Решение № 191 от 3.7.2025 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 674/2024 г.

Предявен е иск с правно основание чл.62, ал.5 и чл.63, ал.1 от СК във връзка с чл.104, т.1 от ГПК. Делото е образувано въз основа на Искова молба вх.№ 15258/18.11.2024г. от пълнолетния български гражданин С. И. С. от гр.Р., обл.С., който твърди, че преди 4 м. бил узнал, че бившата му съжителка- първата ответница П. А. С. от гр.С. е родила на •••г. в гр.С.З. дете/вече пълнолетния трети ответник/ К. В. С. на 20 г. от гр.Р., обл.С., на който той бил биологичен баща, а нейния тогавашен съпруг- втория ответник/пълнолетния български гражданин/ В. С. С. от гр.К., бил записан като такъв в акта на раждане на детето само по силата на законовата презумпция. Излага подробни фактически и правни съображения в тази насока. Моли съда да постанови Решение, с което да признае, че не втория ответник В. С. С. от гр.К., а той- ищецът С. И. С. от гр.Р., обл.С. е биологичен баща на вече пълнолетния К. В. С. на 20 г. от гр.Р., обл.С., ведно с всички законни последици от това, включително и относно съответната промяна на бащиното и фамилното име на момчето. Представил е множество документи, като писмени доказателства по делото, и по негово искане пред съда са били допуснати и разпитани 2 бр. предварително непосочени поименно свидетели- и двамата при режим на довеждането им от него в съда. Моли да се уважат изцяло исковите му претенции, ведно със законните последици от това. В този смисъл е и пледоарията му по делото. В законния 1- месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК има постъпил писмен Отговор на Исковата молба вх.№ 16883/19.12.2024г. от пълнолетния ответник- детето К. В. С. на 20 г. от гр.Р., обл.С., в който заявява, че искът против него бил процесуално допустим, не е оспорил исковата претенция против него, не е възразил против исканите от ищеца и приети писмени и гласни доказателства, и няма свои доказателства по спора. Моли да се уважи изцяло исковата претенция против него, ведно с всички законни последици, включително и чрез съответната промяна само на бащиното му име. В този смисъл е и пледоарията му пред настоящия първоинстанционен съд. В законния 1- месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК има постъпил писмен Отговор на Исковата молба вх.№ 16979/20.12.2024г. от пълнолетния ответник- вписания като баща В. С. С. от гр.К., който заявява, че искът е процесуално допустим, по същество не е оспорил исковите претенции, не е възразил по ищцовите доказателствени искания и няма свои доказателствени искания по делото. Моли да се уважат исковите претенции, ведно с всички законови последици от това. Представил е и предварителна писмена Молба вх.№ 6536/20.05.2025г. в този смисъл. Пледирал е пред настоящия първоинстанционен съд в този смисъл. В законния 1- месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК има постъпил писмен Отговор на Исковата молба вх.№ 120/06.01.2025г. от пълнолетната ответница- майката П. А. С. от гр.С., която заявява, че искът бил процесуално допустим, счита го за изцяло основателен и доказан, не е възразила против ищцовите доказателствени искания и не е имала свои искания за доказателства по делото. Моли да се уважи исковата претенция, ведно с всички законни последици от това. В този смисъл е и пледоарията й пред настоящия първоинстанционен съд. След като се запозна с изложеното в Исковата молба, със събраните по делото писмени и гласни доказателства, с липсата на искания и възражения от която и да е от другите страни по делото, и като взе предвид приложимите по случая материалноправни и процесуални норми, първоинстанционният съд счита следното: Исковата претенция е процесуално допустима, родово и местно подсъдна на настоящия първоинстанционен съд, същата е разгледана в открито съдебно заседание при закрити врати в присъствието на явилите се страни и по нея съдът следва да се произнесе по материалната същност на исковете, с която е бил сезиран. Съдът счита, че видно от събраните по делото многобройни писмени доказателства/неоспоР. по никакъв начин от никоя от страните/ и събраните 2 бр. гласни такива- показанията на 2 бр. свидетели/които са без родство или особени отношения с която и да е от страните по делото, за които липсват данни да са пряко и/или косвено заинтересовани от изхода на съдебния спор по делото, които се явяват обективни, пълни и непротиворечиви вътрешно и помежду си, и които се потвърждават от приетите по делото писмени доказателства, по делото не се спори, че ищецът и първата ответница П. С. са имали интимна връзка от началото на 2003г. до към лятото на 2024г., като тогава тя е била още омъжена и имала едно дете/момиченце/ М. В.а С., родена на •••г., тогава на около 10 г. Знаел, че докато имали взаимна връзка тя поддържа интимни отношения и със съпруга си, и един ден му казала, че е забременяла от него и не знае какво да прави с тази бременност, защото искала да се развежда. Понеже те двамата много се обичали и искали да продължат живота си заедно, те двамата решили тя да се разведе с мъжа си/втория ответник В. С./, но да задържи детето и да заживеят всички заедно с нея и с двете й деца. Видно от Акта за раждане на момчето, на •••г. ответницата П. С. родила дете/третия ответник/ К. В. С., за което знаел, че е от мъжа й/ответника/ В. С. С., с когото тогава тя също е имала интимни отношения по време на връзката й с ищеца. Видно от материалите по делото и от показанията на разпитаните по делото 2 бр. свидетели, в началото на 2005г. майката П. С. се развела с мъжа си/ответника/ В. С., като ищецът С. С., тя и двете й деца заживели заедно, като едно семейство в неговото жилище в ••• Между тях имало обич, уважение и разбирателство, ищецът приел и двете деца на жена си, грижил се за тях и ги отгледал като свои. Втория ответник/техния баща/ В. С. от гр.К. никога не е търсил момчето си след развода и ищецът бил като негов единствен фактически баща. Момчето К. С. го наричало татко и между тях двамата имало изградена много силна връзка помежду им, като синът К. е на 19 г. продължавал да живее при него. Приблизително към лятото на 2024г. ищецът и майката П. С. окончателно се разделили, като тогава тя му споделила, че детето й К. е негов биологичен син. Вторият ответник В. С./бивш съпруг на майката П. С./ потвърждава, че не той е биологичния баща на вече пълнолетния К. С.. В този смисъл са и категоричните, еднозначни и непротиворечиви показания на всички разпитани по делото 2 бр. свидетели. В абсолютно същия смисъл е категоричното и неоспорено от никоя от страните заключение на съдебната ДНК- експертиза, съгласно която вероятността ищецът С. И. С. от гр.Р., обл.С. да е биологичен баща на ответника К. В. С. на 20 г. от гр.Р., обл.С. е 0, 9999991/практически почти 100 %/, което категорично опровергава вписания като негов баща ответник В. С. С. от гр.К. в Акта му за раждане. Ето защо съдът счита, че са налице доказани всички законови предпоставки по чл.62, ал.5 от СК, че единствено и само заради законовата презумпция по чл.61 от СК за баща на детето К. записан втория ответник В. С., предвид което се явява изцяло обосновано и доказано по надлежния законов исков ред оспорването на наличния досегашен произход на детето К. В. С.. Установено и доказано е по несъмнен и безспорен начин, че В. С. С. не е биологичен баща на К. В. С.- ЕГН ••••••••••, роден на •••г., а негов биологичен баща се явява ищецът С. И. С. от гр.Р., обл.С.. Предвид което съдът счита, че предявения иск по чл.62, ал.5 във вр. с чл.63, ал.1 от СК се явява напълно обоснован, основателен и доказан, тъй като в хода на съдебното производство от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че малолетното дете е заченато не от пълнолетния ответник, но като детето, родено по време на гражданския брак между родителите му, за негов официален баща по законовата презумпция е бил записан законният съпруг на майката/пълнолетния ответник/, а не биологичния му баща- пълнолетния ищец. Във връзка с това в бъдеще детето не следва да носи като бащино и фамилно име имената на тогавашния съпруг на майка си, а следва за бащино и фамилно име да носи личното и фамилното име на биологичния си баща- ищеца, която да се впише в новия му Акт за раждане в графата „баща“, ведно с всички законни последици от това. В графа „майка“ следва да остане името на пълнолетната ответница. Това съдебно Решение може да се обжалва в законния 2- седмичен срок чрез настоящия първоинстанционен ОС- С.З. пред въззивния му ПАС- Пловдив, който за явилите се страни/ започва да тече от днес/22.05.2025г.- четвъртък/, а за останалите страни- от датите на връчването му на всяка от тях. Ето защо водим от горните мотиви и на основание чл.62, ал.5 и чл.63, ал.1 от СК във вр. с чл.104, т.1 от ГПК, първоинстанционият ОС- С.З.