Решение № 7551 от 10.11.2017 г. на Софийски градски съд по дело № 5642/2012 г.

Производството е по реда на чл. 196 и сл. от ГПК /отм./. С решение от 04.11.2011 г., постановено по гр.д. № 4384/ 2005 г. и гр.д. № 6886/2005 г. ( присъединено с разпореждане от 21.09.2005 г. на СРС, 41-ви състав по гр.д. № 6886/2005 г. на основание чл. 123 ГПК(отм.) по описа на Софийски районен съд, ГО, 41-ви състав, са уважени искове, предявени от З.З.М., Ж.Х.Р. и М.Г.М.( последният починал на 20.05.2010 г. и заменен в процеса от наследниците по закон – П.А.М. и Е.М.М. на основание чл. 120 ГПК, отм.) с правно основание чл. 39 ЗЖСК за отмяна на решенията, приети от Общото събрание на ЖСК „П.У.“, състояло се на 25.05.2005 г. и на 04.08.2005 г. поради противоречие със закона. Постановеното съдебно решение е обжалвано от въззивника ЖСК „П.У.“, който представя подробно изложение на основанията си за неправилност на същото.Претендира разноски за производството. Въззиваемата страна – З.М., Ж.Р., П.М. и Е.М. оспорват въззивната жалба като неоснователна. Представят писмени доказателства и претендират разноски. Въззивната жалба е подадена от легитимирани лица, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване на основание чл. 42 ЗЖСК, предвид което подлежи на разглеждане по същество. Въззивното решение е валидно и допустимо, предвид което съдът следва да провери неговата правилност въз основа на посочените във въззивната жалба основания. По отношение на частта от съдебното решение, с която е прието за незаконосъобразно и е отменено като такова решението на Общото събрание на ЖСК от 25.05.2005 г., настоящата съдебна инстанция намира следното: Неоснователно е възражението на въззивника за неправилност на съдебното решение, в частта, с която е прието, че в рамките на т.1 от дневния ред е бил разискван и гласуван финансов отчет на ЖСК. Действително в дневния ред не фигурира посочване изрично на израза „финансов отчет”, съответно същото липсва и в отправените до членовете на ЖСК покани. Въпреки това съдът правилно е приел, че се касае именно до приемане на финансов отчет в тази точка от дневния ред, тъй като от преценката на реално извършените действия, отразени в протокола от Общото събрание, се установи, че това е дейността, която е била осъществена. Видно е, че са обсъждане въпроси за финансово състояние на ЖСК, баланса, приходите и разходите на същата, съответно –даван е отчет на член кооператорите. Това е и едно от правомощията на Общото събрание на ЖСК, посочено изрично в разпоредбата на чл. 28, ал.1 т. 9 ЗЖСК. В тази връзка напълно необосновано е твърдението на въззивника, че просто са обменяли информация. Такава дейност не е предвидена в параметрите на правомощията на Общото събрание на ЖСК. Действително това не изключва то да извършва и други дейности, извън изрично посочените в закона, доколкото не се нарушава последния, но като се има предвид, че обективно се установява фактът, че на процесното Общо събрание всъщност е правен финансов отчет пред член-кооператорите, то съдът правилно е приел, че представената в табличен вид информация не се придружава от и по съществото си не съставлява отчет на управителния съвет и доклад на контролния съвет, не е представена детайлно информация от УС за движението на средствата /на кооперацията и на отделните членове/, липсват документи, които удостоверяват извършени стопански дейности и датата на която това е сторено. Приетия финансов отчет в този си вид нарушава правата на член-кооператорите и в частност тези на ищците, предвид което е незаконосъобразен и решенето в тази му част следва да се отмени. Въззивникът и не твърди, че посочените елементи са били налице, тъй като изгражда защитата си единствено с довода, че това е било просто обмен на информация. В тази връзка следва да се има предвид, че именно в доказателствената тежест на въззивника е било да установи, че твърденията на въззиваемата страна за липсата на доклади, включително по пера и непредставянето на каквито и да било разходни и приходни документи са неоснователни. Посоченото важи и за частта от решението на Общото събрание (т.2 в Протокола), която касае приходи и разходи на ЖСК. Настоящата съдебна инстанция приема за правилен и извода на СРС по отношение непосочването на дейността по приемането на финансовия отчет по периоди в поканата, с която е обявен дневния ред и съответно за незаконосъобразността на приетото от ОС на ЖСК решение в тази му част. В поканата действително не е посочено, че ще се разглежда финансовото състояние на ЖСК в целия период от 1987 г. до 1999 г. Направеното възражение от въззивника, че периодът се предполага и не е трябвало да се посочва е напълно неоснователно. Напротив, при непосочване на периода, за който се касае финансовия отчет, се предполага, че той ще обхваща единствено периодът на предходната година. Като се има предвид, че строителството на сградата е спряно и не се извършват никакви строителни дейности, то се стига до логичния извод, че след като ще се обсъжда финансовото състояние на ЖСК за последната година, то няма да има съществени въпроси, които да засягат интересите на членовете, предвид липсата на каквато и да било дейност. От своя страна всичко това води до извода, че членовете на ЖСК не са били информирани коректно за въпросите, които ще са предмет на обсъждане и решаване в рамките на Общото събрание и съответно са били лишени от възможност да вземат адекватно на действителността решение дали да присъстват на същото или не, тъй като не са имали реална представа как взетите решения могат да се отразят на техните права и законни интереси. С оглед изложеното съдът намира, че правилно СРС е приел, че в обявения с поканите дневен ред не е било посочено точно за какъв период ще се приема финансов отчет, предвид което приемането на такъв за период от 1987 до 1999 г в рамките на събранието е незаконосъобразно. Посоченото води до незаконосъобразност и на приетите подточки като част от приемането на финансовата информация, а именно: т.1.1. приходи, т.1.2 разходи, 1.3 привеждане на разходите към левова равностойност към 2004 г. и т.1.4 определяне на цената на кв.метър застроена площ към 2004 г., която са платили членкооператорите на „общо основание“. Като част от финансовия отчет на ЖСК, те също са приети незаконосъобразно доколкото касаят и се основаван на приети решения за приходи и разходи за необявен в дневния ред период. В частност т. 1.3 от дневния ред, също е разгледана и приета незаконосъобразно доколкото направените разходите за годините до датата на събранието, както и всеки друг разход се реализират към датата на извършването им и не подлежат на „осъвременяване“, тъй като именно към този момент се отразяват като отрицателна разлика в патримониума на лицето, което го е извършило. Отрицателната разлика към посочения момент не се влияе от настъпила впоследствие инфлация, нито деноминация съответно разходът не може да бъде произволно увеличаван или намаляван впоследствие. Въпросът за деноминацията на българския лев и отражението му върху вече направените разходи и приходите от своя страна се урежда единствено и директно от Закона за деноминацията, като правните последици настъпват по силата на чл. 2, ал.3 и не са от компетентността на Общото събрание на ЖСК. Правилно СРС е приел, че материалната законосъобразност на приетото решение по т.1.4 не може да бъде проверена, тъй като към делото не са представени като писмени доказателства никакви документи, от които да става ясно как е изчислена и от кого посочената цена от 510 лв. на кв.м. Съответно това води до незаконосъобразност на приетото решение от ОС на ЖСК и в тази му част, по повод което съдът се солидализира с мотивите изложени от първоинстанционния съд. Освен това правилно първоинстанционния съд е приел, че приетите решения от ОС за задължаване на член -кооператорите по право, останали като кооператори на общо основание: З.З.М., Ж.Х.Р., М.Г.М., И.М.Ч.и Л.М.С.да заплатят по сметка на кооперацията посочените суми в срок до 10.06.205 г. за покриване на строителната стойност на разпределените им обети, са незаконосъобразни, тъй като не са включени в обявения дневен ред, а от друга- не се придружават с каквито и да било документи с оглед извършване на преценка за материалната им законосъобразност. Не се установява решенията да са приети в изпълнение на чл. 18, т. 1 от ЗЖСК, нито на чл. чл. 35, ал. 1 ЗЖСК съответно чл. 36, ал. 2 ЗЖСК. Приложената справка за м.май 2005 г./без дата/, не е подписана от УС и/или КС на ЖСК и не сочи цена на разпределените на тези кооператори обекти в сградата, вкл. и стойността на дължимите от тях встъпителни и/или дялови вноски. Същата съдържа информация за дължими суми без посочена обосновка за това. По делото не са ангажирани доказателства за съществуващи към момента на провеждане на ОС задължения за суми от страна на ищците, а приложения протокол за разпределяне на обектите в ЖСК към 15 май 2005 г. установява, че стойностите, които са определени на член-кооператорите /включително и на ищците/ са били изплатени. Неоснователно е възражението за неправилност, направено от въззивника по повод извода на първоинстанционния съд, че решението от 25.05.2005 г. е назаконосъобразно и в частта, досежно приетите нови членове на ЖСК. Видно е от събраните в хода на делото доказателства, че нито пред съда, нито пред самото Общо събрание са представени данни, от които да може да се заключи, че в ЖСК е налице свободен имот, за който може да се приеме нов член. Липсват доказателства и че посочените лица отговарят на изискванията и могат да бъдат членове. Това е в противоречие с разпоредбата на чл.11 и чл.30, т.1 и т.2 от ЗЖСК, предвид което решението е незаконосъобразно. Неоснователно е и възражението срещу изводите на СРС по отношение незаконосъобразността на оспорваното решение на Общото събрание на ЖСК в частта досежно „обсъждане и решение по статута на починал член кооператор“. Правния режим на наследяването на членствените права при смърт на член-кооператор е изрично уреден в чл. 23 ЗЖСК, където въпросът с приемането на молбата на наследниците, с която заявяват желание да встъпят в ЖСК е в правомощията на Управителния съвет на ЖСК. Съответно при прекратяването на членственото правоотношение, поради нежелание на наследниците да встъпят в ЖСК, правното положение се определя от разпоредбата на чл. 24 ЗЖСК като в този случай не се приема решение от страна на общото събрание, с което да се приема или не изплащането на дяловете на наследниците, доколкото въпросът е уреден в закона и не зависи от волята на Общото събрание на ЖСК. По отношение на проведеното на 04.08.2005 г. общо събрание на ЖСК, настоящата съдебна инстанция намира за правилен извода на СРС за незаконосъобразност на приетите на него решения, предвид факта, че се установи нарушение в реда на свикването му. Видно е от представения списък на членовете на ЖСК, които са получили покана за провеждането на Общото събрание, че в него не е посочено, че на ищеца Ж.Р. е връчена поканата. Самата покана, приложена по делото е оформена като връчена при отказ, но липсва подпис на връчителя и посочване на адреса, на който е извършено връчването. Предвид факта, че редът за връчване на поканите за Общо събрание не е изрично посочен в ЗЖСК, както и този, че по делото не е представен устав на ЖСК, от който да се установи какъв ред са предвидили членовете, то за връчването на поканите следва да се прилага ГПК. Съобразно последния при оформянето на разписките задължително се посочва адресът, на който се осъществява връчването и се поставя подпис на връчителя, като по този начин той удостоверява направеното връчване. Липсата на тези елементи означава, че връчването на поканата на ищцата Ж.Р. не отговаря на изискванията на ГПК и съответно тя не е била редовно призована за общото събрание. Неспазването на правилата за свикване на общото събрание опорочава цялата процедура по свикваните му и прави всички решения, приети на него незаконосъобразни. С оглед изложеното настоящата съдебна инстанция приема, че предявените искове с правно основание чл. 39 ЗЖСК са основателни и следва да бъдат уважени съответно първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Предвид изхода на спора на въззиваемата страна следва да се присъдят разноските, направени в хода на въззивното производство, а именно: за З.М. сумата от 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса, а за ищците П.М. и Е.М. общо сумата от 250 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за представителство пред въззивната инстанция. В тази връзка следва да се има предвид, че в последното по делото заседание, адвокатът на последните е посочил, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. е за двете заедно и то за две инстанции, съответно съдът приема, че за всяка инстанция е дължима по ½ от сумата т.е. за въззивната инстанция е заплатена единствено сумата от 250 лв. адвокатско възнаграждение. Въззиваемата Ж.Р. не е направила искане за присъждане на разноски и не е представила доказателства за реализирани разходи във връзка с производството. Така мотивиран Софийски градски съд