Решение № 25592 от 2.12.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 7503/2024 г.

ОТМЕНЯ Решение от 09.05.24г на СРС, НО, 13ти състав, по нахд № 8153/23г И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ: ПОТВЪРЖДАВА НП № 2/05.06.23г на Ръководител на Главния Инспекторат на Министерски съвет. ОСЪЖДА М. М. М. от [населено място] да заплати на Главен Инспекторат на Министерски съвет сумата от 80лв разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Председател: Членове: В кас.жалба се твърди, че Решението е неправилно и незаконосъобразно, като се моли за отмяната му. Оспорват се изводите на СРС, че първо трябва да има отмяна постановения Мълчалив отказ по съдебен ред и едва след това да се налага санкцията по чл. 307 от АПК. Т. тълкуване противоречи на принципите на адм. правосъдие и ограничава както възможността на Инспекторатите да налагат санкции на лицата по чл.307 от АПК- за неизпълнение в срок на задълженията им по чл.302 ал.1 от АПК, така и възможността на лицата да подават сигнали до съответните инспекторати.АУАН и НП са законосъобразни, като нарушението е доказано.В съд.заседание юрк.Д. поддържа жалбата и претендира разноски само за кас.инстанция.В писмени бележки същите доводи са подробно развити, аналогично на кас.жалба. Ответникът М. М. М. се представлява в съд.заседание от адв. О., който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на Решението като правилно и законосъобразно, претендира разноски. Сочи, че Мълчалив отказ не е обжалван, респ. не е отменен по съдебен ред, поради което е нямало основание Инспекторат да налага наказание на ОУ/действал е извън компетенциите си/. В отговор по жалбата сочи, че ОУ има задължение да издаде инд.адм.акт в 3дневен срок, само ако от всички документи към заявлението се установят предпоставките за издаване на адм.акт. Прокурорът изразява становище за основателност на жалбата и незаконосъобразност на Решението. Съдът намира жалбата за допустима, като депозирана в срока и съобразно изискванията на АПК, от лице с активна проц.легитимация, пред надлежния съд, срещу решение по чл. 63 ал.1 от ЗАНН, поради което следва да се разгледа по същество. За валидността, допустимостта и мат.законосъобразност на въззивното решение К..състав следи и служебно/и при липсата на конкретни възражения в тази връзка/, а за допуснати от РС проц.нарушения и за явна несправедливост на наложеното наказание-само ако има такива възражения/няма такива/. К..състав намира решението на СРС за валидно и допустимо, но за мат. законосъобразно, по следните съображения: Видно от доказателствата по делото, на 28.11.23г адвокат входира 2 бр. заявления до ОУ на обл.С. за извършване на адм.услуги/издаване на удостоверения за наличие или липса на АДС за 2 конкретни имота/. Процесното тук заявлението е входирано на 28.11.23г в 11.32часа, придружено с всички изискуеми документи, вкл. доказателство за внесена дър.такса от 15лв за бърза услуга/издаване на документа до 3 работни дни/. Срокът за издаване на документа/бърза поръчка/ е до 17.30часа на 01.12.23г. На 30.11.23г в 14.18ч документът е изготвен и съгласуван от съответните дл.лица, като е депозиран за подпис от ОУ на обл.С./който следва да го издаде/. Документът представлява удостоверение, че за имота няма съставен АДС/което е установено от дл.лице, изготвило документа/. ОУ на обл.С. не е отсъствал от работа в периода 28.11.23г-01.12.23г /поради отпуск, болест или друга причина/, нито е делегирал правомощието си на друг, но в периода 30.11.23г - 14.28ч до 01.12.23г- 17.30ч, не е подписал документа. По сигнал на адвоката от 22.12.23г до ГИ на МС е извършена проверка, в резултат на която е съставен АУАН №2/07.04.23г. Същият е връчен на ОУ на обл.С., който не е депозирал отговор по предложението на АНО за сключване на споразумение по чл.58г ал.8 от ЗАНН, в резултат на което е издадено процесното НП № 2/05.06.23г. То е отменено с обж. Решение на СРС, като СРС се позовава на представеното му от наказаното лице Решение № 924/13.02.24г на АССГ.Мотивите на АССГ касаят издаденото аналогично НП №1/05.06.23г /относно второто заявление на адвоката- за втория имот/, като АССГ е потвърдил Решение № 4746/23.10.23г на СРС, с което НП № 1/23г е отменено. СРС се е съобразил с мотивите на АССГ относно аналогичното НП, но настоящият К..състав не ги споделя и няма задължение да се съобрази с тях.Настоящият състав намира от правна страна следното: ОУ на обл.С. е бил сезиран със заявление за извършване на адм.услуга, която се извършва по реда за издаване на инд.адм.акт- съгл. §8 вр. чл. 21 и сл. от АПК. Конкретното удостоверение, което е заявено за издаване, представлява индивидуален адм.акт по см. на чл.21 ал.3 от АПК, като срокът за издаването му от ОУ на обл.С. е 7мо дневен съгл. чл. 57 ал.2 от АПК. В случая заявлението не е оставяно без движение, не са давани указания да се представят други документи от заявителя, ОУ на обл.С. не е уведомявал заявителя, че срокът ще се удължи. При посочен в чл.57 ал.2 от АПК максимален срок от 7 дни за издаване на акта, с чл.1 т.2 от Тарифа за таксите, събирани по ЗДС е въведен по-кратък 3-дневен срок/бърза поръчка, при заплащане на съответната дър.такса от 15лв-платена в случая/. Следователно, ОУ на обл.С. е следвало да издаде акта в 3-дневен, а не в 7-мо дневен срок, т.е. до 17.30часа на 01.12.23г. Това безспорно не е сторено/акт не е издаден в 3-дневния срок, за което е било платено/, като всички документи, необходими за издаване на акта са били депозирани със заявлението, а изготвилият и проверилият проекта на документа служители са установили и липсата на съставен АДС за имота. Следователно, на 30.11.23г в 14.18часа не само всички документи, необходими за издаване на акта са били депозирани от заявителя, но вече дори е било ясно и какво следва да е съдържанието на акта/удостоверяване, че липсват съставени АДС за имота/. Следователно, в периода 30.11.23г - 14.28ч до 01.12.23г- 17.30ч проектът на акта е следвало само и единствено да се подпише от ОУ на обл.С., без да е необходимо да се извършват каквито и да е допълнителни проверки на факти и документи. Ирелевантно в случая е съждението на АССГ /и на СРС/, че Мълчалив отказ по заявлението се формирал едва с изтичането на 7-мо дневния срок по чл.57 ал.2 от АПК и редът за защита на адвоката е бил да обжалва пред съд Мълчаливия отказ, вместо да сезира ГИ на МС за неизвършена бърза поръчка/надлежно заплатена/. В конкретния случай са били налице всички предпоставки да се издаде заявения акт/удостоверение за наличие или липса на съставени АДС за имота/, при това в заплатения кратък 3-дневен срок. Следва да се има предвид, че в 3-дневния срок/при бърза поръчка/, органът дължи издаване на акта, който обаче може да бъде както със съдържание „има съставени АДС за имота“, така и със съдържание „няма съставени АДС за имота“. ОУ на обл.С. е бил длъжен в заплатения 3-дневен срок да издаде удостоверение/без значение с какво съдържание/, което не е сторил. Налице е нарушение по чл.302 ал.1 от АПК/осъществено чрез бездействие, на 02.12.23г-с изтичане на срока/, като правилно е проведено АНП по реда на чл.307 ал.3 от АПК. АУАН и НП са законосъобразни, като са издадени от компетентни лица по чл.307 ал.3 от АПК, в съответните срокове по ЗАНН, съдържат необходимите реквизити по ЗАНН. Що се отнася до мотивите на АССГ/който не се споделят/, настоящият състав счита, че: в случая органът дължи произнасяне в съкратен 3-дневен срок/вместо в 7-мо дневен по чл.57 ал.2 от АПК/, а такова произнасяне в съкратения срок изобщо липсва. Нарушението е липсата на произнасяне в съкратения срок, а не незаконосъобразността или законосъобразността на едно такова произнасяне. Мълчаливият отказ се формира едва след изтичане на 7-мо дневния срок по чл.57 ал.2 от АПК и представлява произнасяне, тъй като АПК го приравнява на изричен отказ, т.е. представлява инд.адм.акт. Вярно е, че Мълчаливият отказ/като инд.адм.акт/- подлежи на обжалване по законосъобразност пред съда. Но в случая изобщо няма издаден инд.адм.акт/липсва произнасяне/- в съкратения срок/за което е платено/. Жалбата е основателна, а Решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно. Същото следва да се отмени и К..състав да се произнесе по същество. НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като нарушението безспорно е извършено. При този изход на спора, на касатора се дължат разноски за кас.инстанция- 80лв съгл. мин.размер по НЗПП вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 143 от АПК. РЕШИ: ОТМЕНЯ Решение от 09.05.24г на СРС, НО, 13ти състав, по нахд № 8153/23г И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ: ПОТВЪРЖДАВА НП № 2/05.06.23г на Ръководител на Главния Инспекторат на Министерски съвет. ОСЪЖДА М. М. М. от [населено място] да заплати на Главен Инспекторат на Министерски съвет сумата от 80лв разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Председател: