РЕШЕНИЕ

№ 190

гр. Перник, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Гражданско дело № 20231700100415 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1 вр. с чл. 409 от КЗ.

По съображения изложени в исковата молба, ищцата П. Д. К., моли да бъде осъдено ответното Застрахователно акционерно дружество „ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, да й заплати сумата 80 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, както и сумата 3775, 19лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди, в резултат на настъпило застрахователно събитие на ••• около 14.15ч. на път ПП I-6, в района на км.31.600, виновно причинено от Ф. К. А., при управление на лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, с рег. № •••, и притежаващ валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество за периода от 23. 09. 2022г. до 23.09.2023г., заедно със законната лихва върху двете суми, считано от 15. 03. 2023г. /датата на сезиране на застрахователя на основание чл. 493, ал.1, т.5 от КЗ/ до окончателното изплащане на сумите. Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът „ЗАД „ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, чрез адвокат Н. Л., е подало писмен отговор. С писмения отговор:

Се изразява становище, че исковете са процесуално допустими.

Ответното дружество оспорва изцяло исковете по основание и размер.

Счита, че същите са неоснователни и недоказани и моли да бъдат отхвърлени изцяло, както и да му бъдат присъдените направените разноски. В условията на евентуалност оспорва исковете по размер като завишени.

Оспорва твърденията, че в резултат на процесното ПТП ищцата е претърпяла описаните в исковата молба телесни травми, както и че същата е понесла психически и/или душевни травми.

Оспорва в цялост механизма на процесното ПТП, по начина който се твърди в исковата молба, както и изобщо да е настъпило такова ПТП.

Оспорва изцяло истинността на отразените обстоятелства и констатации, обективирани в съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 25.02.2023г., в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“, като счита, че доказателствената тежест за установяване механизма на ПТП е в процесуална тежест на ищцовата страна.

Твърди, че липсва причинно – следствена връзка между посочените от ищцата телесни увреждания и негативните последици за психическото й здраве и настъпването на процесния пътен инцидент.

Оспорва вината на водача на лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, с рег. № ••• Ф. К. А. за настъпването на ПТП от дата •••, тъй като същата не е установена с влязъл в сила съдебен акт по смисъла на чл.300 от ГПК.

Твърди, че Ф. К. А., в качеството си на водач не е нарушил императивни норми на Закона за движение движението по пътищата и Правилника за неговото прилагане, поради което липсва виновно поведение от негова страна, а причина за настъпването е единствено противоправното поведение на ищцата, която е навлязла с управлявания от нея лек автомобил „Опел Астра“ в лентата за насрещно движение, по която законосъобразно Ф. К. А. е управлявал лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“.

Оспорва изключителната вина на водача на лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ за настъпване на процесното ПТП и вредоносните последици от него, като в условията на евенуалност, прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата, тъй като тя има принос в значителна степен. Твърди, че тя е нарушила императивните правни норми на чл. 15, ал.1 и чл. 16, ал.1 от ЗДвП, като непосредствено преди удара със застрахованото при МПС не се е движила плътно в най – дясната част на своята пътна лента, като е навлязла първа в лентата за насрещно движение.

В условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване от ищцата, в качеството й на водач на лек автомобил „Опел Астра“, тъй като е управлява МПС без да го контролира, с несъобразена с пътната обстановка скорост.

В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, тъй като не е направила своевременно опит да спре движението на управляваното от нея МПС, като не е реагирала адекватно на възникналата опасност и е предизвикала удара с движещия се срещу нея автомобил, както и че въобще не е реагирала и не е натиснала спирачния педал.

Оспорва твърденията в исковата молба, че в резултат на процесното ПТП ищцата е търпяла болки, физически страдания и нарушения на психическото здраве, въз основа на които е понесла неимуществени вреди.

В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че ищцата е получила телесни увреждания от процесното ПТП, от които е претърпява неимуществени и/или имуществени вреди, то прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради неизползването на обезопасителния колан от ищцата към момента на удара.

В условията на евентуалност прави възражение, за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, тъй като същата не е оказала необходимата грижа за възстановителния си процес, като го е неглижирала грубо – отказала е да се подложи на операция непосредствено след пътния инцидент, не е провела необходимото лечение, нито е извършвала рехабилитация или друг вид терапия.

В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, тъй като същата е управлявала МПС с наличие на алкохол в кръвта над допустимото по закон количество, което пряко е довело до липсата на концентрация при управлението на МПС, неточни действия по увравлението на МПС и/или до несвоевременна и неправилна реакция за предотвратяване на удар с другото МПС.

Оспорва иска за обезщетение за имуществени вреди, като неоснователен и недоказан, поради обстоятелството, че ищцата не е претърпяла телесни увреждания, налагащи извършването на претендираните разходи, които не са придружени с амбулаторни листове или друг вид медицински документи. В условията на евентуалност възразява срещу претенцията срещу претенцията за имуществени вреди за сумата 300лв. представляваща разход за придружител по желание на пациента съгласно фактура от 07. 03. 2023г., както и за сумата от 600лв. за използване на „vip стая с подобрени битови условия“, тъй като те са по избор на ищцата и не се считат за разумни и необходими разходи по смисъла на КЗД.

В условията на евентуалност, счита, че претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди е необосновано и прекомерно завишено по своя размер и не кореспондира на критерия „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД Оспорва претенцията по акцесорните искове за лихви за забава и началния момент, поради неоснователност на главните искове. Оспорва и началния момент от който същите се претендират и счита, че това би следвало да е датата, следваща тази на подаване на исковата молба.

Поддържа иска си и в съдебни заседания, чрез Д. Ш., а впоследствие и чрез адвокат Д.П. който моли да бъдат присъдени направените по делото разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК.

Пернишкият окръжен съд след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното:

Съдът намира, че исковата молба е редовна /ищцата е освободена от заплащането на държавна такса на основание чл.83, ал.2 от исковата молба/. Същата е предявена от активнолегитимирана страна, имаща правен интерес. Налице са положителните процесуални предпоставки за предявяването на иска - ищцата е предявил писмена молба /писмена застрахователна претенция по смисъла на чл. 432, ал.1 от ТЗ вр. с чл. 380 ТЗ/ да й бъде изплатено обезщетение от увреждането, както за неимуществени вреди в размер на 80000лв., така и за имуществени вреди в размер на 3734, 59лв. Тази писмена застрахователна претенция е подадена на 15. 03. 2023г. /л.32/. По делото не се спори, че на ищцата не й е било изплатено обезщетение.

Следователно не са налице данни за наличие на отрицателни процесуални предпоставки, нито за липса на положителни процесуални предпоставки, водещи до погасяване правото на иск. Касае е се за спор, между процесуално правоспособни и дееспособни правни субекти, който е подведомствен на Пернишкия окръжен съд и същият се явява родово и местно компетентен да го разгледа. Следователно исковата молба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Път ПП I-6 с посока от гр. ••• към гр. •••, на км 31.600, има две ленти за движение в посока към гр. •••, които са разделени с бяла прекъсната линия помежду си, т.е. разрешено е изпреварването на автомобили в тази посока. В посока от гр. •••към гр. •••пътят има само една пътна лента за движение, като от дясната й част има непрекъсната линия, разделяща двете посоки за движение. Пътят е с наклон 6 градуса – изкачване за движещите се в посока от гр. •••към гр. •••и съответно спускане за движещите се в посока от гр. •••към гр. •••. Всяка от трите пътни ленти е с ширина от 3, 60м. На това място пътят прави лек завой, който за движещите се в посока от гр. •••към гр. •••, е ляв, а за движещите се в посока от гр. •••към гр. •••, е десен. В този участък няма ограничения на скоростта, поради което за леки автомобили тя е максимално разрешена до 90 км./ч. и в двете посоки.

На ••• около 14, 15ч., при добра видимост и сухо време, в посока от гр.

•••към гр. •••/изкачване/ със скорост от около 100 км. се е движел лек автомобил „Форд“, модел „Фокус“, с рег. № •••, управляван от Ф. К. А., в лявата лента за движение, тъй като изпреварвал друг автомобил движещ се в неговата посока в дясната лента. При навлизане в завоя, поради движение с несъобразена скорост от 99, 8км./ч. същият навлязъл в насрещната лента и изминал по този начин около 37м. в нея.

В единствената лента с посока от гр. •••към гр. •••, се движел със скорост около 50 км.ч. /спускал/ лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № •••, управляван от ищцата П. Д. К.. Същият бил изцяло в лента си за движение, но поради навлизането изцяло в нейната лента на лек автомобил „Форд Фокус“, последвал сблъсък между двата автомобила. При сблъсъка скоростта на лек автомобил „Форд Фокус“ е била 50, 04км./ч. Ударът бил предимно в предните леви части на двата автомобила и под ъгъл, поради което и с оглед скоростите на двата автомобила, лек автомобил “Опел Астра“ бил изхвърлен странично в дясно по посоката му на движение извън платното и частично през пътната канавка, където се установил, а лек автомобил „Форд Фокус“ продължил по насрещната лента 10м. и там се установил изцяло в нея.

Опасната зона за спиране на лек автомобил „Опел Астра“ е била 40, 59м., което означава, че от момента, в който лек автомобил „Форд Фокус“ навлиза в насрещната лента, водачът на лек автомобил „Опел Астра“ не разполага с възможността да спре преди мястото на удара и по този начин ищцата да предотврати ПТП.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените към исковата молба писмени доказателства, прокурорската преписка, най – вече от заключението на вещото лице инж. Б. В. и отразените фигури в него – от 1 до 6 включително и устните му обяснения, дадени в с.з. на 26. 04. 2024г., които съдът възприема като обективно и компетентно дадени, както и от свидетелските показания на В. Т. В. – всичките кореспондиращи помежду си. Съдът не възприема свидетелските показания на Ф. К. А., в частта им че лекият автомобил „Опел Астра“ бил навлязъл в неговата лента, а управлявания от него автомобил „Форд Фокус“ не е навлизал в насрещната лента, тъй като в тази им част те са изолирани от всички останали доказателства по делото.

След процесното ПТП П. К. била извадена от автомобила си с помощта на пристигналите служители на противопожарна безопасност, тъй като тя не можела да излезе сама и откарана с линейка в СПО към МБАЛ •••“ гр. •••, където й била оказана първа помощ. Там били установени следните увреждания: Мозъчно сътресение. Разкъсно – контузна рана окципитално вляво. Счупване на ляво бедро. Разкъсно – контузна рана на дясно коляно. Контузия на дясна раменна става. Коланна травма на гръдния кош; Контузия и подкожен хематом в областта на лява дясна зигоматична кост; Открита рана зад дясно ухо; Контузия на белия дроб.

Ищцата е отказала лечение в тази болница, поради което й е поставен транспортен гипс и по нейно желание е транспортирана с линейка за продължаване на лечението в УМБСАЛМ •••. Там на носилка са я придвижвали в различните кабинети, тъй като не е можела да ходи, била е в шок, плачела е и се е оплаквала, че всичко я боли. На следващия ден 26. 02. 2023г. е извършено оперативно лечение на счупването на ляво бедро с имплантирането на метална остеосинтеза с пирон и винтове.

Раната на врата зад дясното ухо на ищцата, в областта на тила била зашита с около 10 шева. За целта там косата й била обръсната.

В болницата е останала около две седмици. През това време там е останала и нейната братовчедка – свидетелката К. В. Б., за да й помага при извършването на неотложни дейности – хранене, посещаване на тоалетна и т.н.

Поради болки и кръвохрак е приета в Клиниката по хирургия, където след провеждане на високоспециализирани изследвания на гръдния кош е установена контузия на белия дроб. Проведено е лечение с вливания, антибиотична профилактика, модулатори на хемастаза – витамин К, С, антитромботична профилактика, дихателна гимнастика.

Поради настъпило усложнение – хематом в областта на счупването на бедрена кост е проведено отново оперативно лечение – инцизия и евакуация на хематома.

След изписването й на домашно лечение, тя около месец била на легло и не можела да става самостоятелно, както и не можела да се храни с дясната си ръка. За изправянето й, ходенето й до тоалетна и за храненето й, помагала свидетелката К. Б.. Преди половин година болките в ляво бедро са се засилили и през януари 2024г. е проведено ново оперативно лечение за премахване на долните винтове.

Ищцата е започнала да се придвижва с патерици, които е използвала и в по – късен период, когато се придвижва на по – големи разстояния.

Проведен е курс физиотерапия е рехабилитация, поради ограничен обем движение в лява тазобедрена колянна става, което води до скъсяване на възстановителния процес и по – добри резултати от лечението.

Периодът на лечение /възстановителният период/ на ищцата е бил около 8 месеца. През този период ищцата е търпяла болки и страдания, като първите два месеца болките са били с по – голям интензитет. Към датата на прегледа от вещото лице д-р К. С. – 29. 04. 2024г., ищцата е имала оплаквания от дискомфорт и болки в лява колянна става и мястото на счупването. Вещото лице е установило оперативни белези по външната става на ляво бедро. Ищцата изпитва чувство на срам от тях и като цяло нейното емоционално състояние е влошено – не може да изпита радост от завършването си, не смее да се вози в кола.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените към исковата молба писмени доказателства, от заключението на съдебно – медицинската експертиза на вещото лице д-р К. С. и от устните обяснения на вещото лице, дадени в с.з. на 07. 05. 2024г., както и от свидетелските показания на К. В. Б. – всичките, кореспондиращи помежду си.

Видно от приложените по делото фактури и от заключението на вещото лице д-р К. С. по приетата СМЕ, както и от устните обяснения на вещото лице – пострадалата е направила разходи за лечението си в размер на 2038, 71лв., които са били необходими за лечението й.

От правна страна.С оглед гореизложеното е видно, че ищцата е пострадала от извършен деликт. Деликтът е извършен виновно от Ф. К. А., който в качеството му на водач на лек автомобил „Форд Фокус“ “, с рег. № •••, при максимално разрешена скорост от 90 км/ч. се е движел с 99, 8км. / превишена и несъобразена скорост/ при навлизане в завой, изгубил управлението на автомобила и навлязъл в насрещната лента за движение, там изминал 37 м. и последвало ПТП с правомерно движения се в собствената си лента за движение лек автомобил „Опел Астра“ управляван от ищцата, в резултат на което й причинил описаните по – горе многобройни увреждания. С това си поведение Ф. А., е нарушил разпоредбите на: чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП: Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди; чл.20, ал.1 от ЗДвП: Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват; чл.20, ал.1 от ЗДвП: Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Чл.21 от ЗДвП: При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство в извън населено място е забранено да превишава стойността от 90км.ч.

В резултат на този деликт П. К. е претърпяла гореописаните неимуществени увреждания – болки, страдания и неудобства, както и имуществени вреди в размер на 3775, 19лв. Наличието на застраховка гражданска отговорност на лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, с рег. № •••, към датата на ПТП – ••• /обстоятелство, което е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване/, дава основание да се реализира отговорността на застрахователното дружество, както за обезщетението за неимуществените вреди, като и за обезщетението за имуществени от страна на пострадалия ищец.

По отношение размера на неимуществените вреди. Изхождайки от разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, от тези на раздел ІІ от ПП на ВС на РБ-я № 4 от 23. 12. 1968г., от възрастта на пострадалата – на ••• години, към датата на процесното ПТП, на която предстои трудова дейност и кариера; претърпените многобройни увреждания в тяхната съвкупност, които са увеличавали интензитета на болките; обстоятелството, че е претърпяла и мозъчно сътресение и счупване на ляво бедро – всяко от които представлява средна телесна повреда; от претърпените оперативни намеси общо три - две на костта на ляво бедро /първата за инплантиране на метална остеосинтеза с пирон и винтове, втората за инцизия и евакуация на хематома и третата за изваждането на винтовете/; от обстоятелството, че се касае за младо неомъжено момиче, на което се е наложило да обръснат косата на тилната област и на което са останали белези от операциите по лявото бедро, от които тя се срамува; от обстоятелството, че около месец и повече общо тя е била на легло в болницата и при домашното лечение, през което време освен болки е изпитвала и неудобства от санитарно – хигиенно естество, от периода на лечение - около 8 месеца и обстоятелството, че през този период ищцата е търпяла болки и страдания, като първите два месеца болките са били с по – голям интензитет, болките които е търпяла и след операцията по изваждането на част от винтовете, от болките които тя е търпяла и след тази операция за период около две седмици; начинът на лечение - венозни вливания от системи, а впоследствие приемът на антикоагуланти и обезболяващи, от настъпилите негативни промени в психическата сфера на ищцата; от размера на минималната работна заплата за страната към датата на увреждането - 780 лв. и към настоящия момент - 933 лв., Пернишкият окръжен съд намира, че сумата от 70 000лв. би обезщетила справедливо П. К. за претърпените от нея неимуществени вреди.

Възраженията на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата са неоснователни. По делото се установи, че: ищцата е управлявала лекия автомобил „Опел Астра“ в нейната лента за движение; че не е имала техническата възможност да спре въпреки, че тя е управлявала автомобила с 50, 04км./ч. при разрешена скорост от 90км./ч., тъй като почти насрещно идващият автомобил „Род Фокус“ се е движел с 99, 8км/ч.; че е била с поставен предпазен колан, от който е получила коланната травма на гръдния кош /заключението на комплексната САТЕ и СМЕ/; че извършаването на операцията на следващия ден след катастрофата в болница „•••“ гр. ••• с нищо не е влошило нейното лечение и оздравителен период; че операцията по изваждането на инплантираните винтове е допринесла за по – бързото й оздравяване; че е провела рехабилитационен курс, който също е допринесъл за нейното по – бързо и пълноценно възстановяване.

Следователно ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сума в размер на 70 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и в размер на 3775, 19лв. имуществени вреди. Върху двете суми следва да бъде присъдени законната лихва за забава, считано от 15. 03. 2023г. – датата на предявяване на застрахователната претенция – така, както се претендира. За горницата над 70 000лв. до пълния претендиран размер за обезщетението за неимуществени вреди от 80 000лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Ищцата не е направила разноски.

Ответникът е направил разноски по делото в размер 850 лв., от които - 200лв. възнаграждение за вещото лице по СМЕ, 450лв. възнаграждение за вещото лице САТЕ и 200лв. възнаграждение за комплексната САТЕ и СМЕ. С оглед изходът по делото и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество сумата 115, 21лв., представляваща направените от ответника разноски.

На основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА вр. с чл. 7, ал.2, т. 4 от НМРАВ, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адвокат Я. Д. от САК, сумата 6552, 01лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата.

Тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавни такси и разноски, на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Пернишкия окръжен съд сумата 2911, 12лв. държавна такса, както и сумата 750лв. разноски /100лв. възнаграждение за свидетел, 450лв. за САТЕ и 200лв. за СМЕ, изплатени от бюджета на съда/, ведно със законните лихви за забава на държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното изплащане.

Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът