Решение № 326 от 14.11.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 613/2025 г.

Производство по реда на чл.25 от ЗТР. Постъпила е на 13.10.2025г. жалба от „ЕЛИТ-ПРО БГ“ ЕООД, с ЕИК 203172886 против решение № 113/ 30.09.25г. по описа на ОС Пазарджик, с което се ПОТВЪРЖДАВА отказ под №20250828151003/1.09.2025 година на длъжностното лице по регистрацията при АВп-ТРРЮЛНЦ, постановен по заявление с вх. № 20250828151003/28.08.2025г. с което е отказано вписване на обстоятелства по партидата на „ЕЛИТ-ПРО БГ“ ЕООД, с ЕИК 203172886 относно заличаване на качеството на управител на лицето - М. Д. В. с ЕГН ••••••••••, едноличен собственик на капитала. В жалбата се твърди, че обжалвания съдебен акт е неправилен, необоснован и противоречащ на материалния. Посочва се от жалбоподателя, че в обжалвания акт правилно е посочено, че представителството при ЕООД не възниква автоматично, а е необходимо изрично взето решение в тази насока, обективирано в съответния протокол - 147, ал.2, във вр. с чл.137, ал.1, т.5 от ТЗ. Необходимо е също така да бъде сключен договор за управление с управителя. По идентичен начин е решен въпроса за назначаване на управител при ООД. На същото основание - чл.137, ал.1, т.5 от ТЗ съдружниците вземат решение за назначаване на управител и сключват договор за управление с него т.е. няма разлика при назначаване на управител и сключване на договор за управление при ЕООД и ООД. На основание чл.141, ал.5 от ТЗ управителят може да поиска да бъде заличен от търговския регистър с писмено уведомление до дружеството. В срок до един месец след получаване на уведомлението дружеството трябва да заяви за вписване освобождаването му в търговския регистър. Ако дружеството не направи това, управителят може сам да заяви за вписване това обстоятелство, което се вписва, независимо дали на негово място е избрано друго лице. Счита се от жалбоподателя, че Търговският закон не прави разлика между ЕООД и ООД, когато управителя не желае да продължи да представлява дружество. Становището на жалбоподателя е, че ОС- Пазарджик неправилно, в противоречие с материалния закон изисква от ЕООД при освобождаване на управителя, едноличния собственик на капитала да овласти друго лице да бъде управител, докато за ООД няма такова изискване. Нещо повече - ЕООД за разлика от ООД няма да остане без управител и представителен орган, тъй като възможността за съществуване на едноличното дружество с ограничена отговорност без вписан управител е изрично предвидена в чл. 147, ал.1 от ТЗ и съгласно цитираната разпоредба правомощията на управителя се осъществяват от вписания едноличен собственик на капитала на дружеството. Постъпил е отговор от страна на АВ, в който се посочват мотиви за неоснователност на постъпилата жалба. Съдът след запознаване с акта предмет на обжалване и доказателствата по делото намери за установено следното: Подаденото заявление на „ЕЛИТ-ПРО БГ“ ЕООД, с ЕИК 203172886 до АВ е по образец, съгласно приложение № А4 от Наредба №1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и към него са приложени документи по преценка на търговеца. С него е заявен за заличаване управителя на еднолично дружество с ограничена отговорност, който съвпада с едноличния собственик на капитала, на основание чл. 141, ал. 5 от Търговския закон. По това заявление е постановен отказ на 01.09.2025 година с мотиви, че за да бъде прекратено възникналото по силата на закона представителство, едноличният собственик на капитала, трябва да приеме решение, с което да овласти някое друго лице с правомощията на управител на дружеството, но това не може да стане само по силата на неговото изявление, че не иска да изпълнява тези правомощия за в бъдеще, без да ги е възложил изрично на друго лице. Ако едно лице едноличен собственик на капитала, не желае повече да развива търговска дейност, не желае да изпълнява правомощията на негов управителен орган, но и не иска да ги възложи на друг, то следва да предприеме действия по прекратяване на дружеството чрез започване на производство по неговата ликвидация. Първоинстанционният съд е потвърдил постановения отказ, като е приел, че действително, в нормата на чл. 147, ал. 1 ТЗ е предвидена възможността управлението и представителството на еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД) да се осъществява от самия едноличен собственик на капитала или чрез определен от него управител. Това, обаче, не означава, че представителството възниква автоматично. Необходимо е изрично взето решение в тази насока, обективирано в съответен протокол - аргумент от чл. 147, ал. 2, във вр. с чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ. По отношение на едноличния собственик на капитала, който е и управител, това органно правоотношение възниква без да е необходимо осъществяването на друг факт, какъвто се изисква например тогава, когато за управител е избрано външно за дружеството лице и за прекратяването му са неотносими нормите на чл. 141, ал. 4 и ал. 5 ТЗ. Защитата, дадена по чл. 141, ал. 5 ТЗ е за добросъвестния управител от недобросъвестно поведение на съдружниците, които формирайки състава на общото събрание на дружеството имат компетентността да вземат решение за освобождаването на заявилия напускането си като управител лице с оглед чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ във вр. с чл. 136, ал. 1 ТЗ. Счетено е, че тази защита е неприложима по отношение на едноличното дружество с ограничена отговорност, в което едноличния собственик на капитала е и управител. За да бъде прекратено възникналото по силата на закона органно представителство в хипотезата на чл. 147 от ТЗ, едноличният собственик на капитала следва да приеме решение, с което да овласти някое друго лице с правомощията на управител на дружеството. Това е така, тъй като липсва нормативна възможност подобно прекратяване да стане единствено по силата на негово изявление за отказ да изпълнява тези правомощия за в бъдеще, без да ги е възложил изрично на друго лице. Ограничението в тази посока се извежда най-вече с необходимостта за осигуряване сигурността в търговския оборот, изискваща яснота относно това, кое е лицето, което ще осъществява представителни управителни функции по отношение на търговско дружество, включително и когато става въпрос за ЕООД. Настоящата инстанция счита окончателния извод на първоинстанционния съд за правилен и законосъобразен. По делото е приложено волеизявление от М. В., като управител на „ЕЛИТ-ПРО БГ“ ЕООД, с ЕИК 203172886 до дружеството, с което се информира същото, че на основание чл.141, ал.5 от ТЗ желае да бъде освободена, като управител. Моли се да се предприемат действия в законния срок за освобождаването й и заличаването й от ТР. Уведомява се ЮЛ, че при проявена пасивност В. сама ще заяви за вписване това обстоятелство. Принципно в ТЗ е обективирана възможност за управителя да отправи подобно волеизявление. Съобразно чл.141, ал.5 от ТЗ управителят може да поиска да бъде заличен от търговския регистър с писмено уведомление до дружеството. В срок до един месец след получаване на уведомлението дружеството трябва да заяви за вписване освобождаването му в търговския регистър. Ако дружеството не направи това, управителят може сам да заяви за вписване това обстоятелство, което се вписва, независимо дали на негово място е избрано друго лице. Редакцията на посочения член определя извод, че изискуемият фактическият състав се състои от волеизявление отправено до дружеството и изтичане на едномесечен срок. След изявяването в правния мир на тези две обективни обстоятелства възниква право за управителят сам да инициира вписването на своето заличаване. Особеното в случая е обаче, че се касае за еднолично ООД, в което ЕСК и управителя съвпадат. При това положение съдът не намира за възможно да се инициира от управителя приложението на чл.141, ал.5 от ТЗ. Това е така, тъй като посочената норма е приложима единствено и само по отношение на правен субект, при който функциите на управител и ЕСК се упражняват от различни лица. Този извод се прави от съдържанието на правната норма и фактическия състав, който е визиран в нея, за да се осъществят правните промени в структурата на търговеца. Несъмнено в случая за приложение на чл.141, ал.5 от ТЗ следва да се изяви в правния мир определен период на пасивност на органите на търговеца, след което възниква право за управителя да инициира заявление до АВ. След като фигурите на ЕСК и управител съвпадат съдът не счита, че проявената пасивност от ЕСК може да се зачете, като факт с правно значение актуализиращ фактическия състав на нормата на чл.141, ал.5 от ТЗ. Това е така, тъй като се касае за едно и също физическо лице и липсата на възможност за разчленяване на неговата воля. На следващо място следва да се посочи и, че съгласно нормата на чл.147 от ТЗ ЕСК управлява и представлява дружеството лично, ако не е избран управител. В конкретния случа не се установява това да е сторено. При така очертаното правно статукво и изяснена фактическа обстановка може да се направи единствения възможен извод, че дори и да се приеме, че органното представителство е прекратено по реда на чл. 141, ал.5 от ТЗ отново възниква същото правно- фактическо състояние касателно представителството на правния субект с оглед съдържанието на нормата на чл.147 от ТЗ. Т.е. отново лицето В. ще упражнява правата и задълженията на управител. При това положение и промяната, която жалбоподателя се стреми да осъществи е незаконосъобразна и не отговаря на правното състояние на търговеца, който се представлява и управлява от същото ФЛ по силата на закона. В случая съдът намира действията на управителя и ЕСК за недбросъвестни и накърняващи сигурността на търговския оборот при липсата на избран друг управител, който да е различен от ЕСК. Водим от това съдът,