РЕШЕНИЕ

№ 137

Смолян, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян - I състав, в съдебно заседание на първи юни две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия: ИГНАТ КОЛЧЕВ При секретар РАДКА МАРИНСКА като разгледа докладваното от съдия ИГНАТ КОЛЧЕВ административно дело № 20237230700115 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Жалба вх. № 1271/18.04.2023г., е подадена от С. В. Т. срещу Заповед № РД-00370/25.05.2022г. на Ректора на ВСУ "Любен Каравелов". В нея се твърди, че оспорената заповед е нищожна, алтернативно незаконосъобразна. Изложени са твърдения, че Т. бил студент, редовна форма на обучение, специалност "Архитектура". Успешното му дипломиране било отразено в официален удостоверителен документ- Уверение № ВСУ-00694/25.02.2022г., в който било записано, че студентът се е дипломирал с протокол №1/24.02.2022г. Издадено му било удостоверение с цел да послужи вместо диплома, преди да бъде издадена такава. Твърди се още, че през м. март 2022г. бил подаден сигнал срещу жалбоподателя, в който се твърди плагиатство при изготвяне на дипломния му проект. въз основа на това университетската администрация решила да поиска от УАСГ проекта, чиито авторски права се твърди, че били нарушени. След тази процедура жалбоподателят бил отстранен от висшето учебно заведение за срок от три години на основание издадената от Ректора на ВСУ "Любен Каравелов" Заповед № РД-0037025.05.2022г. Жалбоподателят твърди, че тя носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, като при постановяването й били допуснати множество процесуални нарушения, обуславящи нейната нищожност.

На първо място се твърди, че неправилно бил приложен материалния закон. Извеждайки фактологията от обстоятелствената част на нищожния административен акт се установявало, че ФС на чл. 72, ал.2, т.2 ЗВО не бил реализиран, като това несъответствие със закона не можело да се санира от вътрешноуниверситетския правилник. Прави се извод, че оспорената заповед била издадена при пълно отсъствие на материалноправни предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата норма.

Никъде в акта не се откривал реквизит, който да информира подлежи ли на обжалване наложеното наказание, в какъв срок и пред какъв орган. Това препятствало конституционните му права.

Налице била и нередовност на връчването. То било извършено на електронен адрес, която факултативна възможност била налице само ако страната го заяви изрично.

Налице били и други процесуални нарушения, поради което молят съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността, алтернативно да отмени издадената заповед № РД-00370/25.05.2022г. на Ректора на ВСУ "Любен Каравелов" като незаконосъобразна.

В депозиран писмен отговор ректора на ВСУ „Любен Каравелов“ доц. д-р инж. Х. оспорва изцяло жалбата като неоснователна и недопустима. Развиват се съображения, че твърденията в нея не отговарят на обективната действителност, и се съдържат неверни факти. Съдържанието на жалбата целяло да изгради невярна представа за действителната фактическа обстановка, при което някои факти са премълчани, а други са представени неясно, непълно или неточно. Целта била да се създаде невярна представа у съда, че решението по отношение вида и размера на наказанието за Т. било взето при неправилно приложение на материалния закон.

Относно реда и начина на връчване на оспорената заповед се представят и доказателства, че цялата кореспонденция с адресата на оспорената заповед е протичала на посочени от него email адреси, където той е получавал отправените до него писма и от които е изпращал такива, иначе казано по които е протичала цялата кореспонденция между страните.

В съдебно заседание страните р.пр. не изпращат представители. Не се ангажират и допълнителни становища освен вече изразените такива.

След преценка на изложеното в жалбата, като взе предвид събраните по делото доказателства съдът по допустимостта установява следното:

В жалбата е формулиран петитум за прогласяване нищожността на оспорената заповед поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати множество нарушения на административнопроизводствените правила.

Алтернативно съдът е сезиран с петитум за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

Съгласно нормата на чл. 149, ал.1 АПК административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. Когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца, гласи текста на чл. 140, ал.1 АПК.

Нормата на чл. 18а, ал.4 АПК регламентира, че заявителят или жалбоподателят, както и всички заинтересовани граждани, които са привлечени или встъпили като страни, за призоваване и получаване на документи и съобщения, свързани със започнало производство, могат да предоставят на административния орган или на съда, ако разполагат с такива: …..2. електронен адрес, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационна система за връчване, или 3……

По делото са представени с писмо вх. № 1759/26.05.2023г. множество доказателства, както и разпечатката от л. 198 от делото, че комуникацията между ръководството на ВСУ „Любен Каравелов“ и настоящия жалбоподател във връзка със започналото административно производство по подадения сигнал за плагиатство изцяло е осъществявана на електронен адрес, посочен от Т. На л. 110-112 от делото се съдържат доказателства, от които е видно, че в хода на настоящото производството по установяване идентичност между дипломния му проект с този на студент от УАСГ и налагане на оспорената санкция, страните са използвали този адрес за връчване на книжа: . [интернет адрес], както и [електронна поща].

След издаване на заповедта, предмет на настоящото производство комуникацията между страните също е продължила да се осъществява по електронна поща. На л. 199 от делото е приложено писмо, изпратено по електронна поща от жалбоподателя с дата 21.10.2022г. до ректора на ВСУ „Л. Каравелов“ за включване в дневния ред на заседание на Академичен съвет на решение, с което да му се разреши през текущата зимна сесия да представи нов дипломен проект.

От тези доказателства може да бъде направен извод, че са налице предпоставките на чл. 18а АПК за връчване на оспорената заповед на електронен адрес по реда на цитираната правна норма в съответствие с хипотезата на ал.4, т.2 и връчването не е нередовно. Не е спорно, че в Заповед № РД-00370/25.05.2022г. не е посочен срок за оспорване, при което е приложима цитираната по-горе норма- чл. 140, ал.1 АПК. Безспорно е от доказателствата по делото, че най-късната дата на която Т. е могъл да узнае за издаването й е датата 21.10.2022г., от която дата е изпратеното от него писмо по електронната поща (л. 199 от делото). При това положение срокът за оспорване, удължен с два месеца изтича на 21.12.2022г.(сряда, работен ден). Подаването на жалбата на 18.04.2023г. е просрочено значително.

При това положение в частта, в която съдът е сезиран с искане за нейната отмяна като незаконосъобразна жалбата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Съдът следва да се произнесе само в останалата част- относно нейната нищожност.

За да се произнесе съдът установи следните факти:

Жалбоподателят С. Т. е бил студент във ВСУ „Любен Каравелов“ Във връзка с постъпил сигнал, касаещ представен дипломен проект от него и публикация в Instagram били установени данни за възможно плагиатство на представения от него проект от защитения 11 месеца преди това проект на Я. И. от УАСГ. Безспорно е по делото, че след постъпилия сигнал Постоянно действаща комисия по етика и академично единство при ВСУ се самосезирала на свое заседание №2/29.03.2022г. за изясняване на случая. На същата дата на електронната поща на жалбоподателя е изпратено съобщение, че може да даде писмено обяснение и доказателства за това, че дипломната работа е негова. На същата дата Т. е потвърдил получаването и е върнал отговор, че в срок от 72 часа ще предостави исканата информация.Отговорът му се съдържа на л.58 и 59 от делото и се свежда до позоваване на нормите на НПК, че доказателствата сочещи на плагиатство не са събрани по реда на НПК. Самият той в това писмо е посочил, че желае за развитие на казуса да бъде информиран в електронен формат на посочените електронни пощи.

По делото също не е спорно, че студентът Я. И. е защитил дипломния си проект на 29.01.2021г.

След приключването на своята работа, определената със Заповед № РД-00255/13.04.2022г. Комисия по компетентност, съставена от архитекти, хабилитирани лица е депозирала следното становище:

Направен е извод, че Т. е започнал дипломното си проектиране след като И. е защитил вече дипломния си проект. Иначе казано, Комисията е установила плагиатство.

При така установеното е проведено заседание на 18.05.2022г. на АС на ВСУ, в което в т.9 от дневния ред е разгледан въпроса с установеното плагиатство.Председателят на комисията арх. М. е докладвала установените от проверката констатации. С мнозинство от 21 гласа „За“ по втора точка, с 2 гласа „Въздържал се“ АС е приел решението, което впоследствие е послужило като основание за издаване на оспоренаната заповед от ректора на университета. С нея на основание чл. 18, ал.3, т.5 от Правилник за дейността на ВСУ „Любен Каравелов“ и в изпълнение на взетото решение от заседанието на Академичен съвет, след приемане, че е налице плагиатство при изготвяне на дипломния проект от Т., той е отстранен за срок от три години, считано от датата на влизане в сила на постановената заповед. Както бе изложено по-горе в мотивите на съда, тя е влязла в законна сила на неустановена дата след издаването й, с най-късен възможен момент- датата в която жалбоподателят е подал по електронна поща писмо до ректора на ВСУ- 21.10.2022г.

В оспорената заповед освен правното основание са изложени фактически основания, свързани с установеното плагиатство.

В приложените по делото доказателства не се съдържа акта, от който се чепри правното основание за издаване на заповедта- Правилник за дейността на ВСУ „Любен Каравелов“. Той обаче е достъпен на сайта на Висшето строително училище [интернет адрес] Не се спори по делото, че посочената в заповедта норма има следното съдържание: Ректорът има следните основни правомощия, задължения и отговорности: 3. решава окончателно всички въпроси, свързани с приемането, отписването и преместването на студенти, зачисляването и отчисляването на докторанти и специализанти;

При така установеното съдът направи следните правни изводи:

Съгласно изричната норма на чл. 149, ал. 5 от АПК, подаването на жалба с искане за обявяване на нищожността на индивидуалните административни актове не е скрепено със срок. При това положение, като подадена против подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, с който се засяга неблагоприятно правната сфера на неговия адресат, т. е. от лице, имащо правен интерес, съдът прие жалбата за процесуално допустима в тази и част, при което се дължи произнасяне по същество.

При разглеждане на релевираните основания за нищожност, както и при извършената самостоятелна служебна проверка от съда следва да се посочи, че в законодателството няма легална дефиниция за понятието "нищожен административен акт", а има законово установени критерии за неговата законосъобразност. Критериите за нищожност на административния акт са изградени както в правната теория, така и в съдебната практика. Основанията за нищожност са тези по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК, а тези по т. 3 – т. 4 от същия текст, в общата хипотеза обосновават незаконосъобразност на индивидуалния административен акт.

Като критерии за нищожност в правната литература се посочва липсата на компетентност на органа, издал оспорения акт, неспазване на установената форма на акта, особено съществени нарушения на административно-производствените правила и нарушения на материалния закон - акт, който е издаден без каквото и да е правно основание, или акт лишен от нормативна основа, основан на друг нищожен административен акт, или съдържащ предписание, което е престъпление или не може да бъде изпълнено. Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност по правило, като само ако преследваната цел не може да се постигне посредством никакъв друг акт, посоченият порок води до нищожност.

Съдебната практика, в преобладаващата си част, възприема част от изложените в доктрината критерии - липса на компетентност и липса на форма като основания за прогласяване на нищожността на оспорения акт. Налице са и съдебни актове, които са възприели нищожност на акта, поради толкова съществени нарушения на административно-производствените правила и нарушение на материалния закон, че не могат да породят правни последици. Безспорно е разбирането, че съществени нарушения на административно-производствените правила са основания за нищожност, само ако са толкова съществени, че нарушението е довело на практика до липса на волеизявление.

По правило, нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност, за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание.

Съобразно така изложените теоретични постановки, и във връзка с конкретните оплаквания в жалбата, АССм счита, че оспорената заповед не е нищожен административен акт.

На първо място, съдът приема, че за да бъде възприет за нищожен поради "пълната материална незаконосъобразност" един административен акт, (или както се твърди в жалбата- Неправилно приложение на материалния закон) той следва да е издаден без каквото и да е правно основание, или акт лишен от нормативна основа, основан на друг нищожен административен акт, или съдържащ предписание, което е престъпление или не може да бъде изпълнено. Самото твърдение, че материалния закон е нарушен е основание за отмяна поради незаконосъобразност, не е основание за прогласяване на нищожност.

В случая такива съществени нарушения на материалния закон не се констатираха - актът е издаден въз основа на конкретна норма от Правилника на висшето училище, която регламентира в най-общ вид правомощията на ректора в тази област. – чл. 18, ал.3, т.5 от тях. Съгласно цитираната разпоредба, която възпроизвежда съдържанието на чл. 32, ал.1, т.4 ЗВО, именно Ректорът решава окончателно всички въпроси, свързани с приемането, отписването и преместването на студенти, зачисляването и отчисляването на докторанти и специализанти. Под „всички“ следва да се разбира и въпроса, свързан със зачитането или не на един чужд дипломен проект, който е представен като свой. Иначе казано, абсолвентът не е представил свой проект, който да бъде оценен, за да приключи неговото образование. В този смисъл не може да се споделят възраженията в жалбата, че процесната заповед е нищожна и на това основание. Нормата на чл. 74, ал.2, т.2 ЗВО допуска възможност за отстраняване на студента (каквото качество Т. все още има предвид факта, че не е защитил дипломен проект), за определен срок. Следователно мярката като негативна последица съществува в закона, а законосъобразността на приложението й е въпрос на законосъобразност, не на нищожност на оспорената заповед. Дали действията по осъщественото плагиатство при подготовка на дипломния проект сочат на наличие на системно неизпълнение на задълженията си по учебния план или правилниците на висшето училище не е въпрос, който да се разглежда на плоскостта на нищожността. съдът отбелязва единствено това, че подготовката и защитата на дипломния проект е система от действия, нито едно от които не е изпълнено от Т. В този аспект е налице системност на осъществените от него бездействия.

От съдържанието на жалбата може да се направи извод, че е налице и твърдение за липса на компетентност на издателя на акта - съставляващо винаги основание за възприемането му като нищожен:

Процесната заповед е издадена на посоченото по-горе правно основание, като възможност, предоставена от нормата на чл. 71 ЗВО.

Академичната автономия, прокламирана в чл. 19 ЗВО включва академични свободи, академично самоуправление и неприкосновеност на територията на висшето училище. Висшето училище осъществява цялостната си дейност върху принципа на академичната автономия в съответствие със законите на страната.

С оглед изложеното, оспорваният административен акт е издаден от компетентния за това административен орган, тъй като именно издателят на заповедта еднолично решава тези въпроси.

При извършената служебна проверка на други основания за нищожност съдът намира следното:

В случая актът е издаден в предвидената за това писмена форма, поради което и не се констатира порок. По правило съдебната практика и теория не приема липсата на мотиви като основание за нищожност, вкл. и в аспекта на толкова съществено нарушение, било то на изискванията за форма на административните актове, било то поради допуснати съществени процесуални нарушения. Неспазване изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивираност на административните актове е възприето като основание за незаконосъобразност, но не може да повлияе върху валидността на административния акт. По същество е налице волеизявление на органа, съдържащо се в разпоредителната част на акта. При наличието на такова волеизявление липсата на мотиви не е основание за нищожност на административния акт, а евентуално за неговата унищожаемост, но в случая оспорената заповед не е засегната и от такъв порок, тъй като са изложени пространни мотиви.

При издаване на заповедта, административният орган не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което да е довело до липса на волеизявление и на това основание до нищожност на акта поради засягане правото на защита на адресата на този акт. В този смисъл е Решение № 5924 от 25.04.2012 г. по адм. д. № 9418/2011 г. на ВАС, I отд., с което се приема, че съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на индивидуалния административен акт не водят до неговата нищожност. Както е приел ВАС с цитираното Решение, основанията за нищожност са само тези по чл. 146, т. 1 и 2 от АПК, а основанията по т. 3 - 4 от същия текст от АПК, обосновават незаконосъобразност на индивидуалния административен акт. Порокът "нарушение на административно-производствените правила" не може да доведе до нищожността на един административен акт. Нарушенията на административнопроизводствените правила е порок на един валиден акт, защото щом органът е компетентен да издаде акта, преценката за законосъобразността по отношение правилата при издаването му, са преценка по съществото на акта. В настоящия случай няма спор, че това право за преценка законосъобразността на акта е преклудирано поради изтичане срока на обжалване и в тази част жалбата беше оставена без разглеждане.

Като последица от тези изводи жалбата на С. Т. срещу Заповед № РД-00370/25.05.2022г. на Ректора на ВСУ "Любен Каравелов"в допустимата й част следва да бъде отхвърлена.

Разноски в производството не се претендират от административния орган, не се и присъждат.

Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав