подс.Р., като нито свид.А, нито подс.А. не предприели прекратяване на брака си, в резултат на което макар и да е родила две деца при съвместното си съжителство с подс.Р., то в актовете им за раждане като родител бил вписан свид.А, но на всички било известно, че биологичен баща на децата е именно подс.Р.. В този смисъл е прието от съда, че изложената в обвинителния инструмент фактология сочи на несъставомерност на деянието спрямо подс.Р., защото не той е родител в юридически смисъл на детето Е А, а вписаният като такъв в акта за раждане свид.А. Доколкото установяване на произхода можело да стане в рамките на самостоятелно производство, то същият не можело да се оборва и установява инцидентно в хода на наказателния процес за обосноваване наказателната отговорност на определено лице. Изложените аргументи са довели до извод, че соченото като извършено от подс.Р. деяние е несъставомерно, защото той не е годен субект на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, пострадало от което е детето Е А. От друга страна, прието е, че изпълнителното деяние на престъплението по чл.182, ал.1 от НК се свеждало до бездействие, създаващо трайно, продължено състояние на неполагане на необходимите грижи и надзор, поради което то не може да се състои в еднократно действие. А в процесната хипотеза на подс.А. било вменено изпълнително деяние, изразяващо се в еднократно действие - оставяне на детето в междублоковото пространство на инкриминираната дата, като то било открито и предадено на близките му, а всичко това от своя страна обуславяло несъставомерност на извършеното от нея. Мотивиран от тези съображения, първостепенният съд е прекратил образуваното пред него дело спрямо и двамата подсъдими. Съобразявайки материалите по делото, настоящият съдебен състав намира протестът за частично основателен. Всъщност, дори подателят му признава при излагане на доводите си липсата на юридически документ, в който подс.Р. да е отбелязан като баща на детето Е А, но отбелязва, че на всички било известно именно това обстоятелство, защото подс.А. съжителствала с подс.Р.. Подобна илюстрация относно произхода на детето от бащата е несериозна от страна на държавния обвинител предвид очакванията относно юридическите му познания. А те би следвало да се основават на подборно регламентираната в тази насока материя в Семейния кодекс. Законодателят е предвидил две възможности за установяване произхода от бащата, без да се провежда нарочна съдебна процедура по установяване на произхода, каквато не се сочи в случая да е осъществена. И това са установяване на законовата презумпция за произход от съпруга на майката или припознаването от биологичния баща. Единствено при спор за произхода, Семейният кодекс е регламентирал реда и способите за установяване произхода на детето. Изхождайки от тази законова регламентация, очевидно напълно несъстоятелна се явява тезата на прокурора, че подс.Р. има качеството баща спрямо детето Е А, защото всички го знаели като такъв поради съвместното му съжителстване с подс.А.. При това положение, след като от съдържащата се в обвинителния акт фактология става ясно, че този подсъдим не е годен субект на престъплението по чл.182 от НК, защото няма качеството родител по отношение на указаното дете, то приетата от първостепенния съд теза в тази насока е напълно законосъобразна, както де факто твърди и в протеста си държавният обвинител. След като съвсем правилно е счетено, че не съставлява престъпление описаното в обвинителния инструмент престъпление с извършител подс.Р., то напълно законосъобразно на осн. чл.247б, ал.2, т.1 вр. чл.250, ал.1, т.2 от НПК районният съд е прекратил воденото спрямо него наказателно производство за престъпление по чл.182, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК. При постановяване на останалата част от съдебния си акт съдията- докладчик е излязъл извън рамките на компетентността си по чл.250, ал.1, т.2, пр.1 вр. чл.247б, ал.2, т.1 от НПК, защото произнасянето му по твърдението за престъпление по чл.182, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, осъществено според представителя на държавното обвинение на 06.09.2023г. в гр. Пловдив от страна на подс.А., по своята същност е произнасяне по съществото на делото, без преди това да са били събрани съответните доказателства и да са изслушани доводите на страните по време на съдебните прения, както и подсъдимата при последната й дума. За да достигне до изложените изводи относно липсата на съставомерност на описаното в обвинителния акт деяние, съдията-докладчик е извършил преценка по същество дали реализираното от подс.А. осъществява изпълнителното деяние на процесното посегателство, което е недопустимо да бъде сторено на този етап от производството. Действително в обвинителния акт се съдържат фактически твърдения, че на инкриминираната дата детето било оставено с две приготвени чанти багаж пред блок •••••, но прибързан е изводът, че описаното поведение на подс.А. не отговаря на изискванията за изпълнително деяние на коментирания престъпен състав, защото от съществено значение не е обстоятелство дали извършеното от нея е еднократен акт или не, а дали в резултат на същия е създадено трайно, а не моментно, състояние на оставяне на детето без надзор и достатъчно грижа и създадена ли е по този начин опасност от физическото му развитие. А този извод може да бъде сторен след инкорпориране на доказателствени източници, изясняващи фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, тоест след провеждане на съдебното следствие пред първостепенния съд, последвани от излагане доводите на страните в хода на устните състезания и последната дума на подсъдимата. Всеки друг подход би бил прибързан. Правомощията, предоставени на съдията-докладчик, съобразно разпоредбата на чл.250, ал.1, т.2 от НПК следва да бъдат упражнени единствено в случаите, в които в обстоятелствената част на обвинението не се съдържат въобще съставомерни белези на престъплението, съгласно нормите на НК. Затова и когато по начало в него са визирани съставомерни признаци на възможно осъществимо престъпно посегателство, съдът е длъжен да разгледа делото по същество и наказателното производство да премине през всички свои етапи на развитие. Именно тази хипотеза е налице в процесния случай. Възведените факти чрез обвинителния акт притежават изначалната способност да опишат именно посочения в него престъпен състав по чл.182 от НК спрямо подс.А., което от своя страна налага съдът да разгледа делото по същество и след анализ и оценка на събраните пред него доказателства да прецени осъществено ли е или не инкриминираното деяние. В контекста на изложеното, протестираното разпореждане в прекратителната му част по отношение на подс.А. се налага да бъде отменено, а делото - върнато за продължаване разглеждането му. Доколкото с въпросния акт е било прекратено наказателното производство, то касателно постановилия го съдебен състав е налице предвиденото в регламента на чл.29, ал.1, т.1, б.в от НПК абсолютно основание за отвод касателно настоящото дело, което обуславя разпределянето му на друг съдебен състав на същия съд. Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд