Решение № 611 от 4.6.2025 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 3871/2024 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 34/23.09.2022г., издадено от Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – Пловдив /РИОСВ-Пловдив/, с което на „Сарс 12“ ООД, ЕИК: 202067277, със седалище и адрес на управление: област Пловдив, община Пловдив, гр.Пловдив, ул.“Брезовска“ № 13, представлявано от управителя А. А. М., на основание чл.165, ал.2, вр. чл.149, ал.1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, за нарушение на чл.165, ал.2, вр. чл.149, ал.1 от ЗООС. Жалбоподателят, в жалбата си и в писмена защита оспорва наказателното постановление /НП/ с доводи за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони. Прави искане за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител. Въззиваемата страна – Директор на РИОСВ – Пловдив се представлява от юрк. Х., която излага становище за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в предвидения от закона 14-дневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Срещу жалбоподателя „Сарс 12“ ООД е издаден Акт за установяване на административно нарушение, за осъществен състав на нарушение по чл.165, ал.2, вр. чл.149, ал.1 от ЗООС при следните установени обстоятелства: На 18.09.2021г. във връзка със сигнали, получени на дежурните телефони на РИОСВ – Пловдив, свързани с оплаквания от черен дим, пушек и сажди, които се емитират от комин, намиращ се на площадката на „Сарс 12“ ООД в гр.Пловдив, ул.“Васил Левски“ № 168 е организирана и извършена проверка на място, при която било установено, че към момента на проверката бил емитира дим от цитирания в сигналите комин, намиращ се в обект – Цех за производство и търговия с перилни и почистващи препарати, находящ се в гр.Пловдив, ул.“Васил Левски“ № 168. При пристигане след легитимиране пред представилия се за охрана – Ф. П., било изискано да се осигури достъп до обекта и съдействие от ползвателите му. От страна на охраната било съобщено, че собствениците не били в обекта. От страна на представилия се за Ф. П. бил отказан достъп до обекта. От производственото хале на „Сарс 12“ ООД пристигнало до портала на обекта и друго лице, което отказало да се представи, като същото отказало да допусне длъжностните лица на РИОСВ – Пловдив в обекта за извършване на проверка и осъществяване на контрол. Не бил осигурен неограничен достъп до сградите и съоръженията и до документи и данни, свързани с емисии в атмосферния въздух и не било оказано съдействие при изпълнение на контролните функции на служителите на РИОСВ – Пловдив. При извършения обход извън границите на обекта, присъствали и подателите на сигналите – А. Л., А. Я., П. И. и др.податели на сигнали. От тяхна страна било потвърдено, че системно, обикновено през почивните дни, в обекта се изгаряли различни отпадъци, от комина се емитирал черен дим, отделяли се сажди, усещала се неприятна миризма и били замърсявани съседни имоти с различни полуизгорели остатъци от хартия и др.материали. Подателите на сигналите били семейства, които са собственици на съседни имоти, ползвани за жилищни нужди. В хода на проверката, поради продъжаващото емитиране на дим от комина, било потърсено съдействие, чрез обаждане в Център 112, от служители на МВР – Пловдив с искане за осигуряване на достъп до обекта. След пристигане на служители на 03 РУ-Пловдив към МВР – Пловдив – А. Д. Б. – полицай 03 РУ-Пловдив и С. С. С. – ст.полицай в 03 РУ-Пловдив бил направен повторен опит за извършване на проверка в обекта с цел установяване на източника на замърсяване и извършване на проверка, при което не било оказано съдействие от страна на присъствания в обекта – Ф. П. за извършване на такава и контролните органи не били допуснати до обекта. При проверката не бил осигурен достъп до имотите и съоръженията, свързани с дейността на обекта и източници на емисии в атмосферния въздух и не било оказано нужното съдействие за извършване на проверка. За констатираното бил съставен Констативен протокол № 0010913/18.09.2021г. В резултат на това св.Н. Р. С., гл.експерт в отдел „Контролна дейност“ в РИОСВ-Пловдив приела, че като не допуска контролните органи в обекта за извършване на проверка, „Сарс 12“ ООД е осъществило състава на чл.165, ал.2, вр.чл.149, ал.1 от ЗООС. С покани с изх.№ О-3397/30.09.2021г. и с изх.№ О-3744 от 02.11.2021г. дружеството жалбоподател било уведомена да изпрати представител на посочените в поканите дати и място за съставяне на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/. В поканите му били разяснени и последствията от неявяването му, а именно - съставяне на АУАН на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН. На посочените в поканите дати представител на жалбоподателя не се явил в РИОСВ – Пловдив. В тази връзка на 02.11.2021г. била извършена проверка на стопанисвания от „Сарс 12“ ООД обект, находящ се в гр.Пловдив, ул.“Васил Левски“ № 168, където не бил открит управителя на дружеството за връчването на покана за съставяне на АУАН. На 07.12.2021г. св.С. съставила на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН АУАН № 79/07.12.2021г. за извършено от дружеството жалбоподател нарушение на чл.165, ал.2, вр. чл.149, ал.1 от ЗООС. Посочено било в акта, че нарушението е извършено на 18.09.2021г. на територията на обект – Цех за производство и търговия с перилни и почистващи препарати, намиращ се в гр.Пловдив, ул.“Васил Левски“ № 168, стопанисван от „Сарс 12“ ООД. На 20.05.2022г. актосъставителят С. отразила върху съставения от нея АУАН, че на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН спира производството по административнонаказателното производство, считано от 20.05.2022г., тъй като било извършено щателно издирване на нарушителя, при което същият не бил намерен. На същата дата била издадена Заповед за спиране на административнонаказателното производство № РД-131/20.05.2022г. на Директора на РИОСВ – Пловдив. В нея било отразено, че след съставяне на АУАН били правени многократни опити от страна на служители на РИОСВ- Пловдив да връчат акта на нарушителя, но същият не бил открит, както и че с писмо изх.№ О-3643/25.10.2021г. била сезирана Районна прокуратура – Пловдив. На 07.09.2022г. АУАН бил връчен на управителя на „Сарс 12“ ООД, което дало основание на Директора на РИОСВ-Пловдив да издаде Заповед за възобновяване на административнонаказателното производство № РД- 235/07.09.2022г. Въз основа на така съставения АУАН било издадено оспореното НП № 34/23.09.2022г. Изложените по-горе фактически положения се установяват от събраните по делото гласни доказателства – показанията на разпитаната като свидетел Н. Р. С. /актосъставител/ и свидетелите А. Д. Б., С. Д. С. и А. Г. Л., които съдът кредитира като обективни, непротиворечиви, логични, взаимно допълващи се, при липса на индиция за предубеденост, подкрепени и от събраните писмени доказателства. При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: С разпоредбата на чл.149, ал.1 от ЗООС законодателят е въвел задължение за физическите и юридическите лица да осигуряват незабавен достъп и да оказват съдействие на органите по чл. 148, ал. 3 за всички обекти и територии за извършване на проверка, за измерване или за вземане на проби от настоящи или потенциални източници на замърсяване и/или увреждане на околната среда. Неизпълнението на това задължение от работник или служител на юридическото лице или едноличния търговец се наказва на основание чл.165, ал.2 от ЗООС с имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв., независимо от това дали контролният орган може да установи самоличността на работника или служителя. Гореизложените принципни положения отнесени към установената по делото фактология и събраната доказателствена съвкупност формират у съда извод за извършено от „Сарс 12“ ООД от обективна страна нарушение на чл.165, ал.2, вр. чл.149, ал.1 от ЗООС, тъй като дружеството чрез свои служители не е допуснало контролен орган за извършване на проверка в стопанисвания от него обект – Цех за производство и търговия с перилни и почистващи препарати, находящ се в гр.Пловдив, ул.“Васил Левски“ № 168. Жалбоподателят е годен субект на нарушението като юридическо лице, което стопанисва обекта, независимо от това дали е установена самоличността на неговия служител/работник, който не допуска в обекта или територията контролен орган, извършващ проверка. В тази насока са кредитираните с доверие гласни доказателства - показанията на разпитания в процесуалното качество на свидетел актосъставител С. и свидетелите Б., С. и Л., които пряко и непосредствено са възприели фактите, за които свидетелстват и по отношението, на които не са налице каквито и да било данни за възможна заинтересованост. В случая е налице обективирано поведение по недопускане в обекта на контролен орган да извърши проверка от страна на служител на дружеството, като посоченото в акта и НП лице се е легитимирало като такова и при проверката по недвусмислен начин се е представяло за такова, било е с обозначения на дрехите, свързващи се го с дружеството жалбоподател, видно от показанията на Б. и С., поради което съдът приема за правилно и законосъобразно ангажирана адиминистративнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Изложеният от жалбоподателя довод, че дружеството не стопанисвало обект на административния адрес, посочен в акта и в НП /гр.Пловдив, ул.“Васил Левски“ № 168/ не е основателен, тъй като служителите на РИОСВ- Пловдив лично са отишли до самия обект и лично са констатирали нарушението. На следващо място този довод категорично се оборва от събрания по делото доказателствен материал, в частност от показания на св.Б. и Л., които сочат, че именно на ул.“Васил Левски“ се намирал комина, станал повод за предприетите действия за проверка и именно на този адрес е имало табела с наименованието на дружеството жалбоподател, а служителят в обекта, контактувал с проверяващия екип е бил с отличителни знаци с наименованието на дружеството, като следва да се отбележи, че на практика е напълно възможно седалището на дружеството и мястото, на което същото осъществява своята търговска дейност, да бъдат на различни административни адреси. За така установеното нарушение правилно жалбоподателят е санкциониран на основание чл.165, ал.2, вр. чл.149, ал.1 от ЗООС. Разпоредбата на чл.165, ал.2 от ЗООС предвижда налагане на имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв. на юридическото лице или едноличния търговец в случаите, когато негов работник или служител извърши нарушение по ал. 1, независимо от това дали контролният орган може да установи самоличността на работника или служителя, като ал.1 на същата норма от ЗООС сочи, че длъжностно лице, което не допусне в обекта или на територията контролен орган, извършващ проверка, измерване или вземане на проба, се наказва с глоба от 2000 до 20 000 лв. При индивидуализиране размера на наказанието правилно наказващият орган е наложил имуществена санкция в размер на 10 000 лева, който според съда е съобразен с обстоятелствата по така извършеното нарушение и неговото установяване, както и с критерите по чл.27 от ЗАНН, а именно тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Определената санкция според съда ще спомогне в най-пълна степен да се изпълнят целите на административното наказание по смисъла чл.12 от ЗАНН – да се поправи и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и ще въздействат възпитателно и предупредително и върху останалите членове на обществото. Относно мотивиране на размера на наложеното наказание следва да се посочи, че разпоредбите на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, изчерпателно изброяващи изискуемите реквизити на АУАН, не сочат задължение за административнонаказващия орган да отрази нарочни писмени мотиви относно размера на наложеното наказание. По делото не се установяват обстоятелства, при наличието на които случаят да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на §1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН. Разпоредбата сочи за „Маловажен случай" този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Деянието е формално и от него не произтичат вредни последици, а смекчаващи обстоятелства нито се твърдят от жалбоподателя, нито се представят доказателства в тази насока. При извършената служебната проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на атакуваното НП. АУАН и НП са съставени от оправомощени лица, предвид нормата на чл. 168 от ЗООС и приложената по делото Заповед № РД-73/19.04.2021г. на Директор на РИОСВ-Пловдив. И двата административни акта съдържат изискуемите съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. Даденото в тях фактическо описание на осъщественото административно нарушение съдържа всички необходими за това обстоятелства, касаещи съставомерните действия на нарушителя. Посочен е авторът на деянието, както и нарушените законови разпоредби. По несъмнен начин е конкретизирано, че се касае за нарушаване на законово установеното правило за поведение, посочено е какво се състои то и с какви действия нарушителят не го е спазил. Жалбоподателят е могъл да разбере тези обстоятелствата, при които е осъществено вмененото му нарушение, както и в какво точно се е изразило съответното неправомерно поведение. Съдът не споделя посоченото в жалбата нарушение на предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове за съставяне на АУАН и издаване на НП. В случая на представител на нарушителя след щателно издирване не е бил намерен от контролния орган, което е дало основание на актосъставителя съгласно разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН да спре административнонаказателното производство, считано от 20.05.2022г. Спирането е било извършено с направена от актосъставителя писмена резолюция върху съставения от него АУАН, като настоящият съдебен състав намира, че издаването на Заповед за спиране на АНП от Директора на РИОСВ – Пловдив не е повлияло на законосъобразността на производството. За пълнота по този въпрос съдът намира за нужно да добави, че в разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН не е регламентирано кой е компетентния да спре производството орган. Не е регламентирана законово и дейността по възобновяване на производството. Издаването на акта за спиране не от актосъставителя, а от административнонаказващия орган /какъвто не е настоящия случай с оглед данните по делото/, трудно може да се възприеме като някакво процесуално нарушение, а още по-малко и като съществено такова. Наказващият орган в административнонаказателното производство е dominus litis на извънсъдебната фаза. Поради това и при липсата на изрична законова регламентация кой е компетентен да спира производството при наличието на предпоставките за това, няма как да се обоснове, че същият не е компетентен да постанови спиране, след като е бил сезиран за това от актосъставителя. Компетентността на наказващия орган се разпростира и върху действия, които са необходими преди налагането на наказанието, следователно и върху преценката на необходимостта производството да бъде спряно. Да се приеме обратното не е аргумент и систематичното тълкуване на разпоредбата на чл.43 от ЗАНН, която се намира в раздел II на Закона, касаещ образуването на административнонаказателното производство, на който етап действително водещ е актосъставителя, а не административнонаказващия орган. Това е така, тъй като в същия този раздел, в чл.45 изрично са уредени правомощия именно на наказващия орган. Следователно, във всеки един момент на административнонаказателното производство, когато такова вече е образувано, наказващият орган е компетентен да упражнява правомощията си, в които се включват и такива, предхождащи момента на налагане на административното наказание, включително и проверката дали АУАН е законосъобразен, дали сроковете по чл. 34 ЗАНН са спазени, като в тези правомощия е включена и възможността да се връща акта на актосъставителя /чл. 52 от ЗАНН/. Тълкуването на коментираните разпоредби на ЗАНН /касаещи правомощията на актосъставителя и АНО в административнонаказателното производството/ в тяхната съвкупност не дава възможност да се приеме, че до определен момент от развитието на производството наказващия орган не разполага с компетентност да извършва процесуални действия, а още повече да се приеме, че не е компетентен да спира производството. При законосъобразност на спирането по чл. 43, ал. 6 от ЗАНН в случая се налага извод, че е спряла да тече и давността по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за издаване на НП, поради което и издаването му повече от 6 месеца след съставяне на АУАН се явява законосъобразно. Съобразно правилно констатираното за извършено на 18.09.2021 г. нарушение, АУАН е съставен на 07.12.2021 г., т. е. в тримесечния срок от откриване на нарушителя и в едногодишния срок от извършване на нарушението, така както е предвидено в чл. 34 от ЗАНН. Административнонаказателното производство е било спряно, при което спира и течението на шестмесечния срок за издаване на НП /чл. 34, ал. 3 от ЗАНН/. След възобновяването на АНП със Заповед на Директора на РИОСВ-Пловдив, считано от 07.09.2022 г., е продължило течението на шестмесечния срок, касаещ издаването на НП, което в случая е издадено законосъобразно и в срок на 23.09.2022 г. В този смисъл при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени законоустановените срокове по чл. 34 от ЗАНН, като не са налице условията за приложение на института на давността. Гореизложеното мотивира потвърждаване на обжалваното НП като правилно и законосъобразно. Предвид изхода на спора, на основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН въззиваемата страна има право на разноски в производствата пред районния и административен съд, както и в касационното производство по реда на АПК, която в случая е направила своевременно такова искане. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с фактическата и правна сложност на делото, вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в размер от 150 лева. С оглед гореизложеното Съдът