Решение № 306 от 9.7.2020 г. на Административен съд - Монтана по дело № 195/2020 г.

Производството е по реда на чл. 63, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС /, във вр. чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба от М.М.Р. –л.св., изтърпяващ наказанието си в ЗОЗТ“Бойчиновци към Затвора-гр.Враца против Заповед№874/21.02.2020г../ допусната е техническа грешка досежно датата, вместо 21.02.2020г.да се чете 23.04.2020г., видно от писмо на л.8 –гръб от делото/ на началника на Затвора-гр.Враца, с която същият е преместен от Корпуса на Затвора -гр.Враца в ЗОЗТ-Бойчиновци. В жалбата се изтъкват доводи за незаконосъобразност на заповедта, свеждащи се основно до фактът, че лицето е жител ••• и иска да излежава присъдата си в Корпуса на Затвора-гр.Враца..В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не се представлява, не изпраща становище. Ответникът-Началник на Затвора-гр.Враца не се явява и не изпраща процесуален представител.Постъпило е по делото от него становище, наименовано писмен отговор, вх.№1131/17.06.2020г.по описа на съда, чрез юрк.Христова, в което се излагат доводи за потвърждаване на оспорения акт, като законосъобразен.Претендира се и юрисконсултско възнаграждение. Административен съд –Монтана, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: С докладна записка от 23.04.2020г./л.10/, гл.инспектор К••• С••• -началник сектор „НОД“ в Затвора-гр.Враца е поискал служебно л.св. М.М.Р. да бъде преразпределен от Корпуса на Затвора-гр.Враца в ЗОЗТ-Бойчиновци, поради информация за наличие и разпространение на забранени вещи, с цел прекратяване на разпространението им в Затвора –гр.Враца. С протокол от 23.04.2020г. /л.11/, комисия в състав към Затвора-гр.Враца е взела решение същият да бъде преместен от Корпуса на Затвора –гр.Враца в ЗОЗТ-Бойчиновци. С оспорената в настоящето производство заповед№874/ 21.02.2020г./ допусната е техническа грешка досежно датата, вместо 21.02.2020г.да се чете 23.04.2020г., видно от писмо на л.8-гръб от делото/, на основание чл.63, ал.1, във вр. с чл.62, ал.1, т.4 ЗИНЗС л.св.М.М.Р. е преместен от Корпуса на затвора-гр.Враца в ЗОЗТ-Бойчиновци.Тази заповед се обжалва от настоящия жалбоподател и е предмет на настоящето съдебно административно производство. Жалбата е допустима, като подадена в срок и от легитимирано лице-адресат на заповедта.Последната е връчена на лицето на 23.04.2020г., което е подало жалба срещу същата на 30.04.2020г., т.е. в 14- дневния срок по чл.149, ал.1АПК, при което съдът приема, че същата е подадена в законоустановения срок.По същество жалбата е неоснователна. След подаване на жалбата е изготвена писмена справка за лицето от ИСДВР В.В•••, съгласувано с началник сектор ЗОЗТ-Бойчиновци, като в нея е упоменато, че същото изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в размер на 21г.по чл.25 и чл.24 от НК.На 23.04.2020г. лицето е преведено от Корпуса на Затвора-гр.Враца/ОЗ-Враца/ в ЗОЗТ-Бойчиновци, при което съдът по местоизпълнение на наказанието е именно АС-Монтана, в чийто район се намира ЗОЗТ-Бойчиновци. При извършената служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт, на основание чл.168 АПК на всички основания по чл.146, т.1-5 АПК съдът установи, че заповедта е постановена от компетентен орган, в кръга на правомощията му по закон, при спазване на установената форма на акта, при съблюдаване на административно-процесуалните правила и в съответствие с приложимата материалноправна норма. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗИНЗС лишените от свобода могат да бъдат премествани от затвор в затворническо общежитие от закрит тип, функциониращо като подразделение на затвора, и обратно със заповед на началника на затвора в случаите по чл. 62, ал. 1, т. 1, 4 и 5, а именно: 1. при включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа – при изявено желание от лишения от свобода; 4.по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода; 5.както и при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4, като този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода. В случая, преместването е извършено на основание горецитираната т. 4 на чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС, по докладна записка и на база протокол на комисия при Затвора-гр.Враца. Така издадената заповед е законосъобразна. Действително, жалбоподателят в жалбата, претендира, че иска да бъде върнат в Корпуса на Затвора –Враца, като излага съображения за това, че е жител •••, като не опровергава факти относно разпространение на забранени вещи в Затвора-гр.Враца, послужило като фактическо основание за издаване на оспорената заповед за преместване. Заповедта е издадена от компетентен орган по см. на чл.63, ал.1 ЗИЗНС.Съгласно ТР№ 16 от 31.III.1975 г., ОСГК на ВС мотивите към заповедта може да са изложени и в друг съпроводителен документ, какъвто е докладната записка и протокола на комисията към Затвора-гр.Враца, при което заповедта е мотивирана, съгласно правилото на чл.59, ал.2, т.4 АПК.Изложени са в нея правните основания за издаването й-чл.63, ал.1 във вр. с чл.62, ал.1, т.4 ЗИНЗС.Посочена е конкретната законова хипотеза, послужила като фактическо основание за преместване на лицето от Корпуса на Затвора-Враца в ЗОЗТ-Бойчиновци. Не е съществено процесуално нарушение обстоятелството, че не е взето предвид желанието на лишения от свобода, доколкото това е допустимо по т.5 на чл.62, ал.1 от ЗИНЗС, не и по т.4 на чл.62, ал.1.В случая преместването е направено служебно, по целесъобразност, при наличие на визирани в закона материално-правни предпоставки. В тази връзка преценката на административния орган е по целесъобразност, което от своя страна не подлежи на съдебен контрол. Съгласно чл. 169 от АПК, при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. Правилно, при наличие на една от лимитативно изброените предпоставки на чл.62, ал.1 ЗИЗНС –тази на т.4 ЗИЗНС органът е разпоредил преместване на л.св. от затвор в затворническо общежитие от закрит тип, с цел спазване на вътрешния ред, на безопасността и реда в Затвора, при което изпълнени са и целите по чл.2 от ЗИНЗС. Няма пречка, осъденото лице да подаде молба за преместване обратно в Затвора -Враца, като изложи съображенията си за това пред административния орган. Новата молба би била ново основание за произнасяне от страна на Началника на Затвора. С оглед на изложеното заповедта, като издадена от компетентен орган, мотивирана и при спазване на материалния и процесуалния закон и целта на закона следва да се потвърди.Жалбата, като неоснователна следва да се отхвърли. Претендира се юрисконсулско възнаграждение от ответника, чрез юрк.Христова в писмен отговор/л.25/, което с оглед изхода на спора се дължи, на основание чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.27ж от НЗПП в минимален размер на 80лв. Водим от горното, АС-Монтана, ІІІ състав,