Решение № 2431 от 18.7.2008 г. на Районен съд - Варна по дело № 7832/2006 г.

Производството се движи по реда на ГПК обн. ДВ изв.бр.12 от 08.02.1952 г. /отм./. Предявени са обективно съединени по почин на ищеца искове в условията на кумулативност с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД. Съдът е сезиран с искова молба от В.К.С., с ЕГН •••••••••• •••, със съдебен адрес •••••, чрез адв. ••••• с искане да бъде осъден ответникът ••••• да му предаде владението върху недвижим имот, представляващ ПИ с площ ••• кв.м. в землището на гр. ••••, местност „••••”, съставляващ имот с пл.№ ••• по кадастралния план от 1956г. и регулационния план от 1961г., при граници: от север – магистрала „•••••”, от юг и от запад - стара ограда на ••••, от изток – ограда на ••••••. По кадастралния план от 1936г. имотът е с пл.№ ••• за който по регулационен план от същата година е отреден парцел ••• в кв.•• на гр.••••, местност „•••••••”. Релевира се в молбата, че ищецът е собственик на описания имот като сочи придобивно основание за възникване на правото му на собственост наследяване от К.Г.С., ••• и земеделска реституция по ЗСПЗЗ, въз основа на решение № 824 от 10.10.2001г. на ПК Варна, издадено в изпълнение на влязло в сила решение на Варненският районен съд, ХІІ състав постановено по гр.д.№ 1912 от 1996г. и решение от 07.08.1997г. по същото дело за допълване на решението. Същото е потвърдено с окончателно решение от 29.04.2008г. на Варненски окръжен съд, постановено по гр.д.№ 1215/97г. с което е оставена без уважение молбата на •••••••• за преглед по реда на надзора на влязло в сила решение. Сочи, че за имота неправилно е съставен акт за публична държавна собственост № 3584 от 30.11.2001г., съставен след възстановяването му на наследниците на К.Г.С., •••. Към момента фактическа власт без правно основание по отношение на процесния имот осъществява ответникът, чрез „•••••••••”, който отказва да предаде владението на неговия собственик. Претендира обезщетение в размер на 10000 лева за периода 23.10.2001г. - 23.10.2006г. или по 2000 лева на година, която сума е част от претенцията му в общ размер на 12840 лева /след допуснато изменение по отношение на процесния период, като първоначално претенцията е била за периода 19.10.2001г. – 19.10.2006г., както и уточнение, че сумата от 10000 лева представлява част от претендираната сума в общ размер на 12 840 лева. Претендира присъждане на съдебно - деловодни разноски в това число и възнаграждение за адвокат. В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалните си представители адв.О. АК гр.•••• и адв.К. от АК гр.•••• поддържа предявените искове и моли да се уважат. Ответникът редовно уведомен за иницираното производство чрез ••••••• и чрез ••••••• чрез процесуалните представители в съдебно заседание оспорва исковете като неоснователни и моли да се отхвърлят. Твърди, че е собственик на процесния имот на основание АДС № 3584/30.11.2001г. Представителят на •• изразява писменно становище за недопустимост на иска, тъй като •••••• не е пасивно легитимиран да представлява •••••• по искове са собственост, които са държавна собственост. Съдът след преценка по реда на чл. 188 от ГПК на събраните по делото доказателства, становищата за страните приема за установено следното от фактическа и правна страна: Искът с правно основание чл. 108 от ЗС е осъдителен, петиторен и ищецът носи тежестта на доказване относно твърдяното от него право на собственост, както и относно твърдението, че ответникът осъществява фактическа власт върху процесния имот. От изхода на производството по ревандикационният иск ще зависи уважаването или отхвърлянето на претенцията за обезщетение. С влязло в сила решение от 08.07.1997г. и решение от 07.08.1997г., постановени по гр.д.№ 1912/96г. на ВРС, ХІІ състав е отменено решението на •••••• № 352/06.06.1996г. с което на наследниците на К.Г.С., ••• е отказано възстановяване на правото на собственост върху лозе с площ ••• дка в землището на гр. •••••, местност „••••••••••”, като съдът е признал и определил за възстановяване правото на собственост на В.К.С. върху лозе с площ ••• дка в землището на гр. ••••, местност „••••••••••” при граници: от север-магистрала „••••••••”, от югозапад – стара ограда на •••••••, от изток – ограда на •••••••, представляващо парцел ••, пл.№ •••• по КП от 1936 г. и имот пл.№ ••• по КП от 1956 г. и регулацията от 1961 г., на осн.чл.10, ал.1 от ЗСПЗЗ. С влязло в сила на 29.04.1998г. решение от същата дата постановено по гр.д.№ 1215 от 1997г. на Варненски окръжен съд е оставена без уважение молбата на ••••••• за преглед по реда на надзора на влязлото в сила решение по цитираното по-горе гр.дело № 1912/96г. на ВРС. С решение № 824 от 10.10.2001г. на ••••••••, въз основа на влязлото в сила решение по гр.д.№ 1912/96г. на ВРС, ХІІ състав е възстановено правото на собственост на наследниците на К.Г.С. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот, представляващ лозе от ••• дка в землището на гр. ••••, местността „•••••”, представляващ парцел ••••• по КП от 1936г., а по КП от 1956г. имотът представлява пл.№ ••••, при граници по съд.решение: север – магистрала „•••••••”, югозапад – стара ограда на •••••, изток – ограда на •••••••, представляващ имот пореден № 1 от заявлението и установен с нот.акт № 181/1925г. Видно от представеното удостоверение за наследници с № 1078 от 23.03.2006 г., издадено от •••••••• преки наследници по закон на К./К./Г.С., поч.на ••••••• са съпругата му Н.В.С. /починала през ••••/ и синът му – ищецът В.К.С.. Н.В.С. е починала през •••• като вдовица и за свой наследник е оставила посочения в същото удостоверение за наследници свой син – В.. С оглед установените родствени връзки с официални свидетелстващи документи, издадени от •••••••, съдът приема, че ищецът се легитимира като наследник на лицето, притежавало права на собственост за процесния имот преди реституцията, както и се легитимира като собственик /правоимащо лице/ съгласно диспозитива на решенията на ВРС от 08.07.1997г. и от 07.08.1997г. по гр.д.№ 1912/96г., ХІІ състав за признати права на собственост за описания имот. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.3 от ГПК пред съдилищата •••• се представлява от ••••••, а по дела, които се отнасят до имоти – държавна собственост на територията на страната – от •••••• – чл.18, ал.4 от ГПК. Установена е по делото активната и пасивна процесуална легитимация на страните поради което съдът намира, че възражението на представителя на •• за липса на такава по отношение на представителството на ответника е неоснователно. От представен ите по делото скиц и от 22.07.2007г. и от 22.08.2007г., издадени от •••, у- ние „ ••• ”, отдел „ •••• ” се установява, че имот нов № ••• и стар № ••• по КП от 1939г. и по плана на местност „ ••••• ” от 1956г. е вписан в разписните листи към същите планове, като за собственик е записан К. С.. В същата н е е посочена площта на имота. От скица № 3628 /30.11.2006г., издадена от ••••••, отдел „••••” на л.34 от дело е заснета част от ПИ № ••• от КП „•••••” от 1956г., идентичен с ПИ № •••• от КП от 1936г. на гр.•••••, като в графа забележки е посочено, че с червен цвят графично е пренесена оградата на стопанство „••••••••”, за която е съставен АДС. Представено е незаверено копие на скица на имот пл.№ ••••• по КП „Крайбрежието” от 1956г. видно от която имотът е вписан по решение на Варненски районен съд и собственост на В.К.С., като площта по решението е ••• кв.м., а по план е ••• кв.м., при граници на имота: на север – път І клас •••••••••, на юг и запад – ограда на ••••••, на изток – имоти пл.№ № ••• и ••••. Същото незаверено копие на скица обаче съдът изключва от доказателствата по делото, тъй като липсват реквизити /данни/от общината, удостоверяващи, че копието е извлечение от същия план. От приетото и приложено като доказателство по делото заключение по допуснатата СТЕ, изготвено от вещото лице Д.П. се установява, че вещото лице се е запознало със скицата кам АДС № 3584/30.11.2001г. и дава заключение, че възстановения на ищеца имот по гр.д.№ 1912/96г. съставляващ имот пл.№ •••• по КП на местност „•••••” от 1956г. е включен в терена, актуван като държавен с АДС № 3584, като в скица № 2202/02.11.2001г. в графа „забележка” изрично е вписано, че имот № •••/••• по КП от 1936г./ е включен в посочената площ от ••• декара. По КП и рег.план от 1937г. границите на имот пл.№ ••• са очертани в жълт цвят на скица-приложение № 1 към заключението, а на скица – приложение № 2 са посочени границите по КП „••••••” от 1956г. Вещото лице дава заключение, че процесния имот, описан в исковата молба попада в терена, актуван с АДС № 3584/30.11.2001г. Дава заключение, че към съставените по-рано актове за държавна собственост за територията в която попада процесния имот няма скици на актуваните терени, поради което не може да даде заключение дали процесния имот е включен в някой от терените, актувани преди издадения АДС № 3584/30.11.2001г. След запознаване с генералния план и всички строителни книжа за р „••••••••” вещото лице дава заключение, че процесния имот № •••• по КП/1956г. не представлява застроена и необходима прилежаща площ на изградените сгради и съоръжения на р. „••••••”, в имота не преминават комуникации, обслужващи сградите. В съдебно заседание в.л.П. заявява, че при оглед на място е установило, че характера на процесния имот е земеделска или необработваема земя и към момента на огледа представлява хавра, същата е обрасла със саморасли храсти. Вещото лице е категорично в изводите си, че процесната територия не е част от парка на р. В подкрепа на възражението си, че е собственик на имота ответникът е представил писменни доказателства: възражение от П.К., областен управител на област с адм.център •••• до Началника на отдел „••••” при •••••, с което възразява по започнала по молба на ищеца процедура за въвод във владение на ПИ № ••••, идентичен с имот № •••• по КП „••••••••” от 1956г., попадащ в територията на р. „••••••” и възражение от •••••• № 02-04-206/11.07.2006г. до кмета на •••••••, с което се иска да бъде оставена без уважение молбата на В.С. с вх.№ 18554/26.05.2006г. за въвод във владение на описания имот пл.№ ••••, идентичен с имот № •••• по КП „•••••” от 1956г. С представения АДС – публична № 3584 от 30.11.2001г., приложен на л. 73 – л.80 включително са описани актуваните имоти, като на осн.чл.2, ал.2, т.4 от ЗДС и чл.68, ал.1 от ЗДС, решение на МС № 1050/2912.1997г., чл.4б на ПМС № 209/25.11.1999г., изм. и доп.от 2000/2001г. са вписани имотите, включени в Стопанство „••••••••”, сред които и земя с площ ••• дка, включваща парк – ••• дка, в това число тревни поляни, алеи и площадки, цветни площи, оранжерии и декоративен разсадник. В т.13 на акта графа „забележки” е посочено описание на имотите, като в т.4 е посочено земеделска земя с площ ••• дка. В данните за бивш собственик на имотите е посочен •••••• при •••••••. В данни за предоставени права върху имота е посочено – „••••••••”. Приложена е към акта молба на •••••••• за вписване на акта, заведена в ••••••• с изх.№ РД-1-1100/13/ от 06.02.2002г. Представено е писмо от ••• до •••••• с мнение за корекции по изготвения и предоставен за одобрение акт за държавна собственост. С писмо № 02-09-409 от 12.11.2001г. същият е уведомен, че с решение № 1050 от 29.12.1997г. на ••• е отнето безвъзмездно право на стопанисване и управление на ••••••••• при президента върху „•••••” и обект „••••”, като считано от 01.08.1998г. ползването и управлението на имотите се осъществява от министерски съвет за представителни и държавни нужди. На основание заповед № 24/18.02.1998г. на ••••••• е изготвен приемо-предавателен протокол от 10.04.1998г. за фактическо предаване на недвижимите имоти и движимото имущество в ••••••• и обект „•••••••”. Посочените документи – решение № 1050/29.12.1997г. на •• издадено на осн.чл.15, ал.2 от ЗДС, както и приемо-предавателен протокол от 10.04.1998г., , протоколи с №№ 1, 2 и 3, всички от 10.04.1998г., разделителен протокол от 27.04.2000г. са представени като доказателства по делото. Представено е по делото писмо-становище на •••••• до •••• видно от което адм.орган по реституцията е уведомил •••, че са постъпили реституционни претенции от наследниците на К.Г.С. за имот от •••• дка за територията на д. ••••••••, представляващ имот пл.№ ••••• по КП от 1956г. Посочено е също така в писмото, че с решение от 08.07.1997г. по гр.д.№ 1912/96г. и решение от 07.08.1997г. по същото дело и решение от 29.04.1998г. по гр.д.№ 1215/97г. на ВОС е признато и възстановено правото на наследниците. Представено е удостоверение от •••••• по искане на •••• за предявени реституционни претенции от бивши собственици на отчуждени недвижими имоти по ЗВСВНОИ и пар.2 от ПЗР на ЗОСОИ за територията на д. „••••••••”. Представени са актове за публична държавна собственост, съставени преди АДС № 3584 от 30.11.2001г., който е за процесния имот, акт за управление на особените имоти от 05.02.1950г.ПМС № 43 от 28.03.2000г., опис на имоти – сгради, съоръжения, прилежащи площи и обработваеми земеделски земи на винарска изба „•••••••”. Съдебното решение постановено по гр.№ 1912/96г. на ВРС, ХІІ състав е постановено преди изменението на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ /ДВ бр.68 от 1999г./, а в изпълнение на същото е издадено решение № 824/10.10.2001г. на •••••. Като е отменил първоначалния отказ на ПК съдът се е произнесъл по същество и е признал и определил за възстановяване правото на собственост на ищеца, като имота е описан с площ, граници и пл.номер както по действащ, така също и по предходен план. Същото има конститутивно действие и удостоверява правото на собственост на ищеца, който се легитимира като собственик на процесния имот. От събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че позитивните решения, легитимиращи ищеца като собственик са законосъобразни актове, а при липса на оспорване от насрещната страна на тяхната валидност и законосъобразност съдът не дължи изследването на тези въпроси по реда на косвения съдебен контрол. Налице е конкуренция на права по отношение на спорния имот и с оглед на осъщественото от ищеца оспорване наличието на материално правните предпоставки за придобиване права на собственост от ответника в тежест на последния е да установи тяхното съществуване към момента на придобиване на имота. В представения АДС № 3584/30.11.2001г. е посочено основание за съставяне на същия за актуване на имота като публична държавна собственост - чл.2, ал.2, т.4 от ЗДС и чл.68, ал.1 от ЗДС, решение на •• № 1050/29.12.1997г., чл.4б на ПМС № 209/25.11.1999г., изм. и доп.от 2000/2001г. Съгласно дефиницията за публична държавна собственост, дадена в ал.2 на чл.2 на ЗДС, обн.ДВ бр.44 от 21.05.1996г., в сила от 01.06.1996г. в т.4 е посочено, че такива са и имотите предоставени на ведомствата за изпълнение на функциите им. В акта за държавна собственост е посочен бивш собственик на имота - ••••••• на •••••••. Посоченото ведомство не е можело да се легитимира като собственик на имота, тъй като то не е самостоятелен правен субект, който да е носител на правото на собственоста. Липсват доказателства – акт на компетентен държавен орган за предоставяне на процесния имот на посоченото ведомство или структурна организация за осъществяване на функциите му. Не е налице никоя от останалите хипотези на чл.2, ал. 2 от ЗДС. Не са налице и хипотезите на чл.3 от ЗДС. Ноторно известно е на съда, че р. „••••••” не представлява имот, който е предназначен за задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване – чл.2, ал.2, т.5. Съгласно разпоредбата на чл.5 от ЗДС •••••• удостоверява, възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за държавна собственост. Съгласно алинея 3 на същата разпоредба актът за държавна собственост няма правопораждащо действие. Ето защо ответникът следва да установи правата си на собственост за имота преди съставянето на АДС № 3584/30.11.2001г., както и да установи правата на собственост на неговия праводател. Не са ангажирани доказателства в тази връзка. От събраните по делото доказателства съдът намира, че удостоверените със съставения АДС № 3584/30.11.2001г. права за ответника са непротивопоставими на признатите и възстановени права на собственост на ищеца по силата на влезлия в сила съдебен и административен акт, легитимиращ ищеца като собственик на описания в същите актове недвижим имот, индивидуализиран по площ, граници и номер по действащ и предходен план. Видно от представената скица на л.34 издадена от ••••••••• е налице изместване на оградата на Стопанство „••••••••”, като процесния имот пл.№ •••••• е включен в границите на стопанството. Съгласно съдебното решение по гр.№ 1912/96г. на ВРС, ХІІ състав границите на признатата на ищеца собственост са – от север – магистрала Варна - Зл.Пясъци, от югозапад – стара ограда на •••••••, от изток – ограда на •••••••. Установено е на приложените скици от общината, от проведената СТЕ и генералния план на к.к.”•••••••••”, че процесния имот е включен в границите на стопанството. От изследваните по-горе доказателства се установява, че е налице изместване на оградата на ответника, като е завзет имота на ищеца. Съдът намира, че ответникът не може да се легитимира като собственик на процесния имот с пл.№ •••• на соченото основание, тъй като АДС, както бе посочено по-горе няма правопораждащо действие. Ответникът не е станал собственик на имота преди съставянето на АДС, тъй като същият не е доказал пред настоящата инстанция по пътя на главното и пълно доказване придобивното основание за възникване на правото му на собственост, нито това на неговия праводател. Към датата на съставяне на АДС № 3584/30.11.2001г. имота не е бил държавна собственост – нито публична, нито частна, която да е обявена с решение на •• за публична. Същият е бил частна собственост, възстановен на правоимащите лица, на осн.чл.10, ал.1 от ЗСПЗЗ. АДС е съставен в последствие, като е актуван недвижим имот - частна собственост без да е извършвана отчуждителна процедура при спазване на предвидена законова процедура. При липсата на ангажирани в производството доказателства от ответника за възникване на право му на собственост, както и за правото на собственост на неговия праводател и отричане от страна на ищеца правата на ответника за процесния имот, съдът приема че такива не са налице. При доказана активна за ищеца и пасивна за ответника материално- правна легитимация, ревандикационния иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен. По предявения иск с пр.осн.чл.59 от ЗЗД: За основателността на иска с пр. осн.чл. 59 от ЗЗД следва да са налице следните предпоставки в условията на кумулативност, а именно ползвателят да се е обогатил, като е ползвал без основание чужда вещ, а собственикът да е обеднял след като е бил лишен от възможността да ползва вещта, съответно плодовете и приходите от нея. Обогатяването на ответника, изразяващо се в спестения наем и лишаването от този доход реституирания собственик са предпоставки за уважаване на иска, като обезщетението се дължи от момента на отпадане на основанието на държането. Ищецът претендира обезщетение за периода 23.10.2001г. - 23.10.2006г. в размер на 10 000 лева като сумата представлява част от общата претенция в претендираната сума в общ размер на 12 840 лева. При горния извод за основателност на ревандикационния иск съдът намира че иска с пр.осн.чл.59 от ЗЗД е основателен. По отношение размера на дължимото обезщетение съдът намира, че обезщетението се дължи не от влизане в сила на решението по чл.10, ал.1 от ЗСПЗЗ, а от момента на узнаването за него от ответника, тъй като същият не е бил страна в производството и решението не му е съобщено. Съдът приема, че ответникът е бил уведомен за правата на ищеца от •••• с писмо изх.№ 705/02.11.2001г. изпратено до •• на •• във връзка със заповед № Р-48 от 27.09.2001г. на •••••, като ••• е уведомила •••, че с решение от 08.07.1997г. и от 07.08.1997г. и решение на ВОС от 29.04.1998г. по гр.д.№ 1215/97г. е признато и възстановено правото на наследниците на К.Г.С. за процесния имот /л. 107 от дело/. От момента на уведомяването, което съдът намира, че е станало на следващия ден – 03.11.2001г., предвид водената служебна кореспонденция между ••, ••••••• ответникът дължи обезщетение, тъй като именно от този момент е продължил да владее имота на отпаднало основание, като е знаел, че имота е собственост на друго лице. Нещо повече, непосредствено след като узнал, че ищецът има права за имота бил съставен АДС № 3584 от 30.11.2001г. С тези действия на ответника още веднъж се потвърждава извода, че същия акт е издаден без основание и с оглед възпрепятстване реализиране правата на ищеца по позитивното за него решение. Ответникът дължи на ищеца обезщетение за периода 03.11.2001г. – 23.10.2006г., когато е подадена исковата молба в съда. След тази дата длъжникът изпада във забава и дължи законна лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението. От заключението на проведената СТЕ от вещото лице К.Г., което съдът цени като компетентно изготвено и неоспорено от страните се установява, че за претендирания период 23.10.2001г. – 23.10.2006г. наемната цена на процесния имот е в размер на 12 840 лева, като вещото лице е посочило неговото разпределение по периоди за една календарна година. От заключението се установява, че годишния наем за периода 23.10.2001г. – 23.10.2002г. е в размер на 1440 лева или по 120 лева на месец. За един ден наема е средно 4 лева. Следователно за периода 03.11.2001г. - 23.10.2006г. дължимия наем е в размер на 1396 лева или общо за периода 03.11.2001г.– 23.10.2006г. дължимото обезщетение е в общ размер на 12 796 лева. Претенцията за сумата от 10000 лева, претендирана като част от общото задължение е доказана по основание и размер, поради което иска е основателен и следва да се уважи. При този краен изход на спора между страните и отправено искане по реда на чл.64, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски за производството, съобразно представените доказателства за извършен разход в общ размер на 12801.80 лева, в това число заплатена държавна такса, депозит за СТЕ и възнаграждение за един адвокат. Мотивиран от гореизложеното, Съдът