Решение № 1978 от 27.2.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 2505/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 25, ал.5 от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/. Образувано е по жалба на К. С. Д., [ЕГН], чрез адв. Н. С., срещу Заповед № ЗХУ-ИО/Д-В/2292/ФП/06.10.2023г. на П. Г. И. – Х. – началник отдел „ИОХУСУ“ при Дирекция за социално подпомагане /ДСП/ - Варна, с която на основание чл.66, ал.5, т.2 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания /ППЗХУ/ е прекратена месечната финансова подкрепа /МФП/ на жалбоподателя по чл.70, т.3 от ЗХУ. Процесната заповед се атакува с доводи за нейната незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон и неговата цел. Твърди се, че отмяната на Експертно решение /ЕР/ № 90413 от 06.02.2023 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св. А.“ АД – Варна с ЕР № 91313 на НЕЛК от 17.08.2023 г. неправилно е възприета от административния орган като основание за прекратяване на отпуснатата на Д. месечна финансова подкрепа по чл. 70, т.3 от ЗХУ. Счита, че в тази хипотеза органът е бил длъжен до издаване на ново експертно решение на ТЕЛК да продължи да изплаща месечна финансова подкрепа съобразно предходно ЕР на ТЕЛК № 2240 от 01.10.2020 г., в което за жалбоподателя Д. е определена степен на трайно намалена работоспособност от 75% и същото е издадено пожизнено, а не за конкретно определен срок. Формиран е петитум съдът да отмени оспорената заповед, след което да върне преписката на органа с конкретни указания досежно правилното тълкуване и прилагане на закона, и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК му даде срок за ново произнасяне. Претендира присъждане на сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, както и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата. В съдебно заседание и с допълнително представени подробни писмени бележки жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя. Същият сочи, че доколкото няма извършена нова оценка на потребностите или промяна в обстоятелствата, липсват материалноправни основания за издаване на заповедта. Подчертава, че жалбоподателят има насрочена дата за ново преосвидетелстване – 15.04.2023г. Т.е., близо осем месеца от издаването на заповедта лицето е оставено без подкрепа, като същото няма вина, че не се спазват тримесечните срокове за насрочване на дата за преосвидетелстване. Поддържа се и претенцията за присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение. Ответникът – П. Г. И. – Х. – началник отдел „ИОХУСУ“ при Дирекция за социално подпомагане /ДСП/ - Варна, оспорва жалбата като неоснователна и настоява съдът да я отхвърли като такава. Сочи, че жалбоподателят ще бъде компенсиран за срока, през който не е получавал месечна финансова подкрепа по чл. 70 от ЗХУ, след постановяване на ново експертно решение на ТЕЛК. Алтернативно прави възражение срещу претендираните от жалбоподателя разноски. Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното: С Експертно решение /ЕР/ № 2240/01.10.2020 г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. А.“ АД – Варна /л.7 от дело и л.1 от преписката/ оспорващият К. С. Д. е освидетелстван като лице с трайни увреждания по смисъла на т. 2 от §1 на ДР на ЗХУ. Цитираното експертно решение е издадено пожизнено и с него за оспорващия е определена степен на трайно намалена работоспособност от 75%, дата на инвалидизиране - 08.06.2020 г., водеща диагноза – „Други органични разстройства на личността и поведението, дължащи се на болест, увреждане и дисфункция на главния мозък“. Въз основа на цитираното експертно решение Д. е подал до директора на ДСП – Варна заявление -декларация по чл. 20, ал.1 от ЗХУ вх. № ЗХУ-ИО/Д-В/584//25.01.2021 година. Към заявлението е представен попълнен от жалбоподателя формуляр за индивидуална оценка на лице с увреждане (л. 44 гръб – 47 от делото). Въз основа на заявлението-декларация и приложенията към него на 28.01.2021 г. е изготвена индивидуална оценка на потребностите по чл. 20 от ЗХУ с положителна оценка за отпускане на месечна финансова подкрепа на заявителя /л.42/. Със Заповед № ЗХУ-ИО/Д-В/584/ФП/03.02.2021 г. (л. 40 от делото) на директора на ДСП – Варна на К. Д. е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ в размер на 55, 35 лв. считано от 01.01.2021 г. до 31.01.2026 година. Размерът на така отпуснатата МФП е изменян двукратно с последващи заповеди № ЗХУ-ИО/Д-В/584/ФП/28.01.2022 г. и № ЗХУ-ИО/Д-В/584/ФП/26.01.2023 г. (л. 37 и 38 от делото) на директора на ДСП – Варна. През м. 02.2023 г. оспорващият Д. е преосвидетелстван от ТЕЛК при МБАЛ „Св. А.“ АД – Варна. Издадено е ново ЕР № 90413/ 06.02.2023 г., с което на лицето е определен по-висок процент трайно намалена работоспособност – 92%. Въз основа на новото ЕР от Д. е инициирано ново производство по реда на чл. 20 и сл. от ЗХУ. На 04.04.2023 г. е подадено ново заявление – декларация (л. 2 от преписката) ведно с попълнен формуляр за самооценка на лицето с увреждане и копие от новото експертно решение на ТЕЛК. На 20.04.2023 г. е изготвена нова индивидуална оценка на потребностите на заявителя с положително становище за отпускане на поисканата от него месечна финансова подкрепа. Предвид настъпилите промени по чл. 70, т. 2 от ЗХУ, е издадена Заповед № ЗХУ-ИО/Д-В/584/ФП/12.04.2023г. /л.36/, с която, считано от 01.03.2023г. изплащането на месечната финансова подкрепа е прекратено. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че по отношение на лицето има издадено ново ЕР на ТЕЛК от 06.02.2023г. На 27.04.2023 г. е издадена Заповед № ЗХУ-ИО/Д-В/2292/ФП/27.04.2023г., с която на жалбоподателя е отпусната месечна финансова подкрепа при условието на чл. 70, т.3 от ЗХУ, предвид увеличената с новото ЕР на ТЕЛК от 06.02.2023г. степен на трайно намалена работоспособност. М. Д. предприема оспорване пред Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/ на ЕР № 90413/ 06.02.2023 г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. А.“ АД – гр. Варна. Образуваното пред НЕЛК производство по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето е приключило с постановяване на ЕР № 91313 от 17.08.2023 година, с което на основание чл. 51, т. 3 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/ ЕР на ТЕЛК от 06.02.2023г. е отменено и преписката е върната за ново освидетелстване на лицето. На 06.10.2023 г. ответникът е издал оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № ЗХУ-ИО/Д-В/2292/ФИ, с която на основание чл.66 ал.5, т.2 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания /ППЗХУ/ е прекратена месечната финансова подкрепа /МФП/ по чл.70, т.3 от ЗХУ за жалбоподателя Д., считано от 01.09.2023 година. Като мотиви за издаване на акта ответникът е посочил отмяната на ЕР № 90413/ 06.02.2023 г. на ТЕЛК с постановеното на 17.08.2023 г. ЕР № 91313 на НЕЛК, и връщането за ново освидетелстване. След уведомяване на лицето за издаване на заповедта на 23.10.2023г. е предприето нейното оспорване по съдебен ред. Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт от лице, което е негов адресат и чиято правна сфера той засяга. Оспорването е направено в установения в чл. 149, ал. 1 от АПК 14-дневен срок с оглед данните за връчване на акта на 23.10.2023г. и датата на подаване на жалбата по пощата – 06.11.2023г. Съгласно чл. 25, ал. 5 от Закона за хората с увреждания, заповедите по ал.1 и направленията по ал. 2 може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 148 от АПК е установила правило за изборност на реда за оспорване, като е регламентирано, че административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая чл.25, ал.5 от ЗХУ е разпоредба от специален закон, която не предвижда задължително обжалване по административен ред на административния акт пред горестоящия административен орган. Такова задължително обжалване по административен ред е било предвидено в разпоредбата на чл. 42, ал. 11 (предишна ал. 10) от отменения Закон за интеграция на хората с увреждания, уреждаща обжалването на заповедите за отпускане или за отказ за отпускане на месечни добавки за социална интеграция, но това законодателно решение е изоставено с въвеждането на новата нормативна уредба. В специалния ЗХУ и в АПК липсва разпоредба, регламентираща изключение от уредбата на чл. 148 от АПК. Предвид горепосочените обстоятелства се установява липса на относима правна норма, дерогираща общото правило на чл. 148 от АПК, позволяващо на носителя на субективното право на оспорване да се възползва от предвиденото в кодекса право на избор. В този смисъл предприетото съдебно оспорване е допустимо, въпреки че не е изчерпана възможността за оспорване на заповедта по административен ред /в този смисъл Определение № 6896 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5477/2021 г./. Съгласно чл.25, ал.1 от ЗХУ, заповедите за отпускане на месечна финансова подкрепа се издават от директора на дирекция "Социално подпомагане". В чл. 81 от ЗХУ е посочено, че редът за отпускане, изплащане, изменяне, спиране, прекратяване и възобновяване на финансовата подкрепа се определя с правилника за прилагането на закона. Според чл. 66, ал. 1 Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания /ППЗХУ/, месечната финансова подкрепа се отпуска, изплаща, изменя, спира, прекратява и възобновява със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на оправомощено от него длъжностно лице. В хода на настоящото съдебно производство от ответника е представена Заповед № 0301-РД01-0285/11-07.2023 г. (л. 29 – 31 от делото) на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, видно от която (т. ІІ) П. Г. И. – Х. на длъжност началник отдел „ИОХУСУ“ е упълномощена да издава заповеди по реда на чл. 70 от ЗХУ, каквато е оспорваната в настоящото производство. Изложеното дотук налага извод, че процесната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган. Административният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма и съдържа всички посочени в чл. 59, ал.2 от АПК реквизити, макар и мотивите към нея да са лаконично изложени. Като правно основание за издаване на заповедта са посочени разпоредбите от ЗХУ и ППЗХУ, които определят правомощията на административния орган да издаде заповед за отпускане или отказ на финансова подкрепа, и съответното юридическо основание за това. Като фактическо обстоятелство, дало основание за издаването на акта е посочена отмяната на ЕР № 90413/ 06.02.2023 г. на ТЕЛК с постановеното на 17.08.2023 г. ЕР № 91313 на НЕЛК, и връщането за ново освидетелстване.. В жалбата, инициирала настоящото производство, а и в хода на същото, не се излагат доводи за допуснати при издаване на акта нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, които да налагат отмяна на заповедта само на това основание. Такива не се констатират и от настоящата инстанция при извършване на цялостната проверка на законосъобразността на акта на основание чл. 168, ал.1 от АПК. Страните не са формирали спор по фактите, като настоящият спор е изцяло правен и касае правилното приложение на материалния закон – Закона за хората с увреждания и Правилника за неговото приложение, и в частност – основанието за прекратяване на МФП на Д. и съответствието му с целта на закона. Редът за отпускане, изплащане, изменяне, спиране, прекратяване и възобновяване на финансовата подкрепа се определя с правилника за прилагането на закона по аргумент от чл. 81 от ЗХУ. Такъв е приет с ПМС № 65/29.03.2019 г. /ДВ, бр. 27/02.04.2019 г./, в сила от 01.04.2019 г. като конкретно производството по отпускане на финансова подкрепа е уредено в Глава ІV, Раздел І от Правилника. За решаване на правния спор, следва да се установи налице ли са били материалните предпоставки за прекратяване на месечната финансова подкрепа, предвидени в приложимата правна регламентация, както и съществува ли правна възможност за отпускане на такава финансова подкрепа въз основа и при условията на предходно издадено експертно решение на ТЕЛК. Съгласно чл. 69 ЗХУ, финансовата подкрепа за хората с увреждания се състои от два компонента: 1. месечна финансова подкрепа съобразно степента на увреждането; 2. целеви помощи съобразно вида на увреждането. Според чл. 70 ЗХУ право на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 имат хората с трайни увреждания над 18-годишна възраст, както следва: В разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗХУ е предвидено, че хората с увреждания имат право на финансова подкрепа в зависимост от потребностите им, определени в индивидуалната оценка по чл. 20. Съгласно ал.2, подкрепата по ал. 1 е предназначена за компенсиране на разходите, свързани с преодоляване на затрудненията, предизвикани от вида и степента на увреждане. Основанията за прекратяване на месечната финансова подкрепа са посочени в ал.5 на чл. 66 от ППЗХУ. Това са извършване на нова индивидуална оценка на потребностите, съгласно чл. 26, ал. 5 от ЗХУ (т. 1) и промяна в обстоятелствата, при които е отпусната (т. 2). В разглеждания казус като основание за прекратяване на подкрепата е посочена втората хипотеза. Настоящият състав намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправната разпоредба на закона, послужила като нейно юридическо основание. През призмата на горецитираните разпоредби и видно от доказателствата по делото, издаденото ЕР № 90413/ 06.02.2023 г. на ТЕЛК, посочено от самия жалбоподател в депозираното Заявление № ЗХУ-ИО/Д-В/2292 от 04.04.2023г., безспорно се явява основание за отпуснатата със Заповед № ЗХУ-ИО/Д-В/2292/ФП/27.04.2023г. месечна финансова подкрепа. С отмяната на решението от 06.02.2023г. на ТЕЛК от състав на НЕЛК и връщането за ново освидетелстване, основанието за получаване на отпуснатата финансова подкрепа се явява отпаднало. Това правилно е определено от органа като промяна в обстоятелствата, при които тя е отпусната, респективно - основание за нейното прекратяване по чл.66, ал.5, т.2 от ППЗХУ. Настоящият състав на съда не споделя становището на жалбоподателя, че в конкретния случай органът е следвало да продължи да му изплаща месечна финансова подкрепа въз основа на предходното решение № 2240/01.10.2020 г. на ТЕЛК, с което на оспорващия е определен процент на ТНР от 75%. Нито специалният закон – Законът за хората с увреждания, нито Правилникът за неговото приложение, предвиждат такъв автоматизъм от страна на органа при отпускането на финансова подкрепа. Напротив, видно от представената в с.з. преписка по предходно отпуснатата финансова подкрепа на жалбоподателя въз основа на решение № 2240/01.10.2020 г. на ТЕЛК, същата е прекратена със Заповед № ЗХУ-ИО/Д-В/584/ФП/12.04.2023г., поради възникване на ново основание за предоставяне - ЕР № 90413/ 06.02.2023 г. на ТЕЛК. Административният орган не разполага с правомощия служебно да замества заявеното от лицето основание за отпускане на финансова подкрепа, в случай, че то отпадне, с предходно такова. Целта на закона не е простото изплащане на някаква финансова подкрепа, а на такава, съответстваща на степента на увреждане и индивидуалното състояние и потребности на лицето, които се извличат от съответното актуално решение на ТЕЛК. Именно това обяснява обвързаността на финансовата подкрепа със степента на увреждане на лицето, регламентирана в чл.70 от ЗХУ. В този смисъл, оспорената заповед е съобразена и с целта на закона, а именно – отпуснатата финансова подкрепа да бъде съобразена с актуалното състояние на лицето, установено от органите на медицинската експертиза. В подкрепа на изложеното се явява и разпоредбата на чл. 67 от ППЗХУ. Същата предвижда механизъм, с който преосвидетелстваното лице бива компенсирано за периода, през който е останало без финансова подкрепа. Съгласно текста на ал. 1 от цитираната правна новела, в случаите на преосвидетелстване на хора с трайни увреждания месечната финансова подкрепа се отпуска от началото на месеца, през който е прекратена, въз основа на новата индивидуална оценка на потребностите и издадената заповед за нейното отпускане, в случай че заявлението декларация за извършване на индивидуална оценка на потребностите е подадено в 2-месечен срок от издаването на новото експертно решение. Жалбоподателят сочи, че има насрочена дата за ново преосвидетелстване на 15.04.2023г. При преосвидетелстването му и при спазване на посочения срок за депозиране на заявление, на същия ще бъде отпусната МФП от началото на месеца, през който е била прекратена. Посоченият компенсаторен механизъм е доказателство за законосъобразното прекратяване на МФП при отмяна на ЕР на ТЕЛК, въз основа на което е отпусната. Служебното отпускане на финансова подкрепа от органа въз основа на предходно ЕР на ТЕЛК, съобразно аргументите на жалбоподателя, би обезсмислило разпоредбата на чл.67 от ППЗХУ и би противоречало с целта на закона. Предвид изложеното, съдът намира, че органът е издал законосъобразен административен акт, по отношение на който не се установяват отменителни основания по чл. 146 от АПК. При този изход на спора, претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователна. Такива не следва да се присъждат и в полза на ответника, тъй като не са претендирани. Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът