Решение № 295 от 23.4.2024 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 1890/2022 г.

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от М. М. С., ЕГН ••••••••••, с адрес: с. •••••, със съдебен адрес за връчване на съобщения н книжа по настоящата искова молба - гр. •••••, кантората на адвокат Г. Ю., с която срещу К. М. П., с ЕГН ••••••••••, с адрес: с. •••••. Иска се от съд ада допусне съдебна делба на следния съсобствен между страните недвижим имот, придобит на основание наследствено правоприемство, а именно - Урегулиран поземлен имот парнел, представляващ парцел XIII /тринадесети/, пл.№ 299/двеста деветдесет и девет/, кв.33 /тридесет и три/ по плана на село •••••, одобрен със Заповед № 51з/1973г, с площ за имота 1020 кв. м./ хиляда и двадесет/ квадратни метра/, при граници и съседи за имота - улица, УПИ XII- 288, кв.33, УПИ ХГУ-487, кв.33, УПИ XV- 289, кв.33, УПИ XVIII-306, кв.33 и УПИ XVI-300, кв.33, ПЪРВИ жилищен етаж от жилищната сграда със застроена площ от 103 кв. м., и който се състои от три стаи и кухня, клозет - баня, и антре, от двуетажна жилищна сграда, изградена в Урегулиран поземлен имот парцел, представляващ парцел XIII /тринадесети/, пл. № 299 /двеста деветдесет и девет/, кв.33 /тридесет и три/ по плана на село •••••, одобрен със Заповед № 513/ 1973г., с площ за имота 1020 кв. м./ хиляда и двадесет/ квадратни метра, при граници и съседи за имота: улица, УПИ XII-288, кв.33, УПИ XIV-487, кв.33, УПИ XV- 289, кв.33, УПИ XVIII-306, кв.33 и УПИ XVI-300, кв.33, при квоти от по 1/2 идеална част за всяка една от страните. Твърди се от ищеца, че с ответната страна са законни наследници на М. С. М., бивш жител на с. К., починал на 17.06.2015г и на Р. И. М., бивш жител на с. К., починала на 18.11.2020г, видно от приложеното копие на Удостоверение за наследници с изх.№ 385/ 12.07.2022г, издадено от Община Симитли. Сочи се, че на основание Нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден чрез обстоятелствена проверка № 184, том № 3, дело № 606/1961г., наследодателите на страните са признати за собственици на основание давностно владение на недвижим имот в землището на село К., представляващ - дворно място с площ от 1200 кв. м., при съседи: С. Т. М., И. Дж. Ф. С., улица, Йор. Н. Н. и С. П., който имот е отбелязан с пл. № 219 по плана на селото. В същия имот от страна на наследодателите им се сочи, че е била изградена едноетажна жилищна сграда, като въз основа на учредено право на строеж на ищеца, инкорпорирано в Нотариален акт за учредяване право на строеж върху чужда земя № 42, том №1, дело № 58/28.02.1985г, родителите М. М. и Р. М., в качеството им на собственици на парцел XIII /тринадесети/, пл. № 299 /двеста деветдесет и девет/, кв.33 /тридесет и три/ са учредили на ищеца право на строеж на втори жилищен етаж от жилищната сграда със застроена площ от 103 кв. м., и който се състои от три стаи и кухня, клозет -баня, и антре, собственост на семейството на ищеца, като построено по време на брака с починалия й съпруг. Твърди се от ищеца, че ответната страна, без каквото и да било основание през 2016г. е затворила /заключила и отнела достъпа на ищеца до първият жилищен етаж, на който и към онзи момент и към настоящия сочи, че е съсобственик на основание наследствено правоприемство, като се поддържа, че е бил отнет и достъпа до мазето и ограничен и достъпа й до втория жилищен етаж, което принудило ищцата да изгради външна метална стълба. Сочи се, че на основание чл.31, ал.2 ГПК с нарочна покана, редовно връчена на ответната страна, последната е била уведомена за задължението си да заплаща на ищеца обезщетение за ползите, от които е лишена от отнетия достъп до имота. Към настоящия етап се сочи, че видно от приложеното копие на Скица с изх. № 575/15.07.2022г, издадена от Община Симитли са актуалните технически данни на поисканите да се допуснат до делба имоти с както следва: Урегулиран поземлен имот парцел, представляващ парцел XIII /тринадесети/, пл. № 299 /двеста деветдесет и девет/, кв.33 /тридесет и три/ по плана на село •••••, одобрен със Заповед № 513/1973г, с площ за имота 1020 кв. м./ хиляда и двадесет/ квадратни метра/, при граници и съседи за имота: улица, УПИ XII - 288, кв.33, УПИ XIV - 487, кв.33, УПИ XV - 289, кв.33, УПИ XVIH - 306, кв.33 и УПИ XVI -300, кв.33, както и ПЪРВИ жилищен етаж от жилищната сграда със застроена площ от 103 кв. м., който се състои от три стаи и кухня, клозет - баня, и антре, от двуетажна жилищна сграда, изградена в Урегулиран поземлен имот парцел, представляващ парцел XIII /тринадесети/, пл.№ 299 /двеста деветдесет и девет/, кв.33 /тридесет и три/ по плана на село •••••, одобрен със Заповед № 513/1973г., с площ за имота 1020 кв. м./хиляда и двадесет/ квадратни метра/, при граници и съседи за имота: улица, УПИ XII - 288, кв.33, УПИ XIV - 487, кв.33, УПИ XV - 289, кв.33, УПИ XVIII - 306, кв.33 и УПИ XVI-300, кв.33. Твърди се от ищеца, че с ответника са съсобственици на имота при равни квоти, на основание наследствено правоприемство от родителите им, като не могат да разделят съсобствеността доброволно. Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК. В законоустановения срок ответницата е подала писмен отговор, като наред с подаване на писмения отговор от ответната страна, на основание чл.341, ал.2 ГПК вр. с чл.34 ЗС е поискано включване в делбената маса на още един имот. Не се оспорва допустимостта и частичната основателност на иска по отношение на описания първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 103 кв.м., който се състои от три стаи и кухня, клозет - баня и антре, която жилищна сграда е построена в УПИ – XIII – 299, урегулиран поземлен имот тринадесети за имот двеста деветдесет и девет, кв.33 по плана на с.К., одобрен със Заповед № 513/1973г., с площ от 1020 кв.м., при граници и съседи съгласно нотариален акт № 184, том Ш, дело № 606/1961 г. на PC – Благоевград: улица, С. Т. М., И. Дж. Ф. С., Йор. Н. Н. и С. П., а съгласно скица с изх. № 575 /15.07.2022 г. изд. от Община Симитли: улица, УПИ XII - 288, УПИ ХIV -487, УПИ ХV - 289, УПИ XVIII - 302 и УПИ XVI - 300 от същия квартал. От ответната страна се прави възражение за недопустимост на иска за делба по отношение на урегулираният поземлен имот УПИ – XIII - 299, кв. 33, като се твърди, че в него е построена жилищна сграда в режим на етажна собственост и в този случай е недопустима делба на такъв поземлен имот /парцел/, съгласно разпоредбите на чл. 38 ЗС. Твърди се, че относно парцела следва да се направи разпределение за ползване, както и на общите части в жилищната сграда - мазе и таван като мазето е разпределено и към настоящия момент, като ищцата ползва най - голямото мазе, а тавана се ползва само от ищцата, за което се сочи, че на ответника й се дължи обезщетение. Сочи се още, че вместо парцела подлежи на делба построеният от общият им наследодател М. С. М. в гореописания поземлен имот /парцел/ масивен гараж, който е пропуснат и не е посочен в исковата молба. Ето защо се прави искане гаража, построен в недвижимия имот да се допусне до делба при равни квоти, като съсобствен на основание наследство от М. С. М. и Р. И. М., бивши жители на с.К., общ.Симитли. Не се оспорва твърдението на ищеца, че са наследници на посочените две лица, като всички останали твърдени факти и обстоятелства се оспорват, като неверни. Изтъкват се обстоятелства, че ищцата не се е грижела за родителите си приживе, както и че не й е ограничавано правото на собственост. Сочи се от ответника, че не ползва имотите, предмет на делбата, за да дължи обезщетение, като се твърди, че ищцата ползва самостоятелно, тавана на къщата, гаража, УПИ – ХШ - 299, кв.33 по плана на с.К. и бунара в него, изградени в гореописания поземлен имот и за които се твърди, че се дължи обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС срещу ползването, което изявление ответната страна отправя в писмен вид в писмения отговор и желае същото да се счита за писмена покана. При тези твърдения не се възразява по допускане на първия етаж и гаража до делба, а по отношение на поземления имот искът за делба се счита за недопустим. Съдът, с определението по чл. 140 ГПК на основание чл.341, ал.2 ГПК е включил в делбената маса като предмет на делба и искането на ответника за делба при равни квоти и на следния недвижим имот: МАСИВЕН ГАРАЖ, с площ от 21 кв.м., построен в наследственият УПИ – XIII - 299 - урегулиран поземлен имот, тринадесети, за имот двеста деветдесет и девет, кв.33 по плана на с. К., одобрен със Заповед № 513/1973 г., с площ от 1020 кв.м., при граници и съседи съгласно нотариален акт № 184, том Ш, дело № 606/1961 г. на PC - Благоевград: улица, С. Т. М., И. Дж. Ф. С., Йор. Н. Н. и С. П., а съгласно скица с изх. № 575/15.07.2022 г. изд. от Община Симитли: улица, УПИ XII - 288, УПИ ХIV - 487, УПИ ХV - 289, УПИ XVIII - 302 и УПИ XVI - 300 от същия квартал, с вход откъм улицата и разположен откъм УПИ XII - 288, кв.33 по плана на с.К., с административен адрес на имота: с. К., ул. “Ал. Стамболийски” № 8, при равни квоти от по 1/2 /една втора/ идеални части за съделителите К. М. П. и М. М. С.. В проведеното открито съдебно заседание на 21.02.2023 година ищцата М. С. не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител – адвокат Ю., която поддържа депозираната молба, с изключение на УПИ – парцел, по отношение на който е направила оттегляне на предявения иск за допускане до делба на същия. С оглед направеното оттегляне, което се поддържа и от ответницата чрез нейния процесуален представител съдът с протоколно определение № 331/21.02.2023 година е прекратил производството по настоящото гражданско дело № 1890/2022 г. по описа на РС – Благоевград, по отношение на иска за делба на Урегулиран поземлен имот, парцел, представляващ парцел XIII /тринадесети/, пл. № 299 /двеста деветдесет и девет/, кв.33 /тридесет и три/ по плана на село •••••, одобрен със Заповед № 513/1973г., с площ за имота 1020 кв.м. /хиляда и двадесет квадратни метра/, при граници и съседи за имота: улица, УПИ XII - 288, кв.33, УПИ XIV - 487, кв.33, УПИ XV - 289, кв.33, УПИ XVIII -306, кв.33 и УПИ XVI - 300, кв.33. И двете страни ангажират писмени и гласни доказателства, както и изразяват становище по същество на делото. Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници с изх. № 385/12.07.2022 година се установява, че общият наследодател на страните - М. С. М., с ЕГН •••••••••• е починал на 17.06.2015 година, като от същото удостоверение се установява, че и съпругата му Р. И. М. е починала на 18.11.2020 година, като и двамата са оставили за свои законни наследници дъщерите си - М. М. С. и К. М. П.. Видно от Нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден чрез обстоятелствена проверка № 184, том № 3, дело № 606/1961г., наследодателите на страните са признати за собственици на основание давностно владение на недвижим имот в землището на село К., представляващ - дворно място с площ от 1200 кв.м., при съседи: С. Т. М., И. Дж. Ф. С., улица, Йор. Н. Н. и С. П., който имот е отбелязан с пл. № 219 по плана на селото. Съгласно Нотариален акт за учредяване право на строеж върху чужда земя № 42, том № 1, дело № 58/28.02.1985г, наследодателите на страните са изградили едноетажна жилищна сграда и са учредили право на строеж на ищцата М. М. С. на втори жилищен етаж от жилищната сграда, със застроена площ от 103 кв.м., състоящ се от три стаи и кухня, клозет - баня, и антре. По делото е представена и скица на процесния имот, както и удостоверение за данъчна оценка от дата 27.07.2022 година касаещо първия жилищен етаж. По делото е представено Разрешение за строеж № 133/27.09.1988 година, от което се установява, че на М. С. М. е разрешено да построи гараж в процесния имот, като са представени и съответните строителни книжа за този гараж. По делото в качеството на свидетели и на двете страни са допуснати и разпитани свидетелите А. Л. и Т. Р. От разпита на свидетеля А. Л. се установява, че същият е първи братовчед на страните, като техният баща е брат на неговата майка. Споделя, че той също живее в село К., близо до М. и К.. Сочи, че преди време, докато вуйчо му е бил още жив, всеки ден е ходил в неговия имот, както и той е идвал при тях нагости. Споделя, че е работил в имота на вуйчо си, който се намира в село К., като в имота има гараж и баня на дърва, който гараж се намира до улицата откъм съседа Б. С. П.. Сочи, че гаражът бил построен от вуйчо му и зет му, както и той лично е помагал. Сочи, че гаражът е построен около 1988 г. и знае, че по документи гаража се води на името на вуйчо му М. М.. Споделя, че друг гараж в този имот няма. Помагал е при строежа на този гараж. Не знае този гараж впоследствие да е даряван или продаван на някого. Знае, че до ден днешен този гараж се води на вуйчо му М.. Споделя, че братовчедка му М. ползва този гараж след смъртта на вуйчо му М., но последно е бил в имота на погребението на вуйна му. Споделя още, че когато се е построил първия етаж, гаража и банята не били построени. Двамата зетьовци са помагали на М. при изграждане на гаража, но сега и двамата са починали. Според него първо се построил втория етаж, след това бил построен гаража и банята зад гаража. Не е виждал вуйчо му да ползва гаража, като М. и съпругът й имали кола и затова само те ползвали гаража. От разпита на свидетелката Т. Р. се установява, че познава страните по делото, тъй като от 1977 г. е омъжена в село К., като по това време К. вече била в гр.Перник омъжена. Споделя, че М. живеела при родителите си в тяхната къща, която била на един етаж. Посочва още, че къщите им били в съседство, една срещу друга на улицата. Когато се оженила и отишла в селото къщите им били на по един етаж, като в къщата нямало баня и тоалетна. Посочва, че бащата на М. й прехвърлил въздух, за да строи втори етаж, който бил построен от свекъра на М. и мъжа й, защото били майстори и много бързо направили втория етаж. Тъй като били останали материали, а М. и съпруга й имали кола, решили да направят гараж, отзад тоалетна и баня, като родителите на М. разрешили да се построи гараж и баня. Споделя, че родителите на М. не са купували материали за банята и гаража, защото на М. и Стефчо им били останал строителни материал от втория етаж. Сочи, че не е виждала К. и мъжа й да строят там. Споделя, че гаражът е направен през 1980 г., като на М. мъжа й го ползвал този гараж, защото те двамата имали автомобил. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Предявеният иск за делба с правно основание чл. 34 ЗС, вр. чл. 341 ГПК е процесуално допустим – заявен е от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това. Процесуалните предпоставки за допустимост на иска, за правния интерес и процесуалната легитимация се извеждат от фактическите твърдения на ищеца, които сочат, че с ответната страна са съсобственици на основание наследствено правоприемство на описания в исковата молба недвижим имот и включения в делбената маса гараж, чиято подялба не могат да извършат доброволно. По същество: За да се уважи предявения иск за делба, е необходимо да се установи, че страните са съсобственици на процесните недвижими имоти, на соченото придобивно основание, както и че не могат да ги поделят доброволно /арг. чл. 34 от ЗС/. Правото на собственост се придобива с правна сделка, по давност или при осъществяването на друг юридически факт, имащ за последица прехвърляне на вещно право върху една вещ /чл.77 от ЗС/. Делбата представлява ликвидиране състоянието на съществуваща имуществена общност. В производството по допускането й съдът решава въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е полагащата се част на всеки съделител. Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно фактът, че са наследници на посочения общ наследодател, както и че последният приживе е бил собственик на описаната веща, т.е. ищецът следва да установи факта, че с ответната страна са съсобственици при равни квоти на описаната вещ на поддържаното в исковата молба придобивно основание, както и че липсва доброволен начин за уреждане на делба извънсъдебно. С оглед включването на делбената маса на основание чл.341, ал.2 ГПК на масивен гараж, в тежест на ответника е да установи, че този допълнителен имот е бил собствен на наследодателите им, както и че с ищеца са съсобственици на същия при равни квоти на основание наследство. Не се оспорва от страните, че са сестри и са наследници на лицата М. С. М. и Р. И. М., техни родители, както и не се оспорва, че приживе същите са били собственици на първи жилищен етаж от жилищната сграда, със застроена площ от 103 кв.м., и който се състои от три стаи и кухня, клозет - баня, и антре, от двуетажна жилищна сграда, изградена в Урегулиран поземлен имот парцел, представляващ парцел XIII /тринадесети/, пл.№ 299/двеста деветдесет и девет/, кв.33 /тридесет и три/ по плана на село К., общ.Симитли, одобрен със Заповед № 513/ 1973г, с площ за имота 1020 кв.м./ хиляда и двадесет/ квадратни метра/, при граници и съседи за имота-улица, УПИ XII-288, кв.33, УПИ XIV-487, кв.33, УПИ XV- 289, кв.33, УПИ XVIII-306, кв.33 и УПИ XVI-300, кв.33. Не се оспорва от страните и квотите на съсобственост, а именно по 1/2 идеална част за всяка една от страните. От събраните по делото писмени доказателства – описания по - горе нотариален акт - нотариален акт за учредяване право на строеж върху чужда земя № 42, том № 1, дело № 58/28.02.1985г и скица касаещ първи жилищен етаж от жилищната сграда със застроена площ от 103 кв.м., и който се състои от три стаи и кухня, клозет - баня, и антре, от двуетажна жилищна сграда, изградена в Урегулиран поземлен имот парцел, представляващ парцел XIII /тринадесети/, пл. № 299 /двеста деветдесет и девет/, кв.33 /тридесет и три/ по плана на село К., общ.Симитли, одобрен със Заповед № 513/ 1973г, с площ за имота 1020 кв.м./ хиляда и двадесет/ квадратни метра/, при граници и съседи за имота: улица, УПИ XII- 288, кв.33, УПИ XIV-487, кв.33, УПИ XV- 289, кв.33, УПИ XVIII-306, кв.33 и УПИ XVI-300, кв.33, се установи, че наследодателите на страните са изградили едноетажна жилищна сграда, като със същия са учредили право на строеж на М. М. С. на втори жилищен етаж от жилищната сграда със застроена площ от 103 кв.м., и който се състои от три стаи и кухня, клозет - баня, и антре. Установява се и че в поземления имот е построена процесната жилищна сграда, като втори жилищен етаж е собственост на М. М. С.. Съобразно събраните писмени доказателства по делото и разпоредбите на ЗН (по отношение възникналото наследствено отношение между страните) ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от жилищната сграда, със застроена площ от 103 кв.м., и който се състои от три стаи и кухня, клозет - баня, и антре, от двуетажна жилищна сграда, изградена в Урегулиран поземлен имот парцел, представляващ парцел XIII /тринадесети/, пл. № 299 /двеста деветдесет и девет/, кв. 33 /тридесет и три/ по плана на село К., общ.Симитли, одобрен със Заповед № 513/ 1973г, с площ за имота 1020 кв.м./ хиляда и двадесет/ квадратни метра/, при граници и съседи за имота: улица, УПИ XII-288, кв.33, УПИ XIV-487, кв.33, УПИ XV- 289, кв.33, УПИ XVIII-306, кв.33 и УПИ XVI-300, кв.33, следва да се допусне до делба между М. М. С., ЕГН •••••••••• и К. М. П., с ЕГН ••••••••••, при равни квоти от по 1/2 за всяка една от страните, ведно с прилежащите части от Урегулиран поземлен имот парцел, представляващ парцел XIII /тринадесети/, пл. № 299 /двеста деветдесет и девет/, кв.33 /тридесет и три/ по плана на село •••••, одобрен със Заповед № 513/1973г., с площ за имота 1020 кв.м /хиляда и двадесет квадратни метра/, при граници и съседи за имота: улица, УПИ XII-288, кв.ЗЗ, УПИ XIV-487, кв.ЗЗ, УПИ XV- 289, кв.33, УПИ XVIII-306, кв.33 и УПИ XVI- 300, кв.33. По отношение на спорният обект на съдебна делба - МАСИВЕН ГАРАЖ, с площ от 21 кв.м., построен в наследственият ни УПИ – XIII - 299 - урегулиран поземлен имот тринадесети за имот двеста деветдесет и девет, кв.33 по плана на с. К., одобрен със Заповед № 513/1973 г., с площ от 1020 кв. м, при граници и съседи съгласно нотариален акт № 184, том Ш, дело № 606/1961г. на PC – Благоевград: улица, С. Т. М., И. Дж. Ф. С., Йор. Н. Н. и С. П., а съгласно скица с изх. № 575/15.07.2022 г. изд. от Община Симитли: улица, УПИ XII - 288, УПИ Х1У-487, УПИ ХУ-289, УПИ XVIII -302 и УПИ XVI - 300 от същия квартал, с вход откъм улицата и разположен откъм УПИ XII-288, кв.33 по плана на с. К., с административен адрес на имота: с. К., ул. „Ал. СТ. №, се установи, че разрешението за строеж е издадено на името на общия на страните наследодател М. С. м. /л. 26/. Същият като предмет на искането по чл. 341, ал. 2 ГПК се явява съсобствен по наследство за ищцата М. М. С. и ответницата К. М. П., по следните съображения: По силата на наследяването, наследникът който владее целия наследствен имот се явява държател на идеалните части на другите сънаследници. Последните и без да държат имота са негови съвладелци като по отношение на техните идеални части, положението на този, който упражнява фактическата власт върху сънаследствения имот е аналогично на това на наемателя или на заемателя за послужване на чужд имот. С това презумпцията на чл. 69 ЗС е оборена, което не означава, че тя не е изобщо приложима в хипотезата на възникване на съсобственост по наследяване. Когато владението на целия наследствен имот е било предадено на един от сънаследниците или съсобствениците по съгласие с останалите наследници или съсобственици (например на основание сключен между тях писмен договор за доброволна делба, който обаче не е нотариално заверен и поради това няма вещно- прехвърлително действие), за да започне да тече в полза на този наследник или съобственик придобивна давност за целия имот не е необходимо той допълнително да демонстрира пред другите наследници промяна на намерението си да свои имота. В този смисъл е практиката на ВС и ВКС - решение № 549 от 30.12.2010 г. по гр.д. № 217 от 2010 г. на ВКС, второ г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Непротиворечива е съдебната практика относно обстоятелството, че когато след смъртта на общия наследодател един от наследниците му ползва целия имот, той е владелец на собствената си идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници. Практиката е установила като безспорно това положение, макар и в действащия ЗС да липсва изрична разпоредба в този смисъл като тази на чл. 309, ал. 1 от отменения ЗИСС. За да се превърне във владелец на целия имот и съответно след изтичане на давностния срок да стане негов собственик, този сънаследник следва да отблъсне владението на останалите сънаследници. Тоест, той следва да доведе до знанието им намерението си да свои имота. Поради това в едно производство по предявен на основание давностно владение иск за собственост, респ. както в случая - направено възражение за придобиване на наследствен имот по давност с правно основание чл. 79 ЗС, за уважаването на иска или възражението, не е достатъчно само свидетелите да твърдят, че единствено сънаследникът М. С. е ползвала гаража, през последните години. Необходимо е да се докаже и че сънаследникът е отблъснал владението на останалите сънаследници върху притежаваните от тях идеални части. Това е така, защото при наследяването като общо правоприемство владението и съответно съвладението, преминава по право към наследниците, които се считат за продължители на личността на наследодателя си, без да е необходимо да се извършват от тях действия на упражняване на фактическа власт върху вещта. Това намира израз и във възможността на чл. 82 ЗС за присъединяване от владелеца към владението му това на неговия праводател, което при наследственото правоприемство за разлика от частното такова, винаги е еднородно (само добросъвестно или само недобросъвестно като е изключена хипотезата на нееднородност на владението на правоприемника от това на праводателя му). В т. 2 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. гр.д.№ 9 от 1974 г. е прието, че намерението на лицето да държи вещта като своя се изразява в действия, които фактически запълват съдържанието на правомощията на собственика, като при промяна на държането във владение тези действия следва да бъдат насочени и към собственика. Според по-новата практиката на ВКС, действията, с които се демонстрира промяната на държането във владение, респ. промяната на намерението на съсобственика или сънаследника да владее целия имот, следва да бъдат конкретни по отричане правата на останалите съсобственици или сънаследници и да са станали достояние на тези съсобственици или сънаследници. Такива действия са отказът на ползващият имота сънаследник да допуска останалите сънаследници в имота, доведеното до знанието на останалите наследници намерение на владеещия сънаследник да се разпореди с имота само в своя полза или такова ползване на имота, което ясно показва, че изключва владението на останалите наследници. Не са такива действия: декларирането на имота в данъчните служби на общината на името на владеещия имота сънаследник, вместо на името на всички наследници на починалия собственик, без това деклариране да е станало известно на останалите сънаследници (в този смисъл е решение № 635 от 25.10.2010 г. по гр.д.№ 1405 от 2009 г. на ВКС, първо г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК). Плащането на данъци, както и извършването на ремонти в съсобствения (сънаследствения) имот, (защото всеки съсобственик съгласно чл. 31 от ЗС е длъжен да участва в ползите и тежестите за общата вещ съобразно дела си), ако е поето само и изцяло като стойност на необходимите и полезните разноски за съсобствената вещ от един наследник, той може да иска от останалите съсобственици да му заплатят тази част от разноските, която съответства на техния дял в съсобствеността (в този смисъл са решение № 635 от 25.10.2010 г. по гр.д. № 1405 от 2009 г. на ВКС, първо г.о., решение № 110 от 20.03.2012 г. по гр.д.№ 870 от 2011 г. на ВКС, второ г.о., решение № 381 от 25.10.2010 г. по гр.д.№ 37 от 2010 г. на ВКС, второ г.о. и др., постановени по реда на чл. 290 от ГПК) - чл. 30, ал. 3 ЗС. В настоящия случай не се установява ищцата М. С. да е отблъснала владението на К. П. и да е владяла сама повече от десет години процесния гараж (предвид настъпилата смърт на наследодателя М. С. м. на 17.06.2015г., а наследодателя р. и. м.а е починала на 18.10.2020г.). Дори да се приеме, че ищцата М. С., нейния баща и съпруг да са помагали основано със средства и труд за изграждане на процесния гараж, доколкото е изграден в наследствен на страните имот, приживе на наследодателя им и с негово участие, гаражът се явява съсобствен по наследяване на ищцата М. С. и ответницата К. П. и следва да бъде допуснат до делба между ищцата М. С. и ответницата К. П. при права: по 1/2 идеална част за ищцата М. С. и 1/2 идеални части за ответницата К. П., а претенциите на ищцата за влагане на средства и труд при изграждане на гаража, същите могат да реализират по реда на чл. 30 ЗС. При изложеното вещите и квотите, при които следва да се допусне делбата на описаните в исковата молба имоти и включения на основание чл. 341, ал. 2 ГПК в делбената маса гараж са следните: първи жилищен етаж от жилищна сграда със застроена площ от 103 кв.м изградена в Урегулиран поземлен имот парцел, представляващ парцел XIII /тринадесети/, пл. № 299 /двеста деветдесет и девет/, кв. 33 /тридесет и три/ по плана на село К., общ.Симитли, одобрен със Заповед № 513/1973г, с площ за имота 1020 кв.м. / хиляда и двадесет/ квадратни метра/, при граници и съседи за имота-улица, УПИ XII-288, кв.33, УПИ XIV-487, кв.33, УПИ XV- 289, кв.33, УПИ XVIII-306, кв.33 и УПИ XVI-300, кв.33, ВЕДНО с прилежащите части от УПИ и масивен гараж, с площ от 21 кв.м изграден в същото УПИ, които следва да се допуснат до делба между ищцата М. С. и ответницата К. П. при права: по 1/2 идеална част за ищцата М. С. и 1/2 идеални части за ответницата К. П.. Мотивиран от гореизложеното основание чл. 341 и сл. от ГПК, съдът