Решение № 2 от 4.1.2024 г. на Районен съд - Сандански по дело № 234/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от „•••“ ЕООД, с ЕИК – •••, със седалище и адрес на управление – гр. Сандански, ул.“•••“ № •••, чрез Т. Ст. П. – управител, против Наказателно постановление № •••/•••г. на Директор на Регионалната здравна инспекция – гр. Благоевград, с което на дружеството-жалбоподател за административно нарушение по чл.54а, т.5 от Закона за здравето /Дв.бр.70/2004г., изм. ДВ бр.8/25.01.2023г./, на основание чл.231, ал.2, вр. чл.218, ал.2а, изр.2 от ЗЗ /ДВ.бр.70/2004г., изм. и доп. ДВ бр.8/25.01.2023г./, и чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3000 /три хиляди/ лева. С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление, като се изтъква, че били допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН, които са опорочили цялото адм.наказателно производство, както и неправилно приложение на материалния закон. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание – жалбоподателя – редовно призован – се явява лично и с надлежно упълномощен представител, който подържа жалбата по изложените в същата съображения. В хода на делото по същество пледира за отмяна на атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно, като излага съображенията си за това. За административно-наказващият орган – Директор Регионална здравна инспекция – Благоевград - редовно призован - – се явява надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата. В хода на делото по същество пледира издаденото НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно по изложени съображения затова в с.з. Районна прокуратура – Благоевград, ТО - Сандански, редовно и своевременно призована, не ангажира свой представител по делото и становище по жалбата. Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59, ал. 2 пр.1 от ЗАНН и срещу правораздавателен акт, който засяга имуществената сфера на наказаното лице. Изложеното прави разглеждането й в съдебното производство процесуално допустимо. След преценка допустимостта на жалбата, събраните по делото доказателства и направените доводи, съдът приема за установено следното от фактическа страна: От доказателствата по делото – писмени и гласни, безспорно се установи, че при извършена проверка на 01.02.2023г. в 12: 10 часа в гр. ••••, в Супермаркет „•••“, намиращ се на ул.“•••“, стопанисван от „•••“ ЕООД, е констатирано следното: Във витрина, която се намирала зад касата били подредени за продажба 20 броя кутии, в които имало общо 480 броя флакони с диазотен оксид /райски газ/, 11 броя крекери /пълнители/ за окомплектоване с балони и 5 броя пакета балони, като проверявания обект представлявал закрито обществено място. По време на проверката е съставен констативен протокол и Предписание за спиране реализацията на продукти стоки с изх. № •••/•••г., които били връчени на лицето Ст.Г. П. – управител, срещу подпис. На 07.02.2023г. в присъствието на упълномощено лице – Ст. П.и бил съставен АУАН № •••/•••г. от св.Е. А., в присъствието на св.М. Д. •••/•••г., който му бил предявен, и същия го подписал без възражения. Депозирано е писмено възражение с вх. № •••/•••г. в РЗИ – Благоевград от Т. Ст. П., ЕГН – ••••••••••, в качеството и на управител и представляващ „ЕООД срещу съставения акт за нарушение. Въз основа на така съставения АУАН, на 13.03.2023г. било издадено атакуваното НП №•••/•••г. от Директор на Регионалната здравна инспекция – гр. Благоевград, с което на дружеството-жалбоподател за административно нарушение по чл.54а, т.5 от Закона за здравето /Дв.бр.70/2004г., изм. ДВ бр.8/25.01.2023г./, на основание чл.231, ал.2, вр. чл.218, ал.2а, изр.2 от ЗЗ /ДВ.бр.70/2004г., изм. и доп. ДВ бр.8/25.01.2023г./, и чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3000 /три хиляди/ лева. Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на свидетелите Е. А. и М. Д., Ст.П. и Г. Тр., както и от приложените и приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните – актосъставител Е. А. и св.М. Д., извършили проверката. Техните показания взаимно се допълват, не си противоречат и изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели се подкрепят и тези на свид.Г. Тр. – служител в дружеството, и воден от жалбоподателя, чиято дейност е свързана със завеждане на стоката в процесния обект на проверка, и която не отрича факта, че действително въпросните капсули са били доставени в магазина заедно с друга стока /безалкохолни напитки/. В показанията си пред съда св.Тр.твърди също, че тези капсули били за лична употреба, както и, че са били донесени в магазина от св.Ст. П.. Сочи също, че са били поставени във витрина, която се намира зад касата в обекта и се ползва за лични вещи. Съдът отказа да кредитира показанията на тази свидетелка, както и на св.Ст. П., тъй като същите противоречат на показанията на свидетелите А. и Д., които както съдът посочи по-горе са последователни, логични и взаимнодопълващи се и ги кредитира изцяло, а показанията на свидетелите Тр./служител в обекта/ и П. /син на управителя на фирмата/ отказа да кредитира, тъй като същите в това им качество са пряко заинтересовани от благоприятен за жалбоподателя изход на делото. Освен това са в противоречие с показанията на контролните органи, на които съдът изцяло даде вяра, както и писмените доказателства по делото. Съдът кредитира представените и приети на основание чл.281 от НПК писмени доказателства по делото, като прие същите за относими към главния факт на доказване в производството. Съдът кредитира изцяло и показанията на свидетелите А. и Д., тъй като същите са последователни, логични и безпротиворечиви, подкрепящи се и от писмените доказателства по делото. Доказателствените източници не противоречат помежду си относно основния факт от предмета на доказване, взаимно се допълват и затова съдът им дава вяра изцяло. При така установената фактическа обстановка, Съдът намира жалбата за подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН и разгледана по същество, същата е процесуално допустима и е неоснователна по следните съображения: Жалбоподателят законосъобразно е санкциониран с атакуваното НП за административно нарушение по чл.54а, т.5 от Закона за здравето. Обжалваното НП е издадено в съответствие с установената за това императивна законова процедура и от компетентен орган. Издаденият акт за установяване на административно нарушение съдържа всички реквизити, съобразно чл.42 от ЗАНН, съставен е в присъствие на жалбоподателя и му е връчен екземпляр от същия по надлежния ред. Наличието на задължителните реквизити се потвърждава от представения по делото АУАН. НП също съдържа всички реквизити съобразно чл.57 от ЗАНН. Нарушението е описано подробно, като не е нарушено правото на жалбоподателя да разбере за какво административно нарушение е санкциониран и правото му на защита. От внимателното проучване на акта и обжалваното НП се установява, че и в двата документа при съставянето им точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя и нарушението елементи, съгласно Търговския закон, а именно име и фирма на юридическото лице, неговото седалище и адрес на управление, представляващото го физическо лице, описание на нарушението и законните разпоредби, които са нарушени. Именно наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изисквания на чл.42 т.4 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. НП също е връчено на нарушителя по надлежния ред. Предвид гореизложеното, съдът е на мнение, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати такива процесуални нарушения, които биха могли да доведат до самостоятелна отмяна на издаденото наказателно постановление. Съставеното наказателно постановление съдържа императивно установени в закона реквизити и не са налице съществени нарушения на процесуалните правила. В настоящото производство са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя административно нарушение на разпоредбата на чл.54а, т.5 от ЗЗ, която въвежда забранява за продажбата на диазотен оксид (райски газ) и пълнители с него, включително и онлайн - в закритите обществени места, с изключение продажбата за медицински цели и в случаите по чл. 78а от Закона за храните. От събрания по делото доказателствен материал се установява по несъмнен начин, че •••г. в ••• часа в гр. •••, в Супермаркет „•••“, намиращ се на ул.“•••“, стопанисван от „•••“ ЕООД - във витрина, която се намирала зад касата били подредени за продажба 20 броя кутии, в които имало общо 480 броя флакони с диазотен оксид /райски газ/, 11 броя крекери /пълнители/ за окомплектоване с балони и 5 броя пакета балони, като проверявания обект представлявал закрито обществено място. Правилно административно наказващият орган е приложил санкционната норма, като е наложил наказание "имуществена санкция" в предвидения в закона минимален размер, при спазване изискванията на чл. 27 от ЗАНН. Правилно наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като не би могло да се приеме, че е налице маловажен случай на извършеното нарушение. За този си извод съдът взема предвид обществените отношения, които са засегнати с установеното нарушение - свързани с опазване здравето на хората, и в нарушение на изискванията на закона. Така описаното административно нарушение отговаря на материалната норма, под която е подведено, изпълва обективните признаци от състава на визираната административно-наказателна норма и дава основание да се обоснове извод, че вмененото нарушение е извършено, поради което административнонаказващият орган законосъобразно и обосновано е ангажирал отговорността на „•••“ ЕООД по административен ред. Предвид изложеното, Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на спора, в полза на Регионална здравна инспекция - гр. Благоевград, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което съгласно приложимата редакция на чл.63, ал.1 и ал.5 ЗАНН не следва да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева, следователно в полза на Регионална здравна инспекция - гр. Благоевград следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лева, предвид фактическата и правна сложност на делото. Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Съдът