Решение № 2244 от 4.12.2024 г. на Административен съд - Сливен по дело № 263/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от „КАРИО“ ООД с ЕИК: 200507646, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, бул. „Банско шосе“ № 13а, представлявано от у. К. Г., подадена против Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-108/25.04.2024 г., издадено от Вр.И.Д. Председател на Държавна агенция /ДА/ „Държавен резерв и военновременни запаси“ /ДРВВЗ/, с което, на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 и ал. 3, чл. 23, ал. 1 и ал. 3, чл. 2, ал. 1, чл. 12, ал. 1 – 5 и ал. 11, както и чл. 14 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти /ЗЗНН/, на „КАРИО“ ООД са определени нива на запаси за извънредни ситуации за периода от 01.07.2024 г. до 30.06.2025 г. по видове, съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН, както следва: котелни горива в размер на 65, 390 тона; разпоредено е „КАРИО“ ООД да приведе определеното ниво на запаси за извънредни ситуации, като създаде и вложи до 1 юли 2024 г. количествата нефтопродукти при спазване условията на чл. 30, ал. 1 от ЗЗНН; да поддържа създадените от него нива на запаси за извънредни ситуации за срок до 30 юни 2025 г. и да създаде, съхранява и обновява със свои средства и за своя сметка запасите за извънредни ситуации. В жалбата си оспорващото дружество твърди, че оспореното разпореждане е незаконосъобразно, немотивирано и постановено в противоречие с материалния закон. Излага съображения, че: създадените задължения за „КАРИО“ ООД са непропорционални и неравнопоставени в условията на конкуренция при липса на указана възможност за делегация; разпореждането е издадено при липса на индивидуализация на документи, послужили за издаването и без същите да са връчени чрез съобщаване на страните в административното производство; актът е издаден при липса на надлежни мотиви, тъй като не съдържа информация за причини и основания за неговото издаване, като посочване на нормативен акт не замества съдържанието на „мотиви“, изброява липсата на конкретни данни; не е конкретизиран вида на котелното гориво; с издаването на акта е създадено непропорционално задължение поради липса на отчитане на финансови последици от задължението по отношението на запасите спрямо размера на оборота, реализиран в рамките на дейността и съпоставка на последиците от наложената тежест на всички останали икономически оператори, на които са вменени задължения по отношение на тези запаси и липса на подходящо обезщетение за „КАРИО“ ООД. Моли, оспореното разпореждане да бъде отменено като незаконосъобразно и за присъждане на направените съдебни разноски. В съдебно заседание оспорващото дружество, редовно призовано, се представлява от упълномощен процесуален представител – адв. Т. И. от САК, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Претендира присъждане на направените в производството разноски, като представя списък на същите. В представени писмени бележки излага допълнителни съображения в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на оспорения акт. Административният орган, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител – главен юрисконсулт Я. Т., която оспорва жалбата, като неоснователна и недоказано. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя. В представени писмен отговор и писмени бележки излага съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспорения акт. Административният съд Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: С Решение № 585 от 4 август 2022 г. на Министерския съвет на РБ е освободен Н. В. В. като п. на ДА ДРВВЗ и за Вр.И.Д п. на ДА ДРВВЗ е определен А. Л. А. – з. п. на ДА ДРВВЗ. Със Заповед № РД-10-214 от 04.08.2020 г. на Председателя на ДА ДРВВЗ (л. 106), на основание чл. 8, ал. 2, т. 1-3 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 7, 7а и 8 и чл. 12-15 от ЗЗНН, са утвърдени Методика за определяне на нивата на запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН, въз основа на нетния внос и вътрешнообщностни пристигания на територията на страната на енергийните продукти по приложение А, глава 3.4. от Регламент /ЕО/ № 1099/2008 и на тежките горива, в равностойност на нефт, и Методика за определяне на нивата на запасите за извънредни ситуации от нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН и нивата на целевите запаси от нефтопродукти по чл. 2, ал. 2 от ЗЗНН, въз основа на потреблението на територията на страната, в равностойност на нефт. Методиките са публикувани на интернет страницата на ДА ДРВВЗ. От „КАРИО“ ООД е подадена Справка-декларация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН, с рег. № Е - 151/19.01.2024 г. по описа на ДА ДРВВЗ (л. 68 – 72), с информация за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. за количества от ВОП на смазочни масла, в т.ч. базови масла, в размер на 558, 208 тона. С писмо изх.№ 1577/28.02.2024 г. по описа на ДА ДРВВЗ (л. 78) „КАРИО“ ООД било уведомено за започване на административното производство по издаване на оспорения акт, което било получено на 01.03.2024 г., според цитирания по-долу констативен протокол. Видно от Констативен протокол № 396 от 25.03.2024 г. на комисия от служители при ДА ДРВВЗ за осъществяване на контролни функции по ЗЗНН (л. 83 – 84), на 25.03.2024 г. е извършена проверка за установяване на действителните количества нефтопродукти от внос и/или вътрешнообщностни пристигания /ВОП/, осъществени от „КАРИО“ ООД в периода 01.01.2023 г. – 31.12.2023 г., при която е установено, че дружеството е осъществило ВОП на смазочни масла, в т.ч. базови масла, в размер на 557, 199 тона /557 198, 820 кг./. Констативният протокол е подписан от Г. К. Б. на длъжност с. в „КАРИО“ ООД, присъствала при извършване на проверката. Изготвена е Докладна записка от главния директор на ГД ДРВВЗ до Председателя на ДА ДРВВЗ – рег. № 2550 от 22.04.2024 г., относно нива на запаси за извънредни ситуации /ЗИС/ по ЗЗНН, които задължените лица и ДА ДРВВЗ следва да поддържат за периода 01.07.2024 г. - 30.06.2025 г. (л. 121 – 136). В докладната записка е отразено, че: ДА ДРВВЗ е изпълнила разпоредбите на чл. 12, ал. 1 от ЗЗНН, като са изчислени и определени нивата на ЗИС от нефт и нефтопродукти, които страната трябва да поддържа за периода 01.07.2024 г. – 30.06.2025 г.; разгледана и анализирана е информацията по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗНН, констативните протоколи, информацията от Националния статистически институт /НСИ/; изчисленият нетен внос и ВОП на енергийните продукти по приложение А, глава 3.4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежките горива в равностойност на нефт за 2023 г. е 4 754 706, 063 тона, респ. среднодневен нетен внос и ВОП - 13 026, 592 тона; изчисленото потребление по видове нефтопродукти в равностойност на нефт, като сума от агрегирания показател „брутни вътрешни доставки“, определен в глава 3.2.2.11. от приложение В към Регламент (ЕО) № 1099/2008 - 3 427 995 тона - в равностойност на нефт е 4 113 594 тона, респ. среднодневно потребление – 11 270 тона; общите количества ЗИС, изчислени въз основа на 90 дни среднодневен нетен внос и ВОП е 1 172 393 тона; общите количества ЗИС, изчислени въз основа на 61 дни среднодневно потребление е 687 477 тона; в изпълнение на чл. 12, ал. 2 от ЗЗНН, се предлага утвърждаване на общо разпореждане за създаване на нивата на ЗИС за задължените лица и ДА ДРВВЗ за периода 01.07.2024 г. - 30.06.2025 г., определени въз основа на среднодневния нетен внос и вътрешнообщностни пристигания на нефт и нефтопродукти, съгласно чл. 12 от ЗЗНН; в резултат на обобщената и анализирана информация, съгласно изискванията на чл. 7, ал. 1, т. 7 от ЗЗНН, агенцията е изчислила общото участие на всички задължени лица (сума от индивидуалните им участия) през 2023 г. – 5 531 218, 993 тона; съгласно т. 4 от Методиката за определяне на нивата на ЗИС от нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН, въз основа на нетния внос и ВОП на територията на страната на енергийните продукти по приложение А, глава 3.4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежките горива, в равностойност на нефт, за изчисляване на количествата крайни нефтопродукти, които ще обезпечават определеното ниво на ЗИС, се използва процентното съотношение между представеното по реда на чл. 4, ал. 5, т. 2, буква „в“ от ЗЗНН годишно потребление по видове нефтопродукти спрямо общото годишно потребление на всички нефтопродукти; сумата от получените количества нефтопродукти трябва да е равна на съответното количество ЗИС, което те обезпечават; общото ниво на ЗИС по нефт и нефтопродукти в равностойност на нефт, които ДА ДРВВЗ следва да поддържа в периода 01.07.2024 г. – 30.06.2025 г. е в размер на 390 797, 759 тона, като отчислен под формата на нефтопродуктите по чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН е съгласно Таблица № 2. В табличен вид са посочени нивата на ЗИС за коментирания период, като е предложено издаването на общо разпореждане за създаване на нива на ЗИС за задължените лица и ДА ДРВВЗ за периода според приложение, като е приложен и проект на заповед за вписване в Регистъра на задължените лица за този период на физически и юридически лица, които през 2023 година са внасяли и реализирани ВОП на територията на страната на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4. от Регламент /ЕО/ № 1099/2008 и на тежки горива. Със Заповед № РЗЛ-9 от 22.04.2024 г. на Председателя на ДА ДРВВЗ, издадена на основание чл. 7, ал. 1, т. 4, б, „а“ и чл. 23 от ЗЗНН, е наредено да бъдат вписани в Регистъра на задължените лица за периода от 01.07.2024 г. до 30.06.2025 г. изчерпателно изброени дружества, които през 2023 г. са внасяли и осъществявали ВОП на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива, като под № 108 фигурира „КАРИО“ ООД (л. 152 – л. 155). На основание предложеното в цитираната докладна записка е издадено общо разпореждане за създаване на нивата на ЗИС за задължените лица и ДА ДРВВЗ за периода 01.07.2024 – 30.06.2025 г., определени въз основа на среднодневния нетен внос и ВОП на нефт и нефтопродукти, съгласно чл. 12 от ЗЗНН, като под № 108 в разпореждането е вписан оспорващият и определените му нива на ЗИС от 65, 390 тона котелни горива (л. 137 – 151). На 25.04.2024 г. от Вр.И.Д. председателя на ДА ДРВВЗ е издадено оспореното в настоящото производство Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-108/25.04.2024 г., с което, на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 и ал. 3, чл. 23, ал. 1 и ал. 3, чл. 2, ал. 1, чл. 12, ал. 1 – 5 и ал. 11, както и чл. 14 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти /ЗЗНН/, на „КАРИО“ ООД са определени нива на запаси за извънредни ситуации за периода от 01.07.2024 г. до 30.06.2025 г. по видове, съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН, както следва: котелни горива в размер на 65, 390 тона; разпоредено е „КАРИО“ ООД да приведе определеното ниво на запаси за извънредни ситуации, като създаде и вложи до 1 юли 2024 г. количествата нефтопродукти при спазване условията на чл. 30, ал. 1 от ЗЗНН; да поддържа създадените от него нива на запаси за извънредни ситуации за срок до 30 юни 2025 г. и да създаде, съхранява и обновява със свои средства и за своя сметка запасите за извънредни ситуации. В мотивите на разпореждането е посочено, че са взети предвид представената от НСИ информация по реда на чл. 4, ал. 5, т. 2, б. „а“ от ЗЗНН - 4 754 706, 063 тона; на чл. 4, ал. 5, т. 2, б. „б“, подбуква „бб“ от ЗЗНН – 0, 061 (средното производство на нафта, представляващо използваната стойност за намаляване на сумата от нетния внос на суров нефт, газов кондензат и суровини за нефтените рафинерии); на чл. 4, ал. 5, т. 2, б. „в“ от ЗЗНН – 4 113 594, 000 тона; обстоятелствата от извършените проверки по чл. 12, ал. 4 от ЗЗНН, Докладна записка № 2550/22.04.2024 г.; индивидуалното участие на „КАРИО“ ООД в общия нетен внос и вътрешнообщностните пристигания за 2023 г. спрямо общото участие на всички задължени лица; общото количество запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1, от ЗЗНН, което следва да бъде създадено от задължените лица за процесния период – 781 595, 517 тона; индивидуалното ниво на запаси за извънредни ситуации на „КАРИО“ ООД, изчислено по Формула 7 от Методиката и Общото разпореждане за създаване на нивата на запасите за извънредни ситуации за задължените лица и ДА ДРВВЗ за процесния период. Разпореждането е съобщено на оспорващото дружество чрез известие за доставяне, получено 30.04.2024 г. Жалбата срещу него е подадена до съда, чрез административния орган с рег. № 2864/13.05.2024 г. по описа на ДА ДРВВЗ. По делото е назначена, изслушана и приета, неоспорена от страните, съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице П. Т. И. със специалност – с. и к., чието заключение съдът възприема като компетентно и безпристрастно, тъй като е обосновано и мотивирано, и кореспондира със събраните по делото писмени доказателства. От заключението на вещото лице е установено, че: нивата на ЗИС по отношение на жалбоподателя, определени с оспореното разпореждане, са определени математически правилно; ползваният алгоритъм съответства на приложената за изчисляване методика въз основа на нетния внос и ВОП на територията на страната на енергийните продукти по приложение А, глава 3.4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежките горива, в равностойност на нефт; методиката е разработена на принципа на индивидуалното участие на всяко задължено лице в общия външен за страната стокообмен с нефт и нефтопродукти, както и във формирането на общите запаси от тях; Методиките за изчисляване и определяне нивата на запасите за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти са публикувани на официалния сайт на агенцията в раздел „Нефт и нефтопродукти“ на 04.08.2020 г.; Методиките за изчисляване на индивидуалните запаси за всяко задължено лице се прилагат и изчисленията се извършват от ДА ДРВВЗ на основание получени, обобщени и анализирани данни от Агенция „Митници“, НСИ и всяко от едно от задължените лица. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена е в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна - адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, поради което е валиден административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 3 от ЗЗНН, Председателят на агенцията определя индивидуалните нива на запасите на Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ и на задължените лица за всеки период на съхраняване. В случая оспореното разпореждане е издадено от А. Л. А. – з. п. на ДА ДРВВЗ, определен за Вр.И.Д п. на ДА ДРВВЗ с Решение № 585 от 4 август 2022 г. на Министерския съвет на РБ. Спазена е установената от закона форма – актът е писмен, посочени са фактическите и правни основания за издаването му. Административният акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. В производството не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Събрани са всички необходими доказателства, при спазване на служебното начало по чл. 9 от АПК. Твърденията на оспорващия за немотивираност на разпореждането са неоснователни. Оспореният акт съдържа ясна разпоредителна част, посочени са релевантните факти и обстоятелства и приложимите според административния орган правни норми, проявлението на които обосновава разпоредените от него правни последици. Относно фактическите обстоятелства, разпореждането препраща и към цитираната по-горе докладна записка, както и към общото разпореждане за създаване на нива на ЗИС за задължените лица и ДА ДРВВЗ за периода 01.07.2024 г. - 30.06.2025 г., в които са описани детайлизирано констатираните и релевантни за случая факти и обстоятелства и са направени съответните фактически изводи. В този смисъл неоснователно е и твърдението на оспорващия, че разпореждането е издадено при липса на индивидуализация на документи, послужили за издаването и без същите да са връчени чрез съобщаване на страните в административното производство. Дружеството – жалбоподател е било информирано с писмо изх.№ 1577/28.02.2024 г. за започване на административното производство по издаване на оспорения акт и негов представител е присъствал при съставянето на Констативен протокол № 396 от 25.03.2024 г. на комисия от служители при ДА ДРВВЗ за осъществяване на контролни функции по ЗЗНН. В този смисъл следва да се приеме, че с участието си в инициираното административно производство дружеството е могло да осъществи ефективно правото си на защита, включително и да се запознава със съответните документи. Административният акт е издаден и в съответствие с материалния закон. Административният орган е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт. Оспорващият има качеството на задължено лице по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗНН. Съгласно посочената разпоредба, „Задължено лице“ е икономически оператор, който създава, съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти като част от общото количество запаси за извънредни ситуации на Република България. Според дефиницията на § 1, т. 10 от ДР на ЗЗНН, „Икономически оператор“ е лице, което осъществява икономическа дейност с енергийни продукти по приложение А, глава 3.4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, и е задължено и/или е оправомощено да изпълнява функции по националното законодателство на съответната държава – членка, въвела Директива на Съвета 2009/119/ЕО. Определянето на оспорващия като лице, за което са приложими посочените дефиниции, е обусловено от прилагането на разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН. Тази разпоредба наред с горецитираните допълнителни разпоредби, както и чл. 23, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗНН, са в резултат от транспонирането в националното право на Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14 септември 2009 година за налагане на задължение на държавите членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти и Директива за изпълнение (ЕС) 2018/1581 на Комисията от 19 октомври 2018 г. за изменение на Директива 2009/119/ЕО на Съвета относно методите за изчисляване на задълженията по отношение на запасите – аргумент от § 31, т. 3 от Закона за изменение и допълнение на ЗЗНН, ДВ, бр. 51 от 05.06.2020 г. Съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН, всички български и/или чуждестранни физически и юридически лица, регистрирани като търговци, както и техните клонове, които през предходната календарна година са извършвали на територията на страната дейности по внос и/или ВОП на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива, както и дейности по производство и възлагане на производство на нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и на тежки горива, изготвят и представят в ДА ДРВВЗ ежегодно до 15 февруари справка-декларация по образец за предходната календарна година с информация за: произведените и/или продадените за потребление количества нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и тежки горива; количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и тежки горива, възложени за производство и/или преработка, както и за потребените от тях и/или продадените за потребление; количествата внесени, изнесени, доставени от ВОП, както и тези напуснали територията на страната като вътрешнообщностни изпращания и/или предназначени за международни морски бункерни доставки на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива; наличните количества енергийни продукти по приложение А, глава 3.4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива към 1 януари и към 31 декември; количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от внос и вътрешнообщностни пристигания, предназначени за запаси за извънредни ситуации; количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от внос и ВОП, продадени на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ и предназначени за създаване и/или възстановяване на държавни резерви, военновременни запаси, ведомствени военновременни запаси, запаси за извънредни ситуации и целеви запаси от горива. От доказателствата по делото е установено, че оспорващият е осъществил ВОП през 2023 г. на смазочни масла, в т.ч. базови масла, в размер на 557, 199 тона. Смазочните масла са включени в Приложение А глава 3.4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година относно статистиката за енергийния сектор, поради което за дружеството е съществувало задължение да подаде справка - декларация по реда и при условията на чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН. Дружеството се явява и икономически оператор по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗЗНН, тъй като е задължено да изпълнява функции по ЗЗНН. Посоченото задължение произтича от разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от ЗЗНН, според която всяко лице, което е внасяло енергийни продукти по приложение А, глава 3.4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива през предходната календарна година, е длъжно да създаде, да съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации в количество, пропорционално на участието му спрямо общото участие на всички задължени лица, в общия нетен внос и ВОП на територията на страната през предходната календарна година. Цитираната норма вменява задължение на оспорващия да създаде и съхранява запаси за извънредни ситуации, с оглед на осъществения от него внос на смазочни масла в предходната 2023 година. Механизмът на определяне на количеството от запаси е напълно и точно изяснен в горецитираната докладна записка, като е съобразена и методиката за определяне на нивата на ЗИС от нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН въз основа на нетния внос и ВОП на територията на страната на енергийните продукти по приложение А, глава 3.4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008, изготвена и утвърдена на основание чл. 8, ал. 2, т. 1-3, във връзка чл. 12 и чл. 14, и § 34 от ПЗР на ЗЗНН. В подкрепа на този извод е и неоспореното заключение на вещото лице, че нивата на ЗИС по отношение на оспорващия, определени с оспореното разпореждане, са изчислени математически правилно, като ползваният алгоритъм съответства на приложената за изчисляване методика въз основа на нетния внос и ВОП на територията на страната на енергийните продукти по приложение А, глава 3.4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежките горива, в равностойност на нефт. Правилно е определен и видът нефтопродукт – котелни горива. Съгласно чл. 12, ал. 11 от ЗЗНН, на всяко българско или чуждестранно физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, както и неговите клонове, което през предходната календарна година е внасяло и/или доставяло от вътрешнообщностни пристигания на територията на страната смазочни масла (в т.ч. базови масла), битум, парафинови восъци, нефтен кокс, катран/гудрон и сяра, се определят нива на запаси за извънредни ситуации под формата на котелни горива. Тъй като оспорващото дружество е осъществило ВОП на смазочни масла (в т.ч. базови масла), законосъобразно с оспореното разпореждане е определено създаването и съхраняването на нива на ЗИС от котелни горива. Неоснователно се явява твърдението на оспорващия, че административният орган е следвало да посочи вида на котелното гориво, тъй като няма вменено такова задължение, предвид разпоредбата на чл. 12, ал. 11 от ЗЗНН. Отделно от това в конкретния случай дружеството – жалбоподател се е възползвало от законово дадената му възможност и е заменило 100 процента определените му нива на ЗИС от котелни горива в гориво за дизелови двигатели, след което е създало определените му нива на ЗИС, което се установява от представените в последното съдебно заседание, от процесуалния представител на ответната страна, два броя договори за влог и за заем. В този смисъл неоснователно и необосновано се явява и твърдението на жалбоподателя, че създадените задължения за „КАРИО“ ООД са непропорционални и неравнопоставени в условията на конкуренция. Не намира основание в относимите материалните разпоредби и твърдението, че с оспореното разпореждане административният орган е следвало да укаже възможността за делегиране чрез договор създаването и съхраняването на част от определените им нива на запаси за извънредни ситуации, тъй като такава е регламентирана с разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗЗНН. Неоснователно е твърдението на процесуалния представител на оспорващото дружество, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен поради факта, че липсва приета Национална план – сметка за необходимостта от запаси от котелно гориво, тъй като изработването на такава не е елемент от фактическия състав за издаването му. Не е налице такова изискване и съобразно диспозитива на Решение на съда (трети състав) от 30 април 2024 г. по дело С – 395/2022 г. Създаването и съхраняването на определените нива на ЗИС е възможно да затрудни дейността на оспорващия, както във финансово, така и в организационно отношение, но посоченото не нарушава принципа за съразмерност, нормативен израз на който са разпоредбите на чл. 6 от АПК. Оспореното разпореждане, както и неговото изпълнение, не засягат права и законни интереси на оспорващия в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която разпореждането е издадено, тъй като определените с разпореждането нива на ЗИС са в точно установените от закона размери, като липсва предвидена от закона възможност така определените размери да бъдат намалени. Съответно, липсват нормативно установени други мерки или други законосъобразни възможности /по смисъла на чл. 6, ал. 3 и ал. 4 от АПК/, които да са по-благоприятни за оспорващия и чрез които други мерки или законосъобразни възможности да е възможно постигането на целта на закона. Оспореното разпореждане е съобразено и с целта на закона, която се извлича от съображение 3, съображение 12 и съображение 19 от Директива на Съвета 2009/119/ЕО, чиито разпоредби се транспонират чрез националното законодателство и целите на която се преследват и от националните правни норми. Разпореждането цели създаването на запаси от нефтопродукти, безусловно необходими в ситуации, които се характеризират като кризисни и извънредни, като вменяването на задължението за създаването на процесния запас с котелни горива цели постигането и на националната законова цел по аргумент от чл. 1, ал. 2 от ЗЗНН. По изложените съображения съдът намира, че оспореният административен акт е законосъобразен, като издаден при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалните разпоредби на закона, поради което жалбата против него е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото, претенцията на административния орган за присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателна, съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, като размерът на възнаграждението за юрисконсулт следва да е 100.00 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото. Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Сливенският административен съд, шести състав