Решение № 257 от 28.10.2019 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 316/2019 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.118 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба от „ Гарс “ ЕООД, •••, ЕИК •••, против Решение №2153-08-118/05.08.2019 г. на директора на ТП НОИ Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу задължително предписание №•••/••• г. на контролен орган при ТП на НОИ - Кърджали. Жалбоподателят твърди, че кредитираните в оспореното решение задължителни предписания са незаконосъобразни, тъй като с последните се цели обявяване недействителността на валидни трудови правоотношения, игнорирайки предвидения за това съдебен контрол. Иска се отмяна на оспореното решение. В с.з., чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба. Счита, че контролните органи при ТП на НОИ не разполагат с правомощия, да предписват заличаване на данни от регистъра по чл.5, ал.4 КСО. Намира за незаконосъобразни и доводите на решаващия орган за недействителност на възникналото трудовото правоотношение, преди последното да е обявено за такова по надлежния ред. Сочи, че дейността, извършвана от дружеството, не изисква полагане на труд на точно определено работно място, като длъжността, на която е назначено лицето Д. В. е •••, а работата е предавана по електронна поща. Счита също, че наличието на валиден трудов договор, регистриран в сроковете по чл.62 Кодекса на труда, внесени осигурителни вноски, както и реално изпълнение на трудовите задължения, не водят до извода, до който е достигнал административния орган. П ретендира и направените по делото разноски. Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Кърджали, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна, а оспореното решение на ТП на НОИ - за законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Административният съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено следното: Според трудов договор №41/01.11.2018 г., жалбоподателят „ Гарс “ ЕООД- ••• е назначил на работа лицето Д. В. Г. на длъжността „•••“, с посочено място на работа в •••, •••, на осемчасов работен ден, с работно време от 8: 30 ч. до 17: 30 часа и основно месечно трудово възнаграждение, в размер на ••• лв. Видно от справка за приети и отхвърлени уведомление по чл.62, ал.5 КТ, за сключения трудов договор е подадено уведомление по чл.62, ал.3 КТ. Със Заповед №•••/••• г., на основание чл.163, ал.1 КТ, на служителя е разрешен отпуск, •••, считано от 03.04.2019 г. По делото са приложени и Удостоверения /приложение№9 към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощите по ДОО/ от Гарс ЕООД, за изплащане на парично обезщетение по БЛ № •••/••• г.; БЛ № •••/••• г. и БЛ № •••/••• г., за периода от 19.11.2018 г. до 02.04.2019 г. На 29.05.2019 г., е подадено заявление-декларация /приложение №2 към чл.4, т.1 от НПОПДОО, от Д. В. Г., за изплащане на парично обезщетение ••• за остатъка от 410 дни, считано от 03.04.2019 г., за детето А. Г., родено на ••• г. В анкета, попълнена от управителя на „ Гарс “ ЕООД, последният е посочил, че работното време на Д. В. е ненормирано, работи дистанционно, работата се предава по електронната поща, а трудовото възнаграждение се изплаща по банков път. Със Заповед от 13.06.2019 г. /л.61 от делото/, ръководителят на ТП на НОИ-Кърджали е възложил проверка по разходите за ДОО на „ Гарс “ ЕООД ••• приключила с Констативен протокол №•••/••• г., изготвен от ••• при ТП на НОИ Кърджали. В последния протокол, въз основа на предоставена от ОДМВР – Кърджали информация за презграничните пътувания на Д. В., е отразено, че за лицето не е възникнало трудово правоотношение, както и че същото не е изпълнявало трудовата дейност, посочена в ТД, тъй като на 01.11.2018 г. не се е намирало в страната. Със задължително предписание №•••/••• г. на контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали, по повод извършена проверка вх.№•••/••• г. и на основание чл.108, ал.1, т.3 КСО и чл.37, ал.1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, на осигурителя „ Гарс “ ЕООД, е предписано да заличи основни данни обр.№1 „Данни за осигурено лице“ за лицето Д. В. Г., за перода от месец ноември 2018 г. до месец май 2019 г. /вкл./. С Решение №2153-08-118/05.08.2019 г. на директора на ТП НОИ Кърджали, предмет на настоящия спор, е отхвърлена жалбата на „ Гарс “ ЕООД, ••• срещу задължително предписание №•••/••• г. на контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали. За да постанови акта си, административният орган е възприел липсата на упражнявана от Д. В. трудова дейност по сключения ТД №•••/••• г., с оглед представената от ОД МВР - Кърджали справка рег.№••• /••• г., касаеща задграничните пътувания на лицето. По горните съображения е прието, че лицето не е осигурено, по смисъла на §1, т.3 ДР КСО, поради което подадените от осигурителя основни данни обр.№1 „Данни за осигурено лице“ за Д. В. Г., подлежат на заличаване. В решението се съдържат и съображения и за неоснователност на възраженията, свързани с липсата на правомощия за контролните органи на ТП НОИ, да предписват заличаването на процесните данни. Видно от т.6 на приложената справка рег.№••• /••• г. на ОД МВР-Кърджали, за относимия към случая период /от 01.11.2018 г. до 31.05.2019 г./, на 23.10.2018 г. е регистрирано влизане на Д. В. на територията на Република България, през ГКПП •••, и излизане на същата дата, през същото ГКПП. Ново влизане в страната е регистрирано на 08.11.2018 г., и на същата дата лицето е напуснало Р България, през ГКПП •••. Следващо влизане в страната е регистрирано на 19.11.2018 г., а на следващия ден – 20.11.2018 г., лицето е напуснало страната, отново през ГКПП •••, като ново влизане в Р България е регистрирано едва на 05.06.2019 г. От изложената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: Жалбата е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в предвидения от закона 14-дневен срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. При извършена служебна проверка за законосъобразност, съдът констатира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, като съдържа и необходимите фактически и правни основания. Не се установиха и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, допуснати в хода на административното производство, като е спазен и материалния закон. Безспорно е по делото, че жалбоподателят е подал основни данни обр.№1 „Данни за осигурено лице“ за лицето Д. В. Г., за периода от месец ноември 2018 г. до месец май 2019 г. /вкл./. Последното се установява и от приложените по делото справки на л.17-18 от делото. Според административния орган обаче, лицето Д. В. не е упражнявало трудова дейност по сключения ТД №•••/••• г., поради което не се счита за осигурено такова, по смисъла на §1, т.3 ДР КСО, а подадените от осигурителя основни данни обр.№1 „Данни за осигурено лице“ за Д. В. Г., подлежат на коригиране. Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 от КСО, осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 дни, от които 45 дни преди раждането. Според чл. 48а КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Осигурено лице, по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, като съгласно чл.10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Установи се от приложената по делото справка за презграничните пътувания на Д. В., че в периода от 01.11.2018 г. до настъпването на осигурителното събитие на 18.12.2018 г., лицето е пребивавало в страната 3 дни, като тези данни не се оспорват от жалбоподателя. По делото не се доказа, Д. В. да е работела дистанционно, нито да е извършвала дейността, уговорена в ТД, а работата да е била предавана по електронната поща. Установи се от представения трудов договор, че същия съдържа изрична клауза за мястото на работа - •••, •••, където се помещават и офисите на дружеството, като липсват данни за промяна на така уговореното място на работа. При тези факти, правилно е прието, че Д. В. не е упражнявала трудова дейност по сключения ТД и не е „осигурено лице“ по смисъла на §1, т.3 от ДР КСО, респ. подадените за лицето данни по чл.5, ал.4 КСО, подлежат на коригиране. Сключването на трудов договор и внасянето на осигурителните вноски, не е достатъчно за възникване на осигурителното правоотношение, предвид изискването на чл.10, ал.1, вр. с §1, т.3 от ДР КСО, за реално осъществяване на трудова дейност по сключения трудов договор. От своя страна, липсата на осигурително правоотношение, само по себе си, е за основание за коригиране на декларираните данни, за да се приведат последните в съответствие с действителното положение. Компетентността на контролните органи на ТП на НОИ да предпишат заличаване на данни произтича от разпоредбата на чл.108, ал.1, т.3 КСО, вр с чл.15 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Съгласно чл.108, ал.1, т.3 КСО при изпълнение на служебните си задължения контролните органи на НОИ, дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт, а според чл. 15 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г., контролът за спазване на наредбата се осъществява от Националната агенция за приходите и Националния осигурителен институт във връзка с възложените им дейности. Според чл. 33, ал. 5, т. 4 и т. 7 от КСО, контролът по спазване на осигурителното законодателство, събирането на информация и поддържането на информационна система за осигурените лица, осигурителите и самоосигуряващите се лица се осъществява от НОИ. В процесния случай, задължителните предписания са издадени от контролен орган - ••• на НОИ – Кърджали, въз основа на данни, установени с констативен протокол и в рамките на вменените му правомощия по събиране на информация за осигурените лица и осигурителите, както и осъществяване на контрол по спазване на осигурителното законодателство. В тази връзка, неоснователни са твърденията за липса на компетентност, като правилно е предписано на жалбоподателя да заличи подадените за лицето данни по чл.5, ал.4 КСО, тъй като последните са основание за отпускане, изчисляване и изплащане на парични обезщетения, в т.ч. и на обезщетението по чл.50, ал.1 КСО, •••. По изложените съображения, оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е законосъобразно, а подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора, предвид направеното искане и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да заплати на ответника и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за осъществената юрисконсултска защита. Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Кърджали