Решение № 56 от 1.2.2024 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 735/2023 г.

Производството е по чл.258 и сл. ГПК. С Решение № 900075/31.03.2023г., постановено по гр.д. № 458/2021г., РС Благоевград е:

Признал за установено по отношение на ищеца М. С. А., ЕГН ••••••••••, В. С. К., ЕГН •••••••••• и В. М. А., ЕГН ••••••••••, че ответникът Община Благоевград не е собственик на ПИ с идентификатор ••••• с площ от ••• кв.м., по КККР на Благоевград, одобрени със заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 г, на ИД на АК, с адрес на ПИ - „••••”, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, при граници и съседи: •••••;

ПРИЗНАЛ за установено по отношение на ищеца М. С. А., ЕГН ••••••••••, В. С. К., ЕГН •••••••••• и В. М. А., ЕГН ••••••••••, че ответникът В. В. П., не е собственик на ПИ е идентификатор ••••, с площ от ••• кв.м., по КККР на Благоевград, одобрени със заповед № РД- 18-32 от 10.05.2006 г, на ИД на АК, е адрес на ПИ - „••••”, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, при граници и съседи: •••••.

ПРИЗНАЛ за установено по отношение на ищеца М. С. А., ЕГН ••••••••••, В. С. К., ЕГН •••••••••• и В. М. А., ЕГН ••••••••••, че ответникът Г. К. Ч., не е собственик на ПИ е идентификатор ••••, е площ от ••• кв.м., по КККР на Благоевград, одобрени със заповед № РД- 18-32 от 10.05.2006 г, на ИД на АК, е адрес на ПИ - „••••”, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, при граници и съседи: ••••• Дал шестмесечен срок, считано от влизането в сила на това решение, на М. С. А., ЕГН ••••••••••, В. С. К., ЕГН •••••••••• и В. М. А., ЕГН ••••••••••, да отбележат влезлия в сила съдебен акт в Службата по вписванията при Агенция по вписванията- град Благоевград.

ОСЪДИЛ Община Благоевград, Г. К. Ч. и В. В. П., да заплатят на М. С. А., ЕГН ••••••••••, В. С. К., ЕГН •••••••••• и В. М. А., ЕГН ••••••••••, сумата в размер на 1476.00 лв., представляваща възнаграждение за вещо лице.

ОСЪДИЛ Община Благоевград, Г. К. Ч. и В. В. П., да заплатят на М. С. А., ЕГН ••••••••••, В. С. К., ЕГН •••••••••• и В. М. А., ЕГН ••••••••••, сумата в размер на 50.00 лв., представляваща държавна такса.

ОСЪДИЛ Община Благоевград, Г. К. Ч. и В. В. П., да заплатят на М. С. А., ЕГН ••••••••••, В. С. К., ЕГН •••••••••• и В. М. А., ЕГН ••••••••••, сумата в размер на 1200.00 лв., представляваща възнаграждение за адвокат.

Срещу това решение са постъпили въззивни жалби, както следва:

1. Въззивна жалба с вх.№900047/10.04.2023 г., подадена от община Благоевград, представлявана от кмета И С. С., с административен адрес гр.Благоевград, пл.“•••“ №•, с която се обжалва първоинсганционното решение, в частта, в която е признато за установено по отношение на ищците, че Община Благоевград не е собственик на ПИ с идентификатор ••••• с площ от ••• кв.м., по КККР на Благоевград, одобрени със заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 г, на ИД на АК, с адрес на ПИ - „••••”, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, при граници и съседи: ••••• и е осъдена да заплати на ищците част от направените от тях разноски за възнаграждение за вещо лице, държавна такса и адвокат, като жалбоподателят намира същото за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, излагайки следните съображения:

Липсвал правен интерес от предявения срещу общината иск, доколкото Община Благоевград не е собственик на описания имот и никога не се е легитимирала като такъв, поради което и не е възпрепятствала по какъвто и да е начин ищците да упражняват свои права, в случай, че разполагат с такива. Това обстоятелство не било спорно по делото и се установявало по категоричен начин от всички събрани в хода на процеса доказателства, в това число и от заключението на приетите по делото заключения на вещите лица. Отделно от това за описания имот нямало съставен акт за общинска собственост. Видно и от приетата като доказателство по делото Скица на поземлен имот №15- 281887/17.03.2021 г.. издадена от СГКК Благоевград, процесният имот представлявал земеделска земя, с начин на трайно ползване ”за земеделски труд и отдих” (съгласно §4 ПЗРЗСПЗЗ). Имотът попадал в плана на новообразуваните имоти на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани, въз основа на актове по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на гр. Благоевград, община Благоевград, област Благоевград, одобрен със Заповед №ОА- 153/13.06.2006 г. на Областния управител на област Благоевград. С посочената заповед бил одобрен и регистъра към плана, съгласно който Община Благоевград била записана като ползвател на имота, тъй като към момента на одобряването им, а така също и към настоящия момент правоимащи лица по смисъла на §4а и §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ не били заявили претенции за възстановяване, съответно придобиване право на собственост по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и следващите.

Съдът не бил обсъдил доводите и доказателствата, представени от Общината, а единствено напълно формално приел, че ответниците, в чиято тежест е установяване фактическия състав на придобиване на процесните имоти на основание параграф 4 ППЗСПЗЗ, не са установили това, поради което същите нямат валиден титул за собственост.

С оглед на тези съображения се извежда извод от този жалбоподател, че решението на Районен съд - Благоевград е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано.

Отправя искане за отмяна на Решение № 900075/31.03.2023 г. на Районен съд - Благоевград, постановено по гр. д. № 458 по описа на съда за 2021 г., в обжалваната част, като неправилно и незаконосъобразно, и вместо него въззивният съд да постанови решение, с което да прекрати настоящото производство по отношение на Община Благоевград. Алтернативно, се отправя искане, да се отхвърли предявеният от М. С. А., В. С. К., В. М. А., чрез пълномощника им адв. И. Н., АК Благоевград против Община Благоевград иск с правно основание чл. 124, ал. 4 от ГПК като неоснователен и недоказан.

Претендират се сторените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, съгласно Наредба за заплащането на правната помощ, за процесуално представителство пред две инстанции.

В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещна страна в производството.

1. Въззивна жалба с вх.№900062/12.05.2023 г. е подадена от адв.С. Б. - пълномощник на В. В. П. с ЕГН •••••••••• и Г. К. Ч. с ЕГН ••••••••••, и двамата с адрес за призоваване и съобщения гр.Б., ул.“••••“ №•, ет.•, с която се обжалва съдебното решение, в частта, в която първоинстанционният съд е признал за установено по отношение на ищците М. С. А., В. С. К. и В. М. А., че В. В. П., не е собственик на ПИ е идентификатор ••••, с площ от ••• кв.м., по КККР на Благоевград, одобрени със заповед № РД- 18-32 от 10.05.2006 г, на ИД на АК, е адрес на ПИ - „••••”, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, при граници и съседи: ••••• и ••••; ••••• а ответникът Г. К. Ч., не е собственик на ПИ е идентификатор ••••, е площ от ••• кв.м., по КККР на Благоевград, одобрени със заповед № РД- 18-32 от 10.05.2006 г, на ИД на АК, е адрес на ПИ - „••••”, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, при граници и съседи: ••••• Възразява се, че обжалваното първоинстанционно решение е частично недопустимо, а по съществото си и изцяло неправилно - постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и необосновано, като се излагат следните конкретни съображения:

За ищците не бил налице правен интерес от търсената защита за частта от спорните имоти, надхвърлящи собствената им идеална част. Според тези въззивници, не е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по отношение на частта от правата на ответниците, които съответстват на притежаваната от ищците идеална част според наведеното от тях придобивно основание. Районният съд безкритично приел искът изцяло за допустим и в отклонение на задълженията си не бил извършил нужната проверка за допустимост на иска, включително и при постановяване на съдебното решение. Като е уважил изцяло исковата претенция, съдът бил постановил недопустимо съдебно решение, което следвало да бъде обезсилено.

На второ място се счита, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В нарушение на процесуалните правила в обжалваното решение изцяло липсвали мотиви по спорния предмет на делото - правото на собственост на ответнииите. Съдът се бил произнесъл само по въпросите относно принадлежността на правото на собственост в патримониума на ищците и събраните в тази насока доказателства. Предметът на делото, по който първоинстанционният съд е следвало да се произнесе бил дали ответниците притежават или не, претендираното от тях и отричано от ищците вещно право върху процесните имоти. В случая, обаче, с обжалваното решение, съдът бил изследвал само принадлежността на правото на собственост на ищците и с това е мотивирал извода си за основателност на исковата претенция. Липсвали мотиви по принадлежността правото на собственост на ответниците в обжалвания съдебен акт.

Първоинстанционния съд обаче не е направил разграничение между различните предмети на двата вида установителни искове и с обжалваното решение е уважил предявения отрицателен такъв, позовавайки се изцяло на факти и обстоятелства относно правото на собственост на ищците, които са относими единствено при предявен положителен установителен иск, е какъвто в случая съда не е бил сезиран.

Постановеното от първоинстанционния съд решение било неправилно, тъй като в грубо отклонение на съдопроизводствените правила, решаващият съдебен състав не се е произнесъл по който и да е от доводите и възраженията на ответниците, не бил обсъдил или преценявал събраните в подкрепа на тях доказателства, като не бил изложил и мотиви в тази насока – нарушение на чл. 236, ал.2 ГПК. Не били обсъдени придобивните основания, заявени от ответниците - придобиване на процесиите имоти по параграф 4 от ППЗСПЗЗ и по давност.

Неправилно и в нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд отхвърлил като преклудирано искането за извършване на косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на реституционното решение на ищците - Решение Г-2 от 09.11.1998 год. на ПК Благоевград като недопустимо, а по искането за извършване на косвен съдебен контрол за валидността на реституционното решение, изобщо не се бил произнесъл с обжалвания съдебен акт. Счита се от жалбоподателите, че искането за косвен съдебен контрол е своевременно заявено, доколкото е направено в открито съдебно заседание във връзка с представената административна преписка от Общинска служба по земеделие Благоевград именно по това решение.

Дори и въззивният съд да приеме, че косвен съдебен контрол за материална законосъобразност е недопустим, поради несвоевременното му заявяване от страна на тези въззивници, които са ответници в първоинстанционното производство, то отново неправилно и в нарушение на съдопроизводствените правила, районният съд не се бил произнесъл по другото им възражение - за нищожност на Решение Г-2 от 09.11.1998 год. на ПК Благоевград. Същото не било ограничено със срок, нито е обхванато от процесуалните преклузии, поради което неправилно не е било обсъдено от първоинстанционния съд.

Обжалваното решение било неправилно, тъй като е постановено и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с доказателствата по делото. Установявало с категоричност наличието на предпоставките на пар.4б от ЗСПЗЗ за трансформиране правото на ползване, което е било учредено в полза на тези ответници по отношение на процесните недвижими имоти в право на собственост върху същите. Според тези жалбоподатели, при възникнала конкуренция на права между бивши собственици и ползватели законодателят чрез нормата на пар. 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ е дал предимство на ползвателите на имота. В настоящия случай се установявало, че са изпълнени предпоставките за трансформиране правото на ползване на ответниците в право на собственост по пар.4б от ЗСПЗЗ, поради което на ищците незаконосъобразно е бил възстановен недвижим имот, включващ и процесните имоти — собственост на ответниците.

Същевременно се установявало, че собствеността на ищците незаконосъобразно е била възстановена и поради липсата на другите материалноправни предпоставки за това предвид обстоятелството, че имотите са попадали в терен по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, което имало отношение към придобивното основание на жалбоподателите.

Доказало се по делото в първата инстанция, че планът на новообразуваните имоти за цялата територия на землището на гр. Благоевград е одобрен със Заповед № ОА-153/19.06.2006 год. на Областния управител на Област Благоевград. Считано от тази дата, въз основа на влезлия в сила ПНИ, имотите били вече индивидуализирани и по отношение на тях е започнала да тече придобивната давност. От събраните по делото гласни доказателства от ответната страна се доказавало в процеса, че считано от 2006 год. до настоящия момент, тези ответници са владели непрекъснато процесните недвижими имоти.

Отправя се искане, въззивният съд да постанови съдебен акт, с който да ОБЕЗСИЛИ или да ОТМЕНИ Решение № 900075 от 31.03.2023 год. постановено по гр.д. №458/2021 год. по описа на Районен съд - гр. Благоевград в обжалваната му част и реши спора по същество като ОТВЪРЛИ изцяло депозираната искова молба от М. С. А., В. С. К. и В. М. А., с всички произтичащи от това правни последици.

Претендира сторените по делото разноски. В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещна страна в производството.

Страните не са направили пред въззивния съд нови доказателствени искания.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна в първоинстанционното производство, чрез надлежен представител, насочени са срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържат необходимите реквизити, не страдат от пороци, като са извършени необходимите действия по администрирането им, поради което съдът ги намира за допустими.

Въззивният съд приема, че така постановеното решение на РС Благоевград е валидно и допустимо. Съдът не констатира пороци, които могат да обусловят нищожност или недопустимост на решението.

Разглеждайки по същество въззивните жалби, ОС Благоевград излага следното:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.

Ищците твърдят с исковата си молба, че са наследници на техния дядо М. А. К., бивш жител на Благоевград, починал на ••• г. Ищецът М. С. А. е наследник на С. М. А., , бивш жител на Б., починал на ••• г., който е син на М. К.. Ищецът В. К. е син на С. М. К., бивш жител на Б., починал на ••• г., и също низходящ наследник като негов син на М. К.. Ищецът В. А. е наследник на В. М. А.а, бивш жител на Б., починала на ••• г., която е дъщеря на М. К.. Приживе, общият им наследодател М. А. К. бил собственик на земеделски земи в землището на Б., в т.ч. и на НИВА, с обща площ от 22.341 дка. Пояснява се, че след влизане в сила на ЗСПЗЗ, С. М. А., в качеството си на наследник е заявил за възстановяване правото на собственост на притежаваните от наследодателя им земеделски земи.

Твърдят още, че с решение № Г-2 от 09.11.1998 г., изх. № 18-124 от 13.11.1998 г., ПК Благоевград е възстановила правото на собственост на наследниците на М. А. К., в съществуващи (възстановими) стари реални граници, на следния имот: НИВА от 22.341 дка, 6.702 дка, пета категория, 15.639 дка, девета категория, местност „••••”, имот № 120013, по картата на землището, при граници (съседи): № 120025 - нива на община ползвател № 120018 - нива на Атанас Тодоров Атанасов № 120023 - пасище, мера на общински поземлен фонд № 120014 - нива на Атанас Тодоров Атанасов № 120024 - нива на общински поземлен фонд № 120012 - нива на Петър Сотиров Христов № 120009 - нива на наследници на Янчо Николов Цветанов.

Към решението за възстановяване правото на собственост била издадена скица № 40 от 23.11.1998 г, представляваща неразделна част от решението. Изтъква се, че с постановяване на решението за възстановяване правото на собственост на земеделските земи на наследниците на М. А. К., както и издаването на скица към решението, е завършил процеса на земеделската реституция, относно имота. В решението и скицата към него, възстановеният земеделски имот е индивидуализиран, като местонахождение, граници и площ, поради което същото е произвело вещно-правен ефект и легитимира наследниците на М. А. К., като собственици на процесния имот.

Сочи се, че след възстановяването на имота, наследниците на М. А. К. започнали да владеят и ползват имота.

На 21.10.2021 г. ищците се снабдили със скица от СГКК Благоевград за имота и установили, че върху имота има нанесени три други самостоятелни имота, както следва: имот с идентификатор ••••• с площ от ••• кв.м., записан на Община Благоевград; имот с идентификатор ••••, с площ от ••• кв.м., записан на В. В. П.; имот с идентификатор ••••, с площ от ••• кв.м., записан на Г. К. Ч.. С нанасянето на посочените имоти, площта на имота на ищците била намалена и от 22.341 дка, към настоящия момент имота бил посочен и записан с площ от 21.061 дка, което сочи, че са обособени от собствения на ищците имот. Твърди се, че наследниците на М. А. К. не са отчуждавали части от имота си, нито в полза на ответниците, нито в полза на трети лица.

Отправят искане за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че:

Община Благоевград не е собственик на ПИ с идентификатор ••••• с площ от ••• кв.м., по КККР на Благоевград, одобрени със заповед № РД- 18-32 от 10.05.2006 г, на ИД на АК, е адрес на ПИ - „••••”, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, при граници и съседи: ••••• В. В. П., не е собственик на ПИ е идентификатор ••••, с площ от ••• кв.м., по КККР на Благоевград, одобрени със заповед № РД- 18-32 от 10.05.2006 г, на ИД на АК, е адрес на ПИ - „••••”, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, при граници и съседи: •••••. Г. К. Ч., не е собственик на ПИ е идентификатор ••••, е площ от ••• кв.м., по КККР на Благоевград, одобрени със заповед № РД- 18-32 от 10.05.2006 г, на ИД на АК, е адрес на ПИ - „••••”, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, при граници и съседи: ••••• Претендират сторените разноски. Ответниците оспорват предявените искове. Ответникът Г. Ч. сочи, че през пролетта на 1988 г. кметството на с. Р. обявило във в-к „Пиринско дело“, че ще отдава на желаещи по 500 м2 пустееща земя за обработване. Твърди, че през есента на 1988 г. представител на кметството на с. Р. му показал мястото, което да работи пробно. През пролетта на 1989 г. лично кмета на с. Р. дошъл на градината, уверил се, че е превърнал пустеещото място в градина и получил Удостоверение № 267/87. През 1991-1992 г. градините били разрушени. Комисия, назначена със Заповед № 40/12.03.1993 г. от кмета на Община Благоевград, оценила имота на стойност 5200 лв., която сума платил на 29.09.1993 г. След 15 години била издадена Заповед № 1265/23.06.2008 г., с която Кметът на Община Благоевград му дал правото на собственост върху имот 120.25. Заповедта била одобрена от управителя на Област Благоевград и влязла в сила от 09.07.2008 г. Ответникът се снабдил със Скица № 219/10.07.2008 г., която също показвала, че имот 120.25 е собственост на ответника с площ ••• м2, бил ощетен с 37, 5 м2, опитал да поправи грешката, не успял и се примирил със загубата на 37, 5 м2. От пролетта на 2011 г., вече като пенсионер, започнал редовно да ходи до имота, който и сега е овощна градина, върнал към живот и плододаване останалите живи овошки от 1989 г., всяка година засаждал и нови трайни насаждения. Сочи, че през последните 10 години никой от наследниците на М. К. не е идвал на имота да засади нещо или да разговаря с ответника. Изтъква, че в градината има растящи трайни насаждения на възраст над 8 години, които изброява.

Ответникът В. П. твърди, че обработва имота от 1990 г., има засадена овощна градина, изградена рампа за помпа за напояване. Сочи, че поради заболяване на съпругата му през 2018 г. не му оставало време, за да поддържа имота, но след оздравяването на съпругата му, продължава да се грижи за имота. Със заповед № ОА-153/19.06.2006 г. на областния управител на Област Благоевград, протокол от 24.08.1994 г. за утвърждаване на оценката на имота била изготвена оценка на имота и с вносни бележки от 29.09.1994 г. ответникът заплатил цената на имота. Твърди, че през периода от 1985 г. до 2021 г. М. К. и неговите наследници не са имали претенции към имота.

Ответната Община Благоевград оспорва твърденията в исковата молба.

Твърди, че не е собственик на имот с идентификатор 04279.120.47 и никога не се е легитимирала като такъв, поради което не е възпрепятствала по какъвто и да било начин ищците да упражняват свои права, като за имота няма издаден акт за общинска собственост. Сочи се, че имотът попада в плана на новообразуваните имоти на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на гр. Благоевград. Навежда доводи за неоснователност на иска.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, изслушани са експерти по две съдебно – технически експертизи.

Установява се следното: Няма спор, а се и установява от приетото удостоверение за наследници, представено от ищците по делото, че първите двама от тях М. А. и В. К. са низходящи наследници на своя дядо по бащина линия, а третият ищец В. А. - по майчина линия – М. А. К., бивш жител на Б., починал на ••• г. Последният е оставил и други, освен ищците, низходящи наследници – деца на починалите след него двама сина С. А. и С. К. и дъщеря В. А.а.

Ищецът М. С. А. е наследник, заедно със С.М. на С. М. А. /последните двама не са участници в производството/, бивш жител на Б., починал на ••• г., който е син на М. К.. Ищецът В. К. е низходящ наследник заедно с Ю. К. и Е.З. /последните двама не са участници в производството/ на С. М. К., бивш жител на Благоевград, починал на ••• г., и също низходящ наследник като негов син на М. К.. Ищецът В. А. е низходящ наследник заедно с О. А. /последният не е участник в производството/ на В. М. А.а, бивш жител на Б., починала на •• г., която е дъщеря на М. К.. Установява се чрез събраните и приети по делото писмени доказателства, вкл. приложени преписки от ОСЗГ, както и чрез изготвените и приети по делото СТЕ, че:

Със Заявление вх.№ Г22/04.10.1991 год. /л. 157 от първоинстанционното дело/, подадено от М. К. А., са заявени за възстановяване като собственик / по данни на експерта Ю. – зет на М. К./ съпруг на дъщеря му В. /, 2 бр. имота: Лозе от 0.2 дка в м."Баларбаши", в землището на с.Р. / зачертано и записано Благоевград / и Нива от 5 дка в м.“••••“ /бивше Дъбравско землище, сега землище на с.Р./, като вторият имот е прехвърлен от Заявление № 204/91 год., от землищеще с.Дъбрава.

Върху самото заявление /на гърба на лист 1/, от страна на ПК, за нивата от 5.0 дка в м.“••••“ е записано „дадено по п-ф 4“, с направена разбивка:

1 дка — в канал и път: 0.750 - свободно; 3.25 по параграф 4.

За доказване на имотите е приложено Препис-извлечение от формуляр на Декларация за притежавани непокрити земеделски имоти, без записана година и без описани съседи.

Експертът Ю. е установил при проверката в ОСЗГ, че ПК Благоевград, на основание чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ, постановила Протоколно решение № 36 от 14.01.1994 год., с което се признава и определя за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, на М. К. А., с план за земеразделяне, в землището на гр.Благоевград, по т.1 на имот с площ от 0.200 дка в местността "БАЛАРБАШИ - БЛ.З", и по т.2, на имот с площ от 5.000 дка в местността "••••", като в решението е записано, че то е предварително и се основава само на писмени доказателства за право на собственост. ПК Благоевград, на основание чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, постановила ново Протоколно решение № 74 от 13.06.1995 год., за което заявителя М. А. бил уведомен с уведомление по чл.18д, ал.2 от ППЗСПЗЗ, изх.№ 08-1189/16.06.95 г. /л. 159 от първоинстанционното дело/, с което го уведомяват, че правото на собственост не може да се възстанови върху следните имоти или части от тях: по т.1 - Нива от 3.250 дка, находящ се терен по параграф 4 на гр.Благоевград, в м.“••••“ - Д П /разшифровката на Д П - е дадено по постановление/... /това е частта от имота от 5.000 дка, която попада в терен по §4/; по т.2 - Нива от 1.000 дка, находящ се в земл. на гр.Благоевград, в м.“••••“ - 3 /разшифровката на 3 - е застроено/ /това е частта от имота от 5.000 дка, която попада в канал и път/.

Това решение не било обжалвано и нямало подадена молба за начина на обезщетение.

След това решение, експертът Ю. е констатирал при проверката, че няма постановено окончателно възстановително решение, по причина, че имотът от 5.000 дка в м.“••••“, е прехвърлен през 2001 г. за възстановяване към имота на н-ци на М. А., към заявление вх.№ Г 1290 /обстоятелство записано на заявлението на лист 1 на лицето и на гърба /.

Със Заявление вх.№ Г155/25.10.1991 год. /л. 160 от първоинстанционното дело /, подадено от С. М. А. /М. С. А. е допълнен след смъртта на С./, са заявени за възстановяване за С. М. А., на 2 бр. имота, Лозе от 0.2 дка в м."Баларбаши", в з-щето на с.Р. - зачертано и записано Благоевград и Нива от 3.3 дка в м.“••••“, като вторият имот е прехвърлен от Заявление № 50/91 год., от з-ще с.Дъбрава.

За доказване на имотите са приложени, Декларация за притежавани непокрити земеделски имоти, без записана година и без описани съседи, и Опис-декларация на имотите подлежащи на групиране в кооперативни блокове, от 08.10.1956 год., с описани съседи на имотите, като за имота от 3.3 дка /3.5 дка в опис-декларацията/, описаните съседи са: С. М.. М. А. и дере - /л. 123и сл. от първоинстанционното дело/.

Вещото лице Ю. установило при проверката, че ПК Благоевград, на основание чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ, постановила Протоколно решение № 37 от 28.01.1994 год., с което се признава и определя за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, на С. М. А., с план за земеразделяне, в з-щето на гр.Благоевград, по т.1 на имот с площ от 0.200 дка в местността "БАЛАРБАШИ - БЛ.З", и по т.2, на имот с площ от 3.300 дка в местността "••••", като в решението е записано, че то е предварително и се основава само на писмени доказателства за право на собственост. Вещото лице Ю. установил също, че ПК Благоевград, на основание чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, е постановила и ново Протоколно решение № 74 от 13.06.1995 год., за което заявителят С. М. А. бил уведомен с уведомление по чл.18д, ал.2 от ППЗСПЗЗ, изх.№ 08-1191/16.06.95 г. /Приложение № 4 към експерт.- л. 161/, с което го уведомяват, че правото на собственост не може да се възстанови върху следните имоти или части от тях:

• по т.1 - Нива от 3300 дка, находящ се терен по параграф 4 на гр.Благоевград, в м.“••••“ - ДП /разшифровката на Д П - е дадено по постановление/ Това решение не било обжалвано и няма подадена молба за начина на обезщетение.

След това решение, нямало от ПК постановяване на окончателно възстановително решение, по причина, че имотът от 3.300 дка в м.“••••“, е прехвърлен за възстановяване към имота на н-ци на М. А., към заявление вх. № Г 1290 /записано на заявлението на лист 1 на лицето и на гърба – с дата 05.09.2001 г. – л. 160 гръб/.

Със Заявление вх.№ Г282/12.11.1991 год. /Приложение № 5 към експерт. – л.162/, подадено от С. М. К., са заявени за възстановяване, на 2 бр. имота, Лозе от 0.2 дка в м."Баларбаши", в з-щето на с.Р.. зачертано и записано Благоевград и Нива от 3.0 дка в м.“Телкиево“, като вторият имот е прехвърлен от Заявление № 49/91 год., от з-ще с.Дъбрава / отбелязването е отново с дата – 05.09.2001 г./.

За доказване на имотите са приложени Заявление-декларация за членство в ТКЗС от 08.01.1957 год. и Опис-декларация на имотите подлежащи на групиране в кооперативни блокове, от 08.01.1956 год., с описани съседи на имотите, като за имота от 3.0 дка, нива /добавено люцерна/, в с.Дъбрава, описаните съседи са: Сотир Хр. Илиев, Сотир от с.Р. и С. М.. Вещото лице е установило при проверката, че ПК Благоевград, на основание чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ, постановила Протоколно решение № 37 от 28.01.1994 год., с което се признава и определя за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, на С. М. К., с план за земеразделяне, в з-щето на гр.Благоевград, по т.1 на имот с площ от 0.200 дка в местността "БАЛАРБАШИ - БЛ.З", и по т.2, на имот с площ от 3.000 дка в местността "••••", като в решението е записано, че то е предварително и се основава само на писмени доказателства за право на собственост.

След това решение, нямало постановяване на окончателно възстановително решение, по причина, че имота от 3.000 дка в м.“••••“, е прехвърлен за възстановяване към имота на н-ци на М. А., към заявление вх. № Г 1290, подадено от С. М. А. /записано на заявлението на лист 1. на лицето и на гърба с дата 05.09.2001 л.162 - гръб/.

По отношение на н-ци на М. А. К. се установява от СТЕ и приетите писмени доказателства, че:

Със Заявление вх.№ М48/04.10.1991 год., е заявен за възстановяване за н-ци на М. А. К., на 1 бр. имот от 9.0 дка, в м.“••••“ /“Телкиево“/, в землището на с. Дъбрава.

Със Заявление вх.№ 1290 от 25.02.1992 год. /Приложение № 6 към експерт. – л.163 също л.119 от делото/, подадено от С. М. А., е заявен за възстановяване правото на собственост на н-ците на М. А. К., 1 бр. имот, Лозе от 0.5 дка в м."Баларбаши", в землището на с.Р.. зачертано и записано Благоевград.

ПК Благоевград, на основание чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ и Протокол № 25 от 13.12.1992 г., по чл.18г от ППЗСПЗЗ, постановява Протокол № 5 от 05.03.1993 год., изх.№ 07-360 от 11.03.1993 год., с който се признава и определя за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, на наел. на М. А. К., с план за земеразделяне, на имот с площ от 0.500 дка, в з-щето на гр.Благоевград, в местността "БАЛАРБАШИ - БЛ.4" – л.130 от делото.

На по-късен етап, към това заявление е прехвърлен имота от 9.000 дка, в м.“Телкиево“, обект на Заявление вх.№ М48/04.10.1991 год. /по т.1 от з-ще на с.Дъбрава/, като Заявление вх.№ М48/04.10.1991 год. в з-ще с.Дъбрава, е закрито.

За доказване на имотите са приложени, Декларация за притежавани непокрити земеделски имоти, извлечение от данъчните книги 1949 год., т.н. емлячни регистри /Приложение № 7 към експерт./, Заявление-декларация за членство в ТКЗС от 10.01.1957 год. /Приложение № 8 към експерт./ и Опис- декларация на имотите подлежащи на групиране в кооперативни блокове, от 09.01.1956 год. /Приложение № 9 към експерт./. От прегледа на описаното и в трите документа, е видно, че с изключение на имота лозе в м.“Баларбанш“, останалите имоти са в землищата на с.Дъбрава, с.Р. и с.Бистрица / също и част от преписката – л. 127 и сл. от първоинстанционното дело/.

Видно от декларация за притежаване непокрити земеделски имоти на М. А. К., жител на Горна Джумая, същият е декларирал следните имоти:

Нива в месността „ Цигларката „ с площ от 2.50 дка Лозе в месността „ Баларбаши „ с площ от 0.80 дка Лозе в местността „ Баларбаши „ с площ от 0.30 дка Дворно място - с площ от 100.00 кв.метра Нива в месността „ Телкиево „ с площ от 12.00 дка в село Дъбрава Ливада в месността „ Телкиево „ с площ от 2.00 дка Нива в месността „ Хисарлъшки андък „ с площ от 3.00 дка село Р. Нива в месността „ Тропорица „ с площ от 2.00 дка в село Бистрица Нива в месността „ Студената вода „ с площ от 2.00 дка в село Бистрица Ливада в месността „ Ковачевица „ с площ от 1.50 дка - продадена Гора в месността „ Андонова нива „ с площ от 5.00 дка Гора в месността „ Студената вада „ с площ от 5.00 дка Имотите имащи отношение към предмет на спора, описани в извлечение от данъчните книги 1949 год., са нива в м.“Телкиево“, в землище с.Дъбрава от 10 дка и ливада в м.“Телкиево“, в з-ще с. Дъбрава от 2 дка, без описани съседи. Същите имоти описани в Опис-декларация на имотите подлежащи на групиране в кооперативни блокове, от 09.01.1956 год., са нива /овощни дръвчета/, в з-ще с.Дъбрава от 5.5 дка и ливада с овощни дръвчета, в з-ще с. Дъбрава от 2 дка, вече с описани съседи, но без описани местности, като за имота 5.5 дка, нива /добавено овощни дръвчета/, в с.Дъбрава, описаните съседи са: С. М.. Атанас Тодоров и шосе, за имота 2.0 дка, ливада с овощни дръвчета, в с.Дъбрава, описаните съседи са: С. М. и.../не се чете/.

На основание така прехвърлените заявления, ПК Благоевград, на основание чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ и Протокол № 25 от 03.12.92 г., по чл.18г от ППЗСПЗЗ, издала нов Протокол № 37 от 28.01.1994 год., изх.№ 07- 1431 от 11.02.94 год., с който се признава и определя за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, на насл. на М. А. К., с план за земеразделяне, в землището на гр.Благоевград, по т.1 на имот с площ от 0.500 дка в местността "БАЛАРБАШИ - бл.4", и по т.2, на имот с площ от 9.000 дка в местността "••••", като в решението е посочена, че с него се коригира Решение № 07-360 от 11.03.1993 г., поради допуснати очевидни грешки в него.

За това решение заявителят С. М. А. е уведомен е уведомление по чл.18д, ал.2 от ППЗСПЗЗ, изх.№ 07-1431/11.02.94 г. На по-късен етап, на основание прехвърлените документи от вх.№ Г22/04.10.1991 год., на М. А., вх.№ Г155/25.10.1991 год., на С. А. и вх.№ Г282/12.11.1991 год., на С. А., ПК Благоевград, на основание чл.18ж, ал.1 и чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ, постановява окончателно Решение № Г-2 от 09.11.98 год., изх.№ 18-124/13.11.98 г., с което се възстановява правото на собственост на насл, на М. А. К., в съществуващи стари реални граници на имот: Нива от 22.341 дка, в м.“••••“, имот № 120013 по картата на землището /Приложение № 10 към експерт. и стр.132 от делото /.

С решението отново се отбелязва, че на основание чл. 18, ал.2 ЗАП с издаденото ново решение се коригира Решение № 07-360 от 11.03.1993 г., поради допуснати очевидни грешки в него.

Може да се заключи, че от постановеното окончателно възстановително решение е видно, че възстановеният имот по площ, представлява механичен сбор от признатите за възстановяване земи по 4 бр. предварителни решения на 4 бр. лица, без да се вземат предвид постановените откази на М. А. и С. А., за имоти попадащи в територии по § 4, , като при призната за възстановяване на четирите лица общо площ от 20.300 дка, е възстановен общ имот № 120013, с площ от 22.341 дка, т.е. 2.41 декара в повече / съобразно разп. чл. 18ж, ал.5 от ППЗСПЗЗ/.

От заключението по допусната СТЕ, изготвена от в.л. Ю., се установява още и, че:

Заповед № ОА-153 от 19.06.2006 год. на Областния управител на Област Благоевград, се отнася за цялото землище на гр.Благоевград. В землището на Благоевград, не се включват землищата на с.Р. и с.Дъбрава. По картен материал / Приложение № 12 към експерт./, в землището на гр.Благоевград няма м."Габеро". По КВС, в която местностите са определени от ПК, на база преобладаващо заявените местности в заявленията на правоимащите, м. "Габеро" присъства в малък брой заявления, но присъства като такава само в един възстановен имот с № 120044, вклинен в западната част на определената от ПК м. "••••", на границата със земл. с.Р., на около 300 м от района на СТЕ. По картен материал /Приложение № 12 към експерт./, в землището на гр.Благоевград няма м."Габеро", а също така отделно няма и м. "••••". Припокриване на двете местности има само в заявленията за възстановяване на земеделски земи и в удостоверенията за раздадени земи за вечно ползване по постановления на МС. В плана на новообразуваните имоти /ПНИ/, одобрен със Заповед № 01-153 от 19.06.2006 год. на Областния управител на Област Благоевград, няма м."Габеро”. Раздадените земи по постановление с м."Габеро", в ПНИ са с поставена м. "••••", за идентичност с местностите по изработената предходна КВС. За местността "••••", има земи по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в изработен /ПНИ/ план на новообразуваните имоти /Приложение № 19 към експерт./, който е одобрен със Заповед № ОА-153 от 19.06.2006 год. на Областния управител на Област Благоевград /Приложение № 21 към експерт./. Налице е пълна идентичност между земеделска земя в землището на Благоевград, в местността "Габеро", от 0.8 дка, при граници: Г. Ч., път и напоителен канал, описан в Удостоверение № 1038/707 от 30.01.1985 г., с новообразуван имот с номер 26, масив 120, по плана на новообразуваните имоти /приложение № 19 към експертизата/, одобрен със Заповед № ОЛ-153 от 19.06.2006 г. на Областния управител на Област Благоевград, находящ се в местността "••••", в землището на Благоевград, с площ от ••• кв.м..; Налице е пълна идентичност между "овощна градина" /земеделска земя находяща се в землището на с.Р., Община Благоевград, в местността "Габеро", от 0.5 дка, при граници: Иван Атанасов, мера и блок на АПК, описан в Удостоверение № 267/87 от 27.04.1989 г., с новообразуван имот с номер 25, масив 120, по плана на новообразуваните имоти Приложение № 19 към експерт./, одобрен със Заповед № ОА-153 от 19.06.2006 г., на Областния управител на Област Благоевград, находящ се в местността "••••", в землището на Благоевград, с площ от 463 кв.м., представляващ лозе, ІХ категория, при граници и съседи: имот № 26 - В. В. П., граница на ОКЕ, описан в Заповед № 1265 от 23.06.2008 г., на Кмета на Община Благоевград. Комбинирана скица на местности не може да се изработи, по причина, че местностите по картен материал не са имоти и като такива нямат граници и площ. По картен материал в земл. гр.Благоевград, няма м."Габеро" и м. "••••, а м. "••••" присъства само в земл. с.Дъбрава /Приложение № 12 към експерт./. Местностите не са поземлени имоти и нямат граници, и като такива не са определящи за границите и местоположението на имотите. Определящо за границите и местоположението на имотите, са изработените, процедирани и одобрени планове, в които въпросните имоти присъстват.

Експертизата е оспорена от ищците и е допусната и назначена нова експертиза, която е изпълнена от в.л. инж. Кондева. Изводите, направени със заключението на този експерт са идентични с тези на експерта инж. Ю., изготвил оспорената експертиза.

С оглед непротиворечивите изводи, въззивният съд кредитира и двете заключения на експертите, като обективни и ясни.

От експертизата на в.л. Ю., се установява, че картата на възстановената собственост /КВС/ на з-ще Благоевград е изработена в периода 1992-98 год., като етапът "Възстановяване собствеността в съществуващи стари реални граници" /СРГ/ е обявен в ДВ, бр.98 от 21.08.1998 год., а етапът "Коригиран план за земеразделяне", в ДВ, бр.138 от 21.11.1998 год.

От показаното на извадка от оригинала на тази карта, изработен на недеформируема основа в М 1: 5000, /Приложение № 13 към експерт./, става видно, че в картата, в масив № 120, присъства имот № 13 /заграден със синьо кръгче номер/, т.е. имот № 120013 по КВС. Същото видно и скица- извадка за имот № 120013, към дата 09.11.1998 год. /Приложение № 14 към експерт./ По издадена скица от тази карта за имот № 120013, от ПК Благоевград, е постановено окончателно Решение № Г-2 от 09.11.98 год., изх.№ 18- 124/13.11.98 год. /Приложение № 10 към експерт./, с което се възстановява правото на собственост на наследници на М. А. К., в съществуващи стари реални граници на имот: Нива от 22.341 дка, в м.“••••“, имот № 120013 по картата на землището, като имота е показан от.в.л. на скица-извадка от ц.м. на КВС, за имот № 120013, към дата 09.11.1998 год. /Приложение № 14 към експерт./.

Вещото лице прави извод, че в приетата и обявена КВС, лисва нанесен напоителния канал, /Приложения №№ 11 и 12 към експерт./, заедно с неговия сервитут за поддръжка, който канал напоява всички земи в м.“••••“ и част от земите в м.“Баларбаши“, и който канал, като държавен такъв, не подлежи на възстановяване по силата на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Наличието на канала би разделило възстановеният имот на два отделни имота, а в случая, част от канала е възстановен на насл. на М. А. К.. В приетата и обявена КВС, липсва нанесен района с раздадени земи по постановление, т.е. земите по § 4 от ЗСПЗЗ, за наличието на които земи е било известно на ПК Благоевград, видно от постановените решения за отказ за възстановяване по тази причина, на М. К. А. /Приложение № 2 към експерт./ и С. М. А. /Приложение № 4 към експерт./. Отделно от това за наличие на земи раздадени по постановление /по § 4/ описва в своето заявление до ПК и М. К. А. /на лист 2 - в долния край - от Приложение № 1 към експерт./, или - в случая тези земи са възстановени на насл. на М. А. К.. Според експерта Ю., пустеещите земи от ДЗС (ТКЗС) за района на СТЕ са раздавани за вечно ползване основно по силата на Постановление № 21 от 31.01.1963 год. на МС, от специална комисия предимно през 1985 год., която комисия е приела, че земите са в.“Габеро“, земл. с.Р. и по силата на Постановление № 76 на МС, от Кмета на с.Р., който също е приел, че земите с в м.‘Габеро“, земл. с.Р..

Видно от доказателствата, представени от ответника В. В. П.:

С Удостоверение № 1038/707 от 30.01.1985 год. издадено от Председателя на Благоевградски ОбНС, е предоставена именно по това Постановление земя от 0.8 дка, м.“Габеро“, земл.Благоевград, при граници: Г. Ч., път и напоителен канал /лист 60 към гр. дело № 458/2021 год./. Изготвен е Протокол на оценителна комисия от 24.08.1994 год., за земя от 0.8 дка, м.“Габеро“, земл. с.Р. /лист 61 и 62 към гр. дело № 458/2021 год./, а със Заповед № 1264 от 23.06.2008 год. на Кмета на Община Благоевград, издадена на основание §4 к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл. 28 а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр. с § 4б, ал.1, изр.2 ПЗРЗСПЗЗ е наредено този ответник да придобие право на собственост върху новообразуван имот № 120.26 по ПНИ, одобрен със Заповед № ОА-153 от 19.06.2006 год. на Областния управител на Област Благоевград, в м.“••••“, земл. гр.Благоевград /лист 58 към гр. дело № 458/2021 год./. Видно от Удостоверение изх.№ 184/25.02.2010 год. на Община Благоевград, Заповед № 1264/23.06.2008 год., е влязла в сила /лист 51 към гр. дело № 458/2021 год./. Внесена е сумата от 8 320 лв. / л.59/.

Видно от доказателствата, представени от ответника Г. К. Ч.:

С Удостоверение № 267/87 от 27.04.1989 год., издадено от Кмета на с.Р., на този ответник е предоставена земя от 0.5 дка, м.“Габеро“, земл. с.Р., при граници: Иван Атанасов, Мера и Блок на АПК /лист 41 към гр. дело № 458/2021 год./ по постановление № 76 на МС; Изготвен е Протокол на оценителна комисия от 24.08.1993 год., за земя от 0.5 дка, м.“Габеро“, земл. с.Р. /лист 42 и 43 към гр. дело № 458/2021 год./; С вносна бележка № 132 от 29.09.1993 год., към банка „Хеброс“, е наредена сума от 5200 лв., за земя в м.“Габеро“, с.Р., о.5 дка /лист 44 към гр. дело № 458/2021 год./; Издадена е Заповед № 1265 от 23.06.2008 год., на основание §4 к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл. 28 а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр. с § 4б, ал.1, изр.2 ПЗРЗСПЗЗ на Кмета на Община Благоевград, за придобиване право на собственост върху новообразуван имот № 120.25 по ПНИ одобрен със Заповед № ОА-153 от 19.06.2006 год. на Областния управител на Област Благоевград, в м.“••••“, земл. гр.Благоевград /лист 45 към гр. дело № 458/2021 год./.

Районът на изследваната територия на СТЕ на в.л. Ю., се твърди от същия, че не присъства в нито един изработен през годините кадастрален или регулационен план, по причина, че попада извън границите на регулацията. Този район, по заключението на експерта, присъства в изработени според разпоредбите на § 4”к”, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, планове за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По силата на § 4”к”, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28, ал.1, 2 и 3 от ППЗСПЗЗ, за тези райони се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти /ПНИ/.

Същият този район, изследван със СТЕ, до определяне на землищните граници от 1991 год., е попадал в землището на с.Р., а след 1991 год. вече попада в землището на гр.Благоевград.

Установява се от СТЕ на в.л. Ю. по приетия с Протокол № 67 от 07.12.1999 год. Помощен план, с наименование Кадастрален план на ползватели и стари собственици, че изследваният район на СТЕ, попада в масив /кадастрален район/ № 120, показан на извадка от плана /Приложение № 16 към експерт./.

Към Помощният план са изработени и два регистъра /разписни листа/, а именно: регистър на старите собственици /Приложение № 17 към експерт./; регистър на ползвателите / Приложение № 18 към експерт./.

Експертът Ю. посочва, че в плана за района на СТЕ, не присъства помощен план на старите собственици, изчертан според изискванията със зелени линии и зелени номера на имотите, по причина, че по обявения график за анкета на стари собственици, за района на СТЕ не са се явили такива, които да покажат граници на бивши имоти и съответните за това документи /заб. - в масив № 1 2 0 в западния му край има изработен такъв план, който не присъства в тази извадка, поради това, че няма отношение към СТЕ/; номера на масива в плана № 120 е взет като такъв от приетото вече КВС за съответствие на плановете; в плана на ползвателите присъстват заснети на място два имота с номера № 120.25 и № 120.26; в регистъра на старите собственици присъстват 4 бр. имоти, които не попадат в района и нямат отношение към СТЕ; в регистъра на ползвателите за имот № 120.25, със заснета площ от 463 кв.м., като ползвател е записан Георги К. Ч., а за имот № 120.26, със заснета площ от 1166 кв.м., като ползвател е записан В. В. П.; вписана в плана м.“••••“, също е взета като такава от приетото вече КВС, за съответствие на плановете.

На основание изработения Помощен план, е изработен и План на новообразуваните имоти /ПНИ/, за цялата територия на земл. гр.Благоевград.

Планът на новообразуваните имоти /ПНИ/ в М 1: 1000, в цифров и графичен вид, по силата на Договор № 010319/15.07.1999 год., с възложител МЗГ, е приет от комисия назначена със Заповед № 300-1-92 от 24.06.2002 год. на ИД на Агенция по кадастъра, с Протокол от 21.03.2003 год.

По приетия План на новообразуваните имоти /ПНИ/, районът на СТЕ, попада в масив /кадастрален район/ № 120, показан на извадка от плана /Приложение № 19 към експерт./.

Към Плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ е изработен и регистър на новообразуваните на имоти /Приложение № 20 към експерт. - 3 бр. листа/.

От прегледа на извадката от плана и регистъра към него, според експерта Ю. може да се установи следното: в плана присъстват вече не 2 бр. имота, а 3 бр. имота с номера № 120.25, № 120.26 и № 120.2874, което е в следствие на обстоятелството, че имот № 120.26 с ползвател В. В. П.. от заснетата му ползвана площ от 1166 кв.м., е редуциран до площ от ••• кв.м., такава, каквато му е предоставена по постановление и за която е заплатил съответната му определена от оценителната комисия сума; при това редуциране, за останалата ползвана от В. В. П. площ, е обособен нов имот № 120.2874, с ползвател Община Благоевград; в регистъра за имот № 120.25, като собственик е записан Г. К. Ч.. по документ: Други № 267/87 от 27.4.1989 г.. т.е. по Удостоверение № 267/87 от 27.04.1989 год., издадено от Кмета на с.Р.; в регистъра за имот № 120.26, като собственик е записан В. В. П.. по документ: Други № 1038/707 от 30.1.1985 г.. т.е. по Удостоверение № 1038/707 от 30.1.1985 год., издадено от Председателя на ИК на ОбНС Благоевград.

Изработените и приети Помощен план и План на новообразуваните имоти /ПНИ/, са обявени в ДВ, бр.37, от 22.04.2003 год.

Подадените срещу двата плана възражения са разгледани от комисия назначена със Заповед № 300-1-92 от 24.06.2002 год. на ИД на Агенция по кадастъра, с Протокол от 10.06.2003 год. От прегледа на протокола се установява, че няма постъпило възражение срещу така заснетите и нанесени имоти № 120.25, № 120.26 и № 120.2874.

Планът на новообразуваните имоти /ПНИ/, за цялата територия на земл. гр.Благоевград, е одобрен със Заповед № ОА-153 от 19.06.2006 год. на Областния управител на Област Благоевград /Приложение № 21 към експерт, и лист 242 към гр. дело № 458/2021 год./ и е обявен в ДВ, бр.53/30.06.2006 год. Срещу така одобрения ПНИ и заповедта за одобрение, няма постъпили жалби и той е влязъл в законна сила.

Изследван от експерта Ю. е и производството по изработването на КККР, което се установява, че е открито със Заповед № 300-3- 295/10.12.2002 год., п о чл.31, ал.1 и ал.2 от ЗКИР, на Изпълнителния директор на АК /сега АГКК/, публикувана в ДВ, бр.119/27.12.2002 год. Изработената кадастрална карта и кадастрални регистри са приети с протокол, на приемателната комисия по чл.45 от ЗКИР от 14.01.2005 год. и са обявени по чл.46, ал.1 /свързано с чл.35, ал.2/ от ЗКИР в ДВ, бр.16/18.02.2005 год. Според разпоредбите на чл.46, ал.2 от ЗКИР е даден 30-дневен срок за обжалване на приетата КККР, чрез писмени възражения. Писмените възражения са разгледани с Протокол № 4/28.05.2005 год. от комисия за разглеждане на писмените възражения по приетата КККР, назначена със Заповед на ИД на АК /сега АГКК/ по чл.47, ал.1 и ал.2 от ЗКИР. От прегледа на протокола се установява, че няма подадени възражения относно форма и площ на ПИ с идентификатор № 04279.120.13.

За цялата територия на землище гр.Благоевград, Кадастрална карта и кадастрални регистри /КККР/, са одобрени със Заповед № РД-18- 32/10.05.2006 год. на Изпълнителния Директор /ИД/ на АК /сега АГКК/. Заповедта за одобрение е публикувана в ДВ, бр.48/13.06.2006 год. и картата е влязла в законна сила считано от 12.07.2006 год., с изключение за имотите, за които има подадени жалби пред ОС гр.Благоевград /чл.49, ал.5 от ЗКИР - към онзи момент/.

Няма подадени жалби до ОС гр. Благоевград, относно форма и площ на ПИ с идентификатор № 04279.120.13 /на ответниците/.

По одобрената КККР, към момента на одобряването - 10.05.2006 год.. обявата в ДВ - 13.06.2006 год., и влизането и в сила - 12.07.2006 год.. имотите от неурбанизираната територия, т.е. от КВС, присъстват в кадастралната карта, като даденост, по силата на чл.41. ал.1 от ЗКИР. без корекции, т.е. от и.м. на КВС.

В съответствие с изискването на чл.46, ал.1 от Наредба № 3/28.04.2005 год. към ЗКИР /редакция към 2006 год./, за териториите със земи по § 4, ал.1 от ЗСПЗЗ, без одобрен и приложен план на новообразуваните имоти, в кадастралната карта е нанесена границата на тази територия, която за района на СТЕ попада в кадастрален район № 04279.120, в поземлен имот с идентификатор № 04279.120.47 - по кадастрален регистър - земеделска територия, с НТП - „за земеделски труд и отдих (съгласно § 4 от ЗСПЗЗ)”, в територията на който имот не са нанесени отделни поземлени имоти, показано на скица-извадка на одобрената КККР /Приложение № 22 към експерт./.

На по-късен етап, през 2008 год. в съответствие с разпоредбите на чл.46, ал.З от Наредба № 3/28.04.2005 год. към ЗКИР /редакция към 2008 год./, в кадастралната карта служебно е нанесен Плана на новообразуваните имоти /ПНИ/, одобрен след одобряване на К К К Р, със Заповед № ОА- 153/19.06.2006 год. на Областния управител на Област Благоевград, като в Кадастралната карта се появяват и въпросните поземлени имоти /ПИ/ с идентификатори № ••••, № •••• и № ••••• земеделска територия, с НТП „Параграф 4”, без вписана собственост, поради непредставени документи за собственост за имотите.

Събрани са гласни доказателства в първата инстанция, както за ищците, така и за ответници, сега въззивници – П. и Ч., във връзка със заявените твърдения и възражения, че ползват и владеят необезпокоявано спорната площ, предмет на всеки от исковете.

При тази фактическа обстановка, първоинстанционният съд направил краен извод за основателност на исковите претенции. Районният съд приел, че така направеното възражение по чл.17 ал.2 ЗСПЗЗ е преклудирано, с оглед разпоредбата на чл. 131 ГПК, във връзка с чл. 133 ГПК, поради което съдът не дължи произнасяне, поради недопустимост на същото, което налага извода, че упражняване на косвен съдебен контрол върху решение № Г-2 от 09.11.1998 г., изх. № 18-124 от 13.11.1998 г., ПК Благоевград, не може да се извърши. Това решение, ведно със скицата към него, е прието за валидно, издадено от компетентен орган - ПК Благоевград, законосъобразно и постановено в съответствие със закона, поради което според РС се явява титул за собственост на ищците за процесния имот. Ответниците, в чиято тежест е установяване фактическия състав на придобиване на процесните имоти на основание параграф 4 ППЗСПЗЗ, не установили това според БлРС, поради което същите нямат валиден титул за собственост.

От правна страна, въззивният съд излага следното: Срещу тримата ответници е предявен самостоятелен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, че всеки един от тях не е собственик на конкретно индивидуализиран недвижим имот.

Ищците обосновават правния си интерес от предявяване на исковете с твърдение за придобито право на собственост чрез техен общ наследодател – дядо по бащина, съответно майчина линия на недвижим имот, възстановен по силата на успешно проведена земеделска реституция, след приключването на която наследниците владеят и ползват необезпокоявано имота и което право е частично отречено от ответниците, като е обособен по ПНИ за процесната местност самостоятелен имот за всеки от тях, попадащ в границите върху една част от реституирания имот.

Заявените от ответниците П. и Ч. по предявения срещу всеки от тях иск, при условията на евентуалност придобивни основания са следните: придобиване на собствеността върху имота на основание влязла в сила заповед на кмета по пар. 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ (с твърдения, че предоставеното му право на ползване върху имота с акт по пар. 4 ПРЗ ЗСПЗЗ е трансформирано в право на собственост след изпълнение на процедурата по 4б-пар. 4к ПЗР ЗСПЗЗ), евентуално – придобивна давност.

Заявяват възражение по чл. 17 ал.2 ГПК във връзка с издаденото решение на ПК, с което ищците заявяват свои права по успешно приключила земеделска реституция.

Общината е твърдяла неоснователност на претенцията, тъй като по силата на законова уредба е записана като ползвател на имота, без да претендира самостоятелно право на собственост върху същия. С въззивната жалба твърди недопустимост на исковата претенция поради липса на правен интерес.

По правния интерес, предмета на отрицателния установителен иск и доказателствената тежест в такъв процес са постановени множество съдебни актове на ВКС, в т.ч. и ТР, като въззивният съд споделя разрешението, дадено в Решение № 47 от 21.07.2021 год. на Върховен касационен съд, постановено по гр.д. № 2925/2020 година по описа на II г.о., а именно, че:

В рамките на заявен отрицателен установителен иск няма същински спор за конкуриращи права на собственост по отношение на един и същ имот. Правото на собственост на ищеца не се обхваща от предметната рамка на спора. Предмет на спора на заявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е съществуването или несъществуването на отричаното с исковата молба право на собственост на ответника. За разлика от иска по чл. 108 ЗС, предметът на спора не може да включва и установяване на правоизклюващи правото на собствеността на ответника обстоятелства, въз основа на които ищецът би могъл да противопостави собствено право на собственост, без същият да го е заявил, при условията на обективно съединяване с положителен установителен иск за придобито на собствено основание право на собственост по отношение на същия обект ( недвижим имот). Дали ищецът се легитимира за собственик на процесния недвижим имот на конкретно придобивно основание по см. на чл.77 ЗС или е само в позиция на правни очаквания да придобие собствеността, релевантните обстоятелства са извън предмета на спор по заявен отрицателен установителен иск за собственост. Въпросът за евентуалната идентичност на „имотите на страните“ – този на ищеца и на ответника, по отношение на който имот се търси съдебна защита чрез отричане правото на собственост на ответника по отношение на конкретен недвижим имот, следва да се интерпретира само и единствено от гл.т. на наличието на правен интерес, съобразно дадените в тази насока задължителни разяснения с ТР № 8/20102 год. на ОСГТК на ВКС, прието на 27.11.2013 година.

Правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта – т.е. без да предявява и положителен установителен за собственост, както и при евентуалната конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект, и единствено ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право, защото само неговото право на собственост се обхваща от предмета на спора, докато ищецът ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не е възниквало или е било погасено. Въпросът за евентуалното наличие, респ. липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но този въпрос не е част от предмета на спора. Същинска конкуренция на права може да има само ако и двете спорящи страни са релевирали самостоятелно право на собственост по отношение на един и същ ( изцяло или отчасти ) обект на правото на собственост.

Въззивният съд споделя и даденото разрешение с Решение № 77 от 5.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 546/2012 г., I г. о., в насока, че е допустимо по общия исков ред да се разреши спор за собственост между лица, на които правото за възстановяване е признато с решение на ОСЗ, и лица, които се позовават на придобиване право на собственост по реда на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правно средство за защита при конкуренция на права между бивши собственици и ползватели спрямо имот в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е и отрицателният установителен иск, предявен от лицата по чл. 10 ЗСПЗЗ.

В конкретния случай, с оглед въведените твърдения и заявени оспорвания, въззивният съд приема, че е налице правен интерес от водене на исковете. Ищците целят да отрекат правата, които ответниците им противопоставят по отношение на спорния имот, произтичащи от изкупуване по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и евентуално давност - за ответниците – физически лица, а за ответната община Благоевград – произтичащи от права по чл. 25 ЗСПЗЗ.

С оглед възражението във въззивната жалба на адв.Б. за частична недопустимост на предявения иск по отношение заявените права от ищците над притежаваните наследствени такива и данните по делото, че има и други освен ищците наследници на общия наследодател М. К., въззивният съд застъпва становището, че ТР № 8/2012 г. е приложимо на общо основание и за случаите, при които ищецът притежава само идеална част от право, което се оспорва; позовава се на фактическо съС.ие или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника, поради което намира това възражение за неоснователно, а исковете за допустими.

По съществото на споровете: Както се посочи, всеки от ответниците следва да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право, защото само неговото право на собственост се обхваща от предмета на спора, докато ищците следва да доказват възраженията си, че такова право не е възниквало или е било погасено.

Въпросът за евентуалното наличие, респ. липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но този въпрос не е част от предмета на спора.

Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното начало в гражданския процес той е в съС.ие сам да определи обема и интензивността на търсената защита, вкл. като се ограничи до отричане със сила на пресъдено нещо на правото на ответника, т.е. предявявайки отрицателен установителен иск. В този случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, обаче е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация- въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот /Определение № 427/ 12.12.2013 г. по ч.гр.д.№ 3593/13 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК/.

С ТР № 1/97 г. на ОСГК на ВКС се приема, че решенията на ПК/ ОбСЗ за възстановяване собствеността на земеделски земи в стари (реални) граници имат конститутивно действие. За да се прояви конститутивното действие на реституционния акт следва обектът на възстановена собственост да е ясно и точно индивидуализиран по местонахождение и граници ( съседи ), съобразно действащ план.

Както е изяснено и с Решение № 60149 от 2.02.2022 г. на ВКС по гр. д.

№ 2851/2021 г., II г. о., с разпоредбите на ЗСПЗЗ законодателят е обусловил реституционният ефект на собствеността върху земеделските земи от факта на възстановяването им в реални граници. Възстановяването на собствеността се осъществява с решение на общинската ПК/ОбЗС на основание чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ. С решение, по чл. 18 ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ органът на поземлената реституция възстановява собствеността в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници. С решение по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ ПК/ОбСЗ възстановява собствеността на земеделските земи в нови реални граници с план за земеразделяне.

Издадено преди изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ (ДВ. бр. 68/99 г.) решение на ПК/ОбСЗ, при липса на конкретно посочени граници и местонахождение на имота, не може да прояви конститутивно действие. Такова решение има установителен характер – а именно признава правото на правоимащото лице да възстанови притежавана от него и от наследодателя му земеделска земя, включена в блок на ТКЗС, ДЗС или др. организация. Когато се възстановява собствеността на земеделски земи, попадащи в терен п о § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, реституционната процедура следва уредбата на специалните правила на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, приети значително по- късно от първоначалната редакция на закона. Доколкото принципът е, че конститутивното действие се проявява от момента на обособяване обекта на възстановената собственост, то в тези хипотези ПНИ следва да е надлежно утвърден, съобразно условията на закона и действащ.

В хипотезата на възстановяване на собственост върху земеделски земи, попадащи върху терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, началният момент на придобивната давност срещу заявилите искане за реституция собственици, може да бъде различен в зависимост от това дали за възстановяване на собствеността, съответно за придобиването на имота от ползватели, е необходимо издаване на заповед по § 4 к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Такива са случаите, в които правото на собственост се възстановява при действието на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ в редакция след изменението в ДВ. бр. 68/1999 г., а придобиването на право на собственост от ползвателите е при условията на § 31 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.

Решенията на ПК/ОбСЗ, с които се възстановяват земи в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, имат конститутивно действие, ако са издадени преди изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ /ДВ бр. 68 от 30.07.1999 г. /. Тези решения възстановяват правото на собственост в реални граници, които следва да бъдат определени в решението, но само при действащ ПНИ- арг. чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ /ДВ. бр. 122/97 г. /.

Преценката за проявено конститутивното действие на решението за възстановяване собствеността по ЗСПЗЗ, легитимиращо правоимащото лице за собственик следва да се извършва с оглед редакцията на закона към момента на постановяването му.

В конкретния случай всички относими актове на ПК са издадени преди 1999 г.. Първоначално ПК Благоевград, на основание чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ и Протокол № 25 от 13.12.1992 г., по чл.18г от ППЗСПЗЗ, постановява Протокол № 5 от 05.03.1993 год., изх.№ 07-360 от 11.03.1993 год., с който се признава и определя за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, на насл. на М. А. К., с план за земеразделяне, на имот с площ от 0.500 дка, в з-щето на гр.Благоевград, в местността "БАЛАРБАШИ - БЛ.4" – л.130 от делото.

На по-късен етап, към това заявление е прехвърлен имота от 9.000 дка, в м.“Телкиево“, обект на Заявление вх.№ М48/04.10.1991 год. /по т.1 от з-ще на с.Дъбрава/, като Заявление вх.№ М48/04.10.1991 год. в з-ще с.Дъбрава, е закрито. Прехвърлянето е отбелязано едва през 2001 г. На основание така прехвърлените заявления, ПК Благоевград, на основание чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ и Протокол № 25 от 03.12.92 г., по чл.18г от ППЗСПЗЗ, издала нов Протокол № 37 от 28.01.1994 год., изх.№ 07-1431 от 11.02.94 год., с който се признава и определя за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, на насл. на М. А. К., с план за земеразделяне, в землището на гр.Благоевград, по т.1 на имот с площ от 0.500 дка в местността "БАЛАРБАШИ - бл.4", и по т.2, на имот с площ от 9.000 дка в местността "••••", като в решението е посочена, че с него се коригира Решение № 07-360 от 11.03.1993 г., поради допуснати очевидни грешки в него.

За това решение заявителят С. М. А. е уведомен е уведомление по чл.18д, ал.2 от ППЗСПЗЗ, изх.№ 07-1431/11.02.94 г. На по-късен етап, на основание прехвърлените документи от вх.№ Г22/04.10.1991 год., на М. А., вх.№ Г155/25.10.1991 год., на С. А. и вх.№ Г282/12.11.1991 год., на С. А., ПК Благоевград, на основание чл.18ж, ал.1 и чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ, постановява окончателно Решение № Г-2 от 09.11.98 год., изх.№ 18-124/13.11.98 г., с което се възстановява правото на собственост на насл, на М. А. К., в съществуващи стари реални граници на имот: Нива от 22.341 дка, в м.“••••“, имот № 120013 по картата на землището /Приложение № 10 към експерт. и стр.132 от делото /.

С решението отново се отбелязва, че на основание чл. 18, ал.2 ЗАП с издаденото ново решение се коригира Решение № 07-360 от 11.03.1993 г., поради допуснати очевидни грешки в него.

Както се посочи вече, при призната за възстановяване на четири лица общо площ от 20.300 дка, е възстановен общ имот № 120013, с площ от 22.341 дка, т.е. 2.41 декара в повече / което според експерта е в допустимите граници на чл. 18ж, ал.5 от ППЗСПЗЗ/. Групирани са в тази площ земи от две различни категории.

Всички решения на ПК, които се коригират с последното възстановително решение № Г-2 от 09.11.98 год., изх.№ 18-124/13.11.98 г., с което се възстановява правото на собственост на насл. на М. А. К., в съществуващи стари реални граници, са такива, с които се признават и определят за възстановяване земи с план за земеразделяне.

От експертизата на в.л. Ю. се установи, че към годината на приемане на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, а именно 1991 год., за района на СТЕ и околния район, не съществуват предпоставки за възстановяване на собствеността в съществуващи на терена стари реални граници, тъй като бившите земеделски имоти са обединени в блокове на ТКЗС/ДЗС и не съществуват реално старите граници от преди коопериране на земята. От друга страна – в КВС, лисва нанесен като даденост напоителния канал, /Приложения №№ 11 и 12 към експертизата/ заедно с неговия сервитут за поддръжка, който канал напоява всички земи в м.“••••“ и част от земите в м.“Баларбаши“, и който канал, като държавен такъв, не подлежи на възстановяване по силата на § 1 в от ДР на ППЗСПЗЗ. Наличието на канала според този експерт, би разделило възстановеният имот на два отделни имота, а в случая част от канала е възстановен на насл. на М. А. К., като това обстоятелство е пренебрагнато от ПК. В приетото и обявено КВС, лисва нанесен района с раздадени земи по постановление, т.е. земите по § 4 от ЗСПЗЗ, за наличието на които земи е било известно на ПК Благоевград, видно от постановените решения за отказ за възстановяване по тази причина, на М. К. А. /Приложение № 2 към експерт./ и С. М. А. /Приложение № 4 към експерт./. Отделно от това за наличие на земи раздадени по постановление /по § 4/ описва в своето заявление до ПК и М. К. А. /на лист 2 - в долния край - от Приложение № 1 към експерт./.

Ответниците П. и Ч. се позовават на чл.17, ал.2 ГПК и считат, че на основание този текст, исковият съд следва да преценява правата им. Първоинстанционният съд е приел, че искането не е своевременно заявено и не следва да се обсъжда.

Въззивинят съд не споделя този извод и приема, че искането е заявено своевременно – с приобщаване на преписката на ПК към делото като част от писмените доказателства и може да се направи преценка относно притежаваните права на ответниците на основание чл.17 ал.2 ГПК. Съгласно тази разпоредба, гражданският съд се произнася инцидентно по валидността на административните актове, независимо от това дали те подлежат на съдебен контрол. Произнасянето е само в мотивите на решението, доколкото е във връзка с основния гражданскоправен спор.

В спорове за собственост на земи в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, по които ищци са лица с възстановени права по ЗСПЗЗ, а ответници - бивши ползватели, са допустими възражения срещу валидността на решенията на ОСЗ, с които се легитимират ищците. Ответниците могат да възразяват и срещу материалната законосъобразност на тези решения, но само в рамките на своите противопоставими права - т. е. че е била налице пречка за реституцията, тъй като имотът е бил изкупен при условията на § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ в законните срокове. В тези случаи съдът е длъжен да упражни косвен съдебен контрол върху решението на ОСЗ /ОСЗГ, ПК/ и да не зачете неговото конститутивно действие, ако възражението е основателно. Ответникът обаче не разполага с други възражения срещу законосъобразността на решението на ОСЗ и по-специално - че ищецът или неговият наследодател не са били собственици на имота към момента на образуване на ТКЗС или че няма идентичност между притежавания и възстановения имот. По отношение на тези възражения косвеният съдебен контрол по чл. 17, ал. 2, пр. 2 ГПК е ограничен. Това ограничение не е пряко формулирано в закона, но то произтича от принципите на реституцията по ЗСПЗЗ и целите, които преследва този закон – така в Тълкувателно решение № 9 от 7.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 9/2012 г., ОСГК.

С решение № 126 от 20.06.2014 г. по гр. д. № 207/2014 г. на ВКС, І г. о. е възпирето, че: В производството по съдебно обжалване на индивидуален административен акт се установява съответствието на оспорвания индивидуален административен акт със закона. Страните в административното производство, включително и тези, конституирани като заинтересовани, в неговите рамки и в пълен обем могат да упражнят своето право на защита чрез ангажиране на доказателства относно основанията за издаването на индивидуалния административен акт. В производството по съдебно обжалване на индивидуален административен акт съдът може и служебно да събира доказателства за съответствието на обжалвания индивидуален административен акт с изискванията на закона, включително служебно да констатира неговата нищожност.

Решенията на органа по поземлената собственост са стабилни индивидуални административни актове, които не могат да бъдат отменяни или изменяни от органа, който ги е издал, при което последващото решение, постановено при незачитане стабилитета на предходното произнасяне, е нищожно като издадено от орган, неразполагащ с необходимата за валидно произнасяне материална властническа компетентност. Налице е влязло в сила решение на поземлената комисия, с което е определено възстановяване на земите по процесната преписка с план за земеразделяне и органът по поземлената собственост е бил длъжен да довърши административното производство по този ред, още повече и при установените факти и в исковото производство, че: не съществуват стари или възстановими граници на изследвания терен, че има данни за съществуващ обект – канал, който е със специален статут, както и че има данни за ползватели на земи по §4 от ЗСПЗЗ, като продължи процедурата по възстановяване по чл.27 ППЗСПЗЗ. В случай, че не може да се получи в собственост реално определен имот по влезлия в сила план за земеразделяне поради липса на свободен имот, който да им бъде предоставен по реда на чл.27 ППЗСПЗЗ, по аргумент от чл.11, ал.4 ЗСПЗЗ ще следва да бъдат обезщетени при условията и по реда на чл.10б ЗСПЗЗ, ако не могат да бъдат обезщетени със земи по чл.19 от закона Освен това не са налице и предпоставките на чл. 14, ал.7 ЗСПЗЗ за изменение на издадено вече решение. Като е издал последващо решение, с което в нарушение на закона е заявил воля за възстановяване на собствеността в стари реални граници, административният орган е постановил нищожен административен акт, който не е в съС.ие да снабди със собственически права върху имотите - предмет на спора, ищците, в качеството им на едни от наследниците на общия наследодател – М. К.. Развитият довод с въззивната жалба на ответниците в първоинстанционното производство, че Решение Г- 2 от 09.11.98 год. на ПК - Благоевград е нищожно, тъй като е издадено в нарушение на действалата към момента на постановяването му редакция на разпоредбата на чл. 60 ал. 4 от ППЗСПЗЗ/в редакцията в ДВ, бр. 122 от 1997 г. от незаконен състав поради нечетен брой членове – въззивният съд приема за неоснователен. Както е посочено с решение № 360/2011 от 08.02.2012 година, постановено по гражданско дело № 79/2011 година, 2-ро г.о. на ВКС - С поредица решения на Върховния касационен съд, постановени в производства по чл.290-чл.293 ГПК са преодоляни колебанията в практиката на съдилищата относно последиците на решенията на поземлените комисии, подписани от състав, различен от предвидения в чл.60, ал.4/отм./ППЗСПЗЗ. В тях последователно се приема, че когато е формирано мнозинство, решението на административния орган е валидно, независимо от това дали е взето при участието на четен или нечетен брой на членовете на комисията /срвн., решения № 820 от 27.05.2010 год. по гр.дело № 768/2009 год.; № 750 от 04.11.2010 год. по гр.дело № 1794/2009 год.; № 912 от 18.01.2011 год. по гр.дело № 1753/2009 год.; № 759 от 01.11.2010 год. по гр.дело № 1859/2009 год. на І г.о. и др./.

Въззивният съд приема, че горното разрешение следва да намери приложение и по настоящото дело.

Макар и да не се споделя последния довод, въззивният съд с оглед изложените преди това съображения, по реда на косвения съдебен контрол, констатира тази нищожност и приема, че ползващите се от нищожния акт лица не доказват твърдението си в исковата молба за завършен фактически състав на земеделска реституция по отношение спорните имоти в това производство, част от възстановената им земеделска земя.

Настоящият съдебен състав приема, че ответниците доказаха в процеса отричаните с исковата молба техни права по отношение спорните имоти. Доколкото ищците не доказаха твърдените си права по успешно приключила земеделска реституция, следва да се проследи дали ответниците – физически лица, успешно противопоставят и своите заявени права на купувачи, доколкото се легитимират като собственици след процедура по § 4б-§4к ЗСПЗЗ, това е и главен предмет в спора.

За да се приеме, че придобиването на право на собственост върху конкретен недвижим имот е възможно, следва да са налице не само изискуемите от закона предпоставки за осъществяване на твърдяния придобивен способ, но и да са спазени специалните изисквания за съответната територия или вид недвижими имоти.

Събраните по делото доказателства /гласни и писмени/ установяват, че процесните имоти 120.26 и 120.25 са били предоставени съответно на П. и Ч. за ползване по силата на ПМС, като е издадено нужното удостоверение, оценъчен протокол и платежен документ за платена сума по този протокол; след прекратяване правото им на ползване по силата на §4 ПЗР ЗСПЗЗ, същите са упражнили правата по §4б ПЗР ЗСПЗЗ и са се снабдили с нужната заповед, издадена от кмета на населеното място по реда на §4к ПЗР ЗСПЗЗ, която е влязла в законна сила и след влизаве в сила на ПНИ.

Заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, издадена въз основа на влязъл в сила план по чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ на новообразуваните имоти, е актът, с който ще се възстанови, съответно ще се придобие правото на собственост в такива случаи.

П. и Ч. представят такава крайна заповед, която е влязла в сила и която легитимира всеки един от тях като собственик на недвижимия имот, който им е бил предоставен за ползване. Имотът, за който е издадена заповедта по ПНИ и имотът, който им е предоставен за ползване са идентични – видно от заключението и от двете експертизи.

По отношение заявената претенция към община Благоевград: Установява се чрез експертното заключение на в.л. Ю., че в ПНИ присъстват 3 бр. имоти с номера № 120.25, № 120.26 и № 120.2874, което е следствие на обстоятелството, че имот № 120.26 с ползвател В. В. П. от заснетата му ползвана площ от 1166 кв.м., същата е намалена до площ от ••• кв.м., такава, каквато му е предоставена по постановление и за която е заплатил съответната му определена от оценителната комисия сума.

При това редуциране, за останалата ползвана от В. В. П. площ, е обособен нов имот № 120.2874, с ползвател Община Благоевград; в регистъра за имот № 120.25, като собственик е записан Г. К. Ч.. в регистъра за имот № 120.26, като собственик е записан В. В. П.. Изработените и приети Помощен план и План на новообразуваните имоти /ПНИ/, са обявени в ДВ, бр.37, от 22.04.2003 год. Няма постъпило възражение срещу така заснетите и нанесени имоти № 120.25, № 120.26 и № 120.2874. Планът на новообразуваните имоти /ПНИ/, за цялата територия на земл. гр.Благоевград, е одобрен със Заповед № ОА-153 от 19.06.2006 год. на Областния управител на Област Благоевград /Приложение № 21 към експерт, и лист 242 към гр. дело № 458/2021 год./ и е обявен в ДВ, бр.53/30.06.2006 год.

Срещу така одобрения ПНИ и заповедта за одобрение, няма постъпили жалби и той е влязъл в законна сила.

По одобрената КККР, към момента на одобряването - 10.05.2006 год.. обявата в ДВ - 13.06.2006 год., и влизането и в сила - 12.07.2006 год.. имотите от неурбанизираната територия, т.е. от КВС, присъстват в кадастралната карта, като даденост, по силата на чл.41. ал.1 от ЗКИР. без корекции.

В съответствие с изискването на чл.46, ал.1 от Наредба № 3/28.04.2005 год. към ЗКИР /редакция към 2006 год./, за териториите със земи по § 4, ал.1 от ЗСПЗЗ, без одобрен и приложен план на новообразуваните имоти, в кадастралната карта е нанесена границата на тази територия, която за района на СТЕ попада в кадастрален район № 04279.120, в поземлен имот с идентификатор № 04279.120.47 - по кадастрален регистър - земеделска територия, с НТП - „за земеделски труд и отдих (съгласно § 4 от ЗСПЗЗ)”, в територията на който имот не са нанесени отделни поземлени имоти, показано на скица-извадка на одобрената КККР /Приложение № 22 към експерт. на в.л. Ю./. На по-късен етап, през 2008 год. в съответствие с разпоредбите на чл.46, ал.З от Наредба № 3/28.04.2005 год. към ЗКИР /редакция към 2008 год./, в кадастралната карта служебно е нанесен Плана на новообразуваните имоти /ПНИ/, одобрен след одобряване на КККР, със Заповед № ОА-153/19.06.2006 год. на Областния управител на Област Благоевград, като в Кадастралната карта се появяват и поземлени имоти /ПИ/ с идентификатори № ••••, № •••• и № ••••• земеделска територия, с НТП „Параграф 4”, Съгласно разп. на чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ, земеделските имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите или юридическите лица, са общинска собственост, в приложното поле на която разпоредба се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване, но не са заявени в предвидените в закона срокове, респ. не са изкупени от ползватели по смисъла на §4 ПЗР ЗСПЗЗ, е необходимо да се докаже, че имотът е подлежал на реституция по реда на този закон, но в установените в него срокове не са били заявени реституционни претенции, което означава и приключване на реституционните процедури за съответната територия по аргумент от чл.19 ЗСПЗЗ, изискващ влязъл в сила план за земеразделяне, респ. карта на възстановената собственост.

В случая такива планове са налице и този конкретен имот е записан на общината. При приетото от въззивния съд, че ищците не доказват твърдяното с исковата молба, че има успешно приключила земеделска реституция за обсъжданата част от възстановения им имот, в която са обособени три имота по ПНИ, същите не могат да противопоставят свои права и искът срещу община Благоевград на първото въведено основание също се явява неоснователен.

Ищците са въвели твърдение, че необезпокоявано владеят и ползват наследствения недвижим имот след възстановяването му.

От разпита на свидетелите Ц. и И. не може да се установи такъв факт, относим към спорната част от имота, още повече, че следва да се изследва периода след 2006 г., когато е влязъл в сила ПНИ.

Свидетелят Ц. е заявил, че повече от 15 години не е ходил в тази местност, което води до извод, че същият няма впечатления след 2008 г., а това е относим период за придобиване на процесните имоти по давност.

От показанията на свидетеля И. също не може да се направи обоснован извод в тази насока, тъй като няма показания конкретно свързани с местоположение и граници на ползван от ищците имот в относим период спрямо въведеното твърдение. Той заявява, че земите попадат в блок ТКЗС. Били са засадени със сини сливи и че има канал от турско време. В. си бил сложил кошери.

Ето защо въззивният съд прави извод, че не се установява да са придобити по давност в период след 2006 г. / продължил 10 г./ от ищците спорните три ПИ, и тези права успешно да могат да бъдат противопоставени на ответниците по отрицателните установителни искове по начин отричащ техните права.

Въззивният съд, извършвайки проверка на правилността на първоинстанционното решение с оглед наведените с въззивните жалби доводи, намира правните изводи в обжалваното решение за незаконосъобразни и мотивирани при неправилно прилагане на закона, поради което следва да отмени решението и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

По разноските: Въззивниците са претендирали сторени разноски в производството пред двете инстанции и същите им се дължат от другата страна с оглед изхода на спора и са доказани по размер. Представен е въззивниците списък по чл.80 ГПК, както следва: за общо дължими разноски в доказан размер от 3250 лв. за въззивниците П. и Ч. /сторили общо тези разноски както за адвокат, така и за държавна такса във въззивното производство/, а също и за дължими 225 лв. за община Благоевград.

Водим от изложеното и на осн. чл.271 ГПК, Окръжен съд Благоевград