Решение № 3681 от 20.6.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 7120/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 11.04.2023 г. по гр.д. № 10399/2022 г. на Софийски районен съд са отхвърлени предявените искове от Д. С. Я. срещу В. Г. Л. и Г. В. Л. по чл. 26, ал. 2, предл. 2 за прогласяване на нищожност на извършената упълномощителна сделка и договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 172, т. 2, рег. № 28291, д. № 311/8.11.2016 г. на нотариус А.Н., рег. № 558 НК, със страни Д. К. и Н. Л.а в частта, с която е дарена 1/6 ид. част от подробно описания имот, на основание липса на съгласие от страна на дарителя, както и евентуалните искове по чл. 26, ал. 1, предл. 3 за прогласяване на нишожност на упълномощителната сделка и договора за дарение, обективиран в нотариален акт № 172, т. 2, рег. № 28291, д. № 311/8.11.2016 г. на нотариус А.Н., рег. № 558 НК, със страни Д. К. и Н. Л.а в частта, с която е дарена 1/6 ид. ч. от подробно описания имот, на основание противоречие с добрите нрави. Решението е обжалвано от ищцата Д. С. Я. като неправилно и необосновано, с искане същото да бъде отменено и постановено друго, с което се прогласи за нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД нотариален акт № 172, т. 2, рег. № 28291, дело № 311/08.11.2016 г., с който Г.М.К. в качеството си на пълномощник на Д. В. К. по силата на пълномощно рег. № 27971/-3.11.2016 г. на нотариус с рег. № 558 на НК, дарява на Н. М.К.- Л.а ½ ид. части от апартамент № 9, находящ се в гр. София, ж.к. ••••, до размера на 1/6 ид. част от имота. В жалбата се излагат твърдения за негативно отношение спрямо жалбоподателката от страна на нейните родители, продиктувано от непопулярния й начин на живот и довело до цялостното й отхвърляне от семейството. Израз на това отношение била осъществената от майката на ищцата манипулация спрямо баба й Д. в последните дни от живота й, в които последната се намирала в безпомощно състояние, с цел обезнаследяване на жалбоподателката. Излага се довод, че поради старческата си безпомощност и въвеждането и в заблуждение от страна на майката на жалбоподателката, процесното дарение на 1/6 ид. ч. от имота е било извършено без съзнателното съгласие и ясна воля на дарителката Д. В. К., което е основание за нищожност на дарението по чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД. С писмения си отговор ответниците по въззивната жалба В. Г. Л. и Г. В. Л. оспорват жалбата. За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното: В исковата молба ищцата Д. С. Я. твърди, че е внучка на Д. В. К.. Твърди, че със саморъчно завещание от 05.03.2001 г. Д. В. К. й завещала 1/3 ид.ч. от апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. „••••. Това завещание било обявено от нотариус К.С. на 16.03.2021 г. След направена от нотариуса справка се оказало, че на 08.11.2016 г. майката на ищцата Г.К., в качеството й на пълномощник на Д. В. К., е дарила на лелята на ищцата Н. М.К. – Л.а ½ ид. ч. от този апартамент. Последната починала на 07.07.2021 г. и нейни наследници били двамата ответници – В. Г. Л. и Г. В. Л.. Ищцата твърди, че баба й Д. К. починала на 16.11.2016 г., т.е. горепосочено дарение било извършено извършена осем дни след смъртта й. Ищцата твърди, че била в много близки отношения с баба си Д. К., която около месец преди да почине била на легло и живеела в апартамента заедно с леля й, но при посещенията й тя споделяла, че леля й е много груба и алчна, като молела ищцата да ходи по-често при нея. Същата постоянно напомняла на ищцата, че има 1/3 дял от целия апартамент и никога не била споменавала, че смята да се отметне от волята си. Ищцата установила, че даденото на майка й нотариално заверено пълномощно не било вписано в електронния регистър на нотариусите, което било в противоречие със Закона за нотариусите и чл. 9а от Наредба № 32/29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори. Сочи, че няма никаква логика баба й да може да подпише нотариално заверено пълномощно осем дни преди смъртта си при положение е направила завещание в нейна полза. Ищцата твърди, че баба й не е извършила съзнателно каквито и да е действия, свързани с даване на пълномощно и прехвърляне на имота. Същата винаги заявявала, че от този имот ищцата има 1/3 от нейната част по силата на направеното завещание. Ищцата сочи, че горепосоченият договор за дарение накърнява добрите нрави и морала, както и че същият е сключен при липса на съгласие от страна на Д. К.. Отправя искане /вж. уточнителна молба от 20.01.2022 г. по гр.д. № 15371/2021 г. на СГС- прекратено с определение № 734/31.01.2022 г. и изпратено по подсъдност на СРС/ за „провъзгласяване на нищожността на нотариален акт № 172, т. ІІ, рег. № 28291, дело № 311/2016 г. на нотариус А.Н., рег. № 558 на НК” относно 1/6 ид. част от имота, който е предмет на съставеното на 05.03.2001 г. от Д. К. саморъчно завещание. С уточнителна молба от 28.03.2022 г. подадена в изпълнение на дадените от СРС по гр.д. № 10399/2022 г. указания, ищцата е заявила, че цитираният в исковата молба договор за дарение накърнява добрите нрави и морала, както и е сключен при липса на съгласие от страна на Д. В. К.. Сочи, че използваното при сключване на договора за дарение пълномощно на майката на ищцата Г.М.К. не е било вписано в електронния регистър „Единство” на нотариусите, поради което е нищожно. Твърди, че обстоятелствата, че процесното дарение е извършено осем дни преди смъртта на Д. К., която е била на легло и в пълна зависимост от съжителстващите с нея Н. К. и В. Л., както и че пълномощното е подписано в резултат на оказана й принуда от страна на Н. К. и Г.К. в ущърб на правата на внучка си, представляват накърняване на добрите нрави и морала. С уточнителна молба от 20.04.2022 г. ищцата отново сочи, че пълномощното не е било обявено в информационната система „Единство” в нарушение на изискването по чл. 9а от Наредба № 32/ 29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите. Излага твърдение, че поради влошеното си здравословно състояние Д. К. не е могла да разбира и ръководи действията си, както и че същата не е имала желание и воля да дарява на дъщеря си Н. К. – Л.а нейната 1/6 ид.ч. от жилището си, тъй като не е била в добри отношения с дъщеря си, а и е знаела, че е направила завещание на тази част от имота в полза на внучка си Д. Я. и не е имала намерение да промени или оттегли това завещание. Твърди, че Д. К. е била принудена и заставена да подпише пълномощното. Твърди, че договорът за дарение относно завещаната в полза на ищцата 1/6 от имота противоречи на добрите нрави, тъй като дарението е било извършено с цел да се възпрепятства ищцата да получи завещаната част от нейната баба, както и че същото е било извършено осем дни преди да почине Д. К. и Н. Л.а и Г.К. са се възползвали от състоянието на К.. С разпореждане на районния съд от 22.04.2022 г. е върната исковата молба и прекратено производството по делото в частите, с които са предявени искове по чл. 42 от ЗЗД /относно договора за дарение/ и по чл. 42, вр. чл. 31 от ЗЗД /относно упълномощителната сделка/, поради липса на активна процесуална легитимация на ищцата. Изводът на съда за недопустимост на тези искове е основан на съображението, че изложените от ищцата твърдения, че при сключване на процесния договор за дарение пълномощникат на дарителката е действал надлежно пълномощно, е относим към хипотезата на извършване на сделка без представителна власт, при което претенцията за обявяване на нищожност на тази сделка е с правна квалификация чл. 42 от ЗЗД. Позовавайки се на т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 г. по т.д. № 5/2014 г. на ОСГТК, първоинстанционният съд е приел, че доколкото на недействителността по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници, а ищцата не е наследник на дарителката нито по закон, нито по завещание /същата е заветник/, то тя не е легитимирана да предяви тези искове. С горепосоченото прекратително разпореждане относно исковете с правно основание чл. 42 от ЗЗД районният съд е дал указание на ищцата да посочи кой от предявените искове по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД /противоречие с добрите нрави/ и чл. 26, ал. 2, предл. 3 от ЗЗД /липса на съгласие/ предявява като главен и кой като евентуален. В отговор на това указание с молба от 16.05.2022 г. ищцата е посочила, че предявява главен иск по чл. 26, ал.2, предл. 3 от ЗЗД – за нищожност на дарението поради липса на съгласие от страна на Д. К. за упълномощаване на Г.К. да дари на Н. К.- Л.а 1/6 ид. ч. от дарения имот, и евентуален иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД – за нищожност поради противоречие на упълномощаването с добрите нрави. В срока по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответниците В. Л. и Г. Л., с който оспорват исковете. На първо място ответниците излагат възражение, че твърденията на ищцата в уточнителната й молба, че дарителката поради влошено здравословно състояние не е могла да разбира и ръководи действията си, при липсата на твърдения за душевна болест или слабоумие, са относими към хипотезата на чл. 31 от ЗЗД, т.е. такъв договор не е нищожен, а унищожаем. По отношение на предявения като евентуален иск за нищожност на дарението като противоречащо на добрите нрави, ответниците излагат довод, че дарение извършено от майка в полза на дъщеря, няма как да противоречи на добрите нрави. Фактът, че през 2001 г. дарителката Д. К. е съставила завещание в полза на ищцата за 1/6 ид.ч. от имота, нe водел до обратен извод, с оглед предвидената в чл. 41, ал. 1 от ЗН възможност за отмяна на завещанието. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна: Видно от представения договор от 26., 12.1972 г. за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд М.К.М. и Д. В. К. са придобили недвижим имот – апартамент № 9, находящ се в ж.к. ••••, със застроена площ от 75, 31 кв.м. На 05.03.2001 г. Д. К. е съставила саморъчно завещание, с което е завещала 2/3 ид.ч. от собствената й ½ ид.ч. от подробно описания апартамент на дъщеря си Н. М.К. – Л.а, и 1/3 ид.ч. на внучката си Д. С. Р.. Завещанието е обявено на 16.03.2021 г. С нотариален акт № 172, т. ІІ, рег. № 28291, дело № 311/08.11.2016 г. на нотариус А.Н. с рег. № 558 на НК, Д. В. К., действаща чрез пълномощника си Г.М.К., е дарила на дъщеря си Н. М. К. – Л.а собствената си ½ ид.ч. от гореописания апартамент, като дарителката е запазила пожизнено правото си на ползване върху него. Видно от описанието в нотариалния акт на представените документи пълномощникът се е легитимирал с нотариално заверено пълномощно с рег. № 27971/03.11.2016 г. на нотариус А.Н.. Представено е пълномощно от 03.11.2016 г. с нотариална заверка на подписа на упълномощителя и на съдържанието - рег. № 27971/03.11.2016 г. и рег. № 27972/03.11.2016 г. на нотариус А.Н., с което Д. В. К. упълномощава Г.М.К. да извърши от нейно име прехвърлителна сделка – дарение в полза на дъщеря й Н. М. К.- Л.а на собствения й недвижим имот, а именно апартамент № 9, находящ се в гр. София, ж.к. ••••, със застроена площ 75, 31 кв.м., ведно с мазе № 23 и съответните идеални части от общите части на сгР.та и от правото на строеж върху мястото. Видно от представеното удостоверение за наследници Д. В. К. е починала на 16.11.2016 г. и нейни наследници по закон са децата й Г.М.К. и Н. М.К. – Л.а. Установява се от представената справка от НБД „Население”, че Н. М.К. – Л.а е починала на 07.07.2021 г. и нейни наследници по закон са ответниците по делото – В. Г. Л. и Г. В. Л.. Въз основа на горното, въззивният съд намира от правна страна следното: Видно от изложеното в исковата молба и последващите уточнителни молби предмет на претенцията на ищцата е обявяване на нищожността на договора за дарение, сключен между Д. В. К. и Н. М. К. – Л.а с нотариален акт № 172, т. ІІ, рег. № 28291, дело № 311/08.11.2016 г. на нотариус А.Н. с рег. № 558 на НК, като същата се позовава на две основания за нищожност, заявени при условията на евентуалност, а именно: липса на съгласие у дарителката за сключване на договора за дарение и накърняване на добрите нрави. Процесният договор за дарение е сключен от дарителката Д. К. чрез представител – Г.М.К., легитимирала се с изрично пълномощно. Претендираната от ищцата нищожност на дарението се основава на твърдение за липса на съгласие у дарителката за упълномощаване на посоченото лице да сключи договора за дарение, водещо до непораждане на правни последици на сключена от пълномощника сделка. Следователно се релевира претенция за недействителност на договор, сключен от пълномощник при нищожна упълномощителна сделка /т.е. от мним пълномощник/. По въпроса за вида недействителност на сделката, сключена от представител, респ. за правната квалификация на претенцията при релевиран порок на упълномощителната сделка, са приложими разясненията, дадени в ТР № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно т. 2 от посоченото ТР договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници. В мотивите към т. 2 от ТР № 5/2014 г. е прието, че с оглед предвидената в ч. 42, ал. 2 от ЗЗД възможност за потвърждаване на сключения договор от пълномощник без представителна власт от страна на мнимо представлявания, водещо до заздравяване на договора така, че обратна сила се заличават последиците от недействителността му и същият поражда действие от момента на неговото сключване, то логически изключено е приложението на абсолютната нищожност по чл. 26 от ЗЗД в хипотезата на липса на съгласие по смисъла на ал. 2, пр. 2 от същата разпоредба. Липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД е тежък порок на правната сделка, който е налице, ако волеизявлението е направено при т.нар. „съзнавана липса на съгласие” /напр. изтръгнато с насилие, направено без намерение за обвързване/, при което този тежък порок е непоправим и непреодолим - за да породи действие, договорът трябва да бъде сключен отново. Договорът, сключен в хипотезата на чл. 42 от ЗЗД - от лице, действало като представител, без да има представителна власт, не стР. от такъв порок и при него липсата на представителна власт не е равнозначна на липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и може да бъде преодоляна чрез изрично предвидената в чл. 42, ал. 2 от ЗЗД възможност за потвърждаване на договора. Поради това волеизявлението, направено от чуждо име без представителна власт, не само не е непоправимо, а и поначало не е неправомерно – аргумент за това са и разпоредбите на чл. 60-62 от ЗЗД. С оглед на това искът, основан на твърдение за недействителност на сделката, сключена от пълномощник при липса на представителна власт, може да бъде заявен само на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. Доколкото тази разпоредба е установена единствено в интерес на мнимо представлявания, единствено той разполага с правото както да потвърди договора, сключен от негово име без представителна власт, така и да се позове на недействителността по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД – извънсъдебно или чрез предявяване на установителен иск, или чрез заявяване на такова правоизключващо възражение срещу предявен против него облигационен или вещен иск по повод изпълнението или други последици, произтичащи от сключения от негово име без представителна власт договор. Правото на мнимо представлявания по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД е наследимо и може да бъде упражнено от наследниците му – съразмерно на дела им в наследството. Пренесени към настоящия казус, горепосочените разяснения, дадени в т. 2 на ТР № 5/2014 г., обосновават извод, че претенцията на ищцата за обявяване нищожността на процесния договор за дарение, основана на твърдение за недействителност на сделката, сключена от пълномощник поради нищожност на упълномощителната сделка, е неоснователна. Това е така, защото сключването на договор от лице без представителна власт не обуславя абсолютна недействителност /нищожност/ на разпоредителната сделка, а само висяща недействителност на същата. При висящата недействителност договорът не поражда целените с него правни последици, но договорът се заздравява, ако лицето, от чието име е сключен, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. При липсата на потвърждаване - в случая при невъзможността за това поради смъртта на лицето, от чието име е сключен, на недействителността може да се позоват само универсалните правоприемници на това лице. Ищцата има качеството на заветник, тъй като саморъчното завещание от Д. К. от 2001 г., на което същата се позовава, има за предмет идеална част от конкретно определен имуществен предмет. Заветникът не е универсален правоприемник – умредяването на завета създава частно правоприемство. Той е кредитр на наследството и поучава само това имущество, което е предмет на завета /респ. може да иска само изпълнение на завета/. Други права, освен вещните, ако не са му изрично завещани, не са предмет на завета, поради което той не може да ги упражнява от името на завещателя. Следователно ищцата не е от кръга на лицата, които могат да потвърдят сделката, респ. при липсата на потвърждаване, тя не може да се позове на специалната разпоредба на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. Именно по тези съображения първоинстанционният съд е приел, че ищцата не е активно легитимирана да претендира недействителност на дарението на посоченото основание – поради липса на представителна власт при сключване на сделката, и е прекратил производството в частта по тази претенция с влязло в сила определение. Както бе посочено, сделка, сключена от лице, действало като представител, без да има представителна власт, не е нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД. Такава сделка е висящо недействителна, поради което защитата срещу недействителността на упълномощителната сделка може да се реализира чрез установителния иск по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, за предявяването на какъвто иск материално легитимиран е само представляваният или неговите универсални правоприемници. Затова в хипотеза, при която трето лице претендира недействителност на сделка поради липса на представителна власт у пълномощника за сключване на сделката /т.е. на недействителност на упълномощаването/, липсата у него на активна материална легитимация да се позове на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД не означава, че това лице може да претендира абсолютна нищожност на сделката поради липса на съгласие по смисъла на общата разпоредба на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД. Липсата на съгласие е съставомерно като основание за нищожност по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД само, когато сделката е сключена лично от страната. С оглед на това в настоящия случай, при който се претендира недействителност на сделка, сключена от пълномощник при липса на съгласие на упълномощителя /т.е. липса на представителна власт/, и с оглед приетата липсата на активна материална легитимация на ищцата да се позове на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, то претенцията на ищцата за нищожност на сключената от пълномощника сделка поради липса на съгласие на представлявания, заявена на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, е изначално неоснователна. За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и да се приеме, че в настоящата хипотеза ищцата разполага с правото да претендира обявяване на нищожност на процесното дарение на основанието по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, то от ангажираните от нея доказателствата не може да се направи извод за липса на съгласие у дарителката Д. К. за сключване на процесния договор за дарение. Договорът е сключен от дарителката чрез нейн представител - Г.К., която при сключването му се е легитимирала с пълномощно с нотариална заверка на подписа и на съдържанието, което пълномощно е било валидно към момента на сключването на сделката. Истинността на пълномощното е установена безспорно от приетите експертни заключения. С него е изразена волята на упълномощителя за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не са налице доказателства обективираното в пълномощното волеизявление да е било направено в резултат на насилие или друго въздействие, което да е равнозначно на липса на волеизявление. Изложените от ищцата твърдения, че е към момента на упълномощаването Д. К. не е могла да разбира и ръководи действията си /не се твърди същата да е била поставена под запрещение/, както и че е била въведена в заблуждение от упълномощената, касаят пороци на волята, които биха могли да бъдат основания за унищожаемост на договора /чл. 27, чл. 29 и чл. 31 от ЗЗД/, но те не обуславят нищожност на същия поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, а иск за унищожаване на упълномощителната сделка не е предявен. Въведеното от ищцата твърдение, че процесното пълномощно не е било вписано в регистър „Единство” на нотариусите, не е относимо към претендираното основание за нищожност липса на съгласие. Пълномощното е съставено в предвидената в чл. 37 от ЗЗД форма и не са налице отрицателните предпоставки по чл. 38 от ЗЗД. Не са налице основания за нищожност на нотариалното удостоверяване по чл. 576 от ГПК. Следователно, налице са всички законоустановени изисквания за действителността на упълномощителната сделка. Фактът, че пълномощното е съставено, респ. процесната сделка е била извършена при наличие на съставено от упълномощителката завещание в полза на ищцата, както и обстоятелството, че сделката е извършена осем дни преди смъртта на упълномощителката, не обуславят извод за липса на съгласие на представляваната за сключване на процесната сделка. Предявеният евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за обявяване нищожността на договора за дарение поради противоречие с добрите нрави също е неоснователен. Накърняване на добрите нрави е налице, когато сключеният договор е несъвместим с установените в обществото норми на поведение и общоприетия морал. Извършване на безвъзмездно разпореждане от родител на низходящ, каквото е процесното дарение, само по себе си не противоречи на морала, а в събраните по делото доказателства не се съдържат данни, които да сочат за неморална цел на договора, нито каквото и да било противоречие на същия с добрите нрави и установените обществени правила. Изложените от ищцата твърдения, че пълномощното е било съставено от Д. К. въз основа на манипулация и осъществена принуда от страна на майката на ищцата Г.К., касаят пороци на волята на упълномощителката, които са относими към други основания за недействителност на сделката, за които съображения са изложени по-горе съобразно заявените от ищцата. Следва да се отбележи, че доказателства в подкрепа на тези твърдения не са и налице по делото. Въведеният от ищцата довод, че процесното пълномощно е било извършено с цел да се възпрепятства получаването на завещаното й имущество, както и че същото е съставено малко преди смъртта на упълномощителката, също не е относим към преценката дали извършеното упълномощаване и сключване на договора за дарение накърнява добрите нрави. Завещанието е отменим акт – до смъртта си завещателят може по всяко време да го отмени, доколкото завещанието е акт на имуществено разпореждане за след смъртта на лицето. Съгласно чл. 41 от ЗН отчуждаването изцяло или отчасти на едно завещано имущество отменя завета относно това, което е отчуждено. С извършването на процесното дарствено разпореждане от Д. К. е отменен направения в полза на ищцата завет на част от дарения имот на основание чл. 41 от ЗН. Този акт не противоречи на добрите нрави. С оглед на горното обжалваното решение, с което са отхвърлени предявените главни искове за обявяване за нищожен на процесния договор за дарение поради липса на съгласие на дарителката на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД, както и евентуалните искове за обявяване за нищожен на същия договор поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД, е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. При този изход на делото пред настоящата инстанция и направеното от въззиваемия В. Г. Л. искане, жалбоподателката Д. С. Я. следва да бъде осъдена да му заплати сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения, Софийски градски съд