Решение № 42 от 24.4.2023 г. на Окръжен съд - Добрич по дело № 103/2022 г.

Производството по делото е образувано по предявен от „АУРОРА“ ЕАД, ЕИК•••, със седалище и адрес на управление гр.Варна, КК „Златни пясъци“, хотел Алегра срещу П. В. П., ЕГН ••••••••••, от с.Кранево, община Балчик, ул.“•••“ №20 иск за заплащане на сумата от 33265 лв., представляваща предоставен по договор от 14.04.2021г. заем, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претенциите на ищеца се основават на следните, изложени в исковата молба обстоятелства: В периода 30.04.2018г.-18.11.2020г., с 12 броя разходни касови ордери „Аурора" ЕАД предоставило в заем на ответника общо сумата от 43 250 лева, както следва: на 30.04.2018г.-5 000 лева, на 15.06.2018г.-5 000 лева, на 08.10.2018г.-5 000 лева, на 25.01.2019г.-5 000 лева, на 22.05.2019г.-5 000 лева, на 20.07.2019г.-1 000 лева, на 12.08.2019г.-2 850 лева, на 07.10.2019г.-5 070 лева, на 06.01.2020г.-600 лева, на 23.01.2020г.-5 000 лева, на 25.09.2020г.-2 000 лева, на 18.11.2020г.-2 000 лева. Всички разходни касови ордери са подписани от ответника. От предоставената в заем сума, ответникът е върнал на дружеството общо 10 000 лева. За невърнатата част от заема, на 14.04.2021 г. бил сключен договор за паричен заем с ответника, според който договор той следвало да върне сумата от 33 265 лева до 30.05.2029г. Договорът е подписан от ответника. Към договора била приложена и разписка от 14.04.2021 г., удостоверяваща общия размер на предадените парични средства. Разписката е подписана от ответника. В чл.4, ал.6 от договора за заем, била договорена клауза, че ако трудовият договор на ответника бъде прекратен независимо на какво основание и страните не се намират в друго трудово правоотношение, ответникът се задължава да върне неизплатения остатък в едноседмичен срок от датата на прекратяване на трудовото правоотношение. След подадена от ответника молба-предизвестие за освобождаване от заеманата длъжност по чл. 326 КТ /по инициатива на работника/, със заповед №2102/23.08.2021г. трудовото му правоотношение с „АУРОРА" ЕАД било прекратено, считано от 16.08.2021г. В едноседмичен срок от прекратяване на трудовото правоотношение на ответника, изтичащ на 23.08.2021г., а и след изтичането на този срок, до настоящия момент ответникът не е върнал обратно предоставената му по договора за заем сума в размер на 33 265 лева, което поражда правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия иск. В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба. Излагат се съображения, че предявеният иск е недопустим. Ищецът е юридическо лице, което видно от информацията в Търговския регистър се представлява от •••, а не от •••. Същият е вписан прокурист на дружеството, като рамките на представителната му власт са очертани с Договор за прокура от 10.02.2021г. В Договора за прокура не се съдържа овластяване на прокуриста за представителство пред Съдебната власт, респ. пред съдилищата в Република •••. Оспорва се и основателността на предявения иск. Безспорен е единствено факта, че между страните е съществувало трудово правоотношение. Оспорва се твърдението на ищеца, че за периода 30.04.2018г.-18.11.2020г., с 12 броя разходни касови на ответника е предоставена сумата от 43250 лв. Твърди се, че ответникът е работил към ищцовото дружество като отговорник за цялостната поддръжка на електрическата и отоплителната инсталации на хотел „Алегра“ в к.к.“Златни пясъци“. Действителното му месечно трудово възнаграждение е било между 2000 лв. и 3500 лв., като е достигало и до 4200 лв. в месеците с голямо натоварване. Официалното му трудово възнаграждение е заплащано по банков път /минималната заплата, договорена в трудовия договор/, а разликата е получавал в брой от касата на дружеството. Плащането в брой ставало веднъж на няколко месеца. В разходните касови ордери не фигурирало основание за получаваната сума. Същите били подписвани от ответника и по повод изпълнение на служебните му задължения. Предоставяни му били пари от касата, за да закупува стоки и материали, необходими за хотела. Обосноваването на твърденията и възраженията на ответника предполага да се изложат хронологично обстоятелствата, свързани с действителните взаимоотношения между страните. Ответникът е в трудово правоотношение с ищцовото дружество, считано от 01.10.2009г. до 16.08.2021г., с кратко прекъсване за периода 05.10.2017г. – 25.04.2018г. В периода 09.08.2017г. – 05.09.2017г. ответникът бил назначен на 4 часа в друго дружество, свързано с ищцовото – „Стройтранс 2011“ ЕООД. Ответникът е работил като отговорник за поддръжката на електрическата и отоплителната инсталации на хотел „Алегра“ в к.к.“Златни пясъци“. През м.февруари 2021г. се сменя ръководството на „Аурора“ ЕАД, като е освободен досегашния прокурист и е назначен нов на негово място. През м.август 2021г. по настояване на новия прокурист на дружеството, ответникът е депозирал предизвестие за прекратяване на трудовото си правоотношение с „Аурора“ ЕАД и успоредно с това е бил преназначен в друго дружество, свързано с ищеца – „ХИТ ТРЕЙД“ ЕООД, но продължил да изпълнява същата длъжност. От този момент трудовото му възнаграждение се променя на 800 лв. месечно и спират допълнителните плащания в брой. Месеци наред ответникът се опитвал да договори с новия си работодател възнаграждение, доближаващо се до възнаграждението, което е получавал в ищцовото дружество. Всички разговори са водени от •••, който неофициално управлявал и „ХИТ ТРЕЙД“ ЕООД. Отношенията между работодател и работник силно са се изострили и считано от 11.04.2022г. ответникът престанал да ходи на работа. Със заповед №6/27.04.2022г. трудовото правоотношение между ответника и „ХИТ ТРЕЙД“ ЕООД е прекратено с наложено дисциплинарно наказание уволнение, а седмица по-късно е депозирана исковата молба, по която е образувано настоящото дело. В процесния договор за паричен заем от 14.04.2021г. заемодателят „Аурора“ ЕАД е представляван от ••• в качеството му на изпълнителен член на Съвета на директорите на дружеството. Видно от информацията от ТР, ••• никога не е бил изпълнителен директор на СД. Същият е станал част от състава на СД след промяна, вписана на 19.02.2021г., но видно от съдържанието на Протокол от заседание на СД, проведено на 10.02.2021г. за изпълнитен член на СД и представляващ дружеството е избрана •••. Представеният договор за паричен заем от 14.04.2021г., сключен от •••, действащ в качество на изпълнителен член на Съвета на директорите на „Аурора“ ЕАД е подписан без представителна власт и е недействителен. Същото лице притежава представителна власт по отношение на ищцовото дружество, но само като прокурист и в рамките на сключения на 10.02.2021г. договор за прокура. Съгласно чл.7, т.3 от Договора за прокура, прокуристът няма право да сключва от името и за сметка на дружеството договори за парични заеми и кредити. Ответникът твърди, че никога не е подписвал договора за паричен заем и разписката към него. Оспорват се датата, съдържанието и автентичността им. В случай, че се установи, че подписите положени в тях са на ответника, то същият твърди, че последната страница от договора и разписката са подписани от него едновременно с множество други документи, предложени му за подпис при прекратяване на трудовото му правоотношение с ищеца и преназначаването му в другото дружество през м.август 2021г., а не на посочената в тях дата – 14.04.2021г. Подписването на множество документи било обяснено на ответника като необходимост за счетоводството на ищеца. Ответникът оспорва автентичността и съдържанието на всички представени с исковата молба разходни касови ордери. Автентичността се оспорва досежно авторството и положения подпис, а съдържанието се оспорва с твърдението, че във всички ордери е дописано допълнително като основание за издаването им „заем“, „заем, дългосрочен“ или „дългосрочен заем“. Твърдението му е, че посочените в разходните ордери суми са получени от него като доплащане на действително уговореното между страните трудово възнаграждение, но не и като заем. Аргумент в подкрепа на това твърдение е, че предоставените на ответника суми не са осчетоводени като „заем" към датите, на които тези суми съответно се твърди да са предоставени на ответника в заем /видно от представеното с исковата молба счетоводно извлечение/. Същите са осчетоводени като дългосрочен заем едва през 2021 г. със съставянето на договора за паричен заем. Предоставените на ответника суми не са отразени като „заем" и в Годишните финансови отчети на дружеството, обявени в Търговския регистър. Отделно от всичко изложено се оспорва получаването на каквото и да е основание на сумата в размер на 5000 лева по разходен касов ордер 241/08.10.2018г. Този ордер не е подписан от ответника, нито му е предавана сумата в размер на 5 000 лева. Ищецът е депозирал допълнителна искова молба с вх.рег.№ 3634/27.06.2022г. Поддържат се изложените в исковата молба твърдения и доводи, както и се оспорват наведените от ответника възражения. Излага се, че са необосновани твърденията на ответника, че искът е недопустим, защото прокуристът не можел да представлява ищеца в образуваното съдебно производство. Предмет на приложения от ответника договор за прокура е възлагане от доверителя и приемане от негова страна да представлява и управлява дружеството. Договорът за прокура е вписан в ТЗ. Съгласно чл. 5, т.1 от договора, прокуристът представлява дружеството пред всички държавни органи. Съгласно чл. 5, т.4, прокуристът събира вземанията на дружеството. В настоящия случай, прокуристът е упражнил предоставените му с упълномощаването по чл. 21, ал.1 ТЗ права и задължения пред държавен орган - Окръжен съд Добрич, включително и с цел събиране на вземане на дружеството от ответника. Необосновани и недоказани са твърденията на ответника, че за периода 30.04.2018г.-18.11.2020г. не бил получил в заем по общо 12 броя разходни касови ордери /РКО/ сумата от 43 250 лева. В писменият отговор първоначално са наведени твърдения за получавани в брой неконкретизирани трудови възнаграждения, което освен, че не е доказано е и ирелевантно за предмета на делото. Искът е по чл. 79 и чл. 240 ГПК. На ответника е предоставена сума в заем, която той не е върнал на ищеца. Ответникът също твърди, че е получил сумите с РКО, но те му били платени за допълнително възнаграждение, като в ордерите не фигурирало основание за получаваната сума. Твърдение изцяло недоказано и необосновано, защото противоречи на другите съществуващи доказателства свързани с делото. Ответникът навежда и съвсем друго твърдение, че паричните средства са му били предоставени от касата на дружеството за закупуване на стоки и материали, необходими за хотела. Това твърдение е също недоказано. Липсва приложен авансов отчет за разходването от ответника на предоставените средства. Направените възражения за недействителност на договора за заем са изцяло неоснователни. Наведените доводи, че прокуристът нямал право да сключва от името и за сметка на дружеството договори за парични заеми и кредити е неотносимо към предмета на делото. Предметът на делото е даден от ищеца заем, който не е върнат от ответника. Дали прокуристът е имал права да сключва договор за заем е предмет на отношенията между самия прокурист и дружеството. Още повече, че по делото е приложена и разписка, подписана от ответника, в която същият удостоверява, че е получил в брой от •••, в качеството й на изпълнителен член на СД и представляващ „Аурора" ЕАД сумата от 33 265 лева. Наведените твърдения, че ответникът не е подписал договора за заем, разписката, както и оспорването на датата, съдържанието и автентичността му противоречат на следващите наведени твърдения. А именно, че ако се установи, че документите са били подписани от него, тогава той ги е подписал едновременно с множество документи, предложени му за подпис при прекратяване на трудовото му правоотношение. Възражението е необосновано и недоказано. При прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работника се подписва единствено заповед за прекратяване на трудово правоотношение. Неоснователни са и наведените доводи, че приложените РКО са недействителни. Напълно необосновано е твърдението, че предоставените на ответника суми не са били осчетоводени като заем към датите, когато са му били предадени. Видно от приложеното към исковата молба извлечение от счетоводството на ищеца, предадените с процесните РКО на ответника парични средства в заем са били осчетоводявани на съответните дати по сметка 2290-други заеми. От същото счетоводно извлечение е видно още, че след подписването на договора за заем от 14.04.2021г., на основата на този договор е била създадена персонална счетоводна партида на ответника, по която са били прехвърлени и осчетоводени от сметка „Други заеми" предадените в заем парични суми. В срока по чл.373, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на допълнителната искова молба. Поддържат се наведените с отговора на исковата молба възражения. След преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл.79, ал.1 в.вр.чл.240, ал.1 ЗЗД. Според чл.240 ЗЗД договорът за заем за послужване е реален и за да породи правно действие е нужно заемодателят да предаде на заемателя собствеността върху пари или други заместими вещи, докато същият се задължава да ги върне в същото количество и качество на уговорения падеж. Писмената форма на договора не е форма за действителност, следователно и устно сключен договор поражда правни последици. Но писмената форма е необходима за доказване на сключване на договор за заем за над 5000 лв. Заемодателят трябва да установи по пътя на пълно главно доказване наличието на съгласие за сделката с насрещната страна, както и предаване на обещаната сума. Договорът за заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявленията. По делото е представен договор от 14.04.2021 г., сключен между „АУРОРА“ ЕАД в качеството на заемодател и П. В. П. в качеството на заемател. По силата на договора „АУРОРА“ ЕАД предоставя на П. В. П. паричен заем в размер на 33265 лв., като получаването на паричните средства се удостоверява с подписването на разписка. Заемателят дължи възнаграждение на заемодателя в размер на законната лихва. Страните са уговорили, че връщането на заемната сума следва да стане в срок до 30.05.2029г. – чл.4, ал.1 от договора, като начина на погасяване е уговорен в чл.4, ал.4 и ал.5. Постигнато е съгласие, че при прекратяване на сключения между страните трудов договор №2195/18.10.2019г. и ако страните не се намират в друго трудово правотношение, уговореният погасителен план престава да действа и неизплатения остатък от паричния заем към момента на прекратяване на трудовия договор, става предсрочно изискуем. Заемателят се задължава да върне на заемодателя неизплатения остатък от паричния заем в едноседмичен срок от датата на прекратяване на трудовото правоотношение. При сключването на договора ищецът „АУРОРА“ ЕАД е представляван от ••• – прокурист. Установява се валидно е възникнало между „АУРОРА“ ЕАД и ••• правоотношение по договор за прокура от 10.02.2021 г. Договорът е със срок на действие 3 години от датата на подписването. Овластяването на прокуриста е вписано в търговския регистър. По силата на закона – чл.22, ал.1 ТЗ прокуристът има право да извършва всички действия и сделки, които са свързани с упражняване на търговското занятие, което означава, че той може да извършва всичко, което самият търговец може да извършва във връзка с предприятието си. Действително, както сочи ответника, съгласно чл.7, т.3 от Договора за прокура, прокуристът няма право да сключва от името и за сметка на дружеството договори за парични заеми и кредити. Съгласно разпоредбата на чл.22, ал.2 от ТЗ, прокуристът няма право да отчуждава и да обременява с тежести недвижими имоти на търговеца освен ако е специално упълномощен. Упълномощаването може да бъде ограничено само за дейността на отделен клон. Други ограничения нямат действие по отношение на трети лица. Тоест ограниченията в правомощията на прокуриста не важат по отношение на третите лица, т.е. те имат относително действие - във вътрешните правоотношения на страните по договора за прокура. Несъобразяването с тези ограничения може да повлече единствено имуществена отговорност за прокуриста. Представената по делото разписка от 14.04.2021г. удостоверява получаването от ответника П.П. на сумата от 33265 лв. в брой, предадена от ••• в качеството й на изпълнителен член на СД и представляващ „АУРОРА“ ЕАД. От заключението на приетата по делото съдебно-графологичната експертиза се установява, че договора за заем и разписката са подписани от П. В. П. и няма данни за извършени подправки. Предвид неуспешното проведено оспорване по реда на чл.193 от ГПК следва да се приеме, че разписката е автентична. По своята същност разписката е частен свидетелстващ документ, ползва се с материална доказателствена сила и удостоверява получаването на сумата по заема. Ищецът представя и разходни касови ордери, удостоверяващи предаването на различни парични суми на ответника П.П., както следва: на 30.04.2018г. - 5 000 лева, на 15.06.2018г. - 5 000 лева, на 08.10.2018г. - 5000 лева, на 25.01.2019г. - 5 000 лева, на 22.05.2019г. - 5 000 лева, на 20.07.2019г. - 1 000 лева, на 12.08.2019г. - 2 850 лева, на 07.10.2019г. - 5070 лева, на 06.01.2020г. - 600 лева, на 23.01.2020г. - 5 000 лева, на 25.09.2020г. - 2 000 лева, на 18.11.2020г. - 2 000 лева, като е посочено основание: „заем“, „дългосрочен заем“. От заключението на съдебно-графологичната експертиза се установява, че подписите в разходните касови ордери, с изключение на този с №149 от 08.10.2018г., за „получил сумата“ са изпълнени от П. П.. Следователно оспорването истинността на документите е неуспешно. От заключението се установява, че подписът за „получил сумата“ в разходен касов ордер с №149 от 08.10.2018г. не е на ответника П.П., но получаването на процесната сумата се установява от разписка от 14.04.2021г. В допълнение следва да се посочи, че дори писменият договор да е съставен след предаване на сумата, както се установява от доказателствата по делото, наслагването на формата само улеснява доказването му. При договора за заем по ЗЗД, за разлика от банковия кредит, предаването на сумата не е изпълнение на престацията, а един от правопораждащите факти, поради което няма пречка да предхожда обективирането на договора на материален носител. Съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза, при ищцовото дружество, във връзка с Договор за заем от 14.04.2021 г., разписка от 14.04.2021 г. и разходни касови ордери са взети счетоводни записвания, като е възникнало вземане от ответника до размера от 43520, 00 лева за сметка на намаление на касовата разполагаемост. Взети са и счетоводни записвания за частично погасяване на задължението, за частично връщане на заетата сума от ответника до размера от 10 255, 00 лв. Размера на непогасеното вземане на дружеството от ответника е в размер на 33 265, 00 лева. Тези задължения на ответника към „АУРОРА" ЕАД са отразени счетоводно през финансовата 2021 г. Считано към 31.12.2021 г., както и към датата на изготвяне на експертизата- 05.01.2023 г. по счетоводни данни размера на задължението на ответника към ищеца е в размер на 33 265, 00 лева. В заключение съдът намира, че по делото е доказано съществуването на твърдяното заемно правоотношение между страните по делото с предмет процесната сума. Не се установява по делото средствата да са дадени на друго основание. Не се установиха твърденията на ищеца, че представените РКО удостоверяват получаване на трудовото му възнаграждение. Размерът на договореното и получаваното от работника трудово възнаграждение се доказва с писмени доказателства – трудов договор, отбелязвания във ведомостите за работна заплата, фишове за получавано месечно трудово възнаграждение и други, не и със свидетелски показания съгласно разпоредбата на чл.164 от ГПК. С получаване на заемната сума, за ответника е възникнало задължение да я върне на уговорения падеж. Страните не спорят и по делото се установява, че въз основа на трудов договор №2195/18.10.2019г. ответникът П. В. П. е заемал длъжността „пазач“ в ответното дружество. Със заповед №2102/23.08.2021г. трудовото правоотношение на ответника П. с „АУРОРА" ЕАД е прекратено, считано от 16.08.2021г. В едноседмичен срок от прекратяване на трудовото правоотношение, изтичащ на 23.08.2021г., за ответника е възникнало задължение за връщане неизплатения остатък от паричния заем. Заемателят не е изпълнил задължението за връщане на заетата сума в уговорения срок, поради което следва да бъде осъден да върне на заемодателя същата. Ответникът дължи и заплащане на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане. Ответникът, в чиято тежест е било, не е представил доказателства за връщане на сумата на уговорения падеж, поради което съдът приема, че по отношение на същия са налице елементите от фактическия състав на виновно неизпълнение на поето договорно задължение, поради което предявеният по реда на чл.240, ал.1 от ЗЗД иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен в пълния претендиран размер. Ответникът следва да бъде осъден да върне заетата от него сума в размер на 33265 лева, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба в съда - 04.05.2022г. до окончателното изплащане. Доколкото не би се стигнало до по-различен резултат липсва необходимост да се обсъждат всички останали доводи и възражения на страните и събраните в тази връзка доказателства. С оглед изхода на производството и направеното искане от ищеца за присъждане на съдебни разноски, ще следва на ответника да бъде възложено заплащането им в размер на 3730, 60 лв. (1330, 60 лева – заплатена държавна такса; 300 лв. – депозит по ССчЕ и 1800 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение; 300 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение по в.ч.тд. №541 по описа на Апелативен съд Варна за 2022г.). Водим от изложеното Окръжният съд,