Решение № 3858 от 11.11.2024 г. на Административен съд - Плевен по дело № 488/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 62, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. Административното дело е образувано по жалба на Полина К. С. от гр. Ловеч, [жк], [адрес] чрез адв. Х. Д. И.- ЛАК, с адрес гр. Ловеч, [улица], подадена срещу заповед Л-1840/26.04.2024г. на главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), постановена по подадено от нея искане л.св. М. С. С., изтърпяващ наказание в затвора Плевен, да бъде преместен в затвора Ловеч. В жалбата се посочва, че счита обжалваната заповед за нищожна, алтернативно за необоснована или незаконосъобразна, тъй като обжалваният индивидуален административен акт е издаден при липса на компетентност, предвид разпоредбата на чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, и че главния директор на ГДИН няма право да делегира права, след като по закон единствено той може да се произнесе по молба с правно основание 62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Посочва се, че административният орган не е изпълнил задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното Решение № 1222 от 29.03.2024 г. по описа на Административен съд - Плевен, адм. дело 165/2024 г., образувано по жалба от Полина С. срещу отказ изх. № 11182 от 10.10.2023 г. на началник отдел СДВРП при ГД „Изпълнение на наказанията“ за преместване на л.св. М. С. С.. В жалбата се посочва, че от изложените мотиви може да се предполага, че са по повод Заповед № Л-4862 от 05.08.2015 г. на ГД „Изпълнение на наказанието", с основание чл. 62, ал. 1, т. 4 ЗИНЗС, с която е било наредено преместването на С. от затвора гр. Ловеч в затвора гр. Плевен и доколко отминалата фактическа обстановка през 2015г. в затвора в гр. Ловеч, касае искането на Полина К. С., без да бъде извършена проверка към датата на молбата й и без да бъде искано мнението на л.св. С. не става ясно как мотивират изводите на органа. Посочва се, че тежестта на доказване, в процесния казус се носи от административния орган, който издава оспорения акт, в условията на оперативна самостоятелност, като в мотивите на акта, следва да посочи, както фактически основания, аргументирани с валидни, допустими и събрани по законов ред доказателства, така и правни основания за постановения отказ, което в съвкупността си съставлява мотивиран отказ по смисъла на закона. Оперативната самостоятелност, на по-голямо основание, ангажира и задължава административния орган да посочи доказателства и да извърши анализ на същите, въз основа на които извършва преценката си. Посочва се, че издавайки заповедта с тези мотиви, Главен директор на ГД "Изпълнение на наказанията" гр. София, като адм. орган е нарушил разпоредбата на чл. 35 от АПК, съгласно която индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Посочва се, че Главен директор на ГД "Изпълнение на наказанията" гр.София е сезиран с молба с правно основание чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, а се произнася със заповед с мотиви по чл. 62, ал. 1, т.4 от ЗИНЗС, като това прави обжалваната заповед незаконосъобразна. В жалбата се посочва, че административният орган не е съблюдавал стриктно разпоредбата на чл.72 от ППЗИНЗС, с която законодателят е възложил на администрацията на затвора да съдейства активно на лишените от свобода за поддържане и съхраняване на семейните връзки и контакти с външния свят - свиждания, кореспонденция и телефонни разговори, като осигурява подходящи условия за това. В случая преценката относно наличието или липсата на материалните предпоставки за процесното преместване е предоставена на административния орган, който преди да се произнесе по депозираното искане, е следвало да извърши проверка в съответствие с изискванията на закона и в зависимост от резултатите мотивирано да разреши или откаже преместването, като дължимата от органа преценка следва да обхване и желанието на оспорващия да вижда роднините си, като преместване в Затвора Ловеч ще улесни тези контакти. Посочва се, че при преместване е приложим редът по чл. 62 от ЗИНЗС и съгласно т. 5 от същия преместване се извършва при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4 и в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода, каквото не е изискано, но в акта не се посочва като правно основание чл. 62, ал. 2, т. 5 от закона. Оспорващата посочва, че липсата на тази служебна проверка, вменена като задължение по силата на закон, е направила обжалваният акт необоснован, а с оглед преценката и незаконосъобразен, като същият противоречи и на целите на закона. Иска се от съда да отмени Заповед Л-1840 от 26.04.2024г. на Главен директор на ГД "Изпълнение на наказанията" гр. София, като нищожна, алтернативно като необоснована и незаконосъобразна и да се изпрати преписката на Главен директор на ГД "Изпълнение на наказанията" гр. София за ново произнасяне съобразно дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона, като се определи срок за това на основание чл. 174 от АПК. На л. 79 по делото е представен писмен отговор по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата, като се иска същата да бъде оставена без уважение, претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. В съдебно заседание оспорващата - Полина К. С., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Х. И., който поддържа жалбата и моли да се отмени заповедта, на основание изложените в жалбата аргументи, претендира присъждане на разноски, като представя списък на разноските. Ответникът – Главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията”, гр. София, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт П. П., която оспорва жалбата, счита оспорената заповед за законосъобразна и обоснована. Посочва, че не са налице основания за обжалване на административния акт по чл. 146 от АПК, заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма, с посочване на фактическо и правно основание за това. Претендира да се присъди в полза на ГДИН разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, съобразно разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ. Административен съд - Плевен, осми състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: На 01.09.2023г. Полина К. С. е депозирала в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ молба вх. № Г-544 адресирана до Главния директор, с искане вуйчо й М. С. С., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр. Плевен да бъде преместен в Затвора гр. Ловеч, за да може да го посещава в пълен обем по графика за свиждания. Посочила е, че от 28.02.2020г. е с променен настоящ адрес от гр. София в гр. Ловеч. Към молбата е приложила удостоверение за настоящ адрес /л.л.17-18/. В отговор на молбата с писмо изх.№ИЗ-11182 от 10.10.2023г., началникът на отдел „Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите“ в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – Ю. Ш. е уведомил С., че за да бъде преместен лишения от свобода от един затвор в друг на посоченото от молителката основание, а именно чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, следва да са налице посочените в текста на закона хипотези – промяна на постоянния адрес на лицата, с които осъдения поддържа контакти /л.16/. Писмо изх. №ИЗ-11182 от 10.10.2023г. е обжалвано от Полина К. С., като е постановено Решение №122/29.03.2024г. по адм. дело №165/2024г. на Административен съд- Плевен /л.л.12-15/, с което е обявява нищожността на изричен отказ изх. № ИЗ-11182/10.10.2023г. на началник отдел „Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите“ в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, като преписката е изпратена на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за произнасяне по молба на Полина К. С. с вх. № Г-544/01.09.2023г. на ГДИН за преместване на л.св. М. С. С. от Затвора Плевен в Затвора Ловеч, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. В изпълнение на съдебното решение е постановена и заповед Л-1840/26.04.2024г. на главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), с която е отхвърлена молбата на С. за преместване на С. в затвора Ловеч. В заповедта се приема, че молбата на С., предмет на производството, е с правно основание чл. 62, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС - запазване на социалните контакти на осъденото лице с неговите близки. Като с оглед удостоверение за постоянен адрес от 08.08.2022 г., такъв е посочен гр. Ловеч, [жк], вх. А, ет. 5, ап. 15 и извършената проверка на основание чл. 40а ППЗИНЗС показва поддържане на контакти между лицата. Органът приема, че формално са изпълнени изискванията на закона - налице е молба от близък на л.св. С., с който осъденият осъществява контакт, като е представен и документ, удостоверяващ промяна на постоянния адрес на родственика. Посочва се, че причините, наложили преместването на С. от затвора гр. Ловеч, целят отделянето му от създадената среда и обкръжение, и ограничаване на възможността от ескалация на напрежение и възникване на сериозни конфликти, които биха застрашили сигурността в затвора гр. Ловеч. Стремежът на служителите от затворната администрация е насочен към подпомагане поддържането и съхраняването на семейните връзки на лишените от свобода с техните близки, което обаче не следва да е за сметка на нормалното функциониране на съответния затвор и създаване на предпоставки за дестабилизацията му. Органът посочва, че систематичното място на различните хипотези на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, т. 4 ЗИНЗС в Раздел IV на ЗИНЗС „Преместване на лишени от свобода“, обуславя невъзможността за удовлетворяване на молбата на С.“, поради което е прието, че не е налице основание за преместването на л.св. М. С. С. в затвора гр. Ловеч на основание чл. 62, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 62, ал. 1, т. 4 ЗИНЗС, като молбата на С. е отхвърлена. Като доказателства по делото са представени и Решение №122/29.03.2024г. по адм. дело №165/2024г. на Административен съд- Плевен /л.л.12-15/, удостоверение за настоящ адрес на Полина С. /л.18/, Заповед № ЛС-04-656 от 30.05.2009 г. на МП /л.л. 27 гръб-28 гръб/; Заповед № Л-1786 от 25.04.2024 г. гл. директор на ГДИН /л.29/; Заповед № Л-4862 от 05.08.2015 г. ВИД Гл. директор на ГДИН /л.л.29 гръб-30/; извлечение за проведени свиждания на л.св. М. С. С., съгласно билети за свиждания /л.л.55 -72/, билети за свиждане, ведно с фискални бонове и описи на вещи /л.л.81-137/. Представени са и: Писмо Рег. №ИЗ-3437/26.09.2024г. на началника на затвора, гр.Ловеч, ведно с приложение /л.л.148-149/; Докладна записка Рег. № 2466/14.07.20215г. от зам.началника на затвора, гр.Ловеч /л.л.150-151/; Жалба Рег. № Ж-2988/08.07.2015г. от М. С. С. /л.152/; Докладна записка Рег. №2398/08.07.2015г. от Й. М. С. ИСДВР /л.л.153-154/; Докладна записка Рег. №2417/10.07.2015г. от П. П. инспектор РД /л.л.155-158/; Молба Рег. № 2974/07.07.2015г. от Д. Й. С. /л.159/; Становище Peг. № ЗД№667/1999 от 17.07.20215г. от М. Т. К. началник на затвора, гр. Ловеч /л.л.160-161/; Заявление Рег. №3105/15.07.2015г. от М. С. С. /л.162/; Докладна записка Рег. №2431/13.07.2015г. от Й. М. С. ИСДВР /л.163/; Заповед № 4862/05.08.2015г. на главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /л.л.164-165/; Справка Рег. № ЗД-667/99 от 06.08.2015г. /л.166/; Писмо Рег. №8144/07.08.2015г. от ВПд Главен директор на ГДИН /л.л.167-168/; Заповед № 2409/09.07.2021 г. на главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /л.л.169-171/; справки за Решение № 32/12.05.2022г. по адм. д. 14/2022г. по описа на АС-Габрово и Определение №863 от 05.03.2024г. по адм. д.№191/2024г. на Административен съд – Плевен /л.л. 172-178/. Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", като съгласно ал. 5 „Главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" може със заповед да делегира правомощия по ал. 1, т. 1 - 3 и 5 на своите заместници или на началник на отдел в главната дирекция, който е с висше юридическо образование, а в случая правата са делегирани на Зам. главен директор на ГДИН с нарочна заповед. При проверка материалната компетентност на издателя на оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган - Зам. главен директор на ГДИН, надлежно овластен със заповед № Л-1786/25.04.2024г. на Главен директор на ГДИН да изпълнява функциите Главен директор на 26.04.2024г. – датата на която издадена оспорената заповед. Съдът счита обаче намира, че оспорената заповед е издадена при нарушение на изискванията за форма на акта, при нарушение на административно- производствените правила. Като правно основание е посочен чл. 62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, съгласно който преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти. В мотивите на оспорената заповед административният орган е посочил, че от молбата на С., е видно, че същата има постоянен адрес /всъщност удостоверението е за настоящ адрес/ в гр. Ловеч и поддържа контакти със С. и формално са изпълнени изискванията на закона - налице е молба от близък на л.св. С., с който осъденият осъществява контакт, като е представен и документ, удостоверяващ промяна на постоянния /всъщност настоящ/ адрес на родственика. Излагат се доводи, че преместването му от затвора гр. Ловеч през 2015г. е било с цел предотвратяване на напрежение и избягване на конфликти, които биха застрашили сигурността в затвора в гр. Ловеч. От горното става ясно, че мотивите молбата на С. да не бъде удовлетворена са причините, наложили преместването на С. от затвора гр. Ловеч, които целят отделянето му от създадената среда и обкръжение, и ограничаване на възможността от ескалация на напрежение и възникване на сериозни конфликти, които биха застрашили сигурността в затвора гр. Ловеч, но в мотивите липсва каквато и да било конкретна информация – от кое обкръжение е бил отделен през 2015г. и дали и в момента тези лица, от които е отделен, са настанени в затвора Ловеч, липсва и уточнението ескалацията на напрежение и възникване на сериозни конфликти между кого би могло да възникне – между лишените от свобода и С., между служители на ГДИН и С., или и двете хипотези, защото ако такива са били налице през 2015г., при постановяване на заповед за преместване от затвора Ловеч в затвора Плевен, то през 2024г. ако има вероятност отново да възникнат такива, то е необходимо конкретно и изчерпателно да бъдат посочени в мотивите на заповедта, или същата да препраща към тях /ако се съдържат в друг документ от преписката/. Непосочването на конкретни мотиви, води до съществено нарушение на формата на акта, което нарушение е самостоятелно основание за отмяната му. За пълнота следва да се посочи, че към молбата си С. е приложила удостоверение за настоящ адрес от 08.08.2022г. /л.8/, от което е видно, че считано от 28.02.2020г. същата има настоящ адрес в гр. Ловеч, [жк], [адрес], а от служебно изискана от съда справка от НБД „Население“ за С. /л.42/ е видно, че постоянният й адрес, считано от 21.04.2017г. е в гр. София, район Надежда, ж.к. Надежда III, [адрес], а разпоредбата на чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС предвижда възможност за преместване на лишения от свобода по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти, като органът в мотивите на оспорената заповед въобще не е обсъждал, къде е постоянният адрес на С., нито има представени данни за това в административната преписка, в нарушение на чл. 35 от АПК. В административната преписка, приложена по делото не са представени и доказателства, че Полина К. С. е племенница на М. С. С., макар този факт да не е спорен между страните. На следващо място, с молбата на С., с искане за преместване на М. С., се засягат права и законни интереси и на самия С., като в случая, според съда, е следвало задължително преди постановяване на заповедта да се поиска и неговото становище – желае ли да бъде преместен или не, а от данните в преписката става ясно, че липсва изразено становище на М. С. /има данни единствено, че заповедта му е връчена на л.77/, а оспорената заповед безспорно засяга лицето, което от своя страна, представлява съществено нарушение на административно-производствените правила и самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед. При липса на изложени мотиви, за съда е невъзможно да извърши проверка на материалния закон. С оглед на горното, се налага се извод, че обжалваната заповед, с която е отхвърлена молбата на С. за преместване на М. С. С. от затвора Плевен в затвора Ловеч, е издадена при допуснато съществено нарушение на формата, с оглед липсата на конкретни мотиви при издаването й, както и при съществено нарушение на административно-производствените правила, което е в противоречие с чл. 146, т.2 и т.3 от АПК, поради което заповедта следва да бъде отменена, а преписката да се върне на органа за ново произнасяне, което следва да в 14 дневен срок от получаване на решението, при което произнасяне следва да бъдат спазени указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени по- горе. С оглед изхода на спора, на оспорващата следва да се присъдят направените по делото, своевременно поискани и доказани разноски съгласно приложения списък на л.181, в общ размер на 1610 лева, от които 10 лв. за внесена държавна такса /л.7/ и 1600 лв. за заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна помощ /л.6/. Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – град Плевен, осми състав,