Мотиви към Решение № 553 от 30.9.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 3996/2024 г.

Производството е по реда на чл.16 и сл. от ЗЕЕЗА и е образувано по повод внесени от СГП документи, съдържащи молба от страна на властите на Руската Федерация за екстрадиция на М. Т. К. - роден на ••••••••••г. в гр.Рустави, Грузия, с личен номер ••••, грузински гражданин, притежаващ документ за самоличност грузински паспорт № ••••, издаден на ••••г. и валиден до ••••г., неосъждан, със средно образование, женен на съдебните власти на Руската Федерация за провеждане на наказателно производство по наказателно дело на Следствено управление на Управление на Министерство на вътрешните работи на Руската Федерация за гр.Москва с предмет на разследване престъпление по чл.163 буква „б“ на част 3 от НК на Руската Федерация. В хода на съдебните прения участващият по делото прокурор пледира за постановяване на решение, с което да бъде допуснато предаването на исканото лице.В тази вр. изразява становище, че искането за екстрадиция е подадено от компетентен орган, придружено е от необходимите доказателства и не са налице основания за неговото отхвърляне. Защитниците на исканото лице застъпват тезата за липса на законовите изисквания за допускане на исканата екстрадиция.В тази вр. се релевират доводи за това, че Руската Федерация по настоящем не е член на Съвета на Европа и поради това, нейните актове не подлежат на изпълнение; твърди се и наличие на основанието по чл.7 т.5 ЗЕЕЗА за отказ на екстрадицията, тъй като съобразно приобщените по делото доказателства, нормативно залегналите стандарти на ЕКЗПЧ са отречени от руските власти и при евентуално предаване на исканото лице, то същото ще бъде подложено на жестоко отношение и не биха се спазили неговите човешки права, доколкото против волята му ще бъде мобилизирано и ще бъде изпратено на фронта за участие във войната с Украйна. Самото лице в предоставеното му право на лична защита и последна дума не дава съгласие да бъде предаден на компетентните съдебни органи на издаващата държава, а по същество на процесния спор поддържа становището на своите защитници.Също така К. е запознат и не се отказа от принципа на особеността, визиран в разп. на чл.61 ЗЕЕЗА Съдът, след като съобрази материалите по делото и наведените от страните доводи, намери за установено следното: Молбата за екстрадиция е подадена до Министерство на правосъдието на РБ и е съпроводена с необходимите документи и доказателства по чл.9 ал.3 ЗЕЕЗА, като самите документи са приложени на руски език и в превод на български език.Т.е. молбата е подадена от компетентен правоимащ орган и се явява процесуално допустима. Исканото лице М. Т. К., със снета самоличност, е гражданин на Грузия.Лицето е идентифицирано с пълни данни за самоличността му и относно установяване на същата към момента няма никакви съмнения. В Руската Федерация е образувано наказателно производство с нарочно Постановление от 01.06.17г. на Следовател по особено важни дела от 1 отдел на Следствената част на Следствено управление на вътрешните работи на Югоизточен административен окръг на ГУ на МВР в гр.Москва. На 26.07.17г. от горното дело са отделени материали срещу М. К. и е образувано дело № 41701450004000513. Лицето последователно е обявено за общодържавно и за международно издирване, а на 12.09.17г. в условията на задочно производство му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.163 ал.3 НК, изразяващо се в изнудване чрез заплаха и насилие, извършено от група лица след предварителен сговор и с цел получаване на имущество в особено големи размери. В настоящото производство съдът следва да провери налице ли са условията по чл.5 и чл.6 от ЗЕЕЗА, налице ли са основания за отказ по смисъла на чл.7 или чл.8 от ЗЕЕЗА, както и има ли основания за отлагане на екстрадицията или за временна екстрадиция. На първо място, макар и да не е сред изрично посочените в чл.5 от ЗЕЕЗА и подлежащи на проверка обстоятелства, съдът намира, че следва да отбележи наличието на предвидената в чл.4 ал.1 от ЗЕЕЗА предпоставка за провеждане на екстрадиционното производство, изразяваща се в обвързването и на изпълняващата и на молещата държава към Европейската конвенция за екстрадиция, подписана от страните-членки на Съвета на Европа.В тази вр. се подчертава фактът, че по настоящем Руската Федерация не е член на Съвета на Европа, който факт се подкрепя от редица международни актове - Решение от 23.03.22г. на Комитета на министрите на Съвета на Европа, което определя 16.09.22г. за дата, на която Руската федерация ефективно престава да бъде високодоговаряща страна по ЕКПЧ; приет на 07.06.2022 г. от Руската Държавна дума закон, според който решенията на Европейския съд по правата на човека, издадени след 15.03.22г., не подлежат на изпълнение в Русия, а решенията на този съд вече няма да бъдат основа за преразглеждане на решения, взети от руски съдилища; отстраняване с решение на Общото събрание на ООН от април 2022г. на Руската федерация от Съвета по правата на човека към ООН. На следващо място съдът взе предвид, че в случая екстрадицията касае наказателно преследване за деяние, съставомерно и по българския НК – видно от даденото в процесната молба за екстрадиция описание на разследваното престъпление, се касае за такова по чл.214 ал.2 т.2 вр. чл.213а ал.3 т.2 и т.3 НК, за което престъпление българският НК предвижда наказание повече от една година лишаване от свобода. По мнение на съда, посочените в екстрадиционната преписка данни в тяхната пълнота не дават основание да се постави под съмнение какъв е характерът на престъпната дейност, във връзка с която се иска предаване на лицето, като същевременно не може да се направи и извод, че обвиненията срещу него целят да прикрият преследването му по политически причини.Касае се за чисто криминално деяние. Не са налице основания за недопускане на екстрадицията по см. на чл.6 от ЗЕЕЗА, но са налице абсолютните основания за отказ по чл.7 т.5 ЗЕЕЗА. Действително видно от изпратените от молещата държава документи, не са налице данни, налагащи формиране на извод, че наказателното преследване срещу исканото лице се води привидно, за да бъде предадено същото с други цели.Видно от данните по делото, съдът приема, че съдържащата се в тях информация не дава основание за извод, че искането за екстрадиция на лицето има за цел преследване или наказването му, основано на раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, пол, гражданско състояние или политически убеждения, поради което и не може да се направи преценка за съществуващ риск от утежняване на положението му поради някое от изброените основания. Както бе посочено по-горе, престъпната дейност, за която се преследва К., е с криминален характер и от обективните й измерения не може да се изведе хипотеза на засягане на лицето на расова, полова, религиозна или друга принадлежност, дефинирана в чл.7 т.4 ЗЕЕЗА. Наказателното преследване не е погасено по давност или амнистирано нито по българското право, нито по законите на Руската федерация.От приложените към молбата за екстрадиция материали - приложим закон - се установява, че за престъпленията, за които е повдигнато на исканото лице обвинение, не се налага смъртно наказание в искащата държава, поради което в случая не е налице и основание по смисъла на чл.7 т.8 ЗЕЕЗА. Съобразявайки изразените от искането лице опасения, че предаването му на руските власти ще го изложи на сериозен риск от малтретиране и нечовешко отношение, включително и чрез изпращане на фронта, съдът подложи на преценка приобщените доказателства, явяващи се относими такива към дължимата оценка за наличие на рисковете по чл.7 т.5 ЗЕЕЗА. В тази вр. е нужно да се отчетат информационните източници, съдържащи сведения за актуалната обстановка в Руската федерация, които източници позволяват изграждане на извод за наличие на сериозен и реален риск от отношение, несъвместимо с чл.3 от ЕКПЧ. Препращането на лицето към страната по местоназначение - Руската федерация, е свързано с реална опасност същият да бъде подложен на насилие, жестоко, нечовешко или унизително отношение в нарушение на чл.3 ЕКПЧ.Тук съдът отчете проблема с неадекватните условия на задържане в някои места за лишаване от свобода в Русия, явяващ се такъв с особена сложност и сериозност.Този проблем е широко разпространен и е следствие от лошото функциониране на руската пенитенциарна система и недостигът на правни и административни гаранции в тази област.3а това свидетелства служебно изискания Доклад от БХК, а така също и множеството установени от ЕСПЧ при разглеждане на делата срещу Русия нарушения на чл.3 и/или чл.13 от Конвенцията и констатацията за продължаващото упражняване на засилено наблюдение от страна на Комитета на министрите на Съвета на Европа върху Русия по изпълнението на общите мерки, които произтичат от делата срещу Русия, свързана с нечовешки и унизителни условия в следствените изолатори и свързана с нечовешки и унизителни условия в изолаторите за временно настаняване.В случая в Доклада на БХК се съдържат конкретни фактически данни за общата ситуация в страната по местоназначение – сочи се констатираният в Доклади на специалния докладчик на ООН проблем за несъответствие между официалния правов ред и неформалните практики за контрол върху съдебната власт, което изключва независимостта при правораздавателната дейност; сочат се и конкретни примери за работата на Кузминския РС (взел и МНО Задържане под стража на лицето М.К.), като тези примери касаят взети редица политически мотивирани решения; акцентира се и на допускани нарушения на правата на лицата в наказателното производство, които нарушения се изразяват в проблеми с достъпа до адвокатска защита, в ограничения изслушването на свидетели, нарушения на презумпцията за невиновност, неколкократни осъждания за едни и същи деяния, противозаконни и произволни задържания, задържане в неоторизирани помещения, липса на законова възможност за търсене на обезщетение при противозаконно задържане и т.н.Установен е системен проблем с изпълнение на досъдебното задържане, което от своя страна провокира през 2005г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа да разгледа решенията на ЕСПЧ срещу Русия относно незаконността на задържането и то в рамките на процедура по усилено наблюдение за изпълнението на тези решения, но въпреки продължителния период същите все още не са изпълнени.В Доклада на БХК изрично се подчертава лошото състояние на местата за лишаване от свобода и практиката за изтезания и малтретиране на лицата по време на изтърпяване на МНО Задържане под стража и по време на изтърпяване на наказание ЛСВ. В подкрепа на горното се описват конкретни случаи на случаи на настаняване в изолатор, липса на нормални битови условия, побой, изтезания и сексуални издевателства, като се изтъкват и редица решения на ЕСПЧ, удостоверяващи нечовешко и унизително отношение към задържаните/осъдени лица, което по своето естество представлява нарушение на чл.3 от ЕКПЧ. Т.е. така описаната в коментирания Доклад ситуация е най-меко казана обезпокоителна. Отразените в Доклада на БХК констатации се подкрепят и от наличната в публичното интернет пространство информация от независими журналистически разследвания за многобройните случаи на изтезания и малтретирания на лишени от свобода в следствените арести, в затворите, в различните затворнически колонии и затворнически болници.Т.е. напълно обоснован и доказателствено обезпечен се явява изводът, че властите на Руската Федерация редовно си позволяват жестоко отношение, изтезания и подозрителни смъртни случаи, което обстоятелство от своя страна е предмет на изследване в решения на ЕСПЧ в контекста на изводимия реален риск от отношение, несъвместимо с чл.3 от Конвенцията. Следва да се съобрази и твърдяното отсъствие на активност от страна на Русия по създаване на независим Национален превантивен механизъм против изтезанията, въпреки дадените й препоръки в доклада от 2018г. на Комитета на ООН против изтезанието. Не е за пренебрегване и състоянието на несигурност, което в актуалните времеви рамки се задълбочава, предвид актуалната ситуация между Русия и Украйна и динамиката на нейното развитие в условията на военен конфликт.В контекста на събитията в двете страни, очертаващи нестабилност на функциониращите в тях правни системи, опасенията, които исканото лице изразява, че при връщането му в страната по местоназначение, не е гарантирано спазването на чл.3 от Конвенцията, са напълно резонни и не могат да бъдат пренебрегнати.Още повече, че след 24.02.22г. /датата на обявяване на взетото решение за започване на военна операция в Източна Украйна/, в международен план се отчитат промени, които не са в полза на извода, че Русия би проявила предпазливост по отношение спазването на поетите задължения по Конвенцията. При горното съдът не може да се довери на писмено дадените от Генералната прокуратура на Руската федерация гаранции, че правата на исканото лице ще бъдат спазени съгласно изискванията на международното право и че ще му бъдат предоставени всички възможности за защита, в това число адвокатска помощ, както и че няма да бъде подлаган на мъчения, жестоки, нечовешко и унижаващо достойнството му отношение или наказание, каквато е повелята на чл.7 и чл.14 от Международния пакт за граждански и политически права от 16.12.1966г. В случая дадените от молещата държава уверения нямат решаващо значение при наличие на доказателства, които поставят под сериозно съмнение тяхната съдържателност и надеждност.По мнение на съда тези гаранции в практически аспект не предоставят достатъчна сигурност, че исканото лице ще бъде защитено от опасността от малтретиране. Именно горното запълва законово регламентираното в чл.7 т.5 ЗЕЕЗА основание за отказ за предаване на исканото лице и поради това, настоящият съд счита, че следва да отхвърли молбата за екстрадиция. Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови своето решение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.