Решение № 3905 от 13.11.2024 г. на Административен съд - Плевен по дело № 873/2024 г.

Производство по чл. 58 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и § 4б от ЗИНЗС. Производството е образувано въз основа на жалба с вх.№5775/14.10.2024 г. подадена от Г. К. М., [ЕГН], лишен от свобода, ЗООТ Белене, против Заповед № Л-4402/02.10.2024 г. издадена от Заместник главен директор на ГДИН – София, с която на основание чл. 58 от ЗИНЗС във връзка с т.3.5 от заповед № Л-919/08.03.2017 г. на главен директор на ГДИН е наредено настаняване на лицето от Затвора Белене в ЗООТ към затвора Ловеч за доизтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Ответникът е представил по делото заверено копие от административната преписка. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата и изразява желание да остане в ЗООТ при Затвора Белене, тъй като там е започнал подходяща работа като библиотекар. Сочи се, че е по-удобно за неговите близки да го посещават. Моли жалбата да бъде уважена. Ответникът Заместник главен директор на ГДИН – София, редовно призован, не се представлява. Административен съд-Плевен, десети административен състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл. 149, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС, от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. От анализа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното: От 19.01.2023 г. Г. К. М. изтърпява в Затвора Белене наказание лишаване от свобода в размер на 2 години, при първоначален строг режим. На 03.04.2024 режимът е заменен с общ и на 23.05.2024 г. М. е настанен в ЗООТ Белене към Затвора Белене. До момента е изтърпял повече от половината от наложеното наказание от 2 години. На 28.08.2024 г. М. е подал заявление за преместване в ЗООТ Велико Търново към Затвора Ловеч. Срокът за произнасяне по искането е 14 дневен, съгласно чл. 57, ал. 1 от АПК. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ по чл. 58, ал. 1 от АПК. Най-късната дата, на която е следвало да се произнесе компетентния орган, е била 11.09.2024 г. Няма данни в срока да е постановен акт, с който главен директор на ГДИН София да се е произнесъл по подадената молба. Съгласно чл. 149, ал. 2 от АПК мълчаливият отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе, т.е. срокът за обжалване на мълчаливия отказ е изтекъл на 11.10.2024 г. Няма данни мълчаливият отказ да е обжалван. В срока за произнасяне по молбата по чл. 62 от ЗИНЗС, заместник главен директор на ГДИН София издава процесната заповед, с която на основание чл. 58 от ЗИНЗС нарежда Г. К. М. да бъде настанен в ЗООТ към Затвора Ловеч за доизтърпяване на наложеното наказание. В заповедта са посочени основанията за издаването й – чл. 58 от ЗИНЗС и т.3.5 от Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на главен директор на ГДИН, изменена със заповед № 4034/13.09.2018 г. на главен директор на ГДИН. Т.е. заповедта не е издадена на основание чл. 62 от ЗИНЗС по подадената от М. молба, макар и след изтичане на срока за поизнасяне, а е издадена на съвсем друго основание. Заповедта е мотивирана от административния орган с това, че съгласно чл. 58 от ЗИНЗС и Заповед №Л-919/08.03.2017 г. на главния директор на ГДИН, регламентираща разпределението на лишените от свобода по затвори съобразно постоянния им адрес, л. св. Г. М. следва да изтърпява наложеното му наказание в ЗООТ към Затвора Ловеч, предвид постоянния му адрес на територията на гр. Русе. От представените по делото доказателства се установява, че действително жалбоподателят е с постоянен адрес в гр. Русе. Към датата на откритото съдебно заседание 04.11.2024 г. жалбоподателят е назначен на длъжност библиотекар в ЗООТ Белене (лист 18). По делото не е приложена Заповед №Л-919 от 08.03.2017 г. на главен директор на ГДИН София относно разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития, но същата е достъпна на сайта на ГДИН и на съда е и служебно известно, че съгласно т. 3.5 от последната, в ЗО "Полигона" и ЗО "Велико Търново" към затвора Ловеч се настаняват лишени от свобода от област Велико Търново, Русе, Ловеч, Шумен и Габрово, а съгласно т. 3.11 в ЗООТ "Белене" при затвора Белене се настаняват лишени от свобода от област Силистра и Разград. Представена е Заповед № Л-4743/08.11.2022 г. на Главен директор на ГДИН и Заповед № Л-4570/04-10-2024 г. (лист 20 и 22), с която се делегират правомощия по чл. 58 и чл. 62 от ЗИНЗС на зам. главен директор на ГДИН Ц. Ц.. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: При проверка материалната компетентност на издателя на оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС, а именно надлежно овластен със заповед по чл.13, ал. 6 от ЗИНЗС З. Г. директор на ГДИН. Актът е издаден в предписаната от закона писмена форма. Съдът счита обаче, че процесната заповед е издадена при несъобразяване с материалния закон. Съображенията за това са следните: В мотивите на оспорената заповед административният орган е посочил адресната регистрация на лишения от свобода на територията на гр. Русе, чл. 58 от ЗИНЗС и т. 3.5 от Заповед №Л-919/08.03.2017 г. на главния директор на ГДИН. Но е безспорно установено от представените писмени доказателства (писма и докладни записки от ИСДВР), че началото на изпълнение на наказанието в Затвора Белене е 19.01.2023 г. Тогава е налице разпределяне по чл. 58 от ЗИНЗС с оглед първоначално определения режим. По чл. 58 от ЗИНЗС е регламентирано разпределяне при първоначално постъпване за изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Всяко преместване след първоначалното постъпване от едно място за лишаване от свобода в друго, от затвор в затворническо общежитие от открит или от закрит тип, става при предпоставките и условията по чл. 62 и чл. 63 от ЗИНЗС. От данните в административната преписка се установява, че първоначалното постъпване в Затвора Белене на жалбоподателя е станало още на 19.01.2023 г., а в ЗООТ Белене – на 23.05.2024 г. Т.е. първоначалното настаняване е било вече факт и към 19.01.2023 г., и към 23.05.2024 г. М. е изтърпявал наказанието си и е постъпил на работа като библиотекар. Съдът смята, че в случая е налице осъществено първоначално настаняване в Затвора Белене на 19.01.2023 г. и в ЗООТ Белене на 24.04.2024 г., а с процесната заповед, въпреки посоченото основание по чл. 58 от ЗИНЗС, реално се извършва следващо преместване на жалбоподателя в друго ЗООТ към Затвора Ловеч, а не същинско първоначално настаняване при постъпване в затвора съобразно определения първоначален режим, в които хипотези е приложим чл. 58 от ЗИНЗС. Упражняването на административното правомощие за преместване на лишени от свобода от един затвор в друг е ограничено до визираните в чл. 62, ал. 1, т. 1 - т. 5 от ЗИНЗС хипотези и става със заповед на Главния директор на ГДИН. Нормата на чл. 58 от ЗИНЗС регламентира, че осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес, и то съобразно определения първоначално режим. В т. 3 на чл. 58 от ЗИНЗС е посочено, че в затворническите общежития от открит тип се настаняват осъдените с първоначално определен общ режим. Съобразно т. 3.5 от Заповед №Л-919 от 08.03.2017 г. на Главния директор на ГДИН, в ЗО "Полигона" и ЗО "Велико Търново" към Затвора Ловеч се настаняват лишени от свобода от област Велико Търново, Русе, Ловеч, Шумен и Габрово. Действително лицето има постоянен адрес на територията на гр. Русе, като съгласно Заповед №Л-919 от 08.03.2017 г., ако постъпва с определен първоначален общ режим, следва да изтърпява наказанието в ЗООТ към Затвора Ловеч, но в случая лицето не постъпва първоначално с определен общ режим, а вече е било първоначално настанено в Затвора Белене (преди повече от година), и поради промяна в режима на изтърпяване е преместено в ЗООТ Белене месеци преди издаване на обжалваната заповед. Постоянният адрес /адресната регистрация/ на лишеното от свобода лице не е предвиден като релевантно основание за преместване след първоначалното настаняване с оглед първоначалния определен режим на изтърпяване на наказанието. Налага се извод, че обжалваната заповед за преместване е издадена, без да са съобразени всички обстоятелства. Както по-горе беше изложено, по подадена през м. август 2024 г. от лишения от свобода молба за преместване по чл. 62 от ЗИНЗС е бил постановен мълчалив отказ, тъй като липсва произнасяне в срок по молбата, който мълчалив отказ не е обжалван. Заповедта, предмет на обжалване в настоящото производство, е издадена на основание чл. 58 от ЗИНЗС, а не чл. 62 от ЗИНЗС, без към 02.10.2024 г. реално да е налице първоначално настаняване на лицето съгласно първоначално определения режим на изтърпяване. Предвид съдържанието на заповедта не може да се приеме, че същата представлява произнасяне по подадената молба по чл. 62 от ЗИНЗС – първо е издадена много след крайния срок за произнасяне по молбата, в нея по никакъв начин не са обсъдени предпоставките за преместване по чл. 62 от ЗИНЗС, не е посочена подадената молба като поставяща начало на административното производство, няма препращане към или анализ на данните, изложени в приложените към молбата от август 2024 г. писмо от началник на Затвора Белене и докладна записка от ИСДВР. Последващото издаване на заповед за настаняване в ЗООТ при Затвора Ловеч на основание чл. 58 от ЗИНЗС, след като лицето вече е било първоначално настанено още при постъпването в Затвора Белене, след това преместено в ЗООТ към Затвора Белене, представлява по същество преместване, а не настаняване по чл. 58 от ЗИНЗС. Условията за преместване по чл. 62 от ЗИНЗС са различни, в заповедта не са изложени никакви мотиви за тяхното наличие, няма и данни по преписката те да са били налице. Предвид изложеното, съдът намира оспорената заповед за незаконосъобразна, издадена при липса на законовите предпоставки за това, в противоречие с материалния закон и целта на закона, поради което следва да бъде отменена. Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2, пр. второ от АПК, Административен съд - Плевен, десети административен състав,