Решение № 592 от 11.2.2025 г. на Административен съд - Плевен по дело № 967/2024 г.

Производството е по чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.83, ал.6 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Административното дело е образувано по жалба на С. Л. С. с [ЕГН] и адрес гр. Плевен, [улица], подадена против Заповед № 3381з-292 от 13.11.2024г. на Началник Второ РУ Плевен към ОДМВР Плевен, с която му е отказано издаване на разрешение за придобиване на късо бойно оръжие. Оспорващият счита обжалваната заповед за незаконосъобразна. Излага, че в предоставения му срок е обосновал необходимостта от издаване на исканото разрешение, към което е приложил и писмени доказателства. Твърди, че оръжието му е необходимо във връзка с работата му по граждански договор – снабдител на хранителен магазин, която се свежда до доставяне на стоки и материали, събиране, отчитане и съхраняване на парични суми и ценности. Излага, че във връзка с работата си има отправени закани и заплахи за физическа саморазправа от страна на местното население, за което е подавал сигнали и жалби, поради горното изпитва основателен страх за здравето и живота си. Сочи и че членува в „Спортен клуб по динамична стрелба – Левски“. Иска отмяна изцяло на оспорения акт и съдът да задължи административния орган да издаде исканото разрешително. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като допълва, че има много отправени към него заплахи, депозирал е жалби във Второ РУ, чувства реална заплаха за живота си и за това му трябва това оръжие, просто за респект, както и за да пази ценната си колекция от часовници с голяма нумизматична стойност. Сочи още, че е член на клуб „Левски“ София и за да постигне по-добри резултати, оръжието трябва да е индивидуално. Моли да се отмени отказа на началника на Второ РУ. Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт ангажира становище за неоснователност и недоказаност на жалбата, тъй като заявителят не е доказал наличие на основателна причина за издаване на исканото разрешение. Сочи, че 99% от сигналите на заявителя са приети за неоснователни, а представеното удостоверение от спортния клуб не може да послужи като основание за издаване на разрешително за дейност с огнестрелно оръжие, тъй като съгласно чл.77, ал.1, т.1 от ЗОБВВПИ физическите лица, кандидатстващи за разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси към тях за спортни цели, следва да членуват и практикуват стрелкови спортове минимум 12 месеца преди дата на подаване на заявлението. Не претендира разноски. Съдът намира за установено от фактическа страна следното: Административното производство е започнало по подадено от жалбоподателя заявление до Началника на Второ РУ към ОДМВР Плевен рег.№ 339100-6255/23.08.2024г. (л.20), с което е поискано издаване на разрешение за придобиване и носене на късонарезно оръжие за охрана и самоохрана и спортни цели. Към заявлението са били приложени писмени документи (л.21-27), а именно: Декларация по чл.87, ал.1, т.4 от ЗОБВВПИ за наличието на обстоятелства по чл.58, ал.1, т.10 от същия закон; Декларация по чл.58, ал.1, т.5-8 от ЗОБВВПИ; Декларация по чл.76, ал.4, т.2 от ЗОБВВПИ; Удостоверение за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие; Свидетелство за завършено основно образование; Удостоверение от УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД гр. Плевен, че е психично здрав и не е диспансеризиран; Удостоверение на Окръжна прокуратура Плевен, че срещу лицето няма обвинения по неприключени наказателни производства; Свидетелство за съдимост, от което е видно, че лицето не е осъждано. Мотивите в заявлението за основателна причина за издаване на разрешителното са следните: „Тъй като при пътуванията ми в страната пренасям суми пари и други ценни предмети“. Приложена е била и декларация по чл.87, ал.1, т.4 от ЗОБВВПИ, в която като обстоятелства по чл.58, ал.1, т.10 от закона като причина за издаване на разрешителното е посочена охрана и самоохрана на лицето и фирмата му, тъй като пътува постоянно сам и носи суми пари за разплащане на стоки, занимава се с търговия на хранителни стоки и антикварни предмети – предимно часовници на скъпи марки за колекционерски цели, и е член на спортен клуб по динамична стрелба „Левски“ гр. София. Изложено е, че оръжието му е необходимо за самоохрана при пътуванията, при които носи в себе си по-големи суми пари, за да се предпазва от евентуални нападения с цел грабеж. Във връзка с подаденото заявление от мл. експерт „КОС“ И. С. е била изготвена докладна записка рег.№ 3391р-9180 от 29.08.2024г. (л.17) до Началника на Второ РУ, в която е посочено, че след извършена справка в информационната система на МВР е установено, че С. не е криминално проявен и не е осъждан, но има водена проверка за това, че на 21.07.2016г. е претърпял инцидент, при който се е самонаранил с газово оръжие. Изложено е още, че има данни, че С. поддържа контакти и отношения с лица от криминалния контингент, и че злоупотребява с алкохол, като не се ползва с добро име сред местното население. От инспектор С. П. по заявлението е била изготвена справка с рег.№ 3391р-9181/29.08.2024г. (л.18) до Началника на Второ РУ, в която е изложена същата информация като първата справка. От ПИ С. С. е била изготвена докладна записка до Началника на Второ РУ с рег.№ 3391р-9182/29.08.2024г. (л.19), в която се сочи, че С. не е криминално проявен, живее на съпружески начала М. Б. Б., която е собственик на хранителен магазин в с. Николаево, който се явява сборище на криминално проявени лица. Изложено е, че има данни за лицето да злоупотребява с алкохол, след което става конфликтен, няма данни да употребява наркотични вещества, но не се ползва с добро име сред местното население. Повторена е информацията за инцидента от 21.07.2016г., при който С. се е самопрострелял в главата, докато е почиствал газовото си оръжие. На 12.09.2024г. на С. е било връчено съобщение рег.№ 339100-6746 (л.16), в което заявителят е бил уведомен, че по повод подаденото заявление е започнало производство по отказ за издаване на разрешително за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси, и че съгласно чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ следва да има основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. На заявителя е бил предоставен на основание чл.34, ал.3 от АПК 3-дневен срок да представи писмени доказателства относно необходимостта от издаване на исканото разрешение. В отговор на 20.09.2024г. оспорващият е депозирал възражение (л.29), в което е изложил, че като снабдител по граждански договор в ЕТ „М.М.Б.“, стопанисваща магазин за хранителни стоки в с. Николаево, доставя стоки и материали, събира, съхранява и отчита парични суми и ценности. Посочил е, че търговския обект се намира в село с гъсто заселено население от ромски произход с постоянни набези и отправени закани и заплахи за физическа саморазправа с него, и напоследък той изпитва основателен страх за здравето и живота си от тези заплахи. Посочил е още, че в дома си в с. Николаево притежава голяма колекция от антикварни ценности на значителна стойност и че членува в спортен клуб по динамична стрелба „Левски-Герена“ гр. София. Към възражението са били приложени като доказателства гражданския договор, длъжностна характеристика за снабдител, доставчик и длъжностна характеристика за инкасатор - плащания. Производството е приключило с постановяването на оспорената Заповед № 3381з-292 от 13.11.2024г. на Началник Второ РУ Плевен към ОДМВР Плевен (л.15), с която е отказано издаването на разрешение за придобиване на късо бойно оръжие на С. Л. С.. Мотивите на органа са, че заявителят няма основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава необходимостта от издаването на разрешение за придобиване на късо бойно оръжие с конкретни факти и обстоятелства за необходимост. Обсъдени са представените допълнителни възражения и доказателства, като са приети за неоснователни, тъй като в последните 5 години в системата на МВР няма постъпили сигнали и жалби от С. за посегателства или заплахи спрямо личността му или притежаваното от него имущество, налагащи необходимост от самоотбрана с огнестрелно оръжие. Посочено е, че съгласно чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ разрешение не се издава на лице, което няма основателна причина. Направен е извод, че заявителят не е обосновал към настоящия момент необходимостта от издаване на разрешение за придобиване на късо бойно оръжие с конкретни факти и обстоятелства, сочещи че е застрашен до такава степен, че да налага нуждата от самоотбрана с такова оръжие, и е постановен оспореният отказ. Към жалбата си до съда С. е представил и Удостоверение изх.№ 2553/08.06.2020г. от Министерство на младежта и спорта за вписване на Сдружение „Спортен клуб по динамична стрелба Левски“ в Националния регистър на лицензираните спортни федерации и членуващите в тях спортни клубове, като член на Българска федерация по динамична стрелба (л.11); Удостоверение по чл.77, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ за оръжие калибър 9х19 мм и че С. е член на спортния клуб, издадено от Сдружение „Спортен клуб по динамична стрелба Левски“ (л.12); Годишен тренировъчен план за индивидуалната подготовка на заявителя за 2024/2025г. с начало м. август и стрелби по 9 дни ежемесечно, по 9 часа на ден, издаден от Сдружение „Спортен клуб по динамична стрелба Левски“ (л.13-14). По искане на оспорващия по делото е приета справка изх. № 8204/2024 г. от 20.12.2024 г. на Районна прокуратура Плевен (л.53). От нея се установява, че от образуваните преписки № 1470/2020г., № 4457/2021г., № 3319/2022г., № 4417/2023г., № 7874/2023г. и № 570/2024г. единствено по първата преписка е образувано досъдебно производство по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК срещу Т. П. Б. за отправени заплахи спрямо жалбоподателя, което е приключило с внасяне на обвинителен акт срещу Б. по чл.144, ал.3 вр. ал.1 и чл.325, ал.1 от НК в РС Плевен. Останалите пет преписки по описа на РП Плевен са приключили с постановени откази да се образува досъдебно производство, съответно с постановление за прекратяване на наказателното производство (преписка 7847/2023г.). Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК (обжалваният акт е връчен на С. на 19.11.2024г., а жалбата е подадена чрез административния орган на 22.11.2024г., вх.№ 339100-8848). Оспорената заповед съдържа волеизявление на издателя на акта, с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя като адресат на този акт. Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Административен съд Плевен, седми административен състав, намира жалбата за неоснователна по следните съображения: Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Оспорения акт е издаден от материално и териториално компетентен орган – от Началника на Второ РУ към ОДМВР Плевен по постоянния адрес на заявителя (чл.78, ал.2 от ЗОБВВПИ) и в кръга на предоставените му от закона правомощия – чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ. Отказът за издаване на разрешение за късо огнестрелно оръжие е в писмена форма, като е мотивиран съгласно изискването на чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ, след преценка на всички факти и обстоятелства от значение за случая и съдържа необходимите реквизити по чл.59 от АПК. Въз основа на установеното от фактическа страна органът е приел, че заявителят не е обосновал по несъмнен начин необходимост от притежаването на огнестрелно оръжие за самоотбрана, като същевременно се е позовал на разпоредбата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, въвеждаща липсата на основателна причина като самостоятелно основание за постановяване на отказ да се издаде разрешение. В изпълнение на чл.34, ал.3 от АПК на оспорващия е предоставена възможност за представяне на допълнителни доказателства или излагане на факти, които да сочат за наличието на основателна причина за необходимостта от придобиване на оръжие. Предвид изложеното жалбоподателят е имал възможност да участва в производството, като представя факти, обстоятелства и доказателства в подкрепа на твърденията му, поради което не са нарушени правата му и в производството по издаване на постановения отказ не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Неоснователно е възражението в жалбата за необсъждане в заповедта на доводите за заплахи срещу заявителя и за основателен страх за здравето и живота му. Съгласно чл.83, ал.2 от ЗОБВВПИ органът е длъжен при констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на закона да уведоми заявителя и да му даде възможност да ги отстрани. Освен задължението да укаже липсата или несъответствието на изискуем документ, законодателят изрично е регламентирал и кои релевантни факти органът установява сам – чл.83, ал.4 от ЗОБВВПИ. Органът обаче няма задължение да събира доказателства за обосноваване на причината за исканото разрешително. Това дали и с какви факти ще мотивира причината за издаване на разрешително, съответно – дали ще посочи доказателства за изложените факти е изцяло в преценката на заявителя. В случая той не е представил доказателства за подавани от него сигнали за посегателство срещу здравето, живота и собствеността му, нито е цитирал в заявлението или обосновката си образувани досъдебни или съдебни производства за посегателства срещу него. Преценен за съответствие с приложимия материален закон, настоящият съдебен състав намира, че оспореният отказ е съобразен и постановен при правилно приложение на действащите материалноправни разпоредби. Придобиването, съхранението, носенето и употребата на взривни вещества, на оръжия, на боеприпаси и на пиротехнически изделия са уредени в Глава четвърта на ЗОБВВПИ. Разпоредбата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ определя, че разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават на лице, което няма основателна причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Цитираната разпоредба съдържа отрицателни предпоставки за издаване на разрешение за оръжие, които важат при всички хипотези на искания за разрешаване на дейност по глава четвърта от закона. Обосноваването на основателна причина от носене и съхраняване на оръжие е въведено като задължителен елемент на искането за издаване на разрешение на физическо лице по ЗОБВВПИ. Отсъствието само на това изискване е основание за постановяване на отказ да се издаде разрешение, без значение дали са изпълнени останалите критерии на закона, поради което възраженията на жалбоподателя по отношение образувани по негови сигнали производства срещу други лица са неоснователни. Административният орган има задължение да събере доказателства за обстоятелствата по чл.76 от ЗОБВВПИ във вр. с чл.58, ал.1 от същия закон, което е сторено в случая, но за него не съществува задължение да провежда процедура по установяването на релевантните за издаването на административния акт факти, да издирва доказателства за обосноваване на причината за исканото разрешение, включително да събира данни за наличието на необходимост от самоотбрана за заявителя. Органът служебно изследва пригодността на заявителя да бъде субект на разрешение за осъществяване на регламентираните в ЗОБВВПИ дейности, но не и твърдяната необходимост като правопораждащ юридически факт за това. При всяко сезиране на органа с искане за издаване на разрешение или за продължаване на срока на вече издадено такова, административният орган е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. Трайна е съдебната практика, че с оглед високата степен на риск от обществена опасност при извършване на дейностите, свързани с придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси, нормативната регламентация е императивна и стриктното й съблюдаване е условие за законосъобразност на постановяваните административни актове по приложението на въведения разрешителен режим. Независимо от това дали става въпрос за производство, инициирано по реда на чл.76 от ЗОБВВПИ (издаване на разрешение) или за такова по реда на чл.87 (подновяване на разрешение), във всеки случай заявителят следва да докаже наличието на основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на благоприятстващ за лицето административен акт, т.е. да заяви и подкрепи с убедителни доказателства своята необходимост от осъществяване на дейността. Посочената правна регламентация изисква съответното физическо лице да изложи и докаже конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват несъмнено извод, че неговите или на членове на семейството му живот, здраве и имущество са персонално застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие и необходимите за ползването му боеприпаси. Наличието на такава нужда, представляваща основателна причина, е въведена от законодателя като абсолютно необходима предпоставка, за да се разреши на физическо лице придобиването и боравенето с огнестрелно оръжие. Снабдяването с огнестрелно оръжие за граждански цели в хипотезата на чл.6, ал.3, т.1 от ЗОБВВПИ (самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага. Съобразно изискванията на закона тази нужда за „самоотбрана“ следва да е доказана по несъмнен начин, а не да е предполагаема или хипотетична. За да се обоснове нужда в тази насока, извод за опасност и съответно за основателна причина може да бъде направен при наличие на заявени и надлежно установени факти и обстоятелства, поставили в състояние на заплаха личността или имуществото на лицето или на негови близки хора, т.е. действителна необходимост от притежаването на оръжие. Принципно заплахата от противоправни действия срещу личността и имуществото съществува хипотетично за всеки гражданин и разширяването на тълкуването на необходимостта, разглеждана като предотвратяване на бъдещи възможни, но несигурни събития, би довело до издаване на разрешение практически на всеки и би обезсмислило „обоснованата необходимост“ като критерий, въведен в закона, за установяване основателността на искането за извършване на дейности с огнестрелно оръжие. Не такива са регламентираните в чл.6 от ЗОБВВПИ цели на закона и на въведения с него разрешителен режим, подчинен преди всичко на публичния интерес и осъществяване контрол върху посочените в чл.1 от закона дейности. Когато заявлението е мотивирано с искане за самоотбрана, следва да е налична опасност от нападение над личността или имуществото, когато би се оказал застрашен животът или здравето на лицето, респ. на членове на неговото семейство. С. не е доказал с убедителни факти съществуваща за него или членовете на семейството му опасност, застрашаваща живота, здравето и/или имуществото му, която да налага носенето на оръжие. Подадените от него сигнали също не разколебават формирания от административния орган извод за липса на обстоятелствата по чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ. Тези сигнали, по които са били образувани прокурорски преписки, са приключили преимуществено с откази да се образува досъдебно производство, респективно с постановление за прекратяване на образуваното такова, поради което не могат да послужат за обосноваване необходимостта от притежаване на оръжие – противно на доводите на оспорващия. Единствено по един от сигналите е образувано досъдебно производство, по което е внесен обвинителен акт в РС Плевен, но същото е от 2020г. за отправени против С. закани и хулиганство, съответно това е единичен случай отпреди 4 години, за който не са представени доказателства да е застрашил живота, здравето или собствеността на жалбоподателя. По останалите причини, посочени от оспорващия като основания за издаване на исканото разрешение: Съгласно чл.6, ал.1 от ЗОБВВПИ огнестрелните оръжия в зависимост от предназначението и техническите си характеристики биват за служебни или за граждански цели. Придобиването на оръжие за служебни цели и за граждански цели са две различни възможности, които имат различен правен режим. Независимо от това, дали оръжието е за служебни или за граждански цели, законът поставя изискване за наличие на основателна причина за издаване на разрешението. Анализът на разпоредбите на чл.6, ал.3 и чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ обосновава трайно застъпен в съдебната практика извод, съгласно който физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. Служебната ангажираност на С. С. към едноличния търговец съобразно представения граждански договор, не може да бъде причина за издаване на заявителя като физическо лице на разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие за служебни цели. Ако работата на заявителя крие потенциална и непосредствена опасност за здравето, живота или имуществото, едноличният търговец, с който лицето има сключен трудов договор, може да поиска издаването на разрешение за служебни цели. Редът обаче, както и заявителят, в тази хипотеза са различни. Изложените от жалбоподателя доводи във връзка с пренасяне на големи парични суми, са относими към случаите, когато се иска издаване на разрешение за служебни цели по смисъла на чл.6, ал.2 от ЗОБВВПИ. След като законодателят изрично е установил разлика между носенето на оръжие за самоотбрана и с цел охрана на собствеността като трудова или търговска дейност, правото на лицето да претендира снабдяването с оръжие за различни от самоотбраната цели, се реализира на друго основание и по друг нормативно определен ред. Заявлението е подадено от С. в качеството му на физическо лице, но с доводи, свързани с изпълнение на задълженията му по граждански договор с търговец. При това положение, в случай на наличие на сочените обстоятелства, оръжие може да му бъде зачислено, но по друг ред и от неговия работодател. Физическите лица могат да придобиват огнестрелни оръжия само за граждански цели – чл.6, ал.3 от ЗОБВВПИ. В хипотеза, при която носенето на огнестрелно оръжие е за служебни, а не за граждански цели, разрешението се издава на съответния работодател – юридическо лице или търговец. Възможността за използване на личното огнестрелно оръжие за служебни цели, не може да се приравни на основание за издаване на разрешение за придобиване, носене и употреба на оръжие с цел самоохрана (каквато причина е посочена в заявлението), тъй като обратното би означавало заобикаляне целта на закона. Сочената от заявителя необходимост да пази ценната си колекция от часовници с голяма нумизматична стойност, която съхранява в дома си, също не може да бъде основание за издаване на исканото разрешение. Той не доказва основателна опасност от посегателство върху колекцията му, а ако последната действително е с голяма стойност, може да бъде съхранявана в каса (където би следвало да се съхранява и оръжието) или в съответната институция – в банков сейф, депозитна касета и т.н. Неоснователна е и другата сочена причина за издаване на разрешително – за спортни цели. Доказателствата, че С. е член на Сдружение „Спортен клуб по динамична стрелба Левски“, са представени за първи път едва в съдебното производство, поради което административният орган е нямало как да ги съобрази преди издаване на акта. Въпреки това и въпреки липсата на изрични мотиви по това основание за придобиване на оръжие в заповедта, цитираните писмени документи не доказват осъществявана от жалбоподателя спортна дейност, за да се приеме, че е налице основателна причина по смисъла на чл.58, ал.1, т.10, предл. трето от ЗОБВВПИ. Само по себе си членството в стрелкови клуб не е достатъчно, за да обоснове твърдяната необходимост. В случая е необходимо лицето да е състезател и то активно да участва в спортно-техническата дейност на клуба, в т.ч. и да участва в официално организирани състезания, за каквато дейност в случая не са ангажирани доказателства. Разпоредбата на чл.77, ал.1, т.1 от ЗОБВВПИ въвежда изискване към физически лица, кандидатстващи за разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за спортни цели, освен документите по чл.76, ал.3, 4 и 7 да представят и удостоверение от спортна организация по смисъла на чл.11 от Закона за физическото възпитание и спорта, че членуват и практикуват стрелкови спортове в съответната организация, а когато лицата по ал.1 кандидатстват за разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях по чл.5, ал.1, т.6 и т.7 – че минимум 12 месеца преди датата на подаване на заявлението членуват и практикуват с цел участие или участват в състезания по стрелкови спортове. Анализът на цитираната правна разпоредба указва, че в случая е въведено кумулативното изискване лицето да членува и да практикува стрелкови спортове. В случая, така въведеното нормативно изискване не е изпълнено от страна на заявителя С. С., доколкото същият е представил доказателства, че членува в стрелкови клуб, но не е представил такива, които да удостоверят, че практикува стрелкови спортове. Цитираната по-горе нормативна разпоредба въвежда изискването минимум 12 месеца преди датата на подаване на заявлението лицата да са членували и практикували стрелкови спортове при наличието на специфична цел – участие в състезания по стрелкови спортове. От страна на заявителя нито се твърди, нито има ангажирани доказателства, че същият е практикувал стрелкови спорт именно с цел участие или е участвал в състезания по стрелкови спортове. Отделно от горното в проведеното на 17.12.2024г. открито съдебно заседание С. заявява, че членува в спортния клуб от около 6-7 месеца. Не са представени и доказателства в съдебното производство лицето да е изпълнило тренировъчния си план до момента (от м. август 2024г. до м. януари 2025г.), доколкото не се твърди, че стрелковият клуб не предоставя на място собствени спортни оръжия, с които неговите членове да практикуват стрелба. С отказа за издаването на разрешение на жалбоподателя не се ограничава правото му да се развива в областта на спортната стрелба, тъй като съгласно разпоредбата на чл.58, ал.3 от ЗОБВВПИ всяко физическо лице може да употребява огнестрелно оръжие и боеприпаси за него без разрешение за носене и употреба на стрелбище с учебна или спортна цел под ръководството на правоспособен инструктор или треньор. Освен това липсват данни, че приложения тренировъчен план за индивидуална подготовка е за спортна дейност, а не за основната посочена от заявителя дейност – за самоотбрана, и за целта, за която иска да се снабди с оръжие – за охрана и самоохрана при пътуванията в страната, когато носи в себе си по-големи суми пари. В същия смисъл са Решение № 6902 от 23.06.2023г. на ВАС по адм. д. № 8849/2022г., VII о. и Решение № 12611 от 14.12.2023г. на ВАС по адм. д. № 4698/2023г., VII о. В случая не е налице и отменителното основание по чл.146, т.5 от АПК, тъй като обжалваната заповед не противоречи на целта на закона. Началникът на Второ РУ към ОД на МВР Плевен е административния орган, който осъществява контрол върху оръжията и боеприпасите и след изпълнение на законоустановената процедура, е издал отказа в съответствие с целта на закона, а именно да не се допуска без основателна причина разпространение, закупуване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия, които са предмети с висока степен на обществена опасност, можещи да засегнат живота и здравето на множество граждани. Осъществяването на правно регламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност, не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквито не съставляват изложените от жалбоподателя аргументи. По изложените мотиви съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна като издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата срещу нея следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Плевен, седми административен състав,