Решение № 2771 от 27.8.2025 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 649/2024 г.

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по искова молба, подадена от И. Б. Б. с [ЕГН], постоянен адрес ••, [улица], чрез адв. И. М.-Г. от ВТАК, срещу „Многопрофилна областна болница за активно лечение „Д-р Стефан Черкезов“ АД – гр. Велико Търново. Ищецът предявява първоначално съединени искове, които по правното си основание са такива по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявени в хипотезата на чл. 204, ал. 4 от АПК и с които претендира заплащане от посоченото лечебно заведение на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица при ответника – членовете на ТЕЛК към „МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД. Счита, че е налице такова незаконосъобразно бездействие на Териториална експертна лекарска комисия за общи заболявания към посоченото лечебно заведение, тъй като липсва произнасяне за освидетелстване от страна на ТЕЛК в срока по чл. 32, ал. 3 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. Изтъква, че с Експертно решение на НЕЛК № 91879/ 19.10.2023 г. е отменено Експертно решение № 91577/ 15.05.2023 г. на ТЕЛК при „МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД и горестоящият орган е върнал преписката му на ТЕЛК за ново освидетелстване. След връщането на преписката, е изтекъл тримесечният срокът по чл. 32, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ, без ТЕЛК да се е произнесла относно преосвидетелстването му, вкл. като заболяване, вид и степен на увреждане. По същество ищецът твърди, че вследствие на въпросното незаконосъобразно бездействие на органа на медицинската експертиза, е претърпял имуществени вреди, описани в исковата молба – пропуснати ползи, поради отпусната от 01.06.2024 г., т.е. със закъснение, месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от Закона за хората с увреждания, в месечен размер на 35, 28 лева. Претендира и претърпени неимуществени вреди, произтичащи от същото бездействие –психически страданияq безпокойство, тревожност, загуба на сън, унилост и липса на воля за живот, вкл. вследствие спирането от дата 07.11.2023 г., поради липса на преосвидетелстване, на личната му пенсия за инвалидност, представляваща значима част от средствата за месечната му издръжка. Въз основа на така изложените факти, ищецът претендира заплащане от „МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД – гр. Велико Търново, на обезщетения за причинените му вреди, които след направено изменения на иска за имуществени вреди, последният оценява както следва: 1. сумата от 335, 16 лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в неполучени суми, представляващи месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от ЗХУ за периода 22.02.2024 г. до 16.12.2024 година; 2. сумата от 2 000, 00 лв. - неимуществени вреди. Претендират се и законните лихви върху посочените суми, считано от 23.08.2024 г. /датата на предявяване на исковата молба/, до окончателното изплащане на сумите. В съдебно заседание ищецът, лично и чрез пълномощника си по делото, поддържа исковете, по доводите, изложени в исковата молба, в хода на устните състезания и в писмена защита, като за основателността им се позовава и на доказателствата, събрани в хода на съдебното дирене, вкл. изслушаните свидетелски показания. Не претендира присъждане на направените в производството по настоящото дело разноски. Претендира присъждане в полза на представляващия го адвокат възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Ответникът по иска Многопрофилна областна болница за активно лечение „Д-р Стефан Черкезов“ АД – гр. Велико Търново, чрез пълномощника си адв. М. Л.-С. от ВТАК, оспорва исковете по основание и размер. В представен отговор на исковата молба и в хода на устните състезания, заявява становище за неоснователност на исковата молба и недоказаност на предявените искове. Счита, че не са доказани кумулативните предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника. Развива доводи, че бездействието по издаване на индивидуален административен акт не представлява незаконосъобразно фактическо бездействие, а мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който подлежи на самостоятелно обжалване, а такова не е предприето. Счита, че доколкото в случая не се касае за фактическо бездействие, а за неиздаване в срок на административен акт, изначално липсва соченото в исковата молба основание за обезвреда и не е налице хипотезата на чл. 204, ал. 4 от АПК. Отделно намира за недоказани както претърпени от ищеца вреди – имуществени и неимуществени, така и причинно-следствена връзка между евентуални такива вреди и бездействие на органа на медицинската експертиза, а също и размерът на претендираните обезщетения. В тази връзка твърди, че забавеното произнасяне на ТЕЛК е в резултат на депозирана от ищеца жалба, като последният е бил наясно с последиците от това обжалване и удължаването на времето за окончателно произнасяне по въпроса за трайната му неработоспособност. Ответникът не заявява изрична претенция за разноски. Участващият в производството прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново пледира основателност на иска за имуществени вреди и частична основателност на този за неимуществени вреди. Счита за доказани предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по ЗОДОВ, както и размерът на претърпените от ищеца имуществени вреди, но счита за силно завишен претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди. Предлага с решението си съдът да се произнесе в този смисъл. Съдът, като взе предвид изложените от ищеца фактически обстоятелства, на които се основава искът и формулирания петитум, определя предявените искове като такива с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. На основание алинея втора от посочената норма, същите следва да бъдат разгледани по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и след като взе предвид доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното: С Експертно решение № 91577/ 15.05.2023 г. на ТЕЛК към „МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД - гр. Велико Търново, на И. Б. Б. му е определена 58% трайно намалена работоспособност без чужда помощ за срок от 3 години, дата на инвалидизиране 15.05.2023 година. Експертното решение е обжалвано от председателя на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО при ТП на НОИ - Велико Търново и е отменено с ЕР № 91879/ 19.10.2023 г. на НЕЛК - специализиран състав по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови заболявания, като преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване. Съгласно представената разпечатка от Информационната система за контрол на медицинската експертиза /л. 41/, след отмяната на първоначално издаденото ЕР, на дата 22.11.2023 г. медицинското досие на И. Б. е изпратено от РКМЕД при РЗИ – Велико Търново на ТЕЛК към „МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД. Производството е приключило с издаването на ЕР № 93539/ 16.12.2024 г., с което на лицето е определена 64% трайно намалена работоспособност за срок от 3 години, дата на инвалидизиране 15.05.2023 година. Видно от документите, представени с исковата молба и от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Велико Търново, междувременно И. Б. е подал до директора на дирекцията заявление по чл. 20, ал. 1 от Закона за хората с увреждания с вх. № ЗХУ-ИО/Д-ВТ/984/ 31.05.2023 г., ведно с формуляр за самооценка /л. 93 и следващите/. Процедурата по заявлението е приключила с издаването на Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВТ//984/ФП от 14.06.2023 г. на директора на ДСП – Велико Търново/л. 8/, с която на Б. е отпусната финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от ЗХУ за периода 01.06.2023 г. – 31.05.2026 г, в месечен размер на 35, 28 лева. Със Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВТ/984/ФП от 22.11 2023 г. на на директора на ДСП – Велико Търново /л. 103, месечната финансова подкрепа е била прекратена считано от 01.11.2023 г., поради отмяната на ЕР № 91577/ 15.05.2023 г. на ТЕЛК към „МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД и връщането за ново освидетелстване. Съгласно Удостоверение № ЗСПД/Д-ВТ/7638 от 23.10.2024 г., в периода от 01.11.2023 г. до 30.09.2023 г. И. Б. е получил като финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от ЗХУ сумата 35, 28 през месец ноември 2023 г. /л. 102 от делото/. От Разпореждане № 8701261400/ 11.08.2023 г. и Разпореждане № 2112-04-449#9/ 05.11.2023 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Велико Търново се установява, че на И. Б. е била отпусната лична пенсия за инвалидност в размер на 276, 64 лв., считано от дата 15.05.2023 г. /датата на инавлидизиране/, която е спряна считано от 07.11.2023 г. на основание чл. 95, ал. 1, т. 6 от КСО /наличие на данни за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване на основанията по чл. 96, ал. 1 от КСО/. Като фактическо основание за спирането на пенсията е посочена отмяната от НЕЛК на ЕР № 91577/ 15.05.2023 г. на ТЕЛК към „МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД и връщането за ново освидетелстване. С жалбата е представен и трудов договор от 13.04.2023 г., сключен между „Съни турс“ ООД – гр. Трявна и ищеца, за работа на длъжност „барман“ в хотел „Асеневци“ в гр. Велико Търново. Предсавен е и документ от амбулаторен преглед, извършен на 05.08.2024 г. в „Център за психично здраве – Велико Търново“ ЕООД /л. 9/. Отразеното в документа обективно състояние на пациента е „Контактен, с унил израз, видимо тревожно ангажиран, леко вътрешно напрегнат. Емоционално дистимно угнетен. Без данни за нарушения във ВПД. Мисловен процес забавен по темп, с мисли за безперспективност в съдържанието. Волево хипобуличен“. В анамнезата е посочено, че състоянието на пациента е от около половин година, след психотравма от личен характер – неполучено решение на ТЕЛК. Предписано е медикаментозно лечение. В хода на съдебното производство по искане на ищеца са изслушани свидетелските показания на С. К. А. и З. П. П., а по искане на ответника – показанията на М. И. Г. и Г. Т. Г.. При разпита му С. А. заявява, че познава И. Б. повече от 10 години, били са колеги и са добри приятели. Описва го като доста отворена личност, почти ежедневно са се чували по телефона, ходели са на кафе, ищецът е ходел у тях, но напоследък нещата са се променили и това не се случва, само свидетелят го посещава у тях. В началото на 2024 г. Б. му споделил, че чака решение на ТЕЛК, каквото все още няма и това го притеснява. Свидетелят описва ищеца като притеснен, отслабнал на тегло, тревожен и често говорещ за въпросното решение на ТЕЛК, като отнася началото на това му състояние към началото на 2024 година. Знае, че към момента на даване на показанията Б. работи като барман в хотел „Асеневци“, на смени, не си спомня дали в началото на 2024 г. е ходел на работа. Счита притеснението му за решението на ТЕЛК за нормално, тъй като има две деца на по13-14 години и лежащо болен родител. Свидетелят твърди, че е посъветвал ищеца да отиде на психолог, защото видимо не е добре, но не знае дали е взел такова решение. Сочи, че ищецът със семейството и двамата му родители, живеят в една къща. Не знае какво е заболяването на И. Б. и дали е бил освидетелстван преди това, нито какво работи съпругата му в момента. От позицията на човек, познаващ И. Б. от около 20 години, бивш съученик, съсед и колега, и поддържащ приятелски отношения с него, вкл. и през процесния период, свидетелят З. П. също твърди, че ищецът е споделял очакванията си да му бъде издадено решение от ТЕЛК. Определя периода на това очакване като повече от половин година – от пролетта или началото на лятото на 2024 година. През това време в поведението на Б. настъпила промяна – изглеждал видимо притеснен, с тревожен вид, отслабнал, не инициирал контакти както преди, при всяка тяхна среща се оплаквал от липсата на решението, до степен тази тема да омръзне на свидетеля. Споделял, че мисли да отиде на психолог, П. го подкрепял в това му намерение. Мисли че медицинският термин за заболяването на ищеца е „псориазис“, като външни белези сочи поява на обриви по лицето. Този свидетел също твърди, че Б. и семейството му живеят в една къща с родителите на ищеца, не знае чия собственост е тази къща. Твърди, че бащата на Б. е болен и той го гледа, съпругата му работи като готвачка. Знае, че самият ищец от около година работи като барман, но не знае къде. От разпита на посочените двама свидетели се установява, че същите са били непосредствени очевидци на състоянието на Б. в периода 2024 година, т.е. те имат преки впечатления за емоционалното състояние на ищеца през посочения период. Разпитаният по искане на ответника свидетел М. Г. сочи, че работи като кардиолог в „МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, през 2023 г. е бил председател на резервния състав на ТЕЛК в лечебното заведение. Този резервен състав разглежда случаите при отмяна от НЕЛК и връщане за ново освидетелстване и през 2023 г. и 2024 г. е бил само един при стотици случаи на ново освидетелстване. Самите лекарите са работели като членове на резервния състав на ТЕЛК, когато им остане време извън другите им задължения. Не може да се сети конкретно за заявление, подадено от И. Б.. Свидетелят не знае за колко време след произнасянето на НЕЛК досието на болния отива при ТЕЛК за повторно разглеждане. Практиката е била всеки от тримата членове на резервния състав сам да си преглежда документацията, след което се събирали за общо решение. Ако в резервния състав няма специалист по конкретен вид заболявания, е бил изискван като консултант. Според свидетеля времето за разглеждане на едно досие не е стандартизирано, зависи от заболяването, опитността на членовете на ТЕЛК, дали ще изисква консултация с други специалисти. Не се е интересувал за колко време осреднено се разглежда един случай. Описва начина на работа на резервния състав на ТЕЛК в „МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, като сочи и че разпределянето на досиетата се извършва централно за цялата страна, чрез случайно разпределение. Свидетелят Г. Г. заявява, че работи като заместник директор по организация на медицинската дейност в „МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, наблюдава и дейността на ТЕЛК. Също прави описание на тази дейност, като в тази им част показанията й съвпадат с тези на свидетеля Г.. Допълнително сочи, че в съставите на ТЕЛК през процесния период са работели лекари, които не работят в други лечебни заведения и нямат договори с НЗОК, което обуславя високата възрастова структура на ТЕЛК – над 70 години. В един момент в Министерството на здравеопазването са установили, съставите на ТЕЛК не успяват да се справят с обема работа, и около средата на 2024 г. е била издадена заповед областните и общинските болници задължително да разкрият втори ТЕЛК, в който да бъдат включени лекари от болничните отделения. Конкретният резервен състав на експертната комисия се определя от директора на лечебното заведение, в зависимост от заболяванията, които се разглеждат. След това, поради допълнително възникнали затруднения, от МЗ се е взело решение досиетата да се разпределят за разглеждане в цялата страна, на случаен принцип. През 2023 - 2024 г. на територията на Област Велико Търново, освен в „МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, ТЕЛК е имало и в гр. Павликени, след това са били разкрити такива в онкологичния център в гр. В. Търново, в гр. Г. Оряховица и в гр. Свищов. Този свидетел също сочи за сериозна натовареност на съставите на експертните комисии. Относно резервните членове заявява, че същите се сменят непрекъснато, в зависимост от вида на разглежданото заболяване, не са на трудов договор, водят се командировани. Сочи и че няма желаещи лекари и специалисти да работят тази работа, намирането на такива е било много трудно, в последните години постоянният състав на ТЕЛК е претърпял няколкократни промени и това е една от причините за предприетите мерки от МЗ. От април месец 2024 г. и към момента, в „МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД функционират два състава на ТЕЛК като във втория състав са включени почти всички профили и този състав непрекъснато се променя. За преценката на събраните гласни доказателства съдът съобрази обстоятелството по смисъла на чл. 172 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК - че първите двама от разпитаните свидетели са приятели на ищеца, а вторите двама – служители при ответника. Въпреки критичния им анализ, не се пренебрегва обстоятелството, че свидетелите А. и П. като близки на ищеца хора, е логично да имат преки и непосредствени възприятия и впечатления, и техните показания са ценени в този контекст. Освен това, показанията на всички свидетели в голяма степен кореспондират с наличните в делото документи, вкл. медицински такива и не са оборени от другата страна. Показанията на свидетелите А. и П. установяват преживени от ищеца негативни емоции, притеснения, напрежение, влошаване на здравословното му състояние, които несъмнено имат характер на претърпени от него неимуществени вреди. Показанията на свидетелите Г. и Г. установяват причините за забавянето при произнасянето на ТЕЛК в „МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, които в преобладаващата си част са обективни, вкл. натовареността на лекарите от съставите на ТЕЛК, но са без значение за настоящия спор. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: Предявени са обективно съединени искове за имуществени и неимуществени вреди и за лихви, произтичащи от бездействие на ТЕЛК, като орган при „МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД – гр. Велико Търново. Ответникът е търговско дружество, учредено по реда на Търговския закон, на основание чл. 3, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, съответно - юридическо лице по смисъла на чл. 205 от АПК. Съгласно чл. 101, ал. 2 от ЗЗ, медицинската експертиза се организира и ръководи от министъра на здравеопазването и от регионалната здравна инспекция. Съгласно чл. 105 от ЗЗ, ТЕЛК се откриват и закриват от директорите на РЗИ съгласувано с министъра на здравеопазването към държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ, и са структурни звена на лечебните заведения, към които са открити. В същия смисъл са и разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/. Съгласно чл. 107 от ЗЗ, дейността на експертните комисии се финансира от МЗ, а при високоспециализирани и скъпоструващи медико-диагностични изследвания – от НЗОК в рамките на годишния й бюджет. От горните нормативни текстове се налага извод, че дейността на ТЕЛК във връзка с извършване на експертните дейности по Раздел IV от ЗЗ, е организирана и финансирана от държавата, в изпълнение на функции по държавно управление, самите комисии също се създават от държавата, като същевременно са структурна част от съответното лечебно заведение, в което са създадени. В случая исковете са предявени от лице, претендиращо вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на служители на ответника. Ответникът - при „МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, е юридическо лице със седалище в гр. Велико Търново, в чиято структура са длъжностните лица от ТЕЛК. Исковете за отговорност на държавата са редовно предявени от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 4 от АПК, срещу субект по чл. 205, ал. 1 от АПК. Исковата молба е подадена пред родово и местно компетентен съд - Административен съд – Велико Търново, съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ, доколкото адресът на ищеца е в гр. Велико Търново. Исковете са предявени в петгодишния давностен срок от изтичането на срока за произнасяне на експертния орган. Според чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2 от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Нормата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда /претърпяна загуба или пропусната полза/ от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. Съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК, незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Както се посочи, в случая от ищеца се твърди бездействие на длъжностните лица от ТЕЛК, след отмяната по административен ред на първоначалното ЕР и връщането за ново освидетелстване. Според разпоредбата на чл. 3, ал. 2, предл. първо от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, експертизата на трайно намалената работоспособност, се осъществява от ТЕЛК и НЕЛК. Съгласно чл. 32, ал. 3, изр. първо от ПУОРОМЕРКМЕ, ТЕЛК освидетелстват и преосвидетелстват лицата в 3-месечен срок от постъпване на документите при тях. Съгласно ал. 4 на същата норма, когато за изясняване на отделни случаи се изискват непредставени документи или изследвания, срокът по ал. 3 започва да тече от тяхното представяне. Поради липсата на друга изрична уредба, последно цитираните норми са приложими и в случаите на отмяна на първоначалното ЕР на ТЕЛК и връщане за ново освидетелстване/преосвидетелстване. В посочения срок, съгласно чл. 39, ал. 2 и чл. 40, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, в посочения срок лекарите от ТЕЛК следва да се запознаят с документите на лицето, да го уведомят с писмо дали е необходимо да направи допълнителни прегледи и изследвания за целите на експертизата и да му посочат ден и час на преглед, с цел установяване действителното здравословно състояние на освидетелстваното лице. При необходимост се извършва преглед и се дават указания какви други допълнителни прегледи и изследвания следва да се направят. В определени случаи ТЕЛК могат да вземат решение само по документи без преглед на лицата, вкл. когато представената медицинска документация достатъчно конкретно обективира степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система. В разглеждания случай от разпечатката от Информационната система за контрол на медицинската експертиза /л. 41/ се установява, че след отмяната на първоначално издаденото ЕР, на дата 22.11.2023 г. медицинското досие на И. Б. е изпратено от РКМЕД при РЗИ – Велико Търново на ТЕЛК към „МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД. Няма данни от И. Б. да са изисквани допълнителни документи и изследвания, независимо че съгласно мотивите на отменителното експертно решение на НЕЛК, за някои от заболяванията на освидетелстваното лице е било необходимо снабдяването с такива. При това положение срокът за произнасяне на експертната комисия е започнал да тече от 22.11.2023 г. и съответно е изтекъл на 22.02.2024 година. В посочения срок ТЕЛК при ответното болнично заведение не се е произнесла, произнасянето й датира от 16.12.2024 г., от което следва извод, че е налице забавяне, вследствие на незаконосъобразно бездействие при изпълнение на административна дейност. Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника зя наличието на обективни причини за забавеното произнасяне, а именно голяма натовареност на съставите на ТЕЛК към „МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД. Действително, такава натовареност в периода 2023 г. – 2024 г. се установява от показанията на свидетелите Г. и Г., а и претовареността на ТЕЛК на територията на цяла България в този период може да се определи като общоизвестен факт. Същевременно извършването на експертизата е нормативно предвидено задължение, целящо защита правата и интересите на лицата в неравностойно положение, като се предполага, че определения от законодателя срок е достатъчен за неговото изпълнение. Натовареността на лекарите, липсата на кандидати да работят в ТЕЛК, както и останалите затруднения в работния процес на комисията, представляват въпроси от административен характер, зависят от създадените правила на работа и следва да бъдат разрешени от ръководните служители, отговорни за нормалната работа на експертите, като свидетелските показания сочат, че в крайна сметка са били предприети мерки в тази насока. Недопустимо е обаче тези обстоятелства да рефлектират неблагоприятно върху правната сфера на нуждаещите се пациенти. Отделно от това в конкретния случай става въпрос за върната преписка за ново освидетелстване /т.е. поне частично попълнена с необходимите документи и изследвания/, при което съдът счита, че ТЕЛК е разполагала с достатъчен срок за организирането и извършването на експертизата. Неоснователни са и възраженията, че в случая не се касае за фактическо бездействие, а за неиздаване в срок на административен акт, т.е. за мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който подлежи на самостоятелно обжалване, но такова не е предприето от ищеца. Безспорно, задължението на ТЕЛК е да приключи производството с издаването на административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. На първо място обаче, в случая освен неиздаването на такъв административен акт в определения от закона срок, не се установява и извършване от състава на ТЕЛК и на необходимите фактически действия по чл. 39, ал. 2 и чл. 40, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, за провеждане и приключване на процедурата. На второ място, споделянето на цитираните доводи, би означавало незачитане на принципите за бързина и процесуална икономия, последователност и предвидимост, и служебно начало в административното производство. Вярно е, че съдебната практика възприема становището, че административният акт не подлежи на отмяна единствено поради издаването му след нормативно определения срок. Това не означава, че бездействието на административния орган/длъжностното лице в такива случаи са приети за законосъобразни, а единствено че допуснатото процесуално нарушение не обуславя самостоятелно отмяната на финализиращия акт. На последно място, в казуси от вида на разглеждания, ефектът от обжалване на евентуален мълчалив отказ /както и от предприемането на действия по чл. 256 от АПК/, би бил единствено допълнително удължаване на времето до произнасянето на ТЕЛК, без никакъв друг практически резултат. Поради това настоящият състав намира, че обсъдените аргументи на ответника са несъстоятелни, доколкото целят прехвърляне към освидетелстваното лице на отговорността за неоснователното бездействие и забавата на административния орган. Установява се бездействие на длъжностните лица – членове на експертния орган, с които са накърнени правата на ищец. Експертната лекарска комисия не е изпълнила нормативно разписано задължение за извършване на фактически действия по освидетелстване на лице, макар да е разполагала с достатъчен срок за организиране и извършване на това освидетелстване. Налице е първият от елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразно бездействие, допуснато при и по повод осъществяване на административна дейност. Съгласно посочените по-горе правни основания, обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая претенциите на ищеца касаят репарирането както на имуществени, така и на неимуществени вреди, за които следва да се докаже тяхното настъпване и причинно-следствена връзка с незаконосъобразното бездействие на длъжностни лица. По отношение претендираните от И. Б. имуществени вреди - 335, 16 лв., представляващи пропуснати ползи от получаване на месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/ за периода 22.02.2024 г. до 16.12.2024 година. По подадено от ищеца заявление от 31.05.2023 г., със Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВТ//984/ФП от 14.06.2023 г. на директора на ДСП – Велико Търново, на същия е отпусната финансова подкрепа по посочения текст от ЗХУ за периода 01.06.2023 г. – 31.05.2026 г, в месечен размер на 35, 28 лева. Със Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВТ/984/ФП от 22.11 2023 г. на на директора на ДСП – Велико Търново, на основание чл. 25, ал. 1 от ЗХУ, вр. с чл. 65, ал. 1 и чл. 66 от ППЗХУ, месечната финансова подкрепа е била прекратена считано от 01.11.2023 година. Съгласно чл. 66, ал. 1 от ППЗХУ, месечната финансова подкрепа се отпуска, изплаща, изменя, спира, прекратява и възобновява от първо число на месеца, следващ промяната в обстоятелствата. В случая в заповедта от 22.11.2023 г. на директора на ДСП – Велико Търново, като такава „промяна в обстоятелствата“ е посочена отмяната на ЕР № 91577/ 15.05.2023 г. на ТЕЛК към „МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД и връщането за ново освидетелстване В периода 01.11.2023 г. - 23.10.2024 г. на ищеца е била изплатена единствено финансовата подкрепа за месец октомври 2023 година. Както се посочи, незаконосъобразното бездействие на ТЕЛК, от което се претендират имуществените вреди, е преустановено на 16.12.2024 г., когато с ЕР № 93539/ 16.12.2024 г. на И. Б. е определена 64% трайно намалена работоспособност за срок от 3 години. Във връзка с претендираното от ищеца обезщетение следва да се отбележи и че съгласно чл. 66, ал. 3 от ППЗХУ, месечната финансова подкрепа се отпуска от първо число на месеца, в който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите. Нормата на чл. 67, ал. 1 от същия правилник, въвежда изключение от посоченото правило в случаите на преосвидетелстване на хора с трайни увреждания. В тези случаи месечната финансова подкрепа се отпуска от началото на месеца, през който е прекратена, въз основа на новата индивидуална оценка на потребностите и издадената заповед за нейното отпускане, в случай че заявлението декларация за извършване на индивидуална оценка на потребностите е подадено в 2-месечен срок от издаването на новото експертно решение. При така цитираните фактология и нормативна уредба съдът намира за неоснователна претенцията на ищеца за репарирането на вреди, представляващи неизплатена финансова подкрепа по чл. 70, ал. 1 от ЗХУ. Имуществената вреда, за която причинителят отговаря, представлява разликата между имущественото състояние на засегнатото лице след неблагоприятното въздействие върху неговото имущество и имуществено състояние, което това лице би имало, ако върху неговото имущество не бе осъществено неблагоприятно въздействие. Доколкото в случая се претендират пропуснати ползи, това неблагоприятното въздействие следва да се изразява в осуетяване на едно сигурно увеличаване на имуществото на ищеца. Безспорно, получаването на месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от ЗХУ предпоставя наличието на експертно решение на ТЕЛК, доказващо наличието на определен процент ТНР, като основание за получаване на този вид подкрепа, аргумент в тази насока дава и разпоредбата на чл. 21, ал. 3, т. 3 от ЗХУ. В случая обаче такава финансова подкрепа вече е била отпусната на И. Б. със Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВТ//984/ФП от 14.06.2023 г. на директора на ДСП – Велико Търново на основание първоначалното ЕР на ТЕЛК и впоследствие прекратена поради отмяната на това решение и връщането за ново освидетелстване. Тъй като с ЕР на ТЕЛК на същия отново е определен процент на ТНР даващ му право на финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от ЗХУ, т.е. потвърден е релевантния за възникване на правото му факт, е налице цитираното по-горе изключение по чл. 67, ал. 1 от ППЗХУ, при което месечната финансова подкрепа следва да се отпусне от началото на месеца, през който е прекратена. Това от своя страна означава, че при спазването на 2-месечния срок за подаването на ново заявление декларация за извършване на индивидуална оценка на потребностите, ищецът би получил пълният размер на дължимата му финансова подкрепа, за целия период между отмяната на първоначално издаденото ЕР на ТЕЛК и новото такова. Тоест, при предприемане на навременни действия от негова страна, за ищеца не би настъпило претендираното неблагоприятното въздействие върху имуществената му сфера, доколкото ще получи изцяло сумите, дължими за периода 22.02.2024 г. - 16.12.2024 г., както впрочем и тези за периода 01.11.2023 г. – 22.02.2024 година. В такъв случай едно обезщетяване в претендирания размер, би довело до неправомерно обогатяване на ищеца чрез получаване двойния размер на финансовата подкрепа по чл. 70, т. 1 от ЗХУ за периода 22.02.2024 г. – 16.12.2024 година. От друга страна, хипотетичното неспазване на коментирания срок, изключва причинно-следствената връзка между евентуално претърпените в такъв случай имуществени вреди и незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица от ТЕЛК, доколкото вредите биха се дължали изцяло на поведението на ищеца. В тази връзка следва де отбележи и че ищецът представи документ, удостоверяващ неплащането на суми от ДСП – Велико Търново, датиращ отпреди ЕР № 93539/ 16.12.2024 г. на ТЕЛК към „МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, но не и такъв, следващ издаването на въпросното решение и изтичането на двумесечния срок за подаване на заявление декларация по чл. 67, ал. 1 от ППЗХУ. Крайният извод от изложеното до тук е, че не е установено в патримониума на ищеца да са настъпили претендираните имуществени вреди от неполучени суми за месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от ЗХУ, като необходима предпоставка за ангажиране отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ на ответното лечебно заведение. При това положение е безпредметно обсъждането на пряката причинно-следствена връзка между хипотетични такива вреди и незаконосъобразното бездействие на длъжностни лица от ТЕЛК към „МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД – гр. Велико Търново. Искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер общо на 335, 16 лв. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно с претенцията за законна лихва от дата 23.08.2024 г., до окончателното изплащане на сумата. По отношение претенцията за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в размер на 2 000, 00 лева. Липсва легална дефиниция за това що е неимуществена вреда. Обезщетенията за такива се присъждат за конкретно претърпени страдания, болки и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните актове, действия или бездействие на административния орган. Съдът счита за житейски нормално ищецът да изпита безпокойство, притеснение, стрес и напрежение, при положение, че очакването на медицинското освидетелстване продължава значителен период след изтичане нормативно определения срок, в случая близо 10 месеца. От изслушаните свидетелски показания, които съдът кредитира като обективни и кореспондиращи си, се удостовери, че Б. е бил видимо напрегнат, потиснат и обезпокоен, на практика през целия период след изтичане на срока за произнасяне на ТЕЛК. Тези негови изживявания са намерили отражение в обективното му състояние, установено при общуванията с него, като дистанциране и отчуждаване от познати и приятели, затвореност, често и досадно обсъждане на въпроса с освидетелстването, видима загуба на тегло и други. Действително, вероятно е част от негативните емоции на Б. да са се дължали и на спирането на отпуснатата му преди това пенсия за инвалидност, влошаващо допълнително финансовото му положение, доколкото основното му месечно трудово възнаграждение в периода е било 800, 00 лева. В тази насока са и твърденията на самия ищец. Последното обстоятелство обаче не изключва като основна причина за неговите притеснения и стрес именно забавеното произнасяне на експертната комисия, което в крайна сметка е обусловило и по-продължителен период на спиране на пенсията му. Доказана е и настъпилата негативна промяна в поведението на ищеца за относително продължителен период от време, което състояние е нормално при изброените по-горе обстоятелства и несигурността относно здравословното му състояние, а също и относно евентуални ограничения в полагането на труд, правото му на пенсия и на друг вид финансово подпомагане, като законоустановени последици от произнасянето на медицинската експертиза. От представения документ за амбулаторен преглед се установява и соченото в исковата молба влошаване на здравословното състояние, наложило медикаментозно лечение. В обобщение, съдът намира за доказани твърденията на ищеца за претърпени негативни изживявания - повишена тревожност, несигурност, потиснато настроение, отпадналост и промяна в поведението, с последващи негативно влияние върху социалното му общуване, охлаждане на отношенията с приятели, а също и настъпили здравословни проблеми. Установена се явява и обвързаността на тези негативни изживявания с незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от ТЕЛК към „МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД - гр. Велико Търново. По тези съображения съдът приема иска за неимуществени вреди за доказан по основание. Относно размера на обезщетението, предвид обстоятелството, че ЗОДОВ не уточнява как се определя размерът на неимуществените вреди и с оглед § 1 от ЗР на ЗОДОВ, следва да се приложи принципът на справедливостта по аргумент от чл. 52 от ЗЗД и да се определи адекватно парично обезщетение за преживяното, в какъвто смисъл е и константната практика на ВАС. При определяне на размера на обезщетението следва да се вземат предвид личните чувства на увредения и начина, по който той субективно е понесъл вредата, тъй като предназначението на обезщетението за неимуществени вреди е да поправи претърпяната лична болка и страдание. Същевременно естеството и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени обективно и конкретните факти, от които съответната вреда произтича. В случая незаконосъобразното бездействие на сезираната ТЕЛК е продължило близо 10 месеца, при която продължителност е нормален ефект на акумулиране на негативни изживявания. Както се посочи, за стресовото състояние на ищеца и за появата на определени психични проблеми, обективно са съществували и други възможни причини – спирането на пенсията му за инвалидност и прекратяването на финансовата подкрепа, с произтичащите от това финансови неудобства, които по своя вид също са неблагоприятни за ищеца. Те обаче са с относително по-нисък интензитет, предвид факта, че И. Б. все пак е бил на работа през периода на сочените събития, а според твърденията на свидетеля П., съпругата му също работи по трудово правоотношение. Съобразно това и установяващите се от доказателствата по делото, естество и интензитет на търпените негативни последици, както и отражението им върху психиката и здравето на ищеца, настоящият състав приема за справедлив и адекватен размер на обезщетение за неимуществени вреди, сумата от 1 000, 00 лв. /хиляда лева/. Претенцията за неимуществени вреди над определената от съда сума до 2 000, 00 лв., е недоказана и като такава, следва да бъде отхвърлена. С оглед на това, следва да бъде уважен и искът за присъждане на законна лихва върху горната сума от дата 23.08.2024 г., до окончателното й изплащане. Както се посочи, ответникът не е направил изрично искане за присъждане на разноски, въпреки че е представил договор за правна защита и съдействие с адв. М. Л. от ВТАК, с договорено възнаграждение в размер на 600, 00 лв. /л. 82/. Отделно от това в делото не се съдържат доказателства въпросните разноски действително да са били извършени. Съгласно коментирания договор за правна защита и съдействие, адвокатското възнаграждение е следвало да бъде заплатено по банков път или в брой, но доказателства за заплащане на посочената сума някой от посочените, или по друг начин от клиента на адвоката, не са представени. Съобразно горното, разноски на ответника в настоящото производство не сладва да бъдат присъждани. Водим от горните съображения и на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът