Решение № 880 от 18.3.2025 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 818/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/. Производството е образувано по жалба, подадена от Р. Н. А., с адрес •••, [улица][адрес], чрез адв. М. И., против Експертно решение № 92122, зас. № 177 от 11.10.2024 г., издадено от Национална експертна лекарска комисия, специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания с което е потвърдено Експертно решение на ТЕЛК № 91887 от 07.06.2024 г. към МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ гр. Велико Търново. Жалбоподателят излага подробни доводи, че заболяването ѝ ••• е определено по неправилно подведена точка, като двете комисии не са описали и не са взели предвид, че то е от трета степен, което обуславя влизането на заболяването в т. 4, раздел V „Ритъмни и проводни нарушения“, Част четвърта „Заболявания на сърдечно-съдовата система“ от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза, за което е предвиден по-висок процент ТНР, а именно 80 %. Твърди се също така, че в решението на НЕЛК липсват задължителни реквизити и същото е постановено от некомпетентен орган по смисъла на чл. 103, ал. 4 от ЗЗ във връзка с чл. 3 от НМЕ, тъй като в комисията е имало само един кардиолог. По тези съображения, доразвити в писмена защита, моли жалбата да бъде уважена, като се отмени обжалваното решение на НЕЛК. Претендира направените разноски. Ответникът по жалбата – Национална експертна лекарска комисия - гр. София, в писмено становище чрез пълномощника юрисконсулт Хр. Д., заявява, че оспорва жалбата. Излага доводи за правилността на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна – ТЕЛК към МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ – Велико Търново, не ангажира становище по жалбата. Заинтересованата страна – Агенция за хора с увреждания - гр. София, не ангажира становище по жалбата. Заинтересованата страна – Регионална дирекция „Социално подпомагане” – гр. Велико Търново, не ангажира становище по жалбата. Заинтересованата страна – ТП на НОИ Велико Търново, не ангажира становище по жалбата Заинтересованата страна – СУ „Г.С. Раковски“ гр. Велико Търново, [улица], не ангажира становище по жалбата Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното: Административното производство, приключило с обжалваното експертно решение е образувано за установяване от ТЕЛК на вид и степен на увреждане на Р. Н. А.. От ТЕЛК при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов” АД – гр. В. Търново е издадено ЕР № 91887 от заседание № 109/07.06.2024 г. въз основа на представената медицинска документация. С него на лицето е определена оценка на работоспособността - 30 % трайно намалена работоспособност (ТНР) със срок 01.06.2027 г. и дата на инвалидизация 07.06.2024 г., с водеща диагноза "•••. В мотивите на решението е посочено, че за ••• – 30 % ТНР за 3 години. Според решението се касае за пациентка, която е с ••• и ••• Една нормално протекла бременност и раждане 2014 г. Експертното решение на ТЕЛК е оспорено от Р. А. по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗ пред НЕЛК, която в специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания е взела спорното в настоящото производство ЕР № 92122 от заседание № 177 на 11.10.2024 г. Със същото е потвърдено по всички поводи решението на ТЕЛК. Изложени са мотиви, че в МЕД са приложени документи за установен ••• През 2015 г. – при поредна хоспитализация извършена •••. През 2021 г., извършена ••• – 30 % по ч. 4, р. 2, т. 1. Решението на НЕЛК – София е връчено на Р. А. на 16.10.2024 г., а жалбата срещу него по съдебен ред е подадена на 28.10.2024 г. В хода на съдебното производство от ответника е представена административната преписка по издаването на оспорения акт. Изслушано е и е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза от едно вещо лице, което е оспорено от жалбоподателката. Вещото лице след запознаване с материалите по делото е посочило, че при жалбоподателката ТНР се определя по раздел II „Сърдечни вмешателства (без инвазивните диагностични методи), клапнопротезирани с механични или биологични протези; инфекциозен ендокардит след клапно протезиране; коригирани (оперирани или след интервентни процедури) вродени сърдечни малформации; палиативно коригирани клапни дефекти без протезиране; състояние след аортокоронарен байпас; състояние след имплантиране на интракоронарен стент; състояние след перкутанна транслуменална коронарна ангиопластика (РТСА); имплантиране на постоянен кардиостимулатор; състояние след резекция на сърдечна аневризма; състояние след хирургическо лечение по повод тумори на сърцето, състояние след трансплантация на сърце и др.“, точка 1 - Сърдечни вмешателства без хемодинамични нарушения и без усложнения след интервенцията – 30 %. По въпрос № 2 относно придружаващи други сърдечно-съдови заболявания вещото лице е отговорило, че жалбоподателката има •••, която се квалифицира по Раздел I Органични сърдечни увреди Клапни дефекти – придобити и вродени; вродени сърдечни малформации; исхемична (коронарна) болест на сърцето; заболявания на ендокарда; заболявания на миокарда; заболявания на перикарда; хронична белодробно-сърдечна болест; хипертонична сърдечна болест и др., точка 1 - При прояви на сърдечна недостатъчност от I ФК по Нюйоркската кардиологична асоциация (НИХА) – липсват умора, задух, стенокардия при обичайни физически усилия. Нормите при работна проба не се повлияват – 10 %. Според експерта крайният процент ТНР е 31 %. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че съгласно приложените документи няма данни жалбоподателката да има ••• Според експерта в раздел 5 „Ритъмни и проводни нарушения“ попадат пациенти, които не са ••• При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи: Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена в законоустановения срок от правоимащо лице, чиито интереси са засегнати от оспорения акт, но същата е неоснователна, предвид следните съображения: В случая, обжалваният административен акт е постановен от компетентен по смисъла на чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето във връзка с чл. 3 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ орган. Решението е взето от специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания, определен съобразно водещата диагноза, в изпълнение на чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРРКМЕ/. В тази връзка следва да се посочи, че възражението на жалбоподателката за нищожност на решението понеже в комисията има двама други специалисти и само един кардиолог, се явява неоснователно, доколкото законоустановеното изискване е да има специалист от водещата диагноза, която в случая е •••, т.е. задължително е наличието на специалист по сърдечно-съдови заболявания, което в случая е спазено. По делото са налице достатъчно доказателства, че в състава, постановил оспореното ЕР е включен специалист – кардиолог, а именно д-р В. А.. По отношение на същата, а така също и по отношение на останалите специалисти, членове на Специализиран състав по Психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания на НЕЛК, са представени доказателства, че са с призната специалност и с не по-малко от 5 години трудов стаж по медицина, в съответствие с разпоредбата на чл. 106, ал. 1 от ЗЗ. Не е нарушено и изискването в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари заедно с неговия председател (чл. 18, ал. 3 от правилника). Между страните не съществува спор, че решението е издадено в изискуемата от чл. 49, ал. 1, изр. второ от ПУОРОМЕРРКМЕ електронна форма и съдържа заключения за вида и степента на увреждане и неговия срок, както и мотиви за характера на заболяванията. Съобразно горното съдът намира, че обжалваният акт е постановен в предвидената от закона форма, с посочване на фактическите и правни основания за издаването му, като в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По приложението на материалния закон: В случая от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че жалбоподателката Р. А. е с доказано •••, което е наложило ••• Установеното заболяване правилно е класифицирано от НЕЛК като •••, за която се следва оценка по Част четвърта, раздел II, т. 1 от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредба за медицинската експертиза – 30 % степен на увреждане. Тази класификация на заболяването не бе опровергана от жалбоподателката чрез ангажиране на относими доказателства, а напротив – същата изцяло се потвърждава от заключението на СМЕ по делото, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено. В тази връзка жалбоподателката неоснователно претендира, че след като •••, то заболяването ѝ следва да бъде подведено по Част четвърта, раздел V „Ритъмни и проводни нарушения“, т. 4 от Приложение № 1 – 80 %. За да се приложи тази оценка е необходимо да бъде доказано, че при жалбоподателката са налице •••, каквито нарушения не се установяват от събраните по делото доказателства, както се потвърждава и от експерта. Вярно е, че жалбоподателката е оспорила заключението на вещото лице, но същата не е ангажирала други доказателствени средства, с които да го опровергае, а за съда не са налице основания да не кредитира същото. От същите доказателства и от заключението на СМЕ се установява, че жалбоподателката страда от друго •••, описан в медицинските документи, издадени на 15.01.2024 г. от д-р П. А.. Това допълнително увреждане е споменато в обжалваното решение на НЕЛК, но не е съобразено при определяне процента на ТНР на жалбоподателката. Според вещото лице това заболяване попада в Част четвърта, раздел I „Органични сърдечни увреди“, т. 1 от Приложение № 1 и за него се следват 10 %. Като краен процент вещото лице е определило трайно намалена работоспособност – 31 %. Настоящият състав не приема последното число. Съгласно т. III, изр. първо от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти /Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ, изм., бр. 10 от 2023 г., в сила от 31.01.2023 г./, когато са налице няколко увреждания, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане е посочен отделен процент, оценката на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане се определя, като към най-високия процент по съответната отправна точка на най-тежкото (водещото) увреждане и ако той не е 100 на сто, се прибавят 20 на сто от сбора на процентите на останалите съпътстващи увреждания. При съблюдаване на това изискване и с оглед определените 30 % и 10 % съответно на основното и съпътстващото увреждане, се изчислява краен процент на ТНР – 32 %. Доколкото обаче тази разлика е незначителна спрямо определените от ТЕЛК и НЕЛК проценти и резултатът от заключението на вещото лице не се отразява на статуса и правата на лицето, защото не предполага отпускането на пенсия за инвалидност или други плащания от социалното осигуряване и подпомагане или други права по Закона за хората с увреждания, то не следва да се отменя процесното експертно решение на НЕЛК – в този смисъл по аналогичен казус Решение № 14048 от 1.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5369/2011 г., VI о. Жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. По разноските: При този изход на спора за осъществената защита от юрисконсулт пред настоящата инстанция на основание чл. 143, ал. 3 от АПК на Националната експертна лекарска комисия следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева, платимо от жалбоподателката, който размер е справедлив и обоснован и е определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът