РЕШЕНИЕ

№ 5044

Хасково, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - XIII тричленен състав, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: ПЕНКА КОСТОВА Членове: ПЕТЪР ВУНОВ ГРОЗДАН ГРОЗЕВ При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА и с участието на прокурора ВАЛЕНТИНА СЛАВЧЕВА РАДЕВА-РАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ПЕНКА КОСТОВА канд № 20257260700368 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Х. Й., гражданин на Република [държава], подадена чрез пълномощник адв. И. Д., със съдебен адрес [населено място], [улица], срещу Решение № 202/12.12.2024 г., постановено по АНД № 840/2024 г. по описа на Районен съд Свиленград, с което е потвърдено Наказателно постановление № BG2024/1000-2165/НП от 18.09.2024г., издадено от ИД Заместник-директор на Териториална дирекция Бургас.

Решението се обжалва с оплаквания за постановяването му при неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че извършеното нарушение останало недоказано както в административнонаказателното производство, така и в съдебната фаза. Установяването на „тайник“ по смисъла на §1, т.33 от ДР на ЗМ изисквало наличието на специални знания, умения, образование в областта на техниката, както и познаването на оригиналната конструкция на превозното средство, като в тежест на АНО било да докаже извършването на административното нарушение от обективна и субективна страна, което включвало и доказване по безспорен начин, че процесната кухина не била фабрична, а представлявала „тайник“ по смисъла на ЗМ. Същото обаче не било установено по начин, който да оставял място за съмнение, а напротив наличието на „тайник“ било установено чрез изграждане на хипотези, аналогии и предположения от страна на митническите служители. На следващо място се сочи, че за съставомерността на изпълнителното деяние по чл.238в, ал.1 от ЗМ, изискуеми били два елемента – преминаване на държавната граница, както и това преминаване да било осъществено чрез използване на превозно или преносно средство, което имало наличие на тайник. В случая обаче, от доказателствата по делото се установявало, че към момента на откриване на кухината в автобуса не е било осъществено преминаване на държавната граница на МП „Капитан Андреево“. Деянието било установено при излизане на превозното средство от Република България за Република Турция, а общоизвестен бил факта, че на изхода на Република България митническия контрол предхождал граничния, което правило деянието недовършено, останало във фазата на опита, който факт въобще не бил отчетен от АНО нито при квалификацията му, нито при определяне на наказанието. Неправилни били и изводите на съда и по отношение на размера на наложеното наказание. Въпреки, че жалбоподателят бил наказван вече за деяние от категорията на процесното, то това било в един отдавна минал период от време. Както съдът, така и АНО не били взели предвид смекчаващите вината обстоятелства като ниската възраст на дееца, лошото му материално положение и оказаното от негова страна съдействие на митническите органи. В този смисъл деянието се явявало извършено при превес на смекчаващите вината обстоятелства, което не можело да обоснове определянето на размера му близо до максималния такъв, а по-скоро било основание за определяне на наказание в минимален размер. По подробно изложените в касационната жалба съображения се моли за отмяна на процесното решение и потвърденото с него наказателно постановление. Претендират се разноски в производството.

Ответникът, ИД Заместник – директор на Териториална дирекция Митница Бургас чрез процесуален представител юрк. Д., в депозирано по делото становище, оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила обжалваното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково счита касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението на районния съд.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С решението предмет на разглеждане в настоящото производство Районен съд – Свиленград е потвърдил Наказателно постановление № BG2024/1000-2165/НП от 18.09.2024г., издадено от ИД Заместник-директор на Териториална дирекция Бургас, с което на Х. Й., гражданин на Република Т., за нарушение на чл. 238в ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/ е наложена глоба в размер на 900 лв.

За да постанови решението си, районният съд, при липса на констатирани съществени процесуални нарушения в административнонаказателната процедура е приел, че от събраните по делото доказателства действително се установява кухина в превозното средство, която отговаря на формулираното в § 1, т. ЗЗ от ДР на ЗМ понятие "тайник", доколкото установените от митническите органи фабрични кухини, представляващи част от оригиналната конструкция на производителя са пригодени за тайници, като достъпът до всеки тайник се осъществявал от към леглото за почивка на персонала в автобуса и след отстраняване на поредицата от капаци / 3 на брой/ поставени по специален начин. Приел е, че при наличието на толкова много капаци не са необходими специални знания, за да се прецени, че полученото съоръжение представлява тайник. Посочил е, че самият факт, че там са били открити укрити и недекларирани парични средства е допълнителен аргумент да се заключи, че в случая се касае именно за тайник по смисъла на § 1, т. ЗЗ от ДР на ЗМ. При това положение съдът приел, че е осъществено от обективна страна, изпълнителното деяние на нарушението по чл. 238в, ал. 1 от ЗМ и отхвърлил твърдението изложено в жалбата, че процесната кухина представлявала такава, свързана единствено и само с функционирането на автобуса. На следващо място съдът приел, че е налице и субективният елемент на нарушението – извършено е виновно, при пряк умисъл. Т. е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, съответно разкривал се и пряко целеният резултат – настъпването на обществено опасните последици. Съзнавал е, че използва МПС, в което е бил изграден тайник, с което е преминал през границата на страната. Позовал се е и на признанията на Х. Й. / втори шофьор на автобуса/, който заявил пред митническите органи, че намерените укрити и недекларирани парични средства са негови и той ги е поставил там. По отношение размера на наложеното административно наказание, съдът е посочил, че същото е правилно и законосъобразно определено в размер на 900 лв. малко под максималния, предвиден в разпоредбата на чл. 238в, ал.1 от ЗМ.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които възприети от касационната инстанция е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение, с оглед възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, налагащи отмяната му като неправилен. При вярно установени по делото факти, кореспондиращи с надлежно събраните в хода на съдебното производство доказателства, районният съд е обосновал законосъобразни изводи за потвърждаване на санкционния акт.

В случая отговорността на касационния жалбоподател е била ангажирана на основание чл. 238в ал. 1 от ЗМ. Същата предвижда наказание глоба от 200 до 1000 лв. за лице, което при преминаване през държавната граница използва превозно или преносно средство, в което е установено наличието на тайник. Съгласно дефиницията по § 1, т. ЗЗ от ДР на ЗМ "Тайник" е специално изработена или пригодена кухина в превозното или преносното средство, различна от кухините, които са част от оригиналната конструкция на производителя.

Районният съд правилно е установил, че констатираната "кухина" в превозното средство, отговаря на формулираното в § 1, т. ЗЗ от ДР на ЗМ понятие, доколкото независимо, че същата представлява част от оригиналната конструкция на превозното средство, то тя е пригодена и използвана за тайник, като от съществено значение в случая е начина, по който е изграден тайника, за който всъщност са използвани фабричните кухини, представляващи част от оригиналната конструкция на превозното средство, разположени до леглото за почивка на персонала, като за достигане на всеки от тайниците следва отстраняването на поредица от капаци - първо дървен капак, след който следва метален такъв, след който има отново метален капак и след отстраняването му следва последен такъв, закрепен с четири магнита от вътрешния край и в горния си край с малко болтче, като всеки от тайниците е с размери 20 см. ширина, 30 см. дължина и 30 см. височина. Достатъчно за съставомерността на деянието по чл.238в, ал.1 от ЗМ е обстоятелството, че в превозното средство е установена специално пригодена кухина, която се използва за тайник. В случая твърденията на касационния жалбоподател, че установената кухина е фабрично изработена и поради това не би следвало да се приема, че отговаря на легалната дефиниция за тайник не се подкрепя по никакъв начин от доказателствата по делото. При разпита и двамата служители на Агенция Митници безпротиворечиво заявяват, че установеното изменение в конструкцията на автобуса е извършено чрез поставянето на поредица от капаци, за да се стигне до обособяването на тайници с размери 20 см. ширина, 30 см. дължина и 30 см. височина, в които освен всичко останало е била открита голяма сума пари, която ако се приеме, че не е била укрита, то тогава възниква въпроса, защо се е намирала именно там във „фабричните кухини на автобуса“ и не е била декларирана по съответния ред пред митническите органи. При тези констатации абсолютно нелогични и недоказани остават твърденията на жалбоподателя за фабрично изработена кухина, която не може да бъде определена и няма характеристиките на тайник. В допълнение следва да се посочи, че в случая правилно е заключил въззивния съд, че при наличието на толкова много капаци и намерена сума пари не са необходими специални знания, за да се прецени, че полученото съоръжение представлява тайник, въпреки изразеното несъгласие в тази посока от касационния жалбоподател в жалба.

Не се споделят възраженията, изложени в касационната жалба, че към момента на установяване на кухината в автобуса е нямало осъществено преминаване на държавната граница на МП „Капитан Андреево“, за да се приеме, че е осъществено изпълнителното деяние по чл.238в, ал.1 от ЗМ. На същият аргумент въззивния съд е дал отговор в своето решение, като настоящият състав на съда го споделя изцяло. Както правилно е посочил съдът на лице е довършено нарушение, тъй като в случая държавната граница на Република България съвпада с линията на митническа проверка предвид спецификата на разположение на службите за контрол на МП, чийто служители не са на самата държавна граница, което е практически невъзможно, а вътре в територията на Република България.

На следващо място, настоящият състав на съда намира за правилни изводите на въззивния съд и по отношение размера на наложеното наказание. Съдът е обсъдил детайлно всички относими обстоятелства към размера на наложената санкция и правилно е заключил, че наложената „глоба“ на Х. Й. в размер на 900 лв. е справедливо определена и съответна на конкретно извършеното нарушение. В случая цялостното поведение на жалбоподателя, начина и характера на извършеното деяние са в съответствие с тежестта на наложената административна санкция. Така определеното административно наказание, настоящия състав на съда счита, че е справедливо, съответства на тежестта на нарушението и е от естество да окаже необходимото поправително и превъзпитателно въздействие както върху нарушителя, така и спрямо останалите членове на обществото, поради което не са налице основания за намаляне размера на санкцията към установения законов минимум, както се настоява в касационната жалба.

По посочените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, предвид навременно отправената претенция от процесуалния представител на ответника, разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се присъдят в полза на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“. Същите съдът определя в размер на 80 лева, на основание чл.63д, ал. 4 от ЗАНН, съобразно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът