Решение № 817 от 16.7.2024 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 898/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на Община Аксаково, чрез гл. юрк. В. Ю., срещу Решение № 614/27.02.2024г., постановено по гр. дело № 7836/2023г. по описа на ВРС, 46-ти състав, в частта, с която исковата претенция на Т. К., действаща чрез нейната майка и законен представител А. Д. е уважена за сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от детето Т. К. неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в резултат на нападение и ухапване от безстопанствено куче на 30.04.2023г. в с. Изворово, общ. Аксаково, обл. Варна, както и по отношение на законната лихва върху обезщетението, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.06.2023г. до окончателното му изплащане, на осн. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД. В жалбата се излага, че решението е неправилно и необосновано. Оспорват се изводите на съда, че претърпените от ищцата неимуществените вреди са в резултат на противоправното бездействие на ответника и по-конкретно неизпълнение на вменените му задължения по чл. 50, т. 2 и чл. 41, ал. 1-3 ЗЗЖ, както и по § 5 ПЗР на ЗЗЖ. Противно на тези мотиви, въззивникът счита, че е положил дължимата грижа, като е изпълнил предписаните от закона мерки за овладяване и контрол над популацията на безстопанствените кучета, с цел гарантиране безопасността на хората и други животни, за което са представени доказателства, но същите са игнорирани от ВРС. Наред с това, съдът не е обсъдил твърдението на въззивника, че към настоящия момент не е издадена заповед от изпълнителния директор на БАБХ за блокиране на раждаемостта на безстопанствените кучета, поради което за същия не е възникнал ангажимент за изграждане на приют, съотв. за настаняване на тези кучета. Не е установен по безспорен начин безстопанствения характер на кучето, като показанията на разпитаните свидетели в тази част са противоречиви. На следващо място излага, че ищцата не е ангажирала доказателства за твърдените увреждания в посочения размер, като приетата по делото СПЕ, на която съдът се е позовал, е базирана на обясненията дадени от майката на ищцата, която има пряк и непосредствен интерес от изхода на делото. В тази връзка твърди, че определеното от съда обезщетение в размер на 15 000лв. е неоснователно, респ. прекомерно и надхвърлящо границите, очертани от чл. 52 ЗЗД и цитира относима съдебна практика. В обобщение счита, че не са събрани достатъчно доказателства, от които да се направи категоричния извод за наличието на елементите от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена, в условията на евентуалност размера на обезщетението да бъде намален. В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна А. Д.- майка и законен представител на Т. К. К., в който е изразено становище за неоснователност на жалбата срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Счита, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки за отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД, а определения от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди за справедлив. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски за въззивното производство, включително за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Контролиращата страна ДСП-Варна, редовно уведомена, не изразява становище по жалбата. По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните: В исковата молба ищцата Т. К. К., действаща чрез своята майка и законен представител А. Д. излага, че на 30.04.2023 г., около 17: 30 часа в с. Изворско са се прибрали от магазина заедно със съпруга и двете й деца, едното от които - Т. К.. Дъщеря й поискала да отиде на гости при баба си на съседната улица. Детето заедно с бащата отишли на съседната улица, а майката си прибрала да остави покупките. Докато оставяла продуктите, през прозореца чула виковете на съпруга си и като отишла, мъжът й казал, че куче е ухапало детето Т.. Разказал й, че дъщеря й се намирала пред портата на баба си, където до оградата имало пясък и играела заедно с дъщерята на зълва й, която държала сандвич в ръката си, а Т. имала сладолед. Съпругът й и зълва й се намирали на около 1 метър от децата, когато внезапно и без да е предизвикано едно улично куче – жълто, с черна муцуна, се нахвърлило, съборило детето Т. и го захапало по лицето – за бузата. По лицето на детето имало много кръв. Прегърнала я, качили се в колата на зълва й и отишли в спешния кабинет в болницата в гр. Аксаково, където обаче лекарите не им обърнали внимание. Затова веднага отишли в Окръжна болница в гр. Варна, в Спешно отделение. Лекар прегледал детето, били й ваксина – тетатокс 0.5 мл, промили раните й с риванол и йод. Лекарят я предупредил да наблюдава детето 3 дни, за да не вдигне температура или да се получи оток. Прибрали се в квартирата, но на сутринта лицето на дъщеря й било подуто цялото и имала висока температура, която продължила да се повишава. Отново отишли в Спешното отделение на Окръжна болница в гр. Варна. Изпратили ги в инфекциозно отделение, където направили преглед на дъщеря й и й били инжекция против бяс. Общо през следващите дни до края на м. май 2023 г. й били поставени 6 такива инжекции. На 03.05.2023 г. завела детето в Отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна - Варна“, където то било прегледано, като в заключението на съдебния лекар било посочено, че се касае за контузия на лицето, ожулвания, травматични отоци и кръвонасядания по лицето, ожулване по левия горен крайник, като описаните травматични увреждания отговарят да са получени при ухапване от куче в указаното време. Твърди, че оттогава дъщеря й се променила коренно. Не иска да е навън, нито да играе по улиците, като й заявявала, че има много кучета и пак ще я ухапе някое от тях. Вечер заспивала трудно, а понякога се събуждала посред нощ разплакана и казвала, че кучето е под леглото й. Завела я при личната им лекарка, която им дала направление за детски психиатър. При посещение при такъв специалист било констатирано, че детето е стресирано, уплашено и нервно. Изписал им лекарства за домашно лечение. Ищцата се позовава на разпоредбата на чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ, която изрично повелява безстопанствените кучета да са под надзора и грижите на общините, като последните са задължени, съгласно чл. 50 т. 2 ЗЗЖ да вземат всички мерки за предотвратяване на агресивното поведение на кучетата към хора. Счита, че Община Аксаково не може да пренебрегва задължението си да осигури безопасна среда на гражданите си и чрез своите органи отговаря за вредите, причинени от бездомните кучета. Отговорността на община Аксаково следва от възложените й със закон задължения /Закон за защита на животните, гл. „Безстопанствени животни“/ по организиране настаняването на скитащите кучета в изолатори. Предявила е иска за заплащане на сумата от 20 000 лв., претендирани като обезщетение за претърпените от детето Т. неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от телесни и психически увреждания – рана по лицето, уплаха от нападение на животното вследствие неизпълнение на задълженията на служители на ответната община по чл.50 т.2 вр. Чл. 49 ЗЗЖ. Моли да бъде присъдена и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Община Аксаково, която оспорва иска по основание и размер. Твърди, че от представените по делото доказателства не би могло да се направи по безспорен и категоричен начин изводът, че увреждането, получено от детето Т. К., е настъпило именно от нападение на безстопанствено куче на посочените в исковата молба дата и място, в резултат на виновното поведение /бездействие/ на Община Аксаково. Посочва, че Община Аксаково чрез своите органи е положила дължимата грижа, съобразно възможности си /финансови, организационни и др./, като е изпълнила предписаните от закона мерки за овладяване и контрол над популацията на безстопанствените кучета, а именно: В изпълнение на чл. 40, ал. 3 ЗЗЖ Общински съвет – Аксаково е приел със свое Решение № 28.5/26.08.2021 г. от Протокол № 28/26.08.2021 г. Програма за изпълнение на Националната програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на община Аксаково 2021-2025 г. С Решение № 52.4 от Протокол № 52/23.02.2023 г. Общински съвет – Аксаково е приел План за действие към Програмата за изпълнение на Националната програма за овладяване на популацията на безстопанствени кучета на територията на Община Аксаково 2021-2025 г. за периода 01.2023 г. – 12.2023 г. и Отчет по изпълнение на годишен план за периода 01.2022 г. – 12.2022 г. за действие по изпълнение на същата програма. Съобразно тази програма и в изпълнение на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4 от 11.02.2022 г. за прилагане на националната програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност /Наредба № 4/11.02.2021 г./ Община Аксаково има сключено споразумение за сътрудничество № 2/09.01.2023 г. с организация за защита на животните за извършване на дейности с цел намаляване популацията на безстопанствените кучета на територията на общината. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № 4/11.02.2021 г. от Кмета на Община Аксаково са одобрени Годишен график за залавяне на безстопанствени кучета на територията на община Аксаково за 2023 г., ведно с Процедурен план за залавяне и транспортиране на безстопанствените кучета. Изпълнението на дейностите по Споразумение за сътрудничество № 2/09.01.2023 г. се инициират с възлагателно писмо от Началник отдел ООС, като кампаниите за улавяне и обработване на безстопанствени кучета се провеждат, съгласно одобрения график. При получаване на сигнали за наличие на безстопанствени кучета и/или нападение и/или потенциално опасно куче: по телефон, в деловодството на общината или по електронна поща, се предприемат спешни действия и се изпраща изрично възлагателно писмо. При извършване на кампании за улавяне на безстопанствени кучета в населените места, след улавянето се извършва преглед от ветеринарен лекар за наличие на микрочип на кучето с цел извършване идентификация за собственост. При установяване на собственик на животното, същото му се предоставя. При липса на микрочип, кучето се кастрира, ваксинира, обезпаразитява, маркира се с видима ушна марка, чипира се с електронен чип, който се въвежда в Интегрираната информационна система на БАБХ и като собственик се посочва Община Аксаково, а кучето се връща на мястото на улавяне. Излага, че към настоящия момент не е издадена Заповед от изпълнителния директор на БАБХ за блокиране на раждаемостта на безстопанствените кучета, поради което за Община Аксаково не е възникнал ангажимент за изграждане на приют, съответно за настаняване на безстопанствените кучета в такъв. Ето защо смята, че от страна на Община Аксаково не е налице бездействие, изразяващо се в ненастаняване на процесното куче в приют. Поддържа, че Община Аксаково е създала необходимата организация и е положила дължимата грижа, за да предотврати настъпването на инциденти с безстопанствени кучета. Конкретно за с. Изворско – по предварително утвърдения график е проведена кампания за залавяне, кастриране, маркиране, ваксиниране, обезпаразитяване, стационар при необходимост и връщане по местата на улавяне на установените безстопанствени кучета. Твърди, че служителите на Община Аксаково не са допускали, че на територията на ответната община се нахожда процесното куче, нито са били длъжни и са могли да предвидят, че е възможно това куче да е агресивно. Същите се намират и в обективна невъзможност да предотвратят инцидентно мигновено настъпило събитие. По отношение на конкретните телесни увреждания на детето счита, че същите се характеризират като „леки“ такива. Посочва, че оздравителният процес е протекъл нормално. По изложените съображения моли исковата претенция да бъде отхвърлена. В условията на евентуалност моли претендираното обезщетение да бъде съобразено с характера на увреждането и да бъде намалено, доколкото същото е прекомерно и несъобразено с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Контролираща страна ДСП-Варна предоставя на съда при преценка размера на обезщетението, в случай че искът е доказан по основание. ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното: По делото е представено медицинско удостоверение №450/03.05.2023г., издадено от МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД се установява, че детето Т. е прегледано на 03.05.2023г. и е установено, че от вътрешната повърхност на лявата ноздра има дълбоко червеникаво ожулване с дължина 0, 5 см., кожата е умерено оточна, кожата в областта на лявата буза също е умерено оточна, синкаво -жълтеникаво кръвонаседнала. Установено е окръглено ожулване, покрито с кафеникава коричка, с диаметър 0, 5 см.. В областта на лявата носно-устна гънка се установява дълбоко линейно червеникаво ожулване, което е с дължина 1, 5 см. По предната повърхност на левия лакът е установено окръглено ожулване, покрито с коричка около 0, 5 см. В заключение е посочено, че се касае за контузия на лицето, ожулвания, травматични отоци, кръвонасядания на лицето, ожулвания по горен ляв крайник. Сочи се, че описаните травматични увреждания са резултат на действието на твърди и тъпи предмети с ограничена повърхност, като отговарят да са получени при ухапване от куче в указаното време- 30.04.2023г. В своята съвкупност описаните травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, ако не настъпят усложнения. Въз основа на медицинското удостоверение и останалите представени по делото три броя амбулаторни листи от извършени прегледи е изготвено заключението от вещо лице по допусната и приетата като обективна и компетентно изготвена съдебно-медицинска експертиза. От приетото заключение се установява, че в резултат на настъпилата на 30.04.2023 г. злополука детето Т. К. е получила следните травматични увреждания – контузия на лицето, малка прободна рана по лявата буза на лицето и в областта на ляв лакет, ожулвания, травматични отоци и кръвонасядане по лицето, ожулване по левия горен крайник. Съгласно заключението, описаните травматични увреждания са резултат на действието на твърди, тъпи предмети с ограничена повърхност, могат да бъдат получени при обстоятелствата, описани в исковата молба – ухапване от куче. В своята съвкупност описаните травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Проведено е лечение с обработка на раните. Проведена е и профилактика с тетаничен анатоксин и противобясна ваксина. Възстановителният период е протекъл без усложнения. Обичайният срок на лечение е около две седмици и е завършил с оздравяване. Останали са два малки белега, описани от вещото лице в медицинския преглед, а именно: в областта на лява буза се вижда белег с кръгла форма с диаметър около 3 мм с малко по-тъмен цвят от цвета на околната кожа, същият белег се вижда и в гънката на левия лакет. Според вещото лице, с времето тези белези ще се заличат. Експертът заключава, че раните по лицето са с по-интензивен характер от тези по крайниците, но по-голям е бил ужасът от нападението на кучето. При изслушването на вещото лице д-р М. в проведеното по делото на 29.11.2023 г. открито съдебно заседание по делото същият обяснява, че от опита си като лекар смята, че ужасът е бил по-голям от нападението, като по отношение на болките – тези по лицето са с по-интензивен характер от тези на крайниците, доколкото раните не са толкова сериозни, за да заплашат живота на детето, но все пак са рани. По делото е прието като обективно и компетентно дадено заключение по допусната СПЕ, като вещото лице д-р Т. А. сочи, че в резултат на нападението от бездомно куче на 30.04.2023 г. детето Т. К. е получило Остра реакция на стрес и последващо развитие на Тревожно-фобийно състояние като част от Разстройство в адаптацията F43.2. Процесното нападение от бездомно куче е било за пострадалото дете изключително травмиращо стресогенно събитие, в резултат на което са настъпили емоционални промени като тревожност, ситуативен страх и специфична фобия от кучета, прояви на регрес в поведението на детето като затваряне вкъщи, отказ от игри, забавяне на развитието на речта. Симптомите са довели до продължителна промяна в социалното и емоционално функциониране на детето. Вследствие на инцидента и внезапната уплаха /стрес/ у пострадалото дете са се развили симптоми като тревожност, потиснато настроение, отдръпване от заобикалящата го действителност, нарушен сън, кошмарни съновидения и др. Към момента на извършеното освидетелстване при детето се установява социална тревожност, затруднен контакт, негативизъм и емоционална лабилност. Част от симптомите са описани от майката поради ниската възраст на детето. От ангажираните по делото показания на свидетелката Г. Р., леля на детето Т., които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, се установява, че същата знае за инцидента, който се случил в края на м. април в с. Изворско, когато кучето нападнало детето Т.. Заявява, че е присъствала при самото нападение от страна на кучето към детето. Т. била на пясъка, който е в близост до къщата, в която живее детето, и си играела с дъщерята на свидетелката. Свидетелката и бащата на Т. били на около 1 метър от децата. Изведнъж дошло едно куче, високо около 30-40 см., жълто, с черна муцуна, което се нахвърлило върху малката. Свидетелката и бащата започнали да ритат кучето, за да го изгонят. Малката цялата била обляна в кръв, виждало се месото на бузата, близо до устната. Събрали се много деца, които играели по това време на близкото игрище, но те хукнали веднага към Спешното с нейната кола. Посочва, че това куче е бездомно, нямало ушна марка. На следващия ден отишли да питат и кмета на кой е това куче, но той също им казал, че е бездомно. Преди инцидента много пъти е виждала това куче – в центъра, на училището. Заявява, че в селото има много бездомни кучета. След инцидента не го е виждала. Не знае да има някакъв стопанин. Смята, че след инцидента детето Т. се променило. Преди то и нейната дъщеря постоянно си играели, били като сестри. След инцидента Т. седяла затворена вкъщи, стресирана, не искала да излиза навън и като видела куче, започвала да вика „хапи, хапи…“, да трепери. Обяснява, че след този инцидент тя се страхува и за своето дете, не го пуска да играе навън. Свидетелката сочи, че преди инцидента много пъти е казвала на кмета, че има много бездомни кучета в селото и че следва да вземе мерки. Оплаквала се е, но не е знаела къде трябва да подаде сигнал. Съгласно показанията на свидетеля В.Г., присъствал лично на инцидента, то е играел с други деца на игрището, което е в близост до къщата. Видели много кучета, както и това жълтото, с черната муцуна. Започнали да се чуват някакви писъци от малки деца, чул лаене на кучета и отишъл да види какво става. Видял детето цялото в кръв, дошли родителите. Там били двете жени – майката на момичето и свидетелката Г. Р.. Натоварили детето и тръгнали за спешното. Обяснява, че жълтото куче, с черната муцуна, е бездомно. Виждал го е и друг път по улиците. Било агресивно. Смята, че е бездомно, тъй като има и много други кучета в селото, които са бездомни. Обяснява, че е видял това куче може би една-две седмици след инцидента, след което повече не го е виждал. Съгласно показанията на свидетеля Н. Г. А., служител в Община Аксаково, които съдът цени при условията на чл. 172 същата заема длъжността главен експерт „Опазване на околната среда“ в ответната община, като изпълнява дейности, свързани с безстопанствени кучета – организации на кампании за залавяне на такива кучета, обработване на сигнали и жалби, свързани с тях. Знае за случая на ухапване на дете в с. Изворско. На 02.05.2023 г. служител в кметство с. Изворско звъннал по телефона, за да каже, че има получен сигнал за ухапано дете. След получаване на информация кое е кучето, организирали кампания и отишли на място в кметство с. Изворско. Служител от кметството им казал, че ще ги заведе до дома на майката, за да търсят те съответно кучето и да го уловят. Отишли до дома на майката. Посочили им белези на кучето, за да могат да го установят. По време на разговора с майката, към тях се приближило едно момиче – тийнейджърка, която служителката от кметството я попитала къде е баща й и какво се е случило с кучето. Обяснява, че в това време разбрали, че всъщност кучето е имало собственик. Детето казало, че кучето го няма, че преди два дни баща й при отиване на работа го е завел в гр. Варна и кучето вече не е в с. Изворско. Служителката от кметството ги завела малко по-напред по същата улица в друга къща, където живее въпросното дете и въпросния собственик на кучето. Там била възрастна жена, която обработвала градината. Тя потвърдила, че са отглеждали куче, което преди два дни синът й извел от селото. Огледали района близо до училището в с. Изворско, но не установили никакви безстопанствени кучета и проверката приключила, за което бил съставен съответен протокол. Обяснява, че по закон, за да могат да установят дали кучето е собственост на някое лице, трябва да го уловят. В случая е нямало как това куче да бъде уловено, тъй като го е нямало. Ето защо са нямали възможност да установят собствеността върху това куче. Във връзка с опровергаване показанията на св. А. са събрани показанията на свидетелката Д.К., служител на община Аксаково, които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, същата работи в кметство с. Изворско от 10 години. Знае за случая с ухапаното дете. Обяснява, че дошли от Община Аксаково и тя завела служителката Н. /също свидетел по делото/, за да разпита майката. Майката разказала, че след като се връщали от пазаруване, детето пожелало да отиде при баба си. Пред нейната къща имало пясък и започнало да си играе. В ръката си имало нещо – кроасан или хляб /свидетелката не помни точно какво е казала майката/ и някакво куче дошло и задърпало храната. Ухапало детето по бузата. Посочва, че докато говорили с майката минало едно момиче и тя казала, че това е момичето, което казва, че „кучето е било на тези хора там“. Момичето казало, че не е тяхно кучето. После отишли при бабата на момичето. Кучето било вързано там, надвечер го прибрали и после сина й го закарал тук във Варна, където работел. Обяснява, че в двора на тази баба всичко е разградено. Свидетелката знае от свекърва си, която живее наблизо, че това куче не е на тези хора. Като дойде, нощува в двора, в градината, но не е тяхно. Посочва, че в селото имат много бездомни кучета, включително и в нейната градина. По делото са приети писмени доказателства-Програма за изпълнение на Националната програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на община Аксаково 2021 г. - 2025 г., в която са предвидени мерки за намаляване на популацията и трайно решаване на проблема с безстопанствените кучета – създаване на организация за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на общината, определяне на места за разходка на домашни кучета, както и обозначаване на местата, забранени за разходка на домашни кучета, контрол върху регистрацията и изискванията за отглеждане на домашни кучета, създаване на организация за регистриране на домашните кучета и маркирането им като такива с подходяща маркировка и изграждане на общински или регионален приют за безстопанствени кучета на територията на общината. Приет като доказателство е и представеният План за действие към програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на община Аксаково 2021 г. – 2025 г. за периода 01.2023 г.- 12.2023 г., от който е видно, че общината планира организиране и провеждане на кампании за кастрации на безстопанствени кучета в населените места и селищните образувания на територия си, стимулиране за осиновяване на кастрирани безстопанствени кучета, подготовка на документация за одобряване на ПУП за ПИ с ид. 12406.31.25 по КККР на с. Въглен, общ. Аксаково, за отреждане на приют за безстопанствени кучета и др. дейности. От приетото Споразумение за сътрудничество № 2/09.01.2023 г. се установява, че Община Аксаково възлага на сътрудник дейности по залавяне, кастрация, маркиране, ваксинация, обезпаразитяване, връщане по места на улавяне на обработените безстопанствени кучета или предоставяне на осиновители, срещу възнаграждение. Видно от Годишен график за залавяне на безстопанствени кучета на територията на община Аксаково за 2023 г. в с. Изворско, община Аксаково, е планирано провеждане на кампания по залавяне на безстопанствени кучета през м. юли 2023 г., тоест след настъпване на процесния инцидент от 30.04.2023 г. С възлагателно писмо № 14/04.11.2022 г. и на основание Споразумение за сътрудничество № 4/11.02.2022 г. е възложено през м. ноември 2022 г. провеждането на кампании за залавяне, кастриране, маркиране, ваксиниране, обезпаразитяване, стационар по необходимост и връщане по места на улавяне безстопанствените кучета от територията на община Аксаково, в това число и в с. Изворско. Видно от представения Приемо-предавателен протокол от 20.12.2022 г. за извършени ветеринарномедицински дейности, в с. Изворско е проведена кампания на 30.11.2022 г. /пет месеца преди настоящият инцидент/, по време на която е заловено, обработено и върнато на мястото на улавяне 1 бр. безстопанствено куче, мъжко, черно. По повод на инцидента от 30.04.2023 г. е подаден съответен сигнал за агресивно куче в с. Изворско, във връзка с който и възлагателно писмо № 11/02.05.2023 г. на 05.05.2023 г. е проведена кампания за улавяне на конкретно куче. В изготвения приемо-предавателен протокол от 23.06.2023 г. изрично е посочено, че при извършения обход в населеното място кучето не е открито. По данни на живущите, същото от няколко дни не е в населеното място. За извършената проверка на 05.05.2023 г. е съставен съответен констативен протокол, съгласно който е извършен обстоен оглед в района около училище „Иван Вазов“, в с. Изворско, както и около дома на ухапаното дете, по време на който не е открито кучето, както и не са установени други кучета в описания район. По данни на живущи и представителя на кметство Изворско, кучето, обект на акцията, от няколко дни не е било забелязвано в населеното място. ВОС като съобрази събраните по делото доказателства, по наведените във въззивната жалба възражения, намира за установено от правна страна следното: Решението е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен предявения срещу Община Аксаково иск за заплащане на разликата над 15 000 лв. До 20 000 лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди, получени от детето Т. поради ухапване от безстопанствено куче. Досежно наведените в жалбата основания предмет на изследване е налице ли е противоправно бездействие от служители на Община Аксаково, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа съобразно вменените й законови задължения за овладяване и контрол над популацията на бездомните кучета, са ли причинени посочените вреди именно от куче, което е безстопанствено, респективно може ли да се ангажира въобще отговорността на общината за причинените вреди, такъв ли е размера на претърпените вреди, както и съответства ли размера на присъденото обезщетение на характера, степента и продължителността на търпените от детето болки и страдания, предизвикани в резултат на получените увреждания на здравето. По възражението, че отговорността на ответника не може да бъде ангажирана, тъй като е установено, че кучето е било под надзор на друго лице, както и че общината е предприела всички необходими действия, вменени й в ЗЗЖ, съдът намира същите за неоснователни. На първо място, безпротиворечиво от събраните по делото гласни доказателства се установява, че кучето, което е ухапало детето Т., е било безстопанствено. Категорични са показанията на свидетелите Р., Г. и К. в тази насока. И докато първата свидетелка е в близки родствени отношения, налагащи при преценката на показанията съдът да съобрази нормата на чл.172 ГПК, то свидетелят Г. е незаинтересован от изхода на спора, без данни за близки отношения или роднински връзки с ищцата, а свидетелката К. е служител на ответната община. Ето защо, съдът намира, че следва да бъдат кредитирани показанията на цитираните свидетели в тяхната съвкупност. Същите установяват по безспорен начин обстоятелството, че кучето, което е нападнало детето, е било безстопанствено, същото е било агресивно и значителен период от време е обитавало селото. Показанията на св. А.- служител на общината, се опровергават изцяло от показанията на св. К., която по безспорен начин установява, че събраните от първата свидетелка данни, че кучето е отглеждано от трето лице, не са достоверни. Третото лице е отрекло кучето да е било под негов надзор, да е хранено, връзвано в двора /който е и бил разграден/. Дори да се приеме, че животното е било хранено спорадично от друго лице, то горното не води до извод, че последното следва да упражнява надзор на него. Същото е забелязвано многократно да се движи свободно из селото, без каишка и намордник, а свидетелката Р. изрично е посочила, че пред нея кметът на общината е потвърдил, че кучето е бездомно. Това се потвърждава и от предприетите от ответника действия след инцидента- същият е предприел действия по възлагане на упълномощената организация за залавяне на кучето, очевидно в изпълнение на задълженията си по чл.40 и сл. от ЗЗЖ. Това се установява от представените писмени доказателства- констативен протокол от 05.05.2023г. Вярно е, че видно от представените протоколи, план за действие към програмата за изпълнение на националната програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета, протоколи и решения на ОбС Община Аксаково е предприела изискуемите по чл.40 ЗЗЖ действия. Горното обаче не е било достатъчно, за да бъдат адекватни на практика мерките за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни, дължими в изпълнение на задълженията по чл. 50 т.2 ЗЗЖ, която предвижда, че именно организациите по чл.49, в това число общините, са дръжни да вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни. Въпреки предприетите действия, видно от приложения отчет, на територията на община е била проведена само една кампания за залавяне на безстопанствени кучета, при която на 03.12.2022г. е заловено само едно куче, което е било обезпаразитено и върнато в неговата среда. Горните действия обаче не представляват нито пълно, нито точно изпълнение на задълженията на органите на местната власт, доколкото от събраните по делото гласни доказателства безспорно се установява, че на територията на с. Изворско е имало множество безстопанствени кучета. Свидетелката Р. категорично е установила и факта, че лично тя е сигнализирала на кмета, както преди, така и след инцидента че следва да бъдат предприети мерки срещу множеството бездомни кучета. Затова и възраженията, че ответникът не е бил уведомен за наличие на агресивно безстопанствено животно на територията на общината, е неоснователно. А и следва да се има предвид, че отговорността на общината не е обусловена от изпълнение на задължение на жителите да я уведомяват за наличие на безстопанствени кучета. В изпълнение на задълженията си по изпълнение на приетата по чл.40 програма Общината е следвало да контролира разстрастването на популацията на бездомните животни- да ги издирва, да ги чипира, да ги обезпаразитява и настанява в приюти. Липсата на бюджет за изграждане на приютите не е основание, освобождаващо органите на местната власт от отговорността им по ЗЗЖ. Ето защо настоящият състав намира, че безспорно по делото е установено, че животното, нападнало и ухапало ищцата, е било безстопанствено, което ангажира и отговорността на ответната община по реда на чл.40 и сл. ЗЗЖ, и в конкретика по чл. 50 ЗЗЖ. Безспорно се установява от представените медицински документи и изготвените по делото експертизи, че детето е получило леки телесни увреждания, изразяващи се в прорезна рана на лицето и ожулване и охлузване. Травматични за детето са били и извършените манипулации по поставянето на ваксини и противобясна такава. Следва да се отбележи обаче, че тези наранявания са били повърхностни и детето се е възстановило след търпените болки и страдания за приблизително кратък двуседмичен период. Травмите, които са причинени на психиката на детето обаче, свързани с претърпяната уплаха от нападението, изразяващи се в развилите се симптоми на тревожност, потиснато настроение, нарушен сън, кошмарни съновидения, остра реакция на стрес и тревожно-фобийно състояние, са продължили сравнително дълъг период от време, като дори към момента на изготвяне на експертизата вещото лице е установило, че майката споделя за прояви на тези симптоми. Следователно може да бъде направен извод, като се имат предвид както събраните свидетелски показания в тази насока, така и заключението по изготвената СПЕ, че психическите травми от ухапването не са отшумели седем месеца след инцидента. За да определи паричния еквивалент на неимуществените вреди и с оглед необходимостта преценката да бъде извършена по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът следва да съобрази установените по делото конкретни обстоятелства, в т.ч. характер и степен на увреждането, вредоносните последици, продължителност и интензитет на същите, възрастта на увредения, здравословното му състояние и др. Съобразно фактическата установеност по делото, съставът намира, че детето е претърпяло лека телесна повреда, която е отшумяла в кратък период от време и психически травми, продължаващи сравнително дълъг период от време- близо седем месеца след инцидента. Следва да се съобрази, че това състояние е обусловено и от твърде ниската възраст на детето, която е предпоставка за продължителността на възстановителния период. Няма ангажирани доказателства, установяващи предприети от родителите действия за сериозна медикаментозна терапия или посещение при психолог напр., за да се приеме, че тези психически травми са с голям интензитет. Изписаното средство, посочено в амбулаторния лист от 03.05.2023г., не е медикамент, а хомеопатично средство. Затова и като съобрази вида и интензитета на претърпените от детето травми, тяхната продължителност, възрастта му, както и че претърпените травми не са довели до ограничаване на обичайния му начин на живот за продължителен период от време, съставът намира, че съответстващото в паричен еквивалент обезщетение на причинените вреди възлиза на 6 000 лв. До този размер обезщетението би обезщетило в значителна степен претърпените от ищеца неимуществени вреди. Предвид изложеното и искът следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата над 6 000 лв. до 15 000 лв. Решението на ВРС, с която искът е уважен и за тази разлика, следва да бъде отменено. В частта, с която искът е уважен за сумата от 6 000 лв., решението следва да бъде потвърдено. Следва да бъде присъдена и законната лихва от подаване на исковата молба- 19.06.2023г. /с каквото искане е сезиран съда, макар и лихва да се дължи от момента на увреждането/ до окончателното изплащане. Предвид направеното искане и изхода на спора на осн. чл.78 ал.3 ГПК в полза на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция. Съобразно представения списък се претендират разноски за заплатена държавна такса в размер на 300 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 лв. Съобразно изхода на спора в полза на въззивника следва да бъдат признати разноски за държавна такса в размер на 180 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 325 лв. или общо разноски от 505 лв. Въззиваемата страна също е поискала разноски. Съобразно изхода на спора и чл.7 ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на адв. С. А. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 450 лв. Следва да бъде отменено решението на ВРС в частта за разноските, в частта, с която в полза на адв. А. са присъдени разноски над 450 лв. до 1 650 лв. В полза на ответника пък следва да бъдат присъдени разноски още в размер на 150 лв. над присъдените с първоинстанционното решение 50 лв. съобразно изхода на спора.