Решение № 1018 от 19.10.2023 г. на Районен съд - Бургас по дело № 2932/2023 г.

Производството е образувано по повод жалба на „К“ ЕООД, ЕИК: •••• срещу Наказателно постановление № 02-0003669/12.07.2023 г., издадено от Директора на „Инспекция по труда“-Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.402, ал.2, вр. с ал.1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ), на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415, ал.3КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева. С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като се моли за неговата отмяна, а алтернативно се прави искане за приложение на чл.415в, ал.1 КТ. В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично и се представлява от адв.И., която поддържа жалбата и моли за присъждане на разноски. За административнонаказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се явява представител, който оспорва жалбата, моли за потвърждение на атакуваното наказателно постановление и за присъждане на разноски. Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното: По повод извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство на „К“ ЕООД, ЕИК: •••• на 05.04.2023 г. от представители на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, сред които и св.В. В., е извършена проверка на място в обект - магазин „В“, находящ се в •••, стопанисван от дружеството. В търговския обект на управителя на дружеството Т.Д.А., ЕГН ••••••••••, е връчена призовка, на основание чл. 45, ал. 1 от АПК, за явяване на 07.04.2023 г. в 16: 00 ч. в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище •••, и представяне на посочените в призовката документи за извършване на проверка. На посочената дата 07.04.2023 г. в 16: 00 ч., както и до края на работното време 17: 30 ч. законен или упълномощен представител на „К“ ЕООД не се е явил в Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, като в деловодството на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас на 07.04.2023 г. е внесено писмо с вх. № 23034898, с което се информира водещия на проверката за невъзможност за явяване на 07.04.2023 г. в 16: 00 ч. с пълен набор от изисканите документи с призовката, като в същото писмо е посочено, че документите могат да се предоставят на 20.04.2023 г. На 20.04.2023 г. в деловодството на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас е представено ново писмо с вх. № 23041807, с което се информира контролния орган за невъзможност за представяне на изискуемите документи. До края на работното време - 17: 30 ч. на 20.04.2023 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас при водещия на проверката не се е явил законен представител на „К“ ЕООД или упълномощено от него лице, и не са представени доказателства за обективна невъзможност за предоставяне на изискуемите документи с връчената Призовка (на основание чл. 45, ал. 1 АПК). На 12.05.2023 г. св. В. В. – главен инспектор в Д ИТ-Бургас, съставил на дружеството-жалбоподател акт за нарушение на чл. 402, ал.2, вр. ал.1, т.2 КТ, тъй като приел, че непредставяйки исканите документи във връзка с проверка по спазване на трудовото законодателство, „К“ ЕООД не е оказало съдействие на контролен орган за изпълнение на неговите функции. АУАН бил връчен на законния представител на дружеството-жалбоподател още същия ден. На 19.05.2023 г. било депозирано възражение, с което АНО се уведомявало, че непредставянето на исканите документи, макар и на дата, посочена от управителя на дружеството, се дължи на обективни причини, а именно здравословен проблем на обслужващия дружеството счетоводител. С оглед на това е приложено и заявление от сами счетоводител, в което се излагат факти в тази насока. Сезиран с преписката, административнонаказващият орган - Директорът на „Инспекция по труда“-Бургас, издал атакуваното наказателно постановление № 02- 0003669/12.07.2023 г., с което на К“ ЕООД, ЕИК: •••• за нарушение на чл.402, ал.2, вр. с ал.1, т. 2 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415, ал.3 КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева. Така изложеното се установява от приложените по делото писмени и гласни доказателства, които са непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Фактическата обстановка не се оспорва и от жалбоподателя, като единственият спор е по приложение на правото. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 ЗАНН. Вмененото нарушение на жалбоподателя е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него. Не се спори, че жалбоподателят е работодател. Съгласно пар. 1, т. 1 от ДР от Кодекса на труда „работодател“ е всяко физическо, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономическо образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и др. подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Разпоредбата на чл. 402, ал. 1, т. 2 КТ предвижда, че контролните органи в рамките на своята компетентност имат право да изискват от работодателя обяснения, сведения и всички необходими документи, книжа и заверени копия от тях във връзка с упражняването на контрола, като работодателите, органите по назначаването, длъжностните лица, работниците и служителите са длъжни да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции - чл. 402, ал. 2 КТ. Следователно съставомерно ще бъде бездействието от страна на работодателя, при наличие на знание или уведомяване за дължимото поведение. От показанията на свидетеля В. В. и приложените към преписката писмени доказателства става ясно, че управителят на дружеството-жалбоподател е бил поканен да представи определени документи, описани в поканата, като видно от приложената разписка поканата му е била надлежно връчена. Следователно за него е съществувало задължението да представи исканите документи, поради което и съдът приема, че фактическият състав на нарушението по чл.402, ал.2, вр. с ал.1, т. 2 от Кодекса на труда е осъществен. За извършеното нарушение в чл. 415, ал. 3 КТ се предвижда наказание, ако не подлежи на по-тежко наказание, глоба в размер от 100 до 500 лв. или имуществена санкция в размер от 2500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. Наказващият орган е наложил на дружеството-жалбоподател санкция в размер на 2500 лв. Съдът намира обаче, че неправилно АНО е индивидуализирал размера на имуществената санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя. В настоящото административнонаказателно производство не следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Следва да се отбележи, че специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на „маловажно“ административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. „Маловажните“ нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в КТ имат два основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание парична санкция, но в многократно по-нисък размер /ТР № 3/10.05.2011 г. на ВАС/. С измененията на КТ /ДВ бр. 7 от 24.01.12 година/ в разпоредбата на чл. 415в КТ е въведена нова ал. 2, в която са изведени изключения от общата правило по ал. 1, а именно: „Не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 23 КТ“. Посочената нормативна разпоредба е в сила към момента на извършване на деянието. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, който в процесния случай е новата разпоредба на чл. 415в, ал. 3 от КТ. В конкретния случай, една седмица след установяване на нарушението със съставяне на АУАН на 12.05.2023 г., исканите документи са представени от работодателя на контролния орган. Още повече, че част от исканата документация е била налична и конкретният актосъставител се е запознал с нея, независимо, че е било по повод на друга проверка с друг период. Ето защо, БРС намира, че е налице първата предпоставка, визирана в разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 КТ, а именно - нарушението е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ. Осъществена е и втората предпоставка, визирана в посочената разпоредба, а именно – от нарушението не са произтекли вредни последици за работници и служители /доколкото липсват данни в тази насока/. Конкретния случай не попада и сред изключенията по чл. 415в, ал. 2 КТ, поради което и на жалбоподателя е следвало да бъде наложено наказанието визирано в чл. 415в, ал. 1 КТ. Ето защо, настоящият съдебен състав, след като съобрази тежестта и характера на нарушението, намира, че с оглед целите на административните наказания, визирани в разпоредбата на чл. 12 ЗАНН, на дружеството следва да бъде определен размер на наложеното наказание към средния предвиден от законодателя в нормата на чл. 415в КТ, а именно 200 лева, който е подходящ да осъществи функциите на административното наказание, свързани със специалната и генерална превенция. При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния представител на ДИТ Бургас и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в полза на наказващия орган следва да се присъдят направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка следва да се има предвид, че разноските се определят по реда на АПК. По смисъла на чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. В Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. по описа на общото събрание на колегиите на ВАС е прието, че случаите, в които съдът отхвърли оспорването страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в производството. Видно от мотивите на ТР в такива случаи следва да се приложи субсидиарно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Впрочем и разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН препраща към чл. 37 от ЗПП. Според чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. т. е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в размер на 120 лв., като с оглед изхода на спора и съобразно практиката на БАС, на АНО следва да се присъди възнаграждение в размер на 24 лв. Посочената сума следва да се присъди в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи Д ИТ Бургас (като териториално поделение) – арг. от чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от Устройствен правилник на изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда " вр. пар. 1, т. 6 от ДР на АПК. Така мотивиран, съдът