Решение № 7016 от 19.11.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 11251/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 13295 от 04.07.2022 г., постановено по гр. д. № 15464/2023 г., СРС, ГО, 85- ти състав, е отхвърлен предявеният от „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД по реда на чл.411 ал.1 вр. чл.415, ал.1 т.2 от ГПК иск с правно основание чл.247 ал.1 т.1 от КЗ (отм.) срещу П. П. К. за признаване за установено, че последният дължи на ищеца сумата от 11070, 77 лв., представляваща регресно вземане по щета № 10014100105071 за изплатено от ищеца в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ застрахователно обезщетение във връзка с имуществените вреди, причинени на 16.05.2014г. в гр. Пловдив от виновно и противоправно поведение на ответника, който виновно се е отклонил от проверка за алкохол, ведно със законната лихва от 26.05.2022г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 27432/2022 г. по описа на СРС, 85-и състав. Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца по делото „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД с оплаквания за неговата неправилност и незаконосъобразност, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалния закон и необоснованост. Излага се, че приетото в мотивите на първоинстанционния съд противоречи на доказателствената съвкупност по делото. Отправя се искане към въззивния съд за отмяна на атакуваното решение и постановяване на такова, с което предявеният иск да бъде уважен в пълен размер. Претендират разноски в производството. Въззиваемият – ответник, П. П. К., в законоустановения срок чрез назначения особен представител, оспорва депозираната въззивната жалба. Не оспорва, че е налице валиден договор за застраховка при ищеца, който покрива отговорността му за вреди, но спори, че ищецът не е провел доказване по отношение виновното поведение на ответника след реализираното ПТП: относно това, дали той се е оттеглил сам от местопроизшествието, както и дали е бил употребил алкохол или друго упойващо вещество по време на настъпването на пътното произшествие. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно. Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. При извършена служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното: С влязло в сила на 29.10.2015г. решение № 1149/27.05.2015г. по НАХД № 1513/2015г. по описа на Пловдивски РС, постановено по реда на чл.78а от НК, ответникът П. П. К. е признат за виновен в това, че на 16.05.2014г. в гр.Пловдив, на бул.“Найчо Цанов“ при управление на МПС –л.а. БМВ 330 ХД е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.6 ал.1, чл.15 ал.1, чл.16 ал.1 т.3, чл.20 ал.1 и чл.21 ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил на М.Д.К. средна телесна повреда, като деецът е избягал от местопроизшествието – престъпление по чл.343 ал.3 пр.6 б.а, пр. 2 вр. с ал.1 б.б пр. 2 вр. чл.342 ал.1 от НК. На основание чл.78а от НК П. К. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 5000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 г. В мотивите на решението наказателният съд е посочил, че подсъдимият е управлявал лекия си автомобил БМВ в 5.00ч. на 15.05.2014г. в гр.Пловдив с изключително висока скорост без да се съобрази с факта че е бил изморен, недоспал и употребил известно количество алкохол. Подсъдимият управлявал автомобила рисково, скоростта му била около 97 км/ч. При движение към ул.“Найчо Цанов“, където пътят правел завой, подсъдимият загубил контрол над управлявания от него л.а. БМВ, навлязъл в насрещната лента на движение и осъществил удар с движещия се в дясната лента за движение лекотоварен автомобил Рено, който превозвал служители на фирма, между които и пострадалата К.. Вследствие на удара се откачило предното ляво колело на БМВ-то, както и регистрационния му номер, и задната част на Рено-то. След удара подсъдимият не излязъл от своя автомобил и отново го привел в движение, като въпреки липсата на предно ляво колело, се отправил в посока Сточна гара. Закарал автомобила до ул.Братя Бъкстон, където го паркирал, заключил го, а той се придвижил до апартамента на свой приятел, където останал. Разпитаният по делото св. Г., тогава младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, установява, че той е съставил протокола за ПТП. С колегата му били извикани по сигнал за настъпило ПТП в ранните часове на деня. На место заварили само шофьора на лекотоварния автомобил, който карал работници, докато пътниците били вече откарани от линейки. Другият автомобил и шофьора му ги нямало на место. Заварил една гумата и амортисьора на липсващия автомобил. Водачът на лекотоварния автомобил им обяснил, че другият автомобил не спрял и продължил да се движи на три гуми. Спомня си случая, защото бил фрапиращ, тъй като шофьорът избягал без една предна гума и се оказало, че е изминал голямо разстояние в това състояние. Тъй като не открили виновния водач, дежурният по КАТ разпоредил издирването му от всички дежурни екипи. Спомня си, че негов колега установил автомобила, паркиран до м-н Рила. Разпознали го по липсващата гума и амортисьор. Протоколът съставил след ПТП. Обяснява, че не е срещал водача на л.а. и няма информация защо е напуснал ПТП. На место тествали водача на лекотоварния автомобил за употребата на алкохол. Не се спори, че в резултат на същото ПТП са причинени имуществени вреди по лекотоварния автомобил, в който е пътувала пострадалата К. – т.а. Рено Мастер с ДК № ••••, собственост на Райфайзен Лизинг България. Застраховател на гражданската отговорност на виновния водач П. П. К. е ищеца, ЗАД „Армеец“ АД. По искане на застрахователя на увредения автомобил т.а. Рено Мастер, ЗАД „Евроинс“, ищецът е заплатил обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 11 060, 77лв. ведно с 10лв. ликвидационни разходи на 29.06.2017г. На 26.05.2022г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника П. П. К. за сумата 11 070, 77лв., дължима на основание чл.274 ал.1 т.1 от КЗ /отм./. Издадената от заповедния съд заповед за изпълнение е връчена на ответника К. при условията на чл.47 ал.1 от ГПК, поради което и на основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК заповедният съд е указал на заявителя, сега ищец, да предяви установителен иск срещу длъжника. Съобщението е получено от заявителя на 2.03.2023г. Установителния иск е предявен срещу длъжника на 24.03.2023г. В съдебното производство ответникът П. П. К. се представлява от особен представител. В отговора на исковата молба същият е оспорил твърдението на ищеца, че ответникът виновно е напуснал местопроизшествието с цел да се отклони от проверка за алкохол. Посочил е, че в наказателното производството не са събрани доказателства за предприети действия от органите на МВР за установяване на наличието на алкохол в кръвта на ответника, както в момента на ПТП, така и по-късно. Според процесуалният представител на ответника, последният е напуснал местопроизшествието заради получените от него наранявания в областта на главата и предвижването му до безопасно място за медицинска помощ. В обжалваното решение, първоинстанционният съд правилно е приел, че е сезиран с иск по чл.274 ал.1 т.1 от КЗ /отм./ и правилно е разпределил доказателствената тежест, като е възложил в тежест на ищеца застраховател да установи факта на валидна застраховка ГОА на делинквента - ответник по делото, факта на удовлетворяване на пострадалите от причиненото от делинквента ПТП, както и факта на виновното отклоняване от извършване на проверка от контролните органи за употреба на алкохол. При преценка обаче на събраните по делото доказателства, районният съд е стигнал до неправилен извод, че третото обстоятелство не е доказано. Практиката на съдилищата по чл.274 ал.1 т.1 от КЗ /отм./ не е константна, а зависи от обстоятелствата по всяко конкретно дело. В настоящия случай бягството от местопрестъплението е установено с влязла в сила присъда /решението по чл.78а от НК има последиците на присъда/. В решение №152/5.11.2014г. по т.д.№ 2080/2013г., ВКС, I т.о. /постановено по реда на чл.290 от ГПК/, ВКС е приел, че в хипотеза на неоспорване на твърдението в исковата молба, че с напускане на местопроизшествието деликвентът се е отклонил виновно, като е осуетил проверка за алкохол или др. упойващи вещества, застрахователят следва да установи с оглед изискването на цитираната норма /нейният хипотезис/ - факта на валидна застраховка „ Гражданска отговорност” на автомобилистите на деликвента – ответник в производството, факта на удовлетворяване на пострадалите от причиненото от деликвента ПТП в конкретен обоснован съразмерно с вредата размер, както и факта на виновното отклоняване от извършване на проверка от контролните органи за употреба на алкохол или друго упойващо вещество. Прието е, че бягството от местопроизшествието е категорично установено, ако е налице влязла в сила присъда или друг акт с последиците на влязла в сила присъда по това деяние, но то може да бъде установено в производството по чл.274, ал.1 т.1, пр. посл. КЗ /отм./ и със съставения от контролния орган протокол за ПТП. Посочено е, че отклоняването от местопроизшествието като фактическо действие, нарушаващо императивни законови норми, винаги е виновно /ако не е осъществено обратно доказване/, като то може да бъде признато и за престъпление с влязлата в сила присъда, респективно със споразумението. Взето е предвид, че е императивно заложено в чл.8 на Наредба №1-167 от 24.10.2002г. за условията и реда на взаимодействието между органите на МВР и застрахователните компании правилото за задължителната проверка за алкохол и други упойващи вещества с технически средства, която органите на МВР осъществяват по отношение участниците в ПТП, като резултатът от тази проверка, също така задължително, с оглед нормативно установеното съдържание на протокола се отразява в него. По съображения, изведени от императивния регламент на тези правоотношения, е прието, че са налице предпоставките по чл.274, ал.1, пр. посл. КЗ /отм./ в разглежданата хипотеза в случаите, когато ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, нито е доказал, че напускането на местопроизшествието при ПТП, при което има пострадал, се дължи на обстоятелство, изключващо неговата вина, с оглед предприети действия от неотложен характер – например - при спасяване на пострадали /чл.200 ППЗДвП/ или при получена от него телесна повреда и т.н.. По тези съображения на поставения въпрос е даден отговор, че липсата на въведено в процеса правозащитно твърдение за това, че лицето оспорва заявеното от застрахователя, че се е отклонил виновно от местопроизшествието, за да осуети проверка за алкохол и други упойващи вещества, както и изложеното по-горе относно императивния регламент на дължимото поведение от деликвента и органите на МВР при ПТП, установяват релевантните факти, относими към основателността на регресната претенция на застрахователя по реда на чл.274, ал.1 т.1 пр. посл. КЗ. Същото разбиране се споделя и от ВКС в решение № 81/30.07.2020г. по т.д.№ 889/2019г., II т.о. В настоящия случай с влязла в сила присъда е установено, че ответникът е избягал от местопрестъплението. В отговора на исковата молба ответникът е оспорил наличието на всички елементи от фактическия състав, от който произтича регресното право на застрахователя, но не е изложил и установил конкретни твърдения за наличие на обстоятелства, изключващи неговата вина. Твърдението, че напуснал местопрестъплението, тъй като бил ранен и търсел медицинска помощ се опровергава от приетото от наказателния съд - вместо да изчака да пристигне линейка, за да му бъде оказана помощ, ответникът е напуснал веднага местопроизшествието, паркирал е автомобила си пред жилището на свой приятел, където останал. Медицинска помощ не е търсил. При бланкетно оспорване, и при съобразяване на императивното задължение на водача, причинил ПТП с пострадали лица, по чл.123 ал.2 б.б от ЗДвП и чл.201 от ППЗДвП – да остане на местопроизшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР, и ако следва да помогне на пострадали лица, то след транспортирането им в болнично заведение, да се върне на местропроизшествието, въззивният съд намира за установени фактите, релевантни за основателността на регресната претенция на застрахователя. Установи се размера на заплатеното от застрахователя обезщетение, вкл. и от приетата съдебно техническа експертиза. Искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен. На основание чл.78 ал.1 и ал.8 от ГПК, на ищеца се следват на правените от него разноски на заповедното и на исковото производство – пред първоинстанционния съд и пред въззивния съд. Разноските на ищеца пред заповедния съд са в размер на 221, 42лв., платена държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение; разноските пред СРС са в размер на 1321, 42лв. за платена държавна такса, възнаграждение за особен представител на ответника и за вещо лице; разноските пред СГС са в размер на 621, 42лв. за платена държавна такса и възнаграждение за особен представител на ответника. На основание чл.78 ал.8 от ГПК, на ищеца се следват и разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 200лв. за първа инстанция и 100лв. за въззивната инстанция. Като е достигнал до друг извод, районният съд е постановил незаконосъобразно съдебно решение, което следва да се отмени. Посочената от първоинстанционния съд практика на ВКС касае други хипотези, които не са сравними с настоящия спор. Воден от горното, Софийски градски съд