Решение № 28 от 19.10.2023 г. на Районен съд - Ивайловград по дело № 130/2022 г.

Районен съд - Ивайловград19.10.2023 г.докладчик ЖИВКО ДЕЛЧЕВ ЯНКОВ

Диспозитив

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника ОБЩИНА ИВАЙЛОВГРАД с ЕИК 000235870, със седалище и административен адрес - гр. Ивайловград, ул. „България” № 49, представлявана от Диана Димитрова Овчарова – кмет, че дължи на ищеца „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА” ЕООД с ЕИК 201612397, седалище и адрес на управление с. Плевун, ул. „Христо Ботев” № 5, община Ивайловград, област Хасково, представлявано от Т. И. М., като недължимо платена, с оглед отпаднало основание сумата от 1588.50 /хиляда петстотин осемдесет и осем лева и 50 ст./по договори както следва: Договор от 14.09.2017 г. за временно и възмездно ползване на земеделски земи в землището на с. Костилково, община Ивайловград– сумата от 374.87 лв.; Договор от 27.07.2018 г. за временно и възмездно ползване на земеделски земи. в землището на с. Белополяне, община Ивайловград– сумата от 32.98 лв.; Договор от 02.08.2018 г. за временно и възмездно ползване на земеделска земя в землището на с. Костилково, община Ивайловград– сумата от 1180.65 лв., като искът в останалата част по отношение на изброените договори, както и по Договор от 23.07.2018 г. за временно и възмездно ползване на земеделски земи в землището на с.Кондово, с. Плевун и с Долно Луково, община Ивайловград и Договор от 30.07.2018 г. за временно и възмездно ползване на земеделски земи в землището на с. Меден Бук, община Ивайловград, до пълния размер от 3986.22 лв., ведно с дължимите лихви за забава, считано от 28.05.2020 г., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ. ОСЪЖДА ответника ОБЩИНА ИВАЙЛОВГРАД с ЕИК 000235870, със седалище и административен адрес - гр. Ивайловград, ул. „България” № 49, представлявана от Диана Димитрова Овчарова – кмет, на основание чл. 55, ал.1, предл. 3-то от ЗЗД да заплати на ищеца „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА” ЕООД с ЕИК 201612397, седалище и адрес на управление с. Плевун, ул. „Христо Ботев” № 5, община Ивайловград, област Хасково, представлявано от Т. И. М., като недължимо платена, с оглед отпаднало основание сумата от 1588.50 /хиляда петстотин осемдесет и осем лева и 50 ст./ лв., както и направените разноски в настоящото производство в р-р на 741 /седемстотин четиридесет и един/ лв. по съразмерност. ОСЪЖДА ищеца „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА” ЕООД с ЕИК 201612397, седалище и адрес на управление с. Плевун, ул. „Христо Ботев” № 5, община Ивайловград, област Хасково, представлявано от Т. И. М., да заплати на ответника ОБЩИНА ИВАЙЛОВГРАД с ЕИК 000235870, със седалище и административен адрес - гр. Ивайловград, ул. „България” № 49, представлявана от Диана Димитрова Овчарова – кмет направените разноски в настоящото производство в р-р на 300.75 /триста лв. и 75 ст./ лв., по съразмерност. Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните. Съдия при Районен съд – Ивайловград: _______________________

Мотиви

РЕШЕНИЕ

№ 28

гр. Ивайловград, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИВАЙЛОВГРАД в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЖИВКО Д. ЯНКОВ при участието на секретаря Мара Г. Йорданова като разгледа докладваното от ЖИВКО Д. ЯНКОВ Гражданско дело № 20225650100130 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид и съобрази следното:

В РС - Ивайловград е бил предявен насрещен иск по гр. дело № 34/2022 г. по опис на РС – Ивайловград., образувано и водено по повод искова молба о т ОБЩИНА ИВАЙЛОВГРАД с ЕИК 000235870, със седалище и административен адрес - гр. Ивайловград, ул. „България” № 49 представлявана от Диана Димитрова Овчарова – кмет против „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА” ЕООД с ЕИК 201612397, седалище и адрес на управление с. Плевун, ул. „Христо Ботев” № 5, община Ивайловград, област Хасково представлявано от Т. И. М. – управител, с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК.

Съдът е преценил, че предявеният насрещен иск е подсъден на същия съд и касае правоотношения между страните по първоначалния иск.

Доколкото обаче, предметът на насрещния иск е значително разширен – касае освен процесния договор, още пет други договора между страните, ищецът по насрещния иск иска събирането на нови доказателства, както и назначаването на експертизи, то съвместното разглеждане на насрещния иск би било значително затруднено, поради което насрещния иск е бил отделен в настоящото отделно производство.

В молбата по предявения насрещен иск по чл. 55 и чл.59 от ЗЗД се сочи, че между ищеца „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА” ЕООД и ответника ОБЩИНА ИВАЙЛОВГРАД били налице множество сключени договори за наем на земеделски земи в периода 2017-2018 г., а именно:

ДОГОВОР от 14.09.2017 г. - за временно ползване на земеделска земя в землището на с. Костилково;

ДОГОВОР от 23.07.2018 г. - за временно ползване на земеделска земя в землището на с. Кондово, с. Плевун и с. Долно Луково;

ДОГОВОР от 27.07.2018 г. - за временно ползване на земеделска земя в землището на с. Белополяне;

ДОГОВОР от 27.07.2018 г. - за временно ползване на земеделска земя в землището на с. Плевун;

ДОГОВОР от 30.07.2018 г. - за временно ползване на земеделска земя в землището на с. Меден бук и ДОГОВОР от 02.08.2018 г. - за временно ползване на земеделска земя в землището на с. Костилково.

Част от посочените договори са били предсрочно и едностранно прекратени от Община Ивайловград, а именно:

ДОГОВОР от 27.07.2018 г. /земеделски земи в землището на с.

Белопопяне/ с годишна наемна цена в размер на 516.58 лв., прекратен със Заповед № 087 от 27.02.2019 г.;

ДОГОВОР от 30.07.2018 г. /земеделски земи в землището на с. Меден Бук/ с годишна наемна цена в размер на 1153.97 лв., прекратен със Заповед № 039 от 25.01.2019 г. и ДОГОВОР от 02.08.2018 г. /земеделски земи в землището на с.

Костилково/ с годишна наемна цена в размер на 1180.65 лв., прекратен със Заповед № 038 от 25.01.2019 г. Твърди се, че съгласно разпоредбите на посочените по-горе Договори, земеделските земи били предоставени за ползване, с предназначение „за директно подпомагане“, по различните схеми и мерки на ПРСР и в случай, че същите не попадали в актуалния специализиран слой, допустим за подпомагане, не се дължало заплащане на наемна цена.

Със Заявление с Вх. № 30-00-311 от 28.05.2020 г. „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА“ направили искане да им бъдат възстановени всички недължимо платени суми, представляващи наемна цена за посочените по-горе имоти. Със същото Заявление е направено и искане да не им бъдат начислявани суми за дължима наемна цена за посочените по-горе имоти - за в бъдеще.

Имотите за които се твърди, че в периода на временно и възмездно ползване не са попадали в актуалния специализиран слой, са следните:

По Договор за наем на земеделска земя от 27.07.2018 г. - в землището на с. Меден бук: ПИ с идентификатор 47545.50.370 - изоставена орна земя, м. Авджи бунар в землището на с. Меден бук; ПИ с идентификатор 47545.36.537 - нива, м. Авджи бунар в землището на с. Меден бук; ПИ с идентификатор 47545.1.586 - трайно насаждение, м. Авджи бунар в землището на с. Меден бук; ПИ с идентификатор 47545.29.1 - изоставена орна земя, м. Черна черква в землището на с. Меден бук; ПИ с идентификатор 47545.36.3 - изоставена орна земя, м. Черна черква в землището на с. Меден бук; ПИ с идентификатор 47545.50.3 - изоставена орна земя, м. Жълти чал в землището на с. Меден бук; П И с идентификатор 47545.59.1 - изоставена орна земя, м. Жълти чал в землището на с. Меден бук;

По Договор за наем на земеделска земя от 14.09.2017 г. - в землището на с. Костилково и с. Кондово: ПИ № 000353 - пасище с храсти в м. Срещу селото – землището на с. Костилково; ПИ № 000379 - пасище с храсти в м. Керемидчилика - землището на с. Костилково; П И № 000470 — пасище с храсти в м. Деветте кладенеца - землището на с. Костилково; ПИ № 000171 - пасище, мера - землището на с. Кондово; ПИ № 000176 - пасище, мера - землището на с. Кондово; ПИ № 000184 - пасище, мера- землището на с. Кондово;

По Договор за наем на земеделска земя от 23.07.2018 г. - в землището на с. Плевун: ПИ № 000637 - пасище, мера в землището на с. Плевун; ПИ № 000638 - пасище, мера в землището на с. Плевун; ПИ № 000845 - пасище, мера в землището на с. Плевун; ПИ № 034053 - пасище, мера в м. Мюселимски път - землището на с. Плевун; ПИ № 145024 - пасище, мера в землището на с. Плевун; П И № 145026 - пасище, мера в землището на с. Плевун; ПИ № 147001 - пасище, мера в землището на с. Плевун;

По Договор за наем на земеделска земя от 27.07.2018 г. - в землището на с. Белополяне: ПИ с идентификатор 03695.39.266 - нива, м. Горните лозя в землището на с. Белополяне; ПИ с идентификатор 03695.3.480 - изоставено трайно насаждение, м. Акалански барчини в землището на с. Белополяне; ПИ с идентификатор 03695.26.474 - изоставено трайно насаждение, м. Акалански барчини в землището на с. Белополяне;

По Договор за наем на земеделска земя от 27.07.2018 г. - в землището на с. Плевун: ПИ № 035039 - лозе, м. Лозята в землището на с. Плевун; ПИ № 035119 - лозе, м. Лозята в землището на с. Плевун; ПИ № 035121 - лозе, м. Лозята в землището на с. Плевун; ПИ № 035123 - лозе, м. Лозята в землището на с. Плевун; ПИ № 035124 - лозе, м. Лозята в землището на с. Плевун; ПИ № 035101 - лозе, м. Лозята в землището на с. Плевун; ПИ № 035102 - лозе, м. Лозята в землището на с. Плевун; ПИ № 035114 - лозе, м. Лозята в землището на с. Плевун;

По ДОГОВОР за наем на земеделска земя от 02.08.2018 г. - в землището на с. Костилково: ПИ № 000283 - нива в землището на с. Костилково; ПИ № 000409 - др. трайно насаждение в землището на с. Костилково; ПИ № 001005 - нива в м. Деветте кладенеца, в землището на с. Костилково; ПИ № 004006 - нива в м. Около селото, в землището на с. Костилково; ПИ № 006010 - нива в м. Плевунската пътека в землището на с. Костилково; ПИ № 025001 - овощна градина, м. Керемедчилика в землището на с. Костилково; ПИ № 047003 - овощна градина, м. Керемедчилика в землището на с. Костилково.

В молбата се твърди, че в отговор на така депозираното Заявление на управителя на дружеството Т. И. М. е било връчено Писмо с Изх. № 30-00- 311/1 о т 18.06.2020 г. на г-жа ДИАНА ОВЧАРОВА - кмет на Община Ивайловград в което се сочело, че „изнесеното становище, че сключените договори за наем на земеделски земи са с предназначение: за директно подпомагане, е манипулативно и некоректно и не кореспондира с договорните разпоредби“.

Посочено било също така и какво е „фактическото“ състояние на задълженията по описаните по-горе договори, а именно, че: По Договор от 14.09.2017 г. /земеделски земи в землището на с. Костилково/ - годишната наемна цена е в размер на 408.96 лв. и Дружеството няма задължения към Община Ивайловград; По Договор 23.07.2018 г. /земеделски земи в землището на е. Кодово, е. Плевун и с. Долно Луково/ - годишната наемна цена е в размер на 1638.60 лв. и Дружеството няма задължения към Община Ивайловград; По Договор от 27.07.2018 г. /земеделски земи в землището на с. Белополяне/ - годишната наемна цена е в размер на 516.58 лв. и че договорът е прекратен със Заповед № 087 от 27.02.2019 г.; По договор от 30.07.2018 г. /земеделски земи в землището на с. Меден Бук/ - годишната наемна цена е в размер на 1153.97 лв. и че договорът е прекратен със Заповед № 039 от 25.01.2019 г.; По Договор от 02.08.2018 г. /земеделски земи в землището на с. Костилково/ - годишната наемна цена е в размер на 1180.65 лв. и че договорът е Прекратен със Заповед № 038 от 25.01.2019 г. Също така се твърдяло, че Договор за наем на земеделска земя от 27.07.2018 г. -землището на с. Плевун изобщо не бил сключван.

Предвид горното, ищецът „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА” ЕООД твърди, че ОБЩИНА ИВАЙЛОВГРАД дължи възстановяване на всички недължимо платени суми, както по Договор от 30.07.2018 г. /земеделски земи в землището на с. Меден бук/ с годишна наемна цена в размер на 1153.97 лв. (спорът по гр. дело № 34/2022 г. по описа на РС. Ивайловград), така и тези по: Договор от 14.09.2017 г. /земеделски земи в землището на с. Костилково/ - с годишната наемна цена в размер на 408.96 лв; Договор от 23.07.2018 г. /земеделски земи в землището на с. Кодово, с. Плевун и с. Долно Луково/ - с годишната наемна цена в размер на 1638.60 лв.; Договор от 27.07.2018 г. /земеделски земи в землището на с. Белополяне/ - е годишната наемна цена в размер на 516.58 лв. и Договор от 02.08.2018 г. /земеделски земи в землището на с. Костилково/ - с годишната наемна цена в размер на 1180.65 лв.

Общият размер на недължимо платените суми по тези договори възлизал на сумата в размер на 3 986.22 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 55 от ЗЗД - „който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне“, а съгласно чл. 59 - „всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му онова, с което се е обогатил...“.

В конкретния случай, „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА” ЕООД било заплатило на Община Ивайловград сумата в размер на 3 986.22 лв. /общо/ - без основание и/или на отпаднало основание, поради което за ОБЩИНА ИВАЙЛОВГРАД възниквало задължението да върне пълния размер на сумата с която без основание се е била обогатила.

Със Заявление с Вх. № 30-00-311 от 28.05.2020 г. Дружеството е поканило ОБЩИНА ИВАЙЛОВГРАД да му възстанови недължимо платените суми /в пълен размер/, но това не било направено до момента.

Във връзка с горното, за „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА“ ЕООД бил налице правен интерес и основание да предяви настоящият иск за сумата в размер на 3 986.22 лв. /три хиляди деветстотин осемдесет и шест лева и 22 стотинки/, представляващи недължимо платени суми по посочените по-горе договори.

Моли съда да постанови Решение, по силата на което да осъди ОБЩИНА ИВАЙЛОВГРАД да заплати на ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА ЕООД сумата в размер на 3 986.22 лв. /три хиляди деветстотин осемдесет и шест лева и 22 стотинки/, представляващи недължимо платени суми по Договор от 14.09.2017 г. /с. Кости лково/ - 736 лв.; Договор от 23.07.2018 г. /с. Кондово, Плевун и Долно Луково/ - 1 560 лв.; Договор от 27.07.2018 г. /с. Белополяне/ - 438.64 лв.; Договор от 30.07.2018 г. /с. Меден бук/ - 70.93 лв. и Договор от 02.08.2018 г. /с. Кости лково/ - 1180.65 лв., ведно с дължимите лихви за забава, считано от 28.05.2020 г. - датата на която е подадено Заявление с Вх. № 30-00-311/28.05.2020 г. Моли на дружество „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА“ ЕООД да бъдат присъдени всички сторени съдебни и деловодни разноски, в т.ч. и адвокатски хонорар.

Прилагат се като доказателства: Заявление с Вх. № 30-00-311 от 28.05.2020 г.; Писмо с Изх. № 03-00-311 от 18.06.2020 г. на Община Ивайловград;

Моли съда да задължи ответника Община Ивайловград да представи процесните договори.

Моли съда да задължи ответника Община Ивайловград да представи и всички преписки /в цялост/, свързани с процесните договори.

Моли да бъде допусната и назначена съдебно – икономическа експертиза, която да отговори на следните въпроси:

Какъв е размера на заплатените от „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА“ ЕООД суми /наемна цена/ по:

Договор от 14.09.2017 г. - за временно ползване на земеделска земя в землището на с. Костилково;

Договор от 23.07.2018 г. - за временно ползване на земеделска земя в землището на с. Кондово, с. Плевун и с. Долно Луково;

Договор от 27.07.2018 г. - за временно ползване на земеделска земя в землището на с. Белополяне;

Договор от 27.07.2018 г. - за временно ползване на земеделска земя в землището на с. Плевун и Договор от 02.08.2018 г. - за временно ползване на земеделска земя в землището на с. Костилково? Вещото лице да посочи за какъв период от време са извършени плащанията по всеки един от Договорите и по какъв начин? Моли съда да бъде допусната и назначена СТЕ, която да отговори на въпроса:

Попадат ли в актуалния специализиран слой, следните имоти, а именно: по Договор от 14.09.2017 г. - ПИ № 000353 - пасище с храсти в м. Срещу селото - землището на с. Костилково; ПИ № 000379 - пасище с храсти в м. Керемидчилика - землището на с. Костилково; ПИ № 000470 - пасище с храсти в м. Деветте кладенеца - землището на с. Костилково; ПИ № 000171 — пасище, мера — землището на с. Кондово; ПИ № 000176 - пасище, мера - землището на с. Кондово и ПИ № 000184 - пасище, мера- землището на с. Кондово; по Договор от 23.07.2018 г. -ПИ № 000637 - пасище, мера в землището на с. Плевун; ПИ № 000638 - пасище, мера в землището на с. Плевун; ПИ № 000845 - пасище, мера в землището на с. Плевун; ПИ № 034053 - пасище, мера в м. Мюселимски път - землището на с. Плевун; ПИ № 145024 - пасище, мера в землището на с. Плевун; ПИ № 145026 - пасище, мера в землището на с. Плевун и ПИ № 147001 - пасище, мера в землището на с. Плевун; по Договор от 27.07.2018 г. /в землището на с. Белополяне/: П И с идентификатор 03695.39.266 - нива, м. Горните лозя в землището на с. Белополяне; ПИ с идентификатор 03695.3.480 - изоставено трайно насаждение, м. Акалански барчини в землището на с. Белополяне; ПИ с идентификатор 03695.26.474 — изоставено трайно насаждение, м. Акалански барчини в землището на с. Белополяне; по Договор от 27.07.2018 г. /в землището на с. Плевун/: ПИ № 035039- лозе, м. Лозята в землището на с. Плевун; ПИ № 035119 — лозе, м. Лозята в землището на с. Плевун; ПИ № 035121 -лозе, м. Лозята в землището на с. Плевун; ПИ № 035123 -лозе, м. Лозята в землището на с. Плевун; ПИ № 035124 — лозе, м. Лозята в землището на с. Плевун; ПИ № 035101 -лозе, м. Лозята в землището на с. Плевун; ПИ № 035102-лозе, м. Лозята в землището на с. Плевун; ПИ № 035114—лозе, м. Лозята в землището на с. Плевун п о Договор от 02.08.2018 г.: П И № 000283 - нива в землището на с.

Костилково; ПИ № 000409 - др. трайно насаждение в землището на с. Костилково; ПИ № 001005 - нива в м. Деветте кладенеца, в землището на с. Костилково; ПИ № 004006 - нива в м. Около селото, в землището на с. Костилково; ПИ № 006010 - нива в м. Плевунската пътека в землището на с. Костилково; ПИ № 025001 - овощна градина, м. Керемедчилика в землището на с. Костилково и ПИ № 047003 - овощна градина, м. Керемедчилика в землището на с. Костилково? Вещото лице да извърши необходимата справка в електронните регистри на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/. Проверката следва да обхваща всеки от изброените имоти и да е представена в табличен вид и да обхваща стопанските 2017- 2018 г.; 2018- 2019 г. и 2019-2020 г. Ответникът ОБЩИНА ИВАЙЛОВГРАД в законоустановения срок дава отговор. Счита така подадения иск за допустим, но по своята същност за неоснователен и моли същия да бъде отхвърлен като такъв, като излага следните мотиви:

В своя иск дружество „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА“ ЕООД посочва, че е страна но прекратени вече договори сключени с ОБЩИНА ИВАЙЛОВГРАД, както следва:

Договор от 14.09.2017 г. за временно и възмездно ползване на земеделски земи в землището иа с. Костилково, община Ивайловград;

Договор от 23.07.2018 г. за временно и възмездно ползване на земеделски земи в землището иа с. Кондово, с. Плевун и с. Долно Луково, община Ивайловград;

Договор от 27.07.2018 г. за временно и възмездно ползване на земеделски земи. в землището на с. Белополяне, община Ивайловград;

Договор от 27.07.2018 г. за временно и възмездно ползване иа земеделска земя в землището на с. Плевун;

Договор от 30.07.2018 г. за временно и възмездно ползване на земеделска земя в землището иа с. Меден бук;

Договор от 02.08.2018 г. за временно и възмездно ползване на земеделска земя в землището на е. Костилково, община Ивайловград;

Част от тези договори били прекратени както следва: Договор от 27.07.2018 г., сключен за отдаване под наем на земеделска земя за землището на с. Белополяне в размер на 516.58 лв., прекратен със Заповед № 087 от 27.02.2019 г. Договор от 30.07.2018 г. сключен за отдаване под наем. на земеделска земя за землището на с. Меден бук в размер на 1153.97 лв., прекратен със Заповед № 039 от 25.01.2019 г. Договор от 02.08.2018 г. сключен за отдаване под наем па земеделска земя за землището на с. Костилково в размер на 1180.65 лв., прекратен със Заповед № 038 от 25.01.2019 г. В никой от договорите за наем, не се съдържала клауза, че земеделската земя е предназначена за директно подпомагане.

Това било процедура, която е свързана с много изисквания, условия и грижи, които трябва земеделския стопанин, наемател по договори да положи за да получи полагащото му се подпомагане от Разплащателна Агенция при ДФ „Земеделие”.

Ето защо счита, че твърдението на дружеството - ищец е неправилно. По отношение на Договор за наем на земеделска земя от 27.07.2018 г. за земеделски земи, изходящи се в землището на с. Белополяне, община Ивайловград е прекратен със Заповед № 087 от 27.02.2019 г., наемната цена по същия договор е наистина 516.58 лв., но за втората и следващи години, а за първата наемът бил в размер на 77.94 лв. изчислени по допустим за подпомагане слой във връзка с изискването на чл. 24а, ал. 9 от ЗСПЗЗ.

Ето защо счита, че изразеното от страна на ищеца твърдение по този договор, също с неправилно.

По отношение на Договор от 30.07.2018 г. сключен за отдаване на земеделска земя за землището на с. Меден бук в размер на 1 153, 97 лв., прекратен със Заповед №039 от 25.01.2019 г. счита твърдението също неправилно и невярно. Договор за наем от 30.07.2018 г. не е прекратен със Заповед № 039/25.01.2019 г. Така посочената заповед не била влязла в сила, защото същата била отменена с влязло в сила Решение № 745 от 06.11.2020 г. на АС-Хасково, постановена по АД №1173/2019 г. Договорът от 30.07.2018 г., сключен за отдаване под наем на земеделска земя за землището на с. Меден бук бил прекратен, след отправено от Община Ивайловград до дружеството наемател, едномесечно предизвестие за прекратяването му поради неплащане, което е в резултат на нарушение па договорните клаузи посочени в чл. 5, ал.1 във връзка с т.2.1 и т.2.2 от договора, за което прилага Уведомително писмо и известие за доставка на същото и Разпореждане за отразяване на прекратен договор.

Годишния наем посочен по Договор за наем на земеделска земя от 30.07.2018 г. не бил сумата от 1153.97 лв., посочена от дружеството ищец, а това бил дължимия наем за площите по договора след първата и следващи стопански години. Дължимия наем за първата стопанска година е в размер на 70, 93 лв., което условие ясно било записано в посочения договор.

По този договор дружество „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА“ ЕООД, било длъжник към ОБЩИНА ИВАЙЛОВГРАД, за което е образувано Изпълнително дело № 10 от 2021 г. по описа на ДСИ при PC-Ивайловград. Заповедта и изпълнителния лист, издадени от PC-Ивайловград по ЧГД №2 7/2021 г. били оспорени от ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА ЕООД и към настоящия момент имало образувано гр. дело № 34/2022 г. по описа на РС- Ивайловград.

По отношение на Договор за наем на земеделска земя от 02.08.2018 г., сключен за отдаване под наем на земеделска земя за землището на с. Костилково, прекратен със Заповед № 038 от 25.01.2019 г.на Кмета на община Ивайловград. Заповедта била влязла в сила след дълги съдебни спорове и след влизане в сила на Решение № 14793 от 30.11.2020 г. на ВАС постановено по АД 10035/2020 г. Към така цитирания договор не били начислявани суми за плащане след сроковете на влизане в сила на заповедта на кмета.

Единствено, посочената сума от страна на дружеството ищец в размер на 1180.65 лв. отговаряла на истината, но следвало да се отбележи, че това е за първата стопанска година, а за следващите тя била в размер иа 1221.38 лв., за всяка стопанска година.

На дружеството жалбоподател, не били начислявани никакви допълнителни суми по договори за наем, освен предвидените по договори.

По отношение на останалите договори, а именно: Договор от 14.09.2017 г. за временно и възмездно ползване на земеделски земи в землището на с. Костилково, община Ивайловград;

Договор от 27.07.2018 г. за временно и възмездно ползване на земеделска земя в землището иа с. Плевун, ОБЩИНА ИВАЙЛОВГРАД правилно била начислила сумите, явяващи се годишен наем, което обстоятелство е нескрито и явно за наемателя по тях. Той се бил съгласил с така представените условия по договори и доброволно ги е приел.

Клаузите на чл. 5 от всички договори били съобразени с разпоредбата на чл. 24а, ал. 9 от ЗСПЗЗ и одобрения допустим слой за съответната стопанска година.

Договор от 23.07.2018 г. за временно и възмездно ползване на земеделски земи в землището на с. Кондово, с. Плевун и с. Долно Луково, община Ивайловград, касаело имоти с начин на трайно ползване пасища и мери и към настоящия момент същия договор не е прекратен, поради оспорване на Заповед № 547/2018 г. на Кмета иа община Ивайловград от дружеството ищец.

С писмо с вх. №11-00-177/4 от 16.02.2023 г. от Административен съд Хасково е изпратено вече влязло в сила Решение по АД №1135/ по описа на АС -Хасково, с което е отхвърлена подадената жалба, против Заповед № 547/2018 г. на Кмета на община Ивайловград.

Моли съда след като се убеди в основателността на изложеното от ответната страна, да постанови акт, с който да отхвърли като неоснователен подадения иск от „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА" ЕООД“ с ЕИК 201612397 с правно основание чл. 55 и 59 от ЗЗД във връзка с чл. 211 от ГПК на стойност от 3986 лв.

Представя и моли съда, да бъдат приети следните доказателства: Влязло в сила Решение №1719 от 10.02.2020 г. по АД №10037/2020 г. по описа на ВАС; Влязло в сила Решение № 745 от 06.11.2020 г. на AC-Хасково постановено по АД № 1173 от 2019 г.; Уведомително писмо с известие за доставка; Разпореждане за отразяване на прекратен договор; Влязло в сила Решение №14793 от 30.11.2020 г. на ВАС; Влязло в сила решение № 207/30.03.2022 г. по АД № 1135/2021 г., потвърдено от ВАС.

Съдът признава обстоятелствата, че между ОБЩИНА ИВАЙЛОВГРАД, в качеството на „Наемодател“ и „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИЯ” ЕООД, в качеството на „Наемател“ съществуват договорни отношения.

Делото е подсъдно на съда по правилата на родовата и местна подсъдност.

На осн. чл. 146, ал.1 т. 5 от ГПК, съдът с Определение № 32 от 31.03.2023 г. е разпределели доказателствената тежест, произнесъл се е по допустимостта на исканията и е указал на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал.1 от ГПК, спорните факти, които са от значение за решаване на делото и връзките между тях подлежат на доказване и, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

В съдебно заседание за ищеца „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА” ЕООД се явява управителят Т. И. М. и с процесуален представител адв. А. М. от АК– Монтана. Ответната страна ОБЩИНА ИВАЙЛОВГРАД се представлява от Д. Н. – ст. юрисконсулт с пълномощно по делото.

Страните представят и писмени бележки по същество. Ищцовата страна представя писмени бележки по същество, в което поддържа предявения иск, като счита, че същият е основателен и доказани моли да бъде уважен изцяло.

Твърди, че съгласно разпоредбите на посочените по – горе договори земеделските земи са били предоставени за ползване с предназначение „за директно подпомагане“ и в случай, че същите не попадали в специализирания слой, допустим за подпомагане не се дължало заплащане на наемната цена. От дружеството били заплатени по договорите недължимо платени суми в р-р на 3996.44 лв., от които 3194.31 лв. – заплатени за първата стопанска години по процесните договори и 802.13 лв. заплатени депозити по процесните договори. Развива съображения в насока, че заплатените депозити, подлежат на прихващане от наемната цена. Развива съображения и в насока, че процесните договори са нищожни поради противоречието им със закона и поради накърняването на добрите нрави. Претендират се разноски в р-р на 1700, от които депозит за СТЕ – 650 лв., депозит за СИЕ – 300 лв. и адвокатски хонорар в р-р на 750 лв. (за явяване в три съдебни заседания).

Ответната страна счита, че предявеният иск е неоснователен, и недоказан. Развива съображения в насока, че съгласно договорните условия дължимият наем се заплащал авансово преди 30.09.за всяка година от дружеството – наемател. Сумите за всяка стопанска година били изчислени и изписани в съответният Договор за наем, което обстоятелство било ясно и предвидимо за наемателя. Наемът, посочен в договора е бил съобразен с допустимия слой за подпомагане за първата стопанска година. Неоснователни били твърденията на ищеца, че платените от него депозити за участие в търговете са били прихванати като наем за първата стопанска година. Това обстоятелство било в противоречие с утвърдената от Община Ивайловград практика за възстановяване на първоначално платения депозит за участие след приключване на тръжните процедури. Редът и начинът за възстановяване на депозитите бил посочен в чл. 97, аз и следващите от Наредба за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (накр. Наредба ПУРОИ). Претендира да им бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски – възнаграждение за вещо лице в р-р на 300 лв. и юрисконсултско възнаграждение в р-р на 200 лв. по настоящото производство.

По делото са назначени съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертизи, заключението на които е прието. По искане на ответната страна е изготвена допълнителна СТЕ.

Приобщени доказателства:

Заявление с вх. № 30-00-311 от 28.05.2020г.; Писмо с изх. № 03-00-311 от 18.06.2020 г. на Община Ивайловград, към исковата молба, представените с отговора на исковата молба: Влязло в сила Решение №1719 от 10.02.2020 г. по АД №10037/2020 г. по описа на ВАС; Влязло в сила Решение № 745 от 06.11.2020 г. на AC-Хасково постановено по АД № 1173 от 2019 г.; Уведомително писмо с известие за доставка; Разпореждане за отразяване на прекратен договор; Влязло в сила Решение №14793 от 30.11.2020 г. на ВАС; Влязло в сила решение № 207/30.03.2022 г. по АД № 1135/2021 г., потвърдено от ВАС.

Представените от ответната страна по административната преписка, свързана с процесните договори, както следва:

По договор за наем на земеделска земя от 14.09.2017 г.: Договор за наем на земеделска земя от 14.09.2017 г. и справка за задължения по договор; Заповед № 118/05.04.2018 г. за определяне на комисия за разпределение на пасища, мери от ОПФ; Заявление по чл. 37 и, ал. 5 от ЗСПЗЗ; Приложение № 1; Приложение № 2; Протокол за разпределение на пасища от 28.04.2017 г.; Протокол за допълнително разпределение на пасища, мери и ливади от 28.04.2017 г.; Декларация по чл. 99, ал. 1, т. 4 от ППЗСПЗЗ; Удостоверение за наличие на липса на задължения; Справка за животни е ОЕЗ; Декларации с вх. № 30-00-583 от 22.08.2017 г.; № 30-00-584/22.08.2017 г.; вх. № 30-00- 585/22.08.2017 г.; вх. № 30-00-586/22.08.2017 г.; вх. № 30-00587/22.08.017 г.; Справка на имоти попадащи в допустим слой; Жалба с вх. № 94-00-2407 от 24.10.2018 г. и подписка на граждани; Заповед № 494 от 09.11.2018 г.; Писмо с изходящ № 01-00-1/13.11.2018 г. и известие за доставка;

По договор за наем на земеделска земя от 23.07.2018 г.: Договор за наем на земеделска земя от 23.07.2018 г. и справка за задължения по договор; Заявление за участие по чл. 37 и, ал. 5 от ЗСПЗЗ; Приложение № 1; Приложение № 2; Справка за отглеждани животни; Опис на животни в обект № 6593В-0005; Декларация по чл. 99, ал. 1, т. 4 от ППЗСПЗЗ; Удостоверение за липса на задължения; Уведомително писмо с изх. № 30-00-755 от 20.11.2018 г.; Заповед № 547/07.12.2018 г. на Кмета на община Ивайловград; Писмо с изх. № 30-00-853 от 11.12.2018 г.; Известие за доставка.

По договор за наем на земеделска земя от 27.07.2018 г. Договор за наем на земеделска земя от 27.07.2018 г. и справка за задължения по договор; Заявление за участие в публичен търг; Заявление за оглед на имот; Заявление за оглед на имот; Декларация по чл. 24а, ал. 8 от ЗСПЗЗ; Декларация за извършен оглед; Писмо с вх. № 30-00-352 от 05.06.2018 г.; Документ за платен депозит; Касов бон за закупена тръжна документация; Протокол от работата на комисия назначена със Заповед № 159/30.04.2018 г. на Кмета на община Ивайловград; Списък на стъпки предложения; Справка ПДП 2018 г. на имоти в с. Белополяне; Заповед № 208 от 08.06.2018 г. на Кмета на община Ивайловград; Уведомително писмо с изх. № 30-00-754 от 20.11.2018 г.; Известие за доставка; Заповед № 087 от 27.02.2019 г. за прекратяване на договор от 27.07.2018 г. По договор за наем на земеделска земя от 02.08.2018 г.: Договор за наем на земеделска земя от 02.08.2018 г. и справка за изискуеми задължения по договор; Входящ плик с посочени имоти с вх. № 30-00-350/05.06.2018 г.; Заявление за участие в публичен търг за отдаване под наем на имоти земеделски земи; Заявление за оглед на имот – приложение № 3а образец; Декларация по чл. 24а, ал. 8 от ЗСПЗЗ; Декларация за извършен оглед; Заявление за оглед на имот; Удостоверение за липса на задължение; Касов бон за закупена тръжна документация; Платежен документ за внесен депозит; Протокол от 06.06.2018 г. от заседание на комисия назначена със Заповед № 159.30.04.2018 г.; Протокол от 06.06.2018 г. от заседание на комисия назначена със Заповед № 159.30.04.2018 г.; Заповед № 209/08.06.2018 г. на Кмета на община Ивайловград; Предизвестие за прекратяване на договор с изх. № 30-00-844/07.12.2018 г. и известие за доставка; Заповед № 038/25.01.2019 г. на Кмета на община Ивайловград; Писмо с изх. № 30-00- 48/28.01.2019 г. и известие за доставка, експертни заключения по назначените СТЕ и допълнителна СТЕ и СИЕ, списък по чл. 80 от ГПК от ищцовата страна, писмени бележки от страните.

Установена фактическа обстановка и правни изводи:

По Договор от 14.09.2017 г. за временно и възмездно ползване на земеделски земи в землището иа с. Костилково и с.Кондово, община Ивайловград, с предявена искова претенция за сумата от 736 лв.

От представените по делото доказателства се установява, че между ответника ОБЩИНА ИВАЙЛОВГРАД, като наемодател и ищеца „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА“ ЕООД, като наемател на 14.09.2017 г. е сключен Договор за наем на земеделска земя в землището на с. Костилково, община Ивайловград. Договорът е бил сключен за срок от 10 години, с наемна цена за първата година, касаеща периода за стопанска 2017/18 г. (от 01.10.2017 г. до 30.09.2018 г.) - 227.54 лв., а за останалите девет години по 408.96 лв. за година, като наемът се заплаща авансово в срок не по – косно от 01.10. на предходната година.

От приложените към договора документи е видно, че „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА“ ЕООД е бил подал Заявление с вх. № 30-00-152 от 10.03.2017 г., във връзка с разпределение на пасища, мери и ливади за индивидуално ползване по землища на територията на с. Костилково. Освен Заявлението, към същото са приложени изискуемите документи. С Протокол от 28.04.2017 г., назначената от Кмета на Община Ивайловград комисия е предложила заявителя „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА“ ЕООД като правоимащо лице да получи под наем имоти от ОПФ, подробно описана в решението за разпределяне. С Протокол от 28.04.2017 г., Комисията се е произнесла и с решение за допълнително разпределение на имоти ОПФ и в землищата на други населени места на територията на общината. През м. август 2017 г., Т. И. М., като управител и представляващ „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА“ ЕООД е подал декларации, че няма да сключва Договор за наем за определени имоти ОПФ от разпределените му.

През м. октомври 2018 г., в Общината е депозирана жалба и подписка против свободно пашуващите животни на Т. И. М., с аргумента, че същите влизат в обработваеми земи и унищожават земеделски култури.

Със Заповед № 494 от 09.11.2018 г. на Кмета на Община Ивайловград, Договорът е бил прекратен, считано от същата дата, с мотиви, че предвид подадената жалба „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА“ ЕООД не ползва с грижата на добър стопанин наетите имоти по Договора от 14.09.2017 г. Заповедта е била получена от ищеца на 19.11.2018 г. Няма данни за нейното обжалване по реда на АПК.

От заключението на назначената съдебно – техническа експертиза, която е приета по делото е установено, че от процесните по договора поземлени имоти, части от някои от тях не попадат в специализирания слой, допустим за подпомагане (ПДП), а други изцяло не попадат в този слой. При аритметично пресмятане се установява, че от отдадени под наем имоти с обща площ от 51120 кв.м., в специализирания слой ПДП за 2017, 2018 г. и 2019 г., попадат 22236 кв.м. От заключението на назначената съдебно – счетоводна експертиза, приета по делото се установява, че от страна на ответното дружество има заплатена сума по процесния Договор за наем на земеделска земя в р-р на 227.54 лв., платена на 02.10.2017 г., представляваща плащане за стопанска 2017/2018 г. и 408.96 лв., платена на 01.10.2018 г., представляваща плащане до 30.09.2019 г. По делото не се представят доказателства за други суми, в т.ч. и платен депозит, свързани с процесния договор.

От установената фактическа обстановка могат да бъдат направени следните правни изводи:

Договорът е бил действащ до 09.11.2018 г. Договорът по своята правно същност представлява съглашение на две или повече страни, които при съвпадащи насрещни волеизявления и при свободна воля на договаряне установяват, прекратяват или изменят определени правоотношения помежду си.

В процесният договор, в чл. 12, т.7 е посочено, че договорът може да бъде прекратени едностранно само от „наемодателя“ с едномесечно предизвестие, но не и от „наемателя“, какъвто е ответната страна. Именно на тази клауза се е позовал и наемодателят, прекратявайки договора със Заповед № 494/09.11.2018 г. Позовал се е и на чл. 7, ал.2, т.1 и т.3, ал.5 и ал.7 от същия договор. В тези текстове от договора наемателят се задължава да ползва предоставените му по договора земеделски земи с грижата на добър стопанин (ал.2, т.1) и само съгласно предназначението им (ал.2, т.3). Съгласно ал.5 от договора, наемателят се задължава да не изгражда постройки с траен статут на пасищата, мерите и ливадите, както и да огражда предоставените площи, освен с електропастир. Така, както е разписана клаузата по договора, същата налага ограничение да не изгражда постройки с траен статут на предоставените земеделски площи и да не ги огражда, като изключение „освен с електропастир“. От тази клауза, обаче, не възниква задължение за наемодателя да ги огражда с електропастир. Съгласно ал.7 от Договора, наемателят трябва да организира охраната на предоставените му земеделски земи. Единствено от тази клауза произтича някакво конкретно задължение.

Посочените по – горе клаузи на чл. 7 от договора, имат значение дотолкова, че да мотивират наемодателя да прекрати договора. Клаузата по която е прекратен договора е по чл. 12, т.7 от същия според която договорът може да бъде прекратен едностранно от наемателя без предизвестие. Никъде в договора, обаче, няма клауза, че когато договорът се прекратява едностранно от наемодателя без предизвестие, следва да бъде задържана предварително платената сума по договора. В случая, наемателят е заплатил сумата от 408.96 лв. за стопанската 2018/2019 г. в пълен размер, съгласно договора на 01.10.2018 г., а договорът е прекратено на 09.11.2018 г., т.е. един месец по – късно и наемателят не е бил в състояние да ползва договорените земеделски пощи за останалите 11 месеца. Ето защо, съдът счита, че по този договор, наемодателят, следва да върне, полученият наем за времето когато наемателят не е ползвал отдадените му земеделски площи – 11 месеца, поради отпадане на основанието, поради прекратяването на договора едностранно от наемодателя без предизвестие. Наемът за този период, разделен по месеци възлиза на 374.87 лв., която сума следва да бъде върната на наемателя.

В чл. 4, ал.2 от Договора, е посочена наемна цена в р-р на 227.45 лв., която е по – ниска от договорената за следващите години по договора, поради което, съдът приема, че същата е съобразена с разпоредбата на чл. 24а, ал.9 от ЗСПЗЗ, която гласи, че при сключване на договори за наем или аренда по реда на ал. 1 или 5 за имоти, които изцяло или частично не попадат в актуалния към датата на подписване на договора специализиран слой по чл. 5, ал. 2 от Наредба № 2 от 17 февруари 2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (ДВ, бр. 15 от 2015 г.), не се дължи заплащане на наемна цена, съответно арендно плащане за една стопанска година от сключването на договора.

Наемодателят се е съобразил с това обстоятелство при сключване на договора. Законът не предвижда задължение на наемодателя да поддържа отдадените площи в специализирания слой, допустим за подпомагане за целия срок на договора. Ето защо, съдът счита, че сумата от р-р на 227.54 лв., платена на 02.10.2017 г., представляваща плащане за стопанска 2017/2018 г. е получена правомерно от наемодателя. Наемателят е ползвал по договора предоставените му земеделски площи за същата стопанска година и същата не подлежи на връщане от страна на наемодателя.

Въз основа на горните правни съображения и изводи, съдът счита, че исковата претенция, касаеща Договор от 14.09.2017 г. за временно и възмездно ползване на земеделски земи в землището иа с. Костилково и с. Кондово, община Ивайловград, сключен между страните е допустима и следва да бъде уважена като основателна до сумата от 374.87 лв., като до пълния претендиран размер от 736 лв., следва да бъде отхвърлена.

По Договор от 23.07.2018 г. за временно и възмездно ползване на земеделски земи в землището на с.Кондово, с. Плевун и с Долно Лукаво, община Ивайловград, с предявена искова претенция за сумата от 1560 лв.

От представените по делото доказателства се установява, че между ответника ОБЩИНА ИВАЙЛОВГРАД, като наемодател и ищеца „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА“ ЕООД, като наемател на 23.07.2018 г. е сключен Договор за наем на земеделска земя в землището на селата Кондово, Плевун и Долно Луково, всички в община Ивайловград. Договорът е бил сключен за срок от 10 години, с наемна цена за първата година, касаеща периода за стопанска 2018/19 г. (от 01.10.2018 г. до 30.09.2019 г.) - 745.05 лв., а за останалите девет години по 1438.60 лв. за година, като наемът се заплаща авансово в срок не по – късно от 01.10. на предходната година.

От приложените към договора документи е видно, че „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА“ ЕООД е бил подал Заявление с вх. № 30-00-174 от 06.03.2018 г., във връзка с разпределение на пасища, мери и ливади за индивидуално ползване по землища на територията на с. Костилково. Освен Заявлението, към същото са приложени изискуемите документи. Въпреки, че няма приложени други документи, свързани с разглеждането на заявлението, не е спорно, че същото е било разгледано и одобрено, което е довело и до сключване на договора.

След сключване на договора, с Писмо изх. № 30-00-765 от 20.11.2018 г. е било отправено едномесечно предизвестие от страна на наемодателя за прекратяване на Договора за наем.

Със Заповед № 547 от 07.12.2018 г. на Кмета на Община Ивайловград, Договорът е бил прекратен, считано от същата дата, с мотиви, че предвид подадената жалба „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА“ ЕООД не ползва с грижата на добър стопанин наетите имоти по Договора от 23.07.2018 г. Заповедта е била получена от ищеца на 13.12.2018 г. Обжалвана е по реда на АПК, като с Решение № 207 от 30.03.2022 г. по Административно дело № 1135 по описа на Административен съд – Хасково, влязло в сила на 06.02.2023 г., жалбата на ищеца е била отхвърлена.

От заключението на назначената съдебно – техническа експертиза, която е приета по делото е установено, че от процесните по договора поземлени имоти, части от някои от тях не попадат в специализирания слой, допустим за подпомагане (ПДП), а други изцяло не попадат в този слой. При аритметично пресмятане се установява, че от отдадени под наем имоти с обща площ от 179814 кв.м., в специализирания слой ПДП за 2017 г., попадат 94585 кв.м. От заключението на назначената съдебно – счетоводна експертиза, приета по делото се установява, че от страна на ответното дружество има заплатена сума по процесния Договор за наем на земеделска земя в р-р на 745.05 лв., платена на 01.10.2018 г., представляваща плащане за стопанска 2018/2019 г. и по 1438.60 лв., платени на 01.10.2019 г. (наем за стопанска 2019/20 г.), на 01.10.2020 г. (наем за стопанска 2020/21 г.), на 01.10.2021 г. (наем за стопанска 2021/22 г.) и на 01.10.2022 г. (наем за стопанска 2022/23 г.). По делото не се представят доказателства за други суми, в т.ч. и платен депозит, свързани с процесния договор.

От установената фактическа обстановка могат да бъдат направени следните правни изводи:

Исковата претенция е била предявена на 01.09.2022 г., т.е. в хода на обжалване на Заповед № 547 от 07.12.2018 г. на Кмета на Община Ивайловград. По делото не се установяват данни, че наемателят е бил препятстван по някакъв начин да ползва наетите от него земеделски земи за периода до подаване на исковата молба. Нещо повече, той е извършил плащане по договора и след подаване на исковата молба – на 01.10.2022 г. Съгласно нормата на чл. 90 ал.1 от АПК, административните актове, в случая процесната заповед не се изпълняват, преди да са изтекли сроковете за тяхното оспорване, а както е в настоящия случай и преди решаването на спора от съответния орган. Не е налице и изключението по алинея 2 – ра на същата норма, доколкото няма данни всички заинтересовани страни да са поискали писмено изпълнение на акта или със закон или разпореждане по чл. 60 от АПК да е допуснато предварително изпълнение на акта. Поради тази причина наемът е бил дължим до окончателното постановяване на решението, а именно 06.02.2023 г. – т. е. след предявяване на иска и съдът счита, че не следва да се произнася по сумата по извършеното последно плащане, тъй като е събитие, случило се след подаване на исковата молба.

На осн. чл. 235, ал.3 от ГПК, съдът при постановяване на решението взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, но ищецът не е поискал да измени основанието и размера на своя иск на осн. чл.214, ал.1 от ГПК.

Въз основа на горните правни съображения и изводи, съдът счита, че исковата претенция, касаеща Договор от 23.07.2018 г. за временно и възмездно ползване на земеделски земи в землището на с.Кондово, с. Плевун и с Долно Луково, община Ивайловград, с предявена искова претенция за сумата от 1560 лв. е допустима, но следва да бъде отхвърлена като неоснователна до пълния претендиран размер.

По Договор от 27.07.2018 г. за временно и възмездно ползване на земеделски земи в землището на с. Белополяне, община Ивайловград, с предявена искова претенция за сумата от 438.64 лв.

От представените по делото доказателства се установява, че между ищеца ОБЩИНА ИВАЙЛОВГРАД, като наемодател и ответника „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА“ ЕООД, като наемател на 27.07.2018 г. е сключен Договор за наем на земеделска земя в землището на с. Белополяне, община Ивайловград. Договорът е бил сключен за срок от 10 години, с наемна цена за първата година, касаеща периода от 01.10.2018 г. до 30.09.2019 г. 77.94 лв., а за останалите девет години за периода от стопанска 2019/2020 г. до стопанска 2027/2028 г., включително по 516.58 лв. за година, като наемът се заплаща авансово до 30.09., преди започване на съответната стопанска година.

От приложените към договора документи е видно, че Т. И. М. като Управител на „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА“ ЕООД е бил подал Заявление с вх. № 30-00-352 от 05.06.2018 г. за участи в публичен търг на 06.06.2018 г. за отдаване под наем на общински имоти в землището на с. Белополяне, подробно описани в Заявлението. Освен Заявлението, към същото са приложени и документи, всичко с дата 04.06.2018 г., а именно: Заявление за оглед на имоти, предмет на провеждания на 06.06.2018 г. търг, Декларация по чл. 24а, ал.8 от ЗСПЗЗ, Декларация за извършен оглед и документ, озаглавен Заявление за оглед на имот - Декларация за извършен оглед, в който документ деклараторът Т. И. М. е заявил, че е извършил оглед на имотите и няма претенции и забележки във връзка с вида и състоянието на огледаните имоти и желае да ги наеме във вида им към момента на огледа, както и приходна квитанция за внесен депозит в р-р на 44.96 лв. Приложен е и касов бон за платена такса в р-р на 12 лв.

В Протокол от 06.06.2018 г., Комисията провела насрочения търг е обявила за победител „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА“ ЕООД.

Със Заповед № 208/08.06.2018 г. на Кмета на ОБЩИНА ИВАЙЛОВГРАД, „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА“ ЕООД е обявено за победител и било поканено за сключване на Договора.

С Уведомително писмо изх. № 30-00-754 от 20.11.2018 г. на Кмета на ОБЩИНА ИВАЙЛОВГРАД е дадено едномесечно предизвестие за прекратяване на процесния договор. Предизвестието е изпратено с обратна разписка, от която е видно, че е получено на 21.11.2018 г. от ищеца - наемател.

Със Заповед № 087 от 27.02.2019 г. на Кмета на Общината, Договорът е бил прекратен, считано от 27.02.2019 г. Заповедта е била обжалвана пред Административен съд – Хасково, във връзка с което е било образувано адм. дело № 1362/2019 г. по описа на АдмС – Хасково. С Решение № 383 от 20.07.2020 г., Административен съд – Хасково, се е произнесъл, отменяйки Заповед № 087/27.02.2019 г. на Кмета на Община Ивайловград. Решението е обжалвано пред ВАС, който с Решение № 1719/10.02.2021 г., постановено по адм. дело № 10037/2020 г. на ВАС е отменил Решението на АДмС – Хасково и вместо него е постановил, че отхвърля жалбата, подадена от „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА“ ЕООД против Заповед № 087/27.02.2019 г. на Кмета на Община Ивайловград.

От заключението на назначената съдебно – техническа експертиза, която е приета по делото е установено, че от процесните по договора поземлени имоти, части от някои от тях не попадат в специализирания слой, допустим за подпомагане (ПДП), а други изцяло не попадат в този слой. При аритметично пресмятане се установява, че от отдадени под наем имоти с обща площ от 24682 кв.м., в специализирания слой ПДП за Кампания 2018 и 2019 г. попадат 8519 кв.м. От заключението на назначената съдебно – счетоводна експертиза, приета по делото се установява, че от страна на ответното дружество има заплатена сума по процесния Договор за наем на земеделска земя в р-р на 77.94 лв., представляващи плащане за стопанска 2018/2019 г. Плащането е извършено на 01.10.2018 г. Не е установено друго плащане.

От установеното фактическа обстановка могат да бъдат направени следните правни изводи:

Договорът по своята правно същност представлява съглашение на две или повече страни, които при съвпадащи насрещни волеизявления и при свободна воля на договаряне установяват, прекратяват или изменят определени правоотношения помежду си.

В процесният договор, в чл. 7, т.3 е посочено, че договорът може да бъде прекратени едностранно само от „наемодателя“ с едномесечно предизвестие, но не и от „наемателя“, какъвто е ищцовата страна. В договора няма клауза за едностранно прекратяване но договора от страна на наемателя. Като участник в процедурата по провеждане на публичния търг, ищецът е имал възможност да се запознае с условията по отдаване под наем на земеделската земя, включително и при подписване на договора да се запознае с клаузите, които касаят неговото прекратяване и при неизгодни условия да не го подпише.

На второ място, ищцовата страна се позовава на обстоятелството, че земеделските земи в с. Белополяне били предоставени за ползване с предназначение: за директно подпомагане по различните схеми и мерки от ПРСР и в случай, че същите не попадали в актуалния специализиран слой, допустим за подпомагане не се дължало заплащане на наемна цена. Такова условие в договора няма. Никъде от договора на става ясно наемателят – ищцовото дружество да е манифестирало намеренията си да участва в директното подпомагане по схемите и мерки на ПРСР и необходимостта наетите от него земеделски земи да попадат в допустимия специализиран слой.

Въпреки това, в чл. 5 от Договора, подточка 1, т.1 изрично се посочва, че наемната цена за първата година е изчислена съгласно разпоредбите на чл. 24а, ал.9 от ЗСПЗЗ за площи, попадащи в актуалния специализиран слой, допустим за подпомагане и за това е определена в р-р на 77.94 лв., многократно по – ниско от наемната цена за следващите години, при еднакъв размер на отдадените площи.

Разпоредбата на чл. 24а, ал.9 от ЗСПЗЗ гласи, че при сключване на договори за наем или аренда по реда на ал. 1 или 5 за имоти, които изцяло или частично не попадат в актуалния към датата на подписване на договора специализиран слой по чл. 5, ал. 2 от Наредба № 2 от 17 февруари 2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (ДВ, бр. 15 от 2015 г.), не се дължи заплащане на наемна цена, съответно арендно плащане за една стопанска година от сключването на договора.

Наемодателят се е съобразил с това обстоятелство и същото е включено в договора. Законът не предвижда задължение на наемодателя да поддържа отдадените площи в специализирания слой, допустим за подпомагане за целия срок на договора.

Относно аргументите на ищцовата страна, за внесен депозит за участие в търга, съдът установи и от назначеното СИО и от устното изложение на вещото лице, че такова прихващане не е било направено.

Несъстоятелни са аргументите от ответната страна, че депозитът следва да бъде отхвърлен, тъй като ЗСПЗЗ дерогира правомощия на Общините при отдаване на земи от ОПФ да бъдат доразвити, тъй като не били достатъчно застъпени в Закона и Правилника за прилагането му.

Съгласно чл. 47м, ал.1, изр. последно от ППЗСПЗЗ, д епозитът на спечелилия участник се прихваща от наемната цена или от арендната вноска. Това не е в противоречие и с действащата общинска наредба ПУРОИ, в редакцията на чл. 95, ал.3 на която към 2018 г., когато се е провел търга е посочено, че депозитът се прихваща срещу дължимата цена.

Въз основа на горните правни съображения и изводи, съдът счита, че исковата претенция, касаеща Договор от 27.07.2018 г. за временно и възмездно ползване на земеделски земи в землището на с. Белополяне, община Ивайловград, с предявена искова претенция за сумата от 438.64 лв., сключен между страните е допустима и следва да бъде уважена като основателна до сумата от 32.98 лв. (разликата между платения наем от 77.94 лв. и платения депозит в р-р на 44.96 лв.), като до пълния претендиран размер от 438.64 лв., следва да бъде отхвърлена.

По Договор от 30.07.2018 г. за временно и възмездно ползване на земеделски земи в землището на с. Меден Бук, община Ивайловград, с предявена искова претенция за сумата от 70.93 лв.

Съдът се е произнесъл по същество с Решение № 23/31.07.2023 г. постановено по гр. дело № 34/2022 г. по описа на РС–Ивайловград. Решението е в процес на администриране по въззивно обжалване от страните пред ХОС. По това производство е бил предявен и настоящия иск, като насрещен и и е бил отделен на осн. чл.211, ал.2 от ГПК.

По Договор от 02.08.2018 г. за временно и възмездно ползване на земеделски земи в землището на с. Костилково, община Ивайловград, с предявена искова претенция за сумата от 1180.65 лв.

От представените по делото доказателства се установява, че между ищеца ОБЩИНА ИВАЙЛОВГРАД, като наемодател и ответника „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА“ ЕООД, като наемател на 02.08.2018 г. е сключен Договор за наем на земеделска земя в землището на с. Костилково, община Ивайловград. Договорът е бил сключен за срок от 10 години, с наемна цена за първата година, касаеща периода от 01.10.2018 г. до 30.09.2019 г. в р-р на 1180.65 лв., а за останалите девет години за периода от стопанска 2019/2020 г. до стопанска 2027/2028 г., включително по 1221.38 лв. за година, като наемът се заплаща авансово до 30.09., преди започване на съответната стопанска година.

От приложените към договора документи е видно, че Т. И. М. като Управител на „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА“ ЕООД е бил подал Заявление с вх. № 30-00-350 от 05.06.2018 г. за участие в публичен търг на 06.06.2018 г. за отдаване под наем на общински имоти в землището на с. Костилково, подробно описани в Заявлението. Освен Заявлението, към същото са приложени и документи, всичко с дата 04.06.2018 г., а именно: Заявление за оглед на имоти, предмет на провеждания на 06.06.2018 г. търг, Декларация по чл. 24а, ал.8 от ЗСПЗЗ, Декларация за извършен оглед и документ, озаглавен Заявление за оглед на имот - Декларация за извършен оглед, в който документ деклараторът Т. И. М. е заявил, че е извършил оглед на имотите и няма претенции и забележки във връзка с вида и състоянието на огледаните имоти и желае да ги наеме във вида им към момента на огледа, както и приходна квитанция за внесен депозит в р-р на 238.84 лв. Приложен е и касов бон за платена такса в р-р на 12 лв.

В Протоколи от 06.06.2018 г., Комисията провела насрочения търг е обявила за победител „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА“ ЕООД.

Със Заповед № 209/08.06.2018 г. на Кмета на ОБЩИНА ИВАЙЛОВГРАД, „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА“ ЕООД е обявено за победител и било поканено за сключване на Договора.

С Предизвестие изх. № 30-00-844 от 07.12.2018 г. на Кмета на ОБЩИНА ИВАЙЛОВГРАД е дадено едномесечно предизвестие за прекратяване на процесния договор. Предизвестието е изпратено с обратна разписка, от която е видно, е получено на 13.12.2018 г. от ищеца - наемател.

Със Заповед № 038 от 25.01.2019 г. на Кмета на Общината, Договорът е бил прекратен, считано от същата дата. С Писмо изх. № 30-00-48/28.01.2019 г., заповедта е била изпратена на ищеца – наемател и получена на 31.01.2019 г. Заповедта е била обжалвана и като краен акт е било постановено Решение № 14793 от 30.11.2020 г. по адм. дело № 10035/2020 г. на Върховен административен съд, с което Решение ВАС е отменил Решение № 377 от 17.07.2020 г. по адм. дело 1174/2019 г. на АДмС – Хасково и вместо него е постановил, че отхвърля жалбата, подадена от „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА“ ЕООД против Заповед № 038/25.01.2019 г. на Кмета на Община Ивайловград.

От заключението на назначената съдебно – техническа експертиза, която е приета по делото е установено, че от процесните по договора поземлени имоти, части от някои от тях не попадат в специализирания слой, допустим за подпомагане (ПДП), а други изцяло не попадат в този слой. При аритметично пресмятане се установява, че от отдадени под наем имоти с обща площ от 61414 кв.м., в специализирания слой ПДП за Кампания 2018 г. попадат 21671 кв.м. От заключението на назначената съдебно – счетоводна експертиза, приета по делото се установява, че от страна на ответното дружество има заплатена сума по процесния Договор за наем на земеделска земя в общ р-р на 3623.41 лв., представляваща плащане за стопанска 2018/2019 г. в р-р на 1180.65 лв., извършено на 01.10.2018 г., за стопанската 2019/20 г. в р-р на 1221.38 лв., извършено на 01.10.2019 г. и за стопанската 2020/21 г. в р-р на 1221.38 лв., извършено на 01.10.2020 г. От установеното фактическа обстановка могат да бъдат направени следните правни изводи:

Договорът по своята правно същност представлява съглашение на две или повече страни, които при съвпадащи насрещни волеизявления и при свободна воля на договаряне установяват, прекратяват или изменят определени правоотношения помежду си.

В процесният договор, в чл. 7, т.3 е посочено, че договорът може да бъде прекратени едностранно само от „наемодателя“ с едномесечно предизвестие, но не и от „наемателя“, какъвто е ответната страна. В договора няма клауза за едностранно прекратяване но договора от страна на наемателя. Като участник в процедурата по провеждане на публичния търг, ищецът е имал възможност да се запознае с условията по отдаване под наем на земеделската земя, включително и при подписване на договора да се запознае с клаузите, които касаят неговото прекратяване и при неизгодни условия да не го подпише.

На второ място, ищцовата страна се позовава на обстоятелството, че земеделските земи в с. Костилково били предоставени за ползване с предназначение: за директно подпомагане по различните схеми и мерки от ПРСР и в случай, че същите не попадали в актуалния специализиран слой, допустим за подпомагане не се дължало заплащане на наемна цена. Такова условие в договора няма. Никъде от договора на става ясно наемателят – ищцовото дружество да е манифестирало намеренията си да участва в директното подпомагане по схемите и мерки на ПРСР и необходимостта наетите от него земеделски земи да попадат в допустимия специализиран слой.

Въпреки това, в чл. 5 от Договора, подточка 1, т.1 изрично се посочва, че наемната цена за първата година е изчислена съгласно разпоредбата на чл. 24а, ал.9 от ЗСПЗЗ за площи, попадащи в актуалния специализиран слой, допустим за подпомагане и за това е определена в р-р на 1180.65 лв., който размер е по – нисък от наемната цена за следващите години, при еднакъв размер на отдадените площи.

Разпоредбата на чл. 24а, ал.9 от ЗСПЗЗ гласи, че при сключване на договори за наем или аренда по реда на ал. 1 или 5 за имоти, които изцяло или частично не попадат в актуалния към датата на подписване на договора специализиран слой по чл. 5, ал. 2 от Наредба № 2 от 17 февруари 2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (ДВ, бр. 15 от 2015 г.), не се дължи заплащане на наемна цена, съответно арендно плащане за една стопанска година от сключването на договора.

Наемодателят се е съобразил с това обстоятелство и същото е включено в договора. Законът не предвижда задължение на наемодателя да поддържа отдадените площи в специализирания слой, допустим за подпомагане за целия срок на договора.

Относно аргументите на ищцовата страна, за внесен депозит за участие в търга, съдът установи и от назначената СИЕ и от устното изложение на вещото лице, че такова прихващане не е било направено.

Несъстоятелни са аргументите от ответната страна, че депозитът следва да бъде отхвърлен, тъй като ЗСПЗЗ дерогира правомощия на Общините при отдаване на земи от ОПФ да бъдат доразвити, тъй като не били достатъчно застъпени в Закона и Правилника за прилагането му.

Съгласно чл. 47м, ал.1, изр. последно от ППЗСПЗЗ, д епозитът на спечелилия участник се прихваща от наемната цена или от арендната вноска. Това не е в противоречие и с действащата общинска наредба ПУРОИ, в редакцията на чл. 95, ал.3 на която към 2018 г., когато се е провел търга е посочено, че депозитът се прихваща срещу дължимата цена.

Видно от експертното заключение на назначената СИЕ, в процеса на обжалване на заповедта на Кмета на Общината за прекратяване на Договора, ищецът наемател е плащал годишния наем. Съгласно нормата на чл. 90 ал.1 от АПК, административните актове, в случая процесната заповед не се изпълняват, преди да са изтекло сроковете за тяхното оспорване, а както е в настоящия случай и преди решаването на спора от съответния орган. Не е налице и изключението по алинея 2 – ра на същата норма, доколкото няма данни всички заинтересовани страни да са поискали писмено изпълнение на акта или със закон или разпореждане по чл. 60 от АПК да е допуснато предварително изпълнение на акта. Поради тази причина наемът е бил дължим до окончателното постановяване на решението, а именно 30.11.2020 г. и за стопанската 2020/21 г. се дължи наем само за месеците 10 и 11.2020 г. С предварително платения наем за цялата стопанска година ответникът се е обогатил със сумата от от 1256.66 лв. ( 1017.82 лв. предварително платен наем + 238.84 лв. внесен депозит, който не е бил прихванат).

Въз основа на горните правни съображения и изводи, съдът счита, че исковата претенция, касаеща Договор от 02.08.2018 г. за временно и възмездно ползване на земеделски земи в землището на с. Костилково, община Ивайловград, с предявена искова претенция за сумата от 1180.65 лв., сключен между страните е допустима и следва да бъде уважена като основателна до размера на претендираната сума, тъй като ищецът не е поискал да измени размера на своя иск на осн. чл. 214, ал.1 от ГПК.

За пълнота следва да се отбележи, че в хода на съдебното производство от страните бе коментиран и Договор от 27.07.2018 г. за наем на земеделска земя в землището на с. Плевун, сключен от ответника ОБЩИНА ИВАЙЛОВГРАД, като наемодател с ФЛ Т. И. М., като наемател, но доколкото същия не е посочен в исковата претенция, в петитума на иска, съдът не следва да се произнася по този договор.

По отношение на претенцията за заплащане на дължимите лихви за забава, считано от 28.05.2020 г. – дата на подаване на заявление с Вх. № 30- 00-311/28.05.2020 г. по гореописаните Договори за наем от страна на ищеца до ответната страна, съдът счита, че тази претенция е допустима, но е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, тъй като от една страна в самото заявление не е посочена конкретна сума, която да бъде възстановена от ответника, а от друга в хода на съдебното производство се установи, че ответникът се е съобразил с имотите, непопадащи в допустимия за подпомагане слой при определяне на цената по договорите за първата година.

Въпреки, че ищцовата страна се позовава на обстоятелството, че земеделските земи по процесните договори били предоставени за ползване с предназначение: за директно подпомагане по различните схеми и мерки от ПРСР и в случай, че същите не попадали в актуалния специализиран слой, допустим за подпомагане не се дължало заплащане на наемна цена. Такова условие в договорите няма. Никъде от договорите на става ясно наемателят – ищцовото дружество да е манифестирало намеренията си да участва в директното подпомагане по схемите и мерки на ПРСР и необходимостта наетите от него земеделски земи да попадат в допустимия специализиран слой.

Не следва да бъде извършено и прихващане, доколкото вземането на ответната страна е разгледано в друго производство, по което все още няма влязло в сила съдебно решение.

По отношение на разноските, при този изход на спора и двете страни имат право на разноски. Ищецът има право на разноски, съобразно уважената част от иска, която е в общ р-р на 1588.50 лв. от претендиран 3986.22 лв.

В настоящото производство ищецът е направил разноски в р-р на 1859.45, от които депозит за СТЕ – 650 лв., депозит за СИЕ – 300 лв. и адвокатски хонорар в р-р на 750 лв. Заплатил е и ДТ в р-р на 159.45 лв. Съобразно размера на уважените претенции има право на разноски в р-р на 741 лв. поради което ответната страна следва да бъде осъдена да му заплати тези разноски.

Ответникът също има право на разноски на осн. чл. 78, ал.3, съобразно отхвърлената част на иска. По настоящото производство претендира разноски в р-р на 500 лв. – депозит за допълнителната СТЕ в р-р на 300 лв. и юрисконсултско възнаграждение в р-р на 200 лв. Съобразно отхвърлената част от иска има право на разноски в р-р на 300.75 лв., която сума ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника.

Водим от горното, съдът

Цитирани разпоредби

33